Програма за специалност обща и клинична патология 2018г. Въведение

Секционна техника и макроскопска диагностика 1

Увреждания на клетката и междуклетъчния

матрикс 1

Нарушения в кръвообращението 1

Смърт, клетъчна смърт 1

Възпаление 2

Имунопатология 1

Компенсаторни и приспособителни процеси 1

Тумори; молекулярна патология на злокачествeни неопазми 3

Патология на сърдечно-съдовата система 3

Заболявания на дихателната система с цитология 3

Заболявания на храносмилателната система с цитология 3

Патология на отделителната система с цитология 3

Заболявания на половата система и млечната жлеза с цитология 3

Патология на бременността и новороденото 2

Заболявания на ендокринната система с цитология 3

Патология на хемопоетичната и лимфопоетичната

система с цитология 3

Заболявания на нервната система и сетивните органи 2

Заболявания на кожата 2

Заболявания на опорно-двигателния апарат 2

Заболявания на меките тъкани 3

Инфекциозни и паразитни заболявания 1

Лекарствени и реанимациони увреждания 1

Курс по съдебна медицина 1

Теоретично обучение – основен курс 0,5

Индивидуално обучение 0,5

Общо 48 месеца

Подготовката се извършва в акредитирани за обучение лечебни заведения в съответствие с действащата нормативна уредба за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

Целта на първата година е специализантът да се запознае със спецификата на специалността, да овладее секционната техника, начините на макроскопско описание и сециране на биопсични материали. От теоретична гледна точка да се запознае с клетъчните и извънклетъчните промени от общата патология. Обучениетото се провежда под непрекъснатото наблюдение на ръководителя на специализанта, който изготвя индивидуален учебен план, съобразен със спецификата на структурата, в която се осъществява специализцията и индивидуалните характеристики на специализиращия. Процесът на обучение подлежи на мониториране и оценяване от страна на обучаващия в края на първата година. Специализантът документира дейностите и индивидуалните задачи, които са извършени под наблюдение.

Годината завършва с полагане на два колоквиума: „Секционна техника и основи на макроскопската диагностика“ и „Методи в патологията, вкл. молекулярно-патологични методи. Клетъчни и извънклетъчни увреждания. Циркулаторни нарушения.“

Съдържание на основната подготовка на специализанта:

Включва трите основни аспекта на работа в структурата:

1. Биопсична дейност – през целия период – запознаване с техниката на обработка на материалите във всички етапи и специфика на различните видове лаборатории.

2. Цитология – 4 седмици задължително – запознаване с техниката на обработка на цитологичните материали, техника на оцветяване и интерпретация на находката.

3. Аутопсии – най-малко 10 аутопсии на възрастни.

Специализантът трябва да се запознае в детайли със спецификата на дейността в съответните структури: секционна техника, начин на макроскопско описание и сециране на хирургични материали, обработка, оформяне на парафинови блокчета, методи за изготвяне на хистологични препарати – оцветяване, специални техники.

Запознаване с документацията (биопсични и некропсични протоколи), компютърна обработка на данните, кодиране на биопсичните отговор по ICD-0 кодове и др. Специализантът трябва да се запознае с действащия медицински стандарт на специалността.

Биопсична дейност

- Да обработва макроскопски биопсични материали от хирургични операции, малки биопсии, кюретажи;

- Да ги анализира, заедно с отговорника на специализацията, препоръчително на биокулярен микроскоп;

- Да се запознае с основните правила при специалните оцветявания (вкл. хистохимични и имунохистохимични);

- Да изучава спецификата на интерпретация на различните биопсии през целия период на своята подготовка

Цитопатология

- Запознаване с принципите на цитологичното изследване (вкл. методи за добиване на материал, приготвяне на адекватна за преценка проба главно в две области:

- Скринингова диагностика на маточната шийка (РАР, Бетезда система за преценка на цервикална патология);

- Диагностична цитопатология;

- Интерпретация на цитологични препарати, под наблюдение на ръководителя на специализацията/лабораторията

Аутопсионна дейност

- Да усвои техниката на аутопсията;

- Да изработи, под наблюдение, 10-15 аутопсии на възрастни, вкл. хистопатологично изясняване причината за смъртта;

- При възможност, да направи и аутопсия на новородено или мъртвородено

1. В диагностичната хистопатология

- Точно да описва и измерва макроскопски материалите, изпратени за биопсично изследване;

- Да разпознава, описва, измерва патологичните изменения в изпратените материали (макроскопски);

- Да отбелязва правилно резекционните линии на хирургичен материал от кухинни органи (стомах, черва и пр.);

- Да умее да оформя репрезентативен и адекватен материал за парафинови блокчета;

- Да преценява, когато е необходимо приложение на специална обработка на материала – декалцинация, замразени срези, гефрир, ИХХ и др.;

- Да разпознава основните патологични изменения: тумор, възпаление, киста, некроза и др.;

- Да усвои алгоритми за решаване на трудни диагностични казуси;

- Да ползва необходимите форми (биопсичен и цитологичен фиш, аутопсионен протокол) според действащия медицински стандарт по патология.

2. В цитопатологията

При първичен скрининг на маточна шийка:

- Да познава нормалната хистология, цикличните изменения в лигавицата и измененията при менопауза;

- Да разпознава някои типични инфекции на шийката (кандидиаза, трихомониаза, НРV);

- Да може да идентифицира дисплазия на епитела, прояви на клетъчна анаплазия;

- Да различава нормалния епител при плеврални изливи, тънкоиглена биопсия на гърда, бронхиален лаваж, други серозни изливи и урина

3. При аутопсията

- Да умее самостоятелно да извършва евисцерация и секция на всички органи според правилата;

- Да състави аутопсионен протокол;

- Да интерпретира случая в светлината на клинична корелация;

- Да участва в клинико-анатомични срещи;

- Да може да съставя патолого-анатомична диагноза и епикриза

В края на първата година трябва да се направи комплексна оценка на специализанта.

Теоретичната подотовка на специализанта в първата година на специализацията е в областта на увреждания на клетката и междуклетъчния матрикс.

Теоретичното обучение (основен курс) е задължително съгласно действащата нормативна уредба и се извършва в акредитирани за съответното обучение висши училища – медицински университети/факултети, в края на първата година на специализация и след успешно положени колоквиуми.

В рамките на теоретичното обучение, с цел запознаване с новите методи в патологията, особено в областта на злокачествените тумори – т.нар. молекулярна патология, специализантът трябва да усвои базисни познания за ролята на патолога в молекулярната диагностика на злокачествените тумори.

Специализантът трябва да придобие и практически умения да приоритизра и избира материали за молекулярно-патологично изследване, да определя процент туморно съдържимо, виталност на клетки и др.

Учебен план за ІІ година на обучение

Обучението е под ръководството на ръководителя, като специализантът усвоява разширени теоретични и практически знания в основните области: биопсична дейност, цитопатология и аутопсионна работа. Той се включва редовно в графика за аутопсионна работа с минимално натоварване 15 аутопсии; участва в изработване на биопсични изследвания; докладва биопсични и приключва аутопсионни случаи с ръководителя на специализацията.

Участие в теоретично обучение (основен курс) и индивидуално обучение по Обща и клинична патология:

Теоретична част – лекции под форма на презентации, с демонстрации на случаи

Участие в тематични курсове, организирани на регионално, национално и международно ниво

Практическа част – упражнения (семинари)

Годината завършва с полагане на два колоквиума от общата патология: „Възпаление и имунопатология“ и „Компенсаторно-възстановителни процеси и туморнa патология“.

Учебен план за ІІІ година на обучение

Обучението е под ръководството на ръководителя, като специализантът редовно се включва в графика за аутопсионна работа (с минимално натоварване 15 аутопсии, вкл. съдебно-медицински); участва в макросопско описание, изработване и интерпретация на биопсични изследвания; докладва случаи на биопсични колегиуми и клинико-анатомични срещи.

Специализантът провежда курс по Съдебна медицина и деонтология, с продължителност 4 седмици по следния тематичен план:

1. Процесуални основи и организация на съдебно-медицинската експертиза

2. Телесни повреди /разстройство на здравето/ и смърт от различни видове външни въздействия

2.1. Телесни повреди и генеза на смъртта от механични фактори

2.2. Телесни повреди и смърт от транспортни средства

2.3. Телесни повреди и смърт от огнестрелни оръжия и взривове

2.4. Витални и послесмъртни телесни повреди

2.5. Телесни повреди и смърт от недостиг на кислород /хипоксия, асфиксия/

2.6. Телесни повреди и смърт от действието на крайни температури

2.7. Телесни повреди и смърт от отравяне

- обща токсикология

- съдебно-медицинско установяване на отравянията

- класификация на отровите и отравянията и основни въпроси на съдебно-медицинската експертиза

3. Експертиза за установяване на бременност, раждане и аборт

4. Съдебно-медицинска експертиза на труп

4.1. Трупни изменения

4.2. Организация и етапи на съдебно-медицинското изследване на трупа

4.3. Съдебно-медицинско изследване на трупове на новородени

4.4. Съдебно-медицинско изследване на починали от ненасилствена скоропостижна смърт

5. Съдебно-медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства

6. Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни

Препоръчва се участие в съдебно-медицинска аутопсия и експертиза, присъствие при освидетелстване на живи лица и присъствие в съдебно заседание като слушател или експерт.

Препоръчвана литература за самоподготовка по време на обучението: Съдебна медицина и медицинска деонтология, учебник за студенти по медицина – Раданов С., Дойчинов Ив. и съавт.: под ред. на проф. С. Раданов, трето основно преработено и допълнено издание., Изд. Сиела, София, 2006.

Годината завършва с полагане на три колоквиума: „Заболявания на сърдечно-съдовата и дихателната системa“, „Заболявания на отделителната, мъжката полова система и ендокринната система“ и „Женска полова система, гърда, патология на бременността и новороденото“.

Специализантът трябва да присъства редовно в графика на обучаващата институция, под продължаващото наблюдение на ръководителя.

Основни методи на обучение са: участие в биопсичния и аутопсионен екип на съответната база и самостоятелна работа с посочените литературни източници.

За стимулиране теоретичните интереси, специализантът трябва да бъде насърчаван да докладва пред колегиума интересни и/или трудни в диагностично отношение случаи (биопсични, аутопсионни); литературни обзори на определена тема; обобщени материали от ретроспективно прегледани биопсични случаи, да участва в качествения контрол на структурата. Специализантът трабва да извърши минимум 10-15 аутопсии или общо през четирите години на обучение да е извършил 50 патологоанатомични експертизи.

През този период на обучение кандидатът за специалност трябва да е обучаван в спецификата на преданалитичната лабораторна обработка и диагностика при специализирани видове бипсични изследвания – цитологични, режещи дебелоиглени транскутанни биопсии, фиброскопски, специфика на обработка на лимфен възел и др., да се запознае с различни биопсични случаи от хирургичната патология: гастроинтестинална и чернодробна, гинекологична, урологична, на гърдата, кардио-пулмонални, на лимфните възли, ендокринни, глава и шия, костно-ставна патология, тумори на меките тъкани, кожни, основи на невропатологията и др.

Годината завършва с полагане на три колоквиума от клиничната патология: „Заболявания на храносмилателната система“, „Заболявания на нервната и кръвотворната система“ и „Заболявания на кожата, меките тъкани и опорно-двигателния апарат, инфекциозни заболявания“.

Патологията е интегративна дисциплина и изисква базисна подготовка по анатомия, хистология, ембриология, биохимия, биофизика и др.

Методи на обучение и изграждане на умения за учене през време на специализацията

1. 
   Теоретично обучение (основен курс) – има задължителен характер и се провежда в медицинските университети/факултети – придобиват се основни теоретични познания
   
2. 
   Индувидуално обучение – по преценка на ръководителя на специализацията или по избор на специализанта – придобиват се предимно практически умения
   
3. 
   Участие в специализирани тематични курсове – регионални, национални и международни по определена тематика
   
4. 
   По време на рутинната ежедневна дейност, тип учение „случай по случай” – придобиват се практически умения
   
5. 
   Участие в клинико-анатомични срещи и катедрени дискусии по определени теми с участие или реализирани изцяло от специализиращия
   
6. 
   Активни или пасивни участия в научни срещи и участия в конференции, конгреси, семинари
   
7. 
   Участие в дискусии по време на вътрешнокатедрени, вътреболнични мултидисциплинарни срещи, в докладване на патоморфологични биопсии на онкологични комисии; участие в дискусии по време на дистацинно обучение по определена тематика – уебинари, електронно и мобилно обучение
   
8. 
   Участие в научни разработки и проекти по тема – избор на специализанта
   

В края на двете основни части на обучение специализиращият лекар трябва да е извършил общо 6000 патоморфологични изследвания – биопсични и цитологични (добре документирани). От тях:

• 
  1500 – гинекологични (минимум)
  
• 
  500 – негинекологични, свързани със специални интереси на обучаемия.
  

Методи на патологията – аутопсия, некропсия, биопсия, гефрир. Цитологично изследване – същност, видове, техники, предимства и недостатъци. Общи правила за макроскопска обработка на материалите в хирургичната патология. Тъканна фиксация – видове фиксатори, време за фиксация на различните материали. Основни етапи в обработката на хистологични материали. Специални техники в патологията – хистохимични техники. Имунохистохимичен метод в диагностичната практика. Принципи на ИХХ техника. Значение на преданалитичната фаза за качеството на ИХХ и молекулярно-патологичните изследвания. Молекулярна патология и нейната роля в диагностиката на злокачествените тумори. Структура на нуклеинови киселини; репликация, транскрипция, транслация, генна експресия; клетъчни сигнални пътища.

Прогностични и предиктивни биомаркери в онкологията. Принципи на молекулярните техники в патологията: PCR и секвениране. Индиректни методи за ДНК анализ. РНК анализ. Молекулярен анализ на геномни аберации. In situ хибридизационна техника. Микрочипов анализ. Сравнителна геномна хибридизация. Анализ на епигенетични изменения.

Система за осигуряване на качеството в аутопсионната и биопсичната дейност. Качествен контрол в патологичната анатомия.

Смърт – видове. Аутопсия – видове, основни изисквания. Класически техники за сециране на органи. Аутопсионен протокол – структура и правила при съставяне на органните описания. Принципи на изграждане на патологоанатомичната диагноза и съпоставка с клиничната.

Клетъчни увреждания. Морфология на обратимите клетъчни увреждания. Нарушения на водното съдържимо на клетките. Свръхнормно натрупване на вещества в клетката. Натрупване на протеини и липиди в клетката. Болести на натрупването – типове и органни промени. Нарушения в обмяната на пигментите. Натрупване на екзогенни и ендогенни пигменти. Нарушения в обмяната на колагена. Нарушения в обмяната на еластина. Свръхнормно натрупване на субстанции в междуклетъчното вещество. Натрупване на хиалин и амилоид. Диагностика на амилоидозата. Морфологични прояви при нарушения в обмяната на минералите. Нарушения в обмяната на калия, калция и медта. Клетъчна смърт. Некроза. Други видове клетъчна смърт – aнойкис, некроптоза.

Нарушения в кръвообръщението: местни и общи циркулаторни нарушения. Промени в количеството на кръвта. Венозна хиперемия – морфологични изменения. Реологични нарушения: стаза, sludge-феномен. Исхемия: видове, усложнения. Кръвоизливи. Тромбоза – морфогенеза. ДИК синдром. Емболия. Инфаркт. Видове. Морфологична характеристика. Шок – органни промени и морфологични изменения. Промени в количеството на тъканната течност. Отоци – белодробен и мозъчен оток.

Възпаление: основни морфологични прояви. Фази на възпалителната реакция. Клетки в огнището на острото възпаление – морфология и функция. Остро възпаление. Морфологични форми на острото възпаление. Продуктивно възпаление. Клетки в огнището на хроничното възпаление – морфология и функция. Морфологична характеристика на дифузното продуктивно възпаление. Неспецифично и „специфично” грануломатозно възпаление. Патология на имунитета. Реакции на свръхчувствителност. Алергични реакции – типове. Заболявания. Автоимунни заболявания – видове и клинико-морфологична характеристика . Имуноглобулин G4- свързани промени.

Компенсаторни процеси: хипертрофия, хиперплазия, атрофия – морфологична характеристика. Регенерация. Реституция и субституция. Фактори, влияещи на възстановителните процеси. Зарастване на рани. Морфологична характеристика на регенерацията на специализирани тъкани. Стволови клетки.

Тумори: епидемиология, биологични особености на туморния растеж, рискови фактори. Канцерогенеза. Нарушения на клетъчния цикъл при туморния растеж. Протоонкогени, супресорни гени, гени, регулиращи апоптозата. Морфологична характеристика на туморите. Разлики между доброкачествени и злокачествени тумори. Тъканен и клетъчен атипизъм. Туморна строма, антитуморни ефекторни механизми, ангиогенеза. Имунна терапия в онкологията. Предиктивни биомаркери. TNM-класификация. Патоморфологична диагностика на туморите – основни методи. Общ панел за имунохистохимично изследване при тумори. Доброкачествени и злокачествени тумори от епителен произход. Доброкачествени и злокачествени тумори от мезенхимен произход. Тумори на нервната система, клетките на нервните обвивки и мозъчните обвивки. Тератогенни тумори – видове. Класификация. Клинико-морфологична характеристика.

Малформации – фактори за възникване, морфогенеза, видове. Гамето-, бласто-, ембрио- и фетопатии. Тератогенни фактори. Видове уродства. Нарушения на плацентата и пъпната връв.

Б. Клинична патология

Сърдечно-съдова патология

Атеросклероза. Морфогенеза. Клинични корелации. Артериална хипертония – морфогенеза на съдовите поражения и промени в органите. Белодробна хипертония – първична и вторична. Остро и хронично белодробно сърце. Неинфекциозни васкулити. Нодозен полиартериит. Инфекциозни васкулити. Аневризми. Дисекация на аортата. Вродени сърдечни малформации – основни видове, морфологична характеристика и хемодинамични промени. Исхемична болест на сърцето. Морфогенеза, класификация, форми на стенокардия. ХИБС. Внезапна сърдечна смърт. Инфаркт на миокарда. Видове. Еволюция и усложнения. Системни заболявания на съединителната тъкан – обща характеристика. Ревматизъм: определение, етиология и патогенеза, основни прояви. Ревматична болест на сърцето. Ревматичен ендокардит, миокардит и перикардит. Ревматични клапни пороци: морфологична характеристика, хемодинамични нарушения и органни усложнения. Клапни заболявания и деформитети. Инфекциозен ендокардит. Неинфекциозни ендокардити. Кардиомиопатии. Миокардити – инфекциозни и неифекциозни. Заболявания на перикарда: перикардити и перикардни изливи. Системен лупус еритематодес: определение, етиология и патогенеза, морфологични изменения. Ревматоиден артрит: патогенеза, морфологични промени в органите.

Възпалителни заболявания и тумори на носа и назофаринкса. Възпалителни заболявания и тумори на ларинкса. Възпалителни и туморни заболявания на трахеята и бронхите. Бронхиектазии. Пневмонии. Лобарна пневмония. Огнищни пневмонии. Интерстициална, вирусна, микотична и хронична пневмония. Неинфекциозни пневмонии. Абсцес и гангрена на бял дроб. ХОББ. Белодробен емфизем. Бронхиална астма. Еозинофилна пневмония на Loffler. Алергична грануломатоза на Churg-Straus. Синдром на Wegener. Интерстициални белодробни заболявания. Пневмокониози – силикоза, азбестоза. Тумори на белите дробове. Kарцином на бял дроб – дребноклетъчен белодробен карцином. Недребноклетъчни карциноми на бял дроб. Преинвазивни лезии. Карцином ин ситу. Предиктивни биомаркери при НДКБК (ЕGFR, ALK, RОS 1, BRAF, PDL-1 и др.). Невроендокринни тумори. Плеврити и тумори на плеврата – мезотелиом.

Заболявания на устната кухина – възпалителни и туморни. Епулис – видове, морфологична находка. Възпалителни заболявания на зъбите и околозъбния апарат. Одонтогенни тумори. Възпалителни заболявания и тумори на слюнчените жлези. Заболявания на хранопровода: езофагити, ГЕРБ, Баретов хранопровод, тумори на хранопровода – доброкачествени и злокачествени. Остър и хроничен гастрит. Остра и хронична язва на стомаха и на дванадесетопръстника. Доброкачествени тумори на стомаха – епителни и мезенхимни. Злокачествени тумори на стомаха – морфологична характеристика. HER-2 статус при карцином на стомаха. Възпалителни заболявания на тънкото черво: остър и хроничен ентерит. Синдром на лошото всмукване. Доброкачествени и злокачествени тумори. Вродени аномалии на дебелото черво – мегаколон, атрезия на ануса, дивертикулоза. Остри колити. Инфекциозни ентероколити. Микроскопски колит. Хронична възпалителна болест на дебелото черво. Улцерозен колит. Болест на Crohn. Доброкачествени и злокачествени тумори на дебелото черво. Генетични особености (RAS мутационен статус, микросателитна нестабилност – MSI, dMMR). Апендицит – видове, морфология и усложнения. Тумори на апендикса. Псевдомиксом на перитонеума. Вродени аномалии на черния дроб и жлъчните пътища. Дегенеративни промени на хепатоцитите – видове и морфологични особености. Остри вирусни хепатити. Хронични хепатити: етиология, класификация, клинико-морфологични форми, еволюция. Стадиране по METAVIR (Knodel, Ishak). Токсични хепатити и инфекциозни хепатити, непричинени от хепатитни вируси. Чернодробни цирози: класификация, морфогенеза, морфологични типове. Тумори на черния дроб – първични и метастатични. Холецистити: морфологична картина. Холелитиаза. Тумори на жлъчния мехур и извънчернодробните жлъчни пътища. Остър и хроничен панкреатит. Тумори на панкреас. Гастроентеропанкреатични невроендокринни тумори. Видове. Клинична картина. Морфологични критерии за определяне на биологичния потенциал – стадиране, градиране. Пункционни и ендоскопични методи за изследване на черния дроб, жлъчните пътища и панкреаса. Перитонити.

Анемии: остра и хронична следкръвоизливна анемия. Желязо-дефицитни анемии. Мегалобластни, недоимъчни анемии и анемии от преразпределение на желязото в организма. Костномозъчна недостатъчност: Апластична анемия. Тромбоцитопении. Агранулоцитоза.

Миелоидни неоплазми: класификация. Остра миелоидна левкемия, общи морфологични особености. Клонална и реактивна хемопоеза: Миелодиспластични синдроми. Хронични миелопролиферативни неоплазми. Хронична миелоидна левкемия. Неопластични заболявания на плазматичните клетки. Лангерхансова хистиоцитоза. Хиперпластични и възпалителни процеси в лимфните възли: лимфаденопатии, хронични неспецифични и грануломатозни лимфаденити. Малигнени заболявания на лимфната тъкан. Остра лимфобластна левкемия/лимфом. В- и Т- клетъчни Неходжкинови лимфоми. Ходжкинови лимфоми: етиология и патогенеза, класификация, стадиране, прогноза. Роля на ИХХ диагностика. Патология на слезката: вродени аномалии, възпалителни и инфекциозни заболявания, циркулаторни нарушения и отлагане на абнормни субстанции. Тумори на слезката. Патология на тимус: вродени аномалии. Тумори на тимуса. Тимоми – принципи на класификацията. Тимусен карцином – варианти. ДД на тумори в медиастинума.

Патология на бъбреците и пикочните пътища

Първични гломерулопатии (гломерулонефрити). Патогенеза и морфогенеза. Гломерулонефрити, протичащи с нефритен синдром. Гломерулонефрити, протичащи с нефротичен синдром. Гломерулопатии при системни и обменни заболявания: лупусен нефрит, диабетна нефропатия, амилоидоза. Тубуло-интерстициални заболявания на бъбреците – остър и хроничен пиелонефрит. Остра бъбречна недостатъчност. Балканска ендемична нефропатия. Бъбречно-каменна болест. Поликистоза на бъбреците – видове, етиология и морфологична характеристика. Нефросклерози: класификационен подход, макроскопска характеристика. Хронична бъбречна недостатъчност. Тумори на бъбреците. Класификация. Морфологични варианти. Възпалителни заболявания и тумори на пикочния мехур. Морфологични варианти. Стадиране и градиране. Клинико-морфологична характеристика.

Възпалителни заболявания, тумори и тумороподобни образувания на женски външни полови органи и на влагалище. Възпалителни заболявания на маточната шийка. Предракови състояния на маточната шийка. Микроинвазивен и инвазивен плоскоклетъчен карцином. Аденокарциноми. Остър и хроничен ендометрит, ендометриоза, хиперплазия на ендометриума. Доброкачествени и злокачествени тумори на маточното тяло. Възпалителни заболявания и тумори на маточните тръби. Възпалителни заболявания на яйчниците – видове и усложнения. Тумори на яйчниците: класификация, видове, общи характеристики. Тумори от повърхностния епител на яйчниците. Герминативно-клетъчни тумори, тумори на половите върви. Възпалителни и фиброзно-кистични изменения на гърдата. Доброкачествени тумори на гърдата. Бифазни тумори. Карцином на гърдата – морфологични видове – специални и неспециални хистологични варианти. Прогностични и предиктивни фактори и биомаркери. Аборт и извънматочна бременност: причини, видове, морфология, усложнения. Циркулаторни нарушения и възпалителни изменения в плацентата. Заболявания на трофобласта – гроздовидна бременност и хорионкарцином. Токсикози на бременността. Следродова инфекция и родов сепсис. Невъзпалителни пневмопатии – ХМБ, аспирационен синдром на новороденото, белодробна ателектаза. Асфиксия на плода. Родова травма – видове. Хемолитична болест на плода и новороденото – форми. Пневмонии и сепсис на новороденото.

Вродени аномалии, възпалителни заболявания и тумори на пениса. Вродени аномалии, възпалителни заболявания и тумори на тестисите и епидидима. Възпалителни заболявания и бенигнена хиперплазия на простатната жлеза – морфологични промени, усложнения. Простатен карцином – морфологични особености, градиране, метастазиране.

Патология на хипофизата – тумори на предния дял на хипофизата. Хиперпитуитаризъм: Акромегалия. Гигантизъм. Болест на Cushing. Хипопитуитаризъм: Нанизъм. Синдром на Sheehan. Хиперпластични процеси на щитовидната жлеза. Хипер- и хипотиреоидизъм. Тиреоидити: етиология, патогенеза, видове, морфологична характеристика. Доброкачествени и злокачествени тумори на щитовидната жлеза. Заболявания на околощитовидните жлези. Хипер- и хипопаратиреоидизъм. Тумори на паращитовидните жлези. Заболявания на надбъбречните жлези: остра и хронична надбъбречна недостатъчност. Хиперфункция на надбъбречната кора. Тумори на надбъбреците. Захарен диабет, морфологични промени в органи. Тумори на ендокринния панкреас. Мултиплени ендокринни неоплазии.

