Програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2007 г.)

С присъединяването си към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. България получава възможността да участва пълноценно във формулирането на външната политика на ЕС и в процеса на вземане на решения в тази област. България ще продължи балансираната си външна политика в отношенията си с трети страни, както и провеждането на активна и добронамерена регионална политика, насочена към задълбочаване на взаимното доверие, сътрудничеството и прилагане на европейските стандарти в междудържавните отношения

България ще участва в развитието на по-тясно сътрудничество между държавите членки за гарантиране на просперитета и сигурността чрез развиване на всеобхватни инструменти в областта на управлението на кризи - от предотвратяване на конфликти до следконфликтно възстановяване.

България ще допринася за изграждане на ефективна и последователна външна политика на ЕС и в съответствие с разпоредбите на Европейската стратегия за сигурност при съблюдаване на националните интереси и приоритети в Общата външна политика и политика за сигурност, включително Европейската политика за сигурност и отбрана. Ще развиваме приноса си във военната, гражданската и промишлената област на Европейската политика за сигурност и отбрана и в предприеманите от ЕС операции и мисии съобразно националните възможности и нуждите, идентифицирани от страна на ЕС.

България ще постави акцент върху капацитета за бърз отговор при кризи в контекста на  пълната оперативна готовност на бойните групи на ЕС от

България ще допринася за интензифициране на политическия диалог и сътрудничеството между ЕС и НАТО.

Насърчаването на стабилността и сътрудничеството в Югоизточна Европа е приоритетна стратегическа цел на българската външна политика. През 2007 г. България ще продължи да поддържа активни приятелски отношения с всички страни от региона и да ги подпомага в изпълнението на ангажиментите, които тези страни са поели спрямо международната общност. Особено внимание ще бъде отделено на изпълнението на ангажиментите им спрямо ЕС в рамките на Процеса на стабилизация и асоцииране. Политиката ни към страните от Западните Балкани ще е насочена към подкрепа за тяхното приобщаване към европейския модел на развитие. За целта ще бъдат използвани изградените формати на двустранно и многостранно сътрудничество и подписаните през 2006 г. двустранни споразумения със страните от Западните Балкани. България ще споделя своя опит от преговорите за присъединяване към ЕС.

По отношение на Косово България ще търси възможности за експертен и материален принос към международните усилия за намиране на решение по статута на Косово и за изграждане и укрепване на държавните институции на Косово след решението по статута. България ще се присъедини и към мисията на Европейската политика за сигурност и отбрана в Косово в областта на правосъдието и полицията.

Засилване на сътрудничеството в региона на Черно море

Перспективите за развитие на Черноморския и Каспийския регион са свързани с европейските интеграционни процеси. Превръщайки се в “нова граница” на ЕС, Черноморският регион ще изисква допълнителни колективни усилия за повишаване на сигурността и стабилността. В този смисъл Република България ще подкрепи съответните действия, насочени към възможно най-широко участие на европейските структури при изработването на общ подход на ЕС към стабилността и развитието на държавите от региона.

България активно ще следи и участва в диалога ЕС-САЩ, тъй като Работната програма по Трансатлантическата икономическа инициатива между ЕС и САЩ обхваща важни икономически области, като иновациите и технологиите, търговията и сигурността на енергийните ресурси, капиталовите пазари и правата на интелектуална собственост. Тези области са приоритетни за икономическото ни развитие и задълбочаването на отношенията със САЩ, привличането на американски инвеститори и експертиза по тези въпроси.

Заздравяване на стратегическото партньорство с Русия, включително в енергийния сектор и международното управление на кризи, на основата на общите ценности и взаимното доверие е приоритет за ЕС. Българската страна ще следи и участва в развитието на този диалог и по-специално в обсъжданията по сключването на ново споразумение за сътрудничество и партньорство с Русия, което неизменно има голямо значение за разширяване на икономическото и търговското присъствие.

Българската страна активно ще участва в обсъжданията по задълбочаването и заздравяването на отношенията с Япония, Китай и Индия на основата на срещите на високо равнище на ЕС с тези страни. По отношение на Китай ще се обсъжда сключването на ново рамково споразумение и развитието на ново стратегическо партньорство. С Индия ще се цели задълбочаване на икономическите отношения и прилагането на Съвместния план за действие.

Българската страна активно подкрепя процеса на финализиране на преговорите по Споразумението за свободна търговия между ЕС и Съвета за сътрудничество в Залива и осигуряване на неговото прилагане. Важно е анализирането на възможностите за подобряване на достъпа до тези страни и запознаване на производителите и търговците.

В областта на икономическите и търговските отношения има потенциал за възстановяване присъствието на тези пазари на основата на споразуменията, които ЕС обсъжда с тези страни. Българската страна активно ще участва в обсъжданията по параметрите и елементите на тези споразумения. Обсъжданията в рамките на ЕС обхващат:

• 
  Завършване на преговорите с Меркосур по Споразумението за асоцииране.
  
• 
  Започване на преговори и сключване на споразумение за асоцииране със страните от Централна Америка.
  
• 
  Отчитане развитието на регионалното сътрудничество и интеграционните процеси в Андската общност с цел започване на преговори за преференциално споразумение, когато са налице условията за това.
  

България ще продължи да поддържа активни приятелски отношения със страните от Европейската политика на съседство. Политиката на България ще бъде насочена към оказване на подкрепа за тяхното приобщаване към европейския модел на развитие.

Българската страна активно ще подкрепя обсъжданията в рамките на ЕС за завършване на преговорите с Украйна за по-всеобхватно споразумение за сътрудничество и партньорство. Споразумението ще съставлява основа и развитие на търговско-икономическото сътрудничество, което е от значение за българската страна и предоставя възможности за разрастване на търговията.

Във връзка с новата инициатива за засилване на регионалното сътрудничество в региона на Черноморието, предвид присъединяването на България и Румъния, българската страна заявява готовност за развитие на всеобхватно сътрудничество със страните от Черноморието по приоритетни въпроси на икономическото сътрудничество, развитието на транспорта, улесняването на търговията, развитието на инфраструктурни и енергийни проекти.

Като член на ЕС България активно ще се включи в инициативите със страните от Средиземноморието, включително в обсъжданията по финализиране на търговските преговори относно селскостопанските и преработените селскостопански стоки между ЕС и страните, асоциирани към ЕС. Важно за България предвид традиционните добри връзки с тези страни е подобряването на пазарния достъп в рамките на преговорите между ЕС и тези страни.

Стратегия по Централна Азия

България ще участва в разширения политически диалог ЕС - Централна Азия и в подготовката и приемането на Стратегия по Централна Азия. 

С оглед пълноправното си членство в европейските институции България ще полага най-активни усилия посредством възможните механизми и инструменти на Съюза за срочно намиране на справедливо решение на случая с българските медици в Либия, които от 1 януари 2007 г. са граждани и на ЕС. Също така ще продължат усилията на двустранна основа и в рамките на многостранни форуми.

В рамките на Европейския съюз България ще продължи да работи активно за стабилизиране на обстановката в Ливан и за цялостно разрешаване на конфликта в Близкия изток с мирни средства в сътрудничество с европейските партньори и в съответствие с решенията на Квартета по Близкия изток.

Персийски залив

България ще съдейства на ЕС в усилията му за изработване на предложения за активизиране на сътрудничеството със Съвета за сътрудничество в Залива с оглед улесняване на търговските и икономическите отношения на ЕС с Бахрейн, Кувейт, Катар, Оман, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

България ще продължи да подкрепя усилията на ЕС за оказване съдействие на Ирак в процеса на политическа, икономическа и социална реконструкция.

Африкански съюз

Република България подкрепя усилията за засилване на ролята на Африканския съюз, особено в областта на предотвратяване и разрешаване на конфликти. България ще следи внимателно развитието на ситуацията в Судан, Сомалия и Конго в контекста на изборите и на реформите в сектора за сигурност.

България ще продължи участието си в усилията за по-нататъшното усъвършенстване и укрепване на действащите режими в областта на контрола на въоръженията, разоръжаването и неразпространението.

България ще продължи да следи развитието на събитията в Иран и по-специално въпросите за иранската ядрена програма и сътрудничеството на Иран с Международната агенция за атомна енергия; позицията на Иран по близкоизточния мирен процес и правата на човека. България ще продължи да участва в усилията да бъдат получени уверения за мирните цели на иранската ядрената програма.

България ще участва активно в ангажиментите на ЕС за дългосрочна подкрепа за Афганистан. Ще работи за изпълнението на Съвместната политическа декларация ЕС - Афганистан и на документа “Афганистан компакт”, които са всеобхватна рамка за участието на ЕС във възстановяването на Афганистан.

България ще участва в дискусията в рамките на ЕС по севернокорейската ядрена програма, участието на Международната агенция за атомна енергия в наблюдението на тази програма и развитието на шестстранните преговори.

Постигането на балансиран резултат от преговорите и реална либерализация е  приоритет за ЕС. България ще участва активно в обсъжданията за подобряване на достъпа до пазара на стоки и услуги, както и по другите приоритетни области на преговорите, с цел постигане на резултат, който ще доведе до реален и подобрен достъп за българските износители. По редица свързани с търговията въпроси, обсъждани в рамките на преговорите, България подкрепя въвеждането на дисциплини, които ще насърчат развитието на международната търговия.

Българската страна активно ще участва в обсъжданията по Стратегията за достъп до пазара и на отделните инструменти и мерки, включени в нея, с цел подобряване достъпа на стоки и услуги до приоритетни пазари и намаляване на техническите пречки в търговията. На основата на Стратегията „Глобална Европа” приоритетно ще се обсъждат въпросите за подобрен пазарен достъп и спазване на правилата от страна на трети страни, включително на пазарите на обществени поръчки, и подобряване защитата на интелектуалната собственост.

Българската страна подкрепя инициираното от ЕК обсъждане на ефикасността на търговските инструменти за защита и провеждането на публичен дебат по стратегията при участието на производители, търговци и потребители от държавите - членки на ЕС.

В рамките на ревизията на Регламент № 1334/2000 относно Общностния режим за контрол на изделията и технологиите с възможна двойна употреба българската страна ще отстоява позициите за ревизиране на правилата по начин, който осигурява адекватен контрол на всички сделки с изделия и технологии с възможна двойна употреба.

Република България подкрепя правните, финансовите и политическите аспекти на предложението на ЕП и Съвета за Регламент относно създаване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека в трети страни (Европейски инструмент за демокрация и права на човека).

През 2007 г. България ще продължи да изпълнява поетите в Договора за присъединяване към ЕС ангажименти по отношение на политиката си на развитие.

Съгласно подготвения през 2006 г. проект на Концептуална рамка за политиката на Република България за участие в международното сътрудничество за развитие общите цели на ЕС по отношение на помощта за развитие, които България ще следва, са: преодоляване на бедността, устойчиво икономическо и социално развитие, постепенното интегриране на развиващите се държави в световната икономика, утвърждаване и развиване на демокрацията и върховенството на правото.

Обща селскостопанска политика и рибарство Предложение за Регламент относно организацията на общия пазар на вино

При обсъждането на реформата на Общата организация на пазара на вино България ще участва като страна винопроизводителка и активно ще защитава интереса на българския винарски бизнес. България ще участва в намирането на най-приемливата законодателна политика, свързана с подобряване конкурентоспособността на произведеното в ЕС вино, постигането на добър баланс между търсенето и предлагането на общия европейски пазар на вино, политиката на качество, опростяването на действащото европейско законодателство, както и защитата и гарантирането на произхода на продукта. От друга страна, България ще продължи да защитава българския винарски сектор и ще работи за намиране на оптимален баланс между опростяването на правилата и специфичните особености на политиката по качество в сектора.

Сектор „Плодове и зеленчуци” е приоритетен за българското земеделие. България ще следи предстоящите дискусии по реформата на Общата организация на пазара и ще участва активно и конструктивно в обсъжданията като държава - членка на ЕС, като ще бъдат отстоявани интересите на българските производители и преработватели на плодове и зеленчуци.

По отношение оценката на Общата организация на пазара на мляко и млечни продукти България приветства инициативата за опростяване на режима и ще си сътрудничи с европейските институции с оглед намиране на най-приемливата законодателна политика в сектора.

България приветства инициативата на ЕК за опростяване на Общата селскостопанска политика (ОСП). Намаляването на бюрократичните процедури в земеделския сектор чрез опростяване на правилата, създаването на по-голяма прозрачност и намаляване на разходите за бизнеса са основните цели на опростяването на ОСП и напълно съвпадат с интересите на страната. Регламент № 1782/2003 е основният регламент на реформата на ОСП от 2003 г. Опростяването му в частта за спазване на изискванията при изпълнение на схемите за директно подпомагане е от значение за България, тъй като ще улесни прилагането им.

България ще следи активно предложенията за обединяване на базовите и прилагащите регламенти относно промоционалните програми с цел въвеждане на общи правила за програмите, насочени към вътрешния пазар или към трети страни, като подкрепя инициативите за създаване на по-голяма прозрачност и яснота на законодателството в сектора. Въвеждането на унифицирани правила и процедури относно промоционалните програми, независимо дали се отнасят до вътрешния пазар или до трети страни, ще улесни прилагането на регламентите на национално ниво и подготовката на предложенията за промоционални програми. България подкрепя въвеждането на по-ясни и точни правила, които ще бъдат предпоставка за успешното участие на българските промоционални програми в рамките на европейската политика за съфинансиране на промоционални мерки за селскостопански продукти.

България е готова да работи за приемането на хоризонтални правила и опростяване на управленските механизми, свързани с частното съхранение на земеделски продукти. Отстраняването на ненужните разпоредби и хармонизирането на системата за частно съхранение е в съответствие с цялостната политика за опростяване на законодателството в областта на ОСП.

България подкрепя и ще работи активно  при приемането на хоризонтални правила относно тръжни процедури за възстановяване на разходите при износ на някои земеделски продукти, с които се цели замяната на многосекторните правила с хоризонтални и  опростяване на системата на управление, засягащи възстановяването на разходите при износ на някои земеделски продукти  чрез тръжни процедури.

България ще работи активно при преразглеждането на секторните разпоредби с цел приемането на хоризонтални правила по отношение на вносните тарифни квоти, управлявани чрез системата за вносни лицензии, и ще подкрепя усилията за опростяване на законодателството в тази област.

При участието си в обсъждането на новото предложение на Комисията за промяна в схемата за подпомагане на памучния сектор в съответствие с реформата на ОСП България ще участва активно в дискусиите и ще работи за постигане на политическо съгласие. Мерките, които предлага Комисията в памучния сектор, са в съответствие с реформата на ОСП от 2003 г. по отношение на разделяне на директните плащания от размера на производството.

Българската страна ще участва и ще следи подготовката и прилагането на Плана за действие за биомасата и на Стратегията за промоция на биогоривата като важни въпроси, тъй като по Програмата за развитие на селските райони се предвижда подпомагане производството на биомаса за биогорива.

България е готова да работи по въпросите за съвместното съществуване на генетично модифицирани култури с конвенционално и биологично земеделие. България подкрепя правото на всеки фермер да вземе решение какъв начин на производство ще прилага при спазване на нормативните изисквания. Също така България подкрепя извършването на преоценка на европейското законодателство в областта на пускането на пазара на генетично модифицирани храни и фуражи с цел постигането по-добра защита на здравето на хората и околната среда.

България ще участва в изпълнението на Плана за действие в горите на ЕС и е в процес на одобряване на Стратегически план за развитие на горския сектор 2007-2011 г., в който са заложени приоритети и основни ключови действия. Този план трябва да подпомогне развитието на сектора, както и да подобри координацията, комуникацията и сътрудничеството във всички политики, свързани с горския сектор.

България ще участва в преговорния процес по изготвяне и одобряване на Международен инструмент за всички типове гори, както и на Многогодишната работна програма 2007-2015 г. на Форума по горите на ООН, която пряко ще касае изпълнението на Международния инструмент. Като държава - членка на ЕС, България ще участва в обсъждане изпълнението на новото споразумение на Международната организация за тропическа дървесина.

България ще предприеме необходимите мерки за изпълнението на Плана за действие за правоприлагане, управление и търговия в горския сектор на Европейския съюз.

Българската страна подкрепя създаването на Стратегия за здравеопазване на животните и хуманно отношение към тях за периода 2007 – 2013 г. България ще отстоява в тази област да се създаде по-силна политика по отношение на здравеопазването на животните на територията на ЕС и да се установят нови, по-ефективни мерки от сега съществуващите, които да бъдат финансово обезпечени.

Като държава членка, България подкрепя предложението за преразглеждане на здравните правила относно страничните животински продукти. С въвеждането на по-опростен и разбираем текст ще се улесни прилагането на мерките при събиране, транспортиране, съхранение, обработка, преработка и употреба или обезвреждане на страничните животински продукти.

Ветеринарномедицинските въпроси и безопасността на храните са приоритетни за българското земеделие. България ще продължи усилено да си сътрудничи с другите държави членки по проблемите, свързани със здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, като ще участва в прилагането на мерките по Плана за действие по хуманно отношение към животните.

Българската страна подкрепя създаването на Стратегия за здравеопазване на животните и ще работи активно по отношение на стриктното спазване на мерките срещу Трансмисивни спонгиформи енцефалопатии и опазване здравето на човека и животните. С въвеждането на по-опростен и разбираем текст по отношение на страничните животински продукти ще се улесни прилагането на мерките при тяхното събиране, транспортиране, съхранение, обработка, преработка и употреба или обезвреждане.

България ще подкрепи оптимизирането на действащото европейско законодателство в областта на пестицидите и предприемането на мерки за по-доброто им управление и използване с оглед опазване на околната среда и човешкото здраве. Във връзка с прилагането на Стратегията на ЕС за пестицидите България ще настоява за стимулиране разработването и употребата на по-ефикасни и здравословни продукти за растителна защита, което би означавало нови и по-големи пазарни възможности за българските фирми, работещи върху иновационни методи за химическа и нехимическа растителна защита. При изготвяне на Националния план за действие, свързан с използването на пестициди, България ще предвиди мерки, насочени към намаляване на опасностите от тяхната употреба и насърчаване на нехимическата растителна защита.

България ще следи активно предложението за преразглеждането на регламента. Тя ще работи в сътрудничество с другите държави членки и институциите на ЕС, като подкрепя предоставянето на по-голяма гъвкавост на държавите членки при адаптиране разпределението на финанси, което да позволи по-добро разбиране на програмата и ползите от продукцията и пазарните условия в този сектор.

България ще работи активно в сътрудничество с другите държави членки и институциите на ЕС за опростяване на стандартните периодични селскостопански инструменти чрез замяната на многосекторните правила с хоризонтални правила и опростяване на управленските механизми чрез промяна на периодичните селскостопански инструменти, свързани с разпределяне количеството на вносните тарифни квоти, тръжни процедури за възстановяване на разходите при износ, тръжни процедури за публично съхранение и фиксиране възстановяването на разходите при износ, включително по отношение на ангажиментите към СТО.

България ще участва активно в сътрудничество с другите държави членки и институциите на ЕС в процеса на преформулирането на действащия Регламент № 2295/2003 относно етикетирането на яйца с цел отразяване на промените, въведени с новия Регламент № 1028/2006 на Съвета. С въвеждане на изискванията за маркиране, опаковане и дистрибуция на яйцата за консумация българският потребител ще получи допълнителна информация за произхода на яйцата, начина на отглеждане на кокошките-носачки и състава на изхранените фуражи.

България ще следи преразглеждането на регламента, като подкрепя опростяването му  и премахването на остарелите разпоредби.

Във връзка с предстоящите изменения на Директива 92/34/ЕИО на Съвета относно търговията с посадъчен материал за овощни растения и овощни растения, предназначени за производство на плодове, България ще продължи да участва в дискусиите и обсъжданията по преработването и приемането на промени на тази важна за сектора директива. Основните цели ще бъдат опростяване на правната рамка и нейното усъвършенстване на базата на митническия и научния прогрес.

При измененията на правилата, отнасящи се до експортните лицензии за земеделски продукти, България ще отстоява правилата да бъдат приложими на национално ниво, като същевременно ще работи и за създаването на условия за тяхното прилагане в страната.

България подкрепя усилията за опростяване на законодателството в сектора и участва активно при обсъждането на предлаганите изменения по отношение на доказателствата за внос в трети страни при диференцирани плащания на възстановявания по износа.

Този регламент е приоритетен за страната въпрос, тъй като България е инициатор на създаването на подвижно звено за изследване на морските запаси. В тази връзка ще бъдат търсени контакти и за включване на зоната на Черно море в Общата политика по рибарство. България декларира готовност за предоставяне на кораб и екип от изследователи на останалите държави от региона за извършване на проучвания и замервания на рибните ресурси в различни области на Черно море. Защитата на младите екземпляри се осъществява в многопланов аспект и включва технически мерки за намаляване смъртността на запасите, ограничаване замърсяването на биосферата и мерки за прекратяване на загубите в биоразнообразието в средносрочен план.

По отношение на многогодишните програми за възстановяване на определени запаси от морски организми с оглед осигуряване на устойчиви икономически, екологични и социални условия България подкрепя съответните мерки, като използва научнопрактическите констатации и прави паралел с възможното им приложение в бъдеще по отношение на рибарството в Черно море. България подкрепя по принцип защитата на рибните ресурси с оглед създаването на условия за тяхното ефективно и устойчиво експлоатиране в екологичен аспект.

Българската страна подкрепя засилването на борбата срещу незаконния, недокладвания и нерегулирания риболов и счита, че това е важен приоритет с оглед опазването и устойчивото използване на рибните ресурси. България е изградила необходимия капацитет и изразява готовност да започне да прилага засилени мерки на контрол, включително чрез системите за сателитно наблюдение и за сателитно засичане на корабите.

Въпросът с елиминирането на прилова не е проблем за риболова в Черно море, тъй като не съществуват забранени за улов видове риба, които при определен целеви вид да се явяват прилов.

Въпреки това страната ни подкрепя всяка инициатива във водите на Общността или в открити води в световния океан за намаляване на прилова посредством развитие на селективна риболовна техника и стриктно спазване на ограничителните за риболовните усилия предписания на компетентните органи.

Регламент относно техническите мерки и контролни системи на Общата политика по рибарство

България поддържа модернизирането и опростяването на Регламента относно техническите мерки за контрол съгласно изискванията на Общата политика по рибарство (ОПР), тъй като страната ни разполага със съвременна система с богати възможности.

България ще анализира внимателно предложенията в тази сфера и ще се стреми да решава откритите въпроси, в т.ч. чрез Оперативната програма “Рибарство и аквакултури”.

Законодателната дейност в областта на отглеждането на водните организми (аквакултурите) е от особен интерес и страната ще участва активно в нейното разглеждане, в т.ч. що се отнася до Регламента за чуждите и нетрадиционните видове.

Сред предлаганите от Европейската комисия и председателствата през 2007 г. енергийни приоритети централно място за България заемат Стратегическият енергиен преглед и мерките за доизграждане на вътрешния пазар на електроенергия и природен газ. От голяма важност са и по-нататъшното развитие на политиката за насърчаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници, както и формирането на съгласувана политика на външни енергийни отношения на ЕС.

България разглежда действията, предложени от Европейската комисия в рамките на Стратегическия енергиен преглед, като стабилна основа за дебата по формиране на План за действие за нова европейска енергийна политика. Българската страна подкрепя необходимостта от навременни и последователни действия на държавите членки, реализирани в средносрочна и дългосрочна перспектива (до 2020 г.), които да посрещнат предизвикателствата от промените в климата, негативните ефекти за европейските енергийни потребители от ценовата нестабилност на международните енергийни пазари и зависимостта на ЕС от внос на енергийни ресурси.

Българската страна ще работи за изпълнението на предложените от ЕК основни мерки за повишаване на енергийната ефективност в Плана за действие за енергийна ефективност. С цел изпълнение на ключовите елементи от плана за насърчаване рационалното използване на енергията България ще води активна политика за създаване на условия за прилагане на пазарноориентирани инструменти и публично-частни партньорства. България счита за изключително важно включването на приоритетите и мерките за подпомагане на енергийната ефективност в Националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми за периода (2007-2013 г.).

В процеса на формиране на средносрочни и дългосрочни политически цели за дела на възобновяемите енергийни източници българската страна ще подкрепи усилията за създаване на общ за ЕС пазарноориентиран механизъм за поощряване използването на възобновяеми енергийни източници, включително за използването на биогорива в транспортния сектор.

Дългосрочен ангажимент за намаляване емисиите на парникови газове

България ще продължи подкрепата си във връзка с необходимостта от продължаване на политиката, свързана с намаляване на промените в климата, и след изтичане на периода на Протокола от Киото в рамките на дългосрочна международна програма. За подготовката за изпълнение на такава програма на ниво ЕС, особено за енергийния сектор, следва да бъде създадена навременна ясна стратегическа дългосрочна инвестиционна рамка.

Българската страна ще поддържа позицията, че развитието на ядрената енергетика е стратегически необходим елемент от политиката за ограничаване на вредните за околната среда и климата емисии от енергийния сектор, формирането на конкурентни енергийни цени за европейските потребители и гарантиране сигурността на енергийните доставки в ЕС, включително намаляване на зависимостта от енергиен внос. България ще защитава правото на всяка държава членка сама да определя комбинацията от използвани енергийни източници. България счита за важно приемането на общностно законодателство в областта на ядрената безопасност, което да бъде задължително за държавите членки, избрали да използват ядрена енергия.

За насърчаване използването на въглищата и въвеждането на екологосъобразни въглищни технологии България ще търси баланс между екологичното законодателство и мерките за насърчаване използването на местните въглища, което ще ограничи енергийната зависимост от външни източници и ще насърчи икономическия растеж в държавите членки.

България ще защитава позиция в полза на прозрачно и пълно прилагане на съществуващия пакет законодателни мерки за изграждане на ефективно функциониращ, либерализиран вътрешен енергиен пазар на ЕС с дата на пълно пазарно отваряне 1 юли 2007 г. Ключов приоритет за българската страна е максимално реализиране на ползите от този пазар чрез гарантиране достъпа на потребителите до конкурентна като цена и качество енергия. България подкрепя засилването на ролята на националните енергийни регулатори и координацията между тях на ниво ЕС, обмен на положителен опит между държавите членки, активен мониторинг от страна на Европейската комисия при стимулиране на конкуренцията в рамките на вътрешния енергиен пазар.

Българската страна ще продължи да обръща специално внимание на нуждата от  политическа и финансова подкрепа на ниво ЕС за изграждане и разширяване на трансграничната енергийна инфраструктура, необходима за реално свързване на националните енергийни пазари, ефективно интегриране на Енергийната общност в Югоизточна Европа и осигуряване достъп на ЕС до алтернативни източници и трасета за внос на енергийни ресурси.

България подкрепя формирането и провеждането на координирана външна енергийна политика на ЕС, защитаваща интересите на Съюза в отношенията с трети страни - основни производители на енергийни ресурси, страни-потребители и транзитни страни. Като ключови приоритети на тази политика следва да бъдат утвърдени, от една страна, гарантиране на сигурността и по-изгодни условия за доставка, транзит и цени на внасяните енергоресурси и, от друга - устойчиво енергийно производство и потребление в глобален план.

Българската страна ще участва активно в процеса на идентифициране на мерките за постигане на Лисабонската стратегия, тъй като транспортната инфраструктура е ключов фактор за растежа и конкурентоспособността на икономиката.

Чрез изпълнението на приоритетните инфраструктурни проекти ще се повиши капацитетът на българската транспортна мрежа, ще се постигне по-висока оперативна съвместимост с Транспевропейската транспортна мрежа и ще се отстранят „тесните места” по основните направления.

Проект на Директива за изменение и допълнение на Директивата за държавен пристанищен контрол

С новата директива се променя системата за определяне на корабите, които подлежат на задължителна инспекция от държавите членки. При определени обстоятелства държавите членки имат възможност да се отклонят от изпълнението на тези задължения. България изразява своята позиция, че при приемането на окончателния вариант на проекта на директива следва да се има предвид специфичното географско разположение на България и многократното нарастване на броя на задължителните инспекции.

С проекта на директива се отразяват новите моменти в развитието на информационните технологии, свързани с наблюдението и информационното обслужване на корабоплаването. Република България изразява подкрепа за приемането на проекта на тази директива, доколкото той е в интерес на повишаване безопасността на корабоплаването и опазването на морската среда от замърсяване.

Проектът на регламент, като стъпва на основата на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция за превоз на пътници и багажи по море, предвижда автоматично разширяване приложното поле на конвенцията към превозите на пътници и багажи по вътрешни водни пътища. Република България счита, че разширяването на приложното поле на конвенцията, която е разработена за прилагане по море към вътрешните водни пътища, следва да бъде съобразена със състоянието на застрахователния пазар.

Република България ще вземе активно участие в работата по разработването на Бяла книга за Общоевропейско морско пространство, тъй като тя ще допринесе за улесняване на морските превози на товари и ще разтовари сухопътната транспортна инфраструктура. Концепцията за общото европейско морско пространство е заложена в Зелената книга по бъдещата морска политика.

Република България ще вземе активно участие в работата по осигуряването на правата на пътниците при превоз по море и по вътрешни водни пътища. България счита за необходимо разграничаването на правния режим на превоз на пътници и техните багажи по море и по вътрешни водни пътища, както и намирането на подходящ баланс по отношение на правата на пътниците и интересите на превозвачите.

Република България ще вземе активно участие в работата по разработването на политиката на ЕС в областта на заетостта в морския транспорт. Като държава, която изнася морски кадри, България е заинтересувана от осигуряването на равностойни условия за труд при съблюдаването на най-високи стандарти за безопасност и живот на борда на кораба. Във връзка с това Република България ще продължи и своята политика за по-бързото влизане в сила на Морската трудова конвенция на МОТ.

Република България ще вземе активно участие в работата по развитието на концепцията за „Морските магистрали”, чиято цел е да се въведат в Европа нови морски логистични връзки, които да доведат до структурна промяна на транспортната ни организация през следващите години. Тези вериги ще осигурят подобряване на достъпа до пазарите в Европа и ще облекчат натоварената пътна мрежа. За тази цел в бъдеще ще трябва да се използва по-пълноценно както капацитетът на европейските морски транспортни ресурси, така и потенциалът на жп пътищата и на вътрешноконтиненталните водни пътища. Планира се създаването на четири морски коридора. Тези коридори съставляват много важна част от проектите за морски магистрали и представляват добра възможност за бизнеса да реализира тези проекти. За да се реализира този проект, трябва да се изпълнят три условия - страните трябва да направят правилния избор по отношение на пристанища и услуги, всички участници във веригата трябва да работят много активно, и, трето, морските магистрали трябва да предлагат най-доброто качество по цялата верига, за да бъдат атрактивни за клиентите.

Българската страна подкрепя действията за насърчаване използването на транспорта по вътрешните водни пътища, залегнали в интегрираната Европейска програма за действие относно вътрешния воден транспорт. Свободният капацитет на транспортни коридори като р. Дунав може да се използва посредством модернизиране и интегриране на речния транспорт в ефикасни мултимодални логистични вериги.

Република България изразява своята подкрепа за превръщането на железопътния транспорт в конкурентоспособен, както и за премахване на всички бариери и пречки с цел създаване на Общо европейско железопътно пространство. Финализирането на процеса по Трети железопътен пакет ще осигури отварянето на пазара на международните пътнически превози, ще допринесе за повишаване качеството на транспортното обслужване, включвайки  финансовата компенсация за задължения за обществени услуги,  често комбинирана с даване на изключителни права за дълъг период от време, както и сигурността  на превозите. 

България ще подкрепи предприемането на действия по отношение на железопътната логистика за товарни превози, особено по отношение тесните места в жп логистиката, оперативната съвместимост, взаимното признаване на обучението, както и важността на интегрирането на въздушната и железопътната система за товарни превози.

България подкрепя приемането на проекта на Директива за лицензиране на влаковите бригади и локомотивните машинисти, с която се унифицира сертификатът на локомотивните машинисти. Това ще осигури възможност за мобилност на всеки машинист да оперира в отделните държави членки, както и взаимното признаване на правоспособността.

България подкрепя мерките за оптимизиране на железопътната мрежа за товарни превози и опростените процедури за сертифициране, като в бъдеще би могла да обособи определени участъци за извършване на товарни превози.

С предложената от Европейската комисия промяна на Директива 91/440/ЕO, насочена към отваряне на пазара за международните пътнически превози, ще се подобри ефективността и атрактивността на обществения пътнически транспорт в европейското пространство. Българската страна счита, че до отварянето на пазара през 2010 г. трябва да се приемат етапи за отпадане на ограничения за достъп до пазара в зависимост от ресурсите на страните, които могат да бъдат отделени за железопътната транспортна система за поддържане на икономическото равновесие. Отварянето на пазара за каботажни превози трябва да бъде последният етап от либерализацията на пазара. Правата за каботаж следва да бъдат еднакви и да има съответната реципрочност.

С приемането на проекта на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за правата и задълженията на пътниците при международните железопътни превози железопътните компании за пътнически превози ще изпитат затруднения.

Изискването да се отстранят всички пречки за достъп от страна на лица с намалена подвижност на този етап представлява предизвикателство за Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Обхватът на действие на посочения регламент ще има различно въздействие в отделните държави в зависимост от съответните институционални рамки. Националните особености ще оказват значително влияние върху структурата и съдържанието на предложенията. България е на мнение, че схемата на прилагането на съответните разпоредби трябва да се извършва поетапно.

Пакет за подобряване техническата част на регулаторната рамка за железопътния транспорт

В допълнение на Третия пакет ЕК предложи пакет за подобряване техническата част на регулаторната рамка за железопътния транспорт за консолидиране и сливане на директивите за оперативна  съвместимост, за допълване на Директивата за безопасност и на Регламент № 881/2004 за създаване на Европейската железопътна агенция (ЕЖА). Тези предложения са с цел опростяване на процедурата за пускане в експлоатация на подвижния състав (локомотиви) и взаимното им признаване от държавите членки. Предложенията за разширяване на дейността ЕЖА е логическо развитие на възприетия подход за налагане на единни правила и стандарти.

Република България подкрепя инициативата на ЕК по пакета от направените предложения, тъй като това ще способства за улесняване развитието на оперативната съвместимост и безопасността в железопътния сектор.

Оборудването с огледала за „мъртвата точка” на тежкотоварни превозни средства, регистрирани в общността 

Българската страна ще участва активно при изпълнението на мерките, залегнали в Европейската програма за действие в областта на пътната безопасност. Предложението за директива за оборудването с огледала за „мъртва точка” на тежкотоварни превозни средства, регистрирани в Общността, е част от по-нататъшните законодателни стъпки с оглед изпълнение на целите в Европейската програма за действие в областта на пътната безопасност. България ще подкрепи действия, които имат за цел да се намали броят на произшествията на пътя чрез подобряване обхвата на индиректна видимост на съществуващите тежкотоварни превозни средства, регистрирани на територията на Общността. Тази мярка е насочена към защита на особено застрашените обекти на пътя, като велосипедисти, мотоциклетисти и пешеходци.

България подкрепя запазването на конкурентоспособността на европейската авиационна индустрия. България ще участва активно в преговорите с трети страни в тази област, в т. ч. и със САЩ.

България ще участва в координирането на действията на държавите членки в рамките на 36-ата сесия на общото събрание на Международната организация по гражданска авиация относно газовите емисии от авиационни двигатели. България ще изрази своята позиция относно обмена на квоти и облагането.

България подкрепя предложените изменения на Регламент №1592/2002, като ще участва в обсъждането на изменения на обхвата на регламента и сертификационните задачи на Европейската агенция за авиационна безопасност.

Българската страна подкрепя инициативата на ЕК за опростяване и консолидация на съдържанието на трите регламента - № 2407/92, № 2408/92 и № 2409/92, и за хармонизиране на мерките по тяхното прилагане, като ще работи за прецизиране на принципите за либерализиране и опростяване на изискването за собственост и контрол, както и за опростяване на изискванията за финансова стабилност и на процедурите за оценка на финансовата стабилност.

Директивата е от приоритетно значение за автомобилните превозвачи. Българската страна подкрепя преработването на директивите в посока на хармонизирано прилагане на правилата, ясно прилагане на критериите, защитаване правото на установяване, рационализиране на пазара. Българската страна подкрепя запазването на сегашните изисквания  за финансова стабилност на превозвачите.

Регламентите за условията за достъп до пазара на автомобилния транспорт са от изключителна важност за автомобилните предприятия. Подкрепяме изменението и допълнението на съществуващите правила, целящи засилване, изясняване и опростяване на достъпа до пазара, условията за каботажните превози и приложимостта на атестиране на водачите в ЕС, като в същото време ще се възползваме от условията на преходния период, предвиден в Договора за присъединяване на Република България към ЕС.

Българската страна счита, че въвеждането на трансгранични санкции в областта на пътната безопасност е ключов фактор за намаляване броя на пътните злополуки. С оглед постигането на по-висока пътна безопасност българската страна ще подкрепя създаването на европейско законодателство в тази област.

Българската страна ще участва активно в процеса на обобщаване на мерките за подобряване логистиката на транспортните услуги. Този процес е възможност за България да идентифицира съществуващите „тесни места”, свързани с транспортната логистика, които да станат част от обобщения План за действие. Изпълнението на мерките ще доведе до по-добра съгласуваност в действията в посока към развитие на товарната транспортна логистика както на европейско, така и на национално ниво.

Република България ще участва активно в разработването на съобщението, тъй като то е свързано с бъдещите политически и правни мерки на ЕС в тази област. От особена важност е активната позиция на България за включването на Черно море в инициативите на комисията.

За Република България е от особена важност активното участие в инициативите, свързани със сътрудничеството в Черноморския регион за отразяване интересите на страната. В областта на морския транспорт е важно използването на сътрудничеството в Черноморския регион за създаването на еднаква конкурентна среда.

България ще участва активно в изработването на нова пристанищна политика на ЕС. България ще се включи в процеса на оценка на състоянието на пристанищата с оглед на техния капацитет в съвременните условия и ще съдейства за изработване на адекватна пристанищна политика и план за действие, които да изпълнят основните цели на пристанищата като важни възлови точки от интермодалната транспортна верига. България ще участва активно във всички инициативи на ЕК и в секторните организации за обмяна на идеи и изработване на обща политика в областта на пристанищата. България ще подкрепи ясни правила за инвестиране и прозрачен достъп до пристанищните услуги, екологични стандарти и увеличаване на качествената заетост.

Българската страна и в бъдеще ще разглежда с приоритет въпросите, свързани с авиационна сигурност, и ще участва активно при разработването и прилагането на мерки за нейното осигуряване. 

Българската страна подкрепя основните принципи, посочени в „третия пакет за развитие на летищата”, за финансиране на летищната инфраструктура, изразени в:

·  провеждане на процедури за обезпечаване на изискванията за безопасност при сертифициране на летищни предприятия и оператори на летищна дейност и аеронавигационно обслужване;

·  въвеждане на пазарни механизми за подобряване управлението на въздушния трафик и експлоатационния капацитет на летищата;

·  създаване на механизми за регулиране на връзките с другите  видове транспорт;

·  посочване източниците на финансиране на летищната инфраструктура;

·  въвеждане на основните принципи на общността при въвеждане на таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване;

·  подхода за развитие на регионалните летища, като това се извършва в съответствие с принципа на прозрачност, недискриминация и пропорционалност при разходването на обществени средства.

Република България приветства приемането на Рамкова директива за отпадъците, която ще замени Директива 75/442/ЕО. Република България ще продължи да излага конструктивно своите позиции, в т. ч. в областта на стандартите за рециклиране,  минималните изисквания към качеството на получаваните материали от процеса на рециклиране, превантивните програми и класифицирането на изгарянето като операция по оползотворяване.

Република България подкрепя разглеждането и приемането на проект на Директива на Европейския парламент и Съвета за екологични стандарти за качество в областта на политиката за водите. С тази директива ще се въведат единни европейски екологични стандарти за съдържанието на приоритетни и някои опасни вещества в повърхностните води. Този подход няма алтернатива, тъй като повърхностните води в по-голямата си част са трансгранични и предотвратяването и намаляването на замърсяването с приоритетни вещества изисква единни и координирани усилия от всички държави членки. По този начин ще се съхранят повърхностните води, което ще доведе до опазване и благоприятно развитие на водните екосистеми и опазване на човешкото здраве.