Програма за реформа на наказателното право, Американска асоциация на юристите Правна инициатива за Централна Европа и Евразия


Бонева, Й. Английски език в морските транспортни документи: Примери, решения, международни актове. В.: Морски свят, 2004 г. Георгиева, С



страница6/6
Дата09.04.2017
Размер0.92 Mb.
#18738
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6
Бонева, Й. Английски език в морските транспортни документи: Примери, решения, международни актове. В.: Морски свят, 2004 г.
Георгиева, С. Българско-руски руско-български бизнес речник. С.: Хейзъл, 2004 г.
Дигесты Юстиниана. Том VІ, полутом 1, 2. М.:Статут, 2005 г.
Диков, Л. Абстрактните правни сделки по нашето гражданско право. С.: Фенея, 2005 г.
Кайменджиев, Х. Теория на оперативноиздирвателната дейност. С.: Фенея, 2005 г.
Касабова, К. Търговски представител. С: Сиела, 2005 г.
Касационна практика по административнонаказателни дела на Софийски градски съд: 2003 – 2005. С.: Нова звезда, Софи-Р, 2005 г.
Касационна практика по административнонаказателни дела. С.: Пакс, 2005 г.
Костов, Д. Портретна експертиза. С.: Българи, 2005 г.
Куценок, И., Г. Димитров Злоупотреба и зависимост от психоактивни вещества. Контрол и тестване за психоактивни вещества. С.: Ин-т по поведенчески стратегии, 2004 г.
Маданска, Н. Производството по несъстоятелност: Проблеми и тенденции 2 изд. С.: Сиби, 2005 г.
Недев, В. Организираната престъпна дейност: Криминалистическа характеристика и методи на разкриване и разследване. С.: Фенея, 2005 г.
Недялкова, Т. Практически въпроси на обществените поръчки. С.: Сиела, 2005 г.
Рачев, Ф. Търговска, банкова и застрахователна несъстоятелност според измененията на Търговския закон (ДВ, бр. 58 от 2003 г.), Закона за банковата несъстоятелност и Закона за застраховането: С приложение на образци на документи в производството по несъстоятелност. С.: УИ Стопанство, 2005 г.
Саракинов, Г. Авторско право и сродните му права в Република България. 4 прераб. и доп. изд. С: Сиби, 2005 г.
Семкова-Димитрова, З. Промени в съдебната власт на България: 1944-1948. С.: УИ Св.Кл. Охридски, 2004 г.
Стефанов, Г. Теория на международната сигурност. С.: Сиела, 2005 г.
Съдебни речи на френски и руски оратори от ХІХ век. С.: Петко Венедиков, 2005 г.
Тенева, Л. Вписване на актове относно недвижими имоти: Въпроси и отговори. Съдебна практика. С.: Фенея, 2005 г.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА


Върховен касационен съд - гражданска колегия
1. Делбеният съд не е компетентен да решава споровете относно възстановяването на собствеността на земеделски земи, което става въз основа на решение на поземлената комисия, респективно на съдебно решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Постановеното след влизане в сила на решението за допускане на делбата на земеделски имот решение на поземлената комисия или съд за възстановяване на собственост съставлява ново обстоятелство и е основание за отмяна на решението за допускане до делба.

Чл. 282, ал. 1 ГПК

Чл. 14 ЗСПЗЗ

Чл. 231, ал. 1 б. „а” ГПК

Решение № 206/7.06.2005 г. по гр.д. № 76/2005 г. на ВКС, 5-чл. с-в.

Докладчик съдията Снежанка Николова

2. Не са новооткрити писмени доказателства, които са били достъпни за страната и които е могло да представи по делото при положена грижа. В производството за отмяна на влязло в сила решение не могат да се развиват доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, което е основание за отмяна само при касационното обжалване. - Съдът отлага делото само когато страната и пълномощникът й са едновременно възпрепятствани да се явят в съдебно заседание по причини, които не могат да бъдат отстранени.

Чл. 231, ал. 1 б. „а” ГПК

Чл. 231, ал. 1 б. „е” ГПК

Чл. 107, ал. 2 ГПК

Решение № 208/14.07.2005 г. по гр.д. № 78/2005 г. на ВКС 5-чл. с-в.

Докладчик председателят Благовест Пунев

3. При неспазване на процедурата по призоваването ход на делото може да се даде само при изричното съгласие на нередовно призованата страна. – Когато страната се призовава чрез пълномощника й, призовката трябва да бъде връчена лично от нея, а не на друго лице. В случаите на връчване на призовката на друго лице със задължение да я предаде на призоваваното лице, са изрично и изчерпателно посочени в закона.

Чл. 41, ал. 5 ГПК

Чл. 46, ал. 2 ГПК

Чл. 47, ал. 2 ГПК

Чл. 231, ал. 1 б. „е” ГПК

Решение № 240/02.08.2005 г. по гр.д. № 235/2005 г. на ВКС 5-чл. с-в.

Докладчик съдията Галина Михайлова
Върховен касационен съд - наказателна колегия
1. Процедурата за възобновяване на наказателни дела по чл. 362, ал. 1, т. 5 НПК е приложима към наказателните дела, по които присъдите са влезли в сила по време на действието на тази разпоредба, а не и преди това.

Декриминализиращата амнистия заличава изцяло престъпния характер на посочените в закона деяния, поради което отпада правният интерес на подсъдимия, респ. осъдения от оправдателна присъда.

Чл. 21, ал. 2 НПК

Чл. 362, ал. 1, т. 5 НПК

Определение № 228/19.05.2005 г. по н. д. № 1034/2004 г. на ВКС, II н. о.

Докладчик съдията Елена Авдева

2. Предварителното производство срещу непълнолетни обвиняеми е задължително само ако обвинението е за престъпление от общ характер.

Когато обвинението срещу непълнолетно лице е за деяние, което се преследва по тъжба на пострадалия, досъдебно производство не се провежда освен в случаите по чл. 46 и 46а НПК.

Чл. 46 НПК

Чл. 46а НПК

Чл. 171, ал. 1, т. 2 НПК

Решение № 541/11.03.2003 г. по н. д. № 414/2003 г. на ВКС, III н. о.

Докладчик председателят на отделение Елияна Карагьозова

3. Резултат на длъжностното присвояване е причинената имотна вреда на чуждо имущество. Това предполага нейното установяване.

Съставът на престъплението по чл. 282 НК, респ. по чл. 283а НК не може да бъде обоснован само с качеството на подсъдимия – длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" НК.

Дори когато фактите установяват формите на изпълнителното деяние на престъплението по служба, то следва да се държи сметка за обществените отношения, които се засягат с деянието. За престъпленията по служба това са онези обществени отношения, които гарантират нормалната дейност на държавните органи.

Съдът не може да се позовава на устава на кооперацията, без той да е бил включен в доказателствения материал по съответния ред.

За да бъдат използвани като годно доказателствено средство показанията на свидетели, дадени по същото дело на предварителното разследване или пред друг състав на съда, те задължително трябва да бъдат включени в доказателствените материали по реда, установен от чл. 279 НПК.

Право на съда е да не кредитира дадени доказателства, но това не може да стане по причина, че не са представени на досъдебното производство, нито пък с бланкетни мотиви.

Въззивният съд не следва да ограничава своята проверка само по въведените с въззивната жалба основания, а да провери изцяло правилността на присъдата.

Въззивният съд е длъжен да изложи съображения относно наличието на всички обективни и субективни признаци на престъплението. Липсата на такива съображения препятства възможността касационната инстанция да провери основателността на направените доводи за материалната законосъобразност на решението.

Чл. 201 НК

Чл. 282 НК

Чл. 283а НК

Чл. 17 НПК

Чл. 279 НПК

Чл. 303, ал. 3 НПК

Чл. 313 НПК

Чл. 316 вр. чл. 303 НПК

Решение № 677/2004 г. по н. д. № 536/2003 г. на ВКС, I н. о.

Докладчик съдията Ружена Керанова

4. Съществено значение за правната квалификация на деянието по чл. 354а НК има изясняването на въпроса на какво основание се намира у дееца държаното от него наркотично вещество. Залогът предполага единствено държане на заложената вещ, докато обезпеченото с него вземане бъде погасено и кредиторът не става собственик и не може да се разпорежда с полученото като залог. Щом наркотикът е получен като залог, съдът следва да даде отговор дали подсъдимият, получавайки го на това основание, е променил намерението си и е взел решение да продаде наркотика.

Чл. 354а НК

Решение № 119/28.04.2005 г. по н. д. № 395/2004 г. на ВКС, II н. о.

Докладчик председателят на отделение Савка Стоянова

5. По принцип чл. 313 НК криминализира лъжливото документиране в своя полза. Обявяването на имотите от данъчно задължените лица има като единствена последица определяне на дължимия от тях данък, поради което, дори когато е направено след определения в закона срок, не може да се криминализира. Истинността на вписаните в данъчните декларации обстоятелства следва да се преценява единствено в контекста на данъчното задължение. Закъснението се санкционира по административен ред на основание чл. 123, ал. 1 ЗМДТ.

Престъпление по чл. 313, ал. 1 НК е налице само тогава, когато законът изрично указва, че истинноста на обстоятелствата, посочени в декларацията, може да се доказва и по този начин. Съгласно чл. 86, ал. 1 ДПК по искане на ревизиращия орган ревизираните физически лица дават писмени обяснения, изготвят декларации и справки, подписани от тях, относно факти и обстоятелства от значение за данъчната ревизия. От тази разпоредба не може да се направи изводът, че ревизиращият орган вместо законодателя решава кои обстоятелства ще се установяват с декларации. Писмените декларации по смисъла на чл. 313, ал. 1 НК са доказателства за отразените в тях обстоятелства по силата на закона (в данъчното производство такива са декларациите по чл. 109, ал. 8 ДПК) и именно затова верността на съдържанието им се охранява с наказателна санкция. Доказателственото значение на декларациите по чл. 86, ал. 1 ДПК подлежи на преценка от ревизиращия орган с оглед на всички други обстоятелства, свързани с данъчната ревизия, поради което за невярно деклариране по чл. 86, ал. 1 ДПК не се предвижда нито наказателна, нито административна отговорност.

Специалната цел по чл. 313, ал. 2 НК следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца.

Чл. 313 НК

Чл. 123, ал. 1 ЗМДТ

Чл. 86, ал. 1 ДПК

Чл. 109, ал. 8 ДПК

Решение № 388/16.05.2005 г. по н. д. № 801/2004 г. на ВКС, II н. о.

Докладчик съдията Елена Авдева

6. Непосредствен обект на престъпленията по служба е правилното и нормалното функциониране на държавния и обществен апарат.

Престъплението по служба не може да намери приложение в дейността по управление на стопански субекти извън публичната собственост. Само действия, извършени в държавни органи и обществени организации и засягащи правилното им функциониране, могат да бъдат квалифицирани като престъпления по служба. Когато дейността се осъществява извън отношенията на властническа субординация в структурата на държавния апарат, а в търговски дружества и други юридически лица, тя не може да се квалифицира по чл. 282 и сл. от НК.

Служебните права и задължения, чието нарушаване, превишаване или неизпълнение ги превръща в съставомерни признаци на престъплението по служба, имат нормативен (законов или подзаконов) характер, респ. произтичат от акт на обществена организация.

Съдът може да преквалифицира престъплението по служба, но само тогава, когато фактическите обстоятелства по делото, по които деецът се е защитавал във всички фази на процеса, сочат на извършено също, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. За да е осъществено престъплението по чл. 219 НК, е необходимо да се докаже неполагането на грижи (умишлено или по непредпазливост) за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното имущество, в резултат на което са настъпили съставомерните последици.

Чл. 282 НК

Чл. 219 НК

Чл. 51 НПК

Решение № 499/17.05.2005 г. по н. д. № 56/2005 г. на ВКС, II н.о.

Докладчик съдията Татяна Кънчева
Върховен административен съд
1. При направено доброволно волеизявление от съдия, прокурор или следовател за освобождаване от длъжност, то следва да се съобрази с действуващата нормативна уредба към момента на произнасяне на административния орган и да се подведе към приложимата правна норма. Независимо от причините, които магистратът сочи като основание за освобождаването си, по същество молбата му представлява подадена оставка и ВСС следва да я преценява като такава и да го освободи на основание чл. 129, ал. 3, т. 2 от Конституцията - подаване на оставка.

Отстраняването от длъжност по смисъла на чл. 134, ал. 3 от ЗСВ представлява временно отстраняване до приключването на наказателното производство. Поради това независимо, че е налице временно отстраняване от длъжност, съдията, прокурорът или следователят не е освободен от тази длъжност.

Чл. 129, ал. 3, т. 2 Конституцията

Чл. 134, ал. 3 ЗСВ

Чл. 131, ал. 1 ЗСВ /ДВ, бр. 61/08.06.2003 г./

Чл. 131, ал. 1 ЗСВ /ДВ, бр. 29/2004 г./

Чл. 139г, ал. 3 ЗСВ

Решение № 4210/11.05.2005 г. на ВАС – 5 чл. с-в, по адм. дело № 10925/2003 г.

Докладчик съдията Марина Михайлова

2. Върховният административен съд по закон не е компетентен да разглежда жалби срещу актове на Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата.

Чл. 213 от ГПК

Чл. 130, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.7 от ЗА

Определение № 753/25.01.2005 г. на ВАС, Пето отделение по адм. дело № 581/2005 г.

Докладчик съдията Андрей Икономов, председател на отделението.

/определението е оставено в сила с определение № 3368/14.04.2005 г. на ВАС – 5 членен състав, докладчик съдията Елка Пенчева/

3. При съкращаване в щата на една от няколко еднакви по наименование длъжности, заемани по служебно правоотношение, органът по назначаването няма задъложението да извършва подбор по нормативно определени критерии, нито пък да прилага по аналогия чл. 76, ал.1 (изм.) от ЗДСл. Това е въпрос на оперативна самостоятелност и преценка, която не подлежи на съдебен контрол.

Чл. 76, ал. 1 (изм.) ЗДСл

Решение № 8187/12.10.2004 г. по адм. дело № 9493/2003 г. на ВАС -5 чл. с-в

Докладчик съдията Йордан Златарев

4. По смисъла на чл. 19, ал.4, т.4 от Закона за администрлацията ръководители на държаявни институции, чието слубежбно правоотношение може да бъде преобразувано в трудово (§ 18 от ПР на ЗИДЗА), са само тези, които ръководят административни структури, създадени със закон или постановление на Министерския съвет.

Чл.13, ал. 3 ЗА

Чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА

Чл. 19а, ал. 1 ЗА

§ 18 ПР на ЗИДЗА

Чл. 14 ЗООС

Решение № 5877/23.06.2005 г. по д. № 747/2005 на ВАС, 5 чл.с-в



Докладчик съдията Славка Найденова


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница