Програма за световна евангелизация, която да донесе посланието на спасението до всеки човек на земята, във всяко поприще

10 - ДЪРЖАВАТА И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

Както показах в тази книга, християнският мироглед има всеобхватни последствия, включително и държавата. Въпреки това, през по-голямата част от миналия век (до 1980) християните са се задоволявали единствено да организират “убежища” далеч от обществените въпроси – с изключение на погрешно насоченото християнско влияние в „сухия режим.”⁴⁶¹

Макар да поддържаме основополагащо разграничение между църквата и държавата,⁴⁶² все пак трябва да осъзнаваме призванието на християнина да засяга всички области на живота с истината на Христос. Великото поръчение не е без последствия за държавната власт.⁴⁶³

1. Загриженост за държавната власт. Християните трябва да са заинтересовани за функцията на държавата като една от божествено определените институции.⁴⁶⁴

Христос ни призовава да “научим всички народи” и това понятие за „народи” включва идеята за “общества” (от дискусията по-горе). Следователно трябва да имаме загриженост за правителствата на народите, защото те са важна част от обществото. Да пропускаме пиетистично загрижеността за държавната власт означава да осакатяваме изводите следствията от Великото поръчение.⁴⁶⁵

Трябва също да отбележим, че това отстъпление няма да е в съгласие с библейските примери. И Павел, и Петър дават изрични библейски принципи, приложими към държавната власт (Римляни 13:1-4;⁴⁶⁶ 1 Петрово 2:13-17). Йоан Кръстител и Христос дори изобличиха властите за тяхното неморално поведение (Мат. 14:1-12; Марк 6:18; Лука 13:32). Писанието насърчава нашата молитва за държавната власт (Ездра 6:10; Псалм 72:1; Еремия 29:7)

2. Покорство на държавната власт. Различните области на управление – семейство (1 Тимотей 5:8; Ефесяни 5:22-6:4), църква (Евреи 13:17; 1 Петрово 5:1-5), и държава (1 Тимотей 2:2-3; 1 Петрово 2:14) са назначени от Бога за наше добро.

Павел и Петър конкретно ни задължават да се покоряваме на държавната власт (Римляни 13:2-7; 1 Петрово 2:12-17). Тъй като Великото поръчение показва, че Христос да предявява претенции към “всяка власт” на земята, държавната власт трябва да се покори на Неговото намерение. Следователно, като основно и общо правило християнинът трябва да живее подреден, изявяващ Христос живот в своите обществени отношения (1 Петрово 2:15).

Независимо от това християнинът по всяко време почита Бога и Христос като най-върховна власт и трябва да отказва да изпълни всяка държавна заповед, която би го задължила да прави това, което е противно на Божията открита воля.⁴⁶⁷ Държавата не може да действа като Бог;⁴⁶⁸ тя не притежава непогрешима власт.⁴⁶⁹ Само Христос има “всяка власт”, с която да ни заповядва (Матей 28:18).

3. Разобличаване на злите действие на държавата. Поради това, че човекът е грешен, държавната власт лесно се поддава на греха и трябва да бъде разобличавана за своето нечестие.

Бог мрази неправдата, където и да се намира тя. Конкретно в областта на държавната власт нечестието има ужасни и опасни последици. Прекланяйки се пред върховната власт на Христос (Матей 28:18) и стремейки се активно да “научи народите” (Матей 28:19), християнинът ще “разобличава делата на тъмнината” (Ефесяни 5:11).⁴⁷⁰ Той ще се характеризира като противник на определени държавни действия поради своето посвещение на Христос (Деяния 5:21, 29; 17:7-10).

4. Участие в държавната власт. Тъй като вярата трябва да се вижда в делата (Яков 2:14-26), и молитвата трябва да бъде подкрепена с работа,⁴⁷¹ ние самите трябва активно да участваме в държавните процеси, а не просто да “бъдем загрижени.”

Призивът да се “научат народите” включва активно и прилежно прогласяване на исканията на Христос дори пред държавната власт. Християнинът трябва да насърчава държавна политика основана на Божия закон.⁴⁷² Една от изричните цели за основаването на Израел от Бога под Неговия закон беше да дава пример на останалите държави по света относно праведния закон.⁴⁷³ Държавната власт трябва да прославя Бога в управлението на своето население⁴⁷⁴ като го основава върху Божия закон.

Като правим това, трябва да осъзнаваме важността на местните държавни служби, понеже: (а) Повечето висши, федерални служби са били спечелени от онези, които имат опит в по-нисшата, местна власт. Така в дълъг период (Матей 28:20) това ще пожъне награди. (б) Ние имаме повече влияние върху местната власт, отколкото върху федералната власт. (в) Това е по-евтино и насърчава настойничеството.

5. Насърчаване на християнски характер на управлението. Тъй като Христос има “всяка власт”, ние трябва да работим дългосрочно за признаването и покорството под Христовата власт (а не властта на Църквата!) в Конституцията на Съединените щати.

Макар всяка настояща дискусия за благоговейно покорство пред Христос в държавните дела да изглежда противна на “американския начин на живот”, това не винаги е било така. Най-ранните колониални харти и щатски конституции – дори до деветнадесети век – били отличително християнски завети, напълно признаващи Христовата “власт на земята” (Матей 28:18). Именно поради упадъка на цялостно християнската програма за “създаване на ученици” и библейско евангелизиране (Матей 28:19) сме стигнали до светска държава. Този упадък до голяма степен се дължи на отрицателното влияние на Голямото съживление през осемнадесети век.⁴⁷⁵

Християните трябва да започнат да преосмислят своето разбиране за държавната власт. “Онзи, който владее над народите, нека бъде справедлив, да владее със страх от Бога” (2 Царе 23:3). В дългосрочен план, поради предопределеното разширяване на Христовото царство, всички царе и народи ще се преклонят пред Христос.⁴⁷⁶ И тъй като Бог обикновено работи чрез посредници, трябва да осъзнаем, че интелектуалната подготовка трябва да започне сега, в очакване на промяната на обществената парадигма. Всичко това ще включва регистрация за гласуване, гласуване, работа в избирателния район, кандидатиране за постове и други такива усилия.
Заключение
Великото поръчение има важно, пряко отношение върху трите основополагащи обществени институции – семейството, църквата и държавата. Цялостният характер на Великото поръчение изявява неговото величие и практичност за живота. Очите на Господа са на всяко място, за да наблюдават злото и доброто (Притчи 15:3), не само в сърцето на човека, но във всички области на живота.

Ако християните искат да запазят величието на Великото поръчение, те трябва да потърсят неговата приложимост в целия живот. За да направим това, ще е необходима радикална библейска преориентация в мисленето ни. Трябва отново да възстановим духа на Павел: