Програма за развитие на селските райони (2007-2013 г.) Юли 2009 Съдържание
Въздействие от предишния програмен период
Изтегляне 5.95 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Резултати и въздействие от прилагането на САПАРД
- Резултати от прилагането на мерките по САПАРД
- Подобряване на ресурсите на земеделските стопанства
- Подобряване на преработката и маркетинга на хранителни продукти
- Разнообразяване на селската икономика
- Селска инфраструктура
- 3.4.2 Въздействие на други проекти
3.4 Въздействие от предишния програмен период3.4.1 Въздействие на Програма САПАРДЦели и мерки на Програма САПАРДВ предишния програмен период 2000 – 2006 г. България като страна в процес на присъединяване се възползва от подкрепата на Програма САПАРД. В съответствие с Регламент 1268/1999г. България разработи Национален план за развитието на земеделието и селските райони 2000-2006г. (НПРЗСР) през 1999г., който беше приет от Европейската комисия през октомври 2000г. НПРЗСР беше изготвен в съответствие с трите основни правителствени документа (Партньорство за присъединяване, Национална програма за възприемане на достиженията на правото на Европейския съюз и Националния план за икономическо развитие) и Чл. 1 на Регламент 1268/99, според който помощта трябва да бъде използвана за:
На 18 декември 2000г. между България и Европейската комисия беше подписано Многогодишното финансово споразумение за САПАРД. Сумата на съфинансирането от Общността по всички подписани Годишни финансови споразумения за периода 2000-2006г. възлиза на 444 748 370 евро. Общият бюджет по Програмата, включително националното съфинансиране, е 592 961 125 евро. Разпределението на този бюджет по мерки е както следва (Таблица 22): Таблица 22 Мерки по САПАРД и разпределение на средствата по мерки
Официално Програма САПАРД стартира на 1 юни 2001г. с публикуването на наредбите за условията и реда за предоставяне на помощта по 3 акредитирани мерки, а именно:
Агенция САПАРД получи правото за управление на средствата за тези мерки на 15 май 2001г. С Решение на ЕК от 14 август 2003г. Агенция САПАРД получи правото за прилагането на още 7 мерки от НПРЗСР:
През септември 2006г. стартира прилагането на последната мярка – 1.3 Развитие на селскостопански дейности, целящи опазване на околната среда. Единствено заложената в НПРЗСР мярка 1.6 Управление на водните ресурси не беше приложена съгласно решение на Комитета по наблюдение на Програма САПАРД. Договорирането по Програма САПАРД приключи на31.-10.2007 г. Към тази дата договорираните средства възлизат на 100% от общия принос на ЕС, а изплатената / заявената помощ възлиза на 52% от общия принос на ЕС.
По отношение на състоянието и опазването на околната среда основните проблеми на България произтичат от липсата на оборудване за преработка на твърди и течни отпадъци, както и от липсата на адекватни съоръжения за тяхното съхранение. В земеделието главните причини за влошаване на състоянието на околната среда са: разпространяващо се замърсяване на повърхностните и подпочвените води с нитрати и сулфати; замърсяване на водите от точкови източници – неправилно съхраняване на животинските торове и пестициди; изоставяне на земеделските земи и пасища; разрушаване/неподдържане на поясите, защитаващи срещу вятърна ерозия; отглеждането на монокултури без подходящ сеитбооборот. Резултати от прилагането на мерките по САПАРДПрограмата имаше положителен принос за прилагането на европейските стандарти и законодателство. Опазването на околната среда, спазването на изискванията за хигиена и безопасност на храните са включени в критериите за избираемост на проектите. Програмата допринесе за прилагането на целите на ОСП и изграждането на административен капацитет. Оценката на административния капацитет, усилията за подобряване функционирането на държавните институции, ангажирани с управление на Програмата, и нивото на хармонизиране на националното законодателство с европейското показаха съществен напредък в тази област. Едно от заключенията на Актуализацията на междинната оценка беше че препоръките от междинната оценка през 2003г. са изпълнени, което на свой ред е подобрило прилагането през периода 2004-2006г. Така Програма САПАРД осигури неоценим опит на администрацията, която по този начин успя да подобри процедурите. Стопаните и населението на селските райони са значително по-добре запознати с изискванията на ЕС по отношение на достъпа до средства за инвестиции и хармонизираните стандарти, въведени с общото европейско законодателство. САПАРД доведе до значителни инвестиции в българското земеделие и хранително-вкусовата промишленост. Инвестициите в земеделските стопанства, подпомогнати по Програмата за периода 2001г. до юни 2006г. възлизат на приблизително 111 милиона евро публични инвестиции58, привлекли допълнителни 134 милиона евро собствени средства на стопаните. Инвестициите в ХВП, подпомогната по Програмата, се равняват за същия период на близо 100 милиона евро публични инвестиции56, привлекли допълнителни 120 милиона евро собствени средства на преработвателите. Що се отнася до допълняемостта и безполезната подкрепа, Актуализацията на междинната оценка показа, че Програмата е привлякла значителни допълнителни инвестиции. Оценителите откриха, че 89% от интервюираните са заявили, че не биха направили същата инвестиция без САПАРД, а 30% са казали, че не биха направили каквато и да било инвестиция без Програмата. По отношение на ефекта на привличане на инвестиции, 80% от интервюираните са отговорили, че са направили допълнителни инвестиции в резултат на финансирането по САПАРД. Принос на САПАРД към решаването на приоритетни и специфични проблеми на устойчивото развитие на земеделието и селските райониПодобряване на ресурсите на земеделските стопанстваЕдин от основните резултати от прилагането на Програмата е приносът към подобряването на ресурсите на много растениевъдни стопанства. Подобряването на ресурсите на стопанствата включва модернизация на машините и оборудването и в по-малка степен – модернизация на съоръженията за съхранение на продукцията и подобряване на земята. Бенефициенти на мярката „Инвестиции в земеделски стопанства” бяха големи земеделски стопанства или кооперации, специализирани в растениевъдство. Голяма част от подпомогнатите инвестиции включваха покупка на модерна селскостопанска техника, която на свой ред допринесе за намаляване на производствените разходи и увеличаване на приходите и, като цяло – до по-добра конкурентоспособност на подпомогнатите стопанства. Разпределението на инвестициите по сектори показа обаче, че подкрепата е била концентрирана в секторите със зърнени и технически култури, които са поели 48% от публичната помощ по мярката. Това е много висок дял, имайки пред вид, че тези сектори не са посочени като приоритетни в НПРЗСР. Недостатъчна подкрепа е оказана на животновъдните сектори, които са изправени пред най-сериозните проблеми по отношение спазването на стандартите на ЕС. Измененията в критериите за избор на под-мярката за производство на мляко и млечни продукти доведоха до това, че 90% от всички проекти бяха одобрени през периода 2004-2006г. Въпреки това и другите подобрения на Програмата и процедурите, животновъдните стопанства са получили относително ниска подкрепа. Според индикаторите за наблюдение и оценка до края на 2006г. от мярката би трябвало да са се възползвали около 5 200 земеделски производители, а в действителност до средата на 2006г. бенефициентите са малко над 1 000 стопани. Това може да се обясни с факта, че размерът на отделните проекти е бил по-голям от очакванията и е в резултат на това, че мярката е привлякла пазарно ориентирани, средни по размер стопанства. Подобряване на преработката и маркетинга на хранителни продуктиВъв финансовия план на НПРЗСР голям дял от помощта е предвиден за мярка „Подобряване на преработката и маркетинг на земеделски и рибни продукти”. Голяма част от действащите предприятия в секторите, допустими по мярката са били подпомогнати. В повечето случаи това са били относително големи фирми. Информацията, получена от интервютата с бенефициентите, показва, че инвестициите имат значителен принос за подобряване на конкурентоспособността на фирмите – 63% от бенефициентите са подобрили качеството на продукцията (по отношение на хигиена, въвеждане на стандарти ISO 9000 или системата за контрол на критичните точки HACCP, въвеждане на знак за европейско качество). Повече от една трета от бенефициентите са намалили производствените си разходи и са увеличили износа си. Всички интервюирани фирми при Актуализацията на междината оценка отговарят на изискванията на законодателството за опазване на околната среда и стандартите за здравословни и безопасни условия на труд. Оценката на инвестициите, договорени по мярката, показва, че към млекопреработвателния сектор е използвана малка част от средствата по мярката. Подпомогнатите инвестиции за модернизиране на съществуващи производствени капацитети (или изграждане на нови) надвишават тези за доставчиците на суровини за преработвателната промишленост. Този проблем е особено остър в месопреработвателния сектор, особено при кланиците. В новия програмен период трябва да се обърне внимание на тази диспропорция. Във всички подпомагани сектори относително голям дял от публичната подкрепа е договорена от новосъздадени фирми. Това означава, че Програмата е повлияла на притока на частни средства в подпомаганите сектори. По този начин Програмата би могла да допринесе за модернизирането на секторите чрез изместване на старите предприятия, които на отговарят на хармонизираното законодателство. Според индикаторите за наблюдение и оценка на мярката „Подобряване на преработката и маркетинга на земеделски и рибни продукти” до края на 2006г. би трябвало да бъдат модернизирани, преструктурирани или изградени около 630 предприятия, към средата на 2006г. са завършени малко под 200 проекта и, както при мярката за инвестиции в земеделски стопанства, средният размер на проектите е по-голям от очакваното.
Броят на кандидатите по мярката за инвестиции в горското стопанство и залесяване на земеделски земи беше относително малък. Според Актуализацията на Междинната оценка това се дължи на факта, че частните собственици на гори нямаха интерес към дългосрочни инвестиции с ниска степен на възвръщаемост, както и поради липсата на достатъчни знания за управлението на горите. Що се отнася до общините (които бяха допустими кандидати по мярката), инвестициите в горски ресурси също не се оказаха от приоритетна важност и те по-скоро биха предпочели да кандидатстват за подкрепа по мерките за междуселищна инфраструктура. С цел избягване на подобен сценарий при ПРСР обхватът на дейностите в сектора и териториалният им обхват са разширени – например включването на мерки за защита от природни бедствия / пожари обхваща също и държавните гори. Агроекология Агро-екологичната мярка по САПАРД беше пилотна – важен инструмент за въвеждането на нови схеми за заинтересованите страни в селските райони и за администрацията. Обучението и подготвителните дейности обаче отнеха по-дълъг период от време от очакваното и Агенция САПАРД получи правото на управление на средствата по тази мярка чак през септември 2006г. Въпреки късния старт на изпълнението на мярката единствения обявен прием на проекти през октомври 2006г. и февруари 2007 привлече 201 кандидата, което доведе до усвояването на наличните средства по мярката, което в контекста на ситуацията в България е едно добро начало. ПРСР ще има възможността да доизгради опита и знанията, натрупани от САПАРД, и агро-екологичните схеми ще стартират с началото на изпълнението на ПРСР. Професионално обучение Съгласно Актуализацията на междинната оценка към тази мярка има солиден интерес сред земеделските стопани, като са постъпили над 4 000 заявления за участие в обучителни курсове. Все пак, заради изключително тежките тръжни процедури и процедурите по сключване на договори бяха организирани само няколко курса. Това предизвика цялостно преразглеждане на подхода на прилагане на мярката и в резултат подходът за изпълнение на Мярка 111 от ПРСР претърпя значителни промени с цел да се улеснят процедурите по одобрение и сключване на договори за провеждане на обучения. Организации на производители Приемът на проекти по мярката за създаване на организации на производители по САПАРД набра скорост в самия край на изпълнението на Програмата след години на продължителна разяснителна дейност. По ПРСР информационната и разяснителна кампания ще продължи, критериите за допустимост на организациите на производители са облекчени, а консултантска подкрепа ще се предоставя по мярка 143 с цел да се подпомогнат кандидатите. Управление на Програмата Междинните оценители предложиха събраните данни за наблюдение да се доразвият и да се използват постоянно при управлението на Програмата, докато в рамките на САПАРД се срещаха значителни отклонения при резултати, постигнати след първоначално зададени цели. При ПРСР обхватът на индикатори за наблюдение ще бъде разширен от гледна точка на количество и качество (в съответствие с ръководството на ОРНО) в опит да се събират данни не само за подкрепените проекти, но и за самите бенефициенти и техните стопанства / бизнес. Информацията, събрана и анализирана в хода на текущата оценка, ще послужи за по-доброто изпълнение на Програмата и в тази връзка за избягването на определени слабости, срещнати по време на прилагането на САПАРД. 3.4.2 Въздействие на други проектиПроекти, свързани с мярка “Консултантски услуги” от Ос 1 Проект “Екипи на колела” между Националната служба за съвети в земеделието, МЗХ и ПРООН Проектът тества модел на партньорство между Областните служби на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) и Бизнес-центровете на Проект JOBS на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) в 6 административни области: Видин, Пазарджик, Търговище, Хасково, Ямбол и Бургас. Мобилни екипи, състоящи се от експерти на JOBS, експерти на НССЗ и външни консултанти, ще предоставят на земеделските производители и предприемачите от селските райони своевременни и съобразени с конкретните им потребности услуги: обща и специфична информация, развитие и финансиране на бизнеса, съвети в земеделието, регистрация на земеделски производители. Наред с предоставянето на консултантски услуги на място, Проект “Екипи на колела в селските райони” ще се стреми да повиши капацитета на НССЗ за посрещане на належащите потребности на предприемачите в селските райони в условията на присъединяване на страната към Европейския съюз. Основните дейности по проекта от старта на проекта през април 2006г. до момента: - подготвителни дейности за стартиране на информационна кампания за земеделските производители и предприемачите от селските райони – разработена е комуникационна стратегия на проекта, включително проекти на информационни материали за дейностите по проекта, политиката за развитие на селски райони 2007-2013; - създадени 6 мобилни екипа, включващи представители на Областните служби за съвети в земеделието и JOBS центровете, разработени оперативни планове за техните дейности. За всеки екип е закупен автомобил с цел подпомагане изграждането на екипно взаимодействие.
Проект „Изграждане на капацитет за устойчиво управление на земята” е съвместна инициатива на ПРООН, Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните, финансиран от Глобалния екологичен фонд (ГЕФ). Проектът стартира през 2005г. и ще завърши в края на 2007г. Дългосрочната цел на проекта е да разшири благоприятната среда и капацитета за ограничаване на деградация на земята и да създаде практики за устойчиво управление на земите като по този начин ще допринесе за по-здравословно съществуване, цялостност, функции и обслужване на екосистемите, насърчавайки развитието на устойчив поминък в България. Непосредствената цел на проекта е да изгради капацитет за устойчиво управление на земята, развитие и приложение на последователна поземлена политика. Проектът ще се съсредоточи върху приобщаването, изграждането на институционален и технически капацитет, утвърждаване на финансови механизми, както и върху мобилизиране на необходимите ресурси за това. Очаквани резултати
Очаквани ползи
През 2005 и 2006г. са проведени 28 обучения за повишаване квалификацията в сферата на устойчиво управление на земите на представители на централни и регионални държавни институции, местната администрация, неправителствени организации и асоциации. Със съдействието на проекта са издадени следните документи, подпомагащи земеделските производители, а именно: информационни материали за пасища и ливади, вкисляване и ерозия на почвата; Правила за добра земеделска практика; Наръчник за кандидатстване по мярка 1.3 „Развитие на селскостопански дейности, целящи опазване на околната среда” по Програма САПАРД; Национален план за биологично земеделие 2007-2013г. Пилотна схема за компенсаторни плащания. През месец януари 2004г. стартира проект по Програма ФАР за определяне на необлагодетелстваните райони и районите с екологични ограничения. Целта на проекта беше хармонизиране и прилагане на законодателството в областта земеделието, в частта му структурна политика, глава V “Необлагодетелствани райони и райони с екологични ограничения” на Регламент (ЕС) 1257/1999 за подпомагане развитието на селските райони от Европейският фонд за гарантиране и ориентиране на земеделието”. Проекта стартира с подготовката на мярката за определяне на критерии и обхват на необлагодетелствани райони в България и определяне нива на компенсаторни плащания от работни групи сформирани със Заповед на Министъра на земеделието и храните. Проектът по Програма ФАР завърши през юли 2004г. и бяха постигнати следните основни резултати от изпълнението на проекта:
Партньорство за развитие на биологичното земеделие Министерството на земеделието и храните участва като стратегически партньор в проекта по Програма на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (SDC), към швейцарското правителство. В създаденото Партньорство участват: Фондация за биологично земеделие „Биоселена”; Кооперация “Био България”; Аграрен Университет Пловдив; Асоциация за екологично земеделие “Екофарм” - Пловдив и МЗХ. По Програмата за подпомагане на биологичното земеделие в България (2005 – 2007г.) беше финансиран и реализиран проекта „Информационна и промоционална кампания за прилагане на агро-екологичната мярка в България”. Изпълнението на проекта бе осъществено от Фондация „ТАЙМ-Екопроекти”. Целта на проекта бе да информира земеделските производители за условията и реда за получаване на безвъзмездна финансова помощ по САПАРД за развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда. Проведени бяха 11 семинара, в които участваха 275 души. По проект на SDC „Опазване на редки местни породи” бяха идентифицирани животните от четири породи, застрашени от изчезване – 2 породи овце: Медночервена Шуменска овца и Каракачанска овца и 2 породи говеда – Родопско късорого говедо и Българско сиво говедо. Получените резултати по проекта бяха използвани за разработване на под-мярка „Опазване на редки местни породи” на агро-екологичната мярка по Програма САПАРД. В рамките на партньорството и с финансовата помощ на SDC беше разработен Национален план за развитие на биологичното земеделие в България в периода 2007-2013г. В момента се разработва софтуер за управление на данните за биологично земеделие.
България участва в Програмата за малки проекти (ПМП), финансирана от Глобалния екологичен фонд (ГЕФ), от лятото на 2005, а през април 2006г. стартира набирането на предложения за финансиране на проекти. ПМП насърчава дейности, които ангажират местната общност и допринасят за решаване на глобални проблеми на околната среда в следните сфери:
Националните приоритети на ПМП са определени в Националната стратегия на Програмата. Тематичните области за България са:
От стартирането на проекта са одобрени и в момента се изпълняват 8 проекта по тематична област устойчиво земеделие. Подкрепа за подготовката на Лидер Проект „Устойчиво развитие на селските райони” През месец февруари 2003г. стартира съвместният проект на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и ПРООН „Устойчиво развитие на селските райони”. Целта на проекта е подготовка на България за прилагане на Инициатива Лидер в момента й на присъединяване към ЕС. Проектът беше осъществен в шест пилотни общини. Дейностите по проекта бяха концентрирани върху устойчивото развитие на земеделието, горското стопанство и алтернативния туризъм. Периодът на изпълнение на проекта беше от 15.02.2003 до 30.04.2007г. Проектът работи за подобряването на капацитета и сътрудничеството на общинските администрации, селскостопански производители, малки и средни предприятия, неправителствени организации, професионални сдружения и кооперативи чрез създаване на 11 Местни инициативни групи (МИГ) по методологията Лидер, с участието на трите сектора: не правителствен, местни власти и бизнес. Цели се не само подкрепа за създаване на МИГ, но и оказване на компетентна помощ при изготвяне на стратегиите на МИГ за местно развитие, тяхното обучение, изграждане на капацитет и финансово подпомагане за осъществяване на дейностите им. В пилотните общини по проекта бяха официално регистрирани 11 неправителствени организации като юридически лица с нестопанска цел и 11 кооперации. Неправителствените организации изпълняват функциите на МИГ, наблюдават и контролират изпълнението на проектните схеми по Фонда за демонстрационни проекти (ФДИ) към проекта. По фонда се изпълняват четири схеми: общественополезни проекти, иновативни проекти, проекти за обучение и схема за микро-кредитиране. Кооперациите управляват схемата за микро-финансиране и постепенно поемат дейности на МИГ, които имат стопански характер.
За периода март 2006 – февруари 2008г. Министерство на земеделието и храните и ПРООН стартираха проект “Селска мрежа и Лидер”. Проектът има за цел да допринесе за децентрализацията, доброто местно управление, изграждането на социален капитал и намаляването на бедността в селските райони на България, като оказва подкрепа за подготовка на страната да усвоява средства от Европейския земеделски фонд са развитие на селските райони след присъединяването към Европейския съюз. Проектът ще повиши интереса и капацитета на общностите и заинтересованите лица в селските райони да планират и използват финансови ресурси чрез изграждане на мрежа и чрез разработване и изпълнение на интегрирани местни стратегии за развитие. В същото време, проектът ще насърчи междуобщинското коопериране, особено между по-малките общини, и ще способства за създаването на хоризонтални връзки между действащите лица в селските райони, включително обществено-частни партньорства. Проектът разширява и задълбочава усилията и постигнатите резултати на съвместния Проект “Устойчиво развитие на селските райони” на ПРООН и Министерство на земеделието и храните. В добавка, проектът надгражда върху работата на Фондация за реформа в местното самоуправление по отношение на създаването на Национална мрежа за развитие на селските райони. До момента е проведена информационна кампания. Националната конференция „Първи стъпки на селската мрежа” и 6 регионални информационни срещи преминаха с участието на над 460 души. Проведени бяха информационни семинари, на които са разяснени възможностите за създаване на МИГ, с акцент върху хоризонталното сътрудничество между съседните общини в различни географски територии. В 5 различни модула са обучени 50 модератори от всички 28 административни области на страната, за подпомагане дейностите по активиране на местните общности и организиране, създаване и укрепване на МИГ-овете. Международният обмен на опит по Лидер приключи с провелите се пътуващи семинари в Гърция/Турция – 54 души, Финландия – 9 души и Унгария – 4 души. Пътуването във Финландия също имаше за цел изучаването на местния опит по Лидер. Беше организиран и международен специализиран семинар по темите за подхода Лидер на тема „Отдалечените селски райони и Лидер като средство за активизиране и иновация”. Беше изследван и опита на Финландия и се осъществи посещение на място за запознаване с опита на финландската мрежа за развитие на селските райони и реализирани проекти по Лидер. Каталог: docs -> programs full text docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето programs full text -> Програма " Административен капацитет" Изтегляне 5.95 Mb. Сподели с приятели:
|