Програма за развитие на селските райони. "Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони Европа инвестира в селските райони"
Изтегляне 1.09 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Постоянно затревени – пасища, мери, ливади - 13109 дка
- Анализираните данни сочат оживяване в сектора с малки, но постоянни темпове.
Селско стопанствоПо данни на Общинска служба по земеделие – гр. Костенец,. 35% от общата площ на територията е земеделска, като 70% от нея е обработваема. Този дял земеделската земя от общата площ определя и по-ограниченото влияние на селското стопанство върху местната икономика. Справка на Териториално статистическо бюро – София (Приложение към СМР Справка на ТСБ София) за 2007 и 2008 г. действително показва ниска стопанска активност в сектор „Селско, ловно и горско стопанство”: за 2007 г. стопанските единици са 11, докато през 2008 падат на 8. За сметка на това, обаче, се покачва стойността на реализираната продукция – 1 302 000 лв. (2007 г.) срещу 2 740 000 лв. (2008 г.). Справката разкрива и увеличение на броя на заетите в разглеждания сектор – докато през 2007 г. 47 души са с постоянна заетост в сектора, то през 2008 г. техният брой се увеличава на 78. Индикаторът „Разходи за възнаграждения” също бележи не малко увеличение през 2008 г. спрямо същите данни за 2007 г. – средната годишна работна заплата за 2007 г. на лице, заето в аграрния сектор е 1561 лв., а през 2008 г. нараства до 2974 лв. Дори само ниското заплащане в сектора, което се поддържа на ниво минимална работна заплата, разкрива текуща слаба конкурентноспособност на земеделието на територията на МИГ, но с потенциал за икономическа ефективност – намаляване броя на стопанските субекти и увеличаване стойността на реализираната продукция.Съгласно данните за състоянието на сектора от НСИ, през 2009г. се наблюдава ръст в развитието на селското, горското и рибното стопанство. Налице са 20 действащи предприятия в сектора, съответно нарастват приходите от дейността (5 133000лв.) и заетите лица – 114 човека. Нетните приходи от продажби също се покачват на 3 872 000лв., като реализираната печалба е 572 000лева. През 2009 г. селското и горското стопанство измества сектор строителство от третото място в местната икономика по показателите произведена продукция и приходи от дейността.Според данни от отдел „Агростатистика” МЗХ за стопанската 2010-2011 са регистрирани следните засадени/засяти площи на територията на МИГ: пшеница - 3770 дка; ръж – 5090 дка; овес - 600 дка; тритикале - 1420 дка; картофи - 110 дка; ягоди - 100 дка; вишни - 216 дка ; малини - 365 дка - общо: 11671 дкаПостоянно затревени – пасища, мери, ливади - 13109 дкаПлощите заети от насаждения представляват 11% от обработваемата земя, а постоянно затревените площи (пасища, ливади) – 12% от нея.Анализираните данни сочат оживяване в сектора с малки, но постоянни темпове.Според вида на собствеността земеделските земи се разпределят както следва: 92,64% са частна собственост, 1,65% - общинска собственост и 5,71% - държавна собственост (Приложение към СМР Доклад). Въпреки че аграрната реформа по възстановяването на собствеността върху земеделските земи е приключила на 100%, една от причините за ниската конкурентноспособност на селското стопанство се дължи на факта, че земеделските земи в района са предимно разпокъсани и маломерни, с наклони и част от тях са в различна степен ерозирали. Типични за района са лесивираните канелени горски почви и ливадно-канелни и песъчливо-глинести почви. Поради тези характеристики на земеделските земи в отделните землища и различията в тяхното плодородие, на територията на МИГ Костенец 2010 са се оформили две зони на усвояване на земеделските земи, които се отличават съществено по плодородие и местоположение. Първата зона обособява полската част на района, като земите тук са подходящи за развитието на интензивно земеделие и за специализация в производството на ягоди, малини, касис и на някои зърнено-житни култури. Почвено-климатичните условия са благоприятни за отглеждане на ягоди, малини и касис и районът има дългогодишни традиции в производството на тези култури. С ликвидацията на ТКЗС “Траянови врата” и ТКЗС ”Малина” след 1990 г. значително намаляха площите заети от трайни насаждения (ягоди, малини). През последните 5 години, обаче, отново се наблюдава тенденция към