Възпалителни процеси, тумороподобни процеси и епителни тумори на клепачите и конюнктивата. Заболявания на роговицата, лещата, увеята, ретината и стъкловидното тяло. Вътреочни тумори. Отити – морфология. Дегенеративни заболявания на нервната система. Невромускулни заболявания. Циркулаторни заболявания на нервната система – инфаркти и кръвоизливи. Мозъчно-съдова болест. Хидроцефалия и мозъчен оток. Вирусни серозни менингити. Вирусни полиоенцефалити. Прионови болести – болест на Jacob–Creutzfeld и болестта Куру. Демиелинизиращи енцефаломиелити и невропатии, мононеврити и полиневрити. Дегенеративни заболявания на нервната система: болест на Алцхаймер, болест на Пик. Хорея на Хънтингтон, болест на Hallervorden-Spatz, Паркинсонов синдром. Спиноцеребеларни дегенерации. Вродени метаболитни заболявания на НС. Придобити метаболитни енцефалопатии. Недоимъчни и токсични увреждания на НС. Бактериални менингити и менингоенцефалити.

Астроцитни тумори – видове. Олигодендроглиални тумори. Тумори на епендимната глия и плексус хориоидеус. Ембрионални тумори – медулобластом. Тумори на мозъчните обвивки и на швановите клетки. Тумори на симпатиковата нервна система.

Заболявания на кожата

Кожна биопсия. Хистопатологична терминология. Псориазис. Лихен планус. Грануломатозни лезии в кожата. Бенигнени и злокачествени тумори на кожата. Кожни лимфоми – микозис фунгоидес. Бенигнени и злокачествени тумори на кожните придатъци. Меланоцитни тумори на кожата. Стадиране и молекулярни маркери за меланом. Инфекциозни дерматози – импетиго, веруки, молускум контагиозум, вирусна екзантема, повърхностни микози. Неинфекциозни булозни дерматози – пемфигус, пемфигоид, дерматитис херпетиформис.

Остеопороза, остеомалация, остеомиелит, болест на Paget, фиброзна дисплазия. Костна некроза. Доброкачествени и злокачествени тумори на костната тъкан – остео-, фибро- и хондрогенни тумори. Фиброхистиоцитни и гигантоклетъчни тумори. Сарком на Ewing. Хордом. Съдови лезии и тумори на костта. Доброкачествени и злокачествени тумори на меките тъкани. Бенигнени и малигнени фибробластни/миофибробластни лезии. Фиброхистиоцитни тумори. Фиброматози. Клинико-морфологична характеристика. Гaстроинтестинални и екстрагастроинтестинални стромални тумори – (GIST и EGIST), патогенеза, диагностика. Морфологични критерии за определяне на малигнения потенциал. Предиктивни молекулярни биомаркери. Адипоцитни и тумори от гладка и напречно-набраздена мускулатура на меките тъкани. Съдови лезии. Васкуларни бенигнени, интермедиерни и малигнени тумори. Доброкачествени и злокачествени тумори с произход от периферни нерви. Инфламаторен миофибробластен тумор. Клинико-морфологична характеристика. Тумори с „несигурна” диференциация – PEC-ом, дезмопластичен дребноклетъчен кръглоклетъчен тумор, синовиален сарком, епителиоиден и светлоклетъчен сарком на меките тъкани.

Респираторни вирусни инфекции: грип, аденовирусна и респираторно-синцитиална вирусна инфекция. Бяс, морбили и херпес-вирусни инфекции. Вирусни хеморагични трески. СПИН. Рикетсиози: Марсилска треска, Ку-треска, Епидемичен петнист тиф. Стафилококов ентероколит. Хранителна стафилококова токсиинфекция. Скарлатина. Епидемичен менингит. Остър и свръхостър менингококов сепсис. Тетанус. Антракс. Дифтерия. Морфологични особености. Туберкулоза: обща характеристика и класификация. Първична туберкулоза. Хематогенна туберкулоза. Вторична туберкулоза. Форми. Усложнения. Придобит сифилис: епидемиология, етиология, патогенеза. Първичен, вторичен и третичен луес. Вроден сифилис. Сепсис – видове, форми. Протозойни инфекции – амебиаза, малария, токсоплазмоза. Микози – кандидоза, аспергилоза, криптококоза, мукормикоза, кокцидиомикоза, хистоплазмоза. Паразитози – аскаридоза, трихинелоза, ехинококоза.

Морфологични промени вследствие на употреба на сулфонамиди, антибиотици, цитостатици, нестероидни и стероидни противовъзпалителни средства. Усложнения на реанимацията и интензивната терапия (кардио-пулмонална ресусцитация, дихателна реанимация, при използване на венозни и артериални пътища в реанимационната практика).

По време на обучението за придобиване на специалност Обща и клинична патология се полагат общо 10 колоквиума, както следва:

• 
  Секционна техника и основи на макроскопската диагностика
  
• 
  Методи в патологията, вкл. молекулярно-патологични методи. Клетъчни и извънклетъчни увреждания. Циркулаторни нарушения.
  

• 
  Възпаление и имунопатология
  
• 
  Компенсаторно-възстановителни процеси и туморнa патология
  

• 
  Заболявания на сърдечно-съдовата и дихателната система
  
• 
  Заболявания на отделителната, мъжката полова система и ендокринната система
  
• 
  Женска полова система, гърда, патология на бременността и новороденото
  

• 
  Заболявания на храносмилателната система
  
• 
  Заболявания на нервната и кръвотворната система
  
• 
  Заболявания на кожата, меките тъкани и опорно-двигателния апарат, инфекциозни заболявания
  

1. 
   Въведение в патологията. Исторически аспекти, свързани с възникването и развитието на патологията. Основни категории в патологията – здраве и болест; етиология, патогенеза, морфогенеза, саногенеза, танатогенеза.
   
2. 
   Предмет, задачи и методи на патологията – аутопсия, некропсия, биопсия, гефрир. Цитологично изследване – същност, видове, техники, предимства и недостатъци.
   
3. 
   Общи правила за макроскопска обработка на материалите в хирургичната патология. Тъканна фиксация – видове фиксатори, време за фиксация на различните материали. Основни етапи в обработката на хистологични материали.
   
4. 
   Специални техники в патологията. Хистохимични техники. Имунохистохимичен метод в диагностичната практика. Молекулярно-генетични методи в онкологията – PCR и секвениране. Индиректни методи за ДНК анализ. Молекулярен анализ на геномни аберации. In situ хибридизационна техника. Микрочипов анализ. Сравнителна геномна хибридизация. РНК анализ. ДНК секвениране.
   
5. 
   Система за осигуряване на качеството в аутопсионната и биопсичната дейност. Качествен контрол в патологичната анатомия.
   
6. 
   Смърт – определение, видове (eстествена; насилствена; внезапна – вкл. „синдром на внезапна смърт при деца“; агонална; клинична и биологична смърт). Морфологични белези на биологичната смърт.
   
7. 
   Аутопсия – видове, основни изисквания. Класически техники за сециране на органи. Аутопсионен протокол – структура и правила при съставяне на органните описания. Принципи на изграждане на патологоанатомичната диагноза и съпоставка с клиничната.
   
8. 
   Клетъчни увреждания. Видове. Етиологични фактори. Патогенетични и морфогенетични механизми.
   
9. 
   Морфология на обратимите клетъчни увреждания. Нарушения на водното съдържимо на клетките – клетъчен оток, вакуолна и хидропична дегенерация.
   
10. 
    Свръхнормно натрупване на вещества в клетката. Механизми. Натрупване на протеини (хиалинно-капчеста дегенерация, телца на Mallory, телца на Russel, клетки на Mott). Начини на доказване.
    
11. 
    Свръхнормно натрупване на липиди в клетката. Натрупване на холестерол и холестеролови естери. Способи на доказване. Общо затлъстяване – видове. Липоматоза.
    
12. 
    Болести на натрупването (тезауризмози) – обща характеристика. Липидози (болест на Gaucher, болест на Niemann-Pick, болест на Tay-Sacks). Гликогенози и мукополизахаридози – типове и органни промени.
    
13. 
    Нарушения в обмяната на пигментите. Класификация. Натрупване на екзогенни пигменти. Натрупвания на хемоглобиногенни желязо-съдържащи пигменти – хемоглобин, феритин, хематин, хемосидерин, хемозоин (малариен пигмент), формалинов пигмент.
    
14. 
    Натрупвания на хемоглобиногенни, несъдържащи желязо пигменти. Билирубин. Жълтеница, видове. Нарушения в обмяната и натрупвания на протеиногенни (тирозин-триптофанови) и липидогенни автохтонни пигменти.
    
15. 
    Нарушения в обмяната на колагена. Фиброза, склероза и цироза. Нарушения в колагеносинтезата и колагенолизата – синдроми. Клинико-морфологична характеристика.
    
16. 
    Нарушения в обмяната на еластина. Нарушения в еластосинтезата и еластолизата. Свръхнормно натрупване на протеогликани. Мукоидна дегенерация. Ганглион. Кожни муцинози и кистична фиброза.
    
17. 
    Свръхнормно натрупване на субстанции в междуклетъчното вещество. Натрупване на фибриноид, фибриноидна некроза. Хиалиноза – видове.
    
18. 
    Амилоидоза. Физични и химични характеристики. Класификация. Основни типове според състава. Начини на доказване – макроскопски и микроскопски. Видове амилоидози. Морфологични характеристики в различните органи при амилоидоза. Клинико-морфологична характеристика. Диагностика на амилоидозата.
    
19. 
    Морфологични прояви при нарушения в обмяната на минералите. Нарушения в обмяната на калия, калция и медта. Абнормно натрупване на соли на пикочната киселина, органни морфологични промени.
    
20. 
    Клетъчна смърт. Автолиза. Некроза – определение, ядрени и цитоплазмени морфологични изменения. Видове некроза – коагулационна, казеозна, коликвационна и стеатонекроза. Клинико-анатомични форми на некроза – инфаркт, гангрена, декубитус, секвестър, мутилация, нома. Клинико-морфологична характеристика. Еволюция и изходи на некрозата.
    
21. 
    Апоптоза. Дефиниция, причини, фази, морфологични особености. Клинико-морфологична характеристика. Разлики между апоптоза и некроза. Други видове клетъчна смърт – aнойкис, некроптоза. Клинични корелации.
    
22. 
    Нарушения в кръвообръщението: общ преглед, местни и общи циркулаторни нарушения. Промени в количеството на кръвта. Артериална хиперемия.
    
23. 
    Венозна хиперемия. Остра и хронична левостранна сърдечна недостатъчност – морфологични изменения. Остра и хронична десностранна сърдечна недостатъчност – морфологични изменения. Местно венозно пълнокръвие.
    
24. 
    Реологични нарушения: стаза, sludge-феномен. Исхемия: определение, видове, усложнения.
    
25. 
    Кръвоизливи. Терминология, механизми, изходи. Клинико-морфологична характеристика.
    
26. 
    Тромбоза. Определение и морфогенеза. Строеж на тромбите. Разлика между тромб и послесмъртен съсирек. Видове тромби, усложнения и еволюция. Дисеминирана интраваскуларна коагулопатия (ДИК синдром). Хемостаза.
    
27. 
    Емболия. Определение. Видове емболии според пътя на разпространението им: венозна и артериална, ортоградна, ретроградна и парадоксална емболия. Белодробна тромбоемболия: причини, видове, доказване, усложнения и изходи. Видове емболии според субстрата: мастна, въздушна, газова, амниална, бактериална, паразитарна, туморно-клетъчна.
    
28. 
    Инфаркт. Определение. Видове. Морфологична характеристика на анемичния инфаркт. Морфогенеза на хеморагичните инфаркти. Хеморагично инфарциране.
    
29. 
    Шок. Определение, патогенетични типове, фази, органни промени и морфологични изменения.
    
30. 
    Нарушения на лимфообръщението: терминология, причини, видове, усложнения.
    
31. 
    Промени в количеството на тъканната течност. Отоци: определение, видове. Белодробен и мозъчен оток. Дехидратация. Хиперхидратация.
    
32. 
    Възпаление. Определение. Етиологични фактори. Терминология. Основни морфологични прояви. Фази на възпалителната реакция. Клетки в огнището на острото възпаление – морфология и функция.
    
33. 
    Възпаление. Патогенеза и морфогенеза на възпалението. Плазмени и клетъчни медиатори. Морфо-функционални нарушения в полето на възпаление. Левкоцитна емиграция и фагоцитоза.
    
34. 
    Остро възпаление. Видове ексудат. Клетъчен състав в огнището на възпаление. Морфологични форми на острото възпаление. Усложнения и изходи.
    
35. 
    Продуктивно възпаление. Клетки в огнището на хроничното възпаление – морфология и функция. Морфологична характеристика на дифузното продуктивно възпаление. Клинично значение – примери.
    
36. 
    Неспецифично и „специфично” грануломатозно възпаление. Морфология на гранулом тип „чуждо тяло”, туберкул, гума, грануломи при лепра, саркоидоза, фелиноза, токсоплазмоза, риносклером, ревматизъм.
    
37. 
    Патология на имунитета. Реакции на свръхчувствителност. Алергични реакции – типове. Заболявания.
    
38. 
    Патология на имунитета. Автоимунни заболявания – видове и примери. Синдроми на вродена и придобита имунна недостатъчност. Трансплантационен имунитет. Имуноглобулин G4-свързани промени.
    
39. 
    Компенсаторни процеси: хипертрофия, хиперплазия, атрофия – определение, видове, морфологични характеристика. Метаплазия – определение, видове, морфологична характеристика, усложнения.
    
40. 
    Регенерация. Реституция и субституция. Фактори, влияещи на възстановителните процеси. Зарастване на рани. Морфологична характеристика на регенерацията на специализирани тъкани. Стволови клетки. Видове. Значението им за регенерацията.
    
41. 
    Тумори: определение, епидемиология, рискови фактори. Наследствени фамилни тумори. Канцерогенеза.
    
42. 
    Нарушения на клетъчния цикъл при туморния растеж. Протоонкогени, супресорни гени, гени, регулиращи апоптозата и други форми на клетъчна смърт. Ангиогенеза и туморен растеж. Туморна прогресия – инвазия, метастазиране.
    
43. 
    Тумори: терминология. Хистопатологична класификация. Макроскопска и микроскопска характеристика. Морфогенеза на туморите. Биологични особености на туморния растеж и прогресия. Хетерогенност на тумора. Метастазиране – механизми и видове.
    
44. 
    Морфологична характеристика на туморите. Разлики между доброкачествени и злокачествени тумори. Тъканен и клетъчен атипизъм. Туморна строма, антитуморни ефекторни механизми.
    
45. 
    Въздействие на туморите върху организма – локални и общи прояви. Паранеопластичен синдром. Туморна имунология. Роля на микросредата в противотуморния имунитет.
    
46. 
    Преканцерози – същност, примери. Степен на диференциация и стадиране на туморите. TNM-класификация. Патоморфологична диагностика на туморите – основни методи. Общ панел за имунохистохимично изследване при тумори.
    
47. 
    Доброкачествени тумори от епителен произход. Обща характеристика, макроскопски и хистологични особености, класификация. Клинико-морфологична характеристика.
    
48. 
    Злокачествени тумори от епителен произход. Обща характеристика, макроскопски и хистологични особености, класификация. Клинико-морфологична характеристика.
    
49. 
    Доброкачествени тумори от мезенхимен произход. Обща характеристика, макроскопски и хистологични особености, класификация. Клинико-морфологична характеристика.
    
50. 
    Злокачествени тумори от мезенхимен произход. Обща характеристика, макроскопски и хистологични особености, класификация. Клинико-морфологична характеристика.
    
51. 
    Тумори на централната и периферната нервна система – класификация, етиология и патогенеза, хистологична класификация, стадиране и прогноза.
    
52. 
    Тумори на пигментната тъкан. Обща характеристика, макроскопски и хистологични особености, класификация. Критерии за разграничаване на бенигнени и малигнени лезии. Клинико-морфологична характеристика. Имунохистохимична диференциална диагноза.
    
53. 
    Тератогенни тумори – видове. Класификация. Клинико-морфологична характеристика.
    
54. 
    Малформации – фактори за възникване, морфогенеза, видове.
    

55. 
    Атеросклероза. Рискови фактори. Патогенеза и морфогенеза. Стадии. Морфологични промени в органите.
    
56. 
    Артериална хипертония: видове, етиология и патогенеза. Морфогенеза на съдовите поражения при доброкачествена и злокачествена хипертония, морфологични промени в органите.
    
57. 
    Белодробна хипертония – първична и вторична. Остро и хронично белодробно сърце. Клинични корелации.
    
58. 
    Неинфекциозни васкулити. Темпорален артериит. Артериит на Takayasu. Нодозен полиартериит. Синдром на Raynaud.
    
59. 
    Инфекциозни васкулити: инфекциозни артериити, облитериращ тромбангиит
    
60. 
    Аневризми. Дисекация на аортата. Варици, флеботромбоза и тромбофлебит.
    
61. 
    Вродени сърдечни малформации – основни видове, морфологична характеристика и хемодинамични промени
    
62. 
    Исхемична болест на сърцето. Морфогенеза, класификация, форми на стенокардия. ХИБС. Внезапна сърдечна смърт.
    
63. 
    Инфаркт на миокарда. Рискови фактори. Видове. Еволюция и усложнения.
    
64. 
    Системни заболявания на съединителната тъкан – обща характеристика. Ревматизъм: определение, етиология и патогенеза, основни прояви.
    
65. 
    Ревматична болест на сърцето. Ревматичен ендокардит – морфологични стадии. Ревматичен миокардит и перикардит. Ревматични клапни пороци: морфологична характеристика, хемодинамични нарушения и органни усложнения.
    
66. 
    Клапни заболявания и деформитети. Морфология и хемодинамични промени.
    
67. 
    Инфекциозен ендокардит – остър и подостър: етиология, патогенеза, морфология и усложнения. Неинфекциозни ендокардити: ендокардит на Libman-Sacks, небактериален тромботичен (марантичен) ендокардит.
    
68. 
    Кардиомиопатии: дилатативна, хипертрофична и рестриктивна
    
69. 
    Миокардити – инфекциозни (бактериални, грануломатозни, протозойни, рикетсиозни) и неифекциозни
    
70. 
    Заболявания на перикарда: перикардити (видове) и перикардни изливи
    
71. 
    Системен лупус еритематодес: определение, етиология и патогенеза, морфологични изменения
    
72. 
    Ревматоиден артрит: определение, патогенеза, морфологични промени в стави, кожа и съдове. Клинично протичане. Ювенилен ревматоиден артрит.
    
73. 
    Системна склероза (склеродермия). Дерматомиозит. Полимиозит. Синдром на Sjogren. Смесени съединително-тъканни болести – Sharp синдром.
    
74. 
    Възпалителни заболявания и тумори на носа и околоносните кухини
    
75. 
    Аномалии в развитието, възпалителни заболявания и тумори на назофаринкса
    
76. 
    Аномалии в развитието, възпалителни заболявания и тумори на ларинкса. Кисти на шията.
    
77. 
    Възпалителни заболявания на трахеята и бронхите: остър трахеит, бронхит и бронхиолит. Хроничен бронхит. Бронхиектазии.
    
78. 
    Пневмонии: определение и общ преглед. Лобарна пневмония: определение, етиология, морфогенеза, морфологични стадии, усложнения и изходи. Огнищни пневмонии: определение, етиология, патогенеза, морфологични особености. Интерстициална, вирусна, микотична и хронична пневмония. Неинфекциозни пневмонии.
    
79. 
    Абсцес и гангрена на белия дроб. Ателектази.
    
80. 
    Хронична обструктивна белодробна болест. Белодробен емфизем: определение, класификация, усложнения.
    
81. 
    Бронхиална астма. Еозинофилна пневмония на Loffler. Алергична грануломатоза на Churg-Straus. Синдром на Wegener.
    
82. 
    Интерстициални белодробни заболявания. Идиопатична белодробна хемосидероза. Синдром на Goodpasture.
    
83. 
    Пневмокониози – общ преглед. Силикоза: форми и усложнения. Азбестоза.
    
84. 
    Недребноклетъчни карциноми на бял дроб. Преинвазивни лезии. Карцином ин ситу. Предиктивни биомаркери при НДКБК (ЕGFR, ALK, RОS 1, BRAF, PDL-1 и др.).
    
85. 
    Невроендокринни белодробни тумори – карциноид, атипичен карциноид. Едроклетъчен НЕК. Дребноклетъчен белодробен карцином. Диференциална диагноза.
    
86. 
    Метастатични тумори в белите дробове. Плеврити и тумори на плеврата. Диференциална диагноза.
    
87. 
    Възпалителни заболявания на устната кухина. Стоматити, глосити и ангини. Усложнения на стрептококовите инфекции.
    
88. 
    Възпалителни заболявания на зъбите и околозъбния апарат: кариес, пулпит, периодонтит, радикуларна киста, пародонтоза. Епителни кисти на челюстите. Одонтогенни тумори.
    
89. 
    Възпалителни заболявания, тумори и тумороподобни лезии на устната кухина. Епулис – видове, морфологична находка.
    
90. 
    Възпалителни заболявания и тумори на слюнчените жлези. Видове, морфологична находка. Клинични корелации.
    
91. 
    Вродени аномалии на хранопровода – трахео-езофагеални фистули, агенезия, атрезия, стеноза, ахалазия, хиатус-херния. Заболявания на хранопровода: езофагити, ГЕРБ, Баретов хранопровод, дивертикули и варици.
    
92. 
    Тумори на хранопровода – доброкачествени и злокачествени. Метастазиране. Усложнения.
    
93. 
    Вродени аномалии на стомаха (пилорна стеноза). Биопсично изследване на стомаха. Остър и хроничен гастрит. Етиология, морфогенеза, клинико-морфологични форми, усложнения.
    
94. 
    Остра и хронична язва на стомаха и на дванадесетопръстника. Определение, етиология, патогенеза и морфогенеза. Морфологична характеристика. Усложнения.
    
95. 
    Доброкачествени тумори на стомаха – епителни и мезенхимни. Ранен карцином на стомаха – морфологични форми.
    
96. 
    Злокачествени тумори на стомаха. Етиология, патогенеза, класификация, морфологична характеристика, метастазиране. Предиктивни биомаркери при карцином на стомаха.
    
97. 
    Вродени аномалии на тънкото черво (Мекелов дивертикул). Биопсично изследване на тънкото черво. Възпалителни заболявания на тънкото черво: остър и хроничен ентерит. Стафилококов ентероколит. Салмонелоза. Холера.
    
98. 
    Синдром на лошото всмукване (малабсорбция). Цьолиакия. Съдови заболявания на тънкото черво (мезентериална тромбоза). Доброкачествени и злокачествени тумори.
    
99. 
    Вродени аномалии на дебелото черво (мегаколон, атрезия на ануса, дивертикулоза). Остри колити. Меланозис коли. Ангиодисплазия и съдови лезии.
    
100. 
     Инфекциозни ентероколити. Дизентериен колит. Исхемичен колит. Микроскопски колит.
     
101. 
     Хронична възпалителна болест на дебелото черво. Улцерозен колит. Болест на Crohn. Диференциална диагноза, клинико-патологични корелации.
     
102. 
     Доброкачествени и злокачествени тумори на дебелото черво. Хистологични варианти на дебелочревните карциноми. Стадиране. Генетични особености (RAS мутационен статус, микросателитна нестабилност – MSI, dMMR).
     
103. 
     Хернии – определениe, видове. Чревна непроходимост – видове. Перитонити. Усложнения.
     
104. 
     Апендицит – видове, морфология и усложнения. Тумори на апендикса. Псевдомиксом на перитонеума.
     
105. 
     Вродени аномалии на черния дроб и жлъчните пътища
     
106. 
     Остри вирусни хепатити: етиология, патогенеза, морфологични особености, усложнения
     
107. 
     Хронични хепатити: етиология, класификация, клинико-морфологични форми, еволюция. Стадиране по METAVIR (Knodel, Ishak). Оценка на степента на фиброза.
     
108. 
     Токсични хепатити и инфекциозни хепатити, непричинени от хепатитни вируси. Остра токсична дегенерация на черния дроб.
     
109. 
     Чернодробни цирози: определение, етиология, класификация, морфогенеза, морфологични типове. Усложнения.
     
110. 
     Тумори на черния дроб – първични и метастатични. Етиология, видове, морфологична характеристика, усложнения.
     
111. 
     Холецистити: етиология, видове, морфологична характеристика, усложнения. Холелитиаза.
     
112. 
     Тумори на жлъчния мехур и извънчернодробните жлъчни пътища
     
113. 
     Аномалии на панкреаса. Остър и хроничен панкретит.
     
114. 
     Доброкачествени и злокачествени тумори на екзокринния панкреас
     
115. 
     Гастроентеропанкреатични невроендокринни тумори. Видове. Клинична картина. Морфологични критерии за определяне на биологичния потенциал – стадиране, градиране.
     
116. 
     Анемии: определение, етиология, класификация. Остра и хронична следкръвоизливна анемия. Желязо-дефицитни анемии.
     
117. 
     Мегалобластни, недоимъчни анемии и анемии от преразпределение на желязото в организма. Костномозъчна недостатъчност: Апластична анемия. Тромбоцитопении. Агранулоцитоза. Коагулопатии – видове.
     
118. 
     Миелоидни неоплазми. Класификация. Остра миелоидна левкемия, общи морфологични особености. Клонална и реактивна хемопоеза: Миелодиспластични синдроми.
     
119. 
     Хронични миелопролиферативни неоплазми. Класификация. Bcr-abl позитивна хронична миелоидна левкемия. Неопластични заболявания на плазматичните клетки. Класификация. Лангерхансова хистиоцитоза.
     
120. 
     Хиперпластични и възпалителни процеси в лимфните възли: лимфаденопатии, хронични неспецифични и грануломатозни лимфаденити
     
121. 
     Малигнени заболявания на лимфната тъкан. Остра лимфобластна левкемия/ лимфом. В- и Т- клетъчни Неходжкинови лимфоми. Общи принципи на класификацията, патология на най-честите нодални и екстранодални лимфоми: хронична лимфолевкоза/ дребноклетъчен лимфоцитен лимфом, фоликуларен лимфом, дифузен едроклетъчен Б-клетъчен лимфом, екстранодален маргинално зонов лимфом, периферен Т-лимфом. Основи на ИХХ диагностиката на неходжкиновите лимфоми.
     
122. 
     Ходжкинови лимфоми: етиология и патогенеза, класификация, стадиране, прогноза. Роля на ИХХ диагностика.
     
123. 
     Патология на слезката: вродени и придобити аномалии, кисти – видове, възпалителни и инфекциозни заболявания, циркулаторни нарушения и отлагане на абнормни субстанции. Тумори на слезката. Спленомегалия – диференциално-диагностични аспекти.
     
124. 
     Патология на тимуса: вродени аномалии, хиперплазия на тимуса; миастения гравис. Тумори на тимуса. Тимоми – принципи на класификацията. Тимусен карцином – варианти. ИХХ диагностика и ДД на тумори в медиастинума.
     
125. 
     Първични гломерулопатии (гломерулонефрити). Патогенеза и морфогенеза. Симптоми и синдроми. Класификация.
     
126. 
     Гломерулонефрити, протичащи с нефритен синдром: дифузен ендокапилярен пролиферативен гломерулонефрит, бързо прогресиращ (полулунен) гломерулонефрит, белодробно-бъбречен синдром на Goodpasture.
     
127. 
     Гломерулонефрити, протичащи с нефротичен синдром: болест на минималните изменения, огнищна сегментна гломерулосклероза, мезангиокапилярен гломерулонефрит.
     
128. 
     Гломерулонефрити, протичащи с нефротичен синдром: IgA-нефропатия, мембранозна нефропатия. Дифузен склерозиращ гломерулонефрит.
     
129. 
     Гломерулопатии при системни и обменни заболявания: лупусен нефрит, диабетна нефропатия, амилоидоза.
     
130. 
     Остър и хроничен пиелонефрит: етиология, патогенеза, морфология, усложнения
     
131. 
     Остра бъбречна недостатъчност. Исхемична и нефротоксична остра тубулна некроза. Кортикални некрози. Балканска ендемична нефропатия.
     
132. 
     Бъбречно-каменна болест. Етиология. Видове конкременти. Усложнения. Поликистоза на бъбреците – видове, етиология и морфологична характеристика.
     
133. 
     Нефросклерози: класификационен подход, макроскопска характеристика. Морфологични промени при хроничната бъбречна недостатъчност.
     
134. 
     Тумори на бъбреците. Класификация. Морфологични варианти. Стадиране и градиране. Клинико-морфологична характеристика.
     
135. 
     Възпалителни заболявания и тумори на пикочния мехур. Морфологични варианти. Стадиране и градиране. Клинико-морфологична характеристика.
     
136. 
     Възпалителни заболявания, тумори и тумороподобни образувания на женските външни полови органи и на влагалището.
     
137. 
     Възпалителни заболявания на маточната шийка – инфекциозен и неинфекциозен цервицит. Псевдотумори на маточната шийка – ендоцервикални полипи и кондиломи.
     
138. 
     Предракови състояния на маточната шийка. SIL, Carcinoma in situ. Цитологична и хистопатологична характеристика и корелации – PAP, Bethesda система.
     
139. 
     Микроинвазивен и инвазивен плоскоклетъчен карцином на маточната шийка. Аденокарциноми. Морфологична диагностика. Прогноза.
     
140. 
     Остър и хроничен ендометрит, ендометриоза, хиперплазия на ендометриума – етиология, морфологични форми.
     
141. 
     Доброкачествени и злокачествени тумори на маточното тяло. Морфологични варианти. Стадиране и градиране на злокачествените тумори. Клинико-морфологична характеристика.
     
142. 
     Възпалителни заболявания и тумори на маточните тръби. Възпалителни заболявания на яйчниците – видове и усложнения.
     
143. 
     Тумори на яйчниците: класификация, видове, общи характеристики. Тумори от повърхностния епител на яйчниците.
     
144. 
     Тумори на яйчниците. Герминативно-клетъчни тумори, тумори на половите върви. Метастатични тумори на яйчниците.
     
145. 
     Възпалителни и фиброзно-кистични изменения на гърдата. Доброкачествени тумори на гърда. Бифазни тумори на гърдата – филоиден тумор, фиброаденом. Интрадуктален папилом/папиломатоза. Бенигнена патология на мъжка гърда.
     
146. 
     Карцином на гърдата – морфологични видове – специални и неспециални хистологични варианти. Болест на Paget. Инфламаторен карцином на гърдата. Степенуване и стадиране на карцинома. Карцином на мъжка гърда.
     
147. 
     Прогностични и предиктивни фактори и биомаркери при карцином на гърдата. ИХХ определяне на рецепторния статус – ER, PR, HER-2 и на пролиферативния индекс Ki-67. Метастазиране.
     
148. 
     Аборт и извънматочна бременност: причини, видове, морфология, усложнения
     
149. 
     Циркулаторни нарушения и възпалителни изменения в плацентата. Заболявания на трофобласта – гроздовидна бременност и хорионкарцином.
     
150. 
     Токсикози на бременността. Следродова инфекция и родов сепсис. Плацентарен полип и възел.
     
151. 
     Невъзпалителни пневмопатии – ХМБ, аспирационен синдром на новороденото, белодробна ателектаза. Асфиксия на плода.
     
152. 
     Родова травма – видове. Хемолитична болест на плода и новороденото – форми.
     
153. 
     Пневмонии и сепсис на новороденото. Морфологични особености.
     
154. 
     Вродени аномалии, възпалителни заболявания и тумори на пениса. Карцином на пениса.
     
155. 
     Вродени аномалии, възпалителни заболявания и тумори на тестисите и епидидима. Морфологична находка и ДД.
     
156. 
     Възпалителни заболявания и бенигнена хиперплазия на простатната жлеза – морфологични промени, усложнения. Простатен карцином – морфологични особености, градиране, стадиране, метастазиране.
     
157. 
     Тумори на предния дял на хипофизата. Хиперпитуитаризъм: Акромегалия. Гигантизъм. Болест на Cushing. Хипопитуитаризъм: Нанизъм. Синдром на Sheehan. Адипозо-генитална дистрофия. Безвкусен диабет. Краниофарингеом.
     
158. 
     Хиперпластични процеси на щитовидната жлеза. Хипер- и хипотиреоидизъм.
     
159. 
     Тиреоидити: етиология, патогенеза, видове, морфологична характеристика
     
160. 
     Доброкачествени и злокачествени тумори на щитовидната жлеза. Методи за диагностика.
     
161. 
     Заболявания на околощитовидните жлези. Хипер- и хипопаратиреоидизъм. Тумори на паращитовидните жлези.
     
162. 
     Заболявания на надбъбречните жлези: остра и хронична надбъбречна недостатъчност. Хиперфункция на надбъбречната кора. Тумори на надбъбреците.
     
163. 
     Захарен диабет, морфологични промени в органите. Тумори на ендокринния панкреас.
     
164. 
     Възпалителни процеси, тумороподобни процеси и епителни тумори на клепачите
     
165. 
     Възпалителни процеси, епителни и пигментни тумори на конюнктивата. Каналикулит и дакриоцистит.
     
166. 
     Заболявания на роговицата, лещата, увеята, ретината и стъкловидното тяло. Вътреочни тумори.
     
167. 
     Отити – видове, морфология, подход за вземане на некропсичен материал.
     
168. 
     Дегенеративни заболявания на нервната система. Невромускулни заболявания – дистрофии и миопатии.
     
169. 
     Циркулаторни заболявания на нервната система – инфаркти и кръвоизливи. Причини, морфология, усложнения. Мозъчно-съдова болест.
     
170. 
     Хидроцефалия и мозъчен оток – видове, патогенетични механизми, изходи
     
171. 
     Вирусни серозни менингити. Вирусни полиоенцефалити: Полиомиелит на Хайне-Медин, летаргичен енцефалит, остър паркинсонов енцефалит.
     
172. 
     Прионови болести – болест на Jacob–Creutzfeld и болестта Куру. Демиелинизиращи енцефаломиелити и невропатии, мононеврити и полиневрити.
     
173. 
     Дегенеративни заболявания на нервната система: Болест на Алцхаймер, болест на Пик. Хорея на Хънтингтон, болест на Hallervorden-Spatz, Паркинсонов синдром. Спиноцребеларни дегенерации.
     
174. 
     Бактериални менингити и менингоенцефалити: епидемичен цереброспинален менингит, неменингококов гноен лептоменингит, туберкулозен менингит и менингоенцефалит, невросифилис.
     
175. 
     Астроцитни тумори – видове. Мултиформен глиобластом. Олигодендроглиални тумори. Морфологична и биологична характеристика.
     
176. 
     Тумори на епендимната глия и плексус хориоидеус. Ембрионални тумори – медулобластом. Морфологична и биологична характеристика.
     
177. 
     Тумори на мозъчните обвивки и на швановите клетки. Видове. Морфологична и биологична характеристика. Тумори на симпатиковата нервна система.
     
178. 
     Кожна биопсия. Хистопатологична терминология. Псориазис. Лихен планус. Грануломатозни лезии в кожата.
     
179. 
     Бенигнени и злокачествени тумори на кожата. Стадиране и степенуване на злокачествените тумори. Кожни лимфоми – микозис фунгоидес.
     
180. 
     Бенигнени и злокачествени тумори на кожните придатъци. Класификация. Диференциална диагноза.
     
181. 
     Меланоцитни тумори на кожата. Диагностични методи. Стадиране и молекулярни маркери за меланом.
     
182. 
     Инфекциозни дерматози – импетиго, веруки, молускум контагиозум, вирусна екзантема, повърхностни микози
     
183. 
     Неинфекциозни булозни дерматози – пемфигус, пемфигоид, дерматитис херпетиформис
     
184. 
     Остеопороза, остеомалация, остеомиелит, болест на Paget, фиброзна дисплазия. Костна некроза.
     
185. 
     Доброкачествени и злокачествени тумори на костната тъкан – остео-, фибро- и хондрогенни тумори. Фиброхистиоцитни и гигантоклетъчни тумори. Клинико-патологични корелации.
     
186. 
     Сарком на Ewing. Хордом. Съдови лезии и тумори на костта. Клинико-патологични корелации.
     
187. 
     Доброкачествени и злокачествени тумори на меките тъкани – методи за диагностика. Класификация. Бенигнени и малигнени фибробластни/миофифробластни лезии. Фиброхистиоцитни тумори. Фиброматози. Клинико-морфологична характеристика.
     
188. 
     Гaстроинтестинални и екстрагастроинтестинални стромални тумори (GIST и EGIST) – патогенеза, диагностика. Морфологични критерии за определяне на малигнения потенциал. Предиктивни молекулярни биомаркери.
     
189. 
     Адипоцитни и тумори от гладка и напречно-набраздена мускулатура на меките тъкани. Диагностични критерии и клинико-морфологични корелации.
     
190. 
     Съдови лезии. Васкуларни бенигнени, интермедиерни и малигнени тумори. Инфламаторен миофибробластен тумор. Клинико-морфологична характеристика.
     
191. 
     Тумори с „несигурна” диференциация – PEC-ом, дезмопластичен дребноклетъчен кръглоклетъчен тумор, синовиален сарком, епителиоиден и светлоклетъчен сарком на меките тъкани.
     
192. 
     Респираторни вирусни инфекции: грип, аденовирусна и респираторно-синцитиална вирусна инфекция
     
193. 
     Бяс, морбили и херпес-вирусни инфекции (херпес симплекс, варицела, цитомегалия, болести, свързани с Epstein-Barr вирусна инфекция).
     
194. 
     Вирусни хеморагични трески (Кримска хеморагична треска, хеморагична треска с бъбречен синдром)
     
195. 
     СПИН. Епидемиология. Етиология. Трансмисивни пътища. Патогенеза. Патологични лезии и клинична манифестация. Усложнения.
     
196. 
     Рикетсиози: Марсилска треска, Ку-треска, епидемичен петнист тиф
     
197. 
     Стафилококови и стрептококови инфекции – стафилококов ентероколит. Хранителна стафилококова токсиинфекция. Скарлатина.
     
198. 
     Епидемичен менингит. Остър и свръхостър менингококов сепсис. Усложнения.
     
199. 
     Тетанус. Антракс. Дифтерия. Морфологични особености.
     
200. 
     Туберкулоза: обща характеристика и класификация. Първична туберкулоза.
     
201. 
     Хематогенна туберкулоза. Вторична туберкулоза. Форми. Усложнения.
     
202. 
     Придобит сифилис: епидемиология, етиология, патогенеза. Първичен, вторичен и третичен луес. Невролуес. Вроден сифилис.
     
203. 
     Сепсис – видове, форми, морфологични особености
     
204. 
     Протозойни инфекции – амебиаза, малария, токсоплазмоза. Морфологични особености.
     
205. 
     Микози – кандидоза, аспергилоза, криптококоза, мукормикоза, кокцидиомикоза, хистоплазмоза. Морфологични особености.
     
206. 
     Паразитози – аскаридоза, трихинелоза, ехинококоза. Морфологични особености.
     
207. 
     Лекарствени увреждания – кратка обща характеристика. Морфологични промени, вследствие на употреба на сулфонамиди, антибиотици, цитостатици, нестероидни и стероидни противовъзпалителни средства.
     
208. 
     Усложнения на реанимацията и интензивната терапия (кардио-пулмонална ресусцитация, дихателна реанимация, при използване на венозни и артериални пътища в реанимационната практика)
     

1. 
   Велев, Г., Каменова, М. и др. Обща патология (том 1). 5-то прераб. и доп. изд., Варна, 2016.
   
2. 
   Велев, Г., Каменова, М. и др. Клинична патология (том 2). 3-то изд., София, 2007.
   
3. 
   Вълков, Иван. Обща и специална патологична анатомия. София, 1993.
   
4. 
   Национални ръководства и учебни книги - МОРЕ - мултидисциплинарни ръководства по Онкология. 2018.
5. 
   Пonoвcka С., Динева Т., Дамянова П. и кол.: Система за осигуряване на качество и качествен контрол в патологичната анатомия.// Studia oncologica, 2017, N 1, с.10-28.
   
6. 
   Allen, D.C., Cameron, R.I. Histopathology specimens : clinical, pathological and laboratory aspects. 2013, London.
   
7. 
   Bosman, F. T. WHO classification of tumours of the digestive system. 2010, Lyon.
   
8. 
   Cibas, E.S., Ducatman, B.S. Cytology: diagnostic principles and clinical correlates. 4-th ed., 2014, Canada.
   
9. 
   El-Naggar, A.K., Chan, J.K.C., Rubin G.J., Takata, T., Slootweg, P.J. WHO classification of head and neck tumours. 4-th ed.,2017, Lyon.
   
10. 
    Finkbeiner, W.E., Ursell, P.C., Davis, R.L., et al. Autopsy pathology: a manual and atlas. 2-nd ed., 2009, Philadelphia.
    
11. 
    Fletcher, C.D. M. WHO classification of tumours of soft tissue and bone. 2013, Lyon.
    
12. 
    Gattuso, P., Reddy, V.B., David, O., et al. Differential diagnosis in surgical pathology. 3-ed ed.,  2014,  Philadelphia.
    
13. 
    Idowu, M.O., Dumur, C.I., Garrett, C.T. Molecular oncology testing for solid tumors. A pragmatic approach. 1-st ed., 2015, Switzerland.
    
14. 
    Keeling, J.W., Khong, T.Y. Fetal and Neonatal Pathology. 4-th edn., 2007, London.
    
15. 
    Kumar, V., Abbas, A.K., Aster, J. Robbins et Cotran Pathologic basis of disease. 9-th ed., 2015, Philadelphia.
    
16. 
    Kurman, R.J. WHO classification of tumours of female reproductive organs. 2014, Lyon.
    
17. 
    Lakhani, S.R. WHO classification of tumours of the breast. 2012, Lyon. 
    
18. 
    Le Boit, P. E., Burg, G., Weedon, D., Sarasin, A. Pathology and genetics of skin tumours. 2006, Lyon.
    
19. 
    Leonard, D.G.B. Molecular pathology in clinical practice. 2016, Switzerland.
    
20. 
    Lin, F., Prichard, J.W. Handbook of practical immunohistochemistry: Frequently Asked Questions. 2011, New York.
    
21. 
    Lloyd, R.V., Osamura, R.Y.,  Klèoppel, G., Rosai, J., WHO classification of tumours of endocrine organs. 4-th ed., 2017, Lyon.
    
22. 
    Louis, D.N., Ohgaki, H., Wiestler, O.D., Cavenee, W.K. WHO classification of tumours of the central nervous system. Rev. 4-th ed., 2016, Lyon.
    
23. 
    Mendelsohn, J., Gray, J.W., Howley, P.M., et al. The molecular basis of cancer. 2015, China.
    
24. 
    Mills, S.E. Histology for pathologists.  4-th ed., 2012, China.
    
25. 
    Moch, H., Humphrey, P.A., Ulbright, T. M., Reuter, V. E. WHO classification of tumours of the urinary system and male genital organs. Rev. 4-th ed., 2016, Lyon.
    
26. 
    Mohan, Harsh. Textbook of pathology.  7-th ed., 2015, New Delhi.
    
27. 
    Rekhtman, N., Bishop, J.A. Quick reference handbook for surgical pathologists. 2011, Berlin Heidelberg.
    
28. 
    Rosai, J. Gross techniques in surgical pathology. In Rosai and Ackerman's Surgical Pathology Vol. 1, Rosai, J. Ed. 11-th ed., 2011,  Philadelphia.
    
29. 
    Strayer, D., Rubin, E. Rubin's Pathology: Clinicopathologic foundations of medicine.7-th ed., 2015, Philadelphia.
    
30. 
    Suvarna, K., Suvarna, K., Layton, C., et al. Bancroft’s theory and practice of histological techniques. 7-th ed., 2013, China.
    
31. 
    Swerdlow, S.H. WHO classification of tumours of haematopoietic and lymphoid tissues. Rev. 4-th ed., 2017, Lyon.
    
32. 
    Travis, W.D., Brambilla, E., Burke, A., Marx, A., Nicholson, A.G. WHO classification of tumours of the lung, pleura, thymus and heart. 4-th ed., 2015, Lyon.