3 .2 Описателен анализ на социално-икономическата ситуация (тенденция за последните 10 години)
А нализът на демографските и социално-икономически тенденциите в развитието на територията на МИГ Костенец 2010 не се отличава съществено от посоката и динамиката на процесите в национален мащаб. Характерното за страната обезлюдяване на селските райони не подминава и територията на МИГ - за периода 1999-2009 населението намалява с 12%. Основните фактори за това са отрицателните естестевен (средно -153 за периода 2001-2009) и механичен прираст (средно -56 за периода 2001-2009). Въпреки негативните демографски тенденции положителен индикатор за социално-икономическия потенциал за развитие на територията е преобладаващият дял на трудоспособното население в неговата обща икономическа структура. За периода 2001-2007 г. (данните на НСИ за 2008 са грешни) делът на трудоспособното население поддържа средни стойности от 61%. Делът на надтрудоспособното население, заемайки второ място, разкрива тревожна тенденция и налага спешни устойчиви мерки за подобряване качеството на живот и повишаване на заетостта като стимули за раждаемост, тъй като в много от българските общини активните мерки по заетостта имат краткосрочен характер и нетраен ефект. Намаляването на безработицата не е самодостатъчен инструмент за задържане на младите и повишаване естествения прираст на територията, въпреки че безработицата се редуцира близо два пъти (от равнище 11.25 за 1999 г. до 6.6 за 2008 г.). С намаляването на общата безработица се намаляват и дяловете на продължително незаетите лица и безработните младежи, но лидер в групата остават продължително безработните лица – средно 42% от общите безработни за периода 2001-2008 г. Една от причините за доминиращия дял на продължително безработните лица се крие в неблагоприятната структура на местната икономиката, която е доминирана от няколко промишлени подотрасъла и няколко големи предприятия, чието ограничаване на дейността води до големи съкращения на работници. Въпреки макроикономическата стабилизация за последните 10 години, през този период се наблюдава задържане на развитието на местната икономика, причините за които са комплексни. Наред с ограничената възможност на вътрешния пазар за реализация на промишлената продукция е и загубата на външни пазарни позиции. Пренастройването на техническия, технологичния и кадровия потенциал към високите изисквания на западния и на вътрешния пазари се оказва сравнително продължителен процес. В резултат на приватизацията и преструктурирането на по-голямата част от промишлените предприятия на територията на МИГ Костенец 2010, голяма част от съкратените служители се насочиха към земеделското производство, което е с нарастрастваща структуроопределяща роля в местната икономика. Приключилата поземлена реформа и започналата аграрна реформа създават като цяло добри условия за насърчаване на частните земеделски производители и фермери. Почвено-климатичните условия на територията са благоприятни за отглеждане на ягодоплодни култури, като МИГ има дългогодишни традиции в производството на тези култури. С ликвидацията на ТКЗС “Траянови врата” и ТКЗС ”Малина” след 1990 г. значително намаляха площите заети от трайни насаждения (ягоди, малини). През последните години, обаче, отново се наблюдава тенденция към увеличаване размера на площите заети с тези видове насаждения и тези инициативи следва да бъдат целенасочено стимулирани. Поземлените ресурси позволяват отглеждането и на фуражни сортове като пшеница, ръж, овес, тритикале, царевица. Добре известен е фактът, че развитието на земеделското производство не може да се разглежда откъснато от развитието на маркетинговите системи, на добре функциониращи пазарни структури, на ефективни канали за доставка на суровини и средства за производство. Интеграцията между земеделски производители и преработвателни предприятия е приоритетна сфера за целенасочено въздействие на територията на МИГ Костенец 2010, наред с търсенето на нови технологични решения в производствения процес, като инструменти за увеличаване на местната добавена стойност. Съществуващите пазарни институции и пазари на производителите са силно доминирани от търговци и прекупвачи, което възпрепятства създаването на нормални пазарни отношения в земеделското производство. С висок потенциал за развитие на конкурентноспособността на територията е производството на биопродукти, който процес е все още в начална фаза. Производството на качествени продукти в екологично чиста среда е една от основните и единствената възможно конкурентна насока за развитие на земеделието, която следва да се насърчава. Въвеждането на добри земеделски практики и подпомагане отглеждането на алтернативни култури могат да доведат до преминаването на отделни стопанства от полу-пазарен към пазарен тип. В подкрепа на диверсификацията и съживяването на местната икономика е разнообразяването на дейностите във фермите с неземеделски дейности, подпомагането на дейности извън земеделските стопанства и укрепването на връзките между земеделието и другите сектори на селското и горско стопанстов, които имат важна роля за постигане на устойчивост на територията. Същетвен р есурс от финансовата помощ по СМР се планира именно за подкрепа на неземеделски инициативи и подобряване публичната инфраструктура като предпоставка и стимул за развитието на извънземеделската среда.
Като водещо неземеделско направление в структурата на местната икономика се явява туристическия потенциал на територията, чието многообразие от природни ресурси все още не е намерило адекватно икономическо приложение. Благоприятните климатични фактори, уникалното съчетание от термални водни ресурси с богат горски фонд и геостратегическо положение, наличието на природни и исторически забележителности, създават предпоставка за целогодишно развитие на отдих, спорт и туризъм. Туризмът е традиционно развит в общината, но най-вече благодарение на използването на балнеолечебните ресурси. На територията на МИГ има три балнеокурорта – Момин проход, Вили Костенец и Пчелински бани. Въпреки наличните туристически ресурси, за периода 2004-2008 г. данните на НСИ за реализирани нощувки на територията на МИГ Костенец 2010 са обезпокоителни. От горната графика е видно, че след известен пик в пероиода 2005-2007 г. броят на реализираните нощувки през 2008 г. пада дори под нивото на 2004 г. Със сходен спад се характеризира и броя на леглата в средствата за подслон с над 10 легла - от 350 в 2004 г. през 390 в 2006 г. до 300 през 2008 г. Основна причина за намаляване туристическата атрактивност на района се дължи на няколко фактора, посочени в горецитирания доклад на “Евроконсултантс България С.А.” АД „Изследване и анализ на проблемите на Костенец за развитието на общината като туристическа дестинация”:
-
Остаряла материална база и техническа инфраструктура на част от обектите за настаняване, разполагащи с голям леглови капацитет
-
Недостатъчна довеждаща инфраструктура до туристическите обекти;
-
Необходимост от развитие на туристическите атракции - туристическа адаптация и социализация на районите около тях;
-
Липса на интегрирани туристически продукти и реклама на дестинацията;
-
Ниска степен на информационна обезпеченост на туристите и иновации в сектора;
Необходими са коплексни инициативи за подобряване на туристическия профил на района като една от тях, в допълнение на горепосочените, е и облагородяването на жизнената среда на територията на МИГ. Добре известен е фактът, че състоянието на градската инфраструктура оказва важно влияние върху атрактивността на всяка туристическа дестинация. Местната власт предприема мерки за оформянето с алеи, тротоари, осветление и зелени площи, за създаване на по-добри условия за престой на гостите (от края на м. октомври 2009 г. общината реализира проект за обновяване на централните части на гр. Костенец, гр. Момин проход и с. Костенец на стойност 1 456 406 лв., финансиран от Програмата за развитие на селските райони; по друг проект, финансиран от програма „За чиста околна среда” на Министерство на околната среда и водите, е извършено почистване, озеленяване, залесяване и засаждане на цветя в междублоковото пространство на един от жилищните квартали на гр. Костенец). След присъдиняването на страната към ЕС Община Костенец активно се включва в процесите по усвояване на средства от европейски фондове с проекти, които имат за цел да развият жизнената среда, както и да оптимизират техническата инфраструктура на територията. Общината успешно е изпълнила и продължава да изпълнява проекти за: реконструкция и изграждане на детски площадки в гр. Костенец и гр. Момин проход; ревитализация на централните части на гр. Костенец, гр. Момин проход и с. Костенец; рехабилитация, реконструкция и ново строителство на разрушен от наводненията през 2005 г. път с.Пчелин – курорт Пчелински бани; интегрално планиране на туристически дестинации в община Костенец: продукт, реклама и комерсиализация; укрепване на неустойчив откос на част от път VI-82 Костенец- Боровец; техническа помощ за подготовка на проект „Регионално депо за битови отпадъци регион Костенец”. Не малък е и броят на проектите в сферата на социалните услуги и грижи за хора в неравностойно положение, като например: осигуряване на достъп до сградата на ОбА и оборудване на 1 работно място за лице с увреждания на опорно-двигателния апарат; проект „Грижа за хора с увреждания и самотноживеещи хора в община Костенец”; проект „Предоставяне на топъл обяд на 50 човека от гр. Костенец, с. Костенец и гр. Момин проход – самотноживеещи, възрастни, с увреждания”.
В заключение, тендециите в развитието на територията на МИГ Костенец 2010 биха се обобщили така: типична за страната демографска картина; преобладаващ дял на индустрията в местната икономика; неразгърнат потенциал за развитие на алтернативно земеделие; налични, но недостатъчни практики за затваряне на производствени цикли в селското и горско стопанство; неефективно използване на многообразието от туристическите ресурси.
Сподели с приятели: |
