Програма за реформа на наказателното право, Американска асоциация на юристите Правна инициатива за Централна Европа и Евразия
Изтегляне 0.92 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- I . За някои особености на процеса при извършване на подбор и съкращения на кадровите военнослужещи от системата на МО и БА
- Точка 5
- Точки 7, 8 и 9
- II. За някои особености на процеса при извършване на подбор и съкращения на гражданските лица от системата на Българската армия В ЗОВСРБ има специална глава
- Едното е
ІІ. 1. Известно е, че в административни и административно-съдебни производства не се решават въпроси за собственост. Споровете за имуществено право трябва да бъдат предварително решени или да се решат в отделно производство с иск на общо основание (Р. 216/1981 – Спр. – 7/1981, с. 58; Р. 943/2000 – ВАС-ІІ „Адм. правосъдие+, 4/2000, с. 67). При висящ на такова отделно производство то има преюдициален характер по отношение на съдебно-административното. Въпреки привидната яснота и безспорност на горната постановка относно споровете за имуществено право при административните и съдебо-административните производства, в практиката се натъкваме на случаи, в които нито предварителното решаване на евентуален имуществено правен спор, нито пък проведеното отделно производство за решаване на такъв спор се оказват съобразени с тази постановка на въпроса за съществуването или не на спор за имуществено право. 2. Наличието на влязло в сила решение по спор за собственост в ревандикационен или установителен иск не винаги се възприема като решен предварително спор при последващо административно производство. В случаи на нов подробен териториалноустройствен план, в който се оказват допуснати грешки в кадастралната основа, надлежно отстранени по административен ред след одобряването на този нов план, не са редки случаите на оспорване на поправките, извършени по този ред. Заинтересованите от запазване на статуквото, такова, каквото е било при одобряването на новия план, застъпват становище за допустимост на извършване на поправки в кадастралния план само въз основа на ново съдебно решение по иск на общо основание. Такива възражения се правят най-вече при навършени делби на поземлени имоти, заснети при непълна или невярна кадастрална основа. Тук възразяващите не вземат предвид основното положение, че влязлото в сила съдебно решение е задължително за участвуващите във водения преди иск на общо основание за собственост - съответно за праводателите им по сделка или наследство в предшествуващо производство по иск на общо основание, проведен при предшевствуващия план, както и за всички съдилища и всички държавни учреждения (вкл. общинските администрации – чл. 221, ал. 1 ГПК). Не е трудно да се направи извод, че предишното решение по иска на общо основание е задължително и за право приемниците на страните по това решение, както и за общинската администрация, разпоредила за съответното допълване или поправка на кадастралната основа (ПКО) на новия ПУП. Така също един суперфициарен собственик не може да възразява срещу постановено решение срещу собственика на земята, макар и в последствие (след като е било постановено и влязло в сила това решение) да е станал собственик на земята, върху която е строил с отстъпено право на строеж. В практиката обаче има случаи на обратно правно решение по отношение на суперфициарен собственик (Р. 6301/24.VІ.2003 г. по адм. д. № 2274/2003 г. на ВАС-ІІ). 3. Действуващите към деня на влизане в сила на ЗУТ (31.ІІІ.2001 г.) териториялноустройствени планове – общи и подробни (ОУП и ПУП) запазват действието си. Те могат да бъдат изменявани само при условията и реда, предвиден в ЗУТ (чл. 134) (Така § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ). За случаите, които са висящи (или при възстановяване на висящност на съдебно-административното производство по обжалване заповед за одобряване на ОУП или ПУП, влезли в сила до 31.ХІІ.2000 г. при отменяването на влезли в сила решения по ЗТСУ – отм.), както и за тези по § 6, ал. 3 от ПР на ЗУТ, важи реда до 31.ХІІ.2000 г., т.е. режима на ЗТСУ – отм. Последният предвижда отчуждително действие на дворищната регулация, при което отреждането на парцел за определен имот имаше значение на предварително решен въпрос за собствеността на парцела в неговия урегулиран вид, включващ и придадени по регулация места към парцела (С. Ковачев „Коментар на Закона за устройство на територията”. - С., 2001 г., с. 179). При това тук се изхожда изключително от записването на имота в разписния списък на името на определено лице – физическо или юридическо, без да се изисква документ за собственост на имота. В практиката обаче са констатирани случаи на незачитане отчуждителното действие на отреждането на парцелите, предпоставящо собствеността на парцела на лицето, на чието име е записан в разписния списък имота, за който се отрежда парцела (Р. 1459/20.ІІ.2003 г. по адм.