увеличаване размера на площите заети с тези видове насаждения. В тази връзка е целесъобразно да се реализират мерки за подобряване на условията за реализация на произвежданите на територията ягодоплодни култури и за постигането на по-високи продажни цени от местните производители. Втората зона включва земеделски земи, разположени по оградните планини. Тези земи се характеризират с ниско плодородие и голяма част от тях са пустеещи. Подходящи са за отглеждане на някои сухоустойчиви растителни култури - каквито са етерично-маслените култури, както и за развитието на пасищно животновъдство и за производство на сено от естествени ливади, вкл. лен. Следователно, пред развитието на растениевъдството стоят редица предизвикателства за разрешаване: комасация, подобряване на условията за местна реализация на продукцията чрез увеличаване на добавената стойност, създаване на нови площи с трайни насаждения, повишаване нивото на механизация, което ще увеличи и конкурентноспособността на земеделието.Сходна роля за местната икономика изпълнява и животновъдството. След практически пълната ликвидация на формите на концентрирано фермерско животновъдство, в общината преобладава отглеждането на единични бройки или малки стада от животни в личните стопанства на селските стопани. В много случаи местното животновъдство се осъществява при неподходящи хранителен режим, битови и санитарно-хигиенни условия, оказващи значително негативно влияние върху обема и качеството на добиваната от тях животинска продукция. Необходимо е да се вземат спешни мерки за привеждането на условията и начина на работа в съществуващите млекосъбирателни пунктове и мандри за преработка на мляко в съответствие с европейските ветеринарни, фито-санитарни и хигиенни изисквания. Подотраслите говедовъдство и овцевъдство са с най-голям потенциал за развитие, поради наличието на пасища и естествени ливади, условно наречени “тревни площи”. Площта им заема значителна част от територията на МИГ в планинските райони. Те са източник за получаване на висококачествен тревен фураж за животните. В последните години голяма част от ливадите и пасищата са изоставени и постепенно се превръщат в пустеещи и обрасли с храстовидна растителност територии. Пчеларството също се развива в последните години и има потенциал да се обособи като водещ подотрасъл на животновъдството. Биологично земеделие - на основата на благоприятните природно-климатични условия в района и след внедряване на подходящи форми на стопанисване и на съвременни технологии, съществуват предпоставки за ускорено развитие на биологично земеделие като ключово бъдещо направление за селското стопанство на общината. То би могло да обхване производството на екологично чисти ягоди, малини и касис; продукти от животновъдството – овче, козе, краве и биволско мляко и производните им; пчелен мед, както и производството на билки и горски плодове. Горско стопанство – горският фонд заема най-високия дял от цялата територия на МИГ Костенец 2010 – 59%. По видове собственост най-висок е делът на общинските гори, следвани от държавните и на последно място се нарежда делът на частните собственици. Горският фонд на територията на МИГ се управлява и стопанисва от Държавно лесничейство – Костенец, със седалище к.к. Вили Костенец. През 2004 г. се създаде Общинското предприятие “Общински гори и земи от горски фонд” за управление и стопанисване на Общинският горски фонд. Горите на Горско стопанство – Костенец са разположени по северните склонове на Рила планина и южните склонове на Ихтиманска Средна гора, като включват горски фонд и от съседната община Долна баня. Преобладават следните горски видове: зимен дъб (24% от горския фонд), бук (19%), бял бор (13%), смърч (11%) и ела (11%). Горският фонд на територията е ключов социално-икономически фактор за устойчивото развитие на МИГ Костенец 2010. Дърводобивът, лесокултурната дейност, добивът на диворастящи гъби и горски плодове дават възможност за допълнителни доходи на населението. В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината, а също така запазване и повишаване на чистотата на гората. Проектирани са подходящи сечи и залесявания за осъществяване на тази задача. Стопанисването в защитните и рекреационни гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на туристическите им функции, според конкретното им предназначение. При тях ползването на дървесина е второстепенна задача. В защитените гори (противоерозионни и мелиоративни) основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, както и ограничаване на ерозионните процеси чрез подходящи мероприятия, запазване на инженерните съоръжения и подобряване на ландшафта около тях. Освен добив на дървесина сериозно внимание следва да се обръща и на залесителните мероприятия. В горите с особени/специални функции залесяването следва да се проектира с оглед увеличение на защитно-водохранните, защитно-противоерозионните и здравно-украсните им функции. Във фаза на проектиране е ново бъдещо залесяване на площ от 800 ха или 45% от общата площ за залесяване в общината. Общо се предвижда за територията на община Костенец в бъдеще средногодишно да бъде залесявана площ от около 60 ха. Това е дългогодишна инвестиция, като при нейната реализация ще се ангажира допълнително работна ръка от местното население. На територията на горския фонд ще се осъществяват и в бъдеще редица странични ползвания – паша на едър и дребен рогат добитък, добив на сено от голите площи, добив на листников фураж при провеждане на сечи и почистване на просеки. Съществуват и сравнително добри условия за добив на билки, горски плодове и гъби. В бъдеще горските територии следва да бъдат използвани по-активно и от гледна точка на потенциала им за развитие на някои алтернативни форми на туризъм /фото-сафарита, наблюдение на редки птици и други/ - при отчитане на европейските изисквания за съхранението, опазването и развитието на горската флора и фауна, както и за екологичното въздействие на горите. Съгласно Приложение №1 към Наредба №20/07.07.2008 г. на МЗХ по прилагане на мярка 226 от ПРСР, рискът от пожари в горите на МИГ Костенец 2010 е класифициран като среден. Промишленост – геостратегическото разположение на територията (до София и Пловдив, а също така и до к.к. “Боровец”, през нея преминава участък от магистрала „Тракия”), сравнително добрата инфраструктура и относително ниските цени на земите привличат инвеститори, които активно търсят подходящи терени за развитие на производствени мощности. С богати традиции в преработвателната промишленост (ПП) в близкото минало, днес ПП е водещ структуроопределящ отрасъл в местната икономика на МИГ Костенец 2010, но се нуждае от редица инвестиции за неговото пълноценно реабилитиране и функциониране, така че да се оптимизират условията за затваряне на производствения цикъл в селското стопанство. Както е видно от справка на Териториално статистическо бюро – София за 2007, 2008г. и 2009г. отрасълът „преработваща промишленост” заема лидерското място във всички икономически показатели и за двете календарни години – брой стопански единици, стойност на произведената продукция, заети лица, разходи за възнаграждения, ДМА. Преобладават микро и малки предприятия. Основните подотрасли на промишлеността, развити на територията на МИГ, са: целулозно-хартиена промишелност („Хартия и хартиени изделия-Костенец” АД, „Актив комерс”, „Белопейпър” ЕООД, ТПК Иван Чолев), хранително-вкусова промишленост (РПК Венера), дървообработване (ЕТ „Гледичие”, „ВАЛ-77” ЕООД), металообработване („Марица НИС” СД), производство на неметални суровини („Каучук” ООД), шивашка промишленост („Олимпия” ЕООД), производство на стоки за широко потребление („Шведски кибрит-Плам България” АД, „Булкост”, „Синхрон инвест” ЕООД). Функционират и няколко цеха за преработка на горски плодове: Булфрукт ООД, Полифрукт ЕООД, Ивегел ЕООД, ЕТ Димитър Стоянов и др. Следователно, присъствието на преработвателната промишленост в челните позици по структоропределящо значение за местната икономика показва и наличие на потенциал за задоволяване на горепосочената потребност от затваряне на производствения цикъл в селското и горското стопанство. Търговия – търговията е секторът с второ по сила влияние върху финансовите показатели за местното икономическо развитие, заемайки второ място по нетни приходи от продажби, заети лица и разходи за възнаграждения за 2007 и 2008 г след преработващата промишленост (Приложение към СМР Справка ТСБ София). По обем на произведената продукция, съгласно справката на Териториално статистическо бюро – София за 2007 заема трето място (след строителството), като през 2008 г. измества строителството от второто място, като поддържа най-висок