Програма за управление на дейностите по отпадъците
Емисионни данни – контрол върху газове 77
Изтегляне 2.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 11.1.3. Подобряване на организацията по разделяне, временно съхранение, събиране и транспортиране на отпадъците 93
- 11.1.5. Предотвратяване и намаляване на риска от стари замърсявания с отпадъци 94
- 11.1.7. Осигуряване на достатъчни и надеждни данни за отпадъците 95
- 11.1.9. Увеличаване на инвестициите в сектора и прилагане на принципите „отговорност на производителя” и „замърсителя плаща” при интегрирано управление на отпадъците 96
- 14. ПРИЛОЖЕНИЯ 103 14.1. Нормативни документи взети под внимание при изготвяне на програмата 103
- 14.3. Органи, отговорни за управлението на отпадъците: адреси, длъжности и имена 104
 
Въведение Съществуващата Програма за управление на дейностите по отпадъците на територията на Община Стрелча е с период на действие 2005-2010 г. и е приета от Общински Съвет. Предложението за актуализацията се прави във връзка с чл.29, ал.3, т.2 на Закона за управление на отпадъците, съгласно който „Програмите по ал. 1 се актуализират при промяна във фактическите и/или нормативните условия”. Актуализацията се налага и поради синхронизация на периода на действие на програмата с програмния период в областта на околната среда в Европейския съюз и Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (2009- 2013г.). Тя се налага и във връзка с разработката на проект “Подготовка на интегриран инвестиционен проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране и управление на отпадъците в Общините Панагюрище и Стрелча” по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”, Приоритетна ос 2. Стратегическата цел на проекта е да се въведе нов модел за управление на отпадъците на територията на общините Панагюрище и Стрелча, който ще спомогне за намаляване на общото количество депонирани отпадъци, както и за тяхното екологосъобразно оползотворяване. Основната цел на актуализацията на Програмата за управление на дейностите по отпадъците на Община Стрелча е да се определят необходимите мерки за управление на отпадъците в общината, чрез които да се постигне намаляване на въздействията върху околната среда, причинени от образуваните отпадъци, подобряване на ефективността на използване на ресурсите, увеличаване отговорностите на замърсителите и стимулиране на инвестициите в областта на управление на отпадъците. Настоящата общинска програма е разработена в съответствие с Ръководство за разработване на общински програми за управление на дейностите по отпадъци, изготвено от МОСВ. Разработката е съобразена и с Национална програма за управление на дейностите по отпадъците 2009-2013г. (НПУДО), Национален стратегически план за поетапно намаляване на количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране, Развитие на инфраструктурата за управление на отпадъци с подкрепата на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г”, документ, разработен във връзка с оперативна програма “Околна среда 2007–2013г.” и др. В нея са обхванати основните въздействия върху околната среда, свързани с генерирането на отпадъци, тяхното правилно третиране - събиране, транспорт и временно съхранение. 1. ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА Обхватът и съдържанието на настоящата Актуализация на Програмата за управление на дейностите по отпадъците са в съответствие с „Ръководство за разработване на общински програми за управление на дейностите по отпадъците”, утвърдено със Заповед № РД – 167 от 24.03.2006г. на министъра на околната среда и водите, както и ЗУО, ЗООС и произтичащите от тях подзаконови актове. Програмата за управление на отпадъците цели постигане на екологосъобразно управление на отпадъците с оглед намаляване или предотвратяване на образуването им, повторната им употреба, рециклиране и обезвреждане, подобряване системата за събиране и транспорт. Програмата обхваща следните въпроси: 1.1. Описание на: - Дейностите по събирането, извозването, съхраняването и обезвреждането на битовите и строителните отпадъци; - Управление на горепосочените дейности от съответните общински органи и звена в общинската администрация - Приходите и разходите за дейностите с отпадъците 1.1.1. Оценка на съществуващото състояние 1.1.2. Формулиране на проблемите за решаване в Общината и приоритизирането им с оглед постигане на максимално ефективно управление на дейностите по отпадъците 1.1.3. План за действие с необходимите мерки-институционални, нормативни, технически и работа с обществеността, с цел неговото осъществяване 1.1.4. Отчет по изпълнение на програмата 2. ПРИНЦИПИ В програмата са заложени принципи, залегнали в директивите на Европейския съюз, общата европейска и национална политика в областта на управление на отпадъците, както и основните принципи, на които се основава Националната програма за управление дейностите по отпадъците спомагащи за устойчивото развитие на територията на общината чрез целенасочено управление на отпадъците: Фигура . Рамково законодателство по управление на отпадъците 
Условията на жизнената среда ще се подобрят както чрез подобряване на организацията за събиране на отпадъците, така и чрез намаляване на опасните им свойства, преустановяване практиката на незаконно изхвърляне на отпадъци на произволни места, осигуряване на безопасно депониране, почистване на замърсените терени и тяхното възстановяване.
2.1. Устойчиво развитие (6-та Програма за действие в областта на околна среда на Европейската Комисия) Устойчивото развитие се дефинира като образец за социални и структурни икономически трансформации, който оптимизира настоящите икономически и социални ползи, без да застрашава потенциала за съществуването им в бъдеще. Основната цел на устойчивото развитие е да се достигне разумно и справедливо разпределение на нивото на икономическо благосъстояние, което да бъде продължено за много поколения. Устойчиво развитие в областта на управление на отпадъците означава използване на природните ресурси по начин, който не ги унищожава или уврежда и не ограничава възможността да бъдат използвани от бъдещите поколения. Това налага максимално използване на възможностите за предотвратяване на образуването на отпадъци и за оползотворяване и рециклиране на вторични суровини. Принципа на устойчивото обединява два основни стремежа на обществото за постигане на икономическото развитие, осигуряващ нарастващ жизнен стандарт и опазване и подобряване на околната среда сега и за в бъдеще. 2.2. Принцип на предотвратяването (Директива 2006/12/EС за отпадъците), 6-та Програма за действие в областта на околна среда на Европейската Комисия) Принципът на предотвратяването се състои в ограничаване до минимум на използването на природни ресурси и намаляване на количествата и/или опасността, произтичащи от образуваните отпадъци. Същевременно, достигането на по-ниски нива на образуване на отпадъци би намалило и въздействията върху околната среда, в резултат на тяхното обезвреждане. Принципът на “предотвратяване“ означава да се вземат мерките преди веществото, материалът или продуктът да стане отпадък, с които да се намали количеството отпадъци, включително чрез повторната употреба на продуктите или удължаването на жизнения им цикъл; както и вредното въздействие от образуваните отпадъци върху околната среда и човешкото здраве или съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите. Предотвратяването на образуването на отпадъци е принцип, който трябва да бъде използуван както в домакинствата, така и от промишлеността, чрез внедряване на чисти технологии, намаляващи отрицателното въздействие на отпадъците при мястото на генериране. 2.3. Принцип на превантивността (декларация от Конференцията на ООН за околна среда и развитие, 1992год. Рио де Женейро) Принципът на превантивността е един от принципите, които са разработени, за да подпомогнат усилията за постигане на устойчиво развитие. Той насочва вниманието към предвиждане и избягване на потенциалните проблеми при дейностите с отпадъци, като по този начин подпомага предотвратяването на риска за околната среда и човешкото здраве. Принципът включва и вземането на превантивни мерки, за да бъде предотвратено бъдещо увреждане на околната среда и на човешкото здраве, дори когато не съществуват достатъчни научни познания за осъществяването на предпазните мерки. 2.4. Национален принцип на самодостатъчност Изискванията на Чл. 16 (1) от Директива 2008/98/EО (Рамкова Директива за отпадъците) са: ”Държавите-членки вземат подходящи мерки в сътрудничество с другите държави-членки на ЕС, когато това е необходимо или препоръчително, за създаване на интегрирана и подходяща мрежа за инсталациите за обезвреждане на отпадъци, както и на инсталации за оползотворяване на смесени битови отпадъци, събрани от частни домакинства, включително когато това събиране обхваща такива отпадъци от други причинители, като се вземат предвид най-добрите налични технологии. С Чл. 16 (2) се определя, че Мрежата се проектира по начин, който да позволи на Общността като цяло да постигне самодостатъчност в обезвреждането на отпадъците, както и в оползотворяването, посочени в параграф 1, а на държавите-членки – да напредват към тази цел индивидуално, като отчитат географските условия или необходимостта от специализирани инсталации за определени видове отпадъци, т.е всяка страна членка на ЕС трябва да въведе необходимите капацитети за третиране на отпадъците, за да осигури третиране на собствените си отпадъци. 