Икономика и качество на живот в селските райони

3.1.4 Икономика и качество на живот в селските райони

Селските райони в България са силно зависими от земеделието. През 2004г. в преобладаващо селските райони делът на земеделието и горското стопанство в БДС е с 50% по-висок от средния за страната (17,0% към 11,0%) (Фигура 9). Наблюдават се значителни различия на нива NUTS 3 и LAU 1. Например, в 11 района на ниво NUTS 3 делът на земеделието в БДС превишава 20%, достигайки до 37,7% в район Силистра.

Важността на земеделието и горското стопанство за заетостта е още по-висока. В преобладаващо селските райони 33% от заетостта се създава в земеделието и горското стопанство, а в междинните райони този показател е 24%, в сравнение с 2% за градските райони. Положението е доста по-различно в регионите NUTS 3. Например, в 19 от 28 региони NUTS 3, делът на заетите в първичното производство надвишава 30%, а в 6 района е над 40%.

Съществуват незначителни различия в дела на стопаните, упражняващи други доходоносни дейности – 26,0% от стопаните в преобладаващо селските райони и 22,7% в междинните райони упражняват други доходоносни дейности извън селското стопанство.

Съвсем незначителен брой стопанства се занимават и с неземеделски дейности – 10 000 предоставят услуги, като използват техниката на стопанството, 1 064 са започнали допълнителни дейности в областта на аквакултурите. Само 370 работят в областта на селския туризъм, а 290 се занимават с местни занаяти.

Неземеделски сектори генерират над 80% от БДС и около 70% от работните места в селските райони.

През 2004г. услугите създават 53% от БДС в селските райони (в сравнение със 73% в градските). Повечето от фирмите в селските райони работят в сектора на услугите, в който най-силно са изразени търговията на дребно и заведенията за обществено хранене.

Има голям потенциал за развитие на туризма в селските общини, но отрасълът все още е недоразвит. Специализираните проучвания показват, че почти половината от националната територия предлага значителен потенциал за разработването на атрактивни туристически продукти. Повечето общини разполагат с достатъчни природни ресурси и леглова база за развитието на туризма. Но през 2006г. туризмът е давал значителен принос към доходите и работните места само в 35 селски общини (60% от него са масови морски, ски или спа курорти)⁴³.

Понастоящем селският туризъм генерира твърде малък дял от общите приходи от туризма в България. Концентриран е в малък брой региони (предимно в западна и централна Стара планина и в Родопите). През последните няколко години няколко села, разположени в близост до морските курорти предлагат продукти на селския туризъм, предимно еднодневни посещения. Малък е броят на предлагащите селски туризъм туроператори, но опитът им показва, че секторът се разраства. Повечето от обектите се посещават от български туристи по време на отпуските, почивните дни или националните празници. Някои продукти на селския туризъм се предлагат и на международните пазари.

Легловата база е основен елемент при осигуряването на туристически услуги, оказващ решаващо влияние върху развитието на отрасъла и последствията от това върху даден регион. През 2004г. в селските общини има туристическа база от 107 000 легла, но 80% от тях са концентрирани в 12 общини, специализирани в масов морски или ски туризъм. Поради тази концентрация в много части на страната развитието на отрасъла понастоящем е възпрепятствано от липсата на възможности за настаняване на туристи, докато в други райони основният проблем е качеството на базата и на предлаганите услуги.

Сред най-сериозните пречки за развитието на туризма в селските райони в България е недостатъчното развитие на туристическите атракции и забележителности, както и трудният достъп до местата за отдих, националните паркове и туристическите обекти предимно поради лошото състояние на пътната инфраструктура.

Значителен проблем е и липсата на обучени кадри, стратегическо планиране и маркетинг на ресурсите и продуктите на селския туризъм. Малко са общините, разработили стратегии за развитието на туризма, и то предимно в резултат от спонсорирани проекти. Едно предимство предлага значителното укрепване на гражданските организации, предлагащи помощ за развитието на селския туризъм. Последният се подпомага от две национални (Българската асоциация за алтернативен туризъм и Българската асоциация за селски и еко-туризъм) и няколко регионални организации.