д. № 9786/2003 г. на ВАС – ІІ). Такъв случай на незачитане обикновено възниква при пропуск да се отчете възможността да се отреди парцела в съсобственост по регулация за два имота (предвид значителната площ на имот, включен в парцела, но без отреждане на последния за този имот) при режима на ЗТСУ. При режима на ЗУТ, доколкото не е ползвана разпоредбата на § 6, ал. 2 от ПР, отпада съсобствеността при общите по регулация парцели, възникнали при предишния нормативен режим. Но за висящите производства, упоменати по-горе, при които се прилага установения до 31.ХІІ.2000 г. ред, независимо от площта на имот, включен в парцела, ако за този включен имот не последва отреждане на парцела в съсобственост, той може да бъде изкупен по регулационен ред. Единствената възможност за защита срещу изкупуването на имота по регулация би било откриване на процедура за изменение статута на парцела, свързана с отреждането по реда на чл. 32, ал. 1 т. 4 ЗТСУ – отм. 4. Попълването на кадастралната основа (ПКО) на плана с нови имоти или с верни граници на съседни имоти има различно действие при режима на ЗТСУ – отм. и при режима на ЗУТ. В първия случай ПКО не води задължително до изменение на регулацията – промяната в кадастралния план не предпоставя изменението на регулационния план. Попълването на кадастралната основа може да е край на отпочната процедура по изменението на плана и в заповедта за попълването (чл. 90 ППЗТСУ, ал. 1) изрично да се упомене, че попълването става без изменение на регулацията. При режима на ЗУТ всеки самостоятелен поземлен имот в чертите на плана съставлява отделна, обособена имущественоправна единица, без оглед на това дали имотът е нанесен в плана още с одобряването му или в резултат на попълване на кадастралната основа. Без значение е също така дали имотът отговаря на нормативите на чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Ако е под тези нормативи, той ще образума маломерен УПИ по чл. 19, ал. 5 ЗУТ, аналогично на чл. 54, ал. 8 ППЗТСУ. ЗУТ предвижда за всеки имот да се отреди отделен УПИ, без придаване от съседни поземлени имоти (освен по споразумение със съседите), дори и това да доведе до образуване на УПИ без режим на застрояване За някои особености на процеса по извършване на подбор и съкращения на кадровите военнослужещи от системата на Министерството на отбраната и Българската армия и на гражданските лица от структурите на Българската армия- Ангел Недев, адвокат от Хасково I. За някои особености на процеса при извършване на подбор и съкращения на кадровите военнослужещи от системата на МО и БА Както е известно, обществените отношения, свързани с отбраната и с въоръжените ни сили се регулират от специален закон – Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), обн. ДВ, бр. 112/27.ХІІ.1995 год., изм. и доп. бр. 76/ 20.ІХ.2005 год. Този закон урежда редица особени правила на поведение и процедури, които черпят опората си както от специалната разпоредба на Конституцията на РБ (чл. 59, ал. 2), така и от особения статут на военнослужещите (чл. 190 ЗОВСРБ). „Уволнението” на кадровите военнослужещи (поставям термина в кавички, защото именно той е придобил гражданственост през годините сред хората, но по съществото си е условен) съдържа в себе си процедурите по: Прекратяване на договора за кадрова военна служба (КВС) – чл. 128, 128а, 128б, 128в, 128г, 128д, 129 и 130 от ЗОВСРБ; Освобождаване от длъжност – чл. 125 от ЗОВСРБ; Освобождаване от КВС – чл. 130 от ЗОВСРБ. От горното се установява, че процесът е и сложен и комплексен. Например, само прекратяването на договора за КВС може да се реализира на доста различни законови основания: без която и да е от страните да дължи предизвестие – 8 хипотези (чл. 128); с писмено предизвестие на кадровия военнослужещ до министъра на отбраната (чл. 128а); с писмено 6 – месечно предизвестие на министъра на отбраната до кадровия военнослужещ – 4 хипотези (чл. 128б); без предизвестие от министъра на отбраната – 3 хипотези (чл. 128в); преди изтичане на съответния срок на предизвестието, като се заплати на другата страна обезщетение за неспазеното предизвестие (чл. 128д); по молба на военнослужещия (точния термин тука е по рапорт на военнослужещия!), когато е придобил правото на пенсия при условията на КСО, по решение на министъра на отбраната (чл. 129). Установява се, че повечето от изброените законови текстове съдържат в себе си по няколко хипотези (все различни от аналогичната уредба в КТ). Ето защо посочения процес изисква от осъществяващите го сериозна правна култура, професионализъм и безпристрастност, а също и значителна продължителност във времето (като срокове), за да се реализира успешно. За съжаление на реализиращите този процес, особено в системата на БА, той протичаше и продължава да протича не особено успешно, което се констатира от стотиците вече решени а и още толкова висящи съдебни дела в съответните окръжни съдилища по реда на ЗАП и във ВАС, по реда на ЗАП и ЗВАС. В настоящата разработка се ограничавам само до една от хипотезите на уволнението на кадровите военнослужещи, уредена в чл. 128б, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 128г от ЗОВСРБ – прекратяването на договора за КВС от министъра на отбраната с 6 – месечно предизвестие при: Организационно – щатни промени; Пълна или частична ликвидация; Намаляване броя на военнослужещите в обхвата на едно военно звание, въз основа на акт на МС; Съкращаване на числеността на въоръжените или на отделни техни формирования по решение на НС. Избрах горната хипотеза, защото тя се оказва най – трудната за законосъобразното й реализиране в процеса на съкращенията в армията ни и най – често точно тези спорове завършват в съдебната зала. Условията и редът за извършването на подбора (и тук, както и в аналогичната разпоредба на чл. 329 от КТ, министърът може, а по същество е длъжен да извърши подбор в случаите, уредени в чл. 128г, ал. 1 и 2 от закона); тоест детайлите както обикновено у нас се уреждат с подзаконов акт – Правилника за кадрова военна служба (ПКВС), обн. ДВ, бр. 2/2001 год., изм. и доп. ….. бр. 40/2005 год. Първата особеност е, че в чл. 200, ал. 1 от въпросния ПКВС са уредени 3 алтернативни условия за прекратяването на договора за КВС (т. е. започването на процеса на съкращенията): да е налице решение на Народното събрание за съкращаване на числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования плюс да е издадена заповед на компетентните длъжностни лица, с която се организира изпълнението на въпросното решение – чл. 200, ал. 1, т. 1 от ПКВС; да е налице акт на МС за намаляване броя на военнослужещите в обхвата на едно военно звание плюс издадена заповед на компетентните длъжностни лица, с която се организира изпълнението на акта на МС – чл. 200, ал. 1, т. 2 от ПКВС; да е налице заповед на министъра на отбраната (респективно на началника на ГЩ на БА) за извършване на организационно – щатни промени, пълна или частична ликвидация плюс да е утвърден новия щат. От горните разпоредби се установява сложния фактически състав на уволнението. Текстът на чл. 201, ал. 1 и 2 от ПКВС точно повтаря текста на чл. 128г, ал. 1 на ЗОВСРБ, а смисълът им е същият като този на чл. 329, ал. 1 от КТ: министърът може в интерес на службата да прекрати договорите за КВС на кадрови военнослужещи, чиито длъжности не се съкращават, за да останат на военна служба тези, които имат по – висока квалификация и по – висока атестационна оценка (чл. 201, ал. 1 от ПКВС). Този текст точно повтаря текста на чл. 128г, ал. 1 от ЗОВСРБ, а смисълът им е същия като чл. 329, ал. 1 от КТ; при подбора кадровите военнослужещи, които са придобили право на пенсия при условията на КСО, се освобождават преди всички останали (чл. 201, ал. 2). Тук идва ред на следващата особеност – когато се касае за намаляване броя на военнослужещите в обхвата на едно военно звание: към днешна дата е налице акт на МС. Този акт е ПМС № 69/2005 год., обн. ДВ, бр. 36/2005 год. за утвърждаване числеността на въоръжените сили в обхвата на едно военно звание, с 3 приложения към това ПМС, които са съответно поверително и 2 секретни. Има и още една особеност – за да се установи кой от конкуриращите се военнослужещи е с по – висока атестационна оценка, те трябва да бъдат предварително атестирани. За целта, се прибягва до още един подзаконов акт – прилагат се разпоредбите на Наредба № 9/2001 год. за атестиране на кадровите военнослужещи и за организацията на дейността на комисиите за разглеждане на служебното положение (обн. ДВ, бр. 71/2001 год.). В този ред на мисли е задължително да се държи сметка и за терминологичния апарат: § 1 от ПКВС – допълнителната разпоредба, в точки от 1 до 4 са обяснени понятията „пълна ликвидация”, „частична ликвидация”, „организационно – щатни промени” и „професионална квалификация”. За съжаление обаче, точка 3 от въпросните (която практически е най - важната) е така „обяснена”, че нищо не става ясно. Ето защо се е наложило МО, чрез своята дирекция „Правно – нормативна дейност”, със свое писмо № 22 – 02 – 283/04.02.2003 год. да доизяснява на военнослужещите въпросния понятиен апарат. По – нататък в чл. 202 на ПКВС са уредени критериите и процедурата на въпросния подбор. Конкретно – подборът се организира и осъществява от комисия, назначена със заповед на министъра на отбраната или на упълномощени от него длъжностни лица (чл. 202, ал. 1, изреч. първо от ПКВС). До сега обичайната практика е процеса да се извършва от комисии, назначени от началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили. Тези заповеди обикновено се отдават през м. декември на годината, касаещи процеса на подбора за следващата календарна година. Тук е мястото да отбележим, че ако за критериите за подбора препращането е към ЗОВСРБ (чл. 202, ал. 2 на ПКВС), то за процесуалната уредба на същия (дейностите, обхващащи процеса на подбора), те са развити подробно в самия ПКВС – чл. 202, ал. 3. Това са общо 9 точки! Първата от тях изисква обсъждане от споменатата комисия за подбора всички кадрови военнослужещи от съответното военно поделение, които съответстват на длъжностните характеристики. Тук отново има особеност: пак подзаконова уредба – Инструкция № 10/2001 год. за реда за изготвяне на длъжностните характеристики за длъжностите, заемани от кадрови военнослужещи (обн. ДВ, бр. 71/2001 год., изм. и доп. бр. 45/2004 год.). И ако въпросните комисии повече или по – малко спазват изискването на чл. 202, ал. 3, т. 1 от ПКВС, то прилагането на т. 2 – конкретно кой военнослужещ да бъде определен за назначаване на конкретна длъжност, процеса често се реализира извън рамките на посочения правилник. В съдебната практика има и казуси, нагледно посочващи „стила” на работата на някои командири в процеса „правоприлагането” при подбора. Командирът – единоначалник лансира своя фаворит за длъжността със всякакви способи и средства, освен ако горестоящия командир вече не му е посочил „правилния човек”. Във ВАС има гледано и решено дело по повод на следния казус: в N – ското поделение лице, ползващо се с абсолютното доверие на командира си, добавя в щата на поделението (правомощието за целта е на началника на ГЩ на БА!!) желан от тях номер на ВОС (военноотчетна специалност, за същата виж чл. 39 от ПКВС) към длъжност, която са му заповядали. По този начин „фаворитът”, по същество връзкар – парашутист става веднага „конкурент” за длъжност, за която иначе не би имал каквото и да е юридическо право да кандидатства! По този начин „правилният” военнослужещ не само се включва в състезанието, наречено подбор, ами и го печели с лекота! Ето защо и решенията на ВАС по такива казуси са логични: съответната министерска заповед бива отменена! По – нататък точки 3 и 4 от същата алинея (провеждане на беседи с всеки военнослужещ за обявяване решението на комисията; беседите се протоколират и се подписват от председателя на комисията и от кадровия военнослужещ, и точка 4: след подбора ако останат незаети длъжности, комисията може да обсъжда и кандидати от други поделения) като процедура се провеждат сравнително безпроблемно. Точка 5 – изготвянето на протоколи от беседите за всяка разглеждана длъжност и подробно отразяване на резултатите от подбора, особеното е, че дори и някой военнослужещ да дръзне да напише особеното си мнение за неправилността на конкретен подбор, то едва ли ще се намери началник, който да се заеме да разследва сериозно и обективно основателността на въпросното особено мнение. По отношение на точка 6 – извършването на допълнителния подбор от комисия на старшия щаб в обхвата на всички поделения от структурата, в които се извършват организационно – щатни промени следва да отбележим, че тя въобще не се спазва точно. За беседи в старшия щаб биват викани само онези военнослужещи, на които предварително е решено да се предложат длъжности. „Излишните” кадрови военнослужещи повече никой и за никакви беседи не ги търси. Точки 7, 8 и 9 се изпълняват по същество формално и ако се стигне до съдебна атака, отново се откриват и незаконосъобразно проведени процедури. Следващата особеност е свързана с прилагането на разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от ПКВС. На въпросния законов текст (упражняване правото на подбор по чл. 201 от министъра на отбраната) мястото въобще не е тука – той би следвало да е в чл. 202 на правилника! В този случай обаче подборът е задължителен (а не е право, т. е. каквато е постоянната практика по чл. 329 от КТ), затова всичките кадрови военнослужещи, включени във въпросната министерска заповед следва задължително да бъдат атестирани – чл. 203, ал. 2, т. 1 от правилника. Назначават се комисии за подбор, както посочих и по – горе относно предходната процедура. Въпросната комисия извършва подбора по процедурата, описана в чл. 202, ал. 3. Така, във времето стигаме до прилагането на разпоредбите на ал. 4 и 5 на чл. 203, които в общи линии се спазват и не създават необходимостта от съдебна защита интересите на уволняваните. Единственото нарушение, срещано тук е, относно членовете на ликвидационните комисии (ал. 5). Техните предизвестия не се връчват след утвърждаването на акта за ликвидация на поделението, а много по – рано във времето. Така е, защото въпросните актове за ликвидация никой началник не бърза да утвърждава, а ако се спази разпоредбата на ПКВС, ще мине доста време, докато въпросните военнослужещи въобще бъдат взети в разпореждане. Така, неспазването на законовата разпоредба се явява финансова икономия за МО и е изцяло за сметка на въпросните военнослужещи, които в един такъв процес са дали доста много сили и нерви от себе си и то обикновено точно на финала на кариерата си като военни. II. За някои особености на процеса при извършване на подбор и съкращения на гражданските лица от системата на Българската армия В ЗОВСРБ има специална глава – гл. 10, наречена „Граждански лица в МО, в БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната”. Това са чл. 269 до 278 от закона. Най – напред следва да отбележим, че чисто практически в самото министерство няма граждански лица: там всички са държавни служители, за да са с по – високи заплати. Въпросните разпоредби са адресирани основно за хората в провинцията – просто гражданските лица са в структурите на БА. Предвид и факта, че именно хората в провинцията са социално доста по – пасивни и по – рядко прибягват до съдебни спорове за защита на правата си, то и съдебните спорове са значително по – малко. Първата особеност е, че чл. 271, ал. 2 от ЗОВСРБ макар и да се явява специална разпоредба, на практика изцяло препраща към разпоредбите на КТ. Ето защо и никой министър на отбраната от последно време не си е направил труда изрично да упълномощава командирите на поделения от БА по отношение на правомощията им относно трудовите договори с гражданските лица, макар чл. 271, ал. 2, изреч. 2 – ро от закона изрично да го разпорежда. В това отношение всеки командир практически се ползва от текста на § 1, т. 1 и 2 от Допълнителните разпоредби на КТ, касаещи понятията „работодател” и „предприятие”. В това има резон, предвид постоянната практика и на съдилищата да прилагат същите законови текстове. Следващата особеност е, че в системата на МО действа Колективен трудов договор, (КТД) който за да се изпълнява от командирите, след подписването му от министъра и от съответните синдикални лидери, министърът го отдава в изрична заповед. Обикновено всеки нов министър, след встъпването си в длъжност, подписва нов КТД, който в общи линии следва духа на промените в трудовото ни законодателство. Следва да отбележим, че в БА действат 2 синдиката: Федерация на независимите синдикати от отбраната „Българска армия” (ФНСО) към КНСБ, и Националния синдикат „Отбрана” към КТ „Подкрепа”. По – същественото в случая обаче е, че в повечето военни поделения на БА останаха твърде малко граждански лица, от една страна и, повечето от въпросните граждански лица изпитват определен страх да търсят правата си, дори и предвид членуването си в единия от двата синдиката, от друга страна. Това е така, защото военните командири са свикнали да налагат собствената си воля, както те я разбират, върху подчинените си военнослужещи, а какво остава да наложат волята си върху подчинени без пагон!? Също така факторът безработица (ако бъде уволнено съответното гражданско лице), направо блокира защитните механизми на повечето граждански лица да търсят правата си, докато са в казармата. Затова пък, когато едно такова лице бъде уволнено (т. е. повече няма какво да изгуби), почти веднага е склонно да образува трудово дело за незаконното уволнение. Към новата (за уволнения) вече обстановка, ако се прибавят последователно събираните от въпросното лице факти за незаконното му уволнение отпреди момента на извършването на уволнението (днес да се сдобиете с най – обикновената информация от което и да е военно поделение е по – трудно дори и в сравнение с частна фирма!) и средно способен колега – адвокат, почти винаги води до обявяването от съда на съответната командирска заповед за уволнение за незаконна. На следващо място, особеност при уволнението на гражданските лица е свързана с прилагането на изискването за задължителния подбор, когато се касае за уволнение на работник/служител по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, във варианта „съкращаване на щата”. Дори да допуснем, че подборът е бил направен напълно правилно и напълно законосъобразно, има един много „тесен” момент за всеки командир! Въпросът е в това, че пред съдебния състав следва да се докаже съответното съкращаване на щата на въпросното гражданско лице. В БА (почти) няма да намерите военен командир, който да е готов да предостави на съда стария и новия щат на поделението си, за да се обективира горния факт. Следва да имаме предвид, че щатът на поделението е общ: както за кадровите военнослужещи, така и за наборните такива и за гражданските лица. Ето защо той е с гриф „секретно” и по принцип е трудно (но не невъзможно!) да бъде изнасян от района на военното поделение. В тази връзка не трябва да забравяме факта, че военните най – често и за всичко се позовават първо на военната тайна и на класифицираната информация. Известна ми е фрапиращата ситуация: съдът разпорежда на военния командир – работодател да представи щатовете си за справка (а не като копия – извлечения, за да се приложат по делото!), а командирът отговаря на съдията първо той да му представи удостоверение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация!?! Ето защо и при най – доброто си желание и способности, юрисконсултите на съответните военни поделения твърде често губят делата си и по трудови спорове! С настоящата разработка се опитах да засегна съвсем повърхностно само малка част от детайлите на горепосочените процеси на съкращения в системата на МО и на Българската армия. Мисля си, обаче, че и написаното в разработката е достатъчно, за да се направи извода: в системата на МО и най – вече на БА трябва да се направи много в 2 направления. Едното е да се научат командирите/началниците да познават ЗОВСРБ и ПКВС, респективно да изслушват внимателно правните си съветници (юрисконсултите си), и другото е да се научат да спазват и да прилагат закона и подзаконовите актове от системата на МО в поделенията, които командват. Последното, струва ми се ще бъде най – трудното за тях (по моето скромно мнение – невъзможно за сегашното поколение командири, имам предвид за нивото от командир на полк и нагоре!), ето защо за сега и в близките години на ход продължават да бъдат колегите адвокати, специализирали се в сферата на ЗОВСРБ и ПКВС. Уврежданията на носа могат да обуславят средна телесна повреда по чл. 129 НК - Добринка Радойнова, Катедра по съдебна медицина и деонтология, МУ Варна; Димитър Марев, Катедра по оториноларингология, МУ Варна Неусложнените счупвания на носните кости, мекотъканните увреждания на носа и/или неговите елементи (разкъсно-контузни рани, масивни ожулвания с оток и кръвонасядания и др.п.) обикновено преминават за около 15-20 дни и се квалифицират с медико-биологичния показател “временно разстройство на здравето, неопасно за живота” по чл. 130, ал. 1 от НК, т.е. като лека телесна повреда. В повечето случаи усложнения липсват или те се санират напълно в посочените периоди. Практиката сочи, че по-голяма част от счупванията на носа са без размествания или с малки такива, които заздравяват дефинитивно със или без репозиция в рамките на един месец. По-малко се познават тежките увреждания на носа, чието оздравяване изисква по-дълъг период от време и често е непълно, като могат да останат или по-късно да се изявят някои усложнения. В такива случаи има клинично основание да се приема медико-биологичната квалификация “постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота”, т.е. средна телесна повреда по чл. 129 от НК. Причините за този своеобразен “луфт” са няколко: тежките травми на носа и техните усложнения не се познават достатъчно добре от съдебните лекари, необходимо е по-продължително клинично изследване, лечение и документиране от оториноларинголог. След приключване на оздравителния период преценката може да бъде дадена и мотивирана комплексно. Най-често пострадалите пациенти в съдебна медицина се преглеждат еднократно непосредствено след травмата. Това е много важно, тъй като дава специфична “гореща” информация за действалите предмети, механизма на увреждането, давността му и пр. Но случаите обикновено не се проследяват във времето, а по-късната точна интерпретация може да се направи само върху пълна и хронологично водена медицинска документация. В последните години се загуби практиката от миналото окончателната съдебномедицинска преценка за телесната повреда да се дава поне месец след травмата или да се прави допълнение след приключване на оздравителния процес. Целта на настоящата работа е да се представят по-пространно травматичните увреждания на носа и неговите структури, които могат да обусловят медико-биологичния показател “постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота" по чл. 129 от НК. Носът е първия етаж от респираторната система, която осигурява множество функции: затопляне, овлажняване, почистване на преминаващия въздух и две други допълнителни функции, обонятелна и резонансна. В последните години се установиха още важни имунологични, биохимични и други дефанзивни функции на назалната мукоза, поради което физиологията й днес се номинира по следния начин: аеродинамика, климанизация на въздуха, мукоцилиарен транспорт, дефанзивна функция на мукозата, резонанс, олфакторна роля [5]. Травмите на носа се срещат често в съвременния динамичен живот, а причините са твърде разнообразни, но като че ли на първо място са инцидентите от битов, транспортен, професионален, спортен или друг характер. При силни външни въздействия те се комбинират и с фронто-базални наранявания. При едно проучване на Schroeder et al. [7], при 1464 лицево-черепни наранявания са наблюдавани 43% лезии на меките тъкани и при 32,5% - изолирани фрактури на носа. Останалите 24,5% са комбинирани травми с тези на лицевия скелет. При косо направление на силата счупванията на носния скелет са във вид на надлъжна или напречна фрактура. Посоката и комбинацията на счупването зависят от силата и посоката на удара, при което е възможно костни фрагменти да бъдат дислоцирани така, че носът да придобие форма на седловиден или широк с луксиране на медианната му позиция, а при тежки травми с откъсване на radix nasi, костните фрагменти пропадат към вътрешността на носа или пък се вклиняват към lamina cribrosa с нейното евентуално фрактуриране и последваща ликворея. Хрущялните сектори на носа се ангажират най-силно при директни и индиректни вулнерации, но поради това, че кожата често остава интактна, дислокацията се представя с различни размествания и луксации на септума. Най-силните промени се наблюдават при разкъсване на хрущялите от костните фрагменти, което е предпоставка за картилагинозен крив нос, понякога с форма на човка със силно стеснени, неравномерно свити ноздри, от което носът не изпъква напред, а се позиционира сплеснат към долната устна. При подобна размачкваща травма настъпва силен оток от подкожния кръвоизлив, който се разпространява в рехавата лицева тъкан и клепачите. Пострадалите пациенти имат монокъл, или т.нар. брилен хематом (хематомни очила), коинцидентно с появата на субкутанен емфизем, което може да симулира фрактура на черепната база [5]. Твърде много са нараняванията на външния нос в съчетание с други структури - носни кухини, с разкъсване на мукозата от откъснати костни шплитери, които вулнерират конхите или някои от клоновете на a. ethmoidalis ant., lamina cribrosa или други сегменти на предната черепна основа. Нерядко фрактурната линия може да премине през хода на носните кухини със счупване на proc. alveolaris или цялата горна челюст. Фрактурата на назалната кухина води до различно по сила артериално кървене. Непосредствено след нараняването се виждат различни вулнерации с хеморагия, които за късо време се последват от едем на меките тъкани. Типичните белези за фрактура на носните структури са дислокация с промяна формата на носа, отклонение от медиална позиция или импресия на dorsum nasi. Основната симптоматика при лезии във вътрешността на носа са обилния епистаксис, тежката респираторна назална инсуфициенция и олфакторните смущения. При палпация се установява крепитация с патологична подвижност на носния скелет, оток на меките тъкани, субкутанен хематом или кръвоизливи над мукоперихондриума. При разкъсване на кожата и мукозата и пролабиране на костни или хрущялни фрагменти към cavum nasi е възможна появата на затруднено носно дишане [8]. Диагнозата обикновено е лесна - обективно ринологично изследване, палпация и оглед на пострадалия, профилни рентгенографии или постеро-антериорни проекции за документиране на цялата носна пирамида и околоносните кухини. С голяма диагностична стойност е КТ в коронарна или аксиална позиция. Ендоскопичната експлорация на околоносните кухини позиционира евентуална фрактура и документира съдържимото в синуса. Изолираните носни фрактури се репонират непосредствено след инцидента или след 3-4-ия ден с локална или обща анестезия, като позиционирането се извършва внимателно до максимално постигане нормалната конфигурация на носа и последващо шиниране. Разкъсаната мукоза се адаптира и фиксира с тъканно лепило, септум хематомите се евакуират чрез аспирация на кръвта и последваща тампонада. Старите фрактури се репонират трудно, най-често след рефрактуриране с обща анестезия. Усложнение при травматичните носни увреждания е девиацията на септума, която представлява отклонение в позицията на носната преграда от медиалната линия [9]. Изкривяването може да има различна форма, но най-често това е S- или Z-проминенция във фронтална или хоризонтална плоскост. Нерядко девиацията е комбинация от костни и хрущялни компоненти, при което се продуцират различни по размери шипове, лайсни (кристи) или комбинация между двете. Така се формират скулиозис, гибус и др. деформитети. Като резултат се получава моно- или билатерална обструкция с различна степен на риногенна респирация. Ако обструкцията настъпва бавно и незабележимо за пациента, е възможна адаптация към патологичния процес, въпреки, че блокажът може да бъде почти пълен от едната страна, но ако настъпи инцидентно, както е при фрактура на носа и септума, ринологичната симптоматика става ясна и пострадалият се оплаква от пълна назална обструкция коинцидентно с частична или тотална аносмия, перманентно главоболие до появата на церебрастения [9]. Девиираният назален септум може да бъде фактор за развитието на различни съпътващи заболявания: 1/. Синуити - рецидивиращите остри и хронични синуити могат да бъдат индуцирани от девиирания септум, който притиска и диспозиционира средната конха. 2/. Синусно главоболие поради тежкия дефицит в аерацията на носа и синусите. 3/. Аносмия – резултат от обструкция в горната част на носа. Най-често след септум корекцията, загубеното обоняние се възвръща. 4/. Дисфункция на Евстахиевата тръба. Нарушената тубарна функция се дължи на турбулентния въздушен поток от страната на девиацията, който не създава необходимото налягане по време на тубарното отваряне и е предпоставка за съпътстващ възпалителен процес, едем или други функционални нарушения, които могат да индуцират развитието на остри, хронични отити, секреторни отити, атхезивни лезии, сълзотечение и т.н. Дишането през устата води до хронични възпалителни процеси във фаринкса и ларинкса. Смутеното носно дишане се отразява върху газовете в кръвта, върху функцията на хипофизата и мн. др. [6]. При значителни септални изкривявания и онези, които се приемат като патогномонични за главоболие, назална обструкция и аносмия, се прилага хирургическа корекция – субмукозна резекция. Риногенните деформитети могат да се коригират и в по-късните етапи с максимално козметичен ефект. В нашите най-големи ръководства за телесни повреди [1, 2 и 3], дискутираните въпроси не са категорично формулирани. И в трите ръководства се цитира неправилно зарастване на носните костици, като Раданов Ст. [3] дава пример от практиката с посттравматична девиация на носната преграда. Необходимо е да се дадат по-ясни критерии за усложнените увреждания на носа и неговите структури за практически цели. Ако счупването на носа е тежко, усложнено с възпалителни или други процеси, и оздравителният период е по-дълъг от един месец, като през това време има практически значимо затрудняване на носното дишане, то има клинично основание да се приеме цитирания медикобиологичен показател за средна телесна повреда. В случаите, когато счупването на носния скелет (назависимо със или без репозиция) доведе до трайно изкривяване на носната преграда, което да обуславя едностранно или двустранно съществено затрудняване на ноздреното дишане, може да бъде приета същата интерпретация. Става въпрос за хронични процеси, които не се отразяват върху общото състояние на организма, но неминуемо намаляват неговите жизнени или съпротивителни сили, каквото е изискването на Пленума на ВС в т. 13 от постановлението [4]. Става ясно, че такава преценка не може да бъде давана самостоятелно от съдебен лекар, без консултация с оториноларинголог. Необходими са клинично проследяване на пациента във времето, данни за състоянието на носната система преди инцидента (медицински документи, снимки и пр.), диагностициране на острата травма и нейните по-късни усложнения или последици, които да обуславят значително и практически значимо затрудняване на носното дишане. Така се проследява и доказва причинната връзка между травмата и последвало усложнение. Същата интерпретация може да бъде обусловена и при трайна периферна загуба на обонянието от травматично естество. И тук е необходимо по-продължително наблюдение, което е част от съвременната клинична съдебна медицина. Ако травмата като цяло води и до обезобразяване на лицето, то трябва самостоятелно да бъде оценявяно. В резюме съдебномедицинската експертиза не може да претегля своите заключения точно като в математиката, затова всеки случай трябва да се проучва, обосновава и интерпретира индивидуално. Класическото правило за контролни прегледи в течение на времето могат да помогнат при решаването на редица спорни случаи. Изводи 1. Тежки, многофрагменти и/или усложнени счупвания на носните кости, чието саниране продължава повече от месец, би трябвало да се квалифицират като “постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота” по чл. 129 от НК. 2. Усложнението при някои травми на носа – изкривяването на носната преграда, което води трайно до сериозни смущения в носното дишане, би следвало да бъдат квалифицирани по същия медико-биологичен признак. 3. Самостоятелната трайна загуба на обоняние, предизвикана от травматично увреждане на носната лигавица в проксималната част на носа също може да обуслови “постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота”. 4. За точната и пълна интерпретация при увреждания на носа е необходимо хронологично клинично проследяване на пациента, а окончателното експертно становище да се дава 35-40 дни и повече след травмата. Литература 1. Печилков, Ив. Телесните повреди по наказателния кодекс на НРБ. Из-во “Хр. Данов” Пловдив, 1971. 2. Раданов, Ст. Телесните повреди по наказателния кодекс на Република България. Сиела, София, 1999. 3. Съдебномедицинска експертиза на живи лица. Под редакцията на Ст. Раданов, Медицина и физкултура. София, 1986. 4. Съдебна практика на Върховния съд на НР България. Наказателна колегия, 1979, Наука и изкуство, С., 1980. 5. Ценев, Ив. Клинико-морфологична риноларингология. Академично издаделство “Проф. М. Дринов”, С. 2003, 1028. 6. Surat, PM, BL Turner, SC Wilhoit. – Chest, 90, 1986, 324-328. 7. Schroeder, H. – GH Glanz, OK Inssaser. – HNO(Berl), 30, 1982, 174-179. 8. Weerda, H. Missbildungen und Formfehler. – In: Oto Rhino Laryngol. (Hrsg. H. Naumann, J. Helms, C.Herberhold, E. Kasenbauer). Bd. 2. Stuttgart, Thieme, 1993 9. Williams, RA. Affection of the nasal septum. – in: Scott-Brown disease of the ear, nose and throat (Eds. J. Ballantine, J. Groves). Vol. 3. London, Butterworhs, 1971. Актуални въпроси на приложението на основния състав на противозаконното отнемане на моторно превозно средство с цел ползване по чл. 346, ал. 1 НК - Ралица Илкова, Асистент в катедра "Наказателноправни науки" към ЮФ на СУ "Св. Кл.Охридски" Противозаконното отнемане на МПС с цел ползване е инкриминирано в разпоредбата на чл. 346, ал. 1 НК, която гласи: “Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползва, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.” Квалифицираните състави на това престъпно посегателство са уредени в разпоредбите на чл. 346, ал. 2 и 6 , а привилегированият – в чл. 346а НК. Понастоящем престъпното отнемане на МПС с цел ползване е едно от най-често извършваните общественоопасни деяния у нас и вероятно това е причината за несъмнения законодателен интерес към усъвършенстване на системата на посегателството. Освен че е предизвикателство към българския законодател (особено в настоящата му редакция), посоченото престъпно деяние поставя изключително много и сложни въпроси пред правоприложителите. Една малка част от тях ще разгледам по-долу, не толкова с цел да предложа еднозначното им решение, колкото да предизвикат дискусия, която да допринесе за правилното и еднакво прилагане на посочените наказателноправни норми. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 0.92 Mb. Сподели с приятели:
|