Екологично състояние и рискове

Контролът на качеството на атмосферния въздух на територията на РИОСВ - Пазарджик се осъществява чрез един стационарен пункт за мониторинг (ПМ) на ИАОС - София, включен към НАСЕМ, подсистема „Въздух емисии“, за ръчно пробонабиране, намиращ се на площад „Васил Левски“ № 5 в град Пазарджик. Ръчният пункт за мониторинг на въздуха работи само в светлата част на денонощието (4÷6 пробовземания на ден, 5 дни в седмицата). Пробите се изследват по следните основни показатели - общ прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, фини прахови частици и оловни аерозоли и стойностите се публикуват ежемесечно. Замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ), които се изпускат директно в атмосферата от транспорта, енергетиката и бита продължава бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в град Пазарджик. Измерените високи нива по този показател са резултат от все по-масовото използване на твърди горива за отопление през зимния сезон, интензивния автомобилен трафик, състоянието на пътната и прилежащата инфраструктура и относително малък дял на промишлеността. За високите нива допринасят също и специфичните метеорологични условия в района, който се характеризира с голям брой дни с тихо време (скорост на вятъра под 1,5 м/сек., в около 40% от дните в годината), температурни инверсии.

При 356 броя регистрирани данни за 2013 г., 103 е регистрираният брой превишения на средноденонощната норма (СДН) за опазване на човешкото здраве (концентрации над 50 гр/м3/) на ФПЧ10, а през 2012 г. при 347 броя регистрирани данни, превишения на нормата за ФПЧ са 96.

В селищата на общината, изключвайки град Пазарджик, не се наблюдават проблеми с КАВ по отношение на годишните норми за ФПЧ10. Средногодишните максимални концентрации в селата не превишават 3цкг/м, като през отоплителния сезон, тези концентрации достигат до 2-3 пъти по високи стойности. Изключение правят селата Огняново, Мирянци, Хаджиево и Росен, намиращи се в непосредствена близост до кариерите за добив на инертни материали.

По отношение на фоновите концентрации за град Пазарджик приносът на околните села и на добива на инертни материали на територията на общината е незначителен.

Регистрираните нива на серен диоксид в пункта за мониторинг, разположен на територията на Агломерация Пазарджик показват трайно намаляване на стойностите до нива под нормативно определените и трайна тенденция към регистриране на стойности под СДН.

През 2013 г. няма регистрирани превишения на СДН на азотен диоксид - NO2. Регистрираните нива на азотен диоксид в пункта за мониторинг, разположен на територията на Агломерация Пазарджик показва трайно намаляване на стойности до нива под нормативно определените.

Като цяло в района, контролиран от РИОСВ – Пазарджик, се запазва тенденцията към трайно задържане на годишните концентрации на оловни аерозоли под съответната средногодишна норма и поради това този параметър вече не се контролира. За разглеждания период не са регистрирани превишения на прага за информиране на населението за озон – 180 μg/m3.

Най-голям източник на въглероден оксид е автомобилният транспорт (около 65%), следван от топлоцентрали и промишлени източници. През 2013 г. не са регистрирани превишения на нормата за опазване на човешкото здраве (плаваща 8-часова стойност) - 10 mg/m3.

През 2013 г. за територията на община Пазарджик се запазва тенденцията по показатели NO2 и SO2 за спазване на установените норми. Разработените програми и заложените мерки за този замърсител са постигнали целите си.

Значително под нормативно определените пределни стойности са нивата на олово, бензен, озон и въглероден оксид.

За намаляване на вредното въздействие от транспортните средства е променена транспортната схема на град Пазарджик. Намален е броят на автобусните линии, които са неефективни. В града е развит и електротранспорт – тролейбусна мрежа, за която през 2013 г. са закупени и доставени 8 нови тролейбуса, отговарящи на най-съвременни екологични и технологични изисквания.

