Излезли от употреба моторни превозни средства

Задълженията произтичат от чл.16 на Наредбата, задължават кмета на общината да определи местата по чл.19, ал.3, т.7 ЗУО на територията на общината за предаване на ИУМПС в съответствие с програмата по чл.52, ал.1 ЗУО и Наредбата по чл.22 ЗУО; да организира дейностите по събирането на ИУМПС по чл.143, ал.7 и 8 ЗДП и предаването им в центрове за разкомплектуване.

Кметът на общината изпълнява задълженията си като сключва договори с:

1. организации по оползотворяване на ИУМПС;

2. лица, които изпълняват задълженията си индивидуално.

Договорите съдържат най-малко: -изисквания към системата за събиране на ИУМПС на територията на съответната община;

-задълженията за контрол по спазване на изискванията за събиране на ИУМПС на територията на съответната община;

-задълженията за предоставяне на информация на гражданите на съответната община по прилагане на системата за събиране на ИУМПС, провеждане на образователни и информационни кампании и работа с обществеността.

Съдържащите се в маслата опасни вещества, представляват опасност за замърсяване на околната среда през всички фази на техния жизнен цикъл. Предотвратяването на тези вредни последици следва да се постигне чрез системен и адекватен контрол на материалните потоци и отделяните емисии. В тази част от програмата са формулирани основните цели за управление на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти. Тези цели ще бъдат допълнени и уточнени с приемането на Програма за прилагане на

Съгласно Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, приета с ПМС No352 от 27.12.2012г., кметовете на общини определят местата за смяна на отработените места, когато местата са разположени върху общински имот или съдействат за извършване на събирането и съхраняването на отработените масла, когато имат сключен договор с:

-организация по оползотворяване на отработени масла;

-лица, които пускат на пазара масла и изпълняват задълженията си индивидуално или;

-други лица, които притежават разрешение или регистрационен документ по реда на ЗУО или комплексно разрешително издадено по реда на ЗООС;

Въведените изисквания за събиране, съхраняване, транспортирането, оползотворяването и обезвреждането на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, целят предотвратяването и ограничаването на замърсяването на въздуха, водите и почвите и ограничаването на риска за човешкото здраве и околната среда в резултат на третирането и транспортирането на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти.За целта е въведено задължително изискване лицата, които пускат на пазара масла, да организират за събирането, оползотворяването и/или обезвреждането на образуваните в резултат на тяхната употреба отработени масла без риск за човешкото здраве и околната среда и за постигане на целите за оползотворяване. Въвеждането и функционирането

на екологосъобразна система за управление на отпадъчните масла и нефтопродукти позволява осъществяване на контрол над дейностите по третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти.
4.10.8. Едрогабаритни отпадъци
До този момент в общината не е създавана система за събиране на едрогабаритните отпадъци. Ако домакинските отпадъци са едрогабаритни, те просто се поставят до контейнера (точка за събиране) и остават там докато отпадъка бъде събран.Съгласно чл.19, ал.3, т.11 от ЗУО, кметът на общината е задължен да осигури площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и други във всички населени места с население, по-голямо от 10 000 жители на територията на общината, и при необходимост в други населени места.
4.10.9. Опасни отпадъци от домакинствата
Съгласно действащия ЗУО и разпоредбите на чл.19, ал.3, т.9 общината е задължена да организира разделно събиране на опасните битови отпадъци извън обхвата на наредбите по чл.13, ал.1 и предаването им за оползотворяване и/или обезвреждане.

В същото време в т.11 на същия член от ЗУО е разписано, че общините

в България са задължени да осигурят площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и други във всички населени места с население, по-голямо от 10 000 жители на територията на общината, и при необходимост в други населени. Един от тези видове отпадъци са опасните отпадъци от домакинствата, които се генерират в малки количества.

Опасните отпадъци от домакинствата и малките предприятия, включени в общия битов поток и биха оказали отрицателно влияние върху биологичните процеси на компостирането, процесите на микро-биологично третиране и в случай, че се депонират, ще доведат дозамърсяване на инфилтрата, а ако замърсеният инфилтрат достигне до подпочвените води, то замърсяват и подпочвените води.

Част от опасните отпадъци се управлява чрез схеми “Отговорност на производителя” като батерии и акумулатори, ИУЕЕО, както и други масово разпространени отпадъци. Общината също има скючени договори с организации по оползотворяване на масово разпостранени отпадъци, където населението може да си предава опасните отпадъци. Независимо от

това, съществуват голям брой опасни отпадъци от домакинствата, чието управление е отговорност на Общината.

С цел опазване на околната среда е важно тези отпадъци да бъдат разделяни при източника им на генериране.Тъй като количеството и обемът на опасните отпадъци са ограничени, изхвърлянето им е трудно контролируемо и съществува голям риск от смесването им с останалите отпадъци, освен ако не се въведат мерки за улесняване на производителите

при прилагане на екологосъобразно обезвреждане на отпадъците. Съществуват два подхода за справяне с опасните отпадъци от домакинства:

Управлението на опасните отпадъци от група 1, описани в горната таблица се извършва въз основа на разпоредбите на европейското законодателство и на българските подзаконови нормативни актове, регламентиращи управлението нанаредби, като Наредба за батерии и акумулатори и за негодни за употреба батерии и акумулатори (приета с ПМС No 351 от 27.12.2012 г., обн. ДВ бр.2 от 08.01.2013 г.);

Наредба заотработените масла и отпадъчните нефтопродукти (приета с ПМС No 352 от 27.12.2012 г., обн. ДВ бр.2 от 08.01.2013 г.); Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване (приета с ПМС No 256 от 13.11.2013 г., обн. ДВ, бр.100 от 19.11.2013 г., в сила от 01.01.2014 г.);

Наредба за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми (Приета

с ПМС No 221 от 14.09.2012 г., обн. ДВбр.73 от 25.09.2012 г.)

•Намаляване на количествата на опасните съставки в стоките например съдържанието на живак и кадмий в батериите (Наредбата за батериите);

•Осъществяване на схеми за разделно събиране на опасни отпадъци от домакинствата съгласно цитираните по-горе разпоредби от ЗУО.

4.10.10. Излезли от употреба гуми
С оглед предотвратяването и ограничаването на замърсяването на околната среда в резултат на излезлите от употреба гуми /ИУГ/, законодателството на ЕС и националното законодателство поставя изискания за задължително въвеждане и функционирането на екологосъобразна система за управление и контрол на дейностите по събиране, съхраняване, оползотворяване и/или обезвреждане на ИУГ.

Съгласно националното законодателство и по-специално приетата Наредба за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми (Приета

с ПМС No 221 от 14.09.2012 г., обн. ДВ бр.73 от 25.09.2012г., разделното събиране на ИУГ е регламентирано и позволява да се осъществи както принципът „отговорност на производителят”, а така също и общината да сключи договор с организация по оползотворяванеза създаване на система за разделно събиране. Възможностите, които предлага Наредбата удовлетворяват изискванията, които общината е длъжна да спази или въведе по отношение на масово разпространените отпадъци.

Когато местата за смяна на ИУГ са разположени върху общински имот, кметът на община Грамада определя местата за събиране на ИУГ на територията на общината. Организацията на тези места не трябва да възпрепятсва дейността на лицата, сключили договор с организация по оползотворяване, и/или на лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално. Кмета на общината информира обществеността за местоположението на тези места и условията за приемане на ИУГ.

