Програма за световна евангелизация, която да донесе посланието на спасението до всеки човек на земята, във всяко поприще

6 - ПОСВЕЩЕНИЕ КЪМ ВЪРХОВНА ВЛАСТ

“Кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух” (Матей 28:19б).

Задължението цялото общество да се покори на Христос, което доказахме в предните глави, никога не трябва да се отделя от духовните му основи на преклонение и поклонение пред Бога. Винаги трябва да изтъкваме духовния принцип на църковната работа за царството като отбелязваме изкупителната му отправна точка и наблягаме върху поклонението. Както казва Герхардъс Вос:

В частта, която се занимава с клетвата-поклонение, Христос е изявен в Своята свещеническа власт. Той е нашият Велик първосвещеник, осигуряващ изкуплението ни, символизирано и запечатано в нас с кръщението.

Без съмнение отправната точка на благодатното влияние на Христос сред хората е личното спасение, изработено от върховната благодат на всемогъщия Бог.²⁷⁹ Евангелските християни се съгласяват с това, и в тази книга аз със сигурност потвърждавам тази истина. Заради присъщата му поквара²⁸⁰ човекът не може да познава Божиите неща.²⁸¹ Нито може да се спаси или дори да се подготви за спасение.²⁸² Освен това той не може и да действа правилно в Божия свят.²⁸³ На това място идва Великото поръчение: то впряга Божията сила да извърши коренна промяна в сърцето и ума на човека. На основата на Божия план, основано върху делото на Христос, осъществено от действието на Святия Дух, Благовестието носи вечно спасение на грешниците, които иначе са безнадеждно изгубени. Затова кръщението в Поръчението носи такова огромно значение.

Христос заповяда кръщението като белег²⁸⁴ и като печат²⁸⁵ на Своя благодатен завет. Кръщението предимно и основно обозначава съюз с Христос, съюз, който съдържа вяра в Христос и очистване от греха.²⁸⁶ Самата формула на кръщението, дадена във Великото поръчение, изявява истината за съюза с Христос (като по-пълната представа за този съюз включва триединния Бог): “кръщавайте ги в името на Бащата и на Сина, и на Святия Дух” (Матей 28:19б).²⁸⁷

Но издигането на личното, индивидуално, духовно спасение, където повярвалият е очистен от своя грях и е съединен с Христос, не е крайната цел на Великото поръчение. Ще перифразираме репликата на Гейнс Добинс, спомената по-рано. На въпроса: “Не е ли обръщането във вярата крайната цел на Великото поръчение?” ние отговаряме: “Да, но на кой край?”

Гръцкият предлог eis (в) е използван тук по такъв начин, че да изразява „идеята за сфера.”²⁸⁹ Тоест това кръщение е белег и печат на това, че новоспечеленият ученик е в “сферата на” или “идва под Господството на” Бащата, Сина и Святия Дух.²⁹⁰ Или, както на следствието от него е описано на друго място, повярвалият вече е “в Христос.”²⁹¹ Следователно в момента на спасението изкупеният грешник е преместен от царството на Сатана и неговото господство²⁹² в царството и под господството на триединния Бог (Деяния 26:18).²⁹³ Интересно, в Книгата Деяния, където се намират историческите сведения за мисионерската работа на ранната църква, Христос е наречен “Господ” поне двадесет и шест пъти и вероятно цели деветдесет и два пъти.²⁹⁴ Наречен е “Спасител” само два пъти.²⁹⁵ Писанието ясно набляга върху Неговото господство в спасението и живота. И разбира се, цялото схващане за ученичеството, както е разбирано във Великото поръчение, подразбира отношенията между Господ и вярващия като отношения между учител и ученик.

Властта на триединния Бог е включена в кръщението чрез израза, показващ, че ученикът се кръщава в Неговото “име.” Вярно е, че древните юдеи често са използвали израза “името” като заместител на святото име на Йеова (поради страх от случайно нарушаване на Третата заповед). Независимо от това случаят в Матей 28:19 не е такъв. По-скоро употребата на “името”, съчетано с действието на кръщението, означава „собственост.”²⁹⁶ То не е само евраизъм или заобикаляне на Божията личност.²⁹⁷

Има основателно доказателство, че използваната тук терминология е била употребявана във и извън християнските кръгове по начин, който е от полза на разбирането на текста в Матей 28. Специалистите по гръцки език са открили, че “употребата на име (onoma) е често срещана в Септуагинта и в папирусите, означавайки сила или власт.”²⁹⁸ Например, войниците-езичници са се заклевали в името или притежанието на бог Зевс при започване на военна служба. А във финансовите дела парите са се плащали в името или на сметката и притежанието на някого. “Съответно в настоящия текст за кръстените може да се каже, че са пренесени в притежание на Бащата, Исус Христос и Неговия Дух.”²⁹⁹

Всичко това е важно. При обръщането към Господ Исус Христос хората се прекланят пред нов Господар и Учител, и получават белега и печата на Неговото царство. Следователно в това кръщелно дело на поклонение има публична, клетвена декларация за преминаването от една сфера на власт (на Сатана) в друга (на Бога).³⁰⁰ Това допълва идеята за християнското обновление на обществото, защото сега кръстеният е задължен да живее целия си живот според заветните наредби на новия Господар и да отхвърли стария.
Кръщение и клетва
В тази книга доказвам, че Великото поръчение е заветно задължение. Следователно то изисква заветна клетва на посвещение към условията на завета. Кръщението е белегът и печатът на завета и включва заветна клетва. Както говорих в Глава 2, клетвената част на завета съдържа санкции. Заветът представя обещанието за благословения при покорство на условията и заплашва с проклятия при непокорство. Макар да сме склонни да мислим само за славните обещания свързани с кръщението, в него има и негативни санкции.

Като белег и печат на изкуплението, кръщението говори за нашето спасение и обновяването на живота, което спасението донася. Както старото създание (физическият свят) излезе от водите (Битие 1:1-10), така и новото създание (изкупеният свят, т.е. спасението) излиза пак оттам. При изливането на водите на кръщението върху повярвалия³⁰¹ ние получаваме белега на идването на Святия Дух, Който осъществява нашия съюз с триединния Бог, очистването ни от греха и вярата в Христос. Следователно кръщението говори за благословение и прошка.

Но кръщението силно изявява и съда. Първото споменаване на кръщението в Новия Завет е при служението на Йоан Кръстител. Йоан кръщава с цел покаяние от греха, в очакване на идещия съд.³⁰² По-късно Христос употребява “кръщение”³⁰³ когато говори за Своя идещ съд, страдание и смърт. Авторът на Посланието към евреите също говори за “различни кръщения”³⁰⁴ в Стария Завет, “кръщения” извършвани с кръвта на убитите жертвени животни, което ясно говори за осъдителна смърт (Евреи 9:10, 13, 19, 21).

Християнското кръщение е свързано със съд. Петдесятният призив за кръщение беше даден в сянката на идващия огнен съд: разрушаването на Ерусалим (Деяния 2:19-21, 40-41). По същия начин Петър свързва кръщението с въпросите за живота и смъртта, когато го споменава в контекста на Ноевия потоп (1 Петрово 3:20-21). Избавлението от съда, за което говори кръщението, е чрез изкупителните страдания на Христос, изяснява Павел в Римляни 6. Там той конкретно споменава въпроса за смъртта, който кръщението съдържа, когато казва: “Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него в смъртта.”³⁰⁵

В крайна сметка може да се каже, че кръщението е “клетвен белег за лоялност към Господ Христос. . . . И ако непосредствената функция на кръщението в заветната наредба е да служи като ритуална клетва за ученичество, имаме още един признак, че кръщението е символично изобразяване на съда на завета. Както видяхме, ритуалите на заветната клетва бяха постановления на санкциите, призовани в клетвата.”³⁰⁶ Както обобщава Гари Норт: „. . . където има клетва, има и скрито проклятие. Без проклятие не може да има клетва.”³⁰⁷
Кръщение и общество
Повечето християни са съгласни, че кръщението е уместният библейски белег, който трябва да се прилага към новоповярвалите. В Новия Завет виждаме редица примери как отделни хора приемат кръщение при своето обръщане под влиянието на Великото поръчение. Говорим за етиопския евнух, за Павел, за Корнилий, Лидия, тъмничаря от Филипи, Крисп и Гай.³⁰⁸

Но поради това, че Великото поръчение е заветно поръчение, кръщението не може да бъде ограничено до индивидуалистична насоченост. Както Великото поръчение, така и самото кръщение имат общностно влияние. И този общностен замисъл включва кръщение и на семействата на вярващите.

В заветните отношения на Бога с Неговия народ има нещо, което можем да наречем принцип на семейната солидарност.³⁰⁹ Виждаме този принцип да действа в различни примери в Писанието. Например, макар Библията да казва, че “Ной придоби Господнето благоволение” (Битие 6:8), цялото му семейство беше поставено под закрила в ковчега поради Божия милостив завет.³¹⁰ По същия начин Божият завет беше установен с Авраам (Битие 12:1-3) – и с неговото потомство (Битие 17:7). Божият благодатен завет е предназначен да продължава в поколенията,³¹¹ точно както и Божиите страшни проклятия.³¹²

Поради това Бог благодатно освещава (отделя) потомството на верните към завета. Дори в Новия Завет Бог прави разграничение между децата на Своите хора и децата на невярващите: “Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи” (1 Коринтяни 7:14).³¹³ Това обяснява защо Христос положи ръце върху децата на последователите Си, за да ги благослови.³¹⁴ Когато Павел пише към “светиите” (отделените) на дадено място,³¹⁵ той включва заповеди за децата, които се броят между светиите.³¹⁶

В допълнение можем да отбележим, че новозаветните благословения, както и тези в Стария Завет, са оформени така, че да включват поколенията, а не да ги изключват: обещанието е за вярващите и за техните деца.³¹⁷ Няма нищо в Новия Завет, което да подкопава и да обезсилва старозаветния заветен принцип за семейна солидарност. Всичко потвърждава неговата продължаваща валидност. Следователно заветното разбиране за кръщението неизбежно води до кръщение на деца. За да докажем накратко това, нека разгледаме старозаветния белег на завета: обрязването. След това ще покажем елементите на приемственост между старозаветното обрязване и новозаветното кръщение.
Старозаветното обрязване

Очевидно обрязването е белегът на завета в старозаветната епоха, както се вижда в завета с Авраам (Битие 17:7, 10-11).³¹⁸ Всъщност Стефан го нарича “заветът на обрязването” (Деяния 7:8). А обрязването в Израел представяше дълбоки духовни истини.

1. Обрязването представлява съюз и общение с Бога. В Битие 17:10-11 за обрязването се говори като за белега на завета на Бога с Неговия народ: “Ето Моя завет, който трябва да пазите между Мене и вас, и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да бъде обрязан. Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак за завета между Мене и вас.” Необрязването би би5ло нарушение на завета и би изключило необрязания човек от Божия народ: “А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, ще се изтреби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми” (Битие 17:14).

Израел е бил в много личен съюз и общение с Бога, той не е съществувал само в политически отношения с Него.³¹⁹ Всъщност най-висшето благословение на Божия завет с Авраам, който беше подпечатан в обрязването, е: “Аз ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мой народ.”³²⁰

2. Обрязването представя символично премахване на осквернението от греха. Често в Стария Завет чуваме призива да се “обреже сърцето”,³²¹ т.е., от нечистота. Този дълбоко духовен призив показва свещеното взаимоотношение между видимото, физическо действие на обрязването и вътрешната, духовна реалност на очистването от греха.

3. Обрязването подпечатва вярата. В Новия Завет “Апостолът на вярата” ясно говори за връзката на старозаветното обрязване с вярата, фундаменталната християнска добродетел: Авраам “прие обрязването като знак и печат на правдата чрез вярата, която имаше” (Римляни 4:11). Обрязването е белег и печат на правдата, която идва от вярата. И за апостолите Авраам е главния пример за оправдание чрез вяра.³²² Всъщност, навсякъде Павел свързва обрязването с духовната реалност на спасението чрез вяра.³²³

В новозаветния етап на завета кръщението става белег на завета.³²⁴ Оттук следва, че Великото поръчение го налага върху новоповярвалите. (Матей 28:19). Както и обрязването, кръщението представя същите духовни истини: (1) Съюз и общение с Господ,³²⁵ очистване от осквернението на греха,³²⁶ вяра.³²⁷

В Новия Завет кръщението замени обрязването: “В Него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, а с обрязването, което е от Христа, като съблякохте плътското тяло, погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите” (Колосяни 2:11-12, курсивът е мой). Затова не е изненадващо, че следвайки примера, поставен от старозаветното обрязване, кръщението е споменато във връзка с обещанието към семействата (Деяния 2:38, 39), и че са записани примери на кръщение на цялото семейство.³²⁸

В Деяния 16:14-15 четем: “И някоя си богобоязлива жена на име Лидия . . . слушаше и Господ отвори сърцето й да обърне внимание на това, което Павел говореше. И като се кръсти тя и домът й, помоли ни казвайки: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.” Забележете, че се казва за Господ, че е отворил сърцето на Лидия, а пък “се кръсти тя и домът й.” Това точно съответства на ситуацията с обрязването в Стария Завет.³²⁹

Така заветният принцип на семейната солидарност продължава от Стария завет в Новия. Затова кръщаването на деца се основава на следните съображения: (1) Обрязването и кръщението представят едни и същи духовни истини. Обрязването е било извършвано на бебета, така че защо на бебета да не може да се прилага и кръщение? (2) За кръщението конкретно се казва, че замества обрязването, затова защо да не е за бебета? (3) Изкупителните обещания са дадени по такъв начин, че да включват вярващите и тяхното потомство, така че защо да не кръщаваме всички? (4) Казва се, че децата на вярващите са “чисти” и “святи”, така че защо да не прилагаме символа на очистването и към тях? (5) Кръщения на домочадия се появяват в текста на Новия Завет, в някои случаи дори когато само за родителите се казва, че са повярвали. (6) Няма сведения за отменяне на включването на децата в заветните обещания.

Семейството е първата опитност на детето в обществото. Поради това, че семейството е учебно поле за зрелия живот (Второзаконие 6:6; 1 Тимотей 3:4-5, 12; 5:8),³³⁰ кръщението носи със себе си силни обществени последствия.

Твърде много християни днес гледат пренебрежително на кръщението. Но неговата тясна връзка с Великото поръчение, с “всяка власт на небето и на земята,” трябва да предизвиква уважение към кръщението в разумния християнин. Заветните клетви са обвързващи – обвързващи завинаги. “На когото много са поверили, от него повече ще изискват” (Лука 12:48).

V. Заветно наследяване