- до края на 2011 г. постигане на съответствие за КАВ по отношение на средногодишната норма (СГН) и значително намаление на броя превишения на средно-денонощната норма (СДН)

- до края на 2014 г. постигане на съответствие за КАВ по отношение на броя превишения на СДН

Планът за действие за подобряване качеството на атмосферния въздух и достигане на нормите за ФПЧ10 за 2012 – 2015 г. прави анализ на ефективността на мерките залегнали в предишния План за действие и се правят препоръки за изпълнение на различни мерки, свързани основно с пътната инфраструктурата, почистването, транспорта по основни приоритети:

Приоритет 1. Намаляване емисиите от битовия сектор

Приоритет 2. Намаляване ресуспендирания прах от уличните платна и свободни площи

Приоритет 3. Намаляване емисиите от транспорта

Приоритет 4. Намаляване на неорганизираните емисии
5.1.2 Шум
В обследваните 6  пункта, разположени върху територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик (булеварди, възлови кръстовища) измерените стойности варират в диапазона от 65,2 dB(А) до 70,2 dB(А), при гранична стойност от 60 dB(А), съгласно Наредба № 6 от 26 юни 2006 г.  За сравнение, през 2012 г. най-ниската измерена стойност е 63,6 dB(А), а най-високата 69,0 dB(А).
Интензивният автомобилен транспорт, имащ почти непрекъснат линеен поток, създава шумови нива с почти постоянна характеристика върху градската територия и създава акустично замърсяване в коридор от 70-100 м, около интензивно натоварени пътни артерии, каквито са булевардите „Хр. Ботев“, „Ал.Стамболийски“, „Г.Бенковски“ - пред бившата автогара, хотел „Елбрус“, Община Пазарджик, ул. „Кочо Честименски“, ул. „Г. Бенковски“ - при щаба, ул. „Болнична“, ул. „Пловдивска“, ул. „Ст. Караджа“ – кръстовище, Зона комплекс Марица-Болницата, Зона Широк център Юг, Зона Петковски квартал, Зона Център, Зона ПЗ Запад, Зона кв. Чиксалън и Зона Полицейското училище.

В жилищните зони и територии измерените стойности варират в диапазона от 56,4 dB(А) до 65,7 dB(А). Всички   надвишават граничната стойност на дневното ниво на шума 55 dB(А). През 2012 г. са варирали от 55,8 dB(А) до 66,4.

В производствено-складовите територии и зони направените измервания са 24 и варират от 57,9dB(А) до 66,9dB(А). Всички измерени стойности  са в границите на нормата - 70 dB(А).  

През 2013 г. от всички  извършени 90 измервания - 73,3% са наднормени.
Община Пазарджик е запозната с акустичната обстановка в града. С цел подобряване на градската среда и ограничаване на шумовото натоварване общинската администрация предприема мерки и извършва поредица от мероприятия, за които уведомява РЗИ Пазарджик.

Поддържа се и се реконструира вътрешноградската улична мрежа, като едновременно с нея се благоустрояват околоблоковите пространства, подходите към тях, вторични центрове в кварталите на града. Извършени са ремонти по всички главни пътни артерии на града. Освен на настилките, благоустрояване е извършено и по тротоарите към улици, площадки и други публични пространства, поддържани и благоустроени територии, отредени за паркове и зелени площи, в които се извършва и постепенна подмяна на дървесните видове. Община Пазарджик е предприела редица мероприятия за ограничаване шумовото натоварване в града, но въпреки това уличният шум се запазва на високо ниво.

За ограничаване на шумовото на­товарване на града са извършени следните ремонти:

• 
  Основен ремонт и реконструкция на пътни артерии: ул. „Петър Бонев“ (от кръс­товището с бул. „Ал. Стамболийски“ до кръстовище с бул. „Г. Бенковски“), ул. „Никифор Поп Константинов“ (от ул. „Ов. Соваджиян“ до ул. „К. Честименски“), ул. „Ов. Соваджиян“ (от ул. „В. Левски“ до ул. „Н.Поп Константинов“)
  
• 
  Изкърпване и преасфалтиране на уличната мрежа: ул. „Гаврил Кръстевич“, ул. „Братя Консулови“, ул. „Х.Р.Хаджиилиев“, ул. „Райко Даскалов“, ул. „Републи­ка“, ул. „Свети Архангел", ул. „Макгахан“, ул. „Коце Хаджи Ангелов“, ул. „Обо­рище“, ул. „Стоян Василев“, ул. „Граф Игнатиев“, ул. „Козлодуй“
  
• 
  Ремонт на: ул. „Тодор Каблешков“ (от ул. „Хан Кубрат“ до ул. „К. Честименски“), ул. „Гарибалди“ (от ул. „Луда Яна“ до ул. „Портокал“), ул. „Васил Петлешков“ и паркинг, ул. „Цар Симеон“ (от ул. „К. Честименски“ до ул. „Свобода“)
  
• 
  Текущи ремонти на междублокови пространства.
  

В тези райони не са въведени ограничителни режими на земеползване за предотвратяване евентуално замърсяване на земеделската продукция.

През 2013 г. на територията, контролирана от РИОСВ - Пазарджик не са регистрирани случаи на замърсявания на площи в резултат на употребата на разрешени продукти за растителна защита (ПРЗ).

Основни деградационни опасности за почвите и почвеното плодородие са почвената ерозия, намаляването на органично вещество, загуба на почвеното биоразнообразие, замърсяването на почвите, засоляването и вкисляването, уплътняването на почвите, запечатването на почвите и хидро-геологичните рискове (наводнения и свлачища).

Големи кариери за ломен камък има в с. Огняново – едни от най-големите варници в страната. Предстоящи за рекултивация са терени в размер на около 1 400 дка. Размерът на нарушените терени от дейността на каменната кариера при с. Синитево възлиза на 126 дка, размерът на нарушените терени от дейността на каменната кариера „Мерата” при с. Величково, за добив на каменни изделия и за добив на бял гранит, възлиза на 2 дка, които предстои да бъдат рекултивирани.

Рудник „Цар Асен“ към „Панагюрски мини“ в момента е в ликвидация, но съоръженията към него работят. Размерът на нарушените терени от насипището извънбалансови руди на рудника е 304,5 дка, а от окисния отвал – 25 дка.

Особена форма на нарушаване на терените се явява черпенето на инертни материали от речните корита, с което се нарушават речните русла, особено по р. Марица. Дейността е незаконна и нарушители трудно могат да бъдат идентифицирани. Инертни материали – пясък и баластра се добиват от поречията на реките Тополница и Марица до с. Звъничево и с. Мирянци. Баластиера има в с. Црънча на площ 6 дка. Кариерите, баластриерите и др. нарушени терени заемат около 0,3% от територията – около 190 дка.

На общинското депо за ТБО в землището на с. Алеко Константиново се съхраняват негодни за употреба препарати за растителна защита (ПРЗ) с изтекъл срок на годност в пет стоманобетонни контейнери за опасни отпадъци „Б-Б куб“.

През 2013 г. РИОСВ - Пазарджик е извършила проверка на всички площадки, на които са разположени „Б-Б“ кубове. Даденото предписание на община Пазарджик е изпълнено. Не е констатирано замърсяване на почвите около площадките. Техническото състояние на „Б-Б“ кубовете е много добро.

През 2013 г. е извършено заснемане на географските координати на складове и „Б-Б“ кубове за съхранение на негодни за употреба ПРЗ изискано от ИАОС.

През 2012 г., по Българо-швейцарската програма за сътрудничество е одобрен за изпълнение проект на МОСВ за екологосъобразно обезвреждане на негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита. Проектът е на обща стойност 23 411 765 швейцарски франка, или около 38 млн. лв., от които 85 % безвъзмездна финансова помощ от Швейцария и 15 % национално съфинансиране. Предвидено е дейностите по обезвреждането в изпълнението на проекта да приключат до края на юли 2019 г. Възможност за община Пазарджик за разрешаване проблема със залежалите пестициди е включване в този проект на МОСВ. Съхраняваните в кооперативни и частни складове количества, както и в складове с неясна собственост, няма да бъдат включени в проекта, което е проблем.
5.2 Водни ресурси - екологично състояние и рискове
В района на община Пазарджик водните ресурси се формират от подземни и повърхностни водоизточници, които се подхранват от падналите валежите.
Повърхностни води
Главната водна артерия за района на община Пазарджик е р. Марица с притоците и. Тя разделя на две части Пазарджишкото поле. Ляв приток на р. Марица е р. Тополница, която е приемчик на водите от реките Медетска, Берейска, Мътивир, Павел, Бунувска и Златишка.

Язовир Тополница е изграден на р. Тополница, като същият се използва за напояване и добив на енергия. Друг ляв приток на р. Марица е р. Луда Яна, която събира водите на реките Молей, Магарешка река, Свинарско дере, а по-надолу Банска и Стрелченска реки. Р. Луда Яна се влива в р. Марица при с. Мирянци. Водите на р. Луда Яна понякога са много замърсени, поради това, че реката приема непречистените отпадъчни води от гр. Панагюрище, гр. Стрелча и други по-малки населени места, разположени по течението й.

Благоприятните топографски, климатични, хидроложки условия и почвеното плодородие в поречието на р. Марица са създали предпоставки за интензивно развитие на земеделието, значително и разнообразно хидротехническо строителство и висока степен на усвояване и използване на наличните водни ресурси. Тук са изградени големи водостопански системи с комплексно използване на водите – най-крупните хидроенергийни каскади в страната и едни от най-големите напоителни системи.

Контролен мониторинг на повърхностни води при град Пазарджик се извършва в два пункта - р. Тополница, гр. Пазарджик преди устието и р. Марица, гр. Пазарджик. В тези пунктове се извършва биологичен и физико-химичен мониторинг за определяне на екологичното и химичното състояние.

Пунктове за оперативен мониторинг се поставят в онези водни тела, които са в лошо състояние и съществува риск да не постигнат добър статус към 2015 г. На територията на община Пазарджик пунктовете за оперативен мониторинг са: р. Марица - с. Огняново, след р. Луда Яна; р. Тополница - с. Драгор, след вливане на р. Елшишка; р. Луда Яна - с. Росен.

Съгласно Годишния доклад за състоянието на околната среда за 2013 г. на РИОСВ Пазарджик, ВТ с код BG3МA800R158 - Р. Тополница от с. Драгор до устие и р. Елшишка е в общо лошо състояние; ВТ с код BG3МA800R159 - р. Тополница от яз. Тополница до вливане на р. Елшишка (с. Драгор) е в общо състояние - умерено лошо, като в същото „умерено лошо“ е общото състоянието на ВТ с код BG3A700R143 - р. Марица от р. Тополница до вливането на р. Въча, което се запазва от 2011 г.

• 
  Р. Марица от р.Тополница до вливане на р.Въча и ГОК-9 и ГОК II - водното тяло е в умерено екологично състояние по биологични и физико-химични елементи за качество. Изместващи физико-химични показатели са азот амониев и фосфати.
  

За пречиствателната станция на гр. Пазарджик стартиралият проект за пречистване на азот и фосфор е временно спрян, за модернизиране на индустриална ПСОВ на „ЕЛХИМ-ИСКРА“ гр. Пазарджик мярката е завършена.

- Р. Тополница от с. Драгор до устието и р. Елшишка – водното тяло е в лошо екологично състояние, което се дължи на заустване на непречистени битови и промишлени отпадъчни води. В двата пункта „Река Тополница при с. Драгор след вливане на р.Елшишка“ и „Река Елшишка – устие“ се констатира отклонение от СКОС по показателите: манган и мед.

В плана за управление на речните басейни 2010-2015 г. за това водно тяло е предвидена мярка за доизграждане на канализационна мрежа и осигуряване на подходящо пречистване на населените места под 2000 е.ж. на населените места, модернизиране на индустриална ПСОВ на Свинекомплекс „Свиком“ АД, с. Априлци, която е в процес на изпълнение.

Поречието на р. Марица, след р. Чепеларска до границата е обявено за чувствителна зона, съгласно Заповед № РД-970/28.03.2003г. на министъра на околната среда и водите, което характеризира водоприемника, че има риск да достигне състояние на еутрофикация - обогатяване с биогенните елементи азот и фосфор. Това състояние е свързано с ускорен растеж на водорасли и по-висши растителни видове, в резултат на което настъпва нежелано нарушаване в баланса на присъстващите във водите организми и влошаване на качеството на водите.

