Програма за реализация на общинския план за развитие 146

Културно наследство

Съдържателна и разнообразна по жанр културно-просветна дейност, задоволяваща духовните потребности на различните социални групи развиват читалищните дейци: група за български народни песни, група за турски народни песни, детски групи за български народни танци, детски групи за турски фолклор, за ромски фолклор, детски групи за модерен балет и др. Всички групи участват в местни, регионални и национални фестивали и мероприятия, където се представят отлично и печелят грамоти и отличия, а групата за турски фолклор участва и в международен фолклорен фестивал в град Истанбул, Турция през месец април 2013 г.

Към читалището има оформена и се поддържа етнографска сбирка на носии и предмети от бита на хората от различните етноси. Детските клубове „Млад етнограф” и „Млад библиотекар” работят активно по поддръжката и обогатяването й.

От 2009 г. Читалището има одобрен проект по Програма “Глоб@лни библиотеки – България” на Фондация Бил и Мелинда Гейтс, по силата на който бе доставена компютърна техника – 6 броя компютърни конфигурации с всички прилежащи устройства, 1 лаптоп, 1 проектор, стойка и екран, 1 мултифункционално устройство, тип В, рутер и суич, които бяха инсталирани в ремонтираната и обзаведена зала, за неограничен интернет достъп за всички желаещи да го ползват. Успешната работа по този проект превърна библиотеката в още по-притегателен център за информираност, средище за знание и културен обмен.

През войните дейността на читалището замира, а по-късно прекратява дейността си. Правени са известни опити да се възобнови дейността му през годините, но това става възможно едва на 25 януари 1928 г. Тогавашните учители свикват събрание за възобновяване живота на нефункциониращото читалище “Познай себе си !”

Усилията на ръководството са насочени към увеличаване на книгите в читалищната библиотека. Със средства от членския внос и помощи са закупени нови книги и още в края на 1928 г. библиотеката има 503 тома. През 1929 г. са закупени нови 222 книги. В навечерието на войната библиотечния фонд на ряховското читалище наброява повече от 3000 тома книги.

Голямо внимание се обръща на периодичните издания. Така например през 1930 г. читалището е абонирано за 30 вестници и 47 списания. Показателен факт за високата култура и разбиране на читалищното ръководство.

След възобновяване на читалището, библиотеката се помещава в една от стаите на кооперация “Братство”, а по-късно се премества в новата сграда на общинския дом. Закупени са шкафове за книгите и маси за читалнята. Библиотеката се обслужва от учители, които лишавайки се от свободното си време, раздават книги на читателите.

Наред с библиотечната работа читалището развива и активна културно-просветна дейност. Определя се и патронен празник на читалището - 8 ноември-Димитровден.

Всяка година на този ден се организира голямо тържество, на което се изнася пиеса или литературно-музикална програма.

Самодейците към читалището се занимават с възстановяване и запазване на автентичните народни традиции и обичаи. Групите към читалището за автентичен фолклор и стари градски песни ежегодно вземат участие на фестивали и събори провеждащи се на национално, регионално и местно ниво.

Културният дом на Ряхово бива официално открит на 24 юни 1962г. На втория етаж е разположена библиотеката с голяма читалня и книгохранилище. Там се намира и новоизградената компютърна зала по проект “ Глобални библиотеки”.

От 2010г. читалището работи по проект „Глоб@лни библиотеки”, спонсориран от Фондацията „Бил и Мелинда Гейтс”. Получeни са 5 компютъра, мултифункционално

устройство и мултимедиен проектор.
НЧ „Христо Ботев 1914” с.Борисово

На 12 август 1914 год. е основано читалище „Развитие”. Тъй като няма подходящо помещение, за целта е определена една от стаите на кредитната кооперация.

Напредък в своето развитие читалището търпи едва през 1927 год., когато по настояване на учителите започва истински просветителски и организационен живот. От 1928 год. на 8 ноември – Димитровден – всяка година се провежда читалищен празник с водосвет, беседа и подходяща програма.

На 9 декември 1929 год. се открива вечерен общообразователен курс за възрастни, воден от учителите в селото.

През 1953 год. се слага началото на хоровата самодейност. При всяко участие групата е наградена с дипломи и грамоти, с диплом І място – Варна -2007 год.

Театралната самодейност започва още през 1927 год. Почти всяка година през периода есен – зима се изнасят по няколко пиеси от български и чужди автори. С малки прекъсвания театралния живот бележи най-добро развитие през периода 1965 – 1985 год. Завоювани са златни, сребърни и бронзови медали от окръжни и републикански прегледи на театралната самодейност.

За участие в VІ републикански преглед „Копривщица - 85” театралният колектив е награден със сребърен медал.

Танцовата самодейност се изявява периодично.

От 2001 год. съществува група за стари градски песни „Ехо от младостта” с ръководител Пенка Петрова.

