Събиране и отвеждане на биогаза

Санитарното депониране спада към биологичните методи за обезвреждане на ТБО, при които разлагането на органичните компоненти в отпадъците е продължителен процес. При този процес органичната част на отпадъците под въздействието на микроорганизми и в отсъствие на кислород се разгражда до въглероден диоксид, метан, вода и др. Получаваните от тази деструкция газове влизат в състава на така наречения биогаз (депониен газ)

Количеството и концентрацията на биогаза е в зависимост от състава на ТБО, влажността им, степента на уплътняване, климатичните характеристики на района и др.

За улавяне на образувалия се биогаз се предвижда изграждане на газоотвеждаща система.

Газоотвеждащата система включва изграждане на газови кладенци – 3 броя разположени по 1 бр. на клетка и на разстояние 50 ÷ 100 m един от друг
Изграждане на газовите кладенци започва след полагане на първия слой отпадък върху дъното на депото.

Хоризонталната част на газоотвеждащата система представлява газов дренаж с дебелина 0.5 m, състоящ се от дренажен слой и газоотвеждащи дренажни тръби - HDPE тръби Ø 110 – перфорирани.

След установяване наличието на газови емисии, концентрацията и количеството им се преценява дали ще се оползотворяват, дали ще се изгарят на факел или ще се изпускат свободно в атмосферата.
Уловеният газ от газови кладенци 3 и 2 се отвежда към газов кладенец 1, където чрез горелка се изгарят на факел.



Система за мониторинг

Система за мониторинг се осъществява:

• 
  в процеса на подготовка на основата;
  
• 
  в процеса на експлоатация на депото;
  
• 
  след закриване на депото.
  

Системата за мониторинг включва:

• 
  мониторинг за определяне на количеството на инфилтрата;
  
• 
  мониторинг на повърхностните води, инфилтрат и газ от отпадъчното тяло;
  
• 
  мониторинг за опазване на подземните води;
  
• 
  мониторинг за състоянието на тялото на депото.
  

Чрез опитни водочерпения ще се вземат проби за химичен и бактериологичен анализ.

С оглед предотвратяването на неконтролируем достъп на хора и животни в района на площадката се предвижда изграждане на охранителна ограда от телена мрежа на бетонови колове с Н = 2.5 m. Охранителната ограда се изгражда около цялото депо от самото начало.

Предвижда се на депото да работят следните машини:

• 
  компактор – 1 бр. – за уплътняване на пластовете разстлани отпадъци;
  
• 
  булдозер – 1 бр. – за разстилане и уплътняване на отпадъците и запечатващите пластове и оформяне на временни рампи за сметовозните коли ;
  
• 
  багер – 1 бр. за добив и товарене на земни маси ;
  
• 
  самосвал – 1 бр. за транспорт на земни маси ;
  

Обслужващият персонал е в зависимост от механизацията и видовете дейности, които ще се извършват на площадката.

Мъжките елени се наричат рогачи, а женските – кошути. Тазгодишните малки са приплоди, а миналогодишните – телета. Мъжките телета се наричат шилари. Светлото петно отзад на тялото се нарича огледало. Мъжките елени имат рога, а кошутите са без рога. Елените линеят два пъти – през пролетта и есента. През латото окраската им е червеникава, а през зимата – сиво-червена. Благородният елен е полигамно животно. Сватбува през септември. Брачните борби са неповторима атракция. Еленът е стадно животно. У нас в началото на 30-те години на миналия век е почти изчезнал, запазени само две находища в Стара планина и Рила. Възстановен е по пътя на реаклиматизацията му във всичките наши планини и равнинните гори. Елените ползват разнообразна храна. Най-голяма значимост за тях имат житните тревни видове, следвани от зимния дъб, власатките, глогът, дрянът и др. Естествени неприятели са вълците, а приплодите се нападат и от чакали и скитащите кучета. Еленът е ловен обект в целия си ареал. У нас той се ловува индивидуално с оглед поддържане на половото съотношение и възрастовата му структура чрез принципите на подборния отстрел. Ловуването на мъжки и приплоди е разрешено от 1 септември до 31 януари, а на женски от 1 октомври до 31 декември. Благородният елен е най-ценния ловен вид в Европа. България притежава най-силните трофеи от него – четири световни рекорда – 273,60 CIC точки. Всичките да добити в Североизточна България.

Понятието дива свиня освен като видово наименование се употребява и за женските индивиди, докато мъжките се наричат глигани. Дивата свиня е едър бозайник. Теглото им варира в много широки граници. Окраската е сиво-черна през зимата и сиво-кафява или сиво-черна през лятото. През зимата тялото се покрива с дълга и груба четина. Под нея има вълнеста козина, която осигурява изолация на тялото. Дивата свиня е силно адаптивен вид, задържа се в зрелите дъбови и букови гори, особено в годините на изобилие на жълъд. Всеядно животно, яде почти всичко от растителен и животински произход, до което може да се добере – надземни и подземни части на растения, семена и плодове, жълъди, гризачи, птици и др. Дивата свиня е стадно животно, нейни неприятели са вълците, чакалите и скитащите кучета. Тя е основен ловен вид в целия си ареал. България притежава световния рекорд на трофей от дива свиня – 158,20 точки.

У нас заекът е малко познат с правилното му название – сив заек. Наричаме го див заек, полски заек или най-често само заек. Заекът е от групата на дребните бозайници. Общата му окраска е тъмносива, като през лятото е по-жълтеникава. Ушите на върха са черни, а опашката отдолу е снежнобяла. У нас той е повсеместно разпространен. Заекът е нощно животно, през деня почива в малко трапчинка, която сам изкопава на място осигуряващо му добра видимост. Храната му е разнообразна – сочни части на растения, млади леторасли и пъпки, плодове и семена на селскостопански култури. Заекът има много естествени неприятели – всички хищни бозайници и птици. Загубите са значителни /вкл. и от бракониери/, поради което запасите му през последните деситилетия намаляват силно. Ловът му е разрешен от 1 октомври до 31 декември.

Пъдпъдъка е най-дребната кокошоподобна птица у нас. Има масивно и късо тяло и къси крака, теглото му е средно 100 – 150 г. Лети бързо и стремително, ниско над земята. Полетът е праволинеен. Оперението му отгоре е кафяво с множество охрени щрихи и тъмни петна. Отдолу тялото е едноцветно-жълтеникаво. Гърдите са по-тъмни. Имат малки полови различия. У нас той е повсеместно разпространен. Гнезди до 1600 м надморска височина. Той е единствения прелетен вид от срещащите се у нас кокошоподобни птици – долита у нас в края на април. Храната му е разнообразна. Яде семена на треви, плевели, житни растения. Улавя и безгръбначни животни от земята – бръмбари, скакалци, дървеници, мравки и др. Пъдпъдъкът е ценен ловен обект. Годишния отстрел в страната понякога надхвърля 350 000 птици. Разрешен е за лов от 15 август до 30 ноември.

Шипката е разпространена в разредени гори и храсталаци, по тревисти и каменисти склонове. Тя е висок до 2-3 м храст с разклонени стълба – прави и извити. Те са покрити с множество сърповидно извити, твърди шипове. Цъфти от май до юли. Плодовете са едносеменни орехчета събрани в яркочервен несъщински плод /шипка/, образуват от разрасналото се месесто цветно легло.

Шипката съдържа витамини – С (0,5-2%), В1, В2, К, Р и захариди, пектини, органични киселини и др. За билколечение се употребяват плодовете. Действието е антискорбутно, диуретично и кръвоспиращо.

 Бял равнец – Achillea millefolium L. Сем. Сложноцветни

Белият равнец се среща край пътища, по тревисти места, ливади, поляни и из храсталаци. Той е многогодишно тревисто растение. На височина стеблото му достига до 50 см. Притежава последователни, двойно или тройно пересто нарязани листа и връхни щитовидни съцветия. Езичестите цветове са бели, а тръбестите – жълти. Цъфти от май до септември.

Белият равнец съдържа етерично масло (0,2-0,8%), чиято главна съставка е хамазулен (50%). Съдържа още флавонови глюкозиди, амини, танини, витамини и др. Най-употребяваните части от растението са щитовидните съцветия и цъфтящите стръкове, отрязани на 15-20 см от върха. Действието е апетитовъзбуждащо, противовъзпалително, спазмалитично, кръвоспиращо, диуретично и антипиретично.

 Жълт равнец – Achillea clypeolata S. S. Сем. Сложноцветни

Жълтият равнец е разпространен предимно по южни склонове, по каменливи места, върху варовикови скали. Той е многогодишно тревисто растение. Стъблото му достига до 50 см височина. Той притежава пересто нарязани листа. Цветовете са златистожълти, събрани във връхни, гъсти щитовидни съцветия. Цъфти през периода от май до септември.

Жълтият равнец съдържа етерично масло, флавоноиди и горчиви вещества. За билколечение се употребяват съцветията, изсушени на сухо и сенчесто място. Употребява се при чернодробни и жлъчни заболявания. Действа апетитовъзбуждащо.

 Мащерка – Thumus serpyllum complex Сем. Устоцветни

Мащерката е разпространена по сухи, припечни и скалисти места, сред храсталаци и горски поляни. Тя има пълзящи или полегнали стълба с изправени цветоносни клонки, високи до 10-20 см. Листата са приседнали или с къси дръжки. Цветовете са розови, бели или лилави. Плодът се разпада на четири едносеменни орехчета. Цъфтежът е от май до септември. Подходящи за билколечение са цъфтящите връхни части.

Мащерката съдържа до 5% танини, 1% етерично масло, флавоноиди и олеанолова киселина. Действа противовъзпалително, антисептично, отхрачващо и спазмолитично.

 Дребнолистна липа – Tilia parvifolia Ehrh. Сем. Липови

Дребнолистната липа се среща най-често в състава на смесените широколистни гори. Тя е дърво с височина до 30 м. Притежава закръглена корона и надлъжно напукана сивокафява кора. Листата се състоят от листна дръжка и листна петура със закръглено-сърцевидна форма и слабо асиметрична основа. Цветовете са жълтеникави, събрани по3-16 бр. в съцветие.Берат се и се употребяват цветовете с прицветния лист.

Дребнолистната липа съдържа флавонови гликозиди, слузни вещества (до 10%), танини, етерично масло (0,02%) с главна съставка сесквитериеновия алкохол фарнезол, фенолни киселини и др. Действието й е противовъзпалително, диуретично и спазмолитично.

 Жълт кантарион – Hypericum perforatum L. Сем. Звъникови

Жълтият кантарион се среща сред храсталаци, сечища, сухи тревисти места и край пътищата. Той е многогодишно растение със силно разклонено в горната си част стълбо. Достига височина от 30 до 80 см. Листата са дълги и имат елипсовидна форма Цветовете са събрани на върха на стъблото в жълти съцветия. За нуждите на билколечението се употребяват цъфтящите съцветия.

Жълтият кантарион съдържа флавоноиди (до 18%), гликозиди, кумарини, танини и др. Употребата му има противовъзпалително, кръвоспиращо, противоязвено и топизиращо действие.

Към момента не съществува описание на точното местоположение на естествените находища на тези видове.

ПРИЛОЖЕНИЕ № 7
Основни производствени фирми на територията на Община Шумен:

Група "Херти" - холдингът се състои от "Херти", "Райфен" и "Тим Шел". Основното производство е: алуминиеви винтови капачки; лакиране и литография върху метални листи; термосвиваеми капсули за винени бутилки; производство на алуминиеви контейнери за храна /изцяло предназначени за износ в Германия/; производство на капачки за буркани; производство на бутилиращи машини - износ за Полша за пунктове за битови отпадъци (опаковки от храни и напитки). Част от продукцията е предназначена и за руския пазар. Стратегията се основава на иновации и нововъдения - всяка година се внедрява нов продукт, работи се и в посока внедряване на нови металообработващи машини. Производството на бутилиращи машини може да представлява интерес за пунктовете за вторични суровини и сметосъбиране в общината. Интересът към рециклирането на отпадъци се увеличава и поради нарастване на консумацията на бира и безалкохолни напитки в алуминиеви опаковки. Предвижда се всяка година да се извършват с умерени темпове нови инвестиции. Основните проблеми са свързани с нарасналата конкуренция на руския пазар, който става все по-взискателен по отношение на качеството.

"Лавена" АД

Дружеството отглежда около 200 дка насаждения от дългогодишни култури на собствена земя, като намеренията са те да станат около 500 дка. С това са свързани и основните перспективи за развитие. В момента се осъществява съвместна дейност с кооперации, сдружения, земеделски стопани за отглеждане на необходимата суровина. Предвижда се да се извършва отглеждане на етерично-маслени насаждения върху пустеещи земи. Природно-климатичните условия в региона, както и сравнително добре развитият пазар на суровини са много подходящи.

Друго направление в дейността на дружеството е производството на лекарствени средства. Произвежданите лекарства са течни и мазилкови. В момента се произвеждат лекарства за Русия и бившите съветски републики. Стремежът е към производство на лекарства за износ за Източна Европа и Близкия Изток.

Добри перспективи за развитие съществуват и в областта на ароматерапията. Производството ще бъде насочено главно към вътрешния пазар. В козметиката дружеството следва световните тенденции - преминава към натурални продукти, които постепенно изместват синтетичните компоненти. Основните износни стоки са етерични масла и лекарства. Внедрени са стандартите за качество от серията ISO 9000. Дружеството разполага с лицензирана лаборатория.

Фирмата разполага с мелница и база за почистване на семена за технически култури. Предприятието е свързано с развитието на селското стопанство и възможностите за осъществяване на износ на зърно за международните пазари. Мелницата е оборудвана изцяло с нова техника и по тази причина качеството е много добро, но цената е висока и не е достатъчно конкурентна.

Годишно се произвеждат около 10 000 т. брашно за вътрешния пазар. В страната обаче се наблюдава намалено потребление на хлебни и тестени изделия и предприятието се ориентира към износ на семена за европейските пазари, износ на зърнени култури за Турция /пшеница, ечемик, царевица, овес/.

"Тони М"- ООД

Фирмата работи в шивашката промишленост, при това е характерно, че тя продава готов продукт под собствена марка, а не на "ишлеме". Цикълът на производство е почти непрекъснат. Фирмата е експортно ориентирана - тя изнася за Германия, като работи с най-големите немски фирми.

Във фирмата са създадени добри условия за труд, климатизирана е цялата производствена сграда.

Сред основните проблеми е необходимостта от подобряване на инфраструктурата в индустриалната зона, където се намира фирмата.

Икономическа рецесия, намалена инвестиционна активност и ниска покупателна способност характеризират климата на работа в отрасъл Строителство. Свитите обеми на извършващото се строителство в региона, както и големият брой стопански субекти в бранша ги поставят в условия на изключително голяма конкуренция. Трудната обстановка в отрасъла е причина част от строителните фирми да местят част от производството си извън региона, а няколко фирми имат изнесено строителство в други страни.

Стройкомплект" АД - занимава се с търговия със строителни материали и вътрешно обзавеждане. Има завод за производство на бетонови керемиди, разполага с група за монтаж на сухо строителство. Перспективите са свързани с изграждане на завод за циментфазер. Фирмата ориентира своето производство и към външните пазари - в момента прави пробив на пазара в Украйна, Молдова и Русия.