брой стопански единици, работещи в търговията. Голямата разлика между брой единици и обем на произведената продукция е индикатор за слаба ефективност на отрасъла и показва необходимост от допълнителни инвестиции в сектора и подобряване бизнес климата за неговото развитие. Строителството също е икономически отрасъл, който бележи ускорено развитие през последните години на територията на МИГ Костенец 2010. Сравнително малко по брой стопански единици, измежу които ЕТ „Стройкомерс”, „Строител Костенец” ЕООД, „АСД 555” ЕООД, произеждат продукция, чийто обем заема трето място през 2008 г. след този на преработвателната промишленост и търговията Това е показател за сравнително добре развита конкурентноспособност на сектора. В последващите години строителството минава на четвърто място в местната икономика по всички показатели, което е обусловено от кризата в сектора на национално ниво и е изместен от селското и горското стопанство. (Приложение към СМР Справка ТСБ София). Туризъм, спорт и рекреационни дейности – територията на МИГ Костенец 2010 разполага с отлични ресурси и потенциал за развитие на разнообразни форми на туризъм. Обширният доклад „Изследване и анализ на проблемите на Костенец за развитието на общината като туристическа дестинация” на “Евроконсултантс България С.А.” АД1 идентифицира 10 вида туризъм с предпоставка за развитие: балнеоложки туризъм, СПА туризъм, зимен туризъм, културно-познавателен туризъм, планински туризъм, религиозен туризъм, фестивален туризъм и индустриален туризъм. Изобилните топли и лечебни минерални извори на територията на МИГ Костенец 2010 са един от най-големите й ресурси. Изворите са три, а водите от тях са с различни физико-химични характеристики и температура между 47°C и 73°C, подходящи за лечението на голям брой различни заболявания. Около изворите са се оформили и три курортни комплекса: Момин проход, Вили Костенец и Пчелински бани. Курортът “Момин проход” се е утвърдил като значителен лечебно-рехабилитационен център в страната за няколко важни заболявания. Санаториалната база, обаче, е амортизирана и е обединена в еднолично търговско дружество с държавно имущество - “Специализирани болници за рехабилитация – НК” ЕАД – клон Момин проход. Има отлични условия за развитие на физиопрофилактика – предотвратяване на заболявания, укрепване и повишаване на жизнените функции на базата на предимно природните фактори. Развитието на зимния туризъм в МИГ Костенец 2010 е тясно обвързано с реализацията на проекта за комплекс Милинкини ниви-Белмекен и за неговото пускане в експлоатация. По отношение на културно-познавателния туризъм МИГ Костенец 2010 се намира най-близо до културните системи „Велика София” и „Пловдив и Римската империя”, но остава извън основния фокус на туристическите посещения предвид недостатъчно разработените си от гледна точка на качество и довеждаща инфруструктура културно-исторически паметници. Популярни културно-исторически обекти на територията са Крепостта „Траянови врата“, Ганевата вила, редица храмове с историческа, културна и художествена стойност. Развитието на планинския туризъм се улеснява от наличните природни ресурси и туристически маршрути – заради удобното географско положение на територията, много туристически маршрути водят началото си оттук, като например Курорт „Вили Костенец” – х. Белмекен, Курорт „Момин проход” – вр. „Еледжик”, с. Костенец - „Юрукова поляна”, х. Гуругулица - х. Белмекен, х. Венетица – вр. Ибър. Разнообразният релеф на общината предлага отлични условия за колоездене и развитие на велотуризъм. Потенциал за развитието на селски туризъм в МИГ Костенец 2010 има в селата Горна Василица, Долна Василица, Подгорие, Очуша и Голак, за което допринасят и съхранения самобитен фолклор, както и възможността за изучаване на традиционните занаяти и производства. Въпреки това, не са достатъчни възможностите за развлечение и оползотворяване на наличния потенциал, но при правилни мерки на политиката на местно ниво има редица възможности за подобряване конкурентната позиция на територията през следващите. За доброто позициониране на ловно-рибарския туризъм са необходими инвестции за разширяване на атракционните ресурси като фотосафари, комбинация с други туристически продукти (конна езда, езда на магаре, стрелба с лък и т.н.) и за повишаване на стандарта на настаняване. Развитието на фестивалния туризъм в МИГ Костенец 2010 и позиционирането на територията на фестивалната карта на България може да бъде постигнато чрез въвеждането на тематичен фестивал (напр. реализиране на идеите за организиране на „Празници на ягодите и малините”; ежегоден панаир на местните занаяти и/или етнографски комплекс - “улица на занаятите”) или (спортно) състезание (напр. за офроуд автомобили, мотоциклети или бъгита), на чиято база да се развие този продукт. До тогава провеждането на фестивали в МИГ може да се разглежда единствено като поддържащо останалите основни туристически атракции. За развитието на индустриален туризъм най-често се използват бивши фабрики, чиито сгради вече не са в експлоатация и където индустрията е превърната в музеен експонат, запазвайки съответните поточни линии и оборудване. За целта, биха могли да се използват сградите на бившите фабрики на кибритената, химическата и хартиената промишленост. За постигане на по-голяма ефективност на инвестицията, само част от производствените помещения могат да се превърнат в музей, а в останалата част да се разположи арт център и/или друг център за градско развитие. Въпреки потенциала за развитие на разнообразни форми на туризъм на територията на МИГ Костенец 2010 данните на НСИ разкриват недостатъчна оползотвореност на наличните ресурсите. През 2008 г. на територията на МИГ Костенец 2010 са функционирали едва 3 места за настаняване с капацитет над 10 легла (спрямо 5 през 2007 г.), а броят на леглата в тях е 560 през 2008 г., спрямо 660 през 2007 г. Също така се регистрира и спад в броя на реализираните нощувки, достигайки 33 993 срещу 46 204 през 2007 г. През 2009 г. на територията на МИГ работят 27 предприятия в сектор туризъм и ресторантьорсто, като заетите лица в сектора са 149 човека. Наличието на добра спортно-техническа база е предпоставка за обогатяване на календара на спортни събития на територията. В МИГ Костенец 2010 има два стадиона с олимпийски размери – един на територията на гр. Костенец и един на територията на с. Костенец. Стадионът в гр. Костенец е в добро общо състояние и на него се провеждат редица спортни мероприятия. Съоръжението е общинска собственост. В близост до стадиона функционира новоизграден басейн; други басейни с минерална вода функционират към някои от хотелите. В к.к. Вили Костенец е изграден и функционира тенис корт (частна собственост). На територията на МИГ съществуват 6 спортни организации - футболен клуб “Бенковски”, спортен клуб “Бенковски”, спортен клуб „Матеда” (самбо и джудо), спортен клуб „Форта” /бойни изкуства/, „Детско-юношеска школа по баскетбол Костенец 2009”, Клуб по лека атлетика „Спринт”. Изводи относно икономическия потенциал на МИГ Костенец 2010 - геоморфоложкият, климатичен и природен потенциал на територията дава възможност за преобладаващо отглеждане на трайни насаждения, и по-конкретно ягодоплодни култури, и в по-малка степен зърнени и технически култури. Условията за развитие на биологично земеделие са отлични и то следва бъде целенасочено стимулирано с цел повишаване конкурентноспособността на местното селско стопанство. По отношение на животновъдството, овцевъдството, говедовъдството и пчеларството се очертават като направления с най-изразен потенциал на развитие. Необходимо е, обаче, да се вземат спешни мерки за привеждането на условията и начина на работа в съществуващите млекосъбирателни пунктове и мандри за преработка на мляко в съответствие с европейските ветеринарни, фито-санитарни и хигиенни изисквания. Доминиращият горски фонд в общата площ на територията предлага отлични ресурси за развитие на дърводобив, лесокултурна дейност, добив на диворастящи гъби и горски плодове. В комбинация с десетки функциониращи промишлени предприятия от, свързани със селското и горското стопанство подотрасли, се регистрира висок потенциал и ресурси за добавяне на стойност към земеделски и горски продукти. Въпреки наличието на отлични природни и рекреационни условия за развитие на разнообразни форми на туризъм, делът му в местната икономика заема несправедливо ниски позиции при наличие на среда за точно обратното. Редица инициативи и инвестиции са необходими за формиране дела на туризма в местната икономика като структуроопределящ, което ще доведе до повишаване на доходите, заетостта и качеството на живот на територията на МИГ Костенец 2010. Характеристики на материално-техническа инфраструктура – републиканската пътната мрежа в МИГ Костенец 2010 включва пътища с обща дължина 131.2 км, като 8,1 км от тях е участък от Автомагистрала “Тракия”, което дава предимството на общината да попадне в пряката зона на влияние на един от петте транспортни коридора, минаващи през територията на страната ни /Общ Европейски Транспортен Коридор ОЕТК №10/, а също така и косвена връзка с транспортен коридор/ОЕТК №4/ чрез второкласен път ІІ-82 - Костенец-Самоков-Сапарева баня-Дупница, с отсечка от 4 км към к.