Данни на ТСБ - Русе за заети и наети лица в нефинансовите предприятия по икономически дейности в Община Сливо поле

Намалява икономически активното население в общината. Към 01.02.2011 г. е 3435 лица, от които 554 регистрирани като безработни. Трудовият пазар в региона е нестабилен и се влияе силно от сезонната заетост в отрасъла селско стопанство. Стимулирането на развитието на малък и среден бизнес на територията на Община Сливо поле все още е предимно приоритет на териториалните поделения на Агенцията по заетостта. Те прилагат държавната политика за повишаване на заетостта и стимулиране на предприемачеството. Бюрата по труда прилагат държавни програми за осигуряване на заетост, насочени към работодателите и към безработните.

Данните отчитат, че след 2010 г. се наблюдава намаление на броя на заетите лица на територията на общината -1373 бр. в сравнение с 2008 г.(1385 бр.) и 2009г. (1417 бр.)

Въпреки продължаващата икономическа криза разходите за възнаграждения се увеличават от 5975 хил. лева през 2008 г. на 7079 хиляди лева за 2010 г.

През последното десетилетие се наблюдава ясно изразена тенденция към застаряване на населението в селата. Предпочитанието на местните работодатели е наемането на по-млади хора, особено за дейности, свързани с прилагане на физически труд. Не са налице съществени изменения на структурата на регистрираната безработица по основанията на признак възраст.

По отношение на размера на действащите фирми, като гръбнак на общинската икономика се явяват микро и малките фирми. През 2010 г. те съставляват 97.8 % от броя на предприятията и 63.5 % от броя на заетите лица.

	На Първичния пазар	Общо
2007	216	499
2008	135	325
2009	170	407
2010	146	257
2011	124	278
2012	134	399

1.Равнището на безработица, в % средногодишно

2.Регистрирани безработни лица, средногодишен брой

3. Първичен пазар /ПП/

4. Общо /първичен пазар, програми и мерки
Преструктурирането и развитието на икономиката е основен фактор, влияещ върху обхвата и структурата на безработицата.

Според данни на Агенцията по заетостта - безработицата в общината се характеризира със следните показатели:

От таблицата се наблюдава тенденция на увеличение на безработните лица в Община Сливо поле. Регистрираните безработни лица през 2011 година наброяват 657 души. Тревожно висок е делът на продължително безработните лица (регистрирани безработни повече от 1 година ).

• 
  Преобладаващия аграрен характер на икономиката и свързаните с него сезонна заетост и неритмичност на дейностите. Запазва се устойчива тенденция към намаляване на заетостта в аграрния сектор, поради преминаване към отглеждане на технически култури, изискващи механизирана обработка, което води до намаляване ръчния труд, обновяване на селскостопанската техника и др.;
  
• 
  Ограничеността на инвестициите и разкритите нови и/или разширяване на съществуващите производства;
  
• 
  Ниските доходи на населението, ограничаващи потреблението и развитието на сектора на услугите;
  
• 
  Ниска степен на професионално-квалификационната структура на икономически активното население;
  
• 
  Трайните отрицателни демографски тенденции и интензивната трудова миграция през периода;
  

Наблюдава се ежегодно намаляване на свободните работни места, обявени от работодателите в Бюрата по труда на Област Русе. Тенденцията е валидна и за общината и се дължи на:

• 
  Недостатъчни инвестиционни проекти и ниска икономическа активност, особено в по-малките общини и населени места, които се отличават със сезонност на трудово-пазарното търсене и ограничено търсене на работна сила, поради липса на подходящи условия за бизнес и предприемачество;
  
• 
  Стартиралите нови производства, основно в по-малките населени места, са предимно на еднолични търговци и земеделски производители, ограничаващи се до самонаемане или осигуряване на заетост основно на членове от семейството;
  
• 
  Поддържане в част от стопанските субекти на достигната оптимална заетост, като от края на 2008 г. глобалната финансово-икономическа криза доведе до намалено търсене на труд и освобождаване на нает персонал;
  
• 
  Професионално-квалификационният профил на регистрираната безработица в бюрата по труда ограничава удовлетворяването на нарастващите потребности и изисквания на бизнеса относно качествата и уменията;
  
• 
  Възможностите на работодателите, предимно от град Русе, да ползват разнообразни източници за търсене на труд – on-line борси, печатни и електронни медии и др., а също така и внос на работна ръка от други страни, особено през 2007 и 2008 г.;
  
• 
  Запазване на високия дял на разкритите субсидирани работни места, които изместват търсенето на първичния трудов пазар;
  

• 
  Продължава да е налице превесът на дела на обявените работни места без изискване за специалност, спрямо този за работнически професии и специалисти;
  
• 
  С най-голям дял в групата „обявени свободни работни места за специалисти” са инженерно-технически, следвани от тези за икономическите и хуманитарно-педагогическите кадри, което отговаря и на структурата на областната икономика;
  
• 
  Най-търсените професии от работодателите са за: шивачки, гладачки, водачи на селскостопанска техника, полевъди, продавач-консултанти, оператори в производство, учители, касиери, сервитьори, заварчици, изготвители на корабни тръбни инсталации, работници в машиностроенето и строителството, общи работници и др.;
  
• 
  Образователната структура се отличава със запазващ се най-голям дял на заявените работни места без изискване за образование или с нисък образователен ценз.
  

В областта успешно се прилагат и редица проекти с външно финансиране – грантови схеми на програма ФАР, програма „Активни услуги на пазара на труда”, проект „Красива България” и др. Те подобриха пригодността и шанса за интегриране пазара на труда и недопускане на изпадане под линията на бедност от безработни от неравнопоставените групи – младежи, жени, продължително безработни, малцинства, неактивни лица и др. Подкрепа получиха и фирми в областта за квалификация на персонала им и повишаване нивото на фирмения мениджмънт.

Реализираните през 2009г. антикризисни правителствени програми и мерки, приоритетно насочени към съкратени лица или заети при непълно работно време в следствие свиване (прекратяване) на производството и услугите, допринесоха за стимулиране на заетостта в редица фирми и ограничаване темпа на нарастване на безработицата в Област Русе.

Анализът на данните от пазара на труда и прилаганата активна политика на пазара на труда през периода позволява да се направят следните изводи:

• 
  През периода се повишава активността и партньорството на местните субекти на политиката по заетостта, което в голямата си част определя високата степен на усвояване на възможностите чрез инструментариума на националната политика, за привличане на допълнителен ресурс за целите на регионалната политика по заетостта от програми и проекти на ЕС.
  

През последните две години намалява броя на заетите лица по програма От социални помощи към осигуряване на заетост за сметка на лицата наети по Оперативна програма „ Развитие на човешките ресурси 2007 – 2013 г.”

Нова възможност за развитие на капацитета, мобилността и адаптивността на работната сила чрез придобиване на знания, умения и компетентности, съответстващи на настоящото и бъдещо търсене на пазара на труда се дава чрез схемите и операциите на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.

От 2009 г. дейността по професионалното обучение на възрастни почти изцяло е ориентирана към ползване на финансовия инструментариум на Европейския социален фонд.

По схема BG051 PO 001/07/2.1 „Квалификационни услуги и обучения на заети лица” (I и II фаза) към края на 2009 г. в Област Русе са реализирани общо 16 договора. От включените в обучение 1 249 заети лица, 1 174 са завършилите, от които 924 обучения по професионална квалификация и 250 по ключови компетентности.

През 2011 г. на територията на Община Сливо поле по ОП „Развитие на човешките ресурси” са обучени и наети на работа 63 безработни лица, от които:

• 
  Работник озеленяване – 21 лица
  
• 
  Работник поддръжка – 20 лица
  
• 
  Огняр – 8 лица
  
• 
  Техник еколог – 14 лица
  
• 
  През 2012 г. броя на обучените и наети лица по ОП „Развитие на човешките ресурси” е 99 разпределени:
  
• 
  Работник озеленяване – 35 лица
  
• 
  Общ работник поддръжка на сгради – 20 лица
  
• 
  Работник поддръжка на пътища – 34 лица
  
• 
  Огняр – 10 лица.
  
• 
  В периода 2011 г. – 2013 г. е осигурено обучение и заетост на едно лице с трайни увреждания.
  

Стимулирането на развитието на малък и среден бизнес на територията на Община Сливо поле все още е предимно приоритет на териториалните поделения на Агенцията по заетостта. Те прилагат държавната политика за повишаване на заетостта и стимулиране на предприемачеството. Бюрата по труда прилагат държавни програми за осигуряване на заетост, насочени към работодателите и към безработните.

• 
  Младежка безработица
  

Един от важните проблеми е непрекъснато растящата младежка безработица. В последните години в света по данни на Международната организация на труда над 60 милиона млади хора са без работа. Статистиката показва, че средното ниво на безработица сред младите жени и мъже е близо три пъти по-високо, отколкото сред възрастното население. Картината в България не е по-различна. Около 200 хиляди от безработните са на възраст до 29 години.

Анализите показват, че младежката безработица и непълната заетост сред младите генерации има много сериозни дългосрочни негативни последици. „Образът” на поведение, който се формира в началния етап на живота на човека, много често се съхранява в течение на целия му трудов път. Безработицата в началния етап на кариерата на младия човек значително повишава опасността от повторение на случаите на следващи, и то по-продължителни периоди на безработица. Много често непълната заетост и особено хроничното „пребиваване” в полето на сивата икономика обричат младите на нестабилна заетост с ниско качество на живот. Липсата на заетост в началния етап на трудовия живот пряко се свързва с други много тревожни социални проблеми като престъпността и наркоманията.

Европейската комисия препоръча на страните членки да създадат необходимите условия, така че на всеки млад човек, който 6 месеца е останал без работа, да бъде предлагана нова възможност за заетост, в т.ч. възможност за професионална квалификация и преквалификация, производствена практика и др.

В Р България младите безработни са една от двете най-рискови групи на пазара на труда (заедно с хората в предпенсионна възраст). Това налага да се фокусират усилия върху разработването не само на отделни програми, а на специална дългосрочна политика за разрешаването на проблема. Необходима е нова политика за облекчаване на прехода от училищния живот към трудовата дейност. Водещият световен опит показва, че най-добър ефект се постига при интегриране на политиката в областта на младежката заетост с политиката в областта на образованието. Необходимо е да бъде призната новата роля на социалните партньори в намаляването и предотвратяването на младежката безработица. Въвличането на организациите на работодателите и синдикатите ще увеличи ефекта от програмите за младежка заетост. Освен това, като активни участници в целия процес, тези организации са заинтересовани от постигането на успешен резултат.

Повечето от българските младежи на 25-годишна възраст нямат нито ден стаж в реалната икономика. Според представители на бизнеса у нас трима от всеки четирима младежи са без работа, като причината за това се крие най-вече в ниското качество на образованието. Кризата остави своя отпечатък върху целия Европейски съюз. Ситуацията няма да се промени и докато не бъде премахнато и едно характерно за нашата страна явление - т.нар. „вечен студент”. Данните на статистиката сочат още и че 22% от българите на възраст между 15 и 24 години нито учат, нито работят. Проучванията показват, че в момента в страната има нужда от инженери, математици, лекари, IT специалисти, медицински сестри, археолози, театрални дейци и др. Проблемът обаче е, че голяма част от младите хора се ориентират към специалности, които в момента не се търсят от икономиката.

Другият проблем е, че бизнесът иска от завършващите повече от една диплома, да имат определени компетентности - да владеят езици, да умеят да работят в екип, да са комуникативни. За да си осигуриш работа, се изискват различни умения, които за съжаление притежават много малка част от младежите. Причината се крие и в качеството на образованието ни, което все още си остава нереформирано.

Приоритет на общината е оказване на съдействие на ДБТ за назначаване на безработни лица по проекти, финансирани от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.”
От данните на НСИ, предоставената информация от Дирекция „Бюро по труда” – Русе и ТСБ – Русе могат да се направят следните изводи и оценки:

• 
  В следствие на икономическата криза и свързаното с нея оптимизиране на производствените разходи, както и закриването на голям брой малки фирми равнището на безработица в общината се увеличава прогресивно от 10.8% през 2008 г. до 19,3% през 2011 г. и 18,4% през 2012 г. Намалението през 2012 г. е резултат от приблизително двойно повече включени безработни лица в Програми за заетост.
  
• 
  Намалява икономически активното население в общината.
  
• 
  Прогресивно намаля броят на устроените на работа лица на първичния пазар на труда. Преобладават лицата устроени на работа по програми и мерки за заетост. Наблюдава се ежегодно намаляване на свободните работни места, обявени от работодателите в Бюрата по труда на Област Русе.
  

Запазването на високите нива на равнището на безработица в Община Сливо поле е следствие от:

• 
  Голям дял в икономиката на общината на сектор „Селско, горско и рибно стопанство” и свързаните с него сезонна заетост и неритмичност на дейностите. Запазва се устойчива тенденция към намаляване на заетостта в аграрния сектор, поради преминаване към отглеждане на технически култури, изискващи механизирана обработка, което води до намаляване ръчния труд, обновяване на селскостопанската техника и др.;
  
• 
  Ограничеността на инвестициите и разкритите нови и/или разширяване на съществуващите производства;
  
• 
  Ниските доходи на населението, ограничаващи потреблението и развитието на сектора на услугите;
  
• 
  Ниска степен на професионално-квалификационната структура на икономически активното население;
  
• 
  Трайните отрицателни демографски тенденции и интензивната трудова миграция през периода;
  

– Заетост: Поради демографските промени работната сила ще намалее. Само две трети от населението в работоспособна възраст понастоящем е заето в сравнение със 70 % в САЩ и Япония. Нивото на заетост на жени и по-възрастни работници е изключително ниско. Младите хора бяха тежко засегнати от кризата, като нивото на безработица сред тях е над 21 %. Съществува висок риск хората, които са далеч или недостатъчно свързани с работната среда, да изгубят напълно връзката си с пазара на труда.

