Програма за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Сърбия 2007-2013 г

Управление на енергията

Ефективното използване на енергията е едно от най-важните условия за икономическа конкурентоспособност, освен това е свързано с устойчивото развитие и опазването на околната среда.

Българската икономика консумира голямо количество енергия (на единица БВП). Данните от Енергийната стратегия на България показват, че тя продължава да консумира почти 10 пъти повече енергия в сравнение с икономиките от Западна Европа и два до три пъти повече в сравнение с централноевропейските икономики. Обезпокояващ е фактът, че докато в другите страни се наблюдава устойчива тенденция за намаляване на консумацията на енергия, Българската икономика продължава да поддържа високите нива на консумация.

България е изключително зависима по отношение на енергията, тъй като внася повече от 70% от първичните си енергийни източници. Единственият по-значим енергиен източник в страната са нискокачествените лигнитни въглища с високо съдържание на сяра. България разчита на енергиен внос основно от Русия: петрол, природен газ, висококачествени въглища и ядрено гориво. Тази структура на енергийния баланс е причина за опасения относно сигурността на захранването с енергия.

Възобновяеимите енергийни източници (ВЕИ) представляват друг местен източник, който може да спомогне за намаляването на зависимостта от вноса, да подобри сигурността на захранването с енергия, както и да съдейства за опазването на околната среда и за създаването на работни места. Освен това ВЕИ (биомаса, малки водноелектрически централи, геотермална енергия и др.) притежават значителен ресурсен, технически и икономически потенциал. Все още обаче, използвани нередовно и недостатъчно, техният дял в общата консумация на енергия е незначителен. Напоследък интересът към ВЕИ нараства, което е свързано основно с промените в сферата на енергийната политика в света и в частност в България, в отговор на проблемите на замърсяването на въздуха и промяната на климата. През 1997г. е разработен Национален план за действие за въвеждането на ВЕИ в България, а през 2004г. е приет Закона за енергийната ефективност. В България потенциал има в използването на геотермалната енергия, енергията на вятъра и слънчевата енергия.

Предвид дейностите, споменати по-горе, както и други планирани дейности (в рамките на Националния стратегически план за развитие на селските райони 2007 – 2013г.), може да се очаква подобряване на енергийната ефективност и нарастване на дела на възобновимите енергийни източници.

Енергийната консумация на единица БВП в Сърбия и Черна гора се е покачило с 60% през 90-те години, поради спада в БВП и ниските цени на енергията. Тази стойност на показателя е изключително висока. Една от причините е, че ниските нива на цените на енергията не предлагат стимул за пестене на енергия. Изгарянето на все по-нискокачествени въглища и липсата на финансиране за поддръжка и обновяване на рушащата се и недостатъчна енергийна инфраструктура също допринасят за високите нива на енергийна консумация. Влошената технология за производство на енергия и недостатъците в системата за енергоснабдяване, водещи до високи загуби, са друг основен проблем. Позитивната страна на тези проблеми е, че те откриват огромно поле за работа за подобряване на енергийната ефективност.

Значителна част от замърсяването на въздуха с SO₂ и NO_x се дължи на енергопроизводствените мощности, които се поддържат от нискокачествени лигнитни въглища.

Културно наследство

Културното наследство на България е доста богато, поради хилядолетната история на страната. В България могат да бъдат видени повече от 40 000 исторически забележителности, като 7 от тези забележителности са част от световното културно наследство, защитено от UNESCO.

Част от гореспоменатото богатство на исторически забележителности се намира в трансграничния регион. Регионът има своя уникална култура. Културното наследство тук включва паметници и исторически места, свързани с църкви, стари градове и стари селски райони, археологически забележителности, както и паметници в чест на исторически събития или личности. Все още на много места от двете страни на границата могат да бъдат видени останки от древни цивилизации. Древната архитектура, на местата, където е запазена, има много общи черти. В граничния регион има голям брой и разнообразие от важни архитектурни, археологически и етноложки забележителности с културно значение.

Въпреки много добрия потенциал на културните институти и обществените културни домове в региона, всички те страдат от очевидна липса на финансиране, държавно и частно. Поради ограничения в бюджета и липса на последователна политика на държавно подпомагане не са правени инвестиции в инфраструктурата. Сградите са стари и не са пригодени за нуждите на модерните технологии. Приложението на Програмата за трансгранично сътрудничество ще допринесе за подобряване на ситуацията.

Законът за опазване на наследството, 1994г. определя дейностите в тази област. Съществуват и редица специални постановления и наредби, уреждащи поддържането на инвентарни списъци, оценяването и категоризирането на културното наследство, както и регламентиращи отговорностите на архивите, музеите, филмовите архиви и библиотеките. Опазването на културното наследство е един от главните приоритети на Министерството на културата и медиите, защото това наследство представя националните традиции и идентичност на хората и различните култури в Сърбия.

Системата и средствата за опазване на културното наследство се регулират от Закон за културната собственост от 1994г. Предстои приемането на нов закон.

Съгласно Закона за културната собственост от 1994г. дейностите, които следва да се извършват от институтите за опазване на наследството са следните: изследване, регистрация, оценяване и определяне на културна собственост, категоризация, поддържане на регистри и на централния регистър, подготвяне на изследвания, предложения и проекти, оказване на експертно съдействие на собствениците и ползвателите във връзка с опазването и поддръжката на културната собственост, предложения и контрол на това как се прилагат техническите мерки за защита, публикуване на резултатите от дейностите по защита на културната собственост и участие в изготвянето на урбанистични и териториални планове.