Програма за световна евангелизация, която да донесе посланието на спасението до всеки човек на земята, във всяко поприще
Изтегляне 2.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЧАСТ I: ОСНОВИ
ВЪВЕДЕНИЕ“Даде ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй идете, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал: и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матей 28:18-20). В тези 51 думи от Евангелието на Матей имаме това, което с основание наричаме “Великото поръчение”. Това поръчение беше дадено от Господ Исус Христос само няколко дни след Неговото възкресение и не много време преди Неговото възнасяне в небето. Великото поръчение дълго време е служило и продължава да служи и днес като военна заповед за Христовата Църква в света.7 Рядко има мисионерска конференция, която да не се позове на този текст. Малко са деноминациите, които са били основани без някакво позоваване на него. Повечето ортодоксални християни, независимо към коя деноминация и към кое теологическо течение принадлежат, са издигали това като своето знаме в служението на Христос.8 Но правилно ли се разбира днес Великото поръчение? Дали пълнотата на неговото значение се разбира от привържениците му? Наистина ли схващаме Величието на Великото поръчение? Тези въпроси стават все по-важни в евангелските кръгове.
Сред евангелските християни днес се развива подобна дискусия. Тя е свързана с проблема за привидната неприложимост на Писанието. Трябва ли да се прилага уверено цялото Писание към живота днес? Божието Слово практично ли е за християнския живот и обществено поведение във всяка област на съвременното общество?10 И значението на Великото поръчение лежи точно в сърцето на тази важна дискусия. Като цяло въпросът за величието на Великото поръчение може да се разреши чрез правилно отговаряне на следните три основни въпроса: 1. Какво е Великото поръчение? А: Великото поръчение напълно нова божествена програма ли е в отговор на греха, която се поставя в ярък контраст и не е продължение на старозаветната програма? Б. Или то е завършекът на древната заветна програма на Бога в отговор на греха, и осъществяването на развитието на прогреса на изкуплението, което е приемствено със Стария Завет? 2. Каква е целта на Великото поръчение? А. Неговата цел песимистична ли е, насочваща Църквата да бъде предизвикателен свидетел в безнадеждно изгубен и умиращ свят и въпреки силната му съпротива да “изтръгва главни от огъня”? Б. Или неговата цел е оптимистична, даваща на Църквата сила успешно да работи за спасението на света срещу всяка съпротива, докато води мнозинството от хората към спасение? 3. Какво е естеството на Великото поръчение? А. Неговото естество индивидуално ли е, стремящо се към спасението на отделните изгубени грешници, с намерение да ги обучи в техния личен живот и обществено поклонение? Б. Или неговото естество е цялостно, стремящо се към спасението на отделните изгубени грешници, с намерение да ги обучи в техния личен живот, обществено поклонение, но и развитие на християнско общество? Подходът Трите въпроса, представени по-горе, засягат жизненоважни проблеми, свързани с Великото поръчение и християнската дейност в един греховен свят. В този труд ще се стремя да отговоря на тези важни въпроси от Писанието. Като правя това се надявам да допринеса за по-добро разбиране на величието на Великото поръчение. Моят подход към Великото поръчение се състои в това да предлагам съсредоточен и внимателен екзегетичен анализ на Матей 28:18-20. Ще поставя за разглеждане широк обхват текстове от цялото Писание, за да изпълня с плът пълното библейско значение на Поръчението. Въпросът пред нас е, както беше казано по-горе, приложимостта на Писанието – на цялото Писание – за съвременния живот и общество. Моята надежда е, че това изследване ще просвети и ще даде предизвикателство на читателите. Моят замисъл е да просветя християните в учението на Писанието по този важен въпрос и да ги насърча да приложат библейските принципи към целия живот. Поръчението пред нас е наистина велико, защото то се позовава на “всяка власт” (Матей 28:18) да се научат “всичките народи” (Матей 28:19), на “всички неща” (Матей 28:20а), които Исус каза на своите ученици. То дава и сигурната надежда, че Исус ще бъде с нас “през всичките дни” (Матей 28:20б), за да се увери, че поръчението е изпълнено. Преди да започна по същество, трябва да се спра на основите на Великото поръчение. То се гради на два основополагащи камъка: сътворението и завета. В първите две глави разглеждам свързаните въпроси, извлечени от сътворението и от завета. ЧАСТ I: ОСНОВИ1 - МАНДАТЪТ НА СЪТВОРЕНИЕТО И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕИ Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Нашата прилика; и нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя, и над всяко влечуго по земята. И Бог сътвори човека по Своя образ; по Божия образ го сътвори; мъжки и женски пол ги сътвори. И Бог ги благослови. И каза им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята, и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици, и над всяко живо същество по земята (Битие 1:26-28). Християнската вяра е загрижена за материалния свят, тук и сега. Християнският интерес към материалния свят тук и сега се засвидетелства в това, че: (1) Бог сътвори земята и човешкото тяло като материални обекти и всички са “много добри”.11 (2) Христос дойде в плът, за да изкупи човека.12 (3) Неговото Слово ни води как да живеем в настоящия, материалния свят.13 (4) Бог има намерение да ни остави на земята за нашия живот в тялото ни и не ни премахва веднага след като се спасяваме чрез Неговата благодат.14 Както е очевидно от тези четири наблюдения, ние имаме отговорност към това, което е тук и сега. Точно толкова очевидно е, че тази отговорност е неизбежно в светлината на споменатите духовни реалности: Бог, изкупление, откровение и провидение. При смъртта всички хора влизат в духовния свят, вечното обиталище (или небето, или ада).15 Но преди нашето пристигане във вечността всички хора живеят пред Бога в материалния свят,16 който Той е създал за Своя собствена слава като място за обиталище на човека.17 Великото поръчение неизбежно говори и за настоящето състояние (като ни дава нашето задължение в материалния свят), и за вечното състояние (като ни показва средството за нашето влизане в небесата). С други думи, то коментира въпросите, засягащи и тялото, и душата. И двата основополагащи камъка на изследването ни за Великото поръчение се намират в Битие. Всъщност основите на цялата действителност, откровение и изкупление са положени в книгата Битие, което определя първостепенното значение на тази книга в християнската вяра. Самото заглавие “Битие” (на английски, Genesis) е извлечено от гръцкия превод18 на Битие 2:4а: “Това е книгата за произхода [гръцки: geneseos] на небето и земята.”19 Думата geneseos означава “произход, източник”.20 И в началните глави на Битие (гл. 1-3) намираме основните елементи на тези основополагащи истини.
Така, човек има изконен импулс да господства като резултат на това, че е създаден по Божия образ, и основополагаща отговорност да прави това като резултат от заповедта в мандата на сътворението. Отличителната задача на човека в Божия свят съобразно Божия план е да развие общество.22 Обществото може да се определи като сборно натрупване на нормативни трудове на човека в съвкупността на времето.23 Адам трябваше да “култивира” света (Битие 1:26-28), започвайки от Едем (Битие 2:15). Интересно е, че ранният паднал човек е подтикван към обществени подвизи много над очакванията на хуманистичните антрополози и социолози. Виждаме резултата и значението на мандата на сътворението много рано в историята на действията на Адамовото потомство в изграждането на общество. В Библията човекът е виждан да действа като господстващо творение, завладяващо земята и развиващо култура, дори въпреки навлизането на греха. Човекът бързо развива различни страни от обществената култура: отглеждане на добитък, създаване на музика, изработка на сечива от метал, и т.н. (Битие 4:20-22). Понеже човекът е социално творение (Битие 2:8), неговото изграждане на общество включва и областта на политическо управление; това се вижда в наредбата от Бога за държавната власт (Римляни 13:1-2). Още в първите мигове след сътворението на човека не само му беше заповядано да развива цялото Божие творение, но той действително започна да го прави. Обществото не e случаен елемент встрани от историческия ред. Нито трябва да бъде такъв за християнската дейност. Важно е да осъзнаем, че общественият мандат не беше оттеглен с навлизането на греха в света. Мандатът се появява на няколко места в Писанието след Падението: Битие 9:1; Псалм 8; Евреи 2:6-8. Но новият фактор – грехът – направи необходима божествената намеса и допълването на първоначалния мандат с нов фактор – на изкуплението. Веднага след грехопадението на Адам Бог установява завет на благодат, който осигурява човешкото изкупление. Битие 3:15 обещава идването на изкупител (“потомството на жената”), който ще унищожи Сатана (“потомството на змията”). Този стих често е наричан “протоевангелие”, или “първото обещание на благовестието”. Благовестието на Божията спасителна благодат започна именно в този момент от историята.24 И завършекът на това протоизкупително обещание е Великото поръчение. Сравняване на мандатите Има евангелски християни, които разграничават мандата на сътворението (или обществения мандат) от Великото поръчение,25 което е било наречено “Мандат на новото творение” (или “Благовестителски мандат”). Тази грешка е злополучна – тя ограничава величието на Великото поръчение, а оттам – и правилното ангажиране на християнското призвание в света. Но двата мандата са тясно свързани. Няколко съображения доказват това: И двата мандата са дадени в стратегически времена Мандатът на сътворението се появява като “надигане на тържествуваща песен” при приключването на Божията творческа дейност.26 По това време сътворението е току-що завършило и е обявено за “много добро” (Битие 1:31-2:2). Битие заявява: “Бог завърши Своето дело.”27 Гръцката дума за “завърши” тук е suntetelesen, основана на корена teleo. Дадено е радостно изявление при завършването на Божието дело. Мандатът на новото творение също се появява в кулминационна точка от божествената работа. Той беше даден при завършването на Христовото дело за изкуплението на човека, недълго след като той обяви: “Свърши се” (Йоан 19:30).28 Неговото твърдение на гръцки е tetelestai, на основата на същия корен teleo, намиращ се в заявлението в Битие 2:2. От делото на Христос започва “ново създание”; има няколко стиха, които говорят за спасението като за ново творение.29 Старото творение включва материалния свят, в който ние живеем; новото творение включва духовния свят, който управлява живота ни на спасени създания. Следователно старото творение и новото творение са взаимно свързани. И така, мандатът на сътворението и мандатът на новото творение също се допълват. И двата мандата са дело на една и съща власт Върховната власт на триединния Бог стои конкретно в основата на мандатите и на сътворението, и на новото творение. Мандатът на сътворението беше даден пряко от устата на Бога, Който току-що беше създал цялата действителност чрез Своето изговорено Слово (Битие 1:26-31). Този Бог каза: “Да направим човека по Нашия образ” (Битие 1:26), показвайки тук своето триединно естество. Дейността на по-късния мандат на новото творение трябва да бъде изпълнявана “в името на Отца, и Сина и Святия Дух”, триединния Бог (Матей 28:19). Той също беше произнесен от самата уста на Бога: Бог Син, Който има “цялата власт на небето и на земята” (Матей 28:18), и чрез Когото беше създадена вселената.30
Мандатът на сътворението първоначално беше под заветното ръководство на Адам. Под “заветно” се има предвид, че Адам действаше не само от свое име, но и от наше. Когато беше изкушен в Едемската градина (Битие 2:16-17) и падна (Битие 3:6), той направи това и вместо нас, като наша заветна глава (Римляни 5:14). Всички ние се раждаме грешници31 на основа на тази заветна връзка с Адам. Ние не придобиваме нашето греховно състояние; ние се раждаме в него. Мандатът на новото творение е под продължаващото ръководство на последния Адам – Христос.32 Когато Христос живя според Божия закон през всички Свои изпитания (Евреи 4:15) и умря под този закон (Галатяни 4:4), той направи това от наше име, като наша заветна глава (Римляни 5:14). Всички християни са новородени33 въз основа на тази заветна ръководна връзка с Христос. Ние не придобиваме нашето праведно състояние; ние се раждаме в него.
Мандатите на сътворението и на новото творение са предназначени за покоряването на земята за Божията слава. Мандатът на сътворението трябваше да започне от Едем (Битие 2:15) и постепенно да обхване цялата земя (Битие 1:26-28). Той беше потвърден отново след потопа (Битие 9:1-7). Мандатът на новото творение, който допълва, обхваща и възстановява етично човека за праведната задача на мандата на сътворението, трябваше да започне в Ерусалим (Лука 24:47) и постепенно да обхване света (Матей 28:19). Както ще покажем в следващите глави, във Великото поръчение е изложено божественото задължение на истинската, сътворена същност на човека. То цели спасението на света, довеждането на сътворения ред в покорство на Божието управление. Това трябва да бъде изпълнено с активното, осветено посредничество на изкупения човек, който е бил обновен в Божия образ.34
Мандатът на сътворението първоначално беше даден на Адам и Ева (Битие 1:27), и след това обновен с Ной и неговите синове (Битие 9:1). Мандатът на новото творение беше даден на Христовите ученици (Матей 28:16) за всички времена (Матей 28:20). От Новия Завет е ясно, че малцината ученици, макар първоначално да бяха изплашени от съпротивата на съгражданите си към Христос, накрая преодоляха своето страхливо колебание. След като станаха свидетели на възкресението на Христос, те се убедиха в Божията сила. Те приеха заповедта да “научат всичките народи” на основа на “всяка власт на небето и на земята”. Те приеха задължението да проповядват благовестието на “всяко създание” (Марк 16:15).
Както показах по-горе, мандатът на сътворението установява тясна връзка между тълкувателното откровение за сътворяването на човека по Божия образ (Битие 1:26а, 27) и заповедта човекът да владее над сътворения ред (Битие 1:26б, 28). Човек живее според творческата цел на Бога, когато упражнява праведно господство над земята. Бог е вложил в човека стремежа към господство. Навлизането на греха обаче извращава благочестивото господство в желание да “бъде като Бога” (Битие 3:5). Мандатът на новото творение осигурява възстановяването на Божия образ в познание, праведност и святост (Ефесяни 4:24; Колосяни 3:10). Чрез силата на новото творение мандатът на сътворението е подкрепен от възстановителната дейност на Бога.
Но вторият основен камък, за който намекнах по-горе, трябва да бъде разгледан сега. Този основополагащ въпрос засяга завета на Бога с човека. Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 2.06 Mb. Сподели с приятели:
|