Добра дейност развива групата за автентични обичаи.

От 1998 год ежегодно се празнува 1 март – ден на самодееца.
НЧ „Никола Й. Вапцаров 1927” с.Бабово

Библиотеката към читалището разполага с богат фонд от 12 400 броя библиотечни материали-художествена литература, енциклопедични и справочни материали. Библиотеката има обособена заемна за възрастни, детски отдел, читалня, отдел изкуство и книгохранилище.

Глобални библиотеки

От 2011г. библиотеката разполага с компютърна зала, създадена по Програма „Глобални библиотеки” за свободен достъп на всички хора до компютър и интернет. Залата е оборудвана с три броя компютърни конфигурации, мултифункционално устройство /копир,скенер и принтер/, мултимедиен проектор и екран.

Народно читалище „Н.Й.Вапцаров 1927г.” събира, съхранява и популяризира местните традиции, бит и култура. В читалището е подредена постоянна етнографска сбирка, която показва предмети от бита на хората от стари времена и традиционни народни носии. Създадени са две фолклорни групи: една за автентични народни песни и игра на песен, и друга за пресъздаване на народни обичаи.

От няколко месеца е създаден и Клуба за народни танци „Бабовски гайтани”, за разучаване на хора от всички краища на страната.

Читалище „ Светлина 1923г.“ се е утвърдило като културен и информационен център в съвременното социално-културно пространство. Към читалището работят три самодейни състава – Детска група за изворен фолклор, Група за стари градски песни и Група за изворен фолклор. Те участват във всички тържества и мероприятия които се организират на територията на общината. През 2012 година участваха в Шести национален събор „ Капитан Дядо Никола „ 2012 в град Трявна.

Наличието на нова компютърна техника (пет компютъра, принтер и проектор) по програма „Глобални библиотеки – България“ дава нови и по-добри възможности за получаване на най-разнообразна информация.

В библиотеката е създаден клуб „Млад приятел на книгата “ от ученици от началния курс. В клуб „Млад етнограф“ се събират материали – песни, обичаи на различните етноси. Към библиотеката има експозиция - етнографска сбирка със старинни предмети.

Народно читалище „Отец Паисий“ 1928г. е основано през 1928г. През 1980г. е сформирана вокална група от 16 жени. В момента има детска вокална група за народни песни и танци, която всяка година участва в общинските и местните прегледи на художествената самодейност. Библиотечния фонд на читалището е 4980 тома литература.

Към читалището са сформирани детска група за ромски, турски и български народни танци, женска група от 13 жени за български народни песни, и 11 жени за турски народни песни.

Дейността на читалището минава през три основни дейности –библиотечна, художествена и информационна.

Библиотеката при читалището разполага със заемна и читалня. Фондът на библиотеката наброява 6750 тома.

Художествените състави към читалището имат дългогодишна практика: певческа група за изворен фолклор и група за стари песни и шлагери.

По инициатива на учителя Александър Михайлов през 1906г. е основано читалище Бръшлен и той става първия председател на читалището. Читалището е наречено „Братство”.

Изявяват се група за автентичен фолклор „Бръшленски баби”, които печелят 3 пъти награди „Златна гъдулка”.
НЧ „Христо Ботев 1926” с.Черешово.

Библиотеката към читалището разполага с 3215 тома литература.

• 
  Отбелязване годишнината от рождението на Христо Ботев - по населени места.
  
• 
  Отбелязване Деня на родилната помощ – по населени места.
  
• 
  Отбелязване празниците Риванки и Дядов ден – НЧ, с.Черешово.
  

• 
  Издирване и изучаване на материали за български народни обичаи, песни и предания от родния край – НЧ, гр.Сливо поле.
  
• 
  Попълване на етнографската сбирка с дарени предмети от бита на нашите предшественици – НЧ, гр.Сливо поле.
  
• 
  „Ой лозе, лозе” - празничен Трифон зарезан – НЧ с.Бабово, с.Ряхово, с.Черешово, с.Борисово.
  

• 
  Отбелязване Деня на самодееца и Баба Марта, закичване с мартеници – по населени места.
  
• 
  Честване Освобождението на България – по населени места.
  
• 
  Осмомартенско тържество – по населени места.
  
• 
  Посрещане на Първа пролет – по населени места.
  

• 
  Мероприятия с деца в Седмицата на детската книга и изкуства.
  
• 
  Участие в Празник на ромите,
  
• 
  Обичай Лазаруване – по населени места.
  

• 
  Отбелязване на Великден – по населени места.
  
• 
  Отбелязване Празника на библиотекаря – по населени места.
  
• 
  Отбелязване Празника на славянската писменост и култура – по населени места
  
• 
  Гергьовски концерт, организиран във връзка с празника на църквата в с. Ряхово - НЧ, с.Ряхово.
  
• 
  Селищен празник на с. Голямо Враново.
  

