Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията на община Тутракан

6.3.Управление на отпадъците

Община Тутракан депонира битовите отпадъци, събрани на нейна територия в Регионално депо Русе. На регионалното депо на гр. Русе има проектирани и изградени две клетки за опасни отпадъци, които приемат опасни отпадъци, генерирани от бита, пестициди и такива от аварийни ситуации.

По отношение на болничните отпадъци, инсенераторите на болниците в Русе, Разград, Силистра, Исперих и Дулово са спрени от експлоатация в края на 2006 г. В началото на 2007 година всички лечебни заведения са сключили договори за транспортиране и предаване на опасните си отпадъци за обезвреждане в инсталации, отговарящи на нормативните екологични изисквания.

6.4.Почви

При извършените анализи до момента не са регистрирани наличия на тежки метали над ПДК, както засоляване и вкисляване на почвите. Това се дължи на воденето от земеделските кооперации и арендатори на добри земеделски практики, правилна употреба на пестициди и торове и сеитбооборот²⁴.

При извършваните контролни проверки не са констатирани замърсявания с продукти от растителна защита.

На територията на община Тутракан са налични пет склада за съхраняване на отпадъци от препарати за растителна защита (ПРЗ) – централизирани – три в землището на гр. Тутракан и по един в землищата на селата Белица и Варненци. Складовете са кооперативна собственост и са неохраняеми. В тях се съхраняват препарати за растителна защита с неизвестен произход.

На територията на общината като територии в слаб риск от ветрова ерозия са идентифицирани общо 26 419.51 ха. Близо 70% от територията е оценена в слаб до умерен риск от водоплощна ерозия, като само 2,14% от територията на общината е във висок или много висок риск.

На територията на общината няма засолени или вкислени почви.

На територията на общината са регистрирани 13 свлачища, които към момента са стабилизирани. Движението на земните пластове и свлачищата представлява значима заплаха за пътната инфраструктура и прилежащите водопроводи, електропроводи и телефонни кабели. Пет от свлачищата застрашават жилищни сгради, а два общинската болница.

Срутищата са основно по бреговата ивица на р.Дунав от земни маси на стръмните откоси. Не крият пряка опасност за хората и стопанството.

Кални потоци могат да се появят при интензивни дъждове. Поради голямата денивелация на терена на Тутракан и неукрепените три дерета кални потоци заливат долната част на града. Това носи риск от компрометиране на канализацията и заливане на жилищни сгради.

6.5.Шум

Освен промишлените предприятия основен източник на шум в населените места е транспортът. С цел управление, намаляване и предотвратяване нивата на шум в околната среда за агломерациите, основните пътища, ЖП линии и летища се изработват стратегически карти на шум, следствие от които са плановете за действие. Гр. Тутракан не попада в обхвата на законовото изискване за разработване на шумова карта.

Основното натоварване от шум се наблюдава по протежение на пътно-транспортните артерии, поради което е необходимо предприемането на мерки за развитие на зелената система в общината с цел намаляване на последствията от шумово замърсяване.

6.6.Защитени територии и биоразнообразие

На територията на Община Тутракан се намират следните защитени местности и зони²⁶:

• 
  Калимок - Бръшлен (Код в регистъра: 146) - площ: 5 952,34 хектара;защитена местност; на територията на община Сливо поле и община Тутракан, за община Тутракан – гр. Тутракан, с. Нова Черна, с. Старо село, с. Цар Самуил;
  
• 
  остров Пожарево (Код в регистъра: 122) – площ: 71,0 хектара; защитена местност; с. Дунавец, с. Пожарево;
  
• 
  Сая кулак (Код в регистъра: 415) – площ: 1,8 хектара; защитена местност; с. Пожарево;
  
• 
  Боблата (Код в регистъра: BG0000180); площ: 3 216,87 хектара; ЗЗ по директивата за местообитанията; гр. Тутракан, с. Старо село, с. Шуменци;
  
• 
  Калимок - Бръшлен (Код в регистъра: BG0000377); площ: 7 550,18 хектара; ЗЗ по директивата за местообитанията; на територията на община Сливо поле и община Тутракан, за община Тутракан – гр. Тутракан, с. Нова Черна, с. Старо село, с. Цар Самуил;
  
• 
  Комплекс Калимок (Код в регистъра: BG0002030); площ: 9 429,22 хектара; ЗЗ по директивата за птиците; на територията на община Сливо поле и община Тутракан, за община Тутракан – гр. Тутракан, с. Нова Черна, с. Старо село, с. Цар Самуил;
  
• 
  Лудогорие (Код в регистъра: BG0002062); площ: 91 389,06 хектара; ЗЗ по директивата за птиците; на територията на общини Завет, Исперих, Кубрат, Разград, Самуил, Ветово, Русе, Сливо поле, Алфатар, Главиница, Дулово, Силистра, Ситово и община Тутракан, за община Тутракан – с. Белица, с. Преславци;
  
• 
  Лудогорие - Боблата (Код в регистъра: BG0000171); площ: 4 838,03 хектара; ЗЗ по директивата за местообитанията; на територията на общини Завет, Кубрат, Главиница и община Тутракан, за община Тутракан – с. Белица, с. Бреница, с. Варненци, с. Старо село, с. Сяново, с. Шуменци;
  
• 
  остров Пожарево (Код в регистъра: BG0000237) – площ: 975,79 хектара; ЗЗ по директивата за птиците; гр. Тутракан, с. Дунавец, с. Пожарево;
  
• 
  остров Пожарево - Гарван (Код в регистъра: BG0000530) – площ: 6 304,92 хектара; ЗЗ по директивата за местообитанията; на територията на общини Главиница, Ситово и община Тутракан, за община Тутракан – гр. Тутракан, с. Дунавец, с. Пожарево.
  

Едно от находищата на пролетната циклама в областта, находящо се в горски масив в землището на с. Бреница, община Тутракан, е предложено от Дирекцията на Природен парк „Русенски Лом” за обявяване за защитена местност. На 23.03.2012 г. при извършена проверка на терен експертите на РИОСВ–Русе са установили добро състояние и плътност на популацията от порядъка на 20 екз. за кв. м. Стартирана е процедура по Закона за защитените територии (ЗЗТ). Проведена е една комисия по ЗЗТ за обявяване на защитената местност. Предложението е прието, но поради липса на поддържаща фирма за Картата на възстановената собственост на землището не е създаден обособен поземлен имот, документацията все още не е изпратена в МОСВ и не е издадена заповед за обявяване.

В района на с. Нова Черна функционира Биологична експериментална база „Калимок“ към Института по зоология. Създадена е през 1992 г. в местността на бившето село Калимок. В близост се намира защитената местност Калимок-Бръшлен. Основната дейност на базата е свързана с опознаване и опазване на българската орнитофауна. Това включва изследвания и мониторинг на птиците и техните миграции, както и опазване на застрашените от изчезване видове. Работи се върху възстановяването на популациите на редки за България птици като Червения ангъч, Голямата дропла и др. Червеният ангъч е тясно свързан с база Калимок. Още от самото ѝ създаване в нея започват действия по възстановяване на някога многобройните популации на птицата в Добруджа. В базата видът се отглежда изкуствено, а чрез интродукция е създадена и нова дива популация в Хасковско.

В базата се извършва и опръстеняване на птици като част от дейността на Българската орнитологическа централа.

През последните 6 години, в природата са освободени общо 80 екземпляра от защитения вид червен ангъч (Tadorna ferrugineа), които са размножени в Биологичната експериментална база „Калимок” в с. Нова Черна, община Тутракан.

Необходимо е планираните дейности в периода до 2020 г. да бъдат насочени към активно опазване на защитените територии и биоразнообразието, както и управление на зелената система в общината за провеждане на дългосрочна и последователна политика, която да доведе до възстановяване и нарастване на зелените площи в населените места.

7.Административен капацитет, междуинституционална координация и съгласуваност на политиките

7.1.Администрация на община Тутракан, междуинституционална координация и съгласуваност на политиките

В рамките на проект, финансирано от ОПАК, през 2014 г. е изготвен функционален анализ на администрацията на община Тутракан. Изследвани са релевантността на функциите на администрацията, направен е анализ на ефективността и ефикасността й. Представени са констатации в тези три елемента, които се нуждаят от обобщения предвид необходимостта от дефиниране на съществуващи проблеми и предизвикателства и планиране на стратегически мерки за развитие на капацитета на администрацията на община Тутракан.

Предизвикателствата пред развитието на община Тутракан в средносрочен план са свързани с:

• 
  усъвършенстване на модела за организация и работните процеси на общинската администрация;
  
• 
  въвеждане на иновативни методи и техники за изпълнение на функциите, свързани с:
  
• 
  програмирането и реализацията на мерките, насочени към стимулиране на местното икономическо и социално развитие;
  
• 
  финансовото управление – въвеждане на програмното и ориентирано към резултати бюджетиране като елемент на системата за управление на изпълнението;
  
• 
  административното обслужване на гражданите и бизнеса.
  
• 
  подобряване на механизмите за управление на човешките ресурси в администрацията на община Тутракан.
  

Тези направления съответстват на промените в политиката за сближаване за настоящия програмен период 2014-2020 г., от целите на националната политика за модернизиране на администрацията и от обществените очаквания за ускоряване на местното икономическо и социално развитие.

7.2.Оценка на финансовото състояние на общината

Операциите свързани с общинския бюджет на община Тутракан се извършват въз основа на действащото в страната законодателство относно разработването, приемането и отчитането на общинските бюджети и Системата за финансово управление и контрол /СФУК/ на община Тутракан.

Приемането на новия Закон за публичните финанси, който влиза в сила от 01.01.2014 г. предполага действащите документи в рамките на общината да бъдат ревизирани в съответствие с този нормативен акт. Това налага да бъде актуализирана Наредба за условията и реда за съставяне, изпълнение и отчитане на общинския бюджет.

Общинският бюджет на община Тутракан за 2012 г. е в размер на 9 407 372 лв., като собствените приходи са в размер на 2 430 454 лева, или 25,8% от общите приходи. Негативна тенденция при управление на общинския бюджет е неизпълнението на събираемостта в пълен размер на такса битови отпадъци. Като причина за това в отчета на общинският бюджет за 2012 г. се посочва промяната в законодателството, което дава възможност в случай,че имотът не се обитава, собственикът да подаде декларация за плащане на по нисък промил такса смет, от което се и възползват собствениците. Броят на собствениците, които се възползват от тази възможност е нараснал пет пъти за периода 2008-2012 г.

Оценката се извършва въз основа на методика разработена от Министерство на финансите, като се използват статистически данни генерирани от същата институция с цел прилагане на методиката. Оценката се извършва в следните четири направления:

• 
  достигната степен на финансова самостоятелност;
  
• 
  финансова устойчивост (бюджетна стабилност), в това число степен на задлъжнялост – дългосрочна и краткосрочна;
  
• 
  ефективност на управлението на ресурсите;
  
• 
  инвестиционна активност
  

Сравнителният анализ е изготвен на база на сравнение на стойностите на различните показатели за 2011 г. и 2012 г., съпоставени със средните стойности, на общините попадащи в идентична група по брой на населението с община Тутракан, по съответните показатели. По брой на населението община Тутракан попада в четвърта категория с население от 6 000 до 19 999 жители.

7.2.1.Достигната степен на финансова самостоятелност

Степента на финансова самостоятелност на общината се измерва посредством индикаторите:

• 
  дял на собствените приходи от общите постъпления;
  
• 
  покритие на разходите от местни дейности със собствени приходи.
  

Делът на собствените приходи, намалени с еднократни помощи и дарения от чужбина от общите постъпления на Община Тутракан за 2011 г. е 25,71%, което малко над средна за четвърта категория общини 25,07%. За 2012 г. стойностите са от същият порядък, като за община Тутракан отново са малко над средните и възлизат съответно на 28,38% и 27,47%. Стойностите на индикатора показват ниска степен на финансова независимост на общината и респективно е необходим по-завишен контрол от страна на централните власти.

Вторият показател даващ оценка на финансовата самостоятелност на общината също има стойности значително по-високи от средните за групата - със 7 процентни пункта за 2011 г. и с 8 процентни пункта за 2012 г. Степента на покритие на разходите за местни дейности със собствени приходи за 2011 г. и 2012 г. са над 3/4, което показва, че общината покрива в задоволителна степен разходите за местни дейности със собствени приходи.

Средната стойност на двата показателя оценяващи финансовата самостоятелност на общината за Община Тутракан над средните за четвърта категория (според броя на населението) община. Обобщеният показател за финансова независимост на общината има стойности около 50 точки съгласно за методиката за двете разглеждани години и това я поставя в трета категория от гледна точка на финансова самостоятелност. Това показва, че общината има средна степен на финансова самостоятелност и се справя с планирането и управлението на местните отговорности в голяма степен, но се налага този тип дейности да бъдат дофинансирани със средства от централния бюджет. Стойността на индикатора за 2012 г. превишава постигната за 2011 г. с 1,22 процентни пункта.

7.2.2.Финансова устойчивост

Финансовата устойчивост на общините се измерва посредством следните три основни показатели:

• 
  бюджетно салдо спрямо общите постъпления по отчет
  
• 
  размер на дълга, като процент от собствените приходи и изравнителна субсидия по план
  
• 
  дял на просрочените задължения от собствените пригоди и изравнителната субсидия по план
  

Бюджетното салдо на общината е положително и за двете години, в които подлежи на оценка, което означава, че бюджетните приходи превишават разходите, което дава основание да се направи извод за рационално използване разполагаемите ресурси. Отнесено към общите постъпления за 2011 г. е в размер на 2.39%, а през 2012 г. се запазва от същият порядък и достига до 2,90%.

Стойността на индикатора средно за категорията (по брой население), в която попада община Тутракан е отрицателен, като темпът на изменени е в посока на нарастване през 2012 г. спрямо 2011 г.

Размерът на дълга като процент от общите приходи и изравнителна субсидия показва каква част от собствените приходи и изравнителната субсидия се използват за покриване на кредитните задължения на общината. Стойността на индикатора на Община Тутракан за 2011 г. е едва 0,09%, а през следващата година е сведен до нула.

Средната стойност на показателя за общините от четвърта категория (според броя на населението) е около 20% за всяка една от двете разглеждани години.

Просрочените задължения като дял от собствените приходи и изравнителната субсидия показват способността на общината да покрие просрочените си задължения в рамките на текущата година. Динамиката на индикатора дава оценка за ефективността на управление на задълженията.

Стойността на индикатора за Община Тутракан е около нула и за двете разглеждани години. Средната стойност на показателя за общините от съответстващата категория общини по брой на населението е 19,62% и 14,96% съответно за 2011 г. и 2012 г..

Агрегираната стойност на показателите за финансова устойчивост на Община Тутракан са 100,63 (точки) за 2011 г., а през следващата година запазват приблизително същата стойност (от 100,97 точки). Въз основа на този показател общинския бюджет може да се определи, като балансиран с липсата на проблеми в приходната и разходната част, като и по отношение на степента на задлъжнялост.

По отношение на финансовата устойчивост Община Тутракан е устойчиво е в първа група и за двете разглеждани години, което е показател за висока степен на финансова устойчивост.

Просрочените задължения като дял от собствените приходи и изравнителната субсидия показват способността на общината да покрие просрочените си задължения в рамките на текущата година. Динамиката на индикатора дава оценка за ефективността на управление на задълженията.

7.2.3.Ефективност на управлението на ресурсите

Ефективността на управлението на ресурсите следва да се изследва въз основа на следните два основни индикатора:

• 
  население на един общински служител;
  
• 
  дял на разходите за заплати и осигуровки в общите разходи.
  

Броят на населението на един общински служител за 2011 г. за Община Тутракан е 189 души, стойността на индикатора за 2012 г. нараства с 45,5%, като и за двете изследвани години е над средната стойност за категорията общини по брой на населението, в която попада общината. Отклонението на стойността на индикатора за Община Тутракан спрямо средния за категорията общини за 2011 г. е 4,8%, докато за 2012 г. нараства до 21,5%, което показва положителна тенденция и висока степен на оптимизиране на стойността на индикатора.

Делът на разходите за заплати и осигуровки от общите разходи в Община Тутракан за 2011 г. са 52,12% и леко намаляват през следващия отчетен период до 47,21%. Стойността на индикатора е над средната за категорията общини в които попада община Тутракан по брой на населението за 2011 г. и под нея за 2012 г., което показва негативна тенденция.

Поради високата стойност на индикатора дял на разходите за заплати и осигуровки в общите разходи Община Тутракан има сравнително ниска стойност на обобщения показател за ефективност. Стойността на показателя е устойчива през двете разглеждани години и възлиза на около 40,63 точки за 2011 г. и 41,55 за 2012 г. (изчислени съгласно методиката на МФ), като с това се класифицира в 3 група по степен не ефективност за двете разглеждани години.

Сравнена с останалите общини с население от 6 000 до 19 999 жители общината има малко по-висока степен на ефективност и през 2012 г.

7.2.4.Инвестиционна активност

Последният елемент на системата за оценка на общините е показател за инвестиционна активност. Този елемент се състои от единствен индикатор – Дял на капиталовите разходи в общите разходи.

Делът на капиталовите разходи на Община Тутракан е със стойности под 5%, което се определя като ниска степен на възможности за създаване на местни икономически ресурси и акумулиране на капитал. Тенденцията на промяна на индикатора през 2012 г. е положителна и в размер на 10 процентни пункта. Стойността на индикатора за Община Тутракан и за 2011 г. е значително по-нисък от средния за четвърта категория общини (по брой на населението), докато през следващата година я превишава.

7.2.5.Обобщена оценка

Обобщената оценка по всички индикатори на Община Тутракан за 2011 г. е 43,67 точки, а за 2012 г. 45,41 точки. Средната стойност за групата общини с население от 6 000 го 19 999 е съответно 39,48 и 39,74 точки за съответната от двете разглеждани години. Това показва, че Община Тутракан има оценка на финансовото състояние малко с повече от 5 процентни пункта над средната за общините със сходен брой население.

Съгласно оценките направените от министерство на финансите по отношение на финансовото състояние на община Тутракан въз основа на Методиката за оценка на финансовото състояние на общините за периода 2011-2013 г. общината трайно попада в трета група.

Съгласно същият методически документ тази група обхваща консолидиращи се общини, които имат следните характеристики:


„Приходите на общината като цяло са недостатъчни, за да покрият нуждите на инфраструктурното развитие, което води до натрупване на умерен дълг в общината. Нивото на прозрачност и надеждност на финансовата информация е добро, въпреки, че финансовите отчети може да не са толкова детайлни и пълни в сравнение с предните две категории.“

Съгласно рейтинга изготвен от Министерство на финансите за оценката на финансовото състояние на общините Община Тутракан се нарежда на 70 място за 2011 г. , през следващата година се придвижва с 14 места и достига 56 място.

8.SWOT – анализ

Изготвеният SWOT анализ отразява резултатите от анализа на актуализираните данни за икономическото развитие на общината.

Силни страни	Слаби страни
Наличие на екологично чисти територии, благоприятен климат, богато биоразнообразие; Висока предприемаческа активност; Тенденция за възстановяване на местната икономика от икономическата и финансова криза в периода 2008 – 2009 г.; Значим обем на инвестициите, вкл. чуждестранните инвестиции; Задоволителна образователна структура на населението; Осъществени инвестиционни проекти за рехабилитация на техническа инфраструктура във водния и транспортния сектор; Добре развита образователна и културна инфраструктура; Наличие на разнообразни и благоприятни ресурси за развитието на туризма; Наличие на квалифицирани кадри в социалната сфера, добре функциониращи структури, предоставящи разнообразни социални услуги.	Негативни демографски тенденции; Намаляване на заетостта, вкл. в период на за възстановяване на местната икономика от икономическата и финансова криза; Намаляващ брой работни места на територията на общината; Ниско равнище на доходите в общината спрямо средното за страната; Пътна, съобщителна и ВиК инфраструктура, нуждаеща се от рехабилитация и развитие; Недостатъчни финансови средства за изграждане на нова и рехабилитация на съществуващата инфраструктура; Необезпеченост на територията с актуални устройствени планове; Амортизиран сграден фонд (жилищен, промишлен, публичен), с ниска енергийна ефективност; Недоизградена канализационна мрежа в населените места; Остаряла и амортизирана техника за сметосъбиране и сметоизвозване; Ограничени финансови ресурси.
Възможности	Заплахи
Използване на благоприятното транспортно – географско положение и наличието на основна пътна артерия, речен път и пристанище; Осигуряване на необходимия финансов ресурс от национални и международни програми за реализация на проекти на те-риторията на общината; Използване на наличния финансов ресурс, вкл. през следващия планов период за по-добряване на енергийната ефективност на публичния, производствения и частния сграден фонд; Насърчаване на предприемачеството и привличане на инвестиции; Развитие на мерки за привличане на външни инвеститори и подкрепа на местното предпиремачество; Координация и осъществяване на съвмес-тни проекти със съседни общини за прео-доляване на общи проблеми; Международно сътрудничество с органи-зации и органи на управление.	Влошаване на демографските характеристики и неблагоприятни миграционни процеси; Неблагоприятна икономическа ситуация, отразяваща се на размера на инвестиции на бизнеса и разкриването на работни места; Финансова невъзможност на общинските бюджети да осигуряват необходимото съфинансиране в процеса на усвояване на структурните и европейски фондове.

Изтегляне 1.63 Mb.

Сподели с приятели: