ЧАСТ III: ПРИЛОЖЕНИЯ 8 - ЦЪРКВАТА И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

ЧАСТ III: ПРИЛОЖЕНИЯ

8 - ЦЪРКВАТА И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

Бог е отредил в обществото три основни институции: църквата, семейството и държавата.³⁹⁸ Библейското разбиране за техните роли и взаимоотношения им е основополагащо за развитието на християнски мироглед. Изпълнението на Великото поръчение в историята ще изисква не само правилно разбиране какво е всяка от тези институции, но също съзнателно участие във всяка от тях.

Сега накратко ще се занимая да разгледам някои практически насоки за разпространяване на истините съдържащи се в Поръчението. И така, какви са някои първоначални, практически приложения на Великото поръчение към всяка от трите основни институции? В тази глава ще се съсредоточа върху Църквата.

През 1981 Асоциацията на Реформистките църкви публикува допълнителна глава към своята декларация на вярата. Тази глава беше озаглавена “За християнската мисия.” Параграф 4 на тази преработка казва:

Твърде много християни днес гледат на църквата като на въпрос на избор за християнския живот. Много хора, които изповядват, че са християни, знаят твърде малко какво е дълбоко посвещение към Христос.⁴⁰¹ Те изглежда забравят изискванията на Великото поръчение относно ученичеството. Какъв трябва да бъде подходът на християнина към църковния живот, когато се покорява на Христос във Великото поръчение?

2. Задължение за поклонение. Христос очаква от Своите хора да Му се покланят в дух и в истина (Йоан 4:24), колективно в общението на Божиите хора.⁴¹¹

Поклонението е най-висшето призвание на човека. То трябва да бъде общо и конкретно. Тоест трябва да се покланяме във всекидневния живот,⁴¹² както и конкретно, официално в Господния ден.⁴¹³ Трябва да се участва в различните елементи от християнското поклонение с цяло сърце, душа, ум и сила (Марк 12:30), а не докато спим, в транс, или докато нервничим очаквайки обяда. Начинът на поклонение е законово постановен от Бога в Писанието; трябва да идваме при заветния Бог според Неговите условия (например Левит 10:1-2). Химни, молитви, приноси, увещания, изповеди, четене на Писанието, проповеди и други страни на поклонението не трябва да се изпълняват само с механичен рефлекс. В тях трябва да участваме с посвещение, като към Господа. С други думи, трябва да помним, че Христос е с нас “през всичките дни” (Матей 28:20) – включително и докато се покланяме. Трябва да се радваме в кръщението на новоповярвалите като част от нашето поклонение и когато виждаме научаването на народите (Матей 28:19).

3. Обучение в истината. Християнинът трябва да търси църква, която утвърждава здраво учение и развитие на християнски мироглед, основан на библейско поучение.

Църквата трябва да бъде общение в заветна общност, посветено на историческите изповеди на християнската вяра (Апостолската изповед, Никейската изповед и т.н.).⁴¹⁴ Тя трябва да има сериозна образователна програма.

Толкова разпространената днес частична християнска вяра не отговаря на призива за научаване към християнско общество (Матей 28:19). Църквата трябва активно да обучава хората да се покоряват на Христовата власт (Матей 28:18) и да работят (Матей 28:19-20). Като водещ служител в Църквата, Павел беше загрижен да прогласява “пълната Божия воля” (Деяния 20:27).

Могат да се използват няколко програми за развиване на образованието в истината.⁴¹⁵ Те включват: обучение в катехизиса, църковна библиотека, общение на малки групи с месечно разглеждане на книги и дискусионна програма,⁴¹⁶ местна теологическа семинарна програма за членовете на общността⁴¹⁷ и учредяване или подкрепа на вече съществуващо дневно християнско училище.⁴¹⁸

4. Обучение в йерархичен завет. Църквата трябва да бъде съставена от система от съдилища, предназначени да установяват отговорността и да разрешават проблеми, като на Христовите хора се служи с властта на Христос.

Влиянието на демократичния дух и волунтаризма процъфтява в американското християнство. И това е жалко. Мнозина гледат на Църквата на Господ Исус Христос като на множество острови в потока на историята, несвързани и неподлежащи на свързване. Смели призиви за независимост гордо стоят на хиляди църковни табели в цялата страна.

А Писанието е наредило заветно управление от избрано йерархично ръководство в църквата – ръководство по модела на старозаветното откровение (Изход 18:19-23; Второзаконие 1:13-15). В Стария Завет старейшините притежаваха съдебна власт (Изход 12:21, сравнете ст. 3)⁴¹⁹ и бяха организирани на степенувани нива от съдилища (Второзаконие 1:15). Новозаветното служение на управление в Църквата дори същото име като старозаветното служение: презвитер (1 Тимотей 3:1).⁴²⁰

Трябва да учим нашите църкви на наредената от Бога система на заветно управление в Църквата. В новозаветни времена всяка църква имаше множество презвитери (Деяния 14:23; Тит 1:5). Новозаветните презвитери бяха облечени с истинска власт, която събранието като цяло не притежава, както се вижда от следното: (1) Макар че крайна сметка Христос “изгражда” Своята Църква, Той даде ключовете за нея на хора, които да упражняват “връзваща” власт (Матей 16:18-19). (2) Има дарба на управление дадена на някои, не на всички християни (Римляни 12:6-8; 1 Коринтяни 12:28). (3) Титли, изразяващи авторитетна власт са дадени на някои, не на всички християни (1 Тимотей 3:1, 2, 6; 5:19). (4) Длъжността се дава чрез назначение от Бога и в нея се встъпва чрез тържествена церемония; тя не идва автоматично с обръщането към вярата (1 Тимотей 4:14; 5:22). (5) Функциите на длъжността изразяват истинска власт (Деяния 20:28).⁴²¹

Тази йерархична власт е степенувана в нисши и висши съдилища, които имат власт над индивидуално събрание и множество събрания. Класическата илюстрация на това е в Деяния 15. Там откриваме, че Църквата действа йерархично, за да разреши доктринален спор в една определена църква в Антиохия (Деяния 15:1, 2). Проблемът беше изпратен чрез представители за отсъждане пред общ събор в Ерусалим (Деян. 15:2). Въпросът беше разгледан пред целия събор (Деяния 15:4-19).⁴²² Заключението на това съборно (не-местно) съдебно дело беше изпратено обратно до съдилището на първоначална юрисдикция (Деяния 15:20-23). То се считаше задължително за Антиохийската църква (Деяния 15:28) и беше изпратено до други църкви и за тяхно наставление (Деяния 16:4).

Обучението относно естеството и структурата на църковното управление е важно за жизнеността на християнската вяра сама по себе си. Нещо повече, отреденото от Бога управление на Църквата трябва да бъде също и модел за държавната власт (Второзаконие 4:5-8).

5. Работа за каузата на Христос. Когато на Църквата е заповядано да отиде в света (Матей 28:19а), тя трябва да направи това в името на триединния Бог (Матей 28:19б).

Има множество възможности за местно евангелизиране за църквата: приятелско евангелизиране, библейски конференции/семинари, радио и/или телевизионно служение, служение с касети, мисии сред студенти, служение с бюлетини⁴²³ и други. Но противно на голяма част от защитниците на нарастването на църквите, те трябва да се използват за да разпръсват светлината (Матей 5:14), а не да забавляват плътските тълпи.⁴²⁴

В приятелското евангелизиране например църквата трябва да ангажира своите членове в евангелизираща мисия чрез едно от най-естествените и успешни средства за евангелизиране: приятелски връзки чрез лично запознанство и семейни членове.⁴²⁵ Статистиката показва, че обикновеният християнин познава 8,4 човека, които не ходят на църква.⁴²⁶ Те трябва да бъдат основната цел за приятелски опити за евангелизиране. Нещо повече, повечето християни днес са получили своя първи контакт с Христос чрез приятели и семейства.⁴²⁷

Методологията на приятелското евангелизиране е много проста. В специални обучаващи сесии църквата трябва да накара всеки член да напише имената на познатите си, които не ходят на църква. Тези имена трябва да бъдат направени обект на конкретна, дългосрочна молитва. Всеки християнин трябва да си набележи някои от тези имена за изграждане на мостове, т.е. грижовни приятелски връзки по различни начини. Крайната цел на тези подсилени връзки рано или късно трябва да бъде да ги срещнете с благовестието или лично, или като ги поканите да дойдат на църква с вас.

6. Служение в света. Макар църквата да не е от този свят, тя е в него и трябва да направи така, че присъствието й да се почувства като “сол” на земята (Матей 5:13).

Това включва организиране на истински действащо дяконско служение на социална загриженост и мисия в името на Христос. Това разпространява библейския модел за социални грижи и изграждане на християнска култура (Матей 28:19).⁴²⁸

Църквата трябва да се моли за обществените и политическите проблеми, но и да ги изучава, както и да насърчава обществено/политическо участие чрез кампании за писане на писма и други средства.⁴²⁹ Разбира се, трябва да сме внимателни да не подкрепяме кандидати и да станем твърде “политически.”⁴³⁰ В американската колониална история църквата е играла важна роля като източник за насока и информация относно обществените и държавните дела. За нещастие днес тя е твърде често упражнение по непрактичност. Но Христос призовава Своята Църква да бъде “светлина на света” и “солта на земята” (Матей 5:13-14). Оттук идва и назначаването на Павел да донесе благовестието до народи и царе (Деяния 9:15).