Програма за реализация на общинския план за развитие 146

На територията на Община Сливо поле през 1952 г. е изградена хидромелиоративна мрежа от водопроводи и помпени станции – Бръшленска напоителна система; италианска система с потъващи хидранти в гр. Сливо поле.

Действителното състояние към този момент: каналите са затлачени с почва и растителност от всякакъв вид (храсти, дървета, трева), а каменната облицовка на много от тях е нарушена. Помпените станции, разположени по трасето на каналите, са изоставени, порутени. Оборудването в тях липсва. Отводнителната система е допринасяла за намаляване на заливаемите площи обработваема земя при високи води на р.Дунав.

Полето на 22-ра помпена станция е негодно – разрушени са и двете подстанции към с. Борисово.

Квартал Сливица, с. Стамболово и с. Кошарна са на полутръби и практически там каналната мрежа е унищожена.

По отношение на помпени станции Сливо поле – 1 и Сливо поле – 2 е негодна както главна канална мрежа, а и самите помпени станции са разграбени и негодни за използване.

Ако се вземе като база за сравнение 1988 год. – напоителна система “Бръшлен” е продавала на населението на общината – 180 млн. куб. м поливна вода, а сега не работи.

2. 
   Транспортна инфраструктура
   

В най-голяма степен транспортната инфраструктура в Община Сливо поле е представена от пътната мрежа. В общината няма развит железопътен и въздушен транспорт, но има възможности за развитие на воден (речен) транспорт чрез пристанището в с.Ряхово.

Дължината на пътната мрежа в общината е 85,42 км, от които 20,6 км са републиканска мрежа клас ІІ, 16 км е републиканската пътна мрежа клас ІІІ и 48,82 км е дължината на общинската пътна мрежа. През територията на общината преминава второкласния път ІІ-21 (Русе - Силистра), който се явява главен път за Община Сливо поле и я свързва със съседните общини. Съставните села се обслужват от ІІІ-то класната и общинската пътна мрежа. Пътищата са с износващ пласт от асфалтова или от трошено каменна настилка.

Пътната инфраструктура на територията на общината е сравнително добре развита, но техническите параметри и състоянието на общинските пътища е незадоволително. Настилките са в лошо състояние, а носещата способност на някои участъци от пътищата е изчерпана. Нарушена е функцията и на отводнителните системи. Необходимо е да се извърши рехабилитация на общинската пътна мрежа, реконструкция на определени участъци и възстановяване на канавки и водостоци.

Община Сливо поле няма развит собствен транспорт. Транспортът в общината се извършва от превозвачески фирми: „Пенчини” ООД и „ИСКРА-98” ООД, с които са сключени договори. Разположението на общинския център гр.Сливо поле е такова, че през него минават и могат да бъдат ползвани превозни средства не само на обслужващите общината транспортни фирми, а и пътуващи по маршрути до Силистра, Добрич, Тутракан и др. В автогарата на гр.Сливо поле на ден спират над 70 автобуса пътуващи в посока гр.Русе – гр.Силистра.

Състоянието на III и IV-класната пътна мрежа е лошо. Ежегодното финансиране за ремонта ú е крайно недостатъчно. Настилките са изронени, отводнителните канавки и водостоци почти не функционират. Носещата способност на някои участъци от пътищата е недостатъчна. Изкърпването на настилката и запълването на появилите се дупки не дава желания ефект. Необходимо е да се извърши преасфалтиране и подновяване на определени участъци, възстановяване на канавки и водостоци. В таблицата по-долу са дадени основните дължини на пътищата от IV-класната пътна мрежа.

През 2011 г. е рехабилитиран пътя от гр. Сливо поле за с. Ряхово с финансиране от Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007 – 2013 г.“

Таблица № 34: Пътища от общинска пътна мрежа

От таблицата е видно, че не всички улици в населените места са асфалтирани. Тротоарите са изградени частично. Улиците са в лошо състояние, изронени от преминаване на селскостопанска техника.

С финансиране от ДФ „Земеделие” – Програма САПАРД в периода 2004 – 2008 г. е рехабилитирана 22.7 км. улична пътна мрежа в десет населени места на територията на Община Сливо поле.

Предвид дължината на уличната мрежа извършеното е недостатъчно и остава необходимостта от преасфалтиране, подновяване и изкърпване на уличните платна, изграждане на тротоари, отвеждане на повърхностните води.

На територията на общината е развит само автомобилният транспорт. Близостта до река Дунав и наличието на пристанище в с.Ряхово са предпоставка за развитие на речен транспорт. Пристанището е построено в периода 1948 г. – 1952 г. и се нуждае от ремонт и обновяване. До пристанището е разположена зърнена база с капацитет над 30000 т, откъдето се е осъществявал износът на зърно за държави разположени по р.Дунав (Унгария, Чехия). На Запад от с.Ряхово има изграден (през 1983г.) лиман за зимуване на плаващи помпени станции. Разширяването му би позволило да зимуват и по-малки кораби или шлепове.

На територията на Община Сливо поле е развит велосипедният транспорт както в рамките на населените места, така и до съседни села. Предпоставки за използването му са ниският автомобилен трафик, особено по второстепенната улична мрежа и липсата на разходи за гориво.

3. 
   Енергийна инфраструктура
   

Спецификата на енергийната система, свързана с използването на ресурс, опазването на околната среда и подобряване качеството на живот, я определя като непряко влияеща на социалната и регионалната политики. В същото време, мрежите и съоръженията на енергийната система най-осезателно натоварват територията със строгите регламенти за сервитути. България е силно енергийно зависима, защото внася повече от 70% от първичните си енергийни ресурси. Като основни източници на енергия се разчита предимно на вносни руски горива - петрол, природен газ, качествени въглища и ядрено гориво. С цел да бъде намалена зависимостта от внос на енергийни ресурси и същевременно да бъде намалено вредното въздействие от енергопреобразователните процеси върху околната среда и климатичните промени, като основна цел на енергийната стратегия на страната, се определя рационалното използване на местните енергийни ресурси. Значим местен енергиен ресурс за България са нискокачествените лигнитни въглища.

Възобновяемите енергийни източници като важни местни неизчерпаеми ресурси ще бъдат приоритет на националната енергийна политика. За постигане на повече от 16%-ен дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия в страната след 2020 г. ще бъдат използвани максимално както водният потенциал, така и другите източници на чиста енергия (вятър, слънце, геотермални води, биомаса).

Очакваното чувствително увеличаване на инсталираните мощности и производството на електроенергия от ВЕИ, предимно вятърни електрически централи (ВяЕЦ) – главно в Североизточния район и фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ) - предимно в Югоизточния район, е свързано с ускорено развитие на електрическата мрежа за присъединяване на тези електроцентрали, както и необходимостта от балансиране на производството и потреблението в реално време, предвид значителното непостоянство на работната мощност на електроцентралите от ВЕИ.

Производството на енергия не е приоритет на общината и се реализира единствено чрез производството и доставката на топлина в рамките на отоплителните инсталации на отделните сгради. Потенциалът за енергийна ефективност в тази сфера е във възможностите за подобрение на горивните процеси, промяната на горивната база и намаляване на загубите в системата за пренос и разпределение.

Общината няма правомощия и финансова обезпеченост за вменяване на задължителни мероприятия в процеса на проектиране и изпълнение на проекти от частни инвеститори. Липсата на достатъчни финансови средства у инвеститорите за реализация на подобен род действия ограничава внедряването на мерки за енергийна ефективност в домакинствата и частния сектор.

На територията на общината е изградена електрическа подстанция в с. Бабово с 2 бр. силови трансформатори по 16 МУ А. Брой на изводи затворени килии 20 kV в закрита разпределителна уредба - 16 бр. под напрежение.

На територията на общината няма изградени газоснабдителни мрежи.

Електропроводи – 11 бр. включително и тези електропроводи обслужващи система ВиК “Дунав”.

За преобразуване и разпределяне на електрическата енергия от преносната мрежа на територията на Община Сливо поле са изградени и частни трафопостове, основно от земеделските кооперации и свинекомплексите.

От юни 2012 г. „ЕНЕРГО-ПРО България“ ЕАД пое разпределението и снабдяването с електрическа енергия на североизточна България от Е.О.Н България ЕАД. Дружеството оперира посредством Енерго-Про Мрежи АД и Енерго-Про Продажби АД, в качеството си на мажоритарен акционер в двете дружества.

Енерго-Про Мрежи АД има за основен предмет на дейност експлоатация на електроразпределителната мрежа, пренос на електричество, разпределение и снабдяване с електрическа енергия на територията на обслужване от близо 30 000 кв.км в североизточна България.

„ЕНЕРГО-ПРО България“ ЕАД е най-големият частен производител на електричество чрез водноелектрически централи (ВЕЦ) в България.

Състоянието на електроразпределителната мрежа не е добро, въпреки ежегодната профилактика. При дъжд и снеговалеж се появяват смущения в електрозахранването.

С финансиране от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. е извършена рехабилитация на уличното осветление и старите живачни лампи са подменени с Натриеви лампи с високо налягане, подменени са и проводниците.

Най-голям процент е потреблението на енергия в сферата на образованието и на уличното осветление. Разходите за енергия се нареждат на едно от първите места по обем в общинския бюджет.