Отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО)

Тази наредба е изменена и към момента действащ нормативен акт е най-новата Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване (приета с ПМС No 256 от 13.11.2013 г., обн. ДВ, бр. 100 от 19.11.2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), с която са транспонираниизискванията на новата Директива 2012/19/ЕС относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване. Наредбата определя изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и за събирането, транспортирането, временното съхраняване, предварителното третиране, повторното използване, рециклирането, оползотворяването и/или обезвреждането на излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване. Тези изисквания се определят с цел:

• предотвратяване и намаляване на вредното въздействие върху околната среда и здравето на човека от образуването и управлението на ИУЕЕО;

• увеличаване количеството на повторно употребено, рециклирано и оползотворено чрез други операции ИУЕЕО за ограничаване на обезвреждането му и н

амаляване на отрицателните въздействия от използването на ресурсите и повишаването на ефикасността от такова използване;

•предприемане на мерки от лицата, участващи в проектирането, производството, разпространението и потреблението на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО), както и от лицата, които извършват

дейности с ИУЕЕО, за ограничаване вредното въздействие на ЕЕО през целия му жизнен цикъл и на образуваните от него отпадъци върху човешкото здраве и околната среда.

Наредбата се прилага за:

*а) Електрическо и електронно оборудване, попадащо в следните категории:

•1.големи домакински уреди;

•2. малки домакински уреди;

•3.информационно-технологично и телекомуникационно оборудване;

•4. потребителски уреди и фотоволтаични панели;

•5. осветителни тела;

•5а. газозарядни лампи;

•6. електрически и електронни инструменти (с изключение на големи единици стационарно промишлено оборудване);

•7. играчки, уреди за спорт и отдих;

•8. медицински устройства (с изключение на всички имплантирани и замърсени продукти)

•9. инструменти за мониторинг и контрол;

•10. автомати;

*б) ИУЕЕО, образувано в резултат на употребата на ЕЕО;

*в) Отпадъците, образувани при предварително третиране на ИУЕЕО.

С Наредбата се ограничава, а в някои случаи и забранява пускането на пазара на определени категории ЕЕО, съдържащо олово, живак, кадмий, шествалентен хром, полибромирани бифенили (ПББ) и полибромирани дифенилетери (ПБДЕ).

Задължение на лицата, извършващи продажба на крайните потребители, е да поставят на видно място в търговските обекти табели, съдържащи информация за:

1. възможностите и начина за обратно приемане в търговския обект на ИУЕЕО, образувано в бита;

2. другите налични места за предаване на ИУЕЕО;

3. значението на обозначението за забрана за изхвърляне на ИУЕЕО в битовия поток на отпадъците;

4. отговорности на лицата, пускащи на пазара ЕЕО.

Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства транспонира изискванията в българското законодателство на Директива 2000/53/EО.В Република България пуснатите на пазара МПС са изцяло внесени от страни извън Европейския съюз (ЕС) или са въведени от друга страна членка на ЕС.

Основният дял от регистрираните МПС в страната е на възраст над 15 години и възлиза на 58,4% (1 520 675 бр.), като най-голям е делът на автомобилите на възраст от 16 до 20 години (838 588 бр.).В чл.8 и § 4 от ПЗР на Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства са регламентирани целите и сроковете, както следва:

Не по-късно от 1 януари 2015г.:

1. Икономическите оператори предприемат мерки за поетапно постигане на ниво на повторно употреба и оползотворяване не по-ниско от 95 на сто от теглото на всяко ИУМПС; (от 1 януари до 31. Декември 2012г. не по-ниско от 91 на сто от теглото на всяко МПС, а от 1 януари до 31 декември 2013г. не по-ниско от 93 на сто)

2. За нивото на повторно използване и рециклиране не по-ниско от 85 на сто -за МПС, произведени след 1 януари 1980 г. (от 1 януари до 31 декември 2012г. не по-ниско от 83 на сто от теглото на всяко МПС, а от 1 януари до 31 декември 2013г. не по-ниско от 84 на сто)

От 2006 г. целите за събиране, оползотворяване и рециклиране на негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА) поетапно нарастват. През 2011 г. Наредбата е изменена и са поставени следните целиза 2011 г.:

• Лицата, които пускат на пазара портативни батерии и акумулатори, са длъжни да осигурят събирането на количеството негодни за употреба портативни батерии и акумулатори, отговарящо на коефициент на събираемост не по-малък от 25% от количествата пуснати на пазара портативни батерии и акумулатори;

•Лицата, които пускат на пазара автомобилни батерии и акумулатори, са длъжни да осигурят събирането на количеството негодни за употреба автомобилни батерии и акумулатори, образувано през текущата година, но не по-малко от количеството, пуснато от тях на пазара;

•Лицата, които пускат на пазара индустриални батерии и акумулатори, са длъжни да осигурят събирането на цялото количество негодни за употреба индустриални батерии и акумулатори, образувано през текущата година. Всички събрани НУБА се предават за предварително третиране, рециклиране и/или оползотворяване;

•Лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, предприемат мерки за постигане на не по-малко от 65% от теглотона материалите, съдържащи се в оловно-киселите батерии и акумулатории възможно най-висока степен на рециклиране на оловото, което се съдържа в тях;

•Лицата, които пускат на пазара батерии иакумулатори, включително вградени в уреди и моторни превозни средства, предприемат мерки за постигане на не по-малко от 65% от теглото на материалите, съдържащи се в оловно-киселитебатерии и акумулатори и възможно най-висока степен на рециклиране на оловото, което се съдържа в тях;

•Лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, предприемат мерки за постигане на не по-малко от 75% от теглото на материалите, съдържащи се в никел-кадмиевите батерии и акумулатори и възможно най-висока степен на рециклиране накадмия, който се съдържа в тях;

•Лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, предприемат мерки за постигане на не по-малко от 50% от теглото на другите НУБА. Основните промени в Наредбата, въведени през март 2011 г. са:

•Негодните за употреба автомобилни батериии акумулатори, образувани от разкомплектоване на ИУМПС, се зачитат за изпълнение на целите от Наредбата за изискванията за излезлите от употреба моторни превозни средства;

•Лицата, които пускат на пазара автомобилни батерии и акумулатори, са длъжни да осигурят събирането на количеството негодни за употреба автомобилни батерии и акумулатори, образувано през текущата година, но не по-малко от количеството батерии и акумулатори, пуснато от тях на пазара;

•Лицата, извършващи дейност посъбиране и транспортиране и/или съхраняване (операция, обозначена с код R13, по смисъла на &1, т.17 от ДР на ЗУО) на НУБА, които нямат опасни свойства, трябва да притежават регистрационен документ по ЗУО;

•Създаване на публичен регистър на лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, включително вградени в уреди и моторни превозни средства. С всяка изминала година системите за разделно събиране на НУБА, обхващат все по-голям брой общини, контейнери и места. Организациите по оползотворяване на отпадъци разполагат контейнери за събиране на негодни за употреба портативни батерии и акумулатори и автомобилни батерии и акумулатори. Контейнерите за събиране на негодни за употреба портативни батерии и акумулатори се разполагат най-често на местата за продажба на батерии и акумулатори, в административни сгради и в

училища.
Отпадъци от излезли от употреба гуми

•предотвратяването и ограничаването на замърсяването на околната среда в резултат на третирането и транспортирането на ИУГ;

•предприемането на мерки от лицата, които пускат на пазара гуми, за събирането, оползотворяването и/или обезвреждането на ИУГ, без риск за човешкото здраве и околната среда и постигане на целите за оползотворяване;

•въвеждането и функционирането на екологосъобразна система за управление и контрол на дейностите по събиране, транспортиране, съхраняване, оползотворяване и/или обезвреждане на ИУГ;

•информирането на крайните потребители за ролята им в разделното събиране на ИУГ и наличните системи за разделното им събиране. С влизане в сила на Наредбата се въвеждат и някои забрани относно ИУГ:

•изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано обезвреждане на ИУГ;

•изгарянето на ИУГ освен от лицата, притежаващи разрешение или комплексно разрешително по чл.12, ал.1 от ЗУО;

•депонирането на цели и нарязани ИУГ с изключение на велосипедни гуми и гуми с външен диаметър, по-голям от 1400 мм;

•предаването на ИУГ на лица, които не отговарят на условията по чл.15, ал.1 от Наредбата.

