Програма за реализация на плана за развитие на община тутракан за периода 2014 2020
II.АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЩИНА Тутракан
Изтегляне 1.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.1.Географска характеристика, местоположение и граници
- 2.Териториална структура на община Тутракан
- 3.Състояние на икономиката на община Тутракан
- 3.2.Основни икономически показатели
- 3.2.2.Нетни приходи от продажби
- 3.2.3.Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА)
- 3.3.Преки чуждестранни инвестиции
- 3.4.Състояние на основни икономически сектори в община Тутракан
- 3.4.1.Промишлено производство
II.АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЩИНА Тутракан1.Оценка на географското положение и природните ресурси на община Тутракан като фактор за развитие1.1.Географска характеристика, местоположение и границиОбщина Тутракан е разположена в североизточната част на Дунавската равнина. Общината граничи с общините Сливо поле, Завет, Кубрат и Главиница и Република Румъния по протежението на река Дунав. Територията й е 440 кв.км. На изток, на 61 км от град Тутракан се намира областния град Силистра, а на запад, на същото разстояние, се намира град Русе, областен център на област Русе. Градът отстои на сходно разстояние (74 км) и от град Разград, областен център на област Разград. Релефът е хълмисто – равнинен. Надморската височина на град Тутракан е 13 м. от речния бряг, а платото (равната част на града), разположено на 500 м. от реката, достига 126 м. Община Тутракан е част област Силистра и съответно от Северния централен район от ниво 2.
1.2.КлиматКато важен компонент на географската среда климатът оказва силно влияние върху останалите компоненти на природната среда – води, почви, растителен и животински свят. Има голямо значение за развитие на начина на живот и икономиката чрез селското стопанство, отделните видове транспорт, строителството и промишлеността. Съгласно климатичното райониране на България Тутраканската низина попада в умереноконтиненталната климатична област. Тя е продължение на Средноевропейската умереноконтиненталната климатична зона. Климатът се формира под влияние на различно трансформираните от локалния релеф влажни океански въздушни маси, а през студеното полугодие - и от нахлуващи от североизток континентални въздушни маси. Сравнително по-слабо е влиянието на студени арктични въздушни маси, идващи откъм север, и на топли тропични въздушни маси откъм юг. В тази климатична област през зимата настъпват силни застудявания, а през лятото - големи горещини. През януари, средномесечната температура е -1.8°С, а през юли, средномесечната температура е 23.7°С. Средната годишна температура е 11.8°С. В тази част на Дунавската равнина се проявява една от най - големите за България средни годишни температурни амплитуди - 25.5°. Снежните бури през зимата и мъглите характерни за крайбрежието на р. Дунав, създават затруднения за транспорта и съобщенията и битови проблеми. Климатичните условия в комбинация с особеностите на релефа, създават предпоставки за развитие на селско стопанство (зърнени култури, слънчоглед, лозя и животновъдство).
1.3.ВодиНай-важен хидроресурс за общината са водите на река Дунав.От значение са подпочвените и изворни води на територията на общината. Средните годишни валежи възлизат на 540 мм, което е близко до средните за България 600 мм. Валежите се характеризират с летен максимум от 181 мм (юни - 85 мм) и зимен минимум от 101 мм (февруари - 26 мм ). Средният годишен брой на дните със снежна покривка е 47,6, а средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85-86%, а през лятото спада до 68-69%. На територията на общината се намира единствения значим изкуствен водоем на територията на област Силистра - язовир Антимово.
1.4.ПочвиНа територията на общината се среща голямо разнообразие от почви: алувиални, алувиално – ливадни, ливадно – блатни, торфено-блатни, черноземни. Тези почви са подходящи за отглеждане на зеленчуци, зърнени и фуражни култури, лозя и др. Суховеите и недостатъчните валежи през лятото причиняват ерозия на почвата. Широката отвореност на територията на общината към север е причина североизточните ветрове да отвяват снежната покривка и да нанасят поражения на посевите на територията на Тутраканската низина. 1.5.Полезни изкопаемиНа територията на областта няма значими находища на природни богатства. Община Тутракан може да се определи като бедна на полезни изкопаеми. Стопанско значение имат единствено находищата на инертните материали от р. Дунав. 2.Териториална структура на община ТутраканОбщата площ на община Тутракан е 440 кв.км, което представлява 15,4% от територията на област Силистра. Община Тутракан е съставена от 15 населени места – град Тутракан и 14 села. В периода 2006 – 2012 г. няма промени в състава на общината. Показателят „размер на площта на 1000 души” (на глава от населението) осигурява една най-обща мярка на текущия носещ капацитет на територията за вътрешно осигуряване с хранителни продукти и за производство за износ. Общата площ на община Тутракан е 440 кв.км., а населението към февруари 2011 г. 15 374 души8. Така стойността на показателя размер на площта на 1000 души е 28,62 кв.км./1000 души, т.е. общината е почти един път и половина над средното за страната и ЕС (14,73 км2/1000 души, 20109) по осигуряване на обща площ на населението. 3.Състояние на икономиката на община Тутракан3.1.Структура на икономическите субекти в община ТутраканРазпределението на предприятията по големина в Тутракан показва, че в структурата преобладават микропредприятията, които от 2006 г. насам са увеличили броя си с близо 17%. Микропредприятията увеличават дела си при запазващ се брой на малките и средните предприятия. През 2011 и 2012 г. делът на средните предприятия се възстановява на нивата от 2008 и 2009 г. Според статистическите данни на територията на община Тутракан не функционират големи предприятия. 
Източник: НСИ Нарастването на броя на микропредприятията е забележимо след настъпването на икономическата криза през 2008 г., а след кратко забавяне процесът се възстановява и към момента, разкривайки продължаващата активност на предприемаческите процеси в общината. 
Източник: НСИ Разпределението на фирмите по сектори от икономически дейности в община Тутракан показва относително сходни стойности за периода 2008 г. – 2012 г. Най-голям дял в броя фирми заема сектор Търговия (услуги) с дял от 36,5% за 2012 г. (намалял с 5% спрямо 2008 г.), следван от сектор Селско стопанство. Секторът Селско стопанство бележи значим ръст след 2010 г., като през 2012 г. заема 22,8% от общия брой предприятия при 18,7% през 2008 г. Броят на предприятията в сектор Преработваща промишленост намаляват след пика през 2009 г. и през 2012 г. заемат 8,3% от общия брой предприятия в общината. За разглеждания период намалява броя на предприятията в секторите Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения и Хотелиерство и ресторантьорство, а се увеличават тези в секторите Строителство, Транспорт, складиране и пощи и Хуманно здравеопазване и социална работа. 3.2.Основни икономически показатели3.2.1.Брутна продукцияРазпределението на брутната продукция, произведена в община Тутракан според големината на предприятията за периода 2008 – 2012 г. показва, че малките предприятия произвеждат основния дял продукция. Въпреки рязкото увеличение на дела на микропредприятията (2010 – 2011), през 2012 г. той отново спада. Микропредприятията демонстрират устойчив темп на нарастване в общия обем на произвежданата брутна продукция в общината. Показателно е, че обемът произведена продукция не се влияе от икономическата криза – стойностите на показателя нарастват за всяка от разглежданите години, като кратковременен спад (2008) регистрират само малките предприятия. 
Източник: НСИ10 Сравненията по години на обема брутна продукция на едно предприятие показват, че средните предприятия могат да бъдат считани за по-ефективни – за периода 2008 – 2012 г. увеличението на брутния продукт на едно малко предприятие е 73%. За микропредприятията този показател показва нарастване от 46% за същия период, докато при малките фирми се наблюдава намаление от 23%. 
Източник: НСИ Най-голям дял в произведената брутна продукция в общинската икономика има сектор Селско стопанство – между 44,6 и 57,4%. Наблюдава се тенденция за рязко нарастване на обемите между 2009 и 2012 г. Делът на всички сектори в общия обем брутна продукция остава устойчив, но намалява в общия обем – за сектор Преработваща промишленост от 30 до 16,7%, за сектор Транспорт, складиране и съобщения от 16,5 до 11,1%. Икономическата криза се е отразила по значително на секторите Транспорт, складиране и пощи и Преработваща промишленост.
Разпределението на нетните приходи от продажби, произведена в община Тутракан според големината на предприятията за периода 2008 – 2012 г., показва че микро и следните предприятия участват предимно равностойно в общия обем на нетните приходи от продажби в местната икономика. Средните предприятия произвеждат около 1/5 от продажбите в общината. Показателно е, че обемът нетни приходи от продажби не се влияе от икономическата криза – стойностите на показателя нарастат за всяка от разглежданите години.
Разпределението на НПП по сектори от икономически дейности за периода 2008 – 2012 г. показва, че най-голям дял от НПП реализира сектор Селско стопанство, следван от сектори Търговия, Преработваща промишленост, Транспорт, складиране и пощи. 
Източник: НСИ 3.2.3.Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА)Разходите за придобиване на ДМА са почти единственият икономически индикатор, който регистрира влияние от икономическата криза – стойностите му намаляват забележимо от 2008 до 2010 г. През 2011 и 2012 г. разходите за придобиване на ДМА се увеличават почти два пъти. Това показва, че инвестиционната активност в общината нараства, което вероятно се дължи в най-голяма степен на рязкото нарастване на инвестиции в сектора Селско стопанство. 
Източник: НСИ 
Източник: НСИ Данните показват, че най-значими по обем са инвестициите в сектор Селско стопанство. За две години (2011 и 2012 г.) те нарастват повече от два пъти. Инвестициите в сектор Преработваща промишленост възстановяват в известна степен нивата, постигнати преди икономическата криза. 
Източник: НСИ Основните инвестиции са в машини, производствено оборудване и апаратура, вкл. транспортни средства. Инвестициите в земя се увеличават рязко през 2011 г. и през 2012 г. все още остават на високи нива. Инвестициите в сгради, строителни съоръжения и конструкции са сравнително устойчиви, с лек спад по време на икономическата криза, но през 2012 г. нивата им надвишават тези от началото на периода. 3.3.Преки чуждестранни инвестиции
Източник: НСИ Данните показват, че за периода 2010 – 2012 г. преките чуждестранни инвестиции са около 3% от преките чуждестранни инвестиции в област Силистра. 3.4.Състояние на основни икономически сектори в община ТутраканСледва да се има предвид, че високите стойности на макроикономическите показатели в сектор Селско стопанство се дължи в голяма степен и на силното покачване на изкупните цени на зърнените култури през 2010 и 2011 г., които остават все още високи и през 2012 г. Това прави секторът силно уязвим от изкупните цени на продукцията на международните пазари, което във висока степен застрашава устойчивостта на сектора, съответно на общинската икономика, доколкото той е основен в нейния микс. Това предпоставя необходимостта от подкрепа за другите два основни сектора – Преработваща промишленост и Транспорт, складиране и пощи. 3.4.1.Промишлено производствоМестоположението на района и степента на изграденост на техническата и социалната инфраструктура определят стопанската конюнктура в общината. Община Тутракан има сравнително неразвита икономическа база. Промишлеността е представена от няколко големи предприятия, които в по-голямата си част са със силно свито производство през последните години. Някои от предприятията развиващи дейност на територията на Община Тутракан са11:
3.4.2.Селско стопанствоДанните показват, че сектор Селско, горско и рибно стопанство е важен сектор в икономическата структура на общината. Това се отнася и до цялата област , доколкото сред 28-те области в страната Силистра е с най-висок дял на първичния сектор – 24,6% от брутната добавена стойност (БДС) през 2010 г. при средно за страната – 4,9%. Ръстът на селскостопанското производство е над средния за страната и останалите области от Северен централен район. Благоприятното съчетание на плодородни почвени видове, климатични условия и релефни морфоструктури са предпоставка за развитие на областта като интензивен земеделски район, а дългогодишните традиции в растениевъдството и животновъдството обуславят селското стопанство като приоритетен отрасъл. По данни на Годишния доклад за дейността на ОС ”Земеделие” – Тутракан12 през 2013 г. селскостопанския фонд на община Тутракан възлиза на 475 846 декара, от които обработваеми са 283 88513 декара. Общият горски фонд е 138 718,49 декара14. Преброяването на земеделските стопанства през 2010 г. дава възможност за бъде съставен профил на структурата на земеделските стопанства в община Тутракан. Разпределение на земеделските стопанства в община Тутракан според размера на ИЗП1516
Данните показват, че основния дял земеделски стопанства в общината обработват под 10 дка земя. 267 земеделски стопанства обработват между 10 и 20 дка, 404 стопанства обработват между 20 и 100 дка (средно 40дка), 130 стопанства обработват между 100 и 500 дка (средно 197 дка) и 62 земеделски стопанства обработват по над 500 дка (средно 3 277 дка). Регистрирани земеделски производители по реда на Наредба № 3 за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители към м. декември, брой17
Вид и брой животновъдни обекти на територията на община Тутракан и област Силистра, 2012 г. 18
Силно проявена е тенденцията на намаляване в овцевъдството във всички общини, най-силно проявена в общините Тутракан и Силистра. Баланс на Държавен поземлен фонд по землища на населените места
Основните земеделски култури, които се отглеждат в областта, са зърнено-житните, маслодайните култури и тютюн. В общината са застъпени трайните насаждения. В периода 2014 – 2020 г. политиката за развитие на селските райони ще работи и чрез специални тематични подпрограми. България избра да подкрепи чрез този специфичен инструмент малките земеделски стопанства. Предстои одобряване на Тематична подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства в Република България – 2014 – 2020 г. Тя предвижда специфично подпомагане на земеделски стопанства с размер до 100 дка, като на практика в нейния обхват ще попаднат близо половината земеделски стопанства в община Тутракан, които обаче обработват едва около 1,35% от обработваемата земя в селскостопанския фонд на общината. Държавният горски фонд на територията на община Тутракан се управлява от Държавно горско стопанство „Тутракан“. Основните дървесни видове, даващи облика на естествената горска растителност, са акацията, тополата, сребролистната липа и церът. На територията на община Тутракан има голямо разнообразие от горски масиви. Представени са почти всички широколистни видове /без бук/, всички дъбове, топола, акация, върба, липа. Липата представлява 30% дървесните видове, което е необходимо за развитието на пчеларството в района. На територията на община Тутракан работи една от шестте местни инициативни рибарски групи в страната – МИРГ „Главиница – Тутракан – Сливо поле”. Дейността на групата е финансирана от Приоритетна ос № 4 „Устойчиво развитие на рибарските области” от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007 – 2013г. Местната инициативна рибарска група е регистрирана като юридическо лице, създадено с цел осъществяване на дейност в обществена полза и регистрирано съгласно разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). МИРГ е създадена като публично-частно партньорство с участници от трите обществени сектора: публичен, бизнес и граждански. Сдружението се състои от 26 членове, от които 12 юридически и 14 физически лица. Целите на Стратегията за развитие на МИРГ включват повишаване на конкурентноспособността в рибарския сектор чрез подобряване на ефективността на заетите в сектор рибарство и създаване на добавена стойност към продуктите от риболов и аквакултура; насърчаване на местното предприемачество и създаване на условия за устойчиво развитие на рибарската област; изграждане на капацитет за изпълнение на местната стратегия за развитие. В изпълнение на Стратегията за развитие на МИРГ са осъществени осем проекта, насочени към рехабилитация и преустройство на публични пространства, възможности за развитие на туризма и др. 3.4.3.ТуризъмОбщина Тутракан няма традиции в развитието на масовия туризъм. Съществуващите природни дадености, географско положение и близост до туристически обекти от национално и международно значение, създават предпоставки за развитие на алтернативния туризъм като сектор, подпомагащ местната икономика. Географското положение и наличието на възможности за лесно преминаване на границата с Румъния създават предпоставки за развитие на международен и селски туризъм в общината, свързан с представяне на местните етнографски обичаи, както и тематични туристически маршрути (велотурове по Дунав и др.). „Дунавски вело маршрут” е проект, осъществен с финансовата подкрепа на ТГС Румъния – България 2007 – 2013г.19 Разработени са седем маршрута, като под №7 е включен участъка гр. Русе – гр. Силистра (гр. Русе – гр. Тутракан – с. Сребърна – гр. Силистра). Подобни инициативи предоставят възможност за привличане на туристи, но и изискват адекватна и навременна реакция от местната власт за създаване на условия за престой на туристите и съответно възможност за развитие на икономически дейности, свързани с тяхното обслужване. Изтегляне 1.63 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
