Програма за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Сърбия 2007-2013 г
Състояние на околната среда и вероятни последствия в случай, че програмата не бъде приложена
Изтегляне 0.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Промяна на климата
- Въздух
4. Състояние на околната среда и вероятни последствия в случай, че програмата не бъде приложенаПрограмата за трансгранично сътрудничество обхваща територия от 39,434 км 2. Общата Българо-Сръбска граница е дълга 341 км. и включва 11 административни единици. Българската част от трансграничната територия представлява над 17% от общата територия на страната и включва 60 общини (София град също е включена в състава на тази територия). Сръбската част от граничната област представлява 20.6% от територията на Сърбия и включва 33 общини. Оценката на състоянието на околната среда в момента, както и на наблюдаваните тенденции, е направена на базата на избрани проблеми на околната среда и е изготвена главно чрез описание и обобщение на вече съществуващи стратегически документи, свързани с програмата (вж. Глава 3.3) Описанието на ситуацията в България се отличава от описанието на ситуацията в Сърбия поради редица причини. Първо, наличните източници на информация и базите данни в двете страни са различни. В Сърбия данните, налични на национално ниво, обикновено се отнасят общо за Сърбия и Черна гора. Второ, различава се степента на принос на програмата по отношение на някои цели и области на дейност. Очертаното вероятно развитие на тенденциите в случай, че програмата не бъде приложена („нулев вариант”) представлява отправната точка за цялостната оценка на програмния документ. По разбираеми причини описанието на тези тенденции е ограничено от определена доза несигурност, свързана с наличието на данни за бъдещото икономическо развитие на региона, глобални и национални тенденции в областта на околната среда и въздействие на други дейности (други Оперативни програми) върху въпросните проблеми на околната среда, технологичния прогрес или напредъка по отношение регулативните рамки, които влияят на очакваните тенденции. Екипът, работещ върху стратегическата оценка на околната среда, е очертал очакваните тенденции на базата на информацията за тенденциите от минали периоди, като са отчетени основните движещи сили в тези тенденции (като икономическо развитие, know- how в сферата на околната среда и др.), като се е позовавал и на своята експертна преценка. Отчитайки дейностите, включени в Програмата за трансгранично сътрудничество, както и коментарите, получени по време на определянето на обхвата на изследването от Министерство на околната среда и водите и от страна на други институции, описанието на състоянието на околната среда и вероятните тенденции е изготвено за следните показатели:
Промяна на климатаБългария Отделянето на газове, причиняващи парников ефект (GHG) в България намалява непрекъснато от 1988г. насам главно поради намалените емисии от секторите, свързани с производството на енергия, индустрията и преработката на отпадъци. Съгласно последните наблюдения от 2003г. енергийният сектор в България отделя над 77% от общите GHG емисии. Тази тенденция за намаляване на отделяните емисии се е развила с бързи темпове (емисиите са 45.30% през 1999, ако се приеме, че емисиите през 1988 са били 100%). Данните от 2004г. показват забавяне в тази позитивна тенденция, регистрирано от 2000г. насам (през 2003 г. за пръв път се наблюдава покачване в емисиите на GHG). Прогнозите за емисиите на GHG в България до 2020г., при положение, че продължи прилагането на Плана за действие по отношение на промяната на климата, показват значително по-ниски от допустимите стойности съгласно Протокола от Киото, което осигурява резерв за изпълнение на поетите ангажименти. След присъединяването към ЕС България ще вземе участие в първата фаза на приложение на Европейската схема за търговия с GHG, като нейното участие ще продължи и през втората фаза. Основния източник на GHG е селското стопанство, затова ефикасното управление на твърдите и течни торове е изключително важно за намаляването на емисиите на метан и амоняк, отделяни по време на процесите на биологична ферментация, свързани с животновъдството.
Липсват данни относно промяната на климата в Сърбия, но като цяло може да се каже, че емисиите на газове, предизвикващи парников ефект са високи. ВъздухБългария В България емисиите на някои атмосферни замърсители (SO2, NO2, NH3, VOC) остава постоянна величина, като се наблюдава относително намаляване на емисиите на SO2 за периода 1999 – 2004 главно поради намаления брой на топлоелектрическите централи. Основните замърсители са енергийният и транспортният сектор. Някои от „горещите точки” в страната по отношение на качеството на въздуха, са регистрирани в трансграничния регион (по определението на Министерски съвет, 1994г) – общините Перник, Златица и Пирдоп. Проблемът със замърсяването на въздуха продължава да съществува в региона и е свързан с добива на въглища и с тежката промишленост (Перник). Може да се очаква, че тази позитивна тенденция ще продължи на национално ниво, при условие, че не бъдат пуснати в действие нови големи производствени съоръжения, отделящи вредни вещества, както и при условие, че бъдат въведени технологии за намаляване на вредните емисии. В този случай България ще успее да изпълни поетите ангажименти съгласно Протокола от Гьотеборг относно ограничаването на годишните емисии, както и съгласно Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния до 2010г. Ситуацията в трансграничния регион е силно свързана с посоката на икономическо развитие – в случай, че продължи промишленото производство, подобряването на качеството на въздуха ще бъде бавно. Сърбия Основните източници на замърсяване на въздуха в Сърбия включват: енергийния сектор (топлоелектрически централи), регионалните топлоцентрали, петролните рафинерии, химическата индустрия, изгарянето на горива от домакинствата, индустрията, трафика, строителната индустрия, неадекватно съхранение на суровини и отпадъци. Най-значителното замърсяване на въздуха е причинено от изгарянето на нискокачествен лигнит (топлоелектрическите централи в Обрановац, Лазаревац и Костолац), както и от моторните горива. Ниските цени на енергията, ирационалната и неефикасна енергийна консумация, неефикасните технологии за изгаряне, неадекватната поддръжка на производствените мощности и остарелите превозни средства водят до увеличаване на емисиите, въпреки намаленото промишлено производство. Основни източници на замърсяване на въздуха са петролните рафинерии в Панчево и Нови Сад, заводите за цимент в Поповац, Косиерич и Беочин, както и химическите заводи и металургичните комплекси, разположени в Панчево, Крушевац, Шабац и Смедерево. Значително замърсяване на въздуха е причинено от неадекватно съхранение и изхвърляне на странични продукти като пепел от енергийните централи и отпадъци от откритите мини за добив на въглища. Остарелите превозни средства, много от които са внесени в страната наскоро, са захранвани с оловно гориво и нискокачествени моторни горива (дизелово гориво с високо съдържание на сяра). Не съществуват планове за въвеждане на системи за контрол на пуснатите в движение превозни средства с цел подобряване на тяхната поддръжка или ограничаване отделянето на оловно гориво. Нараства замърсяването, причинено от трафика, както и концентрацията на сажди, особено в големите градове. Лошото качество на въздуха в редица области и градове в Сърбия е резултат от емисиите на SO2, NOx, CO, сажди и др., отделяни от енерго-производствени и промишлени съоръжения (Обреновац, Лазаревац, Белград, Костолац, Панчево, Бор, Смедерево, Нови Сад, Шабац и др.) и от отоплителните централи и изгарянето на горива от домакинствата, трафика и др. Качеството на въздуха се влошава особено по време на спокойни метеорологични условия и по време на отоплителния сезон. Проблемите на замърсяването на въздуха продължават да съществуват в трансграничния регион, което е свързано с добива на въглища и тежката промишленост (промишлените комплекси в Неготин и Бор). Като се има предвид сериозността на проблемите на замърсяването на въздуха (както и вероятното увеличаване на автомобилния трафик), би могло да се очаква само бавно подобряване в наблюдаваната ситуация.
Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 0.94 Mb. Сподели с приятели:
|