Когато няма сключен договор за финансиране на дейностите по събиране и съхраняване на ИУГ и предаването им на инсталации за оползотворяване и/или обезвреждане с организация по оползотворяване на ИУГ, или с някое от лицата, които пускат на пазара гуми, които изпълняват задълженията си оползотворяване индивидуално, задължение на кмета на общината е да организира дейностите по събиране и съхраняване на ИУГ и предаването им за оползотворяване и/или обезвреждане. Кметът на община

Грамада извършва дейностите по събиране и съхраняване на ИУГ и предаването им за оползотворяване и/или обезвреждане като сключва договори с лица, притежаващи необходимите документи по чл.35 от Закона за управление на отпадъците за тези видове дейности.

В зависимост от това, дали съдържат инфекциозни микроорганизми; дали са цитотоксични или генотоксични, свързани със свойствата мутагенност, токсичност на репродукцията, както и в зависимост от това дали съдържат токсични химикали, притежаващи оксидиращи, дразнещи, корозивни, запалими свойства –те биха могли да бъдат класифицирани като опасни, или -не. При управлението на медицинските отпадъци, особенно внимание се обръща на острите предмети –това биха могли да бъдат употребени игли и/или други инструменти.

Към опасните отпадъци от лечебните заведения се включват : инфекциозни отпадъци; използвани остри предмети; патолого-анатомични отпадъци; фармацефтични, вкл. цитотоксични и цитостатични отпадъци; отпадъци, съдържащи химични вещества и препарати; отпадъци, съдържащи тежки метали.

Предвид опасността, която представляват за човешкото здраве, всички отпадъци, генерирани от лечебните заведения задължително се събират и съхраняват разделно, в зависимост от техния произход, вид, състав и свойства.

Управлението на отпадъците от лечебни и здравни заведения е уредено в Закона за управление на отпадъците и Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и на опасни отпадъци. И Наредба No 1 от 09.02.2015 г. за изискванията към дейностите по събиране

и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения.

Съгласно действащата нормативна уредба във всяко лечебно заведение, отпадъците се разделят на мястото на тяхното образуване на опасни и такива, които нямат характер на опасниотпадъци (неопасни).Обезвреждането на опасните отпадъци се извършва чрез изгаряне или обеззаразяване (автоклавиране, микровълново облъчване, обработка с дезинфектанти и др.) с последващо депониране.

На територията на община Грамада няма лечебни заведения заа болнична и извънболнична помощ. Болничното обслужване се извършва в съседните по-големи административни центрове, което е и една от причините за миграцията на младото поколение.

Функционират два кабинета за първична медицинска помощ, обслужващи се от двама лекари с регистрирани практики в гр. Кула и гр. Дунавци, медицинска сестра и фелдшер.

Лекарите имат сключени договори за транспортиране, предаване и последващо третиране на медицински и биологични отпадъци с „Рамус Медикъл” ЕООД И „ИТ” гр. Монтана, отдел Видин, които имат разрешителни за осъществяване на този вид дейност.

Съгласно Националния план за управление на отпадъците 2014-2020г. са предложени следните мерки по отношение на отпадъците от лечебни и здравни заведения:

•Към настоящия момент няма изграден специализиран регистър, съдържащ информация относно актуалното състояние на функциониращи съоръжения, както и техния капацитет. С цел оптимизиране на процесите, свързани с управлението на отпадъците от лечебни и здравни заведения, е необходимо създаването на специализирана база данни и включването й към бъдещата интегрирана информационна система за управление на отпадъците;

•Планът за действие на Националната програма за управление на отпадъците съдържа редица мерки, касаещи отпадъците от лечебни и здравни заведения. Сред тях се открояват мерки, целящи предотвратяване и минимизиране на количествата образувани отпадъци, чрез оптимизиране на процеса на разделното събиране, както и стимулиране на употребата на рециклируеми материали, разработване на критерии и методика за оценка и одобряване на алтернативни технологии за третиране на отпадъците от лечебни заведения. Същевременно липсва информация относно постигнатото ниво на изпълнение на заложените мерки.

4.10.12. Биоразградими отпадъци

„Биоотпадъци” са отпадъците от паркове и градини, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти,както и подобни отпадъци от хранително-преработвателните предприятия.Биоотпадъците са гниещи, обикновено влажни отпадъци. Съществуват два основни потока –зелени отпадъци от паркове, градини и т.н. и кухненски отпадъци. В първата категория се съдържа обикновено 50—60 % влага и повече дървесина, а втората не съдържа дървесина, но съдържанието на влага достига до 80 %.Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци въвежда и ограничения за депониране на биоразградими отпадъци: поетапно до 2016 г. количеството на биоразградими отпадъци, които се депонират да се редуцира през 2016 г. до 35% от количеството през 1995 г. За няколко от новите страни-членки, включително и за България, този срок е до 2020 г. В малките населени места под 3 00 жителии от 3000 до 25 000 жители с най-голям относителен дял са биоразградимите отпадъци -около 60%, като градинските са водещи с относителен дял 30% в най-малките населени места, а хранителните –с малък превес над градинските в групата на населените места от 300до 25 000 жители.Съгласно чл.19, ал.3, т.10 ЗУО, кметовете на общини имат задължението за организирането на разделното събиране и съхраняването на битови биоразградими отпадъци, в т.ч. определят местата за разполагане на необходимите елементи на системата за разделно събиране на отпадъците и предаването им за компостиране или анаеробно разграждане.

Член 8, ал.1 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците (обн. ДВ 107 от 13.12.2013 г.) задължава кметовете на общини във всеки от регионите за управление на отпадъци по чл.49, ал.9 от ЗУО да постигат следните регионални цели за разделно събиране и оползотворяване на битови биоотпадъци:

1. до 31 декември 2016 г. -не по-малко от 25 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.;

2. до 31 декември 2020 г. -не по-малко от 50 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.;

3. до 31 декември 2025 г. -не по-малко от 70 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.

Разпоредбите на чл.31, ал.1, т.2 ЗУО изискват:

-до 31 декември 2013г. ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 50 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в Р България през 1995г.; и

-до 31 декември 2020 г. ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на биоразградими отпадъци, образувани в Република България през 1995 г. Съгласно НПУО 2014-2020г. предвид това, че целите за депониране са определени общо за страната и община Грамада следва да постигне поставената цел до 2020 г., като количествата допустими за депониране биоразградими отпадъци на жител да се ограничат до 113,2 кг/ж/годишно.
V. ИНВЕСТИЦИОННА ПРОГРАМА
С цел запазване на положителните тенденции в йерархията за управление на битовите отпадъци, са направени следните препоръки като конкретни мерки и действия в НПУО 2014-2020 г. и в Националната програма за предотвратяване на образуването на отпадъците:

•Отчисленията (екотаксата) за депониране на отпадъците да се прилагат стриктно за всички общини, тъй като са сериозен стимул за общините за намаляване количествата депонирани отпадъци;

•С приоритет по ОПОС 2014-2020 г. да се финансират проекти на общини за съоръжения за оползотворяване на биоразградимите отпадъци и за въвеждането на системи за разделното им събиране (съдове, специализирани автомобили и др.) и на проекти на общините за предотвратяване на образуването и депонирането на отпадъци;

•Във връзка с горната препоръка с приоритет МОСВ/ОПОС да подготвят указания и изисквания към проектите на общините за изграждане на системи за разделно събиране и съоръжения за оползотворяване на биоотпадъците;

•Проучване от общините на най-ранен етап на основните източници на хранителни, зелени и други биоотпадъци и на количествата им и за специфичния подход на всяка община за създаване на системи за разделното им събиране;

•Провеждане на постоянни обучителни програми за всички общини в България по управление на битовите отпадъци в съответствие с йерархията за управление на отпадъците, с акцент върху управление на биоразградимите отпадъци, разделно събиране и рециклиране и предотвратяване, извършване на проучвания за морфологичен състав на отпадъците;

•Подпомагане от Оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации” 2014-2020 г. на бизнес проекти за изграждане на съоръжения за

сепариране и рециклиране на рециклируеми отпадъци от пластмаса, хартия

и картон, стъкло и за предотвратяване на образуването на отпадъци, включително битови отпадъци;

•Въвеждане на информационна система, отчитаща домашното компостиране и на степента на устойчивост на реализираните от общините

проекти в тази област;

•Приближаване към принципа „замърсителят плаща” при определяне на такса битови отпадъци чрез измерване на количеството;

•Предоставяне на преференции на домакинствата и юридическите лица по отношение на таксата битови отпадъци при условие, че се включат и участват в системи за разделно събиране на отпадъците, първоначално като пилотни проекти;

•Още по-тясно интегриране на информационните системи на НСИ и ИАОС относно отпадъците, което в известна степен зависи и от унифициране на системите на европейско ниво –Евростат и ЕК.

Средствата от общинския бюджет за екологични проекти и дейности по приоритети, определени в общинските програми за околна среда, са резултат:

•От приходите от санкциите за увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми по чл.69 от ЗООС (осемдесет на сто постъпват по бюджета на общината, на чиято територия се намира санкционираният субект);

•От приходите от глоби и санкции по ЗООС, налагани от кметовете на общини, както и приходите от глоби за нарушаване на наредбите, приемани от общинските съвети във връзка с опазването на околната среда;

• От приходи от приватизация на обекти общинска собственост.

По предложение на Кмета на общината ежегодно (с приемането на общинския бюджет) следва да се определят средства за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в общинската Програма за опазване на околната среда.

Съществено значение за одобряването на проекти на общини за в бъдеще ще се отдава на аргументирането на приоритетността им в общински програми за опазване на околната среда.

Както и досега ще се изисква пълна проектна готовност на инвестиционните обекти, решение за оценка на въздействието върху околната среда, когато се изисква в съответствие със Закона за опазване на

околната среда, наличие на съфинансиране от общински източници.

За изготвяне на Инвестиционната програма са взети в предвид възможностите на общината за финансиране на големи инвестиционни проекти в областта на околната среда като пречиствателна станция за отпадни води или регионално съоръжение за третиране на битови отпадъци. Предвидени са следните форми на финансиране за :

•Проекти от регионално значение -Проект NoDIR-5102117-1-12 „Изграждане на регионалната система за управление на отпадъците в регион Видин”, Договор за безвъзмездна финасова помощ финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”, съ-финансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност.

• Закриване и рекултивация на общинско сметище за битови отпадъци гр. Грамада –ПУДООС, ;

• Разделното събиране на едрогабаритни отпадъци и опасни отпадъци от бита, мониторинг на депа –общински бюджет или чрез реализацията на пилотни проекти на ПУДООС;

•Организирането на събирането, оползотворяването и обезвреждането на строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата на територията на съответната община –общински бюджет, частна инвестиция за оползотворяване и рециклиране;

• Разделното събиране и съхраняването на битови биоразградими отпадъци, в т.ч. определя местата за разполагане на необходимите елементи на системата за разделно събиране на отпадъците и предаването

им за компостиране или анаеробно разграждане, в рамките на Проект за изграждане на регионалната система по ОП “Околна среда 2007-2013г.”,

общински бюджет, както и по ОПОС 2014-2020 г. Във връзка с предотвратяване на образуването и депонирането на отпадъци;

• Обезвреждане на негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита, съхранявани в склад определен като базисен за препарати с изтекъл срок на годност и негодни за употреба по проект „Екологосъобразно обевреждане на негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита“, финансиран в рамките на Българо-

швейцарска програма за сътрудничество и изпълняван от ПУДООС;
• Инвестициите, които не изискват значителен финансов ресурс, за разпространение на информационни материали, провеждане на обучения или инструктиране на притежателите на отпадъци се предполага, че могат да бъдат финансирани от външни източници, включително частния сектор,

в това число организациите по оползотворяване.