1.7. Заети работни места за периода 2007–2011 година. Търсене на работна сила
Обявените работни места в Дирекция бюро по труда гр.Септември за периода 2007г- месец май 2011 г. са както следва:
Община
септември
|
2011г.(м.ІХ)
|
2010г.(м.ХІІ)
|
2009г.(м.ХІІ)
|
2008г.(м.ХІІ)
|
2007г.(м.ХІІ)
|
бр.
|
%
|
бр.
|
%
|
бр.
|
%
|
бр.
|
%
|
бр.
|
%
|
Обявени работни места
|
956
|
100
|
679
|
100
|
944
|
100
|
1146
|
100
|
1123
|
100
|
По програми
|
282
|
29,5
|
271
|
39,9
|
387
|
41,0
|
436
|
38,0
|
523
|
47,4
|
Извън програми
|
674
|
70,5
|
408
|
60,1
|
557
|
59,0
|
710
|
62,0
|
591
|
52,6
|
Наблюдава се намаляване броя на лицата ангажирани по програмите. Основния бенифициент по програмите остава Община Септември.
2. ИКОНОМИКА
2.1. ПРОМИШЛЕНОСТ
Община Септември има добри условия за развитие на хранително-вкусовата промишленост, като се има предвид, че районът е предимно селскостопански. Традиционно тук са застъпени производство на зеленчукови и плодови консерви, брашно и хлебни изделия, млечни продукти, месни продукти и др. .Проблемите в настоящия момент идват от ограничените пазари за продуктите на преработвателната промишленост; остаряло технологично оборудване; амортизиран сграден фонд; висока ресурсоемкост и неефективност на производствените процеси; незадоволително качество на произвежданите продукти и невъзможността, поради тази причина, да се преборят с конкуренцията на европейските и световните пазари; изходни суровини с недоказано качество и слаб контрол върху тях.
Перспективите и насоките за развитие на този подотрасъл са свързани с навлизане на нови инвестиции, технологично обновление и значително подобряване на качеството на продукцията, професионален маркетинг, договаряне на взаимно изгодна основа между доставчици на суровини и производители, изграждане на борси, които да регулират цените и качеството на изходните суровини.
Липсват големи предприятия в бранша. Малките и средните предприятия обхващат предимно сферите на преработка и услуги и представляват мандри, цех за пушени и деликатесни меса и колбаси, цех за консервиране, цех за метални отливки ,цех за бетонови изделия и др.Големите промишлени предприятия и по – конкретно Завода за спирално заварени тръби е обявен в ликвидация и публична продажба от Агенцията за държавни вземания.Ликвидирано е “Победа-С”.
Промишлени фирми с най-голям брой средносписъчен състав на територията на община Септември/ са “Хеброс - Винпром” АД - , ”Бъдеще 1894“ АД, Винарска къща - с. Виноградец, “Вагоноремонтен завод - 99” АД, “ЗЛМК” – поделение към КЗУ гр. София, “Брокс - 98” ЕООД – гр. Септември, “ВЕЛАС-В” ООД гр.Ветрен, Потребителна кооперация “Заря”, Изба Карабунар, „Еко-Ф” -млекопреработвателно предприятие.
Структура на икономиката по отрасли на територията на гр.Септември
1.“Вагоноремонтен завод - 99” АД - е специализирано предприятие за ремонт, рециклиране и производство на железопътна техника: среден и капителен ремонт на пътнически и товарни вагони; проектиране, реконструкция и модернизация на специализирани машини и съоръжения за поддръжка и ремонт на инфраструктурата на пътя и контактната мрежа. В завода се намира единственият лицензиран цех за ремонт и преокомплектоване на колооси по изисквания на БДЖ и отговарящ на стандартите на UIC. Цехът е оборудван със съвременни машини, съоръжения, стендове и уреди за контрол.
2.Локомотивно депо – основна дейност ремонт на локомотиви
3.“ЗЛМК” – поделение към КЗУ гр. София - Основната дейност на фирмата е производство на листови и метални конструкции
4.“Брокс - 98” ЕООД – гр. Септември – Основната дейност на фирмата е проектиране и изпълнение на ниско и високо строителство на жилищни, промишлени, селскостопански, културно-битови и комунални нужди, изграждане на инфраструктура и благоустрояване, вътрешни и външни ел., ВИК, строителни услуги.
5.“БУЛТЕС” ООД - гр. Септември - Основната дейност на фирмата е производство на хляб и хлебни изделия.
6.“БОРСА” ООД – гр. Септември – Основно фирмата се занимава дейност с производство на хлебни и сладкарски изделия.
7.“Заря 2000” АД – гр. Септември - Основната дейност на фирмата е хлебопроизводство
8.“Томил Херб”- гр. Септември – Основната дейност на фирмата е пакетиране на билкови таблетки
9.“Хеброс - Винпром” АД – производство на вина и спиртни напитки
10.”Бъдеще Агро”-производство на вина.
11.”Пинус” гр.Септември –производство на мебели и дограма.
12.”Автобусни превози”
13.”Еко-ЕФ”-производство на мляко и млечни изделия.
2.2. СЕЛСКО СТОПАНСТВО
Общо обработваемата земя в общината е около 180291 дка. Съществуват реални условия за развитие на частно зърнопроизводство, животновъдство, лозарство и овощарство.
По начин на трайно ползване най-голяма е площта на нивите и полските култури, следват площите с трайните насаждения, естествените ливади , мерите и пасищата .
По вид собственост най-голям дял от обработваемата земя се пада на частната собственост около - 90 % .
На територията на общината работят 5 земеделски кооперации и частни стопани. Всички те работят предимно със стара и амортизирана техника.
Природо-климатичните условия в региона предопределят развитието на растениевъдството, главно към производството на зърнено-житни и фуражни култури. Значителен е делът на някои технически култури. Зеленчукопроизводството също заема определен дял, предимно в частното стопанство.
Поземлена реформа и горска реформа.
Възстановяването на собствеността на земите и на земите и горите от ГФ е приключила във всички землища на територията на общината.
2.2.1.Растениевъдство
Приоритетно място в растениевъдството заемат пшеницата, ечемикът и ръж. Останалите части от обработваемите земи са засяти с технически култури – маслодаен слънчоглед, етерично маслени култури , зеленчуци, фуражни култури и др.. Слънчогледът е важна култура в района, като се очаква възраждане в нейното производство предвид перспективата за търсене в региона
Отглежда се и пролетен ечемик, царевица за зърно и силаж. Добри са възможностите за отглеждане на алтернативни култури .През последните години в региона се забелязва интерес и към атрактивни култури като рапица, просо, лавандула, но все още на малки площи – по-скоро експериментално.
През последните десет години отрасълът / овощарство / преминава през различни етапи на развитие. До 1996 година насажденията се стопанисваха с грижите на лош стопанин, което доведе до критично фитосанитарно състояние. Причини за занемаряване на трайните насаждения са също възрастовото и физиологичното състояние, високите производствени разходи, дисбалансът между търсенето и предлагането на продукцията. Всичко това доведе до бракуване на част от лозовите насаждения, а не малка част от съществуващите са също за брак.
С приключване на аграрната реформа по възстановяване на собствеността на земеделските земи след 1997-98 година, се наблюдава повишен интерес към лозарството и овощарството в региона. Собствениците и арендаторите започнаха възстановителни мероприятия /подмладяване/ на съществуващите насаждения, а също и проучване, анализи и създаване на нови масиви.
Това дава основание за оптимизъм за по-нататъшно възраждане и развитие на лозарството и овощарството в региона.
2.2.2.Животновъдство
Животновъдството е втори основен подотрасъл на селското стопанство в общината, профилиран в областта на говедовъдството, свиневъдството и овцевъдството. В последните години той бележи развитие изключително в частния сектор.Броят на животните по групи за последните години бележи ръст при говеда, свине и кози в частния сектор и е както следва / в таблицата /.При овцете броят се запазва. По-висок е броят на пчелните кошери.развити е и сладководното рибовъдство .
Таблица за броя на животните по групи
-
Категория животни–бр. /години
|
2009
|
2010 г.
|
2011 г.
|
Говеда
|
|
|
|
В т.ч. крави
|
|
|
|
Свине
|
|
|
|
В т.ч. свине-майки
|
|
|
|
Овце
|
|
|
|
В.т.ч. овце-майки
|
|
|
|
Кози
|
|
|
|
В.т.ч. кози-майки
|
|
|
|
Птици всичко :
В.т.ч. в частни стопани
|
|
|
|
Пчелни кошери
|
|
|
|
|
|
|
|
Високите производствени разходи и ниските изкупни цени на продукцията от животновъдството са причина за отлив от този отрасъл на земеделски кооперации и агрофирми и преминаването на съществуващите животни в частни стопани и по-малки семейни ферми или във фирми, занимаващи се предимно с угояване и търговия.
Това дава основание да се направи извода, че перспективите в отрасъла са към създаване и развитие на семейни ферми с по-малък брой животни, механизиране на процесите на отглеждане, за което е необходимо финансово подпомагане и стимулиране на частните животновъди.
Земеделието все още е важен източник на заетост в селските райони и е важно за икономиката на страната като цяло. Пазарните и полупазарните стопанства, обаче, спъват продуктивността на труда в земеделието и доходите в селските райони. Секторът също така показа устойчиво развитие, без никакви сериозни сътресения, и с плавно развитие на производството и търговията.
През 2003 г., в България беше отчетен положителен търговски баланс от 30 милиона евро в търговията с първични земеделски продукти с ЕС. Основната част от износа на България се състои от маслодайни семена, следвани от меса (особено овче месо и патешки черен дроб) и зърнени култури (основно пшеница). След приключването на процеса на реституция на земята, основната цел сега е да се преодолее разпокъсването на земята. В сравнение с 2002 г. отделените от бюджета средства за земеделието нарасна с 13,3 % до 204 милиона евро. И обратно, отделените от бюджета средства за 2004 г. се забелязва намаляване с 50 милиона евро и почти 10 милиона евро намаление на средствата за субсидии.
Действия по отношение на секторите, посочени в Правителствена програма 2001-2005 г. Приоритетните сектори са биологично земеделие, зърнени култури, животновъдство, мляко и вино. По отношение на тях, МЗГ следва своята политика за укрепване на земеделското производство. По отношение на ценовата политика, българското земеделие продължава да действа като свободен пазарен сектор, с изключение на държавната интервенция в пазара на тютюн. Определени субсидии бяха дадени също така в сектора на зърнените култури, за производството на качествено мляко, за развъждането на елитни животни и сортове растения, за производството на зеленчуци (червени пиперки, домати и картофи) и за дългогодишните насаждения (рози, овощни градини и лозя). Нещо повече. Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) подпомага и програми за производството на растения и развъждането на животни и за селскостопанска, модернизиране на предприятията и закупуване на селскостопанска техника.
2.2.3.Перспективи за развитие за периода 2011-2015 год.
1.Опазване и подобряване на продуктивните качества на земеделски земи. Търсене механизми за комасации, уедряване на земята с оглед ефективното и използване и прилагане на модерно земеделие.
2.Търсене на ефективни форми за подпомагане, с цел учредяване на сдружения и земеделски кооперации.
3.Привличане на крупни арендатори на земеделски земи.
4.Създаване сдружения за напояване.
5.Търсене на финансиране за изграждане на капкови напоявания.
6.Създаване на малки семейни фирми и цехове за съхранение и преработка на селскостопанска продукция.
7.Насоки за участие в проекти за модернизиране на стопанствата съгласно европейските изисквания.
3. ФИНАНСОВИ РЕСУРСИ
3.1. ОБЩИНСКИ БЮДЖЕТ
През периода 2007-2011г. общинският бюджет е разработен на основание действащата нормативна база. През целия този период основата върху която се определяше общинския бюджет беше финансовата децентрализация на общината, финансовото стабилизиране в т.ч. приемане на Програма за структурен дефицит, въпреки промените, които се извършиха през 2010 год. или по-точно намаляване на общинския бюджет в резултат на промяна на ЗДБРБ за 2010год., което се случи по средата на бюджетната година и доведе до нестабилно финансово състояние. През този период се въведоха държавните стандарти, по които се определиха финансовите ресурси на всички държавни дейности, създадоха се в общината второстепенни разпоредители с бюджетни дейности, което доведе до стабилизиране на финансовите отношения между ПРБК /първостепеният разпоредител с бюджетни кредити/ и неговите дейности и функции.
С отделните ЗДБРБ за 2007г.до 2011год. се определяха размерите на взаимоотношенията на Централния бюджет с бюджетите на Общината под формата на субсидии, в т.ч. Обща допълваща субсидия; изравнителна субсидия; трансфер за капиталови разходи и други трансфери.
С тези средства се дофинансираха държавните дейности.
С Общинският бюджет се определяха и осигуряваха парични средства , с които се дофинансираха държавните дейности и се издържаха всички местни дейности.
От общинският бюджет се финансираха Образованието, Здравеопазването,социалните дейности, Културата, Спорта, Благоустройството и комунално стопанство, както и сметосъбиране и сметопочистване, осветление, инфраструктура, съфинансиране на програми и проекти и др.
Стратегията на Община Септември следва да прекъсне процеса на свиване на производството, селското стопанство, търговията и услугите на населението и да ускори привличането и усвояването на инвестиции, да създаде по-добри условия за социална и професионална реализация на местните хора.
Бюджетите на Община Септември за периода 2007-2011год. са както следва:
ПРИХОДНА ЧАСТ
Таблица №1
№
|
Видове приходи
|
Приходи по години в лв
|
|
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
І.
|
Взаимоотношения с Реп. бюджет в т.ч.
|
6 427 346
|
8 483 738
|
8 896 281
|
6 083856
|
7 829 478
|
1.
|
Обща допълваща субсидия
|
3 468 933
|
5 814 903
|
6 132 421
|
5 961 861
|
5 914533
|
2.
|
Изравнителна субсидия
|
907 700
|
1 025 212
|
1 253 970
|
1 284 600
|
1 606 700
|
3.
|
Субсидия за капиталови разходи
|
429300
|
868600
|
358580
|
223 200
|
221 300
|
4.
|
Целеви трансфери
|
1621413
|
775023
|
94635
|
119995
|
86 945
|
|
|
|
|
|
|
|
ІІ.
|
Собствени приходи
|
2 600 345
|
1 954 159
|
1 778 832
|
1 958 946
|
2 162 002
|
1.
|
Данъчни приходи
|
359 185
|
480 413
|
531408
|
589 892
|
615 000
|
2.
|
Неданъчни приходи
|
2 241 160
|
1 473 746
|
1 247 424
|
1 369 054
|
1 547 002
|
|
|
|
|
|
|
|
ІІІ
|
Трансфери
|
570 253
|
1 430 913
|
2 679 674
|
206 075
|
309 305
|
ІV
|
Временни безлихвени заеми
|
1830185
|
|
(-)1 830185
|
(-)20 637
|
-
|
V
|
Операции с фин.активи и пасиви
|
-299 843
|
690 412
|
645 315
|
257 730
|
-339 545
|
|
ОБЩА СУМА НА БЮДЖЕТА
|
11 128 286
|
12 559 222
|
12 169 917
|
10 232 673
|
9 961 240
|
Сподели с приятели: |