2.5. Принципът на съседство (близост) Изискването на чл. 31 (5) от ЗУО: “Националните програми за управление на отпадъците отнасящи се към член 28 (1) трябва също да включват мерки за създаване на мрежа от инсталации и съоръжения, осигуряващи третирането на отпадъци: 2. инсталациите/съоръженията трябва да са в близост до източника на образуване на отпадъците и да се използват най-подходящите методи и технологии, за да се осигури високо ниво на защита на здравето на населението и околната среда.” (виж Директива 2008/98/EО чл. 16 (3)).” Това означава, че новите инсталации за третиране трябва да са разположени възможно най-близо до източника на отпадъците, отчитайки аспектите свързани с околната среда, здравето на населението и технологиите, което също включва и финансови разчети. Чл. 31, ал. 2, точка 8 въвежда изискването за разполагане на инсталации за третиране и оползотворяване, цитирани по-горе, да бъдат част от програмите за управление на отпадъците. Общите представи са, че генерирането на отпадъци също трябва да се вземе под внимание за депонирането им, както и тяхната близост. Именно този спазването на този принцип е довел до вземане на праилното решение и създаване на сдружение между Община Стрелча и Панагюрище, което съвместно да изготви проект:“Подготовка на интегриран инвестиционен проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране и управление на отпадъците в Общините Панагюрище и Стрелча” по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”, Приоритетна ос 2. 2.6. Йерархия на управлението на отпадъците (Директива 2006/12/ЕС за отпадъците) Йерархията на отпадъците като цяло представлява най-добрата възможност за околната среда в законодателството и в политиката относно отпадъците, като тази йерархия може понякога да не се следва за някои специфични потоци от отпадъци, когато това е оправдано по причини като в т.ч. техническа пригодност, икономическа перспективност и опазване на околната среда. Йерархията на управлението на отпадъците е определена в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), както следва: „Всяко лице, чиято дейност включва образуването и/или третиране на отпадъци, трябва да предприеме мерки в следната йерархична последователност по:
Целта на йерархията е да илюстрира модел на интегриран подход за управление на отпадъците, като прилагането й в посочената последователност ще допринесе за създаването на устойчива политика по управлението им и ще се постави акцент върху предотвратяването, повторната употреба и рециклирането на отпадъците. Йерархията на управление на отпадъците следва да бъде разглеждана във връзка с другите принципи и в частност с прилагането на “най-добри екологични практики”. 2.7. Най-добри налични техники, неизискващи прекомерни разходи Принципът за използване на най-добрите налични техники, неизискващи прекомерни разходи (НДНТНПР) е консултативен процес за вземане на решения, в който се отчитат относителните преимущества на различните възможности за управление на отпадъците, имащи отношение към опазването на околната среда, на приемлива цена. Йерархията на управление на отпадъците предоставя теоретичната рамка, която може да се използва като ръководство при оценяването на различните възможности. НДНТНПР е решение (или комбинация от решения), което за дадени цели и обстоятелства предоставя най-големи ползи или застрашава в най-малка степен околната среда, както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект. Независимо че йерархията e полезна като обща цел на политиката по управление на отпадъците, нейното прилагане трябва да бъде съпоставяно с принципа на НДНТНПР, в зависимост от съществуващите обстоятелства. Йерархията на отпадъците не винаги показва най-устойчивите възможности за управление на различни видове отпадъци, доколкото техните причинители желаят да ги оползотворят или обезвредят по икономически най-ефективен начин. Следователно, НДНТНПР ще бъде различна за всеки отделен отпадъчен поток, в зависимост от конкретните обстоятелства. 2.8. Пълна отговорност на замърсителите (Рамкова директива за отпадъците) “Отговорност на производителите” Производителите на продукти трябва да поемат отговорност за:
Лицата, които образуват отпадъци или производителите на продукти, след употребата на които се образуват отпадъци, трябва да покрият пълните разходи за третиране на тези отпадъци. Принципът “замърсителят плаща” изисква причинителите на отпадъци да поемат отговорност за техните отпадъци, вместо да очакват, обществото да носи товара на управлението и да плаща разходите, свързани с третирането и обезвреждането им. Трябва да бъде гарантирано, че всяко физическо или юридическо лице, което по занятие разработва, произвежда, обработва и третира или продава продукти (производител на продукта) носи разширена отговорност на производител.Идеята е, че „производителите на продукти” трябва да вземат такива решения относно състава на продукта, че когато продукта се превърне в отпадък, до голяма степен да бъдат определени количеството на генерираните отпадъци и възможностите за управлението им. 2 .9. Участие на обществеността Населението е основен участник в управлението на отпадъци, тъй като самото то е генератор ная отпадъци. Добрата информираност на населението относно въздействието върху околната среда при третиране на генерираните отпадъци е от особено значение. Участието на обществеността в решаванто на проблемите дава възможност да се отчете общественото мнение и да се вземат под внимание предложенията по въпросите, свързани с правилното управление на отпадъците. До голяма степен чистотата на населените места зависи от съзнанието и културата на населението. 3. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА 3.1. Кратка географска и историческа характеристика на територията на община Стрелча 3.1.1. Географско положение  
Община Стрелча е разположена в южното подножие на Същинска Средна гора, върху територия от 224,46 кв.км. и включва град Стрелча и четири села- Дюлево, Смилец, Блатница и Свобода. Административен, индустриален и културен център е гр. Стрелча. Между отделните селища разстоянието е от порядъка на 5-6 км. Град Стрелча отстои на 100 км от гр. София, на 60 км от гр. Пловдив и на 41 км от областния център – гр. Пазарджик. На север Община Стрелча граничи с Община Копривщица, на изток с Община Хисаря, на юг с Община Пазарджик и на запад - с Община Панагюрище. Общата площ на общината е 224460 дка. Земеделските земи са 128817 дка – 60.3 %, от тях обработваеми са 100949 дка. Останалите площи от земеделските земи са мери, пасища, полезащитни пояси, полски пътища и необработваеми земи с ниско естествено плодородие. Горските територии са 84303 дка - 36.7% от общата площ. Фонд населени места и други урбанизирани територии заемат 500,5 хa - 2.2% от общата площ на общината.
Община Стрелча се намира в Преходно-континенталната област и по-точно в Задбалканския нископланински район. Релефът на общината е разнообразен : планински /части от Същинска Средна гора/ и низинен /котловинен/.
Община Стрелча се намира в Преходно-континенталната област и по-точно в Задбалканския нископланински район. Теренът в тези места е предимно хълмист, със значителни наклони и с надморска височина между 400 и 1000 м. Тук има благоприятно съчетание на планински с умерено-континентален климат. Гористите възвишения наоколо предпазват от студените ветрове. Рядко се задържат мъгли. Общината е отворена широко на юг и това способства за проникването на средиземноморското климатично влияние. През зимата снежната покривка се стопява сравнително бързо и влагата не се задържа продължително време. Географското положение и ориентацията на долината са причина за сравнително ниските средни месечни скорости на вятъра. Лятото е умерено топло. Есента е с около 2ºС по-топла от пролетта с повече ясни дни. Облачността е малка. Средногодишният брой на ясните дни е около 87,6%. Валежите са умерени - средногодишно 607 мл. Влажността на въздуха е сравнително малка. Средногодишната абсолютна влажност е към 8,2 мл, а относителната влажност около 70%.
В региона попадат части от поречията на Тополница и Луда Яна. Най-източната част на територията се разполага в поречието на р. Пясъчник. Главни водосборни реки са Стрелчанска Луда Яна и Калаващица. На територията на общината са изградени и 9 язовира: по два в Стрелча, Дюлево и Смилец и три в Блатница.
Почвите в община Стрелча са плодородни – чернозем-смолници, канелено-горски, ливадно-канелени и алувиално-ливадни, върху които се отглеждат зеленчуци, овощни, житни и етерично-маслени култури. Високопланинската част е заета предимно от кафяви горски почви, които поради планинския климат създават условия за отглеждане на картофи, ръж и пасищно животновъдство.
В района на Стрелча са регистрирани над 300 надгробни могили на знатни тракийци. В Стрелча е имало седем български църкви. Община Стрелча е богата на природни и културно-исторически забележителности: Уникален тракийски култов комплекс – Хероон ”Жаба могила”; Средновековна крепост “Галата”; Възрожденски комплекс; Стрелчански скални образования, обявени за природна забележителност и защитени от Закона за защита на природата; Останки от римско селище; Тракийски светилища и капища; Антични друмища и мостове и ред други
В географско отношение Община Стрелча попада в северната част на Пазарджишка област. Град Стрелча отстои на 100 км от София, на 60 км от Пловдив и на 41 км от областния център – гр. Пазарджик. Изградената пътна инфраструктура е представена от удобни пътища, които я свързват със София, Копривщица, Панагюрище, Пловдив, Пазарджик, Хисаря и Карлово и я правят привлекателна за туристи и гости на както на Общината и съседни общини . Има изградена ЖП линия до Пловдив. Отстоянието на Стрелча до магистрала ”Тракия” е 45 км. До най-близкото летище, което е в град Пловдив Стрелча отстои на 80 км. 3.1.2. Поземлени и горски ресурси – площи, процентно съотношение, собственост Официалните статистическите данни за разпределението на територията на община Стрелча по видове, сочат че от общата площ на землището, най-голям дял заемат площите на селскостопанския фонд, които възлизат на 128 817 дка (57 % ), което предполага ориентиране на икономиката в превес в тази посока .
Разпределението на земята по фондове в процентно изражение е следното:
в т.ч. обработваема - 45 %
Горските територии са 84303 дка. В тях преобладават широколистните гори. Дървесните видове, които определят флората на района са: зимен дъб, бук, благун, цер, габър. Според функционалното предназначение на горите, част от тях са: защитени гори и гори във вододайни зони - 621,2 ha; курортни гори -135,7 ha; исторически места - 0,4 ha; природни забележителности - 251,9 ha. 3.1.3. Водни ресурси. Водните площи и течения са 36,1 ha-0,2%. От тях реките заемат 27,4 ha, а язовирите и каналите- 8,7 ha. Водните ресурси на общината включват протичащите през землището реки и изградените язовири. През гр. Стрелча преминават: р.”Стрелчанска Луда Яна”, която пресича и землището на с.Свобода; р.”Калаващица”, която пресича землището на с.Дюлево и там се нарича р.”Дюлевска Калаващица” и р.”Черяшка”. Землищата на останалите две села не се пресичат от реки. Язовирите на територията на общината са 9 броя:
3.1.4. Подземни природни богатства Подземните богатства на общината са в землището на гр.Стрелча. Това са рудник "Фелдшпати" и хидротермалното находище, изразяващо се в три минерални извора: ■ топъл минерален извор "Парк Централен", на който има изградени 4 бр. сондажни кладенци. Четвъртият е най-горещата част на хидротермалното находище с дълбочина 485,7 м, дебит 29,3 l/s и температура 56ºС. Водата е хипертермална, слабо минерализирана, хидрокарбонатно – сулфатно – натриева, флуорна и силициева. Микробиологично е чиста. Съдържанието на микроелементи е по-ниско от допустимите концентрации. Лекува основно заболявания на опорно – двигателната система. ■ извор "Топлата чешма" – представлява дериват с нищожен дебит – 0,3 dm3/s и температура 23ºС; каптиран е и се използва за питейни нужди; ■ извор "Банчето" – намира се извън града, също дериватен извор с дебит 1 dm3/s и температура 29-31ºС, каптиран, с относително висока радиоактивност. Рудник "Фелдшпати" се състои от:
3.1.5. Защитени територии и чувствителни екосистеми Защитените територии в общината са определени със Заповед № 1799/30.VІ.1972 г. Те представляват скални образувания и са по местности както следва:
3.2. Административно-териториална характеристика на района 3.2.1. Населени места Общината включва общо 5 населени места – общинския център град Стрелча и селата Дюлево, Смилец, Свобода и Блатница. Административен и индустриален и културен център е град Стрелча. 3.2.2. Териториална близост по групи населени места Отстоянията на селата от общинския център гр. Стрелча е както следва:
Между отделните селища разстоянието е от порядъка на 5-6 км. 3.2.3. Структура на местните органи на самоуправление, имаща отношение към управлението на отпадъците. Институционална рамка Общинската администрация и общинските кметове имат ключова роля в планирането и организирането на дейностите по управление на битови и строителни отпадъци на територията на общината на базата на задълженията, вменени им от националното законодателство. Друго изискване на националното законодателство е отговорността на общините за разработване и изпълнение на общински програми за управление на дейностите по отпадъците. Съгласно чл. 2, ал. (1), ал. (2), ал. (3) и ал. (4) на ЗМСМА „Общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Съставни административно-териториални единици в общините са кметствата и районите. В общината се избира общински съвет и кметове на общини. В кметствата се избират кметове на кметства”. Дейността на общинския съвет, на кмета на общината, на кмета на района и на кмета на кметството се подпомага от общинска администрация. Общинската администрация се структурира в дирекции, отдели или сектори. Общинският съвет може да създава служби на общинската администрация в отделни райони, кметства, населени места или в части от тях и определя функциите им. Съгласно ЗУО кметът на общината организира управлението на дейностите по отпадъците, образувани на територията на общината. Кметът осигурява условия, при които всеки притежател на битови отпадъци се обслужва от лица, на които е предоставено правото да извършват дейности по тяхното събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане. Кметът на общината отговаря за:
В допълнение към управлението на смесените битови отпадъци, кмета трябва да осигури необходимата подкрепа за осигуряване и насърчаване на разделно събиране на рециклируеми отпадъци, за които производителите имат съответните задължения. Кметът на общината осигурява организирането на разделно събиране на отпадъци от опаковки. Кметът трябва да организира и контролира закриването и последващия мониторинг на депото за битови отпадъци, намиращо се на територията на общината. Съгласно ЗУО Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови, включително биоразградими, строителни опасни отпадъци, образувани от физически лица и масово разпространени отпадъци на своя територия. Общинският съвет, също така е задължен да определи размера на таксите за услугите по управление на отпадъците. На теория кметът на общината е лично отговорен за изпълнение на дейностите по управление на отпадъците. На практика, тези дейности са делегирани на друг общински служител. Ежедневната работа що се отнася до мониторинг и изпълнение на националното законодателство относно дейностите по управление на отпадъците и местното вторично законодателство е в отговорностите на един или два отдела. В общинска администрация Стрелча е създадено звено “Чистота, сметосъбиране и сметоизвозване”. Това структурно звено заедно със специалистът по “Екология, озеленяване, земеделие и гори” работят за формирането на политиката и стратегията на общинското ръководство по отношение на околната среда като цяло и в частност - за управлението на отпадъците. Те вземат пряко участие в изготвянето, обсъждането и утвърждаването на местната нормативна уредба в сферата на опазването на околната среда, чистотата на населените места и третирането на отпадъците съобразно функциите, които им отрежда ЗМСМА, ЗУТ, ЗООС и ЗУО. В Звено „Чистота и екология” са назначени 10 души, от които за ”Чистота и знаково стопанство”, ”Озеленяване, гори, земеделие и екология”, а останалите са шофьори и общ работник. Специализираните отдели изготвят концепции, планове и програми по управление на отпадъците, координират и контролират участниците по изпълнението им, актуализират местната нормативна уредба и я привеждат в съответствие с промените на законодателството. Организационното устройство на структурите по управление на отпадъците на Община Стрелча е показано в следната таблица.
Таблица: Административна структура по управление на отпадъците в Община Стрелча 3.2.4. Регионално сдружение Най- важната и съществена част в тази програма, следва да бъде отделена на обстоятелството, че общината активно изпълнява своите ангажименти в политиката за опазване на околната среда. Създадено е Регионално сдружение за управление на отпадъците, което обхваща общините Стрелча и Панагюрище. Сдружението се учредява във връзка с реализация на проект ”Подготовка на интегриран инвестиционен проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране и управление на отпадъците в общините Панагюрище и Стрелча”. Община Панагюрище има подписан договор за безвъзмездна финансова помощ с Министерството на околната среда и водите на обща стойност 1 247 200 лв. Проектът се финансира по Оперативна програма “Околна среда”. Стратегическата цел на проекта е да се въведе нов модел за управление на отпадъците на територията на общините Панагюрище и Стрелча, който ще спомогне за намаляване на общото количество депонирани отпадъци, както и за тяхното екологосъобразно оползотворяване. Проектът предвижда изграждане на депо и рекултивация на съществуващите в момента сметища в Панагюрище и Стрелча. Основната площадка на бъдещото депо ще обхване площ от 131 дка и ще бъде разположена върху терена на досегашното сметище на Панагюрище, към което се прибавят и прилежащи терени. За площадката на депото има изготвен проект на подробен устройствен план. 3.3.Социално-демографска характеристика на района 3.3.1. Население По последни данни /към 15.09.2010г./ община Стрелча наброява 5337 жители, от които 4456 броя градско население 881 броя селско население. През последните години прирастът е отрицателен, при което ежегодно броят на населението намалява. Общината е съставена от пет селища, чието население е както следва:
3.3.2. Население по кметства – постоянно живеещи, временно и сезонно пребиваващи Брой постоянно живеещи жители към 2009г.
В следващата таблица са представени данни за населението по местоживеене и пол в Община Стрелча към 31.12.2009г. ( данни на НСИ):
Данните сочат намаление на населението, което се дължи на комплекс от няколко фактора, между които са отрицателния естествен и механичен прираст и миграционните процеси. В следващите две таблици са представени данни на НСИ за естественото движение на населението за 2009 в Община Стрелча и прогноза за населението за Област Пазарджик.
3.3.3 Прогноза за брой на населението
Демографската картина в общината не е много добра, като се вземе предвид факта, че жителите в надтрудоспособна възраст са 32% от населението на общината, докато тези в подтрудоспособна възраст (до 16години ) – 16 % . Наблюдават се трайни тенденции към обезлюдяване на малки населените места, като причините за това са няколко – липса на поминък и работа, лоши битови условия, закрити училища и ред други. Концентрацията на населението е предимно в общинския център. Проявяващите се колебания са продиктувани преди всичко от икономически причини. Населението в Общината като цяло е застаряващо, поради липсата на възможност за реализация младите хора . Доходите на населението са ниски, което определя ниската покупателна възможност на населението. Увеличава се делът на социалните доходи, което говори за нарастваща зависимост от системата за социална защита. Висок е делът на доходите от домашното стопанство, което отразява една тревожна тенденция на натурализация. Според данни на Териториалното статистическо бюро икономически активното население на общината е 2614 човека. Равнището на безработицата към 30 юни 2010г. е 11,94%. Това е ръст по-висок от средния за страната /9,26%/ и областта. Каталог: Ekologiq Ekologiq -> Отчет за извършени дейности през 2011 г по заложените мерки в "План за действие 2011-2014 г." Ekologiq -> Съд за тбо – тип кофа с обем 0,11 м3 (за 1 брой, за 1 год.) Изтегляне 2.42 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||