Наредбата се прилага за всички видове гуми (външни, вътрешни и плътни), пуснати на пазара, в т. ч. от пътнически, товаро-пътнически и състезателни автомобили, автобуси, камиони, мотоциклети, велосипеди, превозни средства и съоръжения за гражданското строителство, индустрията и авиацията; селскостопански и горскостопански превозни средства и съоръжения, товарачни машини и други. Лицата, пускащи на пазара гуми, отговарят за оползотворяването на ИУГ в количество (в тонове) не по-малко от 65 на сто от количеството (в тонове) гуми, пуснати от тях на пазара на Република България през текущата година и не по-малко от 50 на сто от количеството (в тонове) гуми, пуснати от тях на пазара на Република България през текущата година да бъдат регенерирани и/или рециклирани. Целите по рециклиране и регенериране се постигат поетапно до 2020 г. С въвеждането им се осигурява възможност за

развитие на производства, чиято основна суровина са материалите, получени от излезли от употреба гуми. За изпълнението на тези си задължения,лицата, които пускат на пазара гуми,са длъжни да осигурят възможност за приемане на ИУГ от крайните потребители в местата на продажбата и на смяната им.

Отработени масла

Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на отработенимасла и отпадъчни нефтопродукти, приета с ПМС No 352 от 2012 г. въвежда изискванията на Директива 75/439/ЕЕС за третиране на отработени масла. Тази директива беше отменена, а изискванията й са въведени с чл.21 на Директива 2008/98/ЕО. Наредбата определя изискванията за събиране, временно съхраняване, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти. Въведена е количествена цел за оползотворяване в размер на не по-малко от 40% от количеството на отработените масла (в тонове), пуснати от тях на пазара в Р България през текущата година. Целта се изпълнява ежегодно до 31 декември на съответната отчетна година.

Механизмът за развитие на инфраструктурата за управление на отпадъци с подкрепата на оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." определя специфични регионални цели за рециклиране на битови отпадъци съобразно изградените съоръжения, с които се гарантира, че:

• целите са достижими за всеки регион;

• всеки регион допринася за постигането на целите на национално ниво по най-ефективния начин;

• съоръженията, изградени със средства от оперативната програма, ще бъдат ефективни не само от гледна точка на цена и социална поносимост (т.е. не много скъпи), но иот гледна точка на постигането на екологичните цели и намаляване на количеството отпадъци предвидени за депониране;

• допълнителните разходи за преработката (свързани с изграждането и експлоатацията на сепариращи и компостиращи съоръжения) ще бъдат съпоставими или по-ниски в сравнение с другите методи за обезвреждане. Увеличаването на количествата на рециклирани и оползотворени отпадъци е една от главните цели на изтеклата вече НПУДО и НПУО 2014

-2020г.. Приоритет е рециклирането на материали пред енергийното оползотворяване.
4.3.3. Въвеждане на системи за разделно събиране с цел оползотворяване и рециклиране на отпадъци
Въвеждането на разделно събиране, при източника на генериране на отпадъци, ще доведе до увеличаване количествата на събраните фракции. Прилагането на схеми за разделно събиране от една страна ще бъде организирано на база на принципа “отговорност на производителите”, като задължение на производителите и вносителите на стоки, след крайната употреба на които се образуват масово разпространени отпадъци и плащащи продуктови такси на фирми по оползотворяване. От друга страна стои като задължение на общините да организират системи за разделно събиране на отпадъците. Приоритет ще има въвеждането на схеми за разделно събиране и рециклиране съгласно чл.19, ал.3 от ЗУО,

както следва:

-разделното събиране на битови отпадъци на територията на общината най-малкоза следните отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло;

-разделно събиране на масово разпространените отпадъци, в това число излезли от употреба моторни превозни средства, ИУЕЕО, излезли от употреба гуми, отработени масла, негодни за употреба батерии и акумулатори;

-разделно събиране на опасните битови отпадъци;

-разделно събиране и оползотворяване на битови биоразградими отпадъци;

-разделно събиране на едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и други в населени места с над 10 000 жители, и при необходимост и в други населени места.

Предвидените мерки, следва да подпомогнат увеличаването на събраните количества и видовете отпадъци, с цел оползотворяване и рециклиране. Това ще наложи постепенно разширяване и развитие на системите за събиране на различни вторични суровини и включване в разделното събиране на допълнителни отпадъчни материали и фракции.

Отпадъците от електрическо и електронно оборудване например могат да се намалят чрез политиките за екопроектиране и разширена отговорност на производителите, както и след генерирането на отпадъци чрез дейности за увеличаване на повторната употреба и ремонт, програми за обратно изкупуване от търговците на дребно и разширено рециклиране. Съществува възможност за увеличаване на жизнения цикъл на много други отпадъчни продукти от домакинствата, които обичайно се депонират на депата, като се разработват или разширяват структурите за повторна

употреба и ремонт. Информационните стратегии могат да формират основа на политиката за предотвратяване на отпадъци, насочена към домакинствата.

Проблемите с продуктите в отпадъчните потоци от домакинствата могат да бъдат ефективно разрешавани, включително храна, градински отпадъци, неадресирани пощенски пратки, пелени, батерии, пластмасови торбички, електрическо и електронно оборудване и текстилни отпадъци. Те се разрешават конструктивно чрез кампании за повишаване на информираността с удобни за изпълнение инструкции за намаляване и/или повторна употреба на всеки отпадъчен продукт. Когато се разглеждат начините за предотвратяване и намаляване на депонираните в депата за опасни отпадъци, кампаниите за информираност, насочени към домакинствата, които насърчаватразделянето и правилното освобождаване на опасни материали, например на продукти за почистване, батерии, бои, пестициди, флуоресцентни крушки, електрически и електронни уреди, трябва да бъдат неразделна част от програмите за превенция в домакинствата. Освен това тук трябва да се включи и насърчаване на употребата на по-малко опасни продукти.

Видове произвеждани отпадъци: непромишлените стопански дейности създават специфични отпадъчни продукти в значителни количества, като по-съществени са : тонер касетите, хартиените отпадъци, офис мебелите и отпадъчните електрически и електронни уреди, в допълнение към

отпадъците от храна и опаковки, създавани от работниците и служителите. Различните сфери на бизнеса представляват потребител от голям мащаб и

вземат решения за закупуване, които имат значително въздействие върху пазара. Повишаването на информираността на бизнеса за ползите от екологичното закупуване, повишаването на видимостта на продуктите с екомаркировка и осигуряването на ръководство за създаване на стратегия за екологично закупуване, коятовзема предвид едновременно трайността, токсичността и състава на опаковките представляват важни стъпки в

подкрепа на предотвратяване образуването на отпадъци в офисите и на работните места. Насърчаването и улесняването на повторната употреба и поправките също е от значение за бизнеса и може да бъде изпълнявано в сътрудничество със структурите, насочени към домакинствата. Създаването на инфраструктура, която да направи възможни продажбите и обмена на офис обзавеждане и оборудване чрез физически депа или онлайнплатформа, на практика спомага за облекчаване на натоварването на местните депа от бизнес отпадъци, както и за намаляване на отпадъчните електрически и електронни уреди, удължавайки живота на компютрите и електронното оборудване в офисите.
Обществените органи

Значимите заинтересовани страни в процеса на предотвратяването на отпадъци, обществените органи, са организатори на голяма част от програмите

за предотвратяване на образуването на отпадъци и имат уникален потенциал. В това отношение, предвид уникалната възможност да оказват въздействие върху всяко ниво на устойчивото производство и потребление чрез:

-стимулиране на пазара на стоки с екомаркировка;

-ангажираност и изисквания спрямо проектантите да вземат предвид мерките за предотвратяване на образуването на отпадъци в течение на целия жизнен цикъл на продуктите;

Видове генерирани отпадъци: обществените органи генерират отпадъци, подобни на генерираните от домакинствата и бизнеса.

Те могат окажат влияние и да регулира отпадъците, създавани от други основнизаинтересовани страни и носят отговорност за събирането, освобождаването или оползотворяването на енергията от повечето генерирани отпадъци. По отношение на ролята в управлението на отпадъците, обществените органи обръщат специално внимание на потоците отопасни отпадъци и намаляването на отпадъците в качествено и количествено отношение ще бъде централна цел в тази насока.

Предвид голямото разнообразие от мерки, които обществените органи могат да прилагат за насърчаване на предотвратяването на отпадъци, е важно да се определят ключовите елементи, върху които да се концентрират ресурсите, и да се представи единна стратегия, насочена към множеството потоци в цикъла на материалите. Предоставянето на информационни ресурси е особено полезна функция, изпълнявана от обществените органи при подобряването на изпълнението на предотвратяването на отпадъци. Може да бъде избрана също подкрепа за доброволните споразумения. По отношение на подкрепата, органите могат да изпълняват посредническа роля при определянето на съвместни цели за различните отрасли на промишлеността,които могат да дадат значителни резултати на национално ниво.