Таблица3.8.3.Отчисления на Община Грамадапо чл.60 и чл.64 от ЗУО

Отчисленията се заделят от такса битови отпадъци съгласно Закона за

управление на отпадъците и Наредба No7 от 19.12.2013г. за реда и начина

за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, като се предвиждат в План-сметката за разходите по управление на отпадъците за съответната година и се гласуват от Общинския съвет. Като

цяло обаче такса битови отпадъци не може да покрие всички инвестиции, които се предвиждат като ангажимент на общините.

Поради очакваният нисък прогнозен бюджет от ОПОС 2014-2020 г. за приоритетната ос свързана с управлението на отпадъци е необходимо да бъдат обмислени различни възможности за осигуряване на финансиране на инвестиционната програма, предвид невъзможността за осигуряване на финансиране на всички дейности по линия на такса битови отпадъци.

Отчисленията по чл.60 и чл.64 съгласно Наредба No 7 от 19.12.2013 г. могат да се използват от общините за закриване и рекултивация на старите

депа, за собствения принос по Програма ОПОС за изграждане на депата, за

модернизация и доизграждане на регионалните депа и т.н., след доказване на необходимата готовност и представяне на съответната документация.

ІV. Основни цели на програмата и мерки, обезпечаващи прилагането им

4.1. Компоненти на отпадъчния поток и отговорности за управление на отпадъците от тях

В таблица 4.1.1.са показани основните компоненти битови отпадъци и отговорностите за управлението им.

Таблица 4.1.1.

Компоненти битови отпадъци и отговорности

Анализът на таблицата показва следното:

*За компонентите хартия /картон и метали/ има функционираща система за събиране, обработване и търгуване на тези материали. Въпреки, че основната част идва от търговските предприятия, част от материалите идват също така и от домакинствата. Високите цени на тези материали понастоящем поддържат голямо количеството рециклирани материали.

*За опаковките Българското законодателство предвижда ръст в процента на събраните и оползотворени материали за което грижата е поета от производителите.

*Общината трябва да се грижи предимно за следни

те компоненти:

•Хартия, пластмаса, метали, стъкло и по възможност дървени отпадъци;

•Кухненски, градински, зелени отпадъци честонаричани също така „био-отпадъци”;

•Други смесени битови отпадъци;

•Битови опасни отпадъци;

•Едрогабаритни отпадъци.
4.2. Предодвратяване и намаляване образуването на отпадъци

4.2.1. Определение
Предотвратяването образуването на отпадъци се състои от следните елементи:

• Стриктно избягване на отпадъците;

•Намаляване на генерирането на отпадъци при източника;

•Насърчаване на повторната употреба;

•Рециклиране при източника.

Стриктното предотвратяване включва пълното избягване на генерирането на отпадъци, чрез реално премахване на вредните вещества или чрез намаляване на материалния и енергийния интензитет в производството, потреблението и разпространението. Примерите за точно прилагане на предотвратяването включват такива които се отнасят до:

*Опасните свойства на определени съставки, компоненти в продуктите, като се налага тяхното избягване и/или заместване с материали, които не са опасни за човека или околната среда (например –чрез забрани заизползването /влагането/ на полихлорираните бифенили или озоноразрушаващите вещества, или премахване на тежките метали от батериите на мобилните телефони);

* Количество, като избягване употребата на материали или на етапи в производството/потреблени

ето (например –чрез купуване на плодове и зеленчуци от открити пазари или от секцията за плодове и зеленчуци в супермаркета, вместо купуването на пакетирани плодове или чрез премахване на междинното опаковане на козметични продукти и пасти за зъби).

*Опасните свойства на определени съставки, компоненти в продуктите, като намаляване употребата на вредни вещества в продуктите, в системите за производство и продажба, както и в системите за консумация и депониране и намаляване употребата на вещества, които пречат на повторната употреба или рециклирането (например

–пластмасови етикети върху хартия, използване на хлорирани разтвори като почистващи средства);

* Количество,използване на по-малки количества ресурси за осигуряване на същия продукт или услуга (

например –намаляне дебелината на покритието, въвеждане на системи за повторна употреба или пълнене, миниатюризация, ресурсно ориентирани покупки и потребление) и използване на по-ресурсно независими строителни подходи и материали.

Примерите за повторна употреба на продуктите включ

ват такива, които се отнасят до:

* Повторна употреба след допълнителна обработка, като измиване и повторно пълнене на стъклени и пластмасови бутилки и обработка и използване на празни варели от лепила за варели за петрол;

*Използване след биологично третиране, като домашно компостиране;

*Използване след пречистване, като повторна употреба на вода след пречистване на разтвори след дестилация и т.н.

4.2.2.Предодвратяване образуването на битови отпадъци от домакинствата

Предотвратяването образуването на отпадъци е задача на генераторите на отпадъци. Генераторите на отпадъци, решават чрез своите дейности дали ще произвеждат отпадъци или не.

Досега не е имало информационни компании относно възможностите за предотвратяване образуването на отпадъци от домакинствата или някакви икономически стимули за предотвратяване на отпадъците в общината. Повечето от домакинствата дори не са запознати с предотвратяването на отпадъците. Предотвратяването на отпадъци като поправка на обувки, запазването на стари мебели, да не се похабява храна обикновено са следствие от доходите или бюджета на производителите на отпадъци, а не съзнателно решение за предотвратяване на отпадъците.

Активното участие на населението в предотвратяването и рециклирането на отпадъците в общината не е било приоритет в управлението на отпадъците през последните години. Установените традиции през 80-те години за предаване на разделно събрани отпадъци срещу заплащане не се прилагат, а от друга страна масово навлязоха в практиката предварително опаковани продукти и напитки в бутилки за еднократна употреба. Хората масово приеха новото удобство на тези продукти.

Краткият анализ на различните отпадъци в състава на битовите отпадъци и общите възможности за предотвратяване на тези отпадъци ще покаже къде и до каква степен частните домакинства наистина могат да избегнат отпадъците. В отпадъците от домакинствата преобладават отпадъците от ежедневието и в общината се характеризират съгласно посоченото в Таблица.

Таблица4.2.2.1. Възможности за предодвратяване образуването на отпадъци от домакинствата

1. Компаниите прилагат мерки за намаляване на техните отпадъци.

2. Компаниите прилагат мерки за намаляване на отпадъците, което ще се появи, когато в края на жизнения цикъл на произведените от тях продукти те ще се загубят, като такива. Тези мерки попадат в принципа “Отговорност на производителя”, който е част от настоящата програма и е детайлно разгледан при постигането на целите за оползотворяване и рециклиране на отпадъците. Когато става въпрос за намаляване на отпадъците в промишления сектор, винаги основната препоръка е насочена към осъвременяване и оптимизиране на производствения процес. Тази тема обикновено е обвързана с термина “чисто производство” и “най-добри налични технологии”. Този подход основно е приложим за предприятията. Най-голяма част от отпадъците от търговската дейност са отпадъците от: производството, строителни отпадъци и отпадъци от офисите. Отпадъците от опаковки, които основно се произвеждат от търговските предприятия при разопаковането на отделните продукти като дървесина от палетите, фолио, торби, хартия, кенове и смачкан картон се използват от организациите за отговорност на производителя, които дори заплащат за осигурените материали, ако са подходящо сортирани.
4.3. Увеличаване на количествата рециклируеми и оползотворени отпадъци
Увеличаването на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци води до минимизиране на количествата на рециклируемите отпадъци в общия поток на отпадъците, постъпващи на депо. Формулирането на количествени цели за рециклиране и оползотворяване, засягащи определени приоритетни потоци отпадъци е практическа мярка за налагане на рециклирането/оползотворяването.Приоритет е рециклирането по материали пред енергийното оползотворяване.Въвеждането на разделно събиране, при източника на генериране на отпадъци, ще доведе до увеличаване количествата на събираните фракции.

Приоритет ще има въвеждането на схеми за разделно събиране и рециклиране за следните групи отпадъци:

*отпадъци от опаковки и други битови отпадъци, подходящи за рециклиране (отпадъци от хартии и картони, пластмаси, метали и др.);

*отпадъци от офиси, административни сгради и учреждения;

*биоразградими отпадъци от домакинствата и заведенията за обществено хранене;

*едрогабаритни отпадъци;

*отпадъци от строителство и разрушаване на сгради;

*негодни за употреба автомобилни гуми;

*излезли от употреба моторни превозни средства;

*масово разпространени опасни отпадъци, като отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, негод

ни за употреба батерии и акумулатори, луминесцентни лампи и др.

4.3.1. Цели за рециклиране и оползотворяване на отпадъци
4.3.1. Национални цели

Биоразградими отпадъци

Съгласно §1, т.3 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците „Биоразградими отпадъци” са всички отпадъци, които имат способността да се разграждат анаеробно и аеробно, като хранителни и растителни отпадъци, хартия, картон и други.

Разпоредбите на чл.31, ал.1, т. 2 ЗУО изискват:

-до 31 декември 2013г. ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 50 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в Р България през 1995г.; и

-до 31 декември 2020 г. ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на биоразградими отпадъци, образувани в Република България през 1995 г. Съгласно §1, т.2 от допълнителните разпоредби на ЗУО "Биоотпадъци" са биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост.

Член 8, ал. 1 от Наредба за разделно събиране на биоотпадъците (обн. ДВ 107/13.12.2013 г.) задължава кметовете на общини във всеки от регионите за управление на отпадъци по чл.49, ал.9 от ЗУО да постигат следните регионални цели заразделно събиране и оползотворяване на битови биоотпадъци:

1. до 31 декември 2016 г. -не по-малко от 25 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.;

2. до 31 декември 2020 г. -не по-малко от 50 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.;

3. до 31 декември 2025 г. -не по-малко от 70 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.
Изпълнението на целите за разделно събиране и оползотворяване на битови био-отпадъци се осигурява чрез:

• Прилагане на мерките, предвидени за реализация в изготвените прединвестиционни проучвания за финансиране по ОПОС 2007 –2013 г. в съответните региони за управление на отпадъците;

Направени са следните допускания във връзка с прилагането на домашно компостиране и разделно събиране на био-отпадъци:

ходимите компостери е определен при допускане, че 1 компостер обслужва едно домакинство в съответния регион. Средното количество компостирани биотпадъци от един компостер е от 150 кг/г.

Таблица4.3.1.2.Допускания за разделно събиране на битови био-отпадъци

Прието е, че системата за разделно събиране на битови био-отпадъци ще бъде въведена до 2019 г. и участието на населението в разделното събиране ще е съобразено с изграждането на съответните инсталации.

Въз основа на нормативните изисквания и допускания в НПУО 2014 –2020 г. са формулирани следните сценарии за бъдещото развитие на политиката по управление на отпадъците: