Програма за управление на околната среда 2008-2011г

С най-голямо стопанско значение за района е р. Г. Камчия. Тя води началото си от южните части на Лиса планина. От изворите до с. Тича реката тече в източна посока, като след с.Филаретово навлиза в хълмисто ридовата област Герлово, пресича Преславската планина и образува дълбокия Преславски пролом. Следва завой на север в хълмистата низина на Шуменска област и Провадийското плато с източна посока до сливането й при с.Величково с р.Луда Камчия. По- важни притоци на реката са Врана, Елешница, Брестова и др.

Общата дължина на р. Камчия от изворите до Черно море е 245 км. Средният годишен отток при гр. В. Преслав е 5.2 м3/ сек, а при с.Гроздево - 22.8 м3/ сек. Общата площ на водосборния й басейн е 5358 кв.км. Пълноводието на реката е през месеците декември- юни, а максималния отток - през м.март.

Според хидрогеоложкото райониране на Р България община Шумен попада в област Б с преобладаващо дъждовно подхранване, като най-северната част попада в район БI7- Джулюнишко- Голямокамчийски и почти на границата с хидроложки район БI14 - Ломско-Провадийски. Районите са разграничени според някой специфични особености в подхранването и режима на оттока, обусловени от физикогеографските условия на речните басейни.

Водата има големи лечебно профилактични възможности. До 1993 г. минералната вода се е ползвала за лечение и профилактика на заболявания на опорно двигателната система, като е изграден басейн и необходимите към него обслужващи сгради. По- късно водата се използва като топлоносител в оранжериите на с.Мараш. В момента сондажа е тампониран и не се използва.

Организирано е пробовземане за актуализиране на химическия, микробиологичен и балнеоложки състав на минералната вода, свързан с евентуалните инвестиционни намерения на Община Шумен като собственик на терена, граничещ с минералния извор, както и с проектите на потенциални инвеститори за развитие на туризма и балнеолечението в района.
Водоснабдяване
Община Шумен е водоснабдена с питейна вода от язовирите “Тича ” и много местни източници, изградени по терасата на р. Камчия и р. Мътнишка.

Язовир “Тича” е изграден през 1978 - 1981 г. на река Г. Камчия в землището на община Върбица известна като Герлово. Водният обем на язовира се формира от р. Г. Камчия, известна като р. Тича и нейните притоци – р.Герила, Коневска, Елешница. Водосборната площ е 1 612 km2. Максималният обем на язовира е 312 млн. m3, а мъртвият обем е 41 млн. m3. Водовземането се осъществява от водовземна кула при ниво 223 m. От язовир "Тича" са водоснабдени гр.Търговище, гр. Шумен и гр. В. Преслав. Той се използва комплексно - за напояване и комунално- битови нужди.

На територията на община Шумен няма естествени езера.

Изградени са 12 броя микроязовири за хидромелиоративни цели и риболов. От тях в добро състояние, годни за ползване са 9 броя и други 2 са в задоволително състояние и един е неизползваем с. Ивански.

Всички населени места на територията на Общината са водоснабдени, като годишно подаваната питейна вода варира между 11.5 – 12.3 млн. m3.

Полезно използваната питейна вода е около 6.0 млн. m3. Близо 50% се консумира от населението, следващите по големина консуматори са промишлеността и услугите. За съжаление водопроводната мрежа не е в добро експлоатационно състояние и загубите на питейна вода са големи- повече от 50 %. Затова е необходимо една от основните задачи да бъде реконструкция и подмяна на изградената водопроводна мрежа.

Промишлено водоснабдяване с условно чиста вода се осъществява в "Лавена"- АД, "Брамас- 96"- АД, "Лида-" АД, "Алкомет"-АД, НИПКИС и др. които имат изградени собствени водоизточници.

В табличен вид е дадено водопотреблението в населението и промишлеността в х. куб. м. по населени места в община Шумен. Данните са предоставени от "В и К" - ООД гр. Шумен.

Водоснабдителното дружество изцяло разчита на водата от яз."Тича", като 88.3 % от населението се водоснабдява от там – 96 626 души. Това са град Шумен, кв.Макак, кв.Дивдядово, с.Дибич, с.П.Волов и с.Белокопитово. Около 8.1 % от населението получава вода от плитки подземни водоизточници, които са изградени в кватернерните отложения и се влияят от антропогенната дейност, а останалите 3.7 % от дълбоки тръбни кладенци.

Старите водоснабдителни системи са ограбени и изоставени . Изградените 9 броя сондажи по р. Мътнишка и този в м. "Струмба", чиито дебит е средно по 15- 20 л/с могат да се възстановят и да се разчита на тях при аварийни ситуации. Освен това водата от дълбоките тръбни кладенци е със стабилни качествени показатели и не се влияе от атмосферните условия.

Водата от яз."Тича", както и тази от плитките подпочвени води - до 10 м от терена/ шахтови кладенци, дренажи и каптажи/ се влияят от климатичните условия. Обикновено през пролетното пълноводие водите са с отклонение по показател мътност и нитрити. Това налага необходимостта от вземане на бързи мерки за изграждане на пречиствателна станция за питейните води от страна на общинската администрация.

Подпочвените води на територията на община Шумен по своя химичен състав са слабо минерализирани - до 500 мг/л, хидрокарбонатно- сулфатно-хлорни, калциево- натриеви със средна обща твърдост и средна окисляемост. Те се контролират в населените места от РИОКОЗ гр.Шумен, съгласно изискванията на Наредба №9/ ДВ бр.30/2001 г/ за качеството на водата , предназначена за питейно битови цели.Качествата на питейната вода в региона се проследяват от РИОКОЗ Шумен съгласно изготвена програма за мониторинг. За гр. Шумен наблюдаваните отклонения през 2007 г. са по показател мътност – резултат от обилните валежи и липсата на пречиствателна станция за питейни води. В тази връзка е издадено и предписание на водоснабдителното дружество за завишаване стойностите на остатъчния хлор в мрежата.

През второто полугодие на 2007 г. трайни отклонения в качествата на питейната вода са наблюдавани по показател нитрати. Получените стойности са следните:

С. Струйно – 75,3 мг/л

С. Овчарово – 57,9 – 62,4 мг/л

С. Новосел – 66,1 мг/л

С. Костена река – 56,2 мг/л

С. Мараш – 50,7 – 67,3 мг/л

По микробиологични показатели не са констатирани трайни отклонения.

- независимо от високата степен на изграденост на водоснабдителната мрежа не е постигнато оптимално задоволяване на нуждите от питейна вода;

- недостатъчна е водообезпечеността на водоснабдителните системи;

- водопроводната мрежа е с намалена надеждност и влошени експлоатационни качества;

- недостатъчен е броят и обемът на резервоарите за отделните населени места за покриване на дневната неравномерност на консумацията - с. В. Друмев и с. Ветрище;

- недостиг на питейна вода за селата Салманово, Струйно, Овчарово, Кладенец, Костена река, Ивански през летните месеци

- изграждане на пречиствателна станция за питейните води на гр. Шумен

- подмяна на магистралния водопровод от яз."Тича" до ПС 1300 - кв. Дивдядово

- подмяна на водопроводната мрежа – реконструкция, модернизация и разширение в т.ч. допълнително водоснабдяване на с. Белокопитово, П.Волов и Градище от изградения през 1990 г. за целта дълбок сондаж.

- обезпечаване с достатъчно водни ресурси на изградените водоснабдителни системи чрез изграждане и регулиране на водите;

- намаляване на ползването на питейни води в промишлеността за сметка на увеличаване ползването на условно чисти води за промишлени нужди /затворени оборотни системи/.

Подземните / подпочвени / води в община Шумен се отнасят към Варненски хидрогеоложки район - Черноморски басейн според хидрогеоложкото райониране на Р България.

В геоложко отношение територията е изградена от седиментите на кватернера и долна креда - хотрив.

Седиментите на кватернера са представени от алувиални отложения по долината на р. Поройна, Енчова, Теке дере, Стражска и делувиални такива, изграждащи височините на терена. Мощността им се движи от 2 до 6 м от терена и в тях се акумулират плитки подземни води, които са недостатъчни по количество и замърсени от инфилтрация на повърхностни води, поради което не представляват интерес за питейно и промишлено водоснабдяване. Всички обработени отпадъчни води от ПСОВ - Шумен ще се оттичат гравитачно в р. Поройна, поради което се приема, че водите на реките могат да се използват за промишлени и земеделски цели - поливане, но не и за питейно битови нужди .

Единствено изградените по терасата на р. Камчия водоснабдителни съоръжения - шахтови кладенци, подаващи вода за селата Р. Димитриево, Салманово, Мараш, Ветрище, Ивански, Вехтово и Друмево се използват по предназначение.

По данни на РИОСВ - Шумен и бюлетин на ИАОС при МОСВ, които извършват мониторинг за качеството на подземните води по поречието на р. Камчия при с. Р.Димитриво в кватернерния водоносен хоризонт не са констатирани отклонения от праговете на замърсяване.

Седиментите на долна креда са представени от валанж - установен в района на дълбочина от 168 до 650 м. Представляват много плътни варовици в дълбочина доломитизирани, напукани и кавернозни. В тези седименти е формиран малм - валанжския водоносен хоризонт, който е най-водообилен и перспективен за водоснабдяване на Североизточна България. Водите се акумулират в карбонатния комплекс и се подхранват от инфилтрация на повърхностни и валежни води в зоните на разкрития на тези седименти на терена, които са потенциални огнища на евентуално замърсяване на хоризонта - това е района около Златна нива - Каспичан - Калугерица.

За горен водоупор на водоносния хоризонт в нашата община служат седиментите на хотрива , представени от варовити плътни мергели с мощност от 90 до 160 м. Тези мергели са практически водонепропускливи и служат за защитен екран срещу замърсяването на долузалягащия водоносен хоризонт в района. Статичните водни нива на подземните води са около 100 м от терена.

За водоснабдяване на селата Черенча, Средня, Коньовец, В. Друмев, Ил. Р. Блъсков, Благово, Велино, Царев брод и отчасти Струйно и Градище се използват дълбоки тръбни кладенци , изградени във валанжския хоризонт, като водите в тях са с гарантирани качествени показатели.


Отпадъчни води - степен на изграденост, ползваемост и състояние на канализационната система в населените места
Изграждането на канализационните системи в населените места в Община Шумен изостава. С най – добре изградена канализационна мрежа се характеризира гр. Шумен. В с.Царев брод изградената канализация е предназначена за събиране и отвеждане само на дъждовните и дренажни води. В процес на доизграждане е канализацията на кв.Дивдядово с възможност за припомпване на отпадните води към ПСОВ.

В някои от селата има частично изградени клонове на канализационната система. Канализацията в с. Салманово, Мараш, Дибич, Ивански е строена по стопански начин и диаметърът на тръбите не отговарят на изискванията на нормите за проектиране на канализационни системи. С най-голям процент изграденост на канализационната мрежа е с.Ивански - 50%, а останалите между 10 и 20%, като са обхванати централните административни части. Всички тези селища заустват отпадните води в дерета, които се вливат в р. Камчия.

Община Шумен има изготвени работни проекти за канализационна мрежа за с. Мадара, с. Мараш и разработен идеен проект за локална пречиствателна станция с. Мараш, с които ще се кандидатства за отпускане на средства за СМР по оперативни програми на ЕС и други източници на финансиране.

Проектът на ПСОВ с. Мараш предвижда гъвкава технологична схема на пречистване, в която е заложено предварително възможност за биологично отстраняване на амониевите съединения чрез денитрификация. Ако съгласно нормите след 2010 г. се изисква отстраняване на биогенните елементи в проекта е предвидено място за монтаж на инсталация за дозиране на коагуланти за отстраняване на фосфора.

