Вода
България
Таблицата, представена по-долу, показва качеството на повърхностните води в България според данните на националната система за наблюдение на водите.
Категория на реките
|
I
|
II
|
III
|
Извън категория III
|
% от наблюдаваните станции
|
4%
|
38%
|
34%
|
24%
|
Източник на информация:
Национална стратегия за околната среда и План за действие 2000 – 2006
Като цяло качеството на водите в страната е добро, с изключение на определени региони, които се сблъскват с проблеми от местен характер. Основните замърсители на повърхностните води са водата от мръсния канал на домакинствата в градските райони и промишлените отпадни води, които се вливат непреработени в реките.
Река Дунав очертава северната граница на региона, а други по-големи реки, които пресичат граничната област са р. Нишава, р. Тимок, р. Ерма, р. Струма, р. Огоста и р. Лом. Изкуствените язовири Огоста и Искър, както и множеството малки езера съставляват богатия воден ресурс на региона. Освен за водоснабдяване, реките са използвани за напояване и производство на електричество. В долината на р. Струма и р. Места са построени 17 водноелектрически централи, като тенденцията е да продължи изграждането на нови централи от частни предприемачи.
В региона има множество речни участъци с унищожен екологичен статус, което е свързано с качеството на водите. Язовир Огоста и долината на р. Огоста са замърсени от тежки метали, главно арсеник и олово. Най-значителният и най-познат проблем за околната среда за граничния регион като цяло е случаят с Бор, който чрез р. Тимок причинява трансгранично замърсяване в българската част (община Брегово).
Качеството на подпочвените води на национално ниво е като цяло добро и наблюдение на основните компоненти не показва стойности, надвишаващи праговете на замърсяване, определени за подпочвените води. Основните замърсители на подпочвените води в речните области са нитратите. За периода 1997г – 2004г е постигнат напредък във връзка с отстраняването на пестицидите, което се дължи на предприетите мерки за ликвидация на старите запаси от пестициди в страната.
Възможно е да очакваме общото качество на водите в България да се подобри през следващите години, поради това, че проблемът е признат за приоритетен в страната.
Водоснабдителната система в България е добре развита и захранва 98.8% от населението на страната. Въпреки това, поради недоброто състояние на водоснабдителната мрежа, в България се наблюдава висок процент на водни загуби от водоснабдяването, като те достигат средно до 59.5%.
Граничният регион е в по-добра позиция в сравнение с много други области в двете държави по отношение на наличност на водоснабдителни ресурси и инфраструктура. Въпреки това, остарелите съоръжения, главно азбестови тръби, причиняват не само проблеми, свързани със здравето и хигиената, но и свързани с неефективното опериране (водни загуби, чести нужди от ремонт и т.н.). Очаква се ситуацията да се подобри, като се имат предвид планираните дейности в рамките на оперативните програми.
Що се отнася до канализационната система в България, тя обслужва само 69.2% от населението. Включването в канализационната система е по-масово в градовете, където включеното население е 70.5%, докато в селата този показател едва достига 2.1%. Само 39.9% от общото население на България е предвидено в плановете за обработка на отпадъчните води. Само основните селища (големите общини) в трансграничния регион имат канализационна система. По - голямата част от отпадъчните води се вливат непосредствено в реките, причинявайки замърсявания и екологични проблеми. Тъй като този въпрос е тясно обвързан с подобряването на качеството на водите, може да се очаква значително подобрение през следващите години.
Сърбия
Качеството речните води в Сърбия е като цяло ниско и продължава да се влошава. Пробите от много чиста вода – Клас I и I/II са много рядко срещани и се наблюдават основно в планинските региони. Най-замърсените речни води са свързани с реките Стари и Пловни Бегеж, Врбаж-Бечеж, Топлица, Велики Луг, Лугомир, Црни Тимок и Борска. Влошеното качество на водите се дължи основно на торови вещества и органични замърсители (непреработени канализационни отпадни води и отпадъци от селското стопанство), занижено е качеството на водата в близост до големите градове. Лошото качество на водите отчасти се отдава на трансгранично замърсяване на водите, които навлизат в Сърбия. Трансграничните реки са замърсени с торове, петрол, тежки метали и органични компоненти. Въпреки значителното замърсяване на река Дунав, качеството на нейните води остава в клас II-III, което се дължи главно на големия капацитет за разреждане на концентрацията на замърсяването.
Проучвания сред домакинствата показват, че около 84% от хората в Сърбия и Черна гора се ползват от тръбопроводи за питейна вода, достигащи до техните домове. Въпреки това съществува значително различие между градските и селските райони (съответно 97% и 68%).
Тези стойности контрастират с факта, че населението, основно в селските райони, все по-често бива снабдявано с неадекватно обработена питейна вода, което се дължи на отсъствието на действаща общинска система. По-голямата част от водоснабдителната мрежа не може да осигури редовно водоснабдяване и проблемите с качеството на водата са често наблюдавано явление. 50% от пробите на питейна вода в Сърбия не отговарят на изискванията по стандарт.
Според официални статистически данни, достъпът до хигиенни съоръжения (канализация или септична яма) в Сърбия и Черна гора се е увеличил през последното десетилетие от 66% до 88%. Изграждането на канализационна система е изостанало в сравнение с развитието на водоснабдителната система и в това отношение има значителни различия между регионите. Установено е, че едва 15% от съоръженията за преработка функционират задоволително, което е причина за значително замърсяване на подпочвените и повърхностните води. В малките реки и каналите на общинските и промишлени отпадни води е открито бактериологично замърсяване. Съоръженията за преработка на водите работят на пълна мощност и често са принудени да пропускат водата от канализацията непреработена. В някои малки градове и селища не е изградена канализационна система, като около 28% от населението използва септични ями, които не се обслужват по подходящ начин.
Не достигат финансови средства за рехабилитация на общинските водни съоръжения и канализационната система, поради което не се извършват важни интервенции и се рискува настъпване на срив в тези системи.
За Сърбия могат да бъдат посочени следните основни проблеми, свързани с водите:
-
Значително замърсяване на реките от точкови и неточкови източници на замърсяване
-
Завишена концентрация на нитрати в области, които са чувствителни към замърсяване с нитрати, предизвикана от неточково замърсяване, свързано със селското стопанство
-
Чести наводнения, които водят до високи щети
-
Замърсяване на пластовете около подпочвените води
-
Натиск върху околната среда и природните ресурси в районите с изградени резервоари на водните централи, в това число: наноси на пластове, промяна на водния режим в крайречната зона, въздействие върху биоразнообразието и др.
-
Незадоволителен наблюдение на водите
Сподели с приятели: |