Кратко описание на дейността

Кратко описание на дейността

Теренът на площадката е силно ерозирал и стръмен. Общата площ на набелязания терен по имотните граници е 156 617 m². От тази площ на района, за депониране на неопасни отпадъци е отредена площ от 91 340 m².

Останалата площ е разпределна както следва:

• 
  стопански двор – 4 000 m²
  
• 
  експлоатационен път – 10 400 m²
  
• 
  лесозащитен пояс – 13 000 m²
  
• 
  прилежащи площи – 37 378 m²
  

• 
  клетка 1.1 – 20 000 m²
  
• 
  клетка 1.2 – 9 800 m²
  
• 
  клетка 2.1 – 18 250 m²
  
• 
  клетка 2.2 – 7 500 m²
  
• 
  клетка 3.1 – 14 130 m²
  
• 
  клетка 3.2 – 22 150 m²
  

Входящият контрол се осъществява от оператор – кантарджия, чието работно място е в сградата на автоматичната везна към КПП.

Освен измерването и регистрирането на постъпващия отпадък се извършва и визуална проверка (за бордовите коли).

Измерването става с електронна везна и данните се вкарват в компютъра, с който е оборудван кантара.

След разтоварване на отпадъците сметовозната кола по обратния път задължително минава през дезинфекционния трап и кантара за контролно измерване. През мивката за измиване на контейнери с V = 4 m³ минават само контейнеровозите.


Технология на депониране на ТБО и неопасни отпадъци
Технологията на депониране включва:

• 
  разтоварване
  
• 
  разриване с уплътняване
  
• 
  запръстяване
  
• 
  оросяване с инфилтрирани води (ИВ)
  

Клетки 1.1, 1.2 и клетки 2.1, 2.2 са разделени от земно насипна дига По същия начин са разделени клетки 2.1, 2.2 и 3.1, 3.2. Във всяка от клетките се навлиза по вътрешен експлоатационен път, който завършва с обръщателна площадка.

Този дневен участък след това се запръстява с пръст с дебелина 0.20 m Размерите на дневния работен участък са в зависимост от дневното количество постъпващи отпадъци, разстилащата и уплътняващата техника (булдозер и компактор). По този начин се оформят хоризонтите депонирани и уплътнени ТБО с височина 2.00 m. На всеки хоризонт се обособява депо за пръст. Същата се доставя със самосвал от депото разположено над стопанския двор.

Като част от технологията на депониране на ТБО е и овлажняването им с инфилтратни води постъпващи от помпената станция. Овлажняването става чрез местене на гофриран маркуч върху отпадъците извън дневния работен участък, за да не се затруднява работата на сметовозните коли и уплътняващата техника.

При липса на инфилтрат и при нужда е необходимо ръсене на отпадъците с техническа вода с водоноски за намаляване на запрашеността.

Линията на отпадъците по откоса на ограждащата дига се определя от дебелината на рекултивационния слой. Предвид обстоятелството, че дъното на депото е изолирано с HDPE фолио върху глина с коефициент на филтрация K_f = 1.0E-9 и влязлата в сила Наредба № 8 (24.08.2004 г., ДВ бр.83/2004 г.) се приема дебелината на рекултивационния слой – 1.8 m (газов дренаж - 0.5 m, глина – 1 m и хумус – 0.3 m). Пресечната линия на откоса на отпадъците с откоса на ограждащата дига минава на 1.40 m от вътрешния ръб на празната клетка (фиг.2).

Предвижда се по време на експлоатацията булдозерът за разриване и уплътняващата техника да не стъпват върху геоклетките ако във всяка точка дебелината на отпадъците е по-малка от 2 m. За целта уплътняващата техника спира на 6 m от т. А – пета на откоса с геомрежа. Схемата на депониране в тази зона е показано на схема – фиг. 3. При последващото депониране (0.20 m) всеки от тези слоеве настъпва с 0.6 m към ската с геомрежата до достигане Н = 2 m в т. А. По тази схема се продължава като се оформят и отделните хоризонти с Н = 1.80 m ТБО и 0.20 m запръстяване. Успоредно на откосите с геомрежата се оформя зона на неуплътнени отпадъци (в първоначалния момент). Уплътняването ще става от по-горните слоеве когато уплътняващата машина обработва пласт разположен на Н ≥ 2 m във всяка точка. В тази зона не може да се полага запръстяващ слой на всеки хоризонт от Н = 1.80 m.

С депонирането на отпадъците постепенно се затрупва и рампата с обръщатетелната площадка. Сметовозните коли се движат между оформения табан от отпадъци.

За следене състоянието на дигите от необлицованата страна се предвижда те да бъдат затревени, но при поява на ерозионни каверни и дупки последните да бъдат тампонирани.

За поддържане на експлоатационните пътища се включват:

• 
  почистване от сняг през зимата и разпиляни отпадъци;
  
• 
  възстановяване на настилката и банкетите;
  
• 
  подсигуряване проводимостта на пътните водостоци и канавки.
  

Временната рекултивация се полага по контактната повърхност на клетка 1 със следващата клетка 2 и се състои от 0.7 m пръст.

Крайната рекултивация се полага по откоса към ограждащата дига и горния табан до който е запълнена клетка 1 (клетка 2 след запълване). Крайната рекултивация включва: газов дренаж с дебелина 0.5 m, изпълнен от чакъл, слой от пръст с дебелина 1 m и хумус 0.30 m. Пръстта се разтила с булдозер. Не се предвижда уплътнение на този слой. След това се преминава към затревяване (фиг. 4). Рекултивацията се изпълнява по изготвен проект.




Третиране на инфилтриралите води
Инфилтриралите води (ИВ) образували се в тялото на депото се улавят и отвеждат от дренажната мрежа към стоманобетонови събирателна шахта. От събирателна шахта водите постъпват в Помпена станция с ретензионен обем за ИВ. Събраният инфилтрат чрез тласкател се връща в клетките за оросяване на тялото на депото. По този начин се осъществява рециркулация на инфилтратните води. Събирателните шахти за всяка клетка са изградени от строителя до определена височина. По време на експлоатацията те се надграждат така, че височината им да изпреварва с 1 m съответния хоризонт депонирани отпадъци. Схема на надграждане на шахтите е показана на фиг. 5.

На фиг. 6 е показано затварянето на шахтите след окончателната рекултивация на депото по клетки.

Тласкателят от помпената станция за ИВ минаващ по дигата между клетки 1 и 2 и завършващ в кранова шахта тласка инфилтрата посредством маркуч в района на клетка 1 до достигане на кота 175.00. След тази кота маркучът трябва да се замени с HDPE тръба Ø 110 плътна и L ≈ 100 m, която тласка ИВ до системата за разпръскване на инфилтрата (фиг. 7). Депонирането на ТБО прородължава и над разпръскващата система до проектната кота на запълване в клетка 1.

Прекъсването на тласкателя ще стане в кранова шахта 2, като в точката на прекъсване се монтира накрайника на гофрирания маркуч. Съшия се полага по откоса на вече депонираните отпадъци и тласка ИВ максимално до кота 175.00 m. Когато е достигнато това ниво, отново на мястото на маркуча се изгражда тласкател от HDPE тръби Ø 125 плътни.

По трасето на тласкателя се уплътнява с ивица с ширина около 1 m и покрива с подложен пясък с дебелина 0.2 m за да не се получи изместване на тласкателя в равнина е необходимо да се излеят бетонови блокчета през 20 m, които затежняват тръбопровода. На кота 175.00 m тласкателят отново преминава в система за разпръскване (фиг. 7). Тази система за разпръскване ще остане да действа и след приключване експлоатацията на депото. Тласкателят, подложен по откоса на клетка 2 веднага се покрива с крайния рекултивационен слой.

Експлоатацията на клетка 3 отново започва от най-ниската и точка и продължава до проектната кота.

Помпената станция за инфилтрирали води (ИВ) е оборудвана с помпи – 2 броя (работна и резервна), за които е изготвена автоматика по нива. Към Помпената станция е изграден и ретензионен басейн, който има връзка с черпателния резервоар за изпразването му, пълненето се осъществява през преливни отвори. Предназначението на ретензионния е да поеме ИВ при възникване на аварийна ситуация в помпената станция, а именно:

• 
  спиране на ел. захранването;
  
• 
  аварирали помпи;
  
• 
  паднал валеж с по-голям дебит от този на помпите.
  

Максималното ниво в ретензионния басейн се регистрира от аварийния сигнализатор в черпателния резервоар. Когато това се случи се затваря спирателния кран на вливната тръба ръчно. По този начин инфилтрата се задържа в съответната клетка, като се следи нивото му в събирателната шахта. При повишаване на нивото до короната на ограждащата дига се пристъпва към изпомпване на инфилтрата от събирателната шахта посредством фекална машина и извозването му до пречиствателвана станция на града.

Охранителните канавки имат за цел да съберат и отведат атмосферните води паднали в и около района на депото. По този начин депото е защитено от от наводняване и натоварване на дренажната система за ИВ. За да функционират охранителните канавки добре е необходимо те да бъдат поддържани, като това включва:

• 
  редовно почистване от отлагане на пръст и чакъл, като се отстранява и причината за това;
  
• 
  почистване на затревяването по фугите;
  
• 
  поддържане на фугите запълнени;
  
• 
  поддържане на облицовката от бетонови плочи (корита) в изправност;
  
• 
  почистване на водостоците под експлоатационните пътища.
  

• 
  Стопански двор
  

Сгради и съоръжения в стопанския двор:

• 
  КПП
  
• 
  Автокантар
  
• 
  Дезинфекционен трап
  
• 
  Гараж
  
• 
  Мивка за измиване на контейнери
  
• 
  Склад за вторични суровини
  
• 
  Септична яма
  
• 
  Разпределителна шахта
  
• 
  Филтрационни траншеи
  
• 
  Хлораторна шахта
  
• 
  Мачтов трафопост
  

За пречистване на битовите отпадъчни води е изградено канализационно пречиствателно съоръжение (КПС). След като отпадъчните води преминат през него се изпускат чрез канализационен тръбопровод в охранителния канал.

• 
  Септична яма
  

• 
  Проверяване и периодично почистване тройниците на довеждащата и отвеждащата тръби.
  

• 
  Да се следи нивото на утайката в септичната яма и своевременно да се изважда.
  
• 
  Изваждането на кората и утайката се препоръчва да се извършва два пъти в годината – пролет и есен.
  
• 
  Преди почистване е необходимо спиране на постъпването на отпадъчни води.
  

След изпразване на септичната яма се прави оглед и ремонт, ако е необходимо на дъното, стените и почистване на тройниците.

При пускане на септичната яма в експлоатация се поставя изгнила утайка 15 – 20% от обема на изгнивателната част. През време на експлоатацията на септичната яма при почистването й се оставят 15 – 20% от утайките, за да се поддържа метаново гниене. Ако при пускане на септичната яма в експлоатация не се разполага с изгнила утайка, такава се получава от пресните утайки, като се оставят да изгниват по-дълго време (2 – 3 месеца през лятото и 6 – 8 месеца през зимата).

Кората и утайката от септичните ями ще се изхвърлят на депото. Предвидените дървени капаци към септичните ями се поставят за предпазване от допълнително замърсяване и задържане на топлината през зимен сезон.

Контролиране работата на пречиствателните съоръжения с отвеждане на филтрата се състои в периодично (1 път на 4 – 6 месеца) вземане на проби за химико – бактериологически анализ в санитарно – епидемнологични лаборатории.

Работата на пречиствателните съоръжения по време на експлоатацията трябва редовно да се отразява в санитарен дневник.
Разпределителна шахта

Контролиране начина на разпределение на отпадъчните води след септичните ями към филтриращите траншеи с помощта на предвидените плоски затвори. Почистване в случай на подприщване и запушване при обслужване с подвижна стълба.

Хлораторна шахта

В хлораторната шахта се извършва обеззаразяване на отпадъчните води при доза на активния хлор – 3 g/m³, съобразно протичащото водно количество с 0.5 % натриев хипохлорид (белина) съхраняван в пластмасови съдове.

При инженерно-геоложко проучване е установено наличие на риолити и гранити припокрити с чакълеста глина. С доклада са установени мощността на отделните пластове и специфичните им характеристики.

В обсега на площадката са установени подземни води: порови и пукнатинни.

Поровите води са със статични водни нива – 1.3 до 2.4 m.

Пукнатинните води имат сезонен характер, подхранват се от валежите.

От направената оценка на инженерно-геоложките условия се установява, че земната основа е товароносима. За земнонасипните диги могат да се използват почви добити от района на площадката.

Направено е и проучване на кариерата за глина при с. Новачене. В количествено и качествено отношение задоволява нуждите на новопроектираното депо.
Морфологичен състав на отпадъците

Поради липса на данни за морфологичния състав на неопасните отпадъци от населените места на гр. Шумен се приема средния за страната, а именно:

- пластмаси -1.6%

- хартия, картон -4.0%

- стъкло -1.8%

- метали -4.6%

- текстил -1.8%

- гума, кожа -0.8%

- други -65.4%
Вертикална планировка (подготовката на площадката за депониране)

Вертикалната планировка има за цел да оформи дъното и откосите на депото с оглед осигуряване на максимален обем за депониране на неопасни отпадъци и поетапно усвояване.

Експлоатационния път, който ще обслужва новопроектираното депо за ТБО се явява естествено пръдължение на съществуващия в момента път. Трасето е предвидено така, че да обслужва последователно трите клетки предвидени в проекта. При проектирането на техническите елементи на пътя е приет път ІV клас с проектна скорост Vпр = 30 km.

Общата дължина на пътя е 1460 m. Нивелетата е проектирана предимствено в изкоп с оглед устойчивостта на пътното платно в участъците с големи наклони.
Ограждащите диги

Ограждащите диги които се предвиждат на депото имат за цел да ограничат съответната клетка и да преградят пътя на инфилтриралите води ИВ, като по този начин ги насочват към дренажната система. Дигите се проектират с трапецовидно напречно сечение, височина от 0.004.00 m, ширина на короната - 6.97 m на обходната дига и Н=0.002.00 m и ширина 3.24 за междинната дига. Същите са земно-насипни и се предвижда да се изградят от изкопаните чакълести глини.

По голямата част от ограждащата дига е получена от изкопи при вертикалната планировка на депото. Насипната част е до постигане на проектната кота на короната.

За предпазване района на депото от повърхностни атмосферни води се предвиждат охранителни канавки. Една част от тях улавят водите от околните терени извън охранителната ограда, а други – пътните канавки улавят скатните води вътре в депото като също ги отвеждат извън площадката.

Охранителните и пътните канавки са облицовани. Канавките, които ще улавят повърхностните води след полагане на рекултивацията са от бетонови плочи. Всички останали канавки са от готови бетонови корита.

В I етап се изграждат охранителни канавки №№ 4, 5, 6, 7 и 8 с изключение на тези, които ще улавят повърхностните води от рекултивираните клетки (№ 1, 2, 3). Приложение І.Б.1.1-2.

За предпазване на земната основа и подземните води от въздействието на отпадъчното тяло и отделилия се инфилтрат се предвижда полагане на изолация по дъното, скатовете и вътрешните откоси на ограждащите диги. Изолацията представлява пакет от естествени и изкуствени материали.
Дренажна система за инфилтрирали води ИВ

За събиране и отвеждане на инфилтриралите през депонираните ТБО атмосферни води се предвижда дренажна система за всяка клетка.

Тя се състои от:

• 
  дренажни клонове – HDPF Ø 315, перфорирани, Р N10, РЕ 100;
  
• 
  събирателни колектори – HDPF Ø 400 и Ø 500, перфорирани, Р N10, РЕ 100;
  
• 
  събирателна шахта Ø 2000;
  
• 
  площен дренаж с дебелина 0,50 m.
  

Инфилтриралите води (ИВ) образували се в тялото на депото се улавят и отвеждат от дренажната мрежа към стоманобетонова събирателна шахта , а от нея водите постъпват в Помпена станция с ретензионен обем за ИВ. Чрез тласкател водите отново се връщат в клетката като по този начин се осъществява рециркулация. Събирателните шахти за всяка клетка са изградени от строителя до пределна височина. По време на експлоатацията те се нареждат така че височината им да изпреварва с 1 m съответния хоризонт депонирани отпадъци. На фиг. 5 е показана схема на надграждане на шахтите.

Тласкателят от помпената станция за инфилтратни води минаващ по дигата между клетка 1 и 2 и завършващ в кранова шахта тласка инфилтрата посредством маркуч в района на клетка 1 до достигане кота 175.00. След тази кота маркучът трябва да се замени с HDPF тръба Ø 110 плътна и L ≈ 100 m, която тласка ИВ до системата за разпръскване на инфилтрата.

Депонирането на ТБО продължава и над разпръскващата система до проектната кота на запълване в клетка 1.

Експлоатацията на кл. 2.1 започва също от най-ниската и точка. След като бъдат депонирани минимум 4 m (2 хоризонта) ТБО се прекъсва подаването към кл. 1 и се насочва инфилтрата към кл. 2.1. За тази цел маркуча се свързва с тласкателя отново в кранова шахта 3. Това продължава до кота депонирани отпадъци, съвпадащи с котата на кранова шахта 3. След този момент се прекъсва подаването на ИВ в клетка 2.1. Прекъсването на тласкателя ще стане в кранова шахта 2, като в точката на прекъсване се монтира накрайника на гофрирания маркуч. Същия се полага по откоса на вече депонираните отпадъци и тласка ИВ максимално до кота 175.0 m. Когато е достигнато това ниво, отново на мястото на маркуча се изгражда тласкател от HDPF тръби Ø 125 плътни. По трасето на тласкателя се уплътнява ивица с ширина около 1 м и покрита с подложен пясък с дебелина 0.2 m. За да не се получи изместване на тласкателя в равнината е необходимо да се излеят бетонови блокчета през 20 m, които затежняват тръбопровода. На кота 175.00 m тласкателят отново преминава в система за разпръскване. Тази система за разпръскване ще остане да действа и след приключване експлоатацията на депото. Тласкателят, положен по откоса на клетка 2 веднага се покрива с крайния рекултивационен слой.

Експлоатацията на клетка 3 отново започва от най-ниската и точка и продължава до проектната и кота показана на напречните профили.

Помпената станция за ИВ е оборудвана с помпи – 2 броя, за които е изготвена автомивка по нива. Към помпената станция е изграден и ретензионен басейн, който има връзка с черпателния резервоар за изпразването му, а се пълни през преливни отвори. Предназначението на ретензионния басейн е да поеме ИВ при възникване на аварийна ситуация в помпената станция, а именно:

• 
  спиране на ел. захранването;
  
• 
  аварирали помпи;
  
• 
  паднал валеж с по-голям дебит от този на помпите.
  

Максималното ниво в ретензионния басейн се регистрира от аварийния сигнализатор. Когато това се случи се затваря спирателния кран на вливната тръба ръчно. По този начин инфилтрата се задържа в съответната клетка, като се следи нивото му в събирателната шахта. При повишаване нивото до короната на отраждащата дига се пристъпва към изпомпване на инфилтрата от събирателната шахта посредством фекална машина и извозването му до пречиствателната станция на града.