• 
  Мероприятия, по случай Празника на детето – по населени места .
  
• 
  Празнична програма за завършващите осмокласници от Община Сливо поле- НЧ, гр.Сливо поле.
  
• 
  Отбелязване Деня на Ботев – НЧ гр.Сливо поле, с.Черешово.
  
• 
  „Слънчев хоровод”-празник събор на с.Бабово.
  

• 
  Лятна детска занималня – по населени места.
  
• 
  Издирване и изучаване на материали за народни обичаи , песни и предания на различните етноси – по населени места.
  
• 
  Участия на самодейните групи към читалищата в различни фестивали.
  
• 
  Занимание на клуб „Млад библиотекар” и „Млад етнограф” – НЧ гр.Сливо поле.
  

• 
  Участие в общински преглед на читалищната самодейност – всички НЧ.
  
• 
  Подготовка на програма за Празника на град Сливо поле – НЧ, гр.Сливо поле
  
• 
  Концерт по случай ТИД – традиционно посрещане на лодките от гребния поход и дните на р. Дунав – НЧ, с.Ряхово.
  
• 
  Местни традиционни събори на с.Стамболово и с.Черешово
  

• 
  Програма за първия учебен ден – НЧ, гр.Сливо поле.
  
• 
  Отбелязване Деня на Съединението и Деня на Независимостта на България – по населени места.
  
• 
  Празнуване на общоселски събор – НЧ,с.Кошарна.
  

• 
  Подготвяне на Календарен план за 2014 година – всички НЧ.
  
• 
  Участия на самодейни състави в различни фестивали.
  
• 
  Отбелязване на Международния ден на Музиката и Световен ден на възрастните хора – по населени места.
  

• 
  Отбелязване Деня на народния будител – по населени места.
  
• 
  Празник с хоро в центъра на с.Бръшлен, по случай празника на селото.
  
• 
  Празнуване на общоселски събор – НЧ,с.Борисово
  
• 
  „За него живота…”-празник посветен на читалището, с.Бабово.
  

• 
  Коледен концерт – по населени места.
  
• 
  Коледни тържества за децата, участници в групите към читалището – НЧ, гр.Сливо поле.
  

• 
  Аранжиране на табла, витрини и кътове за всички национални, международни и местни празници, юбилейни годишнини и реклама на дейността на читалищата.
  
• 
  Качване на новини в читалищните профили в интернет пространството, рекламиращи дейността на читалищата.
  
• 
  Съвместните прояви с училища, детски градини, бизнес организации, НПО-та и други институции.
  
• 
  Дейност по Програма „Глоб@лни библиотеки – България”.
  

1. Разработване и реализиране на програми за културна и социална интеграция на общинско ниво като част от областната програма за развитие;

2. Утвърждаване на читалищата като центрове за развитие на местната общност;

3. Популяризиране на специфичната култура на различните етноси в общината чрез културния календар на общината.

1. 
   ИНФРАСТРУКТУРНО РАЗВИТИЕ, СВЪРЗАНОСТ И ДОСТЪПНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА
   

1. 
   Водостопанска инфраструктура
   

Географското разположение и структурата на земните пластове създават условия, голяма част от землището на Община Сливо поле да се използва като „вододайна зона”. Направените преди години сондажи потвърждават това. Изградена е водоснабдителна система “Дунав”. Основа на системата са кладенците за добив на вода тип “Раней”. Към момента са изградени само 14 бр. от предвидените кладенци (8 бр. на “ВиК”-Русе и 6 бр. на “ВиК”-Разград). С добитата вода се снабдяват общини от Русенска област, Разградска и Търговищка област, включително гр.Русе и гр.Разград. Отклонение има и за гр.Шумен, но не е завършено.

Общината не получава почти нищо от приходите на търговските дружества, които доставят питейната вода до потребителите. Тук трябва да се отбележи, че общината е с 3% дялово участие във “ВиК” – ООД, гр.Русе.

Всички населени места в общината са водоснабдени. Квартал Сливица към гр.Сливо поле се захранва от село Борисово, където има 4 тръбни кладенци с дебит 14 л/сек. Гр.Сливо поле и село Борисово имат двойно захранване като е прекаран и директен тръбопровод с диаметър 400 мм с дебит 50÷60л/сек. от помпена станция Първи подем (кладенците “Раней”) до село Борисово. Има водонапорна кула с водоем V 1000 куб.м. Всички останали села разполагат със собствени водоизточници.

Решението на тези сериозни проблеми е в:

• 
  подновяване на водопреносната мрежа, което би намалило загубите на вода.
  
• 
  изграждане на ПСОВ и канализационна система за повечето населени места в Община Сливо поле.
  
• 
  канализиране и отвеждане на повърхностните води.
  
• 
  предоставяне на част от приходите, реализирани от продажбата на питейна вода, на Община Сливо поле.