Над 80% от селските общини определят туризма като приоритет в своите стратегии за развитие за периода 2007-2013г.⁴⁴. Почти две-трети от селските общини предвиждат в стратегиите си конкретни проекти за развитието на селския туризъм. Осъществяват се около 1200 проекта за развитието на туристическата инфраструктура, възстановяването на исторически и културни паметници и други свързани с туризма проекти на обща стойност 185 мил. евро. Около една трета от тези проекти се изпълняват в по-малки селски общини с население под 10 000 души.

Секторът на малките и средни предприятия е слабо развит в селските райони. Гъстотата на фирмите е значително по-ниска, отколкото в градските райони. През 2004г. преобладаващо селските райони има 26 фирми на хиляда жители, докато в преобладаващо градските райони има 35 фирми на хиляда жители. Малките и средни предприятия в селските райони работят най-вече за местния (общински/областен) пазар.

В резултат от изпълнението на държавните програми за подпомагане на предприемачеството значително се е подобрил достъпът на селските МСП до консултантски услуги. През 2000г. МТСП подпомага създаването на мрежа от бизнес центрове в селските райони, като финансира голяма част от тяхната дейност⁴⁵. Бизнес центровете са създадени в общини с висока безработица, западнала икономика и високо ниво на бедност. През 2007г. мрежата включва около 50 бизнес центъра, предоставящи бизнес информация, съвети и обучение по предприемачество на малки предприятия и потенциални предприемачи в селските райони. Двадесетина центъра за развитието на занаятите и земеделието ще бъдат създадени през 2007г. в селските общини по линия на Програма ФАР с цел насърчаване на самозаетостта сред ромското население⁴⁶.

През 2006г. 20% от селските общини имат бизнес центрове, а при други 50% най-близкият бизнес център е на разстояние до 30 км. В 202 селски общини има поне един клон на банка, а в останалите 29 селски общини най-близкият банков клон е на 20 мин. път с МПС.

Усилията за насърчаването на предприемачеството в селските райони се затрудняват от ниския образователен ценз на работната сила и липсата на професионален опит. Програмите за подпомагане на бизнес инициативността, провеждани до момента в селските райони, разкриват липсата на зрели предприемачески идеи, познания и умения. Новите фирми са сковани от ниските доходи и покупателна способност на местното население, както и от преситеността на браншовете, задоволяващи се с нисък начален капитал (малки магазини, ресторанти, услуги). Понастоящем липсата на начален капитал е сериозна пречка за развитието на жизнеспособни фирми в селските райони.

Достъп до основни услуги

Качеството на техническата и социалната инфраструктура в селските райони се е влошило значително от 1989г. насам поради недостатъчните инвестиции в развитието и в поддържането на тази инфраструктура. Това води до влошаване качеството на живота, застрашава способността на селските райони да задържат своето население и да привличат инвестиции.

Качеството на инфраструктурата се различава според вида и размера на населените места. В България има гъста мрежа от малки селски градчета, равномерно пръснати из страната. Във всички селски общини населените места са групирани около общинския център (обикновено това е градче или по-голямо село). В центровете са разположени институциите, осигуряващи основните услуги – гимназии или професионални училища, здравни центрове, банкови клонове и др.

Специален проблем представлява високият дял на селското население, живеещо в малки населени места. 3 850 са населените места с население под 2 000 души, като в тях живее почти половината от селското население (Таблица 16). В тази категория приблизително 15% от селското население обитава населени места с население под 500 жители. Общините изпитват значителни затруднения при поддържането на качествени основни услуги и достъпа до тях в малките населени места. Като се има пред вид малкия брой на населението, достъпът до основни услуги в тези случаи до голяма степен зависи от качеството или наличието на пътища.

Население на селището	Дял населени места %	Дял от населението %
до 500 жители	68,0	14,4
500 - 999	15,7	14,5
1 000 - 1 999	9,2	16,6
2 000 - 2 999	2,8	8,7
3 000 - 4 999	1,9	9,4
5 000 - 9 999	1,4	13,4
10 000 - 29 999	1,1	23,1

Различията между общинските центрове и селата са доста големи. Общинските центрове обикновено имат по-добре развита улична мрежа, улично осветление, водоснабдяване и канализация и организирано сметосъбиране.