Приемник на пречистените води е река Голяма Камчия, която се класифицира като “Чувствителна зона”. Новата ПСОВ ще бъде построена с цел достигане на специфичните стандарти за подобни води, в съответствие с Директивата на Европейския съюз 91/271/ЕЕС от 21 май 1991 г.

Високите изисквания към качествата на пречистените отпадъчни води за заустване в приемника налагат отпадъчните води от с. Мараш ще се подложат на механично, пълно биологично пречистване и обеззаразяване.

С протокол № 18 от 15.05.2007 г. на Експертния съвет по архитектура и градоустройство на Община Шумен е дадено предпочитание за разработката на проект за “Пречиствателна станция за отпадъчни води” с. Мараш, Община Шумен, в работна фаза на основа I вариант.

Този вариант предвижда компактна пречиствателна станция за пълно биологично пречистване както следва: помпена станция за сурови води с кошова решетка на входа; фина механизирана решетка, процес “Продължителна аерация” в биобасейн с пневмо-механична аерация и предвключена денитрификация; вертикални вторични утаители с метален корпус; обеззаразяване чрез хлориране с натриев хипохлорид; обезводняване на утайките с гравитачни сгъстители тип “чувал” и кондициониране с полимер.

Инвестиционното намерение за с. Мараш включва вътрешна канализационна мрежа, довеждащ колектор и селищна пречиствателна станция за отпадъчни води.

Канализационната мрежа ще обхваща всички имоти в населеното място – с. Мараш. Довеждащият колектор постъпва гравитачно на площадката на ПСОВ. Ниската кота дъно на главния довеждащ колектор налага препомпване на суровите отпадъчни води на вход на пречиствателната станция.

В състава на ПСОВ са включени:

1. Входна помпена станция с потопени помпи и кошова решетка.

2. Блоксъоръжение:

2.1. Биобасейн “Продължителна аерация”

2.2. Вторичен вертикален утаител

2.3. Контактен резервоар

2.4. Уплътнител и силоз за утайки.

2.5. Дебитомер на изход.

3. Обслужваща сграда:

3.1. Помещение за въздуходувки.

3.2. Помещение за механично обезводняване със сгъстители.

3.3. Помещение за фина решетка на входа.

3.4. Помещение за персонал, ЦДП.

3.5. WC
Технологичната схема на ПСОВ Мараш е дадена в Приложение № 1 към настоящата програма.

Във всички селища на общината към настоящият момент битово-фекалните води от населението се заустват в септични ями, които периодично се почистват от специализираните автомобили на БКС -ЕООД гр.Шумен.

Съществуващата канализационна система в гр.Шумен е изграждана след 1960 г. и е смесен тип, т.е дъждовните и отпадни води се втичат в една и съща колекторна мрежа.Тя е изградена от тръби с елипсовиден и кръгъл профил и има 97% изграденост. Изградени са множество дъждопреливници по главния колектор I, които при атмосферни валежи преливат в реките Поройна и Енчова, натоварват ги допълнително, като създават предпоставки за обрушване на бреговете им и затлачване на коритото им. Главният колектор I преминава през центъра на града на юг от р. Поройна. Той ще бъде свързан с изграждащото се продължение към него и ще отведе отпадните води до ПСОВ.

Канализационните колектори от северната част на р. Поройна са проектирани да се свържат с главен колектор II, но срещу кв. 147 в района на кооперативния пазар канализацията не е изградена. Предвижда се двата колектора да се свържат с дюкер под речното корито.

Съществува и колектор III, който отчасти е изграден и отпадните води по ул. "Скобелев", ул. "Пловдив", ул. "Ас.Златаров" и северно от бул. "Марица" се включват директно в р. Енчова.

Отпадните води от Студентските общежития на ШУ " Еп.К.Преславски", КАТ и др. се вливат директно в р. Поройна.

В колектора, преминаващ южно от ж.к. "Тракия" не са включени подстанцията, общежитието на ПП "Успех" и ИЕНО .

В р. Поройна са заустени и 70 % от отпадните води на кв."Тракия" от ул."Строител" до ул. "Н. Вапцаров".

Не е решен въпроса с отвеждането и третирането на водите от промишлено-складовата база разположена в "Теке дере" - "Фероресурс", "Мототехника" ,Газстанция и др.

- необходимо е по-ускорено изграждане на канализационни мрежи и системи за пречистване на отпадъчните води в населените места в общината;

- специално внимание е необходимо за изграждането, реконструкцията и модернизацията на канализационните мрежи за битови отпадъчни води в населените места, в близост до свлачищни райони;

- необходимо е да се намали заустването на непречистени отпадъчни води в повърхностните водоеми;

- развитие и модернизация на канализационната мрежа на гр. Шумен;

- изграждане на канална помпена станция за припомпване водите от кв. Дивдядово към ПСОВ и довеждащ колектор с дължина 5.6 км

- реконструкция на канализационна мрежа – 7.2 км

- изграждане на канализационна мрежа за отпадни води в по-големите населени места- с. Царев брод, с. Мадара, с. Мараш, с. Ивански с. Дибич, както и кварталите на гр. Шумен – Макак и Мътница;

- повишаване ефективността на изградените канализационни мрежи, канални колектори и пречиствателна станция.

Река Поройна след гр. Шумен до вливането й в р. Камчия е водоприемник от трета категория, съгласно Заповед № РД-272/03.05.2001 г. на МОСВ. Това е най-ниската категория според българската класификационна система, което означава че водите могат да се използват за промишлени и земеделски нужди, но не и за питейно - битови цели и отглеждане на аквакултури.

По информация на РИОСВ - Шумен през 2006 и 2007 г. са наблюдавани 18 броя физикохимични показатели. Отклонение от нормите се наблюдават само в някой месеци по показател фосфати, азот амониев, неразтворени вещества , ХПК и БПК₅.

Измерените месечни стойности на най-характерните показатели за състоянието на р.Поройна през 2006 г. и 2007 г. са показани в таблица 12.

Таблица 12

Показател	I 06г.	IV 06г.	V 06г.	VII06г.	IX06г.	XI06г	VII 06г	IX 06г.
ХПК	-	101	116	178	60	30,3	94	176
БПК5	3,9	22	50	30,4	-	-	52	36
Неразт.в-ва	65	35	84	274	53	18	24	56
Азот амон.	1,2	0,72	2,4	8,8	4,9	3,9	5,59	10,9
Азот нитр.	2,6	2,4	1,2	1,1	1,5	2,5	0,094	0,24
Фосфати	0,069	0,63	0,52	3,73	2,52	0,9	3,77	2,26

По показател ХПК, който характеризира органичното замърсяване отклонението от ПДН е регистрирано през м. юли 06 г.- 1,78 пъти над нормата и през м. Септември 07 г. – 1,76 пъти над нормата.

По показател БПК₅, характеризиращ самопречиствателната способност на водоприемниците отклонението е през м. Май 06 г. и през м. Юли 07 г. - 2 пъти над нормата, м. Юли 06 г.– 1,22 пъти и през м. Септември 07 г. – 1,44 пъти.

По показател неразтворени вещества незначително превишение на нормите е констатирано през м. Юли.

Незначителни отклонения по показател амониев азот са регистрирани през м. юли 06 г.-1.76 пъти и през м. Септември 07 г. – 2,18 пъти.

По показател фосфати най-голямо превишение на ПДК е регистрирано през м. май 06 г. и в по-малка степен през месец юли 06г. и 07 г.

Състоянието на р. Поройна след гр. Шумен е извънредно сериозно. В реката се наблюдава изобилен растеж на нишковидни бактерии непосредствено до оранжериите на БКС и на няколко километра по-надолу по течението като резултат от процесите на самопречистване и намаляване товара от замърсители във водата. Тези обраствания се откъсват в момента на преминаване на отпадните води през площадката на ПСОВ и се отнасят като подвижен товар от замърсители в коритото на реката, предизвиквайки намаляване на количеството разтворен кислород във водата.

Когато р. Поройна се влее в р. Камчия, водите на последната са замърсени от необработените битови и промишлени води на гр. Търговище и гр. Велики Преслав, така че количеството на замърсителите, идващи от гр. Шумен допълнително натоварват речната система.

Освен отпадните води от населението, източници на замърсителни товари са и промишлените предприятия. Всички те имат изградени локални пречиствателни съоръжения, но не всички са ефективни. По-долу в табличен вид са показани някои групи замърсители и е посочено мястото на заустване.

ТАБЛ. 13.

Легенда: Р - седиментация; С - коагулация ; N- неутрализация; S- пречистване с решетки; G- маслоулавяне и В - биологично пречистване.

С най-големи замърсителни товари по ХПК и БПК₅ са предприятията от хранително-вкусовата промишленост.

Други локални източници на замърсяване са свинефермите на "Протеин"- АД в с. Мадара, "Брамас-96" АД, ПХЖ "Брадърс комерс"; "Хан Омуртаг" АД и др. които плащат имуществени санкции ежемесечно.

Всичко това поставя въпроса с бързото изграждане на канализационните колектори и биологичното стъпало на ПСОВ.
Градска пречиствателна станция за отпадъчни води

Механичното пречистване на отпадъчните води на гр. Шумен се осъществява в ГПСОВ от м. юли 2003 г. Приемник на пречистените води е р. Поройна.

Към пречиствателната станция се насочват и отпадните води на много промишлени предприятия, след като са пречистени от индивидуални пречиствателни съоръжения.

Станцията е проектирана преди 11 години за 350000 еквивалентен брой жители, като промишлените предприятия в града са работили с пълно натоварване на мощностите. Поради това водните количества и съоръженията са преоразмерени.

В момента в експлоатация са финна и груба решетка, аерирани пясъкозодържатели, първични утаители, утайкоуплътнител, филтърпреса и спомагателните стопанства към тях. Съоръженията и машините са доставени от водещата в тази област фирма "PASSAVANT". В единият първичен утаител се извършва механичното утаяване и отделяне на суспендираните вещества, а вторият служи за изравнител при постъпването на по-големи водни количества при атмосферни валежи. Получените от утайкоуплътнителя утайки се обезводняват на лентова филтърпреса. Полученото количество от 143 т утайки на месец по данни на експлоатацията се съхраняват на твърда основа на площадката на ПСОВ. Все още не е извършен анализ за съдържанието на тежки метали и други опасни вещества в тях, поради което не може да се даде заключение за начина на оползотворяването им - третиране на депо за ТБО в отделна клетка или използването им за рекултивация на горски терени.

По данни на “ВиК” ООД гр. Шумен количеството вода, която постъпва в ПСОВ е 29000 м³/ден, т.е около 53% от отпадните води на гр.Шумен се пречистват механично в изградените съоръжения. Съгласно Разрешително № 0483/23.05.2002 г. на МОСВ средноденонощния дебит на ГПСОВ е 54 350 м³/ден. Индивидуалните емисионни ограничения по потоци съгласно изискванията на Наредба № 6 на МОСВ/ ДВ бр.97/2000г/ се определят както следва:

Активна реакция - рН- 6.0 до 9.0

Неразтворени вещества - 35 мг/л

БПК 5 - 25 мг/л

ХПК /бихроматна /- 125 мг/л

Азот общ - 15 мг/л

Фосфор общ - 2.0 мг/л

Феноли - 0.1 мг/л

Нефтопродукти - 2.0 мг/л

При направените изпитвания от акредитираната лаборатория на РИОСВ гр. Варна с протокол № 394/23.04.2003 г. водите на изхода от ПСОВ отговарят на емисионните ограничения, поставени в разрешително № 0717/28.10.2002 г. за въвеждане в експлоатация на механичното стъпало .

Община Шумен ежегодно изисква информация от “В и К” ООД за провежданият мониторинг на ПСОВ гр. Шумен.

Следените показатели в обхвата на акредитация на ПСОВ са: Q ср.ден., Q мах, РН, БПК 5, ХПК, Общ азот, Общ фосфор, Общ Хром, Никел, Олово, Мед, Цианиди, Цинк, Неразтворени вещества.

Провеждат се и изпитвания извън обхвата на акредитация по показателите: Нефтопродукти, Кадмий, Желязо, Аниони ПАВ.

От проведеия мониторинг на ПСОВ Шумен през второто полугодие на 2007 г. са констатирани следните отклонения:

Таблица 14.

Предприети мероприятия за отстраняване на отклоненията:

1. 
   Колони № 6 и № 11 -/БПК 5, ЕОВ/НП/ - предупредени и взети проби за анлиз от потенциалните замърсители “Родопа 1884” АД и “Орет R” гр. Шумен.
   
2. 
   Колона № 8 – Подобряване на технологичния процес /коригиране – повишаване на коагулантите при пречистване на отпадъчните води/.
   
3. 
   Ежемесечно информиране на контролните органи /РИОСВ Шумен/ за получените резултати от мониторинга на ГПСОВ.
   

Като се има предвид, че изградената канализационна мрежа в града е под средното ниво по оценка на експерти за състоянието й, общинската администрация е изготвила идеен проект за рехабилитацията и реконструкцията й.

Изграждането на вторично пречистване на градските отпадни води се изисква съгласно Директивана ЕС 91/271/ЕЕС и е записано в приоритетите на Националната програма за изграждане на ГПСОВ за населени места с над 10 х.броя жители. Осъществяването на този проект е част от по-обхватен проект - Втори пакет ГПСОВ в Черноморски басейн.

От друга страна в хода на преговорите по Глава 22 за присъединяване на България към ЕС, страната ни е задължена да изпълни изискванията на Директива 91/271 на ЕС налагаща до края на 2005 г. да се осигури поне вторично пречистване на битовите отпадъчни води, Директива 76/190 ЕС за качеството на водите за къпане и Директива 86/178 ЕС за отстраняване на утайките от пречистването на отпадъчните води.

Към настоящият момент са осигурени средства за изграждане на биологичното стъпало на ПСОВ Шумен по програма ИСПА. Обекта е на фаза работно проектиране. Пусковият срок е определен за 2009 г.

Разширението на ГПСОВ включва съоръжения за биологично пречистване на отпадъчните води (ОВ) на гр.Шумен, съоръжения за стабилизиране и анаеробно изгниване на утайките и инсталация за усвояване на метана /отделен при изгниването/ и производство на ел.енергия.

Биологичното пречистване ще се извършва в два комбинирани биобасейна – каруселен тип, където очистената от механични примеси отпадъчна вода (ОВ) се смесва с активна утайка. Следва период на реакция и усвояване на органичната материя от микроорганизмите. Във вторичните утаители /предвидени са 3 броя/ ОВ се избистря. Малка част от утайката се връща на вход на биобасейните, а по-голямата част преминава през сложна система за прецеждане и уплътняване, след което постъпва в метантанковете, където изгнива при анаеробни условия и се отделя метан газ. Предвидена е техника за изгаряне на метана /когенератор/ и производство на ел.енергия за вътрешни нужди и затопляне на вода за отопление през зимата.

Оразмеряването на ГПСОВ е отнесено към 2022г. и е 116 00 ЕЖ, хидравлично натоварване 29 476 m³/d.

Проектните количества утайки за депониране са около 8 500м³ за една година.

Общата площ на ГПСОВ е 94 474м3, а на проектното разширение около 55 дка.

С реализирането на проектите за реконструкция, рехабилитация на каналната мрежа ще се обхванат 100 % от битовите отпадъчни води и съответно пречистени в новоизградената ПСОВ до степен удоволетворяваща напълно изискванията на Директивите на ЕС, отнасящи се към сектор “Води и Отпадъчни води”. Досегашното негативно въздействие на потока от битови отпадъчни води в зоната на тяхното заустване р.Поройна, поречие на р. Голяма Камчия ще бъде сведено до минимум и напълно елиминирано; ще се подобрят санитарно хигиенните и екологични условия в района.