к.”Боровец”. Вътрешното транспортно обслужване на територията на МИГ се осъществява от: 1) първокласен път Е-80 – София-Костенец-Белово-Пазарджик-Пловдив-Капитан Андреево; 2) второкласен път ІІ-82 - Костенец-Самоков-Сапарева баня-Дупница с отсечка от 4 км към к.к.”Боровец”; 3) третокласен път – Костенец – Мината - Очуша с дължина 22,400 км.; 4) четвъртокласната /общинска/ пътна мрежа е с обща дължина 54,700 км. Състоянието на настилките е различно съобразно различния клас път, като ежегодно се извършват ремонтни дейности. Освен с пътен, общината се обслужва и с ж.п. транспорт, като в центъра на общината е разположена ж.п. гара от националната ж.п. мрежа/връзки със гр. София и гр. Пловдив - гр. Димитровград - за пътнически и товарни влакове и спирка гр. Момин проход - само за пътнически влакове. По степен на водоснабдяване на населените места следва да се посочи, че всички населени места на територията са водоснабдени с изключение на с. Долна Василица и с. Голаг, където е твърде малък броя на постоянно живеещото население. Състоянието на водоснабдителни мрежи не е добро. За разлика от това, състоянието на общата канализационна мрежа може да се определи като добро. Тя е изградена основно през периода 1979 – 1991 г. Няма изградени вътрешни канализационни мрежи в селата Горна Василица, Долна Василица, Очуша, Подгорие и Голак. Също така, няма изградени междуселищни външни колектори и пречиствателни съоръжения. Положителен факт във връзка с опазване на природния фактор в общината са изградените пречиствателни станции за промишлени отпадни води (към завода за хартия и към химическия завод) и е хлораторната инсталация – гр. Костенец (за обеззаразяване на резервоар “Ниска зона” гр. Костенец). Няма изградени пречиствателни станции за отпадни води. На територията на МИГ Костенец 2010 има добре функционираща електроенергийна инфраструктура, отговаряща на нуждите на населението и промишлеността. Телекомуникационната мрежа на територията се състои от около 5 000 телефонни поста. Основната част от тях са аналагови, само в някои от населените места мрежата е цифрова, а покритие имат и трите национални мобилни оператора. Интернет услуги се предоставят от Виваком и „Сателит 94”. Научно-образователна структура – по данни на НСИ за 2010 г. на територията на МИГ Костенец 2010 функционират 4 общообразователни училища (ООУ), 1 професионална гимназия (ПГ) и 1 специално (болнично) училище - "Д-р Петър Берон" гр. Момин проход за деца с увреждания, предимно с ДЦП. ПГ "Г.С. Раковски" е със специалности - оператор в шевното производство; моделиер-технолог; оорганизация на туризма и свободното време /професия туристически агент/; машинен монтьор на шевни машини; машинен монтьор на металорежещи машини. През учебната 2009/2010 г. общо 1072 ученици са учили в ООУ при 93 преподавателя, 160 ученици в ПГ при 17 преподавателя и 19 ученици при 5 преподавателя в училище "Д-р Петър Берон". Това прави 1 преподавател на 12 ученика (1:12), каквито са и средните стойности за страната. По отношение на детските градини на територията на МИГ Костенец 2010 има 4 функциониращи (2 в гр. Костенец, 1 в гр. Момин проход и 1 в с. Костенец) с общо 425 деца и 31 детски учители, което прави съотношение 1:13 при средни стойности за страната 1:12. Общата оценка на образователните ресурси на територията разкрива наличие на силна връзка между образование и професионална реализация в ключовия сектор „преработвателна промишленост” (ПГ "Г.С. Раковски"). Също така е налице и очевидна обвързаност между природни ресурси и специализирано образование (паралелка за обучение по туризъм в ПГ и основното училище за деца с увреждания, чиято образователно-рехабилитационна работа е свързана с използаването на минерални извори). Връзката „природни ресурси-образование-професионална реализация формира важен ресурсен цикъл, благоприятстващ устойчивото развитие на местната икономика в района. За това допринася и по-ниското съотношение преподавател:ученик, което е важна предпоставка за подобряване качеството на образователните услуги. Културни характеристики – в района на МИГ Костенец 2010 са запазени множество археологически паметници, носещи сведения за богатата история – 36 надгробни могили, 20 могилни некропола, включващи 75 могили, останки от 11 антични селища и селища от Бронзовата, Ранно- и Късножелязната епоха, 6 селища от Римския период и 8 късносредновековни селища. Запазени са останките на стари крепости, като една от най-големите забележителности в общината е историческия паметник от римската епоха, а по късно от Първата и Втората Българска държава – Крепостта „Траянови врата”. През 1985-86 г. крепостта е обявена за национален археологически паметник на културата. Други исторически паметници са остатъците от стари крепости, стари църкви, 17 писателски къщи и 4 вили с историческа, художествена и културна стойност. Населението в района на МИГ е съхранило самобитния си фолклор, запазени са множество традиции, обичаи, песни и легенди, които се интерпретират от съществуващите танцови състави и самодейни фолклорни групи, спечелили многобройни международни награди. Провеждат се и традиционни фолклорни фолклорни празници: Кукерски празник на Сирни заговезни в к. Момин проход и с. Горна Василица – ежегодно м.II или м. III; Гергьовденски събор в местността "Кръстите" -с. Костенец"; Землячески събор - с. Пчелин на 3 юни (Петдесетница). На територията на общината има 5 читалища, а именно: Читалище “Гео Милев 1954” в гр. Момин проход (към него функционират два танцови състава – за деца и за възрастни, читалището организира Кукерски събор, празнични програми, фолклорни изяви в страната и чужбина); читалище “Просвета 1881” в с. Костенец (към читалището функционира дамска вокална група, детски танцов състав; читалището, съвместно с кметството организира събор на 24 май, празнични и юбилейни концерти, театрални спектакли); НЧ “Прогрес 1907” в гр.Костенец (към читалището функционира детски фолклорен танцов състав, детска вокална група, балет за модерни танци и дамско вокално трио, има школи по пиано, акордеон, английски език и математика, организира празнични концерти, театрални спектакли/; НЧ “Г. Бенковски 1928” в с. Горна Василица (към читалището функционира кукерска група ) и НЧ “Просвета 1913” в с. Пчелин. Във всяко читалище функционира библиотека. Традиционни за региона са редица занаяти и производства – ножарство, дървообработване и дърворезба, писане на яйца, плетене на чорапи, дантели и шевици, оръжейно производство („Терем“ ЕАД – клон Костенец). Социални услуги и здравеопазване – на територията на МИГ Костенец 2010 се предоставят услугите „Домашен социален патронаж” с капацитет от 90 души и услугите „домашен помощник”, „социален асестент” и „личен асистент” по ОП „Човешки ресурси”. Към дирекция „Социално подпомагане” в общинска администрация Костенец функционира Отдел за закрила на детето. Дирекцията отпуска месечни, целеви и еднократни социални помощи и извършва социални услуги, регламентирани в Закон за социалното подпомагане, Правилника за приложение на закона за социално подпомагане, Закон за интеграция на хората с увреждания, Семеен кодекс, Закон за закрила на детето и подзаконовите нормативни актове за приложението им. По отношение на здравеопазването, на територията на МИГ Костенец 2010 функционират две специализирани болнични заведения (“Специализирани болници за рехабилитация – НК” ЕАД – клон Момин проход и "Специализирана болница за долекуване и продължително лечение и рехабилитация" ЕООД гр. Костенец, която всъщност е общинска болница) с общ капацитет от 220 легла и четири лечебни заведения за извънболнична помощ. Болницата в гр. Костенец обслужва и населението на съседната община Долна баня. За 2008 г. здравните услуги на територята се предоставят от 84 души с медицинско образование, 9 от които – общопрактикуващи лекари. Курортите Момин проход, Вили Костенец и Пчелински бани са се утвърдили като национални лечебно-рехабилитационни центрове за заболявания на периферната нервна система, заболявания на дихателните органи, опорно-двигателната система, кожни заболявания и др. „Специализирани болници за рехабилитация – НК” ЕАД – клон Момин проход е известен лечебно-рехабилитационен център, в който се лекуват хронични невралгии, неврити, полиневрити, радикулити, плексити и т.н. Тук се намира единственото в страната клинично отделение за курортно лечение на кожни заболявания - псориазис (в неизострен стадий) невродермит, себорейни екземи, професионални и лекарствени дерматити и др. В отделния Детски санаториум се приемат за лечение и рехабилитация деца и юноши след прекарани заболявания на централната нервна система. Особености на околната среда – територията на МИГ Костенец 2010 се намира в Тракийска горска растителна област, подобласт Рила. Тя със слаба антропогенна дейност и значително запазени екосистеми. Такива са териториите южно от с. Костенец, т.е. Северния дял на Рила планина и включеният в Национален парк “Рила” резерват “Ибър”, в който се откриват находища от реликтни растения и редки животински видове, както и други защитени територии, измежду които: “Голашката пещера”, “Черквището”, “Плещеница”, “Шиваритото дере”, “Инчовица”, “Жълтата вода”, “Конярника” и “Ванчов гроб”. Основни източници на организирани емисии от вредни вещества за района са производствените фирми, горивните инсталации с битов характер и емисиите от моторни превозни средства. Въздух: в района няма разкрити пунктове за контрол на атмосферния въздух. Екологичният контрол се осъществява от РИОСВ гр.София. Основни замърсители на атмосферния въздух са “ХХИ – Костенец” АД, Хлебопекарна на РПК “Венера”, “Шведски кибрит – Плам България” АД. “ХХИ – Костенец” АД (хартиения завод) представя доклади с резултатите от извършваните периодични измервания на емисиите на вредни вещества изпускани в атмосферния въздух съгласно Наредба № 6 на МОСВ. До 2008 г. няма наложена санкция за наднормени емисии на вредни вещества. Води: на територията на общината се замърсяват р. Марица, р. Очушница и р. Стара река /отводнителните артерии/, като основните замърсители са промишлените предприятия и отпадните води. Положителен факт във връзка с опазване на природния фактор в общината са изградените пречиствателни станции за промишлени отпадни води (към завода за хартия и към химическия завод) и хлораторната инсталация – гр. Костенец (за обеззаразяване на резервоар “Ниска зона” гр. Костенец). Почви: няма значителни проблеми, които да застрашават екологично чистото състояние на почвите. Богатият горски фонд предопределя голямото биоразнообразие на територията – над 400 вида висши растения и над 50 вида птици (бял щъркел, обикновен мишелов, керкенез, малък сокол, обикновена гургулица, обикновена кукувица, домашна кукумявка, черен бързолец, селска лястовица, градска лястовица, син синигер, полско врабче и др.). Типични за района са също редица бозайници (сърна, елен, дива свиня, вълк, заек и др.) и влечуги (зелен гущер, ливаден гущер, водна змия, смок мишкар и др.). 11 от растителните видове са редки и застрашени от изчезване, както и 12 от животинските са защитени. В Костенската котловина и ограждщите я склонове виреят и много тревисти растения с лечебни свойства. Някой от видовете са: бял равнец, камшик, левурда, черен пелин, мъжка папрат, горска ягода и други. От анализа на събраните данни за територията може да се направи следния извод: МИГ Костенец 2010 е район с отлични природни ресурси за развитие на биологично земеделие и разнообразни форми на туризъм с водеща роля на балнеоложкия; с богати традиции в преработвателната промишленост и потенциал за затваряне на произведствени цикли в селското и горското стопанство; с обезпеченост от квалифицирани човешки ресурси в областта на туризма и промишелността; с наличие на относително добре поддържани спортно-рекреационни и богати културни активи за разнообразяване начина на живот на местните жители и повишаване туристическия потенциал на района. Каталог: mig mig -> Програма за развитие на селските райони 2007 2013" сдружение „местна инициативна група костенец 2010" mig -> Местна инициативна група костенец 2010 Покана за участие в обучение на mig -> European agricultural fund for rural development: europe investing in rural local initiative group devnya aksakovo mig -> Max Numbers for 1979-2001 mig -> Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от закона за малките и средните предприятия (змсп) Изтегляне 1.09 Mb. Сподели с приятели:
|