Програма за регионално развитие, което е предпоставка за тяхното финансиране. Плащането на местни проекти от външни източници зависи от факта, дали са част от планов документ, по който има обществено съгласие

1.3. ВЪЗДУХ

Сумарната слънчева радиация се образува от пряката и разсеяната слънчева радиация. Интензивността на сумарната слънчева радиация е в пряка зависимост от височината на слънцето над хоризонта и от прозрачността на атмосферата, която се характеризира главно чрез облачността. Сумарната слънчева радиация има характерен дневен и годишен максимум по обяд и през лятото при напълно ясно време. Нивото на сумарната слънчева радиация за района на гр. Септември през лятото е около 17 ккал/кв.см., а през зимата е около 2 ккал/кв.см.

Районът се характеризира с добра радиационна характеристика, което не води до вторични химични реакции в атмосферата и повишаване на замърсяване на въздуха.

Б) Температура на въздуха

Средната годишна температура на въздуха за района на община Септември възлиза на 12ºС. Най-топъл месец е юли, а най-студен е месец януари. Както и в другите райони на страната, така и на територията на общината, най- големи разлики между средните месечни температури има за месеците март и април, и за септември и октомври. Периодът със среднодневни отрицателни температури е около 40 дни.

Средната януарска температура по тези места е от 0º до -2ºС. Минималните температури достигат до -15ºС. Зимата е сравнително мека. Продължителността на отоплителния сезон е около 180 дни.

В) Валежи

Средногодишната сума на валежите в района на община Септември е около 500 мм. и са под средните за страната.

Валежите са неравномерни. Много често имат пороен характер. Най-обилни са през периодите февруари – март и октомври – ноември. Сумата на валежите, паднали през пролетта е от 80 до 120 л/кв.м. Снежната покривка е устойчива и се задържа по по-високите места от 30 до 50 дни в годината.

Г) Посока и скорост на вятъра

За територията на община Септември най-характерни са ветровете с насоченост север - изток със скорост 1,5 м/с. През месеците януари, февруари, юли и декември преобладава северозападния вятър. Той нахлува през Тополнишкия пролом и през прохода “Траянова врата” – Ветрен, където духа с голяма скорост. Най-студен вятър се явява североизточният, чието проявление се чувства по-осезателно през втората половина на зимата.

Районът е ветровит най-вече в с. Варвара и с. Ветрен дол.

Метеорологичните характеристики въздействат пряко върху разпространението на замърсителите в атмосферния въздух. Нивото на замърсяване на въздуха се определя както от количеството изхвърлени газове от различни източници, така и от характера на разсейването им в атмосферата.

От климатична гледна точка най-неблагоприятен за качеството на въздуха е зимния сезон, когато е най-голям процента на тихо време, най-голям е броя на дните с мъгли и ниското количество слънчева радиация обуславят турбулентен топлинен поток. Всички тези фактори водят до задържане на замърсителите от местни източници в приземния въздушен слой.

Д) Качество на атмосферния въздух в приземния слой

Качеството на атмосферният въздух във въздушния басейн на община Септември е функция от въздействието на климатичните фактори и емисиите на вредни вещества главно от местни източници.

Няма регистрирани данни от измервания на нивото на вредни вещества в атмосферния въздух за показателите: прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород на територията на общината.

1.3.1. Емисии от неподвижни източници – производствени

На територията на община Септември липсват производства, които постоянно да изхвърлят организирани вредни емисионни потоци в атмосферния въздух.

Периодично в атмосферата на територията на общината се изхвърлят димни газове от локални инсталации за добив на топлоенергия на някои от производствените фирми, както и на някои учебни и детски заведения.

Домакинствата на територията на община Септември основно се отопляват на твърдо гориво (дърва и въглища). Други източници на емисии в атмосферата се явяват горските и селскостопанските пожари, а така също и безразборното палене на битови отпадъци.

Автомобилният транспорт като цяло представлява голямата група на подвижни източници, които чрез отработените газове замърсяват атмосферния въздух. Контролът върху замърсяването от МПС се осъществява от органите на Пътна полиция по показатели: димност, въглероден оксид, азотни оксиди, въглеводороди.

Анализ на този вид източник може да се направи след точна оценка на броя вида и характеристиките на автомобилите за личен и обществен превоз в населените места. Такава информация няма и не може да оцени реалното въздействие на транспорта върху качеството на въздуха. Важни предпоставки за нивото на замърсяване от МПС са гъстотата на пътната мрежа, наличието на пътища от висок клас и съответно интензивността на трафика.

През последните години изхвърлянето на изгорели газове от автомобилния транспорт, като източник на замърсяване на атмосферния въздух , не е толкова значително в рамките на урбанизираните части от територията на община Септември. Причина за това е силното намаляване на трафика на МПС-та през територията на населените места.

Основен източник на неприятни миризми се явяват торищата около личните стопанства в населените места, а така също и отглеждането на голям брой животни на едно място в рамките на имотите в населените места.

Неприятните миризми се отделят и при производството на някои хранителни продукти (клане на животни, месопреработка, млекопреработка).
1.4. ВОДИ

1.4.1. Повърхностни води в община Септември

Количеството на повърхностните води на община Септември се изчислява като сума от повърхностните види, които се генерират на територията й главно от валежи и количеството води, влизащи в общината чрез р.Марица.

Според хидроложкото райониране на България, община Септември попада в област с дъждовен речен режим. Речният отток се формира предимно от изпарението и валежите, и има изразен максимум в края на есента и началото на зимата. Тази особеност на валежния режим в областта обуславя есенно-зимния максимум на оттока, който е 50% от обема на целогодишния речен отток.

В последните години се наблюдава увеличение на дебита на р.Марица, което може да бъде обяснено с намаленото водоползване за промишлени и селскостопански нужди.

Община Септември се намира в западнотракийския хидрогеоложки район на Република България. Същия е слабо водоносен, характерен с преходни елементи в режима на речния отток. Течащите води са представени от транзитно преминаващите през низините долни течения на притоците на най –голямата водна артерия р. Марица. На територията на община Септември приток на р. Марица са р. Чепинска и р. Бистрица.

Реките в региона се характеризират със значително променливо пълноводие, което започва от средата на м. февруари и е с продължителност до м. юни. Летните засушавания започват от края на м. юни и продължават до м. септември.

Източниците на замърсяване на реките в региона са вливащите се в тях битово – фекални води от населените места. В общината няма селище с изградена пречиствателна станция за битово – фекални нужди.

1.4.2. Подпочвени води

Формирането, подхранването и характера на режима на подпочвените води у нас се обуславя от зависимостта между различните физикогеографски и геоложки фактори, което определя и нееднаквото им количествено разпределение в план и дълбочина. Скалната основа и геоложката структура дават отражение върху характера и режима на подпочвените води, заедно с релефа, климата, почвената покривка и растителността.

Подпочвените води в общината са свързани към пясъчно-чакълните отложения и са в пряка хидравлична връзка с р.Марица. Замърсяването им основно е в резултат от инфилтрацията на атмосферни, поливни и отпадни води , както и от наторяването . Същите са с ниско съдържание на мед, никел, бисмут, арсен, кобалт, кадмий, селен, калий и молибден.

По данни на Националния институт по метеорология и хидрология, който следи нивото и на подпочвените води, се наблюдава тенденция на леко спадане на подпочвените води..

Община Септември включва 14 населени места, които са 100% водоснабдени с питейна вода.В региона населението се явява най-големият потребител на питейна вода.Друг голям потребител на вода е селското стопанство.

Основен фактор, който оказва влияние върху качеството и вкусовите характеристики на питейната вода е състоянието на водопроводната мрежа.Това влияние се формира най-вече от качеството на материала, от който са изработени тръбите и от създаване на рискове за постъпване на замърсители от обкръжаващата тръбите среда при намалено налягане или спиране на водата при наличие на течове.

В селата на общината вътрешната водопроводна мрежа е много стара, изградена от азбесто-циментови тръби, които много често аварират.

Качеството на питейните води се следи както от ВиК, така и от РЗИ – Пазарджик. По данни на ВиК питейните води се изследват ежемесечно по физикохимични и микробиологични показатели. Не се наблюдават отклонения от БДС 2823-83 “Вода за пиене”.

РЗИ – Пазарджик следи качеството на питейните води по физикохимични показатели, като взема проби два пъти годишно. РЗИ следи питейните води и по микробиологични показатели, като всяка взета проба се изследва за коли титър и микробно число.

Б) Водопотребление за промишлени нужди

На територията на община Септември няма големи промишлени предприятия, които да се явяват големи консуматори на вода.

Няма данни за количествата употребена вода от малките фирми в общината.

В) Водопотребление за напояване

“Напоителни системи” ЕАД осигурява вода за напояване на 1/3 от земеделските земи.

Процесите на връщане на земята на гражданите доведоха до раздробяване на селскостопанските земи, което затруднява осигуряването на вода за напояване.

От друга страна съществуващата канална мрежа е в лошо техническо състояние (има ниска проводимост и в голяма степен е разрушена), което прави невъзможно използването й за доставяне на вода до определени площи. В резултат много от селскостопанските земи могат да се напояват само от собствени водоизточници.

На територията на общината има изградени микроязовири показани в таблица по-долу.

На територията на общината няма големи промишлени предприятия, които да се явяват и големи замърсители на водите.

Промишленият произход на замърсяване на водите на р.Марица основно не е в рамките на общината. Източници на такова замърсяване е завода за производство на хартия - Белово .

Замърсявания на територията на общината се причиняват от локални източници на отпадни води. Такива са:

• 
  битови отпадни води от отделните селища, които директно или индиректно, без необходимата степен на пречистване се заустват в повърхностните или подпочвени води;
  
• 
  отпадните води от производствените обекти;
  
• 
  отпадните води, които се формират в районите на отглеждане на животни.
  

Територията на общината е богата на термоминерални води с температура до 92 ºС, чийто извори са разположени основно на 5 км. южно в пролома на р. Чепинска.

Термоминералното находище “Варвара” се намира на около 4 км. южно от с. Варвара. Разположено е в живописното дефиле на р. Чепинска. Водите му се използуват предимно за хигиенни нужди и балнеолечение в изградените две бани в с. Варвара и гр. Пазарджик.

Термоминералното находище “Варвара” , по условията на формиране на водите, по макро и микрохимически състав, по характера на съпътстващите газове, попада в групата на слабоминерализираните термални води. Находището е в пределите на Чепинския район , включващ още термалните извори във Велинград / Чепино, Лъджене и Каменица/ и с. Корово. Водите на Варварското находище се изливат в коритото на р. Чепинска по протежение на 400 м.

Всички сондажи и извори, които са 6 на брой са в хидравлична връзка. При понижения на водните нива в сондажите 3 и 4 с 2 – 7 м., целия динамичен разход на находището се съсредоточава в тях.

Водата е сулфатно–хидрокарбонатна, натриева, с повишено съдържание на хлор, флуор и с обща минерализация 0,770 – 0,811 гр./л.

Основните почвени типове, които са характерни за района на община Септември са алувиалните и делувиални ливадни почви, които имат голямо селскостопанско значение . Преобладаващия почвен тип в района са хумусни излужени до слабо оподзолени едрозърнести и каменисти почви с ниско съдържание на хумус – 1,5 – 2 процента.

Между с. Бошуля – Карабунар и Виноградец, непосредствено под горните площи, се срещат плитко–хумусни и изложени канелено–горски почви. Поддават се слабо на ерозия и върху тях добре виреят жито, царевица, слънчоглед, както и овощни дървета.

Туризмът е приоритетен отрасъл на българската икономика със сериозен потенциал за развитие. През последните години значението на туризма за социално-икономическото развитие на страната и неговият дял в БВП непрекъснато нарастват.

Благоприятното географско положение, разнообразната и екологично съхранена природа, природните забележителности, богатото културно-историческо наследство и гостоприемството на местното население са важни предпоставки за развитието на различните видове туризъм в община Септември – културен, селски, винен, риболовен, ловен, екотуризъм и др.

Районът на община Септември няма ясно очертан туристически облик. Потокът на туристи е незначителен, като сезонните колебания в това отношение са несъществени.

Независимо от това територията на община Септември е с ненарушена природна среда, разнообразен ландшафт, автентична етнография и фолклор, които благоприятстват развитието на екотуризма и селския туризъм в общината.

Интерес на територията на общината представлява проучвания град – Пистирус, намиращ се недалеч от гр. Септември. Този уникален епиграфски паметник , който представлява юридически документ, излязъл от канцеларията на тракийски владетел е експониран в археологическия музей в гр. Септември. В близост до емпорион Пистирус се намира открита и проучена през четиридесетте години гробница, принадлежаща към могилния некропол на емпориона.

През периода 2007-2011 г. за подобряване на парковете и градините в гр. Септември са засадени рози по бул. „България”, за облагородяване на пешеходната зона са засадени дървета и храсти /кълбовидни туи, акации, хвойни, смрадлики, палматум, чемшир и др./

На площад „Илия Минев”, гр. Септември се създаде нова градинка, като бяха засадени жив плет, акации, форзиция, туи, върби е др. паркова растителност.

Като място за отдих се създаде градинка в междублоковото пространство – гр. Септември. Оформяне на зелени площи с храстова и дървесна растителност.

- Изграждане на канализационна система и пречиствателни станции във всички населени места на територията на Община Септември;

- Подобряване системата за напояване на вече съществуващите и предстоящите за озеленяване зелени площи;

- Създаване на нови паркове и места за отдих на територията на Община Септември.

Най- голям дял от генерираните отпадъци на територията на община Септември се пада на твърдите битови отпадъци.

Данните относно генерираните твърди битови отпадъци, за които общинска администрация разполага с информация, са обобщени в таблица 1.
Таблица 1

Количество на битовите отпадъци за периода 2007-2010 г.

Отпадъците от строителни и строително-ремонтни дейности не се отделят регулярно и няма точни данни за количествата и състава им. Няма практика за разделяне и сортиране на строителните отпадъци и обикновено, смесени с битовите отпадъци, те се депонират на общинското депо. Декларират се само тези отпадъци, за които съответната строителна фирма е поискала от общинските власти да определят мястото и условията за тяхното депониране.

Производствените фирми на територията на общината освен твърди битови отпадъци генерират и някои типични за производствените си дейности видове отпадъци.

На територията на Община Септември се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване.

На този етап са закрити с протокол и становище на РИОСВ - Пазарджик само 4 бр. нерегламентирани сметища на територията на с. Ветрен дол . Спряна е експлоатацията на всички нерегламентирани сметища, като предстои и тяхното закриване и рекултивация.
3.5. ДЕПО ЗА ТБО /ТВЪРДИ БИТОВИ ОТПАДЪЦИ/ НА ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ

Съществуващо положение:

Площадката на съществуващото депо за битови отпадъци е разположена в местността “Горни Башали”, в землището на гр. Ветрен. Депото е разположено на 13 км северно от гр. Септември. Територията, заета от депото на гр. Септември е бивша каменна кариера (за добив на гранит). Северната граница на депото е борд на кариерата. До депото има асфалтиран път – отбивка от Републиканската пътна мрежа. Депото е охранявано и има изградена ограда от бетонови колове и оградна телена мрежа. Собственик на имота е община Септември (Акт №1 за общинска собственост – публична и чл. 30, ал. 2 от ППЗОС, издаден на община Септември). Земята е с начин на трайно ползване – сметище (имот № 000838, ЕКНМ 10820 (скица № К00157/11.08.2000 г., М 1:2000). Категория на земята при неполивни условия - пета. Обособен е ПИ 838. Площта, отредена за депото е 30,424 дка.

Депото е в експлоатация от 1995 г. (Протокол от 15.04.1995 г.) без разрешение за извършване на дейности с отпадъци по чл. 12 (1) от ЗУО и не отговаря на изискванията на нормативната база.

Оператор на депото е община Септември.

Операторът на депото е изготвил План за привеждане в съответствие с нормативните изисквания на съществуващите депа за отпадъци на територията на община Септември, съгласно изискванията на Наредба № 8 от 24 август 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (31.03.2005 г.). В Плана за привеждане на депото в съответствие е възприет подход за закриване на съществуващото депо с въвеждане в експлоатация на регионалното депо, предвидено с НПУДО, като същевременно се предприемат мерки за подобряване експлоатацията на съществуващото депо до закриването му. Планът е е утвърден от РИОСВ Пазарджик с Решение № 07-04-00/ 28.09.2005 г.

По данни на оператора, към края на 2011 г. общинското депо за отпадъци обслужва 28977 жители. На депото се депонират битови, строителни и производствени отпадъци с неопасен произход. Извършва се входящ контрол на отпадъците. Депото е изградено на две нива (площадки). Повърхността на горната площадка е подравнена и добре уплътнена. И при двете площадки дебелината на натрупаните отпадъци е около 1,5-2 м, но откосите не са обезопасени (запръстени). Фактически заетата площ е 18 дка. По експертна оценка депото за периода на остатъчната експлоатация на депото има достатъчен капацитет.

Разстилането и уплътняването на отпадъците се извършва с булдозер ДТ 75, обслужван от тракторист. Запръстяване на отпадъците се извършва 3 пъти месечно.

Сметосъбирането и сметоизвозването на територията на Общината се извършва от Фирма „ЕКОБУЛ ПРОЕКТ” ООД, със седалище и адрес на управление – гр. Септември, ул. „Христо Ботев” №1 на базата на Договор № 54/21.03.2005г., за възлагане осъществяване на дейности по „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на гр. Септември и населените места на Община Септември, както и зимно поддържане и снегопочистване в гр. Септември. Поддържане на Общинското сметище” между Община Септември и Фирмата. Срока на горецитирания Договор е 10 години.

Съдовете за ТБО са : Контейнери тип „Бобър” – 1.1 куб. м. , кофи тип „Карнобат” - 0.11 куб.м., и контейнери тип „Бургас” – 4 куб.м., както и ръчно товарене на ТБО от улици и локални сметища със самосвал Ивеко, разпределени на територията на Община Септември.

Сметосъбирането и сметоизвозването се извършва ежемесечно по график, за всички населени места съгласувано м/у Община Септември и Фирмата по сметопочистване.

Графика за сметосъбиране и сметоизвозване в гр. Септември се публикува ежемесечно във вестник „За Септември”.

Честотата на сметосъбирането и сметоизвозването в гр. Септември е както следва: