Програма за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Сърбия 2007-2013 г
Изтегляне 0.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Биоразнообразие и ландшафт
ПочваБългария В България се наблюдават редица процеси на деградация на почвата, в това число всички видове почвена ерозия, окисляване, осоляване, замърсяване и др. Повече от 60% от територията на страната е засегната в различна степен от ерозионни процеси. Тежко засегнати от ерозията са 11.8% от общата територия. 65% от земеделските земи са застрашени от водна ерозия и 24% са изложени на вятърна ерозия. Горите, засегнати от водна ерозия са с обща площ 291,838 ha. Данните показват постоянна тенденция за деградация на почвената структура в обработваемите земи. Почвите в трансграничния регион са изложени на силен ерозионен процес, което е причина за намалената им плодородност и влошеното им качество. Без значителна интервенция с дейности, насочени към ползването на земеделските земи в засегнатите области и без придържането към добрите земеделски практики и изисквания за опазване на околната среда в тези региони, негативните тенденции на почвена деградация ще продължат да се развиват. Съществуващите сметища за битови отпадъци, които не отговарят на изискванията на националното законодателство и това на ЕС (най-общо тези сметища, които са изградени, реконструирани, модернизирани и въведени в експлоатация преди 1997г.) са значителен източник на почвено замърсяване. Планирани са интервенции за намаляване на почвеното замърсяване от нитрати вследствие на селскостопанска дейност (Програма за действие за ограничаване и намаляване на замърсяването в уязвимите зони). Почвата в трансграничния регион е замърсена на редица места с твърди метали като резултат от миньорски дейности или дейности по преработка на полезни изкопаеми. Възможно е да очакваме подобрение на ситуацията, свързана с почвеното замърсяване, имайки предвид мерките, които ще бъдат приложени.
Появата и развитието на ерозионни процеси е една от основните причини за почвена деградация и за влошаване на качеството на почвите. Установено е, че ерозионните процеси (от различна степен) засягат до 80% от земеделските почви в Сърбия. Докато в централните региони и в хълмистите региони преобладаваща е водната ерозия, във Войводина се наблюдава главно вятърна ерозия. Почвата е засегната и от експлоатацията на минерални ресурси, особено от откритите мини, които са причина за загуба на почви. Качеството на почвите е засегнато също и от безконтролното и несъобразено с изискванията изхвърляне на отпадъци. Обширни територии в близост до промишлени комплекси (Бор, Панчево, Нови Сад, Смедерево, Белград и Крагуйевац) са замърсени с различни вредни вещества, отделяни от промишлените съоръжения. В близост до шосетата, особено около магистралите, качеството на почвите е застрашено от емисиите, свързани с трафика, т.е. замърсители от изгорелите газове (Pb и PAH). Качеството на почвите е жертва на неправилни земеделски практики, вкл. неконтролирано и неадекватно ползване на торове и пестициди, липса на контрол на качеството на водата, използвана за напояване (често тази вода е значително замърсена). Широко разпространената употреба на оловен бензин води до оловно замърсяване на почвите в близост до основните пътни артерии. Лошото управление на отпадъците и химикалите е причина за почвена деградация (загуба на площи, инфилтриране на замърсяванията в почвените пластове). Биоразнообразие и ландшафтБългария България е една от най-богатите по отношение на биологично разнообразие страни в Европа, с голямо количество на ендемични видове (5% от растителните видове от цялата флора или почти 9% от безгръбначните – без да се считат насекомите). В България се срещат почти всички основни видове природни хабитати, представени в Европа. До края на 2004г. броят на защитените територии в България до е бил 858, с обща територия 544,394.9 ha. В момента площта на защитените територии в България представлява 4.9% от общата територия на страната. Предвид природно-историческите и социално-икономическите условия в страната, до 2010г. защитените територии, влизащи в рамките националната екологична мрежа следва да включват не по-малко от 15% от общата територия на България. Важна стъпка в това отношение е създаването на екологичната мрежа НАТУРА 2000. Според общи оценки в България има около 309 зони, които отговарят на условията за включване в мрежата НАТУРА 2000, като те представляват около 35% от територията на страната. Съществуват редица антропогенни заплахи за биоразнообразието в България. Загубата и деградацията на природните хабитати и екосистеми, както и замърсяването на въздуха, почвите и водите, са главните заплахи за биоразнообразието. Сектори като лесовъдство, промишленост – енергодобив и миньорство, селско стопанство и туризъм в някои случаи са оказали доста негативно влияние върху биоразнообразието, особено на местно ниво. Сред негативните фактори са също така незаконното събиране на ядливи гъби, медицински растения, охлюви, влечуги и земноводни, спортния лов на големи животни и птици и др. Промените в собствеността на земята също застрашават биоразнообразието, особено ако фермерите и местните власти не са надлежно информирани и предупредени да извършват дейности по опазването и възстановяването на земята с оглед необходимостта от запазване на биоразнообразието в и извън защитените територии. Друг значителен неблагоприятен фактор за биоразнообразието в момента представляват пожарите. Ландшафтът е фрагментиран от транспортната инфраструктура, което създава проблеми, свързани с функционирането на екосистемите. Трансграничният регион има уникална флора и фауна, богато наличие на биологични видове, вкл. бозайници, птици, влечуги, насекоми, растения и гъби, и много ендемични видове. Тук е разположена част от най-големия български национален парк – Национален парк Рила. Областта Чупрене в България е природен резерват, включен в списъка на защитените територии на UNESCO и UNO. Други защитени територии включват Седемте Рилски езера и Стобските земни пирамиди. Част от териториите, предложени за включване в НАТУРА 2000, се намират в трансграничния регион. Основните проблеми на опазването на биоразнообразието са свързани със замърсяването на въздуха и почвите и липсата на адекватна обществена подкрепа. Един от основните проблеми в региона е значително увеличеният брой опожарени и обезлесени горски масиви. НАТУРА 2000 ще се отрази изключително позитивно на опазването на биоразнообразието в България. В същото време е възможно да се очаква по-нататъшен натиск върху биоразнообразието в незащитените територии, породен от икономическото развитие на страната. Сърбия Големият обхват на биоразнообразието в Сърбия е обусловен от биогеографското разположение, откритостта на територията към други околни региони, както и от генезиса на флората и фауната. Територията на Сърбия включва три биома: суб-средиземноморски (като част от средиземноморския), средноевропейски и черноморско-югосибирски. Благодарение на високото зониране на екосистемите в планините, са налични елементи на северен, средно-европейско планински (вкл. полярно-алпийски) и юго-европейски планински биоми. Балканските ендемити съставляват 8.06% от флората в Сърбия, а местните ендемити съставляват 1.5% (59 вида). Броят и разнообразието на видовете на фауната също са значителни. Общият брой на бозайниците, гнездящите птици, влечугите и земноводните, обитаващи територията на Сърбия, съставлява 43.3% от популацията на тези видове в Европа. Общата площ на защитените територии представлява около 6.5% от общата земна територия на Сърбия. Освен националните паркове (5), националните резервати (98), защитените ландшафтни територии (16), природните забележителности (296) и природни паркове (24), има още 215 растителни вида и 426 представители на фауната, които попадат в категорията на защитените рядко срещани природни видове. Съгласно критериите на Рамсарската конвенция, за международно признати защитени природни територии са приети Ладушкото езеро, Обедска Бара, Стари Бегеж – Царска Бара и Слано Копово. Голия-Студеница е признат за биосферен резерват, съгласно Конвенцията за природно и културно наследство. Натискът върху биоразнообразието в Сърбия е виден от положението на горските екосистеми и чувствителните екосистеми (водните екосистеми, влажните територии, степите и горските степи, пясъчните екосистеми, континенталните блатни местности, високопланинските хабитати и др.), където се търпят загуби по отношение на биоразнообразието. Особено тревожни са последиците от неконтролирания туризъм, незаконното строителство, транспорта и управлението на горите в защитените природни територии. Трансграничният регион е богат на природни паркове, защитени територии и природни резервати. Националният парк Джердап, разположен в сръбската част на региона в близост до градовете Голубац, Кладово и Майданпек, кандидатства за статут на биосферен резерват. Околностите на град Бор представляват една от най-интересните географски местности в Сърбия, с повече от 200 изследвани пещери.
Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 0.94 Mb. Сподели с приятели:
|