Програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2007 г.)

С присъединяването си към Европейския съюз (ЕС) на 1 януари 2007 г. България придоби статут на равноправна държава - членка на ЕС. В продължение на година и половина, в периода между подписването на Договора за присъединяване към ЕС и датата на членство, страната натрупа опит в участието си в процеса на вземане на решения в ЕС със статута на активен наблюдател. През този период българските представители участваха в работата на европейските институции, но нямаха право на глас при одобряването на решенията. С присъединяването си към ЕС България придоби всички права като пълноправен член на ЕС, в т.ч. правото на глас и правото (но и задължението) да участва във всички заседания на органите и институциите на ЕС. Тази промяна налага необходимостта от продължаване на усилията за ефективно участие на България в работата на органите и институциите на ЕС. Ефективното участие и отстояване на българската позиция с цел защита на националните интереси изискват също така и ежедневно доказване на способността и волята за прилагане на приетото европейско законодателство, в обсъждането на което страната вече участва. От друга страна, ефективното участие в органите и институциите на Съюза е ясно доказателство за готовността на България да бъде пълноправна държава - членка на ЕС, която да допринася за общото развитие на Съюза.

Република България придоби качествено нова роля с пълноправното членство в ЕС. От “получател” на европейски норми и политики, за които по време на преговорите за присъединяване имаше възможност да договаря основно сроковете за тяхното въвеждане, страната се превърна в участник в тяхното формиране. По този начин политиките на ЕС са вече част от вътрешните политики на страната. Това поставя въпроса за намиране на най-точната пресечна точка между решенията, които се вземат на европейско равнище, и приоритетите на национално равнище. Не на последно място участието в процеса на подготовка и приемане на актовете и решенията на ЕС създава възможности за по-добра информираност  по въпросите на ЕС в страната и улеснява подготовката за прилагане на европейските норми. Характерът на европейското законодателство, част от което е пряко приложимо на територията на държавите членки, а друга част разписва задължителни норми и принципи, които следва да бъдат въведени в националното законодателство, означава, че съществена част от нормативната уредба в страната се договаря в рамките на общия законодателен процес на ЕС. Това поставя отговорната задача не само за законотворчество от страна на българските представители в европейските институции, но и за тяхното участие в многостранните преговори между всички държави членки и институциите на ЕС, за да могат да се отстояват националните интереси. Необходимостта от съобразяване с интересите на всички държави членки, а не само със собствените интереси, изисква при участието в законодателния процес да се прилага нов подход при търсенето на оптималния компромис между националния интерес и намирането на взаимноприемлив консенсус.

Важно е да се подчертае, че страната се включва „в движение” в общоевропейските дебати, които представляват  изключително широк спектър от теми и въпроси. Обсъжданията по тях се намират на различни етапи от процеса на вземане на решения в органите и институциите на ЕС. По отделни въпроси дискусиите са в много напреднала фаза, като се уточняват последни подробности преди окончателното им приемане. По други теми се обсъждат първоначални виждания за бъдеща промяна на цялостна политика или създаването на нова политика. Тези различни етапи предполагат и различен подход на българската страна при участие в отделните дискусии, като това е отразено и в настоящия документ.

Участието в процеса на вземане на решения в ЕС засилва диалога с държавите членки и с институциите на ЕС и задълбочава двустранните отношения с отделните държави. В тази връзка участието в работата на органите и институциите на Съюза е сериозен инструмент за активна международна дейност. В това отношение е необходимо продължаването на последователната работа за изграждане на образа на България като надежден партньор, който има своя принос в укрепването и развитието на ЕС. За тази цел от особено значение е всички български представители да отстояват единни, координирани и последователни позиции, които да са ясно аргументирани и съобразени с разглежданата проблематика и с възможностите на страната да влияе върху вземането на решения в ЕС. Наред с отстояването на националните интереси последователността, способността за излагане на аргументи и правене на компромиси следва да бъдат водещи принципи. Това е особено важно предвид дългия и сложен процес на вземане на решения в ЕС, при който се изисква съгласието на различните институции на Съюза, както и на двадесет и седемте държави членки. Това силно стеснява възможностите на една отделна държава да определя изцяло елементите на провежданите от Съюза политики.

Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2007 г.) е неразделна част от цялостната рамка на участието на страната при вземането на решения в ЕС. Тя е в изпълнение на конституционните задължения на Министерския съвет съгласно чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България да информира предварително Народното събрание и да дава отчет за своите действия, когато участва в разработването и приемането на актове на ЕС.

Програмата цели да създаде необходимата политическа рамка, като определи приоритетните за страната въпроси от дневния ред на ЕС и да идентифицира основните интереси по тях, с които следва да се съобразяват българските позиции при обсъждането на тези конкретни въпроси. От друга страна, предвид необходимостта от съобразяване с възможностите за влияние на ниво ЕС и особено необходимостта от гъвкавост програмата не би могла да ограничава възможността за еволюция на позицията на българската страна по определените въпроси съобразно хода на дискусиите по тях в ЕС, както и съобразно развитието на интересите на страната и на Съюза като цяло. 

Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на ЕС (2007 г.) е изготвена в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС, създаден с Постановление № 145 на Министерския съвет от 2005 г. за организация и координация по въпросите на Европейския съюз, и е приета на заседание на Министерския съвет. Позициите са разработени и обсъждани от работните групи и ведомствата съобразно тяхната компетентност по разглежданите въпроси. Програмата е съгласувана и с Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз. Годишната програма следва дневния ред на ЕС, определен от германското, португалското и словенското председателство на ЕС[1] и от Европейската комисия[2].

В областта на енергетиката страната ще отстоява решаването на дългосрочните въпроси на енергийната политика на ЕС чрез постигане на висока енергийна ефективност, разнообразяване на енергийните източници (включително възобновяемите) и намаляване на енергийната зависимост на Съюза.

Съществен приоритет ще бъдат усилията за завършване на вътрешния пазар и особено в областта на услугите, транспорта, телекомуникациите, финансовите услуги, свободното движение на стоки и митническия съюз, както и данъчната политика - българската страна ще отстоява постигането на равноправен достъп до пазарите на всички държави членки.

В областта на земеделието страната ще подкрепя продължаващата реформа на общата селскостопанска политика на ЕС, като ще отстоява интересите на българските земеделски производители. По отношение на заразните болести и хуманното отношение към животните страната ще работи активно с институциите на ЕС и с държавите членки.

В областта на околната среда съобразно обсъжданията в ЕС България ще се стреми към постигане на високи екологични стандарти при съобразяване с възможностите на страната и особено на индустрията за преструктуриране. В контекста на цялостната политика за устойчиво развитие България ще подкрепя продължаващите усилия за интегриране въпросите на околната среда в останалите политики на Съюза, както и усилията на ЕС в международен мащаб.

В областта на образованието, научноизследователската дейност, иновациите и развитието на икономиката, основана на знанието, България ще работи за постигане на целите на обновената Лисабонска стратегия и за осигуряване на пълноценно участие в програмите и проектите на ЕС в областта на образованието, науката и изследванията.

В областта на социалната политика и правата на човека България ще участва активно и ще подкрепя усилията за подобряване на здравето и намаляване рисковете на работното място, социална справедливост, защита на гражданите и насърчаване на техните свободи.

Укрепване на областта на свобода, сигурност и правосъдие – в тази област България ще работи за подобряване на борбата с тероризма и организираната престъпност, подобряване обмена на информация, насърчаване взаимното признаване на съдебни решения и създаването на обща политика по отношение на предоставянето на убежище, както и общо управление на миграцията.

Друг основен приоритет е постигането на ефективно функциониращ Европейски съюз, който да предоставя разширени възможности за развитие на всички държави членки:

Дебатът за бъдещето на Европейския съюз – България ще участва в прегледа и оценката на дебатите за бъдещето на Европа и ще подкрепя ратифицирането на Конституционния договор във вид, който да осигурява ефективното функциониране на ЕС.

Укрепване ролята на ЕС в световен мащаб – България ще подкрепя както външнополитическата, така и външнотърговската дейност на Съюза, като ще търси интегриране на националните интереси в общата позиция на ЕС в отношенията му със САЩ и Русия, страните от Азия, Латинска Америка, Близкия изток, Карибските държави, Африка и други.

Общ приоритет за страната ще бъде интегрирането на Балканите към ЕС и сътрудничеството в Черноморския регион. България ще продължи не само да бъде стабилизиращ фактор на Балканите, но и водещ партньор с всички страни, които са в процес на асоциация и стабилизация с ЕС и които са започнали или се стремят да започнат преговори за членство в ЕС. Приоритетът за поддържането на Черноморското сътрудничество през 2007 г. е в унисон и с българското председателство на Парламентарната асамблея на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, което ще продължи до юни 2007 г.

Развитие на Европейския съюз

Договор за Европейска конституция

Решаването на въпроса за институционалните реформи на ЕС е приоритет за България с оглед гарантиране ефективността на процеса на вземане на решения и укрепване на разширения Съюз. България ще участва активно в дебата за бъдещето на Европейската конституция, институционалните реформи в ЕС и политиката на разширяване.

България подкрепя проекта за Европейска конституция в неговата цялост. Едновременно с това приемаме възможността за намиране на компромисно решение на въпроса за влизането в сила на договора, като възможните промени на настоящия текст не би трябвало да нарушават принципите, целите, ценностите и цялостния баланс на Конституцията. Споделяме мнението, че Конституцията дава гаранции за способността на ЕС да функционира ефективно, което би благоприятствало както за задълбочаване на интеграционните процеси в Съюза, така и за развитието на отношенията с неговите съседи.

Бъдещото разширяване на ЕС

Бъдещото разширяване на ЕС със страните - кандидатки за членство, е приоритетен за България въпрос в качеството й на новоприсъединила се към ЕС страна и същевременно страна от Югоизточна Европа с ясни интереси за европейското бъдеще и стабилността на региона. Тази принципна позиция е основана на оценката, че стремежът към присъединяване към ЕС е основен фактор за вътрешнополитически реформи, които водят до прилагането на европейския модел на обществено развитие.

България подкрепя заявената от държавите - членки на Европейския съвет, от 14 и 15 декември 2006 г. подкрепа за спазване на поетите ангажименти към страните от процеса на разширяване при полагане на необходимите усилия от тяхна страна за изпълнение на критериите за членство и на договореностите в рамките на процеса за стабилизиране и асоцииране. Приоритет за България, доколкото е възможно, ще бъде приключването на преговорите по споразуменията за стабилизация и асоцииране на ЕС със Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина.

Разширяване на Еврозоната

През 2007 г. Европейската комисия и Европейската централна банка ще публикуват Конвергентни доклади само по молба на държава членка, която желае да бъде оценена степента на подготовката й за въвеждане на еврото. Република България ще бъде оценявана в редовните Конвергентни доклади от 2008 г. В интерес на страната е да наблюдава внимателно подготовката за въвеждането на еврото в останалите държави членки. Република България подкрепя намеренията на трите председателства и на Европейската комисия да оценяват своевременно напредъка на държавите с дерогация относно изпълнението на конвергентните критерии от Маастрихт. Република България подкрепя справедливото оценяване на изпълнението на Маастрихтските критерии от всички държави членки. България се ангажира да провежда разумна икономическа, фискална и парична политика с цел осигуряване на макроикономическа стабилност и устойчива конвергенция с държавите - членки на ЕС. Мерките на икономическата политика ще бъдат насочени към устойчива динамика на основните макроикономически показатели в рамките на критериите от Маастрихт, с което ще бъде подпомогнат плавният преход към членство в Еврозоната. След присъединяването към ЕС и до момента на членство в Еврозоната страната се ангажира едностранно да поддържа системата на паричен съвет при запазване на разменното съотношение от 1.95583 лв. за едно евро и осъществяване на необходимите за това структурни реформи.

Координация на икономическите политики и публичните финанси

Координация на икономическите политики

Република България изразява своята подкрепа по отношение на установяването на системен и добре организиран процес на многостранно наблюдение за постигането на реална координация на икономическите и фискалните политики на държавите членки. Конвергентната програма на Република България 2006-2009 набелязва необходимите политики за постигане на устойчива конвергенция, адресира параметрите на устойчивост на фискалната политика съгласно предписанията на Пакта за стабилност и растеж и изпълнение на Маастрихтските критерии за членство в Еврозоната. Във връзка с членството си в ЕС Република България изготвя и първата си Национална програма за реформи.

Република България приветства стремежа на трите председателства към установяване качествено подобряване на системите на публичните финанси в държавите членки чрез стартиране на дебат и обмена на информация за най-добри практики с особен акцент върху оценката на начина на разходване на публични средства и модернизиране на публичната администрация. Република България счита, че този процес ще допринесе за постигане на по-високи растеж и заетост в съответствие с целите на Лисабон вследствие на усъвършенстване на образователната система, укрепване на иновативния потенциал и производителността на Съюза.

Република България спазва изискванията по Пакта за стабилност и растеж. България изразява принципна подкрепа на намеренията на трите председателства да продължат прилагането на ревизирания Пакт за стабилност и растеж в контекста на засилено внимание върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси на държавите-членки на ЕС. В израз на тази позиция и с оглед на плановете за бъдещо присъединяване на страната към Еврозоната правителството ще се придържа към провежданата политика, осигуряваща строга фискална дисциплина, финансова стабилност и ускорени икономически реформи.

Република България изцяло подкрепя обновената Лисабонска стратегия, като съответно се ангажира чрез своята икономическа, социална и екологична политика с постигането на заложените в нея цели. Първата българска Национална програма за реформи за периода 2006 – 2009 г. ще изложи приоритетните направления на икономическата политика, които ще осигурят устойчивото икономическо развитие на българската икономика в дългосрочна перспектива.

Българската страна подкрепя инициативите на председателствата, които целят да осигурят възможност за развитие на вътрешния пазар на Общността, укрепване на конкурентоспособността на предприятията и насърчаване на растежа и заетостта. В това отношение е необходимо да се намери точният баланс между мерките за насърчаване на конкурентоспособността, растежа и заетостта и мерките за постигане на социално сближаване, чиста околна среда и устойчиво развитие. България приветства възобновената през 2006 г. Стратегия на ЕС за устойчиво развитие, като страната ни е в процес на разработване на Национална стратегия за устойчиво развитие  в пълно съответствие с тази на ЕС, включително на системата от индикатори за устойчиво развитие. Подкрепяме становището за съгласуваност между финансирането на инфраструктурата за изследвания от Структурните инструменти и средствата, заложени в Седмата рамкова програма.

Правителството на Република България изразява своята подкрепа по предложените в работната програма на германското председателство мерки за насърчаване на интегрираното градско развитие и по-голяма координация на политиката на пространствено развитие, като по този начин ще се осигури ориентирана към растеж регионална политика. Правителството на Република България съзнава ключовата роля на градовете в регионалното развитие като важен фактор за постигане на икономическо и социално сближаване, основано на иновациите, предприемачеството и икономическия растеж. България подкрепя инициативата за приемане на Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове, включваща насоки за интегрирано устойчиво градско развитие. Страната подкрепя също Стратегията за териториална развитие на ЕС, включваща насоки за пространствено развитие, целящо укрепване конкурентоспособността на Европа и подобряване използването на регионалната диверсификация.

Бъдещето на градовете зависи от борбата срещу нарастващата бедност, социалната изолация и загубата на някои градски функции. България ще осигурява подкрепа за възстановяването и съживяването на недостатъчно развитите райони и изоставени обекти в градовете и околните територии. Чрез интегриране на градските функции в едно населено място всички жители ще имат достатъчен достъп до домовете си, до услуги и съоръжения, открити пространства, общо и професионално образование и качествено здравно обслужване. Страната се стреми към опазване и развитие на малки залесени части в градските зелени площи, които изпълняват едновременно екологични и важни социални функции.

Приоритет в тази област представлява създаването на подходяща среда  за ефективно и активно присъствие по отношение на Рамковата програма. България ще предприеме поредица от мерки, които да направят възможна максимално добрата реализация на българските учени, имайки предвид, че тази програма е с най-висок бюджет както по отношение на предходните научноизследователски рамкови програми, така и по отношение на останалите редовни програми и инициативи на ЕО. Основни задачи пред страната са изграждането на необходимата референтна структура на национално ниво, организирането на информационни и обучителни събития и въвеждането на подготвителни дейности при разработването на проектни предложения. Целта е да се постигне ефект от участието на българските учени в програмата и увеличена мобилност на учени в различни възрастови категории, както и трансфер на знания и резултати.

Научната дейност е основен елемент за постигане целите на Лисабон и Барселона. Те могат да бъдат постигнати основно чрез комбиниране на различни национални и европейски инструменти, за да се гарантира максимален ефект при прилагането им.

България се присъединява към поканата за стартиране на Съвместните технологични инициативи. Тя ще предприеме стъпки в подкрепа на това научните организации и бизнесът да участват, според техните възможности, в Съвместните технологични инициативи чрез реализирането на мерките, залегнали и разработени в Иновационната стратегия на Република България.

Българската страна счита, че заложените цели в отворения метод на координация са особено актуални в съвременните условия на развитие на научно-иновативната система. Те са добра основа за ориентиране на националната научна политика във важни за икономиката и обществото области, отчитайки тенденциите на европейското развитие.

Република България приветства Съобщението относно Европейско научноизследователско пространство - нови хоризонти и бъдещи стъпки, като стартиране на основна инициатива относно европейското научноизследователско пространство. Тя ще отчете напредъка в изграждането на Европейско научноизследователско пространство от 2000 г., като оцени успехите, изследва нови идеи, отчита нови разработки и определи нови възможни действия по конкретни въпроси.

България приветства създаването на Европейския институт за технологии, който ще обедини усилията на Европа за бързото преобразуване на знанието и резултатите от научната и изследователската дейност в икономически растеж и повече работни места чрез преструктуриране на разходите и насочването им към висшето образование и научните изследвания, реализирано в сътрудничество с бизнеса.

Република България приветства съобщението относно Европейското научноизследователско пространство – Европейска програма за космически технологии. Общата цел ще бъде да се създаде съвременна европейска политика за космически технологии, която да обхваща ЕС и Европейската агенция за космически технологии, заедно с политиките и дейностите на държавите членки, отговаряща на нуждите на потребителите относно изискването на стратегически потенциал за космически системи и технологии.

България ще провежда селективна изследователска политика в полза на националните си интереси и решаването на проблеми, свързани с населението и икономиката. Такава селективност  ще съответства на българските финансови и човешки ресурси, насочени за участие в програмата Глобален мониторинг на околната среда и сигурност (GMES) на ЕС. Тези космически изследвания ще бъдат инициирани чрез Национална космическа програма, която ще бъде приносът на България в  приложните научни изследвания на  Европа за опазване на околната среда и на планетата Земя.