– Умения: Около 80 млн. души имат ниски или основни умения, но образованието през целия живот е в полза най-вече на по-образованите. До 2020 г. 16 млн. работни места повече ще изискват високи квалификации, а търсенето на ниски умения ще спадне с 12 млн. работни места. Постигането на по-дълъг работен живот ще изисква възможността да се добиват и развиват нови умения през целия живот.

– Борба с бедността: 80 милиона души бяха застрашени от бедност преди кризата. От тях 19 млн. са деца. 8 % от работещите не са достатъчно платени, за да бъдат поставени над прага на бедността. Най-изложени на това са безработните. Действията по този приоритет ще изискват модернизиране и укрепване на политики за заетост, образование и обучение и на системите за социална защита чрез увеличаване на участието в трудовия живот и намаляване на структурната безработица, както и повишаване на корпоративната социална отговорност сред бизнес общността. Достъпът до заведения за грижи за деца и грижи за други членове на семейството ще бъде важен в това отношение. Прилагането на набор от принципи относно гъвкавата сигурност и даването на възможност на хората да придобият нови умения за приспособяване към нови условия и потенциални промени в кариерата са ключ към това. Ще бъде необходимо голямо усилие за справяне с бедността и социалното изключване и за намаляване на неравенството по отношение на здравето, за да се гарантира, че всеки ще може да извлече полза от растежа. Необходимо е поощряване на застаряващото население да бъде здраво и активно, за да се постигне социална сплотеност и по-висока продуктивност.

– за определяне и реализиране на втория етап на програмата за гъвкава сигурност, заедно с европейските социални партньори, за намиране на начини за по-добро управление на икономическите преходи и за борба с безработицата и повишаване на нивата на активност;

– за приспособяване на законодателната рамка в съответствие с принципите на разумно регулиране към променящите се модели на работа;

– за улесняване и насърчаване на трудовата мобилност в рамките на ЕС и по-добро съгласуване на търсенето и предлагането на работа с подходяща финансова подкрепа от структурните фондове, особено Европейския социален фонд (ЕСФ) и за насърчаване на далновидна и всеобхватна политика по трудова миграция, която по гъвкав начин да отговори на приоритетите и нуждите на трудовите пазари;

- за укрепване на възможностите на социалните партньори и пълноценно използване на потенциала за решаване на проблеми на социалния диалог на всички нива (ЕС, национално/регионално, секторно, дружествено) и за насърчаване на засилено сътрудничество между институциите на пазара на труда, включително службите по обществена заетост на държавите-членки;

– за даване на силен тласък на стратегическата рамка за сътрудничество в образованието и обучението, в което да бъдат включени всички заинтересовани страни. В резултат на това ще се стигне до изпълнението на принципите за обучение през целия живот (в сътрудничество с държавите-членки,социални партньори, експерти), включително чрез гъвкави образователни мостове между различните сектори и нива на образование и обучение и чрез засилване на привлекателността на професионалното обучение.

– за гарантиране, че познанията, изисквани за участие в по-нататъшно обучение и на пазара на труда, се придобиват и признават по време на общото, професионалното, висшето образование и образованието за възрастни и за развитие на общ езиков и оперативен инструмент за образование/обучение и работа: Европейска рамка за умения, компетентност и професии.

На национално равнище държавите-членки трябва:

– да изпълнят определените от тях национални мерки за гъвкава сигурност съгласно споразумението с Европейския съвет, да намалят разпокъсването на трудовия пазар и да улеснят преходите, както и да улеснят съвместяването на работата със семейния живот;

– да преразгледат и редовно да контролират ефективността на данъчните системи и системите за социални придобивки, така че трудовата заетост да бъде предпочитан източник на доходи, като се наблегне специално на нискоквалифицираните работници, и се премахнат мерките, които обезсърчават започването на самостоятелен бизнес;

– да насърчават нови форми на баланс между работата и семейния живот и политики на „остаряване при активност”, както и повишаване на равенството между половете;

– да насърчават и наблюдават ефективното прилагане на резултатите от социалния диалог;

– за даване на силен тласък на изпълнението на Европейската квалификационна рамка чрез изграждане на национални квалификационни рамки;

– за гарантиране на придобиването и признаването на компетенции, необходими за по-нататъшно обучение и на трудовия пазар по време на общото, професионалното, висшето образование и образованието за възрастни, включително неформално и неофициално обучение;

– за развитие на партньорства между света на образованието/обучението и работата, особено чрез включване на социалните партньори в планирането на образователни и обучителни програми.

3. 
   
   Каталог: usr files
   usr files -> Доклад за Екологична оценка на общ устройствен план на община сливо поле
   usr files -> Община сливо поле
   usr files -> Препис! Община сливо поле
   usr files -> Техническа спецификация за изпълнението на обществена поръчка за
   usr files -> Демокрация
   
   
   
   Изтегляне 4.57 Mb.
   
   Сподели с приятели: