Програма за управление на отпадъците 2009-2013 Община елхово

1. 
   ВЪВЕДЕНИЕ
   

Настоящата актуализация се налага във връзка с разработването и прилагането на общински мерки за управление на отпадъците в Община Елхово и изпълнение на обект “Депо за битови /неопасни/ отпадъци на общините Елхово и Болярово”, за който има издадено от Министерството на околната среда и водите Комплексно разрешително през 2006 г.

Актуализацията на общинската програма за управление на отпадъците на територията на Община Елхово се разработва за периода 2009 г. – 2013 г. и е в съответствие с изискванията на чл. 57 от ЗООС (бр. 91/2002 г., изм. и доп. бр. 30/2006 г.) и чл. 29, ал.3 , т. 2 и чл. 31 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).

Програмата има за цел отразяване на актуалното състояние и планиране на дейностите, свързани с управление на отпадъците на територията на Община Елхово, в съответствие с нормативните изисквания.

Управлението на отпадъците се осъществява чрез предотвратяване, намаляване и ограничаване на вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда.

Формулираните цели са съобразени с елементите на Националната програма за управление на отпадъците и Програмата за прилагане на Директива 99/31/ЕС за депониране на отпадъците.

1. 
   Обхват на програмата
   

Настоящата програма обхваща всички дейности, свързани с управлението на отпадъците, формирани на територията на Община Елхово. Програмата разглежда процесите от образуването на отпадъците до тяхното крайно обезвреждане, а именно:

• 
  вид на отпадъците и тяхното образуване;
  
• 
  количества и характеристика на отпадъците;
  
• 
  начин на събирането и използвани съдове;
  
• 
  транспортиране и използвана техника;
  
• 
  рециклиране и оползотворяване;
  
• 
  обезвреждане на отпадъците.
  

• 
  привеждане на общинското депо в съответствие с изискванията на Наредба №8/2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци и
  
• 
  закриване и рекултивация на селските сметища и други стари замърсявания с отпадъци.
  

2. 
   Принципи
   

Програмата за управление на дейностите по отпадъците на Община Елхово отразява основните принципи, заложени в директивите на Европейския съюз и националната политика, а именно:

• 
  Устойчиво развитие – чиста и здравословна околна среда;
  
• 
  Предотвратяване образуването на отпадъци – рационално използване на наличните суровини и ресурси;
  
• 
  Превантивност – предвиждане и избягване на потенциалните проблеми при дейностите, свързани с управление на отпадъците;
  
• 
  Принцип на самостоятелността при управление на отпадъците – обезвреждане на отпадъците колкото е възможно по-близо до мястото на тяхното образуване;
  
• 
  Най-добри налични техники, неизискващи прекомерни разходи – вземане на решение, което за дадени цели и обстоятелства предоставя най-големи ползи или застрашава в най-малка степен околната среда, както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект;
  
• 
  “Замърсителят плаща” и в частност “Отговорност на производителя”;
  
• 
  Интегрирано управление на отпадъците – гарантиращо взаимодействие и оптимално съчетаване на различните методи и подходи, целящи достигане на икономически и екологично ефективно управление на отпадъците;
  
• 
  Участие на обществеността – изграждане на съзнателно отношение на обществеността към проблемите с отпадъците.
  

2. 
   ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ЕЛХОВО
   

1. 
   Географска характеристика на територията на общината
   

Територията на община Елхово е разположена в Югоизточнa Тракия, в периферна част на страната. В административно отношение тя е част от област с център град Ямбол. Територията на община Елхово заема най-южната част на Ямболска област и включва земите от средното течение на река Тунджа.

На север административната граница я отделя от територията на община Тунджа, на северозапад има малка контактна зона с община Стралджа, (при с. Леярово и с. Поляна), а на изток граничи с община Болярово. Западната граница се отличава с това, че по-голямата част преминава по долината на река Тунджа и я отделя от община Тополовград, а по-малка част южно от селата Изгрев, Пчела и Малък манастир е сухоземна. Южната граница на община Елхово съвпада с държавната граница на страната с Република Турция. В тези граници, площта на общината е 702 кв.км, което съставлява 20,9% от територията на областта.

През общината преминава международният път към Одрин. През 2005 г. беше отворен новият граничен пункт между с. Лесово и с. Хамзабейли (България-Турция), който поема значителна част от трафика между двете страни.

Територията на общината е разположена в Тракийско-Среднотунджанската подобласт - по средното поречие на р. Тунджа, и включва Елховското поле и част от Дервентските възвишения. Преобладава равнинният и равнинно-хълмист релеф. Елховското поле е с надморска височина 100,150 м и се простира от двете страни на р. Тунджа, която протича от север на юг. В периферната си част полето постепенно преминава в полегатите склонове на Манастирските (600м н. в. на запад) и Дервентските възвишения (450 м н. в. на югоизток). На североизток Елховското поле се огражда от възвишението Бакаджици, което служи за вододел между Черноморския и Средиземноморския басейн.

Дервентските възвишения се простират на изток от долината на р. Тунджа и по голяма част от билото им минава българо-турската граница.

Манастирските възвишения са разположени между долините на реките Сазлийка и Тунджа, отделени с ниска седловина на север от Светиилийските възвишения и на юг от планината Сакар.

Обработваемата земя заема площ от 385 715 дка и включва ниви, трайни насаждения и разсадници. Заедно с обработваемата земя, мерите и пасищата, заемащи общо 107 135 дка, образуват т. нар. стопанисвана земя – общо 511 180 дка. Това представлява 72,91 % от общата територия на общината.

Собствеността на земите от селскостопанския фонд е частна (с най-голям процент), държавна и общинска.

Площта на горския фонд е 19 % от територията на общината. Земите се експлоатират и стопанисват от Държавно лесничейство Елхово.

Горите на територията на община Елхово се стопанисват от Държавно лесничейство град Елхово. То е създадено през 1895 г. като “Казълагачко лесничейство”. На север граничи с Държавна дивечовъдна станция “Тунджа” - гр. Ямбол, а на запад - с Държавно лесничейство Средец. Южната му граница е с Република Турция. Лесничейството обхваща територията на двете общини Елхово и Болярово с обща площ 333 147 дка.

Общата площ на горите се оценява на 140 283 дка (19,9 % от територията на общината).

Разпределение на горите по видове собственост


Разпределението на горите е в два горскостопански участъка: “Елхово” – 35 266 дка и “Раздел” – 105 017 дка с общ запас 726 978 куб. м. Сечта през изминалото десетилетие е 93 744 куб. м. или 9374 куб. м. годишно. Секат се предимно дърва за огрев на местното население, останалата част е технологична дървесина – средна и дребна. Основна част за района е сечта на тополова дървесина.

За предстоящите 10 години е предвидена сеч в 18 060 дка и добив на 120 000 куб. м. дървесина. Възобновяване и залесяване е предвидено върху 12 000 дка за цялата община. Основната част от работата се пада на почвоподготовката, като 50% от нея се предвижда да е пълна – механизирана с тракторна тяга (10 000 дка), а ръчната почвоподготовка ще представлява направа на площадки, тераси и дупки (2000 дка).

На територията на община Елхово са обособени три ловни района и фазанария, стопанисвана от Държавна дивечовъдна станция Ямбол. В тях се ловува по линия на международен ловен туризъм - благороден елен, дива свиня, фазан, сърна - и това е много доходоносно.

За оценка на състоянието на горските екосистеми, територията на страната условно е разделена на десет района, в които са изградени пробни площадки. Те се явяват част от европейската мрежа за мониторинг, съгласно Международна програма за оценка на ефектите на въздушното замърсяване върху горите (ICP – Forests).

Характерни са и крайречните и лонгозни гори /0-700 м. н.в./. Естествените насаждения заемат около 40 % от подпояса на крайречните гори. Те са представени от смесени видове на бяла топола, полски ясен, бряст и единични примеси от бяла върба, клен, дива круша, цер и черна елша, и по-рядко от един растителен вид. Състоянието на естествените гори общо е добро, като се изключат големите щети, нанесени от бурята през есента на 2000 година. Създадените горски масиви основно са тополови и по-малко - от акация, полски ясен, летен дъб, сребролистна липа, червен дъб, явор, източен чинар.

Подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори /0-500 м. н.в./ - естествената растителност заема 76,7% от площта. Основните дървесни видове са дъбовете. Благуновите и чистите церови насаждения обхващат 1/3 от площта, след които са смесените благуново-церови и церово-благунови насаждения. Единично се срещат насаждения от мъждрян, сребролистна липа, габър и полски ясен.

В миналото на територията на общината са извършвани залесявания с иглолистни видове, основно с черен бор. На този вид се падат около 66 % от залесяванията. В този подпояс са създадени и масиви от орехи и бадеми. Състоянието им обаче е незадоволително. Те вече не могат да изпълняват предназначението си и се налага да бъдат изсечени. Залесявано е по-ограничено и с естествено разпространените на територията в общината видове - благун и цер.

Законът за биологичното разнообразие (ЗБР) и Законът за лечебните растения (ЗЛР), Заповед № РД-112/2003 г. и № РД-88/2001 на МОСВ регламентират опазването на лечебните, редките и защитени растения.

На защитената територия “Балабана” са установени 99 вида птици, които използват територията за гнездене, ловуване и почивка по време на миграции. От тях 83 вида са защитени от ЗБР, в Червената книга на Р. България са включени 18 вида. От тях 17 са класифицирани като застрашени, а 1 вид попада в категория – рядък. Територията на резервата се обитава още от 7 вида земноводни и 13 вида влечуги. От тях 10 вида са защитени от ЗБР, а всички те са включени в Бернската конвенция. Бозайниковата фауна включва 35 вида, от които 6 вида са защитени от ЗБР, а 20 от тях са включени в Бернската конвенция.

Резерват “Долна Топчия” е зает от лонгозни гори, обитавани от птици - колхидски фазан, кос, дрозд, скорци, бухал, кукумявка; бозайници – лисица, чакал, заек, дива свиня, елен-лопатар. Съчетанието на относително висока средногодишна температура с висока влажност е предпоставка за оформянето на лонгозен тип местообитания. Долината на река Тунджа представлява своеобразен коридор за навлизането на медитерански и предноазиатски видове безгръбначни животни. Защитени от ЗЗП са: червената горска мравка, обикновеният гъсеничар, големият син бегач, голямото нощно пауново око. Територията се обитава от 7 вида земноводни и влечуги. От тях 10 вида са защитени по ЗЗП. Установени са 102 вида птици, като 82 са защитени от ЗЗП. Тук гнездят по една двойка от следните защитени видове: черна каня, голям ястреб, малък креслив орел. По време на миграции и зимуване тук почиват, нощуват и се хранят и следните видове: осояд, кръстопръст ястреб, кръстат орел, малък орел, сокол орко и сокол скитник. С изключение на находищата у нас и това в Гърция, навсякъде в Европа колхидския фазан се е кръстосал с внесените подвидове фазани. Бозайниковата фауна включва 35 вида, от които 6 вида са защитени по ЗЗП. В българската Червена книга е включена видрата. Групата на Дребни и Хищни бозайници са с представително за региона разнообразие.

На територията на общината са разпостранени редица лечебни растения /дървесни, храстови, паразитни и тревни/ и ловни видове, които подробно са описани в “Програма за управление на околната среда”. В нея са предвидени и редица мероприятия за стопанисване на голямото видово разнообразие.

Основният извод е, че територията на общината се характеризира с голямо флористично и фаунистично разнообразие.

Река Тунджа приема към 50 притока, от които по-значителните са: р. Мочурица - водосборна площ 1278 км², дължина 86 км; р. Синаповска - площ 871 км², дължина 55 км; р. Поповска, Араплийска и др.

На територията на общината, съгласно заповед РД - 192/11.05.1998 г. на Министъра на околната следа и водите, са определени два пункта за контрол качеството на повърхностните води, като част от НСМОС: Пункт 304 на река Тунджа при гр. Елхово и Пункт 309 на река Тунджа.

Оценката на състоянието на повърхностните води се извършва въз основа на Наредба №7/1986 г., която нормира замърсяването с различни вещества. Проектната категория на р. Тунджа на територията на общината е както следва:

• 
  Р. Тунджа до гр. Елхово – ІІ категория;
  
• 
  Р. Тунджа след гр. Елхово до границата – ІІІ категория.
  

Южно от град Ямбол долината е широка между 10 и 40 км. До град Елхово са типични добре изразени меандри. Югоизточно от село Маломир реката проломява тесния и нисък рид Баалар - Кайряк и навлиза в продълговатата Елховска долина. Морфологията на речната долина оказва влияние върху териториалната конфигурация на транспортната мрежа в общината.

Средногодишният отток на река Тунджа се изменя в границите от 0.470 при гр. Калофер до 33.516 при гр. Елхово или 39.710 при границата с Турция. Колебанията за периода (1961-1998 г.) са в границите от 0.231 - 0.968 до 19.816 - 69.364 в крайните пунктове. Тази амплитуда разкрива една годишна непостоянност на оттока.

Отточните модули се изменят в диапазона от 17.87 за гр. Калофер до 5.04 при границата. Най-високи отточни модули имат старопланинските притоци, поради голямата надморска височина 1200 м. На територията на община Елхово р. Синаповска при средна надморска височина около 200 м има среден отточен модул само 3.72 (измерен при нейното устие).

Минималният средномесечен отток е типичен през лятно-есенния период, като най-силно е изразен през м. септември. Той е с широк диапазон: от 1 м³/s за малки слабо регулирани естествени речни течения, като р. Турийска, Мараш и Синаповска, до 4.067 м³/s за р. Тунджа при границата. През този период най-голям дял за поддържането на оттока се пада на подземното подхранване.

Вътрешногодишното разпределение на оттока в поречието на река Тунджа е обусловено от сезонните изменения на оттокообразуващите фактори, характерни за преходния климатичен район, в който попада водосборният басейн. За районите с малка надморска височина са характерни предимно течните валежи, неустойчива и краткотрайна снежна покривка през зимния период. За планинските части на басейна е характерно задържане на сравнително устойчива снежна покривка през зимата, продължителни и обилни валежи през пролетта. Продължителен засушлив период с високи температури, обхващащ лятото и есента, е характерен за целия водосборен басейн.

В по-ниските водосборни басейни на притоците началото на пълноводието се измества към зимата и есента. Заедно с това се увеличава продължителността на сухия период, което е твърде неблагоприятно за растенията и за регулирането на оттока за мелиорации.

Липсата на канализационна система на територията на общината обуславя заустване на отпадните води от населените места, животновъдните ферми и производствената дейност директно в речната мрежа или в септични ями. Поради хидравличната връзка между речния отток и подземните води, се осъществява проникване на заустените отпадни води във водоносните хоризонти.

Наличието на сметища в непосредствена близост до река Тунджа създава реална опасност от замърсяване на подземните води.
Подземни природни богатства
Геоложкото и палеогеографско развитие на територията на общината определят вида и териториалното разпределение на полезните изкопаеми. Находищата на минерални и енергийни ресурси са разположени в Устремското поле и Елховското лигнитно находище. Открити са оловно-цинкови руди. Лигнитни въглища са установени по поречието на река Тунджа. Запаси от медни руди са установени в находище Лалково, което не е разработено. Запаси от барит са открити в Дервентските възвишения, а мрамор – в Странджа и Сакар. Установени са малки запаси от скално-облицовъчни мателиали и строителни материали – сиенит, гранит, андезит, чакъл, пясък. Съществува регистрирана кариера за добив на гранит при с. Гранитово.
Характерна фауна и флора, защитени територии

и чувствителни екосистеми

Община Елхово попада в Горнотракийския район на Медитеранска зоогеографска подобласт. Обитаващите ловни видове тук са:

Клас Бозайници:

1. Сем. Еленови: Благороден елен – обитава локално по-големите горски комплекси източно от с. Жребино, южно от с. Раздел. Извършва принудителни хоризонтални миграции вследствие на горски пожари и бракониерство; Елен лопатар – единични животни се срещат около резервата “Долна Топчия” в резултат на интродукция преди 15-20 години. Обречен на унищожение вследствие на бракониерство и хищници; Сърна – обитава предимно големите горски масиви с неравномерна гъстота и запас значително под нормалния в резултат на прекомерната паша на домашен добитък, бракониерство, горски пожари и хищници;

2. Сем. Свине: Дива свиня – обитава предимно големите горски масиви с неравномерна гъстота, като извършва значителни хоризонтални миграции. Често се забелязва и в маломерните горички, особено след прибиране на реколтата от полето или пожари;

3. Сем. Зайци: Заек – обитава горските комплекси и земеделските земи. През 1984 по време на кампанията за тровенето на полските мишки е почти унищожен. Сега популацията се възстановява;

4. Сем. Кучеподобни: Вълк – рядко срещани единични екземпляри; Чакал – обитава в значителна гъстота територията на общината. Унищожава приплодите, с което възпрепятства възпроизводството на дивечовите запаси; Лисица – повсеместно разпространена;

5. Сем. Котки: Дива котка - разпространена в горските комплекси на общината;

6. Сем. Порови: Белка – малки популации, обитаващи скалисти комплекси; Черен пор – обитава застроени и убранизирани пространства; Язовец – разпространен в горските комплекси около обработваемите площи. Срещат се и други представители на сем. Порови – Невестулка, Златка и Видра.

Клас Птици:

1. Сем. Фазанови: Колхидски фазан – единственият в страната резерват е разположен в лонгозната гора край р. Тунджа, северно от гр. Елхово. С цел разширяване на неговата популация е създаден резерват “Долна Топчия”. Друг вид е Тракийскят кеклик – обитаващ скалисти местности в ловностопанския комплекс “Гранитово” и в други ловностопански райони. Разселва се изкуствено. Яребица – разпространена е около обработваемите площи. Пъдпъдък – прелетен вид, типичен за средното поречие на р. Тунджа.

2. Сем. Гълъбови: Гривек и Гургулица – разпространени в горските комплекси и в равнинните части на общината. Част от птичия свят е обект на международен ловен туризъм.

3. Сем. Бекасови: Горски бекас – среща се рядко във влажни гористи местности около р. Тунджа;

4. Сем. Патицови: Зеленоглава патица – непостоянна популация, типична по време на прелета около водните площи в общината; Голяма белочела гъска – броят се увеличава по време на прелета около язовирите в района; Зимно бърне – среща се по време на прелета край язовирите; Лятно бърне – среща се по време на прелета около язовирите.

Освен характерните ловни видове, в общината обитават и представители на семействата: Ястребови, Соколови, Сови, Дроздове, Завирушки, Орехчета, Сврачки, Синигери, Зидарки, Дърволазки, Стърчиопашки, Чучулиги, Врабчови, Кълвачи, Лястовици, Щъркели. За тяхното опазване в общината се изпълнява специална програма.

Клас Риби:

1.Сем. Шаранови: Шаран – естествено разпространен и изкуствено зарибяван в язовирите на територията на общината; Толстолоб – зарибен в язовир “Динджилия”; Бял амур – зарибен в язовир “Динджилия”; Бяла мряна – естествено разпространена в р. Тунджа; Кефал – естествено разпространен в р. Тунджа; Червеноперка – естествено разпространена в язовир “Студеното кладенче”; Скобар – естествено разпространена в р. Тунджа и язовир “Студеното кладенче”; Клен – естествено разпространена в реките; Уклей – естествено разпространена в язовирите; Лин – естествено разпространен в язовир “Студеното кладенче”; Каракуда – естествено разпространена и зарибявана в язовирите на територията на общината;

2. Сем. Бодлоперки: Костур – естествено разпространен в язовир “Студеното кладенче”; Балакван – естествено разпространен в р. Тунджа;

3. Сем. Сомови: Сом – разпространен в р. Тунджа и язовир “Студеното кладенче”;

4. Сем. Щуки: Щука – естествено разпространена в р. Тунджа;

• 
  на север от град Елхово – пет села: Кирилово, Бояново, Жребино, Стройно, Борисово;
  
• 
  на запад от град Елхово – четири села: Изгрев, Пчела, Трънково, Малък манастир;
  
• 
  на югоизток от град Елхово – шест села: Добрич, Маломирово, Чернозем, Лалково, Славейково, Раздел;
  
• 
  на юг от град Елхово – шест села: Гранитово, Мелница, Вълча поляна, Малко Кирилово, Голям Девент, Лесово.
  

2. 
   Социално-демографска характеристика
   

Сравнявайки настоящите данните с тези в предходните години, намаляването на броя на населението на община Елхово се очертава като трайна тенденция. (При преброяване на населението в страната през март 2001 г. община Елхово има 20 552 души население. За сравнение – при предпоследното преброяване през 1992 г. населението на общината е 23 995 души, т.е. за по-малко от десетилетие то е намаляло с почти 3 500 души.)

Тенденцията се потвърждава от динамиката на броя на населението на общината в последните пет години.

Динамика на броя на населението в община Елхово

Население/ Година	2004	2005	2006	2007	2008
Община Елхово	20 695	20 270	19 908	19 510	19 343
Намаление в д.		-425	-362	-396	-167

Източник: Общинска администрация, декември 2008

Тази тенденция се обуславя от ниската раждаемост, отрицателния естествен прираст, застаряването на населението; обезлюдяване на периферните територии; висока миграция към други райони и извън страната; бедност на голяма част от населението.

Елхово е сред общините със силно застаряло население. Възрастовата структура съответства на общата тенденция към застаряване на населението в областта (без гр. Ямбол).

Трайната тенденция на намаляване броя на живородените, респ. на раждаемостта, се потвърждава от данните за периода 1993 - 2007.

Справка за броя на родените деца през периода 1993 – 2007г. в община Елхово

За периода между последните две преброявания селското население на общината намалява средногодишно с 2,5 %, а на гр. Елхово – с 1,3 %. Формираните демографски структури и анализът на факторите, влияещи върху естествения прираст и миграционния баланс, показват, че до 2013 г., намаляването на броя на населението ще продължи.

Разработената прогноза за броя на населението на общината се базира на хипотеза, че средногодишният темп на отрицателен прираст за периода 1992 – 2001 г. ще се запази и към 2013 г. населението ще достигне 16,1 хил. души, в т.ч. 10,4 хил. в гр. Елхово и 6,7 хил. в селата от общината.

В общинския център живеят 12 678 души, т.е. градското население е 66 % от населението на общината, докато в 21 села на общината живеят 6665 души (към декември 2008 г.). Това показва значителна концентрация на населението в общинския център. Този процес ще се задълбочава предвид по-бързото намаляване на населението в селата. Очаква се към 2013 г. в град Елхово да живеят 80 % от жителите на общината.

Характерно е, че през втората половина на 20 век, населението на града е нараснало два пъти, докато населението на селата в съвремения обхват на общината е намаляло над три пъти (повече от 27 000 души в селата при преброяването през 1946 г.). В по-голямата част от селата няма достатъчен брой население за естествено демографско възпроизводство, както и за осъществяване на относително самостоятелни селищни функции.

Гъстотата на населението е 29 души/км², един от най-ниските показатели сред общините в България. Още по-изразителна е гъстотата на селското население - под 12 души/км² .

Демографската ситуация определя главния акцент на демографската и социална политика в общината: създаване на качествена среда на обитаване и заетост - икономическо оживление, работни места за млади хора, повишаване на доходите и подобряване условията на живот (жилищни условия, транспорт, търговско обслужване, екологична среда и др.).

На основата на съществуващата геодемографска ситуация по населени места в общината, може да се направи прогноза за броя на населението до 2013г. в община Елхово, общинския център и селата.



Трудова заетост и безработица
Към 30 юни 2008 г. икономически активното население в Община Елхово наброява 9 109 души. Сравнен с данните от 2002 г. този брой не се е променил (9100 души). Коефициентът на икномическа активност остава сравнително висок – 47 %.

Заетите към 2005 г. по отрасли са разпределени както следва: в промишлеността – 42 %, в селското стопанство – 10 %, в сферата на търговията – 15 %, в бюджетната и нематериалната сфера - 33 %. Частният сектор генерира все повече нови работни места. Той осигурява 62 % от заетостта в общината, а общественият - 38 %.

Заетост по отрасли

Промишленост 1403 Селско стопанство 337 Търговия 488 Бюджетна и нематериална сфера 1097 ОБЩО 3325

Източник: Общинска администрация, 2005

Безработицата е сериозен проблем за Община Елхово. Равнището й е над средното за страната – 11,93 %.

Регистрираните безработни лица в ДБТ Елхово към м. септември 2008 г. са 1327.

Най-голям относителен дял заемат регистрираните безработни на възраст над 55 години – 21,4 %. Висок е процентът и на безработните младежи до 29 г. – 21 %. Рискова группа на пазара на труда са също така лицата с намалена трудоспособност.

Въпреки високото ниво на безработица, тенденцията е намаляване броя на безработните в общината. Това сочат сравнителните дани за регистрирани безработни в ДБТ - Елхово за последните три години:

• 
  2006 г. – 1850 души
  
• 
  2007 г. – 1680 души
  
• 
  2008 г. (м. септември) – 1327 души
  

Средната годишна работна заплата в Община Елхово е с тенденция на номинално нарастване, като остава по-ниска от средната за страната. Това се дължи на “свитата” индустриална заетост и по-ниските доходи от работна заплата в селското стопанство и търговията.

Отсъстват статистически наблюдения на разходите на домакинствата в общината, но анкетните социологически проучвания потвърждават тенденцията на бавно намаляване на относителния дял на разходите за храна и енергия при абсолютно и относително нарастване на средствата отделяни за стоки с по-дълготрайна употреба и за свободното време. Съществено перо са и транспортните разходи.

2.4. Икономическо развитие на общината
В икономическо си развитие през последните години община Елхово се доближава до общите тенденции на икономическо развитие, характерни за страната.

Промените в областта на икономическата сфера произтичат от осъществените приватизационни сделки, както и от смяната на собствеността във фирми на територията на общината, процес започнал още през 1999 – 2000 г. Характерно е приоритетното развитие на леката промишленост и селското стопанство. По селата наетите са предимно в селското стопанство, тъй като промишлеността е застъпена в общинския център.

Икономическата криза, загубата на пазари, големите дългове и амортизирани дълготрайни материални активи след 1998 г. доведоха до значително намаляване на броя на предприятията, а на останалите работещи - до намаляване на продукцията. Налице е преструктуриране на икономиката и преобладаване на частния сектор.

В общината почти липсват големи фирми. Единствените такива са “Яница”АД – производител на трикотажни облекла и “ЕЛПРОМ-ЕЛХОВО” АД – производител на електрооборудване за леки и товарни автомобили, селскостопански машини, електро- и мотокари. Преобладават средни и малки по размер фирми, като по-големите от тях са в сферата на селското стопанство, трикотажна и шивашка промишленост. Всички по-големи производствени предприятия в общината са частна собственост.

Проблем за общинската икономика е изключително ниската инвестиционна активност.

Налице е недостатъчна финансова стабилност на фирмите, както и ниска предприемаческа активност на населението.

В значителна степен икономиката на община Елхово е съсредоточена в град Елхово и неговите околности.

Фирмите реализират своята продукция в страната и извън нея, съгласно сключени договори.

Наблюдава се значителен спад и ликвидация на производствени мощности. Амортизираните дълготрайни материални активи и липсата на нови технологични продукти намаляват конкурентноспособността на значителен дял от работещите предприятия.

В резултат на промените през последните няколко години, както и на процесите на приватизация и ликвидация в община Елхово има наличие на значителен свободен сграден фонд (в това число военен) и незастроени площи, както и наличие на база за съхранение и преработка на вино, зърно и грозде.

Съществува заплаха за приемствеността между квалифицираните кадри, поради високата емиграция на млади специалисти от общината.

Съществува добра осигуреност с квалифицирани кадри в областта на селското стопанство и трикотажна индустрия, дължаща се на дългогодишни традиции в производството на готови облекла от текстил и трикотаж в гр. Елхово, както и на наличието на профилирани учебни заведения в общината.

Налице е недостатъчна финансова стабилност на фирмите, както и ниска предприемаческа активност на населението.

В таблица са посочени водещите фирми по сектори на територията на общината към 2007 г.:

Очаква се през следващите години да продължи развитието на леката и хранително-вкусовата промишленост.

Животновъдството е развито преди всичко в еднолични стопанства. Отглеждат се крави, овце, коне, свине и птици. Търсят се възможности за закупуване, ремонт и разширяване на остарелия сграден фонд на фермите по стопанските дворове в общината.

Съществуващият завод за комбинирани фуражи “Фуражен завод” АД е предпоставка за развитие на животновъдството.

Съществуват обективни възможности селското стопанство да стане фактор за развитие на общината, чрез изграждане на база за развитие на екологичното производство с продукция от растителен и животински произход. Това е едно от приоритетните направления в развитието на общината.
Туризъм
Туризмът в Община Елхово е слабо развит. През последните години са възстановени ловните домове и хижи. Правят се опити за развитие на международен ловен туризъм, които се благоприятстват от наличието на подходящ дивеч в района – колхидски фазан, сърна, дива свиня, благороден елен.

На територията на общината има изградени ловни домове и хижи, които се възстановяват. Държавно лесничейство “Елхово” обхваща част от областта на планините Странджа-Сакар. Там се създават възможности за международен ловен туризъм поради подходящ дивеч в района - колхидски фазан, сърна, дива свиня, благороден елен. Територията на лестичейството се ползва от две категории ползватели: Държавен дивечовъден участък и Предоставени ловностопански райони на ловни сдружения.

Пътната мрежа на територията на общината е републиканска и общинска.

Републиканската пътна мрежа е формирана от:

• 
  Първи клас: международен път І-7 от границата с Румъния през Ямбол и ГКПП Лесово-Хамзабейли;
  
• 
  Втори клас: път ІІ-76 Елхово – Харманли; път ІІ-79 Елхово – Бургас;
  
• 
  Трети клас: път ІІІ-7008 Елхово – Скалица; път ІІІ- Бояново- Леарово – Стефан Караджово; път ІІІ-7901 Маломирово – Голям Дервент.
  

• 
  Четвъртокласни пътища: път ІV-53619 Коневец – Трънково; ІV-70064 Елхово – Трънково; ІV-70065 Разклон – Кирилово; ІV-70069 Гранитово – Мелница - Лесово; ІV-70071 Лесово - застава Лесово; ІV-70079 М. Кирилово - В.поляна - Лалково; ІV-79006 Маломирово – Чернозем; ІV-79068 Славейково - Лалково; ІV-79012 Разклон Раздел; ІV-79019 Разклон Добрич; ІV-79021 Добрич - Попово; ІV-79307 Разклон Стройно; ІV-79309 Жребино - Попово; ІV-5361 Миладиновци – Крумово – Маломир;
  
• 
  Местни пътища: път до м. „Лозята” в землището на гр. Елхово; път до м.”Гюл бунар” в землището на с. Голям Дервент; път до м. ”Студено кладенче” в землището на с. Раздел и път до м. ”Стрелбище” в землището на с. Пчела.
  

Всички пътищата от републиканската и общинска пътна мрежа с изключение на местните пътища са включени в схемата за обществен транспорт и се обслужват от“ДАП” АД Елхово и частни фирми, след проведени процедури за възлагане по одобрена от общинския съвет схема за обществен превоз на пътници.

Вътрешната улична мрежа на град Елхово е в задоволително състояние.

• 
  “ДАП” АД Елхово поддържа част от автобусните линии до всички села в общината, с различна дневна честота на връзките, съобразно периода на учебната година и останалата част от автобусните линии се поддържат от сдружението на частните превозвачи.
  
• 
  В град Елхово има ж.п.гара на линия Ямбол - Елхово, която е в експлоатация от 1931 г. Гаровият район се намира в централната градска част и отделя жилищната зона от градския парк. В момента съгласно решение на БДЖ гарата е извадена от републиканската ж.п. инфраструктура.
  
• 
  Зелени площи: основна част от зелените площи на града са представени от градския парк, около 200 дка. За неговото разширение са определени допълнителни терени по градоустройствен план. Има създадени малко на брой квартални градинки в жилищната зона.
  

Oбщинска администрация ще кандидатства пред МОСВ – Изпълнителна агенция по опазване на околната среда, за предоставяне и монтиране на стационарен пункт за постоянно наблюдение качеството на атмосферния въздух.

Според данни на Националния център по околна среда и устойчиво развитие към Министерството на околната среда районът около град Елхово спада към слабо замърсените въздушни басейни на България.

Типичните замърсители за този район са: прах, серен диоксид и други, но са под допустимите норми.

По информация, събрана от направени доклади по ОВОС за местни обекти се вижда, че няма данни за превишаване на емисионните норми за допустимото повърхностно натоварване на открити площи с вредни вещества, отлагани върху земната повърхност:

• 
  общ прах: 350 мг/ м² на денонощие;
  
• 
  олово и неорганичните му съединения в отложения прах, определени като олово - 25 мг/ м²;
  
• 
  цинк в отложения прах - 0,4 м²/ м² за денонощие.
  

Нормите за фини прахови частици за опазване на човешкото здраве са: средноденонощна - 50 mg/m³;

средногодишна - 30 mg/m³.

Постоянни източници на емисии във въздуха на територията на общината са както във всички населени места, автомобилният транспорт и горивните инсталации за технологични нужди и отопление на работещите фирми и жилищата.

Голям брой, около 4684 жилища в общината се отопляват с дърва и въглища. Те съставляват 56,7 % от всички жилища.
Води

- Водни ресурси

През Община Елхово протича река Тунджа, както и двата и по- големи притока - река Поповска и река Араплийска. В територията на общината влиза и част от речната система на планината Странджа.

Основен водоприемник на отпадните води от град Елхово е река Тунджа. В участъка й преминаващ през града тя е категоризирана като ІІІ категория водоприемник.