Мерки за разделно събиране и достигане на целите за подготовка за повторна употреба и за рециклиране на битовите отпадъците от хартия, метали, пластмаса и стъкло

Увеличаването на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци води до минимизиране на количествата на рециклируемите отпадъци в общия поток на отпадъците, постъпващи на депо.

Формулирането на количествени цели за рециклиране и оползотворяване, засягащи определени приоритетни потоци отпадъци е практическа мярка за налагане на рециклирането/оползотворяването.

Въвеждането на разделно събиране, при източника на генериране на отпадъци, ще доведе до увеличаване количествата на събираните фракции. Прилагането на схеми за разделно събиране от една страна ще бъде организирано на база на принципа “отговорност на производителите”, като задължение на производителите и вносителите на стоки, след крайната употреба на които се образуват масово разпространени отпадъци, и плащащи продуктови такси на фирми по оползотворяване. От друга страна стои като задължение на общините да организират системи за разделно събиране на отпадъците.

Приоритет ще има въвеждането на схеми за разделно събиране и рециклиране за следните групи отпадъци:

• 
  отпадъци от опаковки и други битови отпадъци, подходящи за рециклиране (отпадъци
  

• 
  отпадъци от офиси, административни сгради и учреждения;
  
• 
  биоразградими отпадъци от домакинствата и заведенията за обществено хранене;
  
• 
  едрогабаритни отпадъци;
  
• 
  отпадъци от строителство и разрушаване на сгради;
  
• 
  негодни за употреба автомобилни гуми;
  
• 
  излезли от употреба моторни превозни средства;
  
• 
  масово разпространени опасни отпадъци, като отработени масла и отпадъчни
  

Целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, определени в § 16 от ПЗР на ЗУО, се прилагат, както следва:

1. до 1 януари 2016 г. - най-малко 25 на сто от общото им тегло;

2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 40 на сто от общото им тегло;

3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 50 на сто от общото им тегло.

Общите количества на отпадъците от хартия, картон, метал, пластмаса и стъкло и съответните цели за рециклиране са изчислени поотделно за всеки регион за управление на отпадъците и общо за страната.

Изпълнението на целите за рециклиране ще бъде осъществено чрез:

• 
  Количества събрани от системите за разделно събиране с контейнери, поставени от
  

• 
  Количества разделно събрани отпадъци от пунктове за вторични суровини и търговски
  

• 
  Отпадъци, отделени в регионалните инсталации за сепариране на смесени битови
  

За прогнозиране на количествата на рециклируеми отпадъци от системите за разделно събиране с цветни контейнери са използвани данни от отчетите на организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки за август 2013 г., като постигнатите резултати са преизчислени на годишна основа. Оценката за средното количество рециклируеми материали, събрани от системите за разделно събиране с контейнери за един жител средно за страната, е представено в следната таблица.

Целта е количествата разделно събрани отпадъци да нарастват през годините, като ще достигнат около 14 кг/жител през 2020 г.

Съгласно §1, т.3 от ДР на ЗУО "Биоразградими отпадъци" са всички отпадъци, които имат способността да се разграждат анаеробно или аеробно, като хранителни и растителни отпадъци, хартия, картон и други.

Разпоредбите на чл.31, ал.1, т. 2 ЗУО изискват:

• 
  до 31 декември 2013г. ограничаване на количеството депонирани биоразградими
  

• 
  до 31 декември 2020 г. ограничаване на количеството депонирани биоразградими
  

Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗУО "Биоотпадъци" са биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост.

Член 8, ал. 1 от Наредба за разделно събиране на биоотпадъците (обн. ДВ 107, 13.12.2013 г.) задължава кметовете на общини във всеки от регионите за управление на отпадъци по чл. 49, ал.9 от ЗУО да постигат следните регионални цели за разделно събиране и оползотворяване на битови биоотпадъци:

1. до 31 декември 2016 г. - не по-малко от 25 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.;

2. до 31 декември 2020 г. - не по-малко от 50 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.;

3. до 31 декември 2025 г. - не по-малко от 70 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.

Изпълнението на целите за разделно събиране и оползотворяване на битови био-тпадъци се осигурява чрез прилагане на домашно компостиране и разделно събиране на битови био-отпадъци.

Домашно компостиране

Компостирането е най-практичният и удобен начин да се третират органичните отпадъци в райони с еднофамилни къщи. Компостирането, което е собствения начин на природата за рециклиране, представлява контролирано разграждане на органични материали като листа, клонки, окосена трева и растителни хранителни отпадъци. Компостът е продукт за подобряване на почвата, който е резултат от правилното компостиране. Компостирането може да бъде по-лесно и по-евтино, отколкото поставянето на тези отпадъци в чували, или транспортирането им до претоварни станции или до контейнерите на централизираната система за събиране на отпадъци. Компостът също така подобрява почвата и отглежданите на нея растения. В селата обикновено има градини, ливади, дървета, храсти, или дори саксии за засаждане на растения и домашно приготвеният компост е много полезен. Всички органични отпадъци могат да се компостират. От всички “зелени“ отпадъци - отпадъци от дворове, като паднали листа, окосена трева, плевели и останки от градински растения, също и хранителни отпадъци, може да се получи отличен компост. Дървесните отпадъци от дворове могат да бъдат насечени и нарязани до размера на дърва за горене в печка или камина или да бъдат раздробени чрез шредер до дървесни стърготини или малки парченца. Когато се поставят около засадени растения или за настилка на пътеки, те накрая ще бъдат биоразградени и ще се превърнат в компост.

Компостирането може да се практикува в повечето дворове в изработени в домашни условия или фабрично произведени съдове за компостиране или просто на открити купове (в някои населени места има изискване за затворени съдове). Фирми, училища и други предприятия може също лесно да компостират отпадъците си. Изработените в домашни условия съдове могат да бъдат направени от дървесни отпадъци, тел, снегозадържащи съоръжения или дори стари кофи за боклук (с дупки, пробити в страни и отдолу). Фабрично произведените съдове включват такива със система за обръщане, рамки, конусообразни и съдове с голям обем.

В изготвените сценарии е включено населението което прилага домашно компостиране. Броят на необходимите компостери е определен при допускане, че 1 компостер обслужва едно домакинство в съответния регион. Средното количество компостирани биотпадъци от един компостер е от 150 кг/г.

При изготвяне на предвижданията за разделно събиране на битови био-отпадъци са възприети допусканията определени в Модел и поетапен план за действие за управление на биоотпадъците в България, разработен в рамките на проект „Разработване на нормативна уредба за управление на биоотпадъците и създаване на система за осигуряване качеството на компоста и Национална организация за осигуряване на качеството на компоста”. Направените допускания по отношение на фракциите „хранителни отпадъци” и „растителни отпадъци” са представени в следващата таблица.

Прието е, че системата за разделно събиране на битови био-отпадъци ще бъде въведена до 2019 г. и участието на населението в разделното събиране ще е съобразено с изграждането на съответните инсталации. От системата за разделно събиране са изключени домакинствата които прилагат домашно компостиране.
8.4. Мерки за прилагане на изискванията за строителни отпадъци и отпадъци разрушаване на сгради

Според Рамковата Директива за отпадъци до 2020 г. подготовката за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали от неопасни отпадъци от строителство и разрушаване следва да се увеличи най-малко до 70% от общото им тегло, като се изключват незамърсени почви, земни и скални маси от изкопи в естествено състояние. Същите цели са залегнали в ЗУО, който определя поетапно целите, за да се достигне крайната през 2020 г.:

- до 1 януари 2016 г. - най-малко 35 на сто от общото тегло на отпадъците

- до 1 януари 2018 г. - най-малко 55 на сто от общото тегло на отпадъците

- до 1 януари 2020 г. - най-малко 70 на сто от общото тегло на отпадъците.

Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, в сила от ноември 2012 г., определя някои допълнителни изисквания за управлението на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали в строителството. Съгласно сроковете определени в ЗУО в тази наредба се регламентират конкретни цели за оползотворяване на определени видове строителни отпадъци и етапите за тяхното изпълнение.

Съгласно §4, ал.2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 6 от 27 август 2013г. крайният срок за преустановяване на експлоатацията на съществуващи депа за битови отпадъци е до въвеждане в експлоатация на съответното за общината регионално депо, което е предвидено с Националния план за управление на отпадъците по чл.49, ал.1 от ЗУО.

Съществуващото общинско депо в Куклен в местността „Ветряка” е затворено през 2009 г. Изготвен е проект за рекултивация на депото, за който се търси финансиране. Очаква се до 2020 г. проектът да бъде реализиран със средства от Община Куклен, Държавния бюджет, МОСВ и/или други източници.

Нерегламентираните сметища в общината не се експлоатират. Като основна предпоставка да не се допусне ново замърсяване на тези терени е, оптимизираната система за събиране и транспортиране на битовите отпадъци в общината, с която е осигурено обслужване на цялото население от всички населени места, както и осъществяване на контрол от местните власти и регионалните органи на МОСВ да не се допуска възникване на нови локални замърсявания.

Кампаниите за повишаване на общественото съзнание и консултации с участниците в процеса на управление на отпадъците, ще допринесат за разбиране на потенциалните възможности и ползи за околната среда, произтичащи от оползотворяването и рециклирането на отпадъците.

Взимането на правилни решения и осъществяването на мерките, заложени в Програмата за управление на отпадъците и Плана за действие към нея, ще се постигнат при оптимален баланс на интересите на различните участници в управлението на отпадъците.

Необходимо е да се поддържа непрекъснат диалог с участниците в дейностите по управление на отпадъците и организирането на кампании за повишаване на общественото разбиране и съзнание.

Постигането на целите ще се осъществи чрез изпълнението на следните мерки:

• 
  Повишаване на информираността и мотивацията на различните социални групи и на бизнес организациите
  
• 
  Провеждането на ежегодни национални кампании за почистване от отпадъци чрез участие на доброволци
  
• 
  Участие в ежегодният конкурс за общини „За чиста околна среда”,
  
• 
  Провеждане на регулярните информационни кампании съвместно с организациите по оползотворяване.
  

• 
  Редовно предоставяне на информация на населението за състоянието на околната среда;
  
• 
  Привличане на населението, неправителствени организации и заинтересованата индустрия в процесите на вземане на решения по въпросите на управление на отпадъците, включително за начина за определяне на “такса битови отпадъци” и отчитането на изразходваните средства;
  
• 
  Повишаване на общественото съзнание, с цел да се постигне промяна в поведението на населението, чрез осъзнаване на екологичните рискове, свързани с изчерпване на ресурсите, образуването и обезвреждането на отпадъците;
  
• 
  Получаване на обратна връзка за успеха на прилаганите мерки за управление на отпадъците.