Въведената в експлоатация през 2008 г. ПСОВ на община Пазарджик включва механично, биологично пречистване, анаеробно стабилизиране и обезводняване на утайките чрез центрофугиране. Предвижда да бъде изградено трето стъпало за пречистване на отпадъчните води от азот и фосфор, при реализация на проекта за „Воден цикъл“ - доизграждане на ВиК мрежата в града и разширение на ПСОВ за отпадъчни води за постигане изискванията за приемник „чувствителна зона“. Това ще прекрати замърсяването на р. Марица, обявена за чувствителна зона. В северната част на града ще бъде изградена 8 км канализация за отклоняване на дъждовната вода, а в южната част ще бъдат положат 2 км колектори с капацитет 50 000 е.ж. Над 1 300 жители от кв. „Гарата“ и кв. „Изток“ ще имат 3 км нова канализация, като ще се осигури капацитет за включване и на бъдещата мрежа от селата Алеко Константиново, Главиница, Огняново и Хаджиево, като ще трябва да бъдат рехабилитирани 14 км остарял водопровод. Към настоящия момент проектът на община Пазарджик по схема „Подготовка и изпълнение на проекти за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации над 10 000 еквивалент жители“ на ОП „Околна среда 2007-2013“ е временно спрян.

1. 
   Подземно водно тяло BG3G000000Q013 (Порови води в Кватернер – Горнотракийска низина)
   
2. 
   Подземно водно тяло BG3G00000NQ018 (Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивския район)
   
3. 
   Подземно водно тяло BG3G00000Pt037 (Карстови води - Малко Белово)
   
4. 
   Подземно водно тяло BG3G00000Pt041 (Карстови води - Централно Родопски масив)
   
5. 
   Подземно водно тяло BG3G00000Pt044 (Пукнатинни води - Западно- и
   централнобалкански масив)
   
6. 
   Подземно водно тяло BG3G00000Pt047 (Пукнатинни води - Западно Родопски комплекс)
   

Общината се водоснабдява от три системи водовземни съоръжения, разположени съответно в землищата на селата Мокрище и Ивайло и в кв. „Гарата“, гр. Пазарджик.

Замърсяване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване на част от Пазарджик се наблюдава във всички сондажни кладенци, изградени в землището на с. Ивайло. Наднормени съдържания са установени за нитратите (NO^-₃), сулфатите (SO^2-₄), а съдържанието на калций е почти равно на пределно допустимото. Концентрациите на нитратите са малко над пределно допустимите, но тези на сулфатите надхвърлят с 30% граничната стойност .

Източниците на Mn²⁺ в подземните води са основно манганосъдържащите руди в магмените и метаморфните скали и мангановите конкреции в дисперсните и монолитни седиментни скали. В най-голяма степен са наситени с Mn²⁺ подземните води от водовземни съоръжения, разположени в близост до коритото на р. Марица.

На територията на община Пазарджик има изградена и въведена в експлоатация само една ГПСОВ – тази в гр. Пазарджик, която е включена е в графика за комплексните проверки на РИОСВ – Пазарджик и подлежи на задължителен емисионен контрол. Предстои разширяване на ПСОВ с био-стъпалото за отстраняване на общ азот и фосфор, което ще стане с реализацията на проекта „Воден цикъл“ на град Пазарджик.

Обектите от леката промишленост и селското стопанство в общината осигуряват локално пречистване на производствените отпадъчни води. При извършените от РИОСВ - Пазарджик проверки е констатирано, че в голямата си част операторите поддържат в добра техническа изправност пречиствателните съоръжения.

Пречиствателната станция за производствени отпадъчни води на „Елхим Искра“ АД, гр. Пазарджик подлежи на задължителен емисионен контрол. От РИОСВ – Пазарджик е констатирано, че същата е в добро техническо състояние, работи на автоматичен режими и не са установени отклонения от технологичния режим.

През 2013 г. е извършена реконструкция и модернизация на пречиствателна станция за производствени отпадъчни води на „Дуропак Тракия“ АД, гр. Пазарджик, която подлежи на задължителен емисионен контрол. От РИОСВ – Пазарджик е наложена текуща месечна санкция по показателите „неразтворени вещества“ и „нефтопродукти“.

На територията на община Пазарджик има разположени 13 микроязовира, чието състояние се проверява от контролните органи и институции, както и съоръженията им.

При последно извършената проверка през м. юни 2014 г., комисия от местната администрация, която обходила водоизточниците в общината е извършила проверка на състоянието им, е констатирала, че всички микроязовири на територията на общината са обрасли с храсти и ниска растителност и се нуждаят от почистване, за да не прелеят при поройни дъждове. Същото е констатирано и за коритата на р. Марица, р. Тополница и р. Елшишка, които са извън територията на населените места. Взети са превантивни мерки, за да не се допуснат преливания на водни съоръжения.