Липсващи услуги	Брой общини*	Брой населени места	Население
Водоснабдяване	34	342	19 000
Електроснабдяване	6	16	300
Общо-практикуващ лекар	39	496	72 500
Ежедневен транспорт до градски център	93	760	82 700
Магазин за хранителни стоки	46	447	38 200

Едно изследване на МЗХ на основните услуги в селските райони показа, че сравнително малък брой населени места нямат електроснабдяване и водоснабдяване (Таблица 17). Въпреки добре развитата електроснабдителна и водоснабдителна мрежа, прекъсванията на електрозахранването и спирането на водата не са рядкост в селските райони. Повечето селски жители имат осигурена транспортна връзка с градски център и снабдяване с основни продукти.

През 2004г. броят на детските градини в селските общини е 1 900, от които 70% са в селата, а останалите са в селските градчета. Около 85 000 деца са записани в тези детски градини, но едва половината от тях са били в детските градини в селата. Сградите и оборудването на селските детски градини се нуждае от значителни инвестиции за възстановяване. Има тенденция за изтегляне (от страна на родителите) на децата, живеещи на село, от до-училищното образование. Това обикновено се дължи на ниските доходи на семейството и затруднява социалната интеграция на децата, особено на тези от малцинствата (Таблица 18).

Тип район	Детски градини	Образователни институции	Здравни институции
	Брой	Брой	Брой
Селски	1 921	1 842	121
Градски	1 380	1 472	170
Общо	3 301	3 314	291

В селските райони има добре развита мрежа от училища. В селските общини има 1 840 училища, включително 1 600 основни училища и 175 професионални гимназии. Общият брой на учениците в селските райони през 2004г. е 366 000. Проблем за селските райони е намаляващото записване на ученици в средните училища.

Оборудването и сградите на тези училища са в лошо състояние, като приблизително две-трети от сградите не са подновявани през последните 10 години. През последните години Програмата за навлизане на информационните и компютърни технологии в българската образователна система доведе до значителни подобрения на ИКТ в селските училища. През 2006 около 90% от тях са оборудвани с компютри и софтуер, но развитието на дигиталното съдържание все още е в начална фаза. До края на 2006г. почти 800 селски училища (48%) са свързани с интернет, а в още 400 се изпълняват програми за свързване до края на 2007г.⁴⁷

Населението на селските райони има сравнително лесен достъп до първично здравно обслужване. Почти във всяко село има общо-практикуващ лекар, който пътува до селото от близкия град и приема пациенти на определени дни от седмицата. Въпреки това достъпът до специализирани медицински услуги в общинските центрове не е лесен поради високите транспортни разходи, а качеството на услугите е незадоволително поради не добре развитата здравна инфраструктура/оборудване. Това е сериозен проблем, особено за хронично болните и за старите хора. Друг основен проблем е високия дял на хората от село, които нямат здравна осигуровка.

Нараства загрижеността за достъпността и качеството на услугите за уязвимите групи в селските общини – възрастни хора, хора с увреждания и др. Проучването на МЗХ показа, че повече от половината общини смятат, че услугите за тези групи липсват или са недостатъчни. Неотложна е необходимостта от създаването на старчески домове, дневни центрове за хора с увреждания и приюти, като и от разширяването на обхвата на социалното обслужване по домовете. Около 40% от общините се нуждаят и от подпомагане за подобряване качеството на услугите, предимно за обновяване на сградите и модернизиране на оборудването. Специален проблем, особено за общините с множество разпръснати населени места, е лошото качество на пътищата и липсата на специални транспортни средства за осигуряването на мобилни услуги. Усъвършенстването на обслужването се осуетява от липсата на финансови ресурси и от ниските доходи на селските жители. В около една трета от по-малките селски общини допълнителен проблем е и липсата на квалифициран персонал.

Възможностите за посещаване на културни мероприятия, за организиран спорт и отдих в селските райони са много ограничени и това също ограничава развитието на човешкия капитал в тези райони и пречи на задържането на младите хора там. Неотложна е необходимостта от обновяване на спортната база и създаването на нови съоръжения.

Българските селски общини имат богато историческо и културно наследство. Около 6 500 са паметниците от национално или местно значение, разположени в селските общини (Таблица 19). В тях се намират и около 300 музея.

Таблица 19 Сгради на културни институции и паметници на културата в селските райони (2006г.)

	Читалища	Музеи	Библиотеки	Паметници на културата			Спортни съоръжения
				Общо	Национални	Местни
Селски общини в агломерационни зони	1 380	206	965	4 866	466	4 183	1 602
Други селски общини	677	88	474	1 719	180	1 448	851
Общо	2 057	294	1 439	6 585	646	5 631	2 453

Бележка: Данните са за 223 общини.

Източник: МЗХ, Проучване на основните услуги в селските общини, 2007г.

Читалищата са важни институции в селските райони като доставчици на образователни и културни услуги за селското население. Над 2 000 са активните читалища в селските общини, разположени в общинските центрове или по-големите села. Повечето от тях се нуждаят от ремонт на сградите, подмяна на оборудването и усъвършенстване на предлаганите услуги.

От 2000 до 2004г. броят на потребителите на интернет в България се увеличава почти три пъти, но разпространението на интернет си остава ниско в сравнение със средните стойности за ЕС. Степента на дигитализация на фиксираната мрежа в страната е все още твърде ниска. Широколентовите връзки се развиват предимно в градските райони. Броят на интерактивните услуги за фирмите и гражданите е малък.

Към края на 2006г. около 60% от населението в селските райони може да получи широколентова връзка⁴⁸. Около 800 населени места в селски райони имат достъп до широколентови мрежи (под 20% от общия брой), като само 250 имат достъп до DSL-връзка.

Налице са значителни разминавания между селските и градските райони по отношение разпространението на интернет. През 2006г. 13% от домакинствата в селските общини в България имат достъп до интернет в сравнение с 37% в градските домакинства (по дефиницията на ОИСР). Ползването на интернет в селата(извън селските общински центрове) е изключително ниско – приблизително 4% от селските домакинства имат достъп до интернет през 2006г.⁴⁹

По-високо е ползването на ИКТ от фирмите в селските райони. През 2006г. около 90% от предприятията в селски райони с над десет души персонал разполагат с компютри, като около 80% имат достъп до интернет. Около една четвърт от предприятията имат DSL-връзка⁵⁰.

Българското правителство се стреми да подобри настоящото положение в три главни насоки: по-нататъшна либерализация на телекомуникационния пазар, предоставянето на оборудване и интернет-връзка на училищата и създаването на мрежа от интернет-центрове. През последните четири години в селските райони се създава мрежа от телецентрове⁵¹. За осигуряването на техните комуникации се използва широка гама от технологии: наети телефонни линии, безжични комуникации, сателитни връзки, кабелни модеми или ISDN. Изпълнението на държавната програма за компютризацията на образователната система също подпомага използването на интернет в селските райони.

Пътната мрежа в селските райони е относително добре развита, но не е добре поддържана. Проучването на нуждите на селските райони от 2004г. на Световна Банка показва, че почти две трети от жителите на селата изразяват недоволство от качеството на пътищата между селата и улиците в селата, а половината от жителите на селата недоволстват от качеството на земеделските пътища⁵².

Селските общини отговарят за управлението на над 16 000 км. общински пътища, както и на улиците в населените места в селските райони (Таблица 20). Голяма част от тези пътища не са ремонтирани повече от 15-20 години и са в лошо състояние.

Таблица 20 Пътна мрежа в селските общини (км)

Вид селски район	Брой общини	Магистрали	Пътища 1 клас	Пътища 2 клас	Пътища 3 клас	Общински пътища	Улици1
Селски общини в агломерационни зони	53	188	680	1 011	2 446	4 528	10 624
Други селски общини	178	145	1 225	1 944	6 396	11 561	20 284
Общо селски общини	231	333	1 905	2 955	8 842	16 089	30 907

Бележка: Данните за улиците са за 187 общини. Липсват точни данни за уличната мрежа в останалите селски общини.

Източник: МЗХ, Проучване на основните услуги в селските общини, 2007г.

Специален проблем е лошото качество на третокласните пътища, свързващи общинските центрове с националната пътна мрежа, за които отговаря Фондът за пътна инфраструктура. Тези пътища са много важни за достъпа до селските райони, но над 60% се нуждаят от реконструкция или от по-големи или малки ремонти.

Според общинските стратегии за периода 2007-2013г. има потребност от реконструкцията на 8 600 км пътища и 4 900 км улици в селските общини. Необходими са инвестиции от над 1 800 млн. евро, от които 1 200 млн. евро в общините, невключени в агломерационни зони (Таблица 21). Проучването на МЗХ показва, че реконструкцията на общинските пътища и улици се определя като най-висок приоритет от над 50% от селските общини.

Таблица 21 Проекти за рехабилитация на пътища, включени в общинските стратегии за периода 2007-2013г.

Водоснабдителната мрежа в селските общини надхвърля 40 000 км. Съществуват данни за водоснабдителната мрежа в малките населени места с еквивалент на население под 2 000 души за 152 общини. Те показват, че дължината на водоснабдителната мрежа в тези общини е около 18 000 км. По-голямата част от нея (88%) е изградена в периода 1960-1980г., като поради лошата поддръжка страда от чести повреди, ниска ефективност и големи загуби на вода в следствие на течове. Освен това има нужда от подмяна на азбестоциментовите тръби, които, както вече се спомена, възлизат на повече от две-трети от водоснабдителната мрежа.

Друг значителен проблем в селските райони е неразвитата канализационна мрежа, особено в селата (само 2,1% от селата имат канализация).

Социален капитал

Местното самоуправление е важен фактор за мобилизирането на местните общности и за развитието на селските райони в България. През последните години много общински съвети и администрации натрупаха опит в планиране на местното развитие, партньорство и мобилизиране на различни заинтересовани лица на местно ниво. Около 60 селски общини взеха участие в проекти за интегрирано развитие, финансирани от ЕС, двустранни и национални програми, целящи развиване на капацитет за планиране и прилагане на политика за местно развитие. Беше натрупан опит и в процеса на разработване на Общинските планове за развитие за периода 2007-2013г., изготвени съгласно изискванията на Закона за регионалното развитие. Тези планове поставят цели и приоритети за местно развитие, мерки и основни проекти. В много случаи плановете са разработени в сътрудничество с местните заинтересовани групи – неправителствени организации, образователни и културни институции, които също допринесоха за изграждането на местни партньорства.

3.1.5 Лидер

България като нова страна членка няма опит в прилагането на мерки по Лидер. За да насърчи подхода Лидер и да изгради капацитет за прилагането на мерките по Лидер, МЗХ инициира или подпомогна няколко проекта, които прилагат методологията Лидер. По тези проекти са създадени 11 местни инициативни групи от типа Лидер, които обхващат около 4 % от селското население. Тези групи развиваха стратегии и управляваха малки проектни фондове от около 50 000 евро (виж също Раздел 3.4.2). От 2005г. се подпомага създаването на местни инициативни групи от типа Лидер и по проекти, финансирани от двустранна помощ, МТСП и общини⁵³.

3.1.6 Силни и слаби страни, възможности и заплахи

Въз основа на анализа в предишните секции (и на резултатите от предварителната оценка), беше изготвен следният анализ на силните и слаби страни, възможностите и заплахите за развитието на селските райони в България.

Силни страни	Слаби страни
Земеделие, горско стопанство и хранително вкусова промишленост
Богати традиции в производството на редица земеделски суровини и преработени продукти; Значителен природен потенциал за производство на дървесина; Добър имидж на българските земеделски и хранителни продукти в страните от Централна и Източна Европа; Добри стратегически местоположения за дърводобивната промишленост; Секторите на ХВП и част от тези в земеделието са представени от добре организирани браншови съюзи; Функционираща система от научни, учебни и консултантски звена в земеделието, ХВП и горското стопанство;	Поляризирана структура на стопанствата в земеделието с огромен дял полу-пазарни стопанства или стопанства, произвеждащи за собствена консумация; Разпокъсана собственост върху земите и горите; Ниско образователно и квалификационно равнище, недостатъчни управленски умения на работната сила в земеделието и частните горовладелци; Застаряваща работна сила в земеделието и горското стопанство; Амортизирано оборудване и морално остарели технологии; Част от предприятията и продуктите не отговарят на новите стандарти и изискванията на европейското законодателство; Недостиг на собствен капитал и труден достъп до кредити за дребните стопани в земеделието и горското стопанство; Слаба интеграция на хранителните вериги и липса на сътрудничество между производителите; Ниска производителност в земеделието и ХВП; Голям дял млади гори, чиято поддръжка изисква високи разходи; значителен дял стари издънкови гори; Висок дял на непреработени или полу-преработени продукти с ниска добавена стойност в износа на храни; Не добре развита система за професионално обучение в земеделието, ХВП и горското стопанство и недостатъчен обхват на консултантските услуги; Слаба интеграция на научноизследователските звена и бавно навлизане на иновациите в земеделието и ХВП
Околна среда
Благоприятен агро-екологичен потенциал; Богато биоразнообразие; Подобряване на състоянието на екосистемите и видовете, поради намалената употреба на химикали в селското стопанство през последното десетилетие; Значителен дял от територията е земеделски земи с висока природна стойност Подчертано разнообразен ландшафт; Използване на екстензивни природосъобразни практики; Опит в защитата от ерозия;	Унищожение на ценни полу-естествени местообитания посредством дрениране, разораване, строителна дейност и използване на синтетични торове и химикали; Неефективно използване на природните ресурси, включително свръх експлоатиране. Неподходящо използване на почвите и водите: замърсявания, нарушен воден баланс и т.н. Устойчива тенденция към деградация на почвената структура в обработваемите земи. Висок риск от увреждане на горите от природни бедствия; Недостатъчна осведоменост на поземлените собственици относно природната стойност на земята и устойчивото земеползване
Селски райони
Добре развита селищна мрежа; Множество запазени жизнени селски общности с богати исторически и културни традиции; Наличие на основна пътна инфраструктура, позволяваща достъп до относително малки населени места в селските райони.	Застаряващо население, отрицателен естествен прираст и миграция на населението; Влошаващо се качество на работната сила в селските райони (нисък образователен статус, незадоволително участие в процеса на непрестанно придобиване на знания и увеличаването на квалификацията, дълги периоди на безработица); Силно зависима от земеделието икономика и ограничени възможности за намиране на работа извън селското стопанство; Бедност и социална изключеност в селските райони; Ниско качество на социалното обслужване и слаб достъп на населението от селските райони до основни услуги (училища, здравеопазване и социални грижи, навлизане на информационните и компютърни технологии, услугите, свързани със свободно време и развлеченията); Силно амортизирана и/или липсваща основна инфраструктура (пътна инфраструктура, водоснабдяване и канализация); Слаб социален капитал за местно развитие

Възможности	Заплахи
Земеделие, горско стопанство и хранително вкусова промишленост
Нови технологии в земеделието, ХВП и горското стопанство; Увеличаване на доходите и на вътрешното търсене на качествени продукти; Подобряване на достъпа до общия пазар на ЕС; По-лесен достъп до знания и участие в европейски научни мрежи; Нарастване на подкрепата на ЕС за подобряване конкурентоспособността на земеделието, ХВП и горското стопанство; Увеличаване на чуждите инвестиции;	Загуба на специализирана работна ръка в земеделието и горското стопанство поради емиграция; Поскъпване на труда и земята; Повишаване на разходите за приспособяване към непрекъснато нарастващите стандарти за качество, безопасност на храните и опазване на околната среда; Нарастване на конкуренцията на вътрешния пазар;
Околна среда
По-добро прилагане на законодателството, свързано с околната среда; Достъп до европейски средства за биоразнообразие чрез опазване и устойчиво развитие на земята; Повишено съзнание по отношение на околната среда; Нови технологии: за енергийна ефективност и производство от възобновяеми енергийни източници;	Глобалната промяна на климата, попадане на страната в зона на засушаване и рискове, свързани с природни бедствия (т.е. наводнения, злополуки, пожари, суша); Изоставяне на земята и свързаната с това загуба на биоразнообразие; Увеличаване на замърсяването в следствие на интензивно земеделие, производствени дейности, транспорт и туризъм; Загуба на многофункционалността на почвите вследствие водна и ветрова ерозия; намаляване на хумусния слой на почвата; монокултурни производствени модели, липса на сеитбообръщение, засоляване, вкиселяване и механично унищожение на почвите.
Селски райони
Информационни и компютърни технологии, създаващи възможности за подобряване на достъпа до услуги и създаване и развитие на нови предприятия; Нарастващо търсене на възможности за селски туризъм на вътрешния и международния пазар; Увеличаване на чуждите инвестиции; Европейско подпомагане за развитие на бизнеса и човешките ресурси и подобряване на основните услуги в селските райони.	Увеличена мобилност на работната сила вследствие членството в ЕС; По-високи изисквания за качеството на работната сила от страна на предприятията; Увеличена конкуренция на вътрешния пазар; Увеличаващи се различия между селските и градски райони по отношение на икономическо развитие, образователно равнище и достъп до основни услуги.

Каталог: docs -> programs full text
docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето
programs full text -> Програма " Административен капацитет"

Изтегляне 5.95 Mb.

Сподели с приятели: