Определение №4 от 15. 01. 2013 г на вкс по гр д. №42/2012 г., 5-членен с-в, гк
Изтегляне 1.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Определение № 4 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 42/2012 г., 5-членен с-в, ГК
- Определение № 4 от 26.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 43/2013 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Здравка Първанова
- Определение № 558 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13653/2010 г., III о.
РЕЗЮМЕ НА СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ИСКОВИТЕ ПРОИЗВОДСТВА І. Субсидиарен установителен иск по чл. 128, ал.2 от АПК. Определение № 4 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 42/2012 г., 5-членен с-в, ГКС предявената искова молба ищецът оспорва съществуването на публично задължение, породено от ревизионни актове, като погасено по давност. Р. акт е изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 1 ДОПК и подлежи на събиране по предвидения в този кодекс ред, т.е. по административен такъв. Съответно споровете във връзка със съществуването на задължението, породено от административния акт, представляващ изпълнително основание, са от компетентност на административните съдилища. Без значение е, че в случая конкретното, сочено от ищеца изпълнително производство е образувано по реда на ГПК. За публичните си вземания държавата винаги се счита присъединен взискател - чл. 458 ГПК. За определяне приложимия ред за защита следва да се вземе предвид не вида на образуваното изпълнително производство, а характера на вземането, чието несъществуване се претендира. След като произтича от ревизионен акт, то не е гражданскоправно, а има публичен характер. Ето защо разглеждането на спора е от компетентност на административните съдилища. Определение № 4 от 26.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 43/2013 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Здравка ПървановаПроизводството е образувано по жалба на М. Д., в която е твърдяла, че влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 172/1993 г. е неправилно, тъй като в него е прието, че разпореждане от 1.10.1990 г. на ръководителя на БТ- Н., с което е настанена на работа по реда на чл. 98, ал. 2 КТ /ред. до ДВ, бр. 100/1992 г./ е нищожен административен акт. С молбата - уточнение на своето искане, жалбоподателката е посочила, че иска съдът да се произнесе по валидността на този акт като бъде признат той за действителен. В случая е налице искане до административния съд, касаещо валидността на постановено в административна процедура разпореждане на ръководител на Бюро по труда по чл. 98 (отм.) КТ. Компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд - Бургас. Ако съдът прецени, че искът за обявяването му за валиден е недопустим по реда на чл. 128, ал. 1 АПК, то той ще следва да прекрати производството по делото. Тази преценка обаче следва да се направи от сезирания административен съд, а не от гражданския съд. По начало гражданският съд е компетентен да се произнесе само инцидентно по валидността на административен акт, но самостоятелен иск за прогласяване нищожността/валидността на административен акт той не може да разглежда. Не се касае за гражданско-правен спор - за защита и съдействие на лично или имуществено право, вкл. ищцата не е заявила претенции във връзка с възникване, изменение или прекратяване на трудово правоотношение срещу работодателя, където била настанена на работа по реда на чл. 98, ал. 2 (отм.) КТ. Следователно в разглеждания случай компетентен да се произнесе по предявения иск, в т. ч. по неговата допустимост, е Административен съд - Бургас. Определение № 558 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13653/2010 г., III о.чл. 45 ЗМСМА
Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частната жалба на "Екоклима 11" ЕООД със седалище гр. Бургас против определение, постановено в открито съдебно заседание по адм. д. № 1014 по описа за 2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане исковата молба на частния жалбоподател против община Бургас и Общински съвет Бургас, а образуваното съдебно производство - прекратено. Производството пред Административен съд - Бургас е било образувано по повод предявения от "Екоклима 11" ЕООД, като правоприемник на ЕТ "Венус - 11 - Георги Иванов" отрицателен установителен иск по чл. 128, ал. 2 от АПК, с който желае да се приеме за установено по отношение на ответниците Община Бургас като юридическо лице и Общински съвет Бургас, че не съществува административно правоотношение по протоколното решение на Общински съвет Бургас, взето на заседание на 27.03.2008 г. по т. 8 от дневния ред, обективирано в протокол № 7 от същата дата. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, е на 27.04.2006 г. Общински съвет Бургас е взел решение за извършване на замяна на недвижими имоти - частна общинска собственост с недвижими имоти, собственост на ЕТ "Венус-11-Георги Иванов", чийто правоприемник е ищецът. Решението е било оспорено по съдебен ред на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗА от областния управител и Окръжния прокурор, но оспорването е отхвърлено с решение № 2788 от 4.03.2009 г. на Върховен административен съд. Междувременно Общинският съвет е приел решение от 27.03.2008 г. по т. 8 от Протокол№ 7 от същата дата, с което е отменил решението си от 27.04.2006 г. за извършване на замяната. Ищецът "Екоклима 11" ЕООД е обжалвал по реда на чл. 145 и с. решението по т. 8 на общинския съвет от 27.03.2008 г. по протокол № 7 от същата дата, но, а Административен съд - Бургас е обявил неговата нищожност, но с решение № 2845 от 4.03.2010 г. Върховен административен съд е обезсилил решението на административния съд, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил съдебното производство. Интересът от провеждане на исковото производство се обосновава с обстоятелството, че дружеството не разполага с друг ред на защита по смисъла на същия чл. 128, ал. 2 от АПК. Освен това то има интерес да установи, че протоколното решение на общинския съвет не поражда правно действие и целеното с него административно правоотношение не съществува и в случай, че искът бъде уважен ще се окаже, че е налице валидно взето решение за замяна на имоти, по което решение за замяна то е страна. В мотивите към обжалваното определение от 28.09.2010 г. Административен съд - Бургас е посочил, че обоснованата от ВАС липса на правен интерес от обжалване на решението от 27.03.2008 г. води до извод за недопустимост на отрицателния установителен иск по чл. 128, ал. 2 от АПК. Определението е правилно. В подробните мотиви на решение № 2845 от 4.03.2010 г. Върховен административен съд е обосновал липсата на правен интерес от обжалване в светлината на законовата уредба на чл. 45 от ЗМСМА и установената съдебна практика, като е подчертал, че правният интерес като положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на обжалване трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения, или създава права на трето лице, което уврежда жалбоподателя. Такъв по отношение на решението от 27.03.2008 г. за дружеството не е налице, тъй като законът нито регламентира, нито защитава правото да бъде придобита общинска собственост чрез замяна, не е налице и законово задължение по отношение на дружеството общината да извърши замяната. По тази причина волята на общината като собственик да не извърши разпореждане със свои имоти не накърнява правната сфера на жалбоподателя, защото не я уврежда, нито застрашава. В решението обаче не се твърди, че административно правоотношение като цяло не съществува. Такова съществува, но по него дружеството - жалбоподател не е страна, тъй като негов интерес не е засегнат. Решението има адресат, цели определени правни последици и е взето в рамките на правомощията, с които общинският съвет разполага по силата на законовото оправомощаване от чл. 21 от ЗМСМА. В качеството на орган на местно самоуправление, приемащ решения по въпросите на управление и разпореждане с общинската собственост, общинският съвет е властен да приема административни актове. Тяхното оспорване се извършва от правните субекти, посочени в чл. 45 от ЗМСМА / областен управител, кмет и във всички случаи - прокурор/ или от лице, разполагащо с право на оспорване по чл. 147 от АПК. Както се сочи и в решение № 2845 от 4.03.2010 г. на ВАС, конкретно дружество "Екоклима 11 " ЕООД не разполага с правен интерес да го оспорва, а липсата на засягане на правната му сфера от това волеизявление на общинския съвет сочи и на липса на интерес от провеждане на установителен иск. Интересът в административното и гражданското производство се определя по еднакъв начин - тава са засегнати или застрашени от засягане субективни права и правни интереси. След като правната сфера на дружеството - ищец не е засегната, недопустимо е то да се намесва в чужда правна сфера, в която решението на общинския съвет ще породи правно действие. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение, постановено в открито съдебно заседание по адм. д. № 1014 по описа за 2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане исковата молба на частния жалбоподател против община Бургас и Общински съвет Бургас, а образуваното съдебно производство - прекратено. Определението не подлежи на обжалване.
Каталог: home.nsf home.nsf -> Закон за държавния служител home.nsf -> І. общи положения home.nsf -> Заседание в състав: председател: йордан константинов Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
|