Програма за управление на отпадъците се разработва за периода 2015г. 2020г и е в съответствие с изискванията на чл. 57 от Закона за опазване на околната среда

Гъстотата на общинската пътната мрежа е 0,398 – една от най-ниските стойности в област Кърджали, където средната гъстота е 0,446 (данни към 31.12.2012 г.) .

Стратегическо значение за развитието на община Кирково има първокласният път Е-85, който е част от общоевропейския транспортен коридор №9 (Финландия-Украйна-Румъния-Русе-Хасково-Александруполис).

Реалната експлоатация на транспортния коридор нараства след 9 септември 2013 г. с отварянето на ГКПП „Маказа – Нимфея” при с. Лозенградци, до който води 24-километров асфалтов път от българската страна. По медийна информация три месеца по-късно това е третият по натовареност пункт между България и Гърция – с над 86 хиляди коли и около 210 хиляди пътници в двете посоки, с прогнозно нарастване на колите до 50 хиляди месечно през лятото на 2014 г.

Транспортната достъпност на община Кирково се обезпечава от следната третокласна пътна мрежа:

• 
  Път ІІІ – 508 Кърджали – Момчилград – Джебел – Рогозче – Фотиново (Бенковски - Подкова). Пътят осигурява връзката на община Кирково с община Джебел, област Кърджали;
  
• 
  Път ІІІ - 509 Харманли – Долно Черковище – Крумовград – Маказа. Пътят е основна транспортна връзка с Крумовград, също община в състава на област Кърджали;
  

• 
  Път ІІІ - 867 Средногорци – Мадан – Златоград – Бенковски – Подкова –(Момчилград -
  

Изграждането на надеждна и отговаряща на съвременните изисквания водопроводна и канализационна система е важно условие за подобряване на качеството на живот на местното население и възможност за повишаване на атрактивността на община Кирково като добро място за инвестиции.

Услугите водоснабдяване и канализация на територията на община Кирково се предоставят от „Водоснабдяване и канализация” ООД Кърджали.

Регионалният генерален план на „ВиК” ООД Кърджали от юли 2013 г. показва, че дружеството предоставя услугите си в 43 от общо 73 населени места на общината, като обслужените граждани в обхвата на плана са 18 255 от всички 21 582 жители на общината. Процентът на водоснабдените населени места в община Кирково е 58.90%, което е по-високо ниво от средното за област Кърджали – 50.53%, и по-ниско от средното за страната ниво от 84.6%.

Към 2013 г. дължината на разпределителните мрежи е 22.21 км, а на канализационната система – 20.84 км.

В краткосрочната инвестиционна програма на дружество ВиК Кърджали са предвидени 1 607 900 евро за водоснабдяването на с. Бенковски, като основната част от средствата са предназначени за разпределителна система.

Останалите водоснабдителни системи в община Кирково – помпени и гравитачни, обслужват райони с население под 2 000 души

Разширяването на водоснабдителна инфраструктура на територията представлява сериозен проблем по чисто икономически причини, тъй като населените места в общината са с малобройно население и затова изграждането на нови съоръжения е икономически неефективно, а при изпълнение на проекти приоритет ще има социалният ефект на инвестициите.

Нивото на изграденост на канализационната мрежа в община Кирково е ниско. Съществен проблем при изграждане на канализационната система е икономическата ефективност на инвестициите, които се влияят и от сравнително малкото на брой население в отделните населени места.

Цялостно изградена е единствено канализацията в с. Кирково, а частично в с. Бенковски, където е налична 45% изграденост на канализацията (данни на „ВиК” Кърджали, 2013 г.), отпадъчните води се заустват без пречистване в р. Върбица. Заради липсата на канализационни мрежи отпадъчните води най-често се отвеждат в земните пластове и са предпоставка за замърсяване на почви, подземни и повърхностни води и създаване на условия за здравен риск в района.

Съществуващата канализационна система на с. Бенковски е смесена – битови и дъждовни отпадъчни води се събират и отвеждат. Дължината на съществуващата канализационна мрежа на с. Бенковски е 5 070 м, от които 2645 м са изпълнени до 2005 г. Първоначално нейните води от територията на селището, северно от пътя Златоград – Подкова, към река Върбица. За тази цел са построени три отводнителни колектора, които следват конфигурацията на релефа и пресичат селото по посока север-юг. Трасетата им са частично съобразени с регулационния план на селището. Впоследствие в отводнителните дъждовни канали са заустени и битови канализационни профили и сградни канализационни отклонения. В последните 10-15 години на етапи се изгражда смесена канализационна система. През 2005 г.е реализиран работен проект и за централната част на селото е изградена канализация от бетонови тръби. Изграден е и главният колектор, включително заустването му, съгласно издаденото разрешително за заустване, в р. Върбица. Канализационната система е оразмерена съгласно действащите норми за проектиране на канализационни системи от 1989 г.

На територията на общината няма пречиствателна станция за отпадни води, които се заустват директно в околната среда и предизвикват риск от нарушена екологична обстановка и влошаване на здравословното състояние на жителите. Битово-фекалните води се заустват в реките и деретата без пречистване, което води до нарушаване на екологичното равновесие в околната среда (замърсяват се повърхностно течащите води) и се създават предпоставки за замърсяване на местните водоизточници и вследствие на това – за епидемиологична опасност. В населените места без изградена канализация се използват локални септични ями, които оказват негативно влияние върху качествените характеристики на почвите, респективно на произвежданата земеделска продукция.

Най-значителен замърсител на повърхностните водни обекти в община Кирково, която е в обхвата на региона на РИОСВ – Хасково, са канализационните системи на населените места.

Най-голям брой сигнали и жалби за замърсяване на водите в РИОСВ – Хасково са постъпили за дейността на ракиени казани и животновъдни ферми. По данни на Регионалния генерален план на „ВиК” ООД Кърджали през предходните години при проверка и периодично пробонабиране на отпадъчни води са констатирани наднормени стойности на изследваните показатели при редица бизнес структури, сред които и млекопреработвателното предприятие “Дельо войвода милк” ООД, с. Добромирци, община Кирково.

II.7. Енергийна инфраструктура

Електроснабдяването на община Кирково се осъществява от подстанциите “Бенковски” и “Подкова”. Електрическата мрежа е добре изградена, като всички населени места са електрифицирани.

С цел повишаване на енергийната ефективност и оптимизиране на електропотреблението за публични нужди в последните години са монтирани енергоспестяващи лампи и слънчеви батерии за образователните институции.

Най-големият консуматор на електрическа енергия на територията на общината е уличното осветление, след което следват образователните институции и административните сгради.

Пощенски станции в община Кирково има в 10 населени места – в селата Добромирци, Чакаларово, Фотиново, Самодива, Подкова, Дрангово, Кирково, Бенковски, Чорбаджийско, Тихомир.

Всички 73 населени места са села и махали. В състава на общината влизат пет големи села с население над 1 000 души - Бенковски, Чорбаджийско, Тихомир, Чакаларово и Дрангово. Селата Нане и Бързея са обезлюдени.

Предоставените от НСИ данни за община Кирково очертават тенденцията към намаляване на населението, която кореспондира на демографските промени в региона и в страната като цяло.

От гледна точка на половата структура съотношението между мъжете и жените в община Кирково почти не се променя през годините, т.е. тези цифри са приблизително еднакви, независимо че се променя абсолютната им стойност. Така например данните на НСИ към 31.12.2012 г. сочат, че в общината живеят 10 820 мъже и 10 762 жени; към 31.12.2009 г. броят на мъжете е 10 832, а броят на жените – 11 094 г.

Коефициентът на възрастова зависимост, изчислен като съотношение на сбора на лицата под 15 години и над 65 години към лицата на възраст 15-64 години, в община Кирково през 2012 г. е 45.31%. Сравнението с 2009 г. показва влошаване на демографската ситуация, тъй като коефициентът на възрастовата зависимост тогава е бил 44.6%

Неблагоприятна тенденция се очертава и при анализа на двата компонента – население на възраст 0 -14 години и лица над 65 години. През 2009 г. и през 2012 г. тези два компонента са приблизително еднакви по абсолютна стойност – 6 763 души (2009 г.) и съответно 6 730 души (2012 г.). Това, което се променя обаче, е съотношението между двата компонента. През 2009 г. групата на лицата на възраст 0 – 14 години наброява 2 898 души срещу 3 865 в групата над 65 години. През 2012 г. групата на лицата на възраст 0 -14 години е намаляла до 2 576 души, а групата на възрастните хора над 65 години е нараснала на 4 154 души.

Естественият прираст на населението на община Кирково е отрицателен, като коефициента за 2009 г. е -4.2‰, който в сравнение с данните от 2003 г. се е увеличил. В същата година коефициентът за цялата област Кърджали е -2.1‰ за селските райони, какъвто е и община Кирково (като цяло за градовете и селата -0.2‰). Има основание да се прогнозира, че неблагоприятните тенденции ще се задълбочат, тъй като през 2000 година коефициентът за селските райони на област Кърджали е -0.4‰, а през 2013 година е вече със стойност -3.3‰ (общо за селските и градските райони -1.8‰). Картината на естествения прираст в областта е по-благоприятна, отколкото сочат данните за 2013 година за селските райони на Южен централен район -9.3‰ и за селските райони на България -11.8‰.

Механичният прираст на населението на община Кирково е отрицателен (-113 души през 2013 г.). С едно изключение (2012 г.) механичният прираст е отрицателен във всяка година от предходния 10-годишен период. Той е отрицателен за цялата област Кърджали, но докато на областно ниво има отчетливи пикове и спадове, в община Кирково нивото се задържа сравнително постоянно. Данните на НСИ за миграцията на населението по групи причини (2013 г.) сочат, че в селските райони на област Кърджали причините са свързани с постоянна или временна работа, образование, гледане, изселване с или при родители; освен това голяма част от респондентите не желаят да посочат мотиви за решението си да напуснат региона.

Основна причина за намаляване на населението в община Кирково е липсата на възможности за професионална реализация, ниско ниво на обществените услуги - образование, здравеопазване, достъп до информация. В сравнение с някои други общини от областта населението на община Кирково намалява с по-ниски темпове, но въпреки това запазването на тенденцията представлява основен проблем пред развитието на човешкия ресурс на общината, тъй като основно е свързано с напускането на млади хора. Това нарушава демографската структура и действа отрицателно на икономическата активност и инвестиционната привлекателност на региона.

Данните на НСИ за икономически активното и икономически неактивното (лица извън работната сила) население на 15 и повече години в община Кирково към 1.02.2011 г. са представени на таблицата по-долу.

Образователната структура на населението на община Кирково влияе неблагоприятно върху развитието на местния икономически потенциал, като ограничава конкурентоспособността на местния бизнес и съответно инвестиционната привлекателност на общината. Населението в общината се характеризира с ниско образователно ниво и липса на професионална квалификация, отсъствие на базови професионални умения и неграмотност, процес на отпадане на учениците от образователната система.

От статистическите данни става ясно, че в община Кирково най-голяма е групата на хората с основно образование, следвана от групата на хората със средно образование. Таблицата по-долу дава общ поглед върху образователната структура на общината, на област Кърджали и страната. На общодържавно ниво делът на лицата с висше образование е 19.57% от изследваната група, на ниво област Кърджали относителният дял на висшистите е 10.33%, а в община Кирково - 5.56%. Сред общините в състава на област Кърджали по-малък (4.89%) е делът на висшистите само в община Черноочене, във всички останали общини картината е по-добра отколкото в община Кирково, макар и също така далеч от държавното ниво.

II.9.3. Безработица и заетост

Безработица

Равнището на безработица в Община Кирково надвишава значително равнището на безработицата в област Кърджали, макар че не е на най-високите нива, които в тази област от години се държат от общините Ардино и Джебел. Равнището на безработица в Кирково е по-високо и от средното равнище в страната.

Възрастта, квалификацията и образованието са ключови фактори в сферата на безработицата. Младите хора притежават редица качества, които им дават предимство, те са по-мобилни и проявяват повече гъвкавост в процеса на търсене на работа. При тях обаче действат и негативни фактори, които ги изпращат извън заетостта - липса на опит и квалификация, несъответствие между професионалната подготовка и реалното търсене от работодателите. В последните години има тенденция за увеличаване на броя на регистрираните безработни младежи в община Кирково – същата тенденция се наблюдава на ниво област, както и в повечето общини на областта. Но докато на областно ниво процентът на регистрираните безработни младежи се е повишил със 7,6 за периода 2010 – 2012 година, то в община Кирково нарастването в този период е 5,1%. Освен това данните показват, че община Кирково има най-малък относителен дял на безработните младежи до 29 години спрямо общия брой на безработните – 9.2% в сравнение с 19.21% в община Крумовград, 14.93% в община Кърджали и т.н. за всички останали общини в областта.

Структурата на регистрираната безработица по признака образование в община Кирково за 2012 г. е следната:

• 
  основно образование 55,54 %;
  
• 
  начално образование 11,88 %;
  
• 
  средно образование 28,78 %;
  
• 
  висше образование 3,80 %.
  

От гледна точка на групите предприятия данните на НСИ показват, че заетите лица работят основно в микро предприятия с до 9 заети, а по-малка част от тях – в малки предприятия с персонал от 10 до 49 души.

В края на изследвания период, 44% от всички заети работят в микро предприятия, докато в началото на периода те са 32%. Броят на заетите в абсолютна стойност намалява през годините 2007 – 2009, след което има тенденция към нарастване, но тя е слаба и с колебания и остава далеч от предкризисните години.

Разходите за възнаграждения в края на изследвания период са нараснали сравнително малко спрямо началото на периода, но като се има предвид намалелия брой на заетите, може да се приеме, че средният разход за възнаграждения на един зает е нараснал от 2 425 лв. на 3 199 лв.

Основната част от работещите хора са ангажирани в преработващата промишленост: те са били 526 души в началото на периода и са 691 души в края му. На второ място по брой заети идва сферата на търговията и ремонта, която е на първо място по брой предприятия – икономическите субекти са много, но са много малки, затова осигуряват препитание на по-малко хора, отколкото субектите от преработващата промишленост. В изследвания период заетите в търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети остават почти непроменени като брой – от 442 души в началото на периода до 430 в края му, като междувременно няма голямо нарастване и намаляване. Може да се приеме, че тази сфера вече е достигнала тавана си на заетост и едва ли може да се очаква да осигури повече работни места в периода на настоящия ОПР 2014 – 2020 година.

Разходите за възнаграждения са най-високи в преработващата промишленост. През 2012 година те са над 2 пъти по-високи отколкото в сферата на търговията и ремонта. Това съотношение се наблюдава в целия изследван период.

Разходите за възнаграждения на човек в преработващата промишленост нарастват през всички години на периода от 3 326 лв. в началото до 3 790 лв. в края, но растежът е малък (13.95%) и може да се приеме, че в голямата си част се дължи на инфлационни причини.

С много по-бързи темпове са нараствали разходите за възнаграждения на човек в сферата на търговията и ремонта през годините на периода – от 1 975 лв. до 2 832 лв. Въпреки установеното нарастване от 43.4%, което е последователно и без колебания – т.е. всяка година разходите за възнаграждения на човек в абсолютната им стойност са повече от предходната – то тези разходи остават доста ниски.

В община Кирково за учебна 2013/2014 г. функционират 14 целодневни детски градини. По данни на Община Кирково през 2013 г. в територията работи и една полудневна детска градина, докато през 2007 г. са работили 11. Общият брой на децата, обхванати в ЦДГ и ПДГ през 2013 г., е 598; той е бил 742 през 2007 г. и е намалявал прогресивно всяка година.

По данни на Регистъра на училищата, детските градини и обслужващите звена (Министерство на образованието и науката), актуални към 6 февруари 2014 година и отнасящи се към текущата учебна година 2013-2014, на територията на община Кирково функционират три средни общообразователни училища, една професионална гимназия и пет основни училища.

По сведения на общината броят на отпадналите и застрашените от отпадане ученици намалява в периода 2007 – 2013 – от 54 деца в началото на периода до 6 деца в края. Няма информация за наличието на деца в училищна възраст, необхванати от образователната система, деца застрашени от отпадане и деца с проблеми в образованието. В началото на изследвания период има деца с над 100 и над 200 извинени отсъствия, а в края няма информация за такива ученици.
II.11. Здравеопазване
Няма болнични заведения на територията на общината. Най-близки за населението на община Кирково са болничните заведения в градовете Кърджали, Момчилград, Крумовград, Ардино.

На територията на общината има разкрити два филиала за спешна медицинска помощ в с. Кирково и с. Чорбаджийско, като към филиала за спешна медицинска помощ - Кирково са разкрити два изнесени мобилни екипи в с. Фотиново и с. Бенковски. Към училищата и детските градини има разкрити 15 здравни кабинети.

Сформирани са и работят ученическите фолклорните групи „Родопско изворче” – с. Бенковски, „Родопски звън” – с. Дрангово, танцовата група към читалище ”Н.Й. Вапцаров - 1947” с. Кирково, както и групите за родопски и турски фолклор към читалище „Възраждане - 1928” с. Бенковски. Те ежегодно участват в Националния музикално-фолклорен конкурс „Орфеево изворче” в Стара Загора, в Старопланинския събор „Балкан фолк” във Велико Търново, Националния детско-юношески фестивал за музикално и танцово изкуство “Орфеева дарба” в София и в Балканския фестивал на турския фолклор и имат спечелени златни и сребърни медали.

Културният календар на община Кирково обхваща националните празници и местни инициативи, включващи честване на годишнината от създаването на община Кирково, фестивал на художествената самодейност на 6 май, общински празник на бита и културата, селски събори в Чакаларово, Фотиново, Чорбаджийско, Тихомир, Дрангово и Бенковски.

Културно-историческите паметници на територията на общината са разнообразни и представят всички епохи от тракийските заселвания насам. Материалните следи, останали от древността, са:

• 
  Тракийска крепост при връх Боатепе и махала Златолист;
  
• 
  Скални тракийски гробници до селата Подкова и Веслец;
  
• 
  Късноантична и средновековна крепост и селище в местността Асара край с. Крилатица, обявена през 1996 г. за археологически паметник на културата;
  
• 
  Античен некропол в същата местност - паметник на културата;
  
• 
  Антично селище със светилище при с. Загоричене;
  
• 
  Скални ниши в с. Растник - местността Манчая кая;
  
• 
  Скални гъби в с. Добромирци;
  
• 
  Средновековно селище - с. Орлица;
  
• 
  Цистов некропол - с. Априлци;
  
• 
  Тракийско селище и могилен некропол- с. Домище;
  
• 
  Скално светилище, късноримско селище и средновековно селище - с. Първица;
  
• 
  Средновековно селище - с. Островец;
  
• 
  Праисторическа селищна могила - с. Подкова.
  

Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазената природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията, превръщат екотуризма в един от приоритетите за развитие на общината.

На територията на общината се намира връх Вейката - най-южната точка на България. Туристическият портал Кърджали дава информация за тази природна забележителност. За отправна точка към върха се използва хижа „Хвойнова поляна”, до която се стига по 5-километров чакълест път от най-южното българско село - Горно Къпиново.Хижата е модернизирана с финансовата подкрепа на ПРООН. Освен нея общинският сайт дава информация за още три обекта за настаняване – един хотел, един мотел и една хижа. В с. Мъженци има изградена база за риболовен туризъм и отдих с водоем и 4 бунгала.
ІІ. 13. Икономическо развитие
ІІ. 13.1 Икономическото състояние в региона

В Плана за развитие на община Кирково за периода 2007-2013 г. отварянето на пътната връзка с Гърция се разглежда като ключов елемент за тласък в комуналните, финансовите, битовите, логистичните и редица други услуги, както и за разширяване и разнообразяване на спектъра от туристически услуги. Аналитичната част на стратегическия документ предвижда, че отварянето на връзката „ще окаже силно влияние на териториите на общината, които са около първокласния път, където земите ще са особено атрактивни с оглед възможност за изграждане на съпътстваща обслужваща инфраструктура – мотели, ресторанти, сервизни бази. Отварянето на Коридор №9 ще създаде възможност за привличане на инвестиции от гръцки предприемачи и ще открие възможност за износ на продукция при сравнително ниски транспортни разходи”.

Към момента на създаването на настоящия документ (май 2014 г.) не е наличен анализ за ефекта на отварянето на пътя върху икономическото развитие на региона, в частност на община Кирково – дали са създадени възможности за по-пълно усвояване на наличните ресурси, дали са осъществени стъпки към преодоляване на икономическата изолация на района, дали са се появили предпоставки за алтернативна заетост и др.

Откъслечни данни могат да се намерят в медийни източници, според които в началото на 2014 г. позитивното влияние се изчерпва с многократно увеличени обороти в обектите търговия на дребно, заради това, че по-ниските цени в България привличат гръцките купувачи, както и намеренията на гръцки инвеститор да отвори фабрика за цигари в община Кирково.

Броят на регистрираните стопански субекти в община Кирково през 2003 година е 1 023, четири години по-късно броят намалява с 68 % до 323 (2007 г.), а в следващия петгодишен период се задържа без резки промени в диапазона 334 – 377 предприятия. Броят на предприятията според числения им състав е показан в следващата таблица:

Наблюдава се динамика през последните 6 години в броя и вида на предприятията в община Кирково. В началото на разглеждания период има регистрирани голям брой микро предприятия и 23 малки. През 2008 г. нараства броя както на микро предприятията, така и на малките предприятия, освен това се разкриват и 3 средни предприятия. През 2009 г. вероятно повлияни от световните икономически тенденции и кризата, малките и средни предприятия се закриват или по – скоро поради намаляване на числеността си се превръщат в микро предприятия, тъй като тяхната численост продължава да нараства – 16 % спрямо 2007 г. През 2010 г. отново се наблюдава регистрация на малки и средни предприятия. За съжаление, след 2010 г. няма отчитане на средни предприятия, но пък нараства броя на малките. За микро предприятията нарастването продължава до 2009 г., докато след това техния брой отново започва да спада – 2012 г. спад с 4,78 % спрямо 2009 г.

Средният брой на заетите лица в едно предприятие следва нисходяща тенденция на развитие в средните предприятия, като в малките предприятия почти не се променя за разглеждания период, а при микропредприятията промените също не са съществени – намаля средния брой заети през 2009 г. спрямо 2008, но през 2010 г. отново се отчита леко завишение.
IІ. 13.3. Структура на предприятията по икономически дейности

Най-голям е броят на регистрираните икономически субекти в търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети с тенденция към увеличаване в началото на периода и постепенно намаляване в края – от 160 в началото, до 184 през 2011 г. до 170 през 2012 г. Вторият значим отрасъл в общината е хотелиерството и ресторантьорството, като в началото на периода броя на предприятията е 43, а е края на периода се е увеличил с 20,9 %. Сравнително устойчив, с тенденция към увеличение, е броят на регистрираните предприятия в преработващата промишленост – от 28 през 2008 г. до 32 през 2012 година.

Транспорт, складиране и пощи е другия сектор, който бележи растеж в началото на периода и в края отново започва да намаля. По брой предприятия, преди селското стопанство, който е значим сектор в общината се нареждат хуманното здравеопазване и социалната работа, както и строителството. Въпреки, че районът е земеделски, броя на предприятията в селското стопанство не е голям и варира между 10-12 броя в разглеждания период.

Регистърът на обектите с обществено предназначение на РЗИ Кърджали дава представа от какъв тип са микро предприятията в община Кирково. В него са вписани следните обекти – щандове за козметични продукти в селата Дружинци, Дрангово, Тихомир, Априлци, Бенковски, Чорбаджийско, Кирково, Чакаларово, Добромирци; транспортни средства в селата Чорбаджийско, Фотиново и Чакаларово; щандове за перилни препарати в селата Чакаларово, Априлци, Домище и Бенковски; фризьорски салон в с. Бенковски; щандове за химични вещества и препарати в селата Чорбаджийско, Добромирци и Кирково; компютърна зала в с. Тихомир; интернет зала в с. Фотиново; бензиностанция и газстанция в с. Джерово.

В община Кирково липсват крупни промишлени предприятия както към настоящия момент, така и в миналото – този факт е допринесъл за съхраняване на природната среда, която днес предлага неизползван ресурс за алтернативен туризъм, екологично земеделие и хранително-вкусова промишленост.

Нетните приходи за продажби нарастват в изследвания период от 27 995 хил. лв. през 2008 г. до 39 999 хил лв. през 2012 г. През периода 2008 – 2011 година най-голям дял от нетните приходи от продажби се дължи на търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети, следват нетните приходи от продажби от преработващата промишленост, а след тях – от селско, горско и рибно стопанство. Така например делът на нетните приходи от продажби от търговия и ремонт за 2012 година е в размер почти половината – а именно 47.52%, от нетните приходи на общината като цяло.

Предприятия се характеризират с по-висока степен на адаптивност към промените в икономическата среда. В годините на криза предприятията показват по – добри резултати при управление на разходите си и повишаване на печалба. Предприятията успяват да оптимизират дейността си по начин, който им позволява да запазят дейността и заетостта си и да отчетат растеж на приходите.
IІ.13.5. Структуропределящи икономически дейности
Сектор „Селско, рибно и горско стопанство“

Предприятията в селското стопанство в община Кирково заемат дял от около 3 % от всички регистрирани предприятия през 2008 г., като 5 години по – късно през 2012 г., това процентно съотношение е почти запазено и леко завишено до 3,33 %.

Произведената продукция в сектор селско стопанство е достигнала пик през 2009 г., след което отново намалява своите стойности през 2010 г. с 38,6 % спрямо предходната година и с 20,9 % спрямо 2008 г., като най – ниски са стойностите през 2010 г. Инвестициите за ДМА са най – много през 2009 г. и с най – ниски стойности отново през 2010 г. Приходите от дейността и нетните продажби са с най – високи показатели през 2009 г. и най – ниски през 2010 г. За сметка на това, реализираната печалба е най – висока през 2010 г., със 17,9 % повече от 2009 г. Данните по отношение на селското стопанство за следващите години показват намаляване на показателите, което е индикация, че сектора на селското стопанство не е вече привлекателен и много от хората, особено сред младите търсят други възможности за реализация.

Земеделие

Общо селскостопанския фонд на община Кирково през 2010 г. е 200 335 дка, от която обработваемата земя е 94 175 или 47 %. Спрямо 2000 г. се наблюдава намаляване на площта на общия селскостопански фонд с 16 % и на обработваемата земя с 12 %.

Пустеещата земя на територията на община Кирково е 29 939 дка за 2010 и спрямо данни за 2003 г., когато е била 43 893 дка., е намаляла с 32 %. Площта на пустеещата земя през 2010 г. е 15 % от общия селскостопански фонд. Основните причини за наличието на пустееща земя е липсата на достатъчно трудов ресурс.

Намаляването на площта на засети зърнени култури е свързано с планинския релеф и агроклиматичните условия, които са неблагоприятни за отглеждането им. Това е основната причина да не се отглежда ръж, тритикале, овес и пролетен ечемик.

Традиционна техническа култура за област Кърджали и община Кирково е тютюна. През 2010 г. засятата площ е 81 % от общата засята площ на пролетни култури.

За разнообразяване на моноструктурното земеделие е възможно въвеждането на оглеждане на алтернативни земеделски култури. Това ще изисква изпълнение на дейности по обучение на земеделските производители, с което те да бъдат подкрепени в своята дейност и при разнообразяване на земеделското производство.

Изградените хидромелиоративни съоръжения обхващат 54% от обработваемата земя и в голямата си част са неизползвани и неподдържани. В район Бенковски е изградено напоително поле от 16.8 хил. дка, като основен водоизточник е язовир Мъглене.
Животновъдство

Основните видове животни, отглеждани в община Кирково са птици, над 50 % от отглежданите животински видове, други най-отглеждани животни са говедата и овцете, които са съответно 18% и 19 %. От 2003 г. до 2010 г. се наблюдава тенденция на увеличаване на броя на отглежданите животни от птици, говеда и овце.

Значителна част от отглежданите животни се ограничава основно в рамките на дребното производство и личното потребление. В преобладаваща част от случаите животните се отглеждат при примитивни условия, липсва контрол на качеството на произвежданата продукция. Познанията на стопаните са недостатъчни, липсва адекватна информация за възможностите за прилагане на нови технологии. Качеството на продукцията е ниско, поради липса на познания у фермерите за храненето и отглеждането на животните. Продукцията не отговаря на санитарните и хигиенни изисквания, което се отразява на цената и възможността за производство.

Липсата на индустриални замърсители в района дава възможност за увеличаване броя на пчелните семейства, респективно производството на екологично чисти (биологични) пчелни продукти. Пчеларството може да се развива, предвид засилената подкрепа на национално ниво, която сектора получава, както и нарасналото търсене на пчелни продукти в международен мащаб.

Дърводобивът е една от стопанските дейности с потенциал за развитие в рамките на икономиката на община Кирково. Площта на горския фонд се е увеличила от 26 833 ха на 33 554.9 ха към края на 2010 г. по данни на Държавно горско стопанство „Кирково”. Горите в региона имат икономическо значение като източник на строителна дървесина и дърва за огрев. За периода 2007 - 2010 г. е актуализиран Лесоустройствения план и е приет проект за ловно стопанските дейности. Броят на фирмите работещи с Държавно горско стопанство Кирково с договори са 7. През разглеждания период площта на залесените площи е 27,4 ха, което е 65 % от предвидените залесявания в Лесоустройствения план. В рамките на лесоустройствения проект на Държавно горско стопанство „Кирково” за периода 2007 - 2017 г. са стартирали обучения на 25 лица, заложен е ремонт на 150 км. път и 80 м² сградна площ. В процес на изпълнение е и проект за ловностопански мероприятия. Извършен е ремонт на 35 м² сгради в горски разсадник в с. Чакаларово.

Благоприятното влияние на горите може да се използва за развитието на лова и привличането на туристи. Територията на общината е богата на билки (жълт кантарион, мащерка, белодона, медицинска иглика и др.) Възможностите за пълноценно използване на горските площи изискват необходимостта от провеждане на нова залесителна политика, обогатяване на горския фонд с нови видове с цел отглеждане на горски плодове. Това дава възможности за развитие на специфични икономически дейности - събиране на гъби, плодове и билки. В горите живеят различни животни - лисица, вълк, сив заек, дива свиня, сърна и др. От птиците разпространени са фазан, керкенез, сойка, полско врабче, скален орел, скален гълъб и др. Разнообразната флора и фауна са добра предпоставка за развитие на екологичен, ловен и рекреативен туризъм.

Като се има предвид равнището на безработица, ниската стойност на нетните приходи от продажбата е косвен показател за ниска производителност и ниска конкурентоспособност на продукцията, произвеждана в общината, което влияе негативно върху развитието на общинската икономика. Повишаването на конкурентоспособността изисква технологично обновление и инвестиции в човешки капитал, което да осигури конкурентни предимства на общината в средносрочен аспект, чрез специализация в производство на селскостопанска продукция и развитие на хранително-вкусовата промишленост.

Потенциалът за развитието на икономиката е свързан с развитието на селското стопанство при доминиране на хранително-вкусовата промишленост. Необходимо е насърчаване развитието на клъстери и бизнес мрежи. Благоприятен фактор за развитието на общината ще е наличието на международен транспортен коридор, който пресича нейната територия, както и близостта до границата с Гърция. Това би могло да се използва в посока привличане на инвестиции не само от българска страна, но също крупен бизнес от Гърция. Изграждането на обслужващи транспортна дейности би могло да се развие.
Сектор „Индустрия“

Предприятията в сектора на преработващата промишленост заемат дял от 8,38 % през 2008 г., а през 2010 г. се увеличава едва до 8,88 %. Въпреки това, този сектор е втория по големина в общината по приходи от дейност след сектора на търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети.

Най – голям е делът на произведената продукция през 2010 г. спрямо 2009 г. и 2008 г., като това се дължи на увеличаване на броя на предприятията през 2010 г. По отношение на ДМА, най – големи инвестиции са извършвани отново през 2010 г., увеличението на показателите показва 49,7 % през 2010 г. спрямо 2008 г. Приходите от дейността и нетните приходи от продажби показват драстичен спад през 2009 г. и растеж през 2010 г. Реализираната печалба е с най – добри стойности през 2008 г.
Сектор „Услуги“

Водещият отрасъл в община Кирково, който се наблюдава и през трите години на периода 2008 – 2010 г. е търговията, ремонт на автомобили и мотоциклети. По брой предприятия този сектор е на първо място и за трите години, като за 2010 г. заема относителен дял от близо 50 % от всички регистрирани фирми в региона.

Развитието на туризма няма значимо влияние върху развитието на местната икономика. Информацията на НСИ за периода 2009 – 2012 година показва, че икономическата дейност хотелиерство и ресторантьорство, неизменно свързана с туризма, има устойчиво малък дял в нетните приходи от продажби на общината – 2.69% за 2009 г., 2.71% за 2010 г., 2.81% за 2011 г. и 2.67% за 2012 година.
ІІ.14.Околна среда и въздействие на климатичните промени

Въздействие върху основните компоненти на околната среда в общината Кирково оказват:

• 
  дейностите в земеделието и животновъдството при неприлагане на добрата производствена практика в т.ч нерегламентираното складиране и съхранение на торови маси от животновъдните ферми;
  
• 
  изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани сметища;
  
• 
  лошото състояние на канализационните мрежи и съоръженията към тях - липсваща канализация или такава с изтекъл амортизационен срок, липса на съвременни високо ефективни пречиствателни съоръжения за отпадъчни води в населените места
  

Съгласно нормативната уредба РИОСВ-Хасково отговаря за районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух в териториалния обхват на област Кърджали. В общината няма източници на промишлено замърсяване на въздуха. Основните емитери в населените места на територията на общината са: емисиите от транспорта, локални горивни източници, битовото отопление, както и вторично замърсяване на въздуха с прах през летните месеци. Усилията на местните власти са насочени към рехабилитация на пътната мрежа и подобряване организацията на движение.

От значение за разпространението и разсейването на замърсителите на атмосферния въздух са особеностите на релефа и надморската височина, наклон и изложение на скатовете, които определят разпределението на топлината, светлината, количеството на валежите и влагата, ветровата картина.
Състояние на почвите

Почвата и земеделските земи са основен природен ресурс, върху който се развива стопанската дейност (развитие на земеделие, животновъдство, използване на суровини за развитие на предприятия на хранително-вкусовата промишленост). Има добри предпоставки за развитие на земеделието, животновъдството, като ресурсна база за хранително-вкусовата промишленост. Въвеждане в земеделието на добрата земеделска практика, контролирано торене, недопускане нерегламентирано натрупване на торови маси от животновъдните ферми, на твърди битови отпадъци и др. са гаранция за опазване на почвите в общината.

Потенциални източници на замърсяване на почвите са транспорта, мероприятия за растително защитната дейност, нерегламентираните сметища. На много места в обособената територия са разположени малки животновъдни ферми и нерегламентирано складиране и съхранение на оборски тор и неговото последващо използване, което е предпоставка за дифузно замърсяване на повърхностни и подземни води. Необходимо е животновъдни ферми да изпълняват правилата за добра земеделска практика за опазване на водите и почвите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. На територията на община е засилена водната ерозия.

Основите рискове за почвите и поземлените ресурси в общината от промените в климата ще се изразяват в ерозия на почвата, засоляване и опустиняване и промени в земеделските площи поради намаляване на оптимални условия.

Водните ресурси на общината се формират от повърхностни и подземни води. Всички повърхностни водни тела на територията на общината са категоризирани като водоприемници в „чувствителна зона”.

Липсата на индустриални замърсители помага за сравнително благоприятното състояние на водите в общината. Основните източници на замърсяване са:

• 
  Дифузни източници на замърсяване - нерегламентирано торене на земеделските площи, натрупване на торови маси от животновъдството, нерегламентирани сметища, използване на септични и изгребни ями от голяма част от населението, поради липса на канализация.
  
• 
  Точкови източници - директно заустване на битови отпадъчни води от населените места в приемниците;
  

Това налага прилагането на адаптивни мерки за предпазване от наводнения, като например диги или преливни зони, с цел справяне с наводненията, свързани с увеличаването на проливните дъждове и оттоците.

Тенденцията е към по-чести поройни дъждове, което води до нарастване на рисковете, свързани с наводнения. С най-висок риск от наводнения на територията на общината се оценяват реките Върбица и Къзалач. Основните засегнати селища са – Долно Къпинаво, Чорбаджийско –Подкова, Бенковски.

Очакваните последици ще засегнат населението в селата, кладенци и помпени и пречиствателни станции, защитените територии, елементи от техническата инфраструктура. Повишеният риск от наводнения също ще изисква допълнителни инвестиции за адаптиране на жилищната среда към по-устойчиви градоустройствени решения, защитни съоръжения, системи за ранно предупреждение и др.

Очакваното значително намаление на летния отток на реките, в резултат от намаляването на летните валежи, води до увеличаване на процента отпадъчни води в общия отток на приемниците и може стане причина за въвеждане на по-строги изисквания за качеството на отпадъчните води.
Шумово замърсяване

Като цяло не са регистрирани отклонения от нормите. Най-голям дял в акустичния режим заема транспортният шум в населените места.

В системата на организираното сметосъбиране са обхванати всички населени места. Като основен проблем се явяват нерегламентирани сметища, безконтролно натрупване на отпадъци (строителни и битови) в покрайнините на населените места, което създава предпоставки за замърсяване на водоизточниците и почвите в населените места и крие здравни рискове за населението.

В рамките на Националната стратегия за управление на отпадъците е предвидено изграждането на регионално депо за твърди битови отпадъци в община Кърджали, в землището на с. Вишеград. От 2010 г. битови отпадъци образувани на територията на община Кирково, се извозват към временна площадката разположена до старото депо на общ.Кърджали в землището на с.Вишеград, която ще бъде ползвана до изграждането и пускането в експлоатация на първа клетка на РЦУО-Кърджали. В бъдещия Регионален център за управление на отпадъците (РЦУО) ще третират инертни, неопасни и опасни отпадъци генерирани на територията на областта и в частност на територията на община Кирково.

Към момента на територията няма изградени специализирани депа за строителни отпадъци, които отговарят на нормативните изисквания.

В землището на село Добромирци има склад за съхранение стари и негодни за употреба пестициди. Състоянието на помещенията е добро. Контролът за съхранението на пестицидите и за състоянието на склада се извършва от комисия от специалисти на РЗИ-гр. Кърджали, РИОСВ-гр. Хасково, РДВР-гр. Кърджали, Община Кирково и др.
Биоразнообразие, защитени територии, обекти и зони

Общината се характеризира със сравнително богато биологично разнообразие, което се потвърждава от високата степен на наситеност от защитени територии и зони. Защитените природни зони в териториалния обхват на обособената територия в границите на землищата на общината и се контролират от РИОСВ-Хасково.

Към момента, няма направена точна инвентаризация на видовото многообразие на територията на община Кирково. Към настоящия момент няма разработени планове за управление на защитените територии на в общината, както и туристическа инфраструктура за интерпретация на биологичното разнообразие в района. На територията на общината са обявени 7 защитените зони с обща площ от 2060 ха – таблица 25. Най-голямата защитена местност е Гюмурджински снежник  - планински рид в южната част на Източните Родопи, на юг от горното поречие на река Върбица. Това е най – голямата защитена територия в Източните Родопи, обявена за защитена местност през 2003 г. На юг достига до държавната ни граница с Гърция, като обхваща района на вр. Вейката (1 463 м), най-южната точка на България. Съществуват големи участъци, в които има остатъци от така наречената Силва магна булгарикум (Великата българска гора), Запазени са първични яворови, букови и буково-елови гори на възраст над 150 години. Много от екземплярите надхвърлят 300, дори 400 години, а има и единични дървета, които вероятно са много по-стари. На територията са установени 62 дървесни и храстови вида. В Червената книга на България са включени 11 растителни вида. Някои от тях са родопски крем (балкански ендемит, единствено находище за Източните Родопи), казашка хвойна, тис, планински явор, бук и др. Фауната е по-слабо проучена. Установени са скален орел, малък ястреб, осояд, черен кълвач, малък ястреб, мечка и др.

Защитени територии в община Кирково

Наименование	Землище	Площ (ха)	Цели на обявяване:
Защитена местност
Гюмурджински снежник	с. Горно Къпиново, с. Долно Къпиново, с. Кремен, с. Чакаларово, с. Шумнатица	1926.4	Опазване на вековни смесени гори на бук, ела и явор. Опазване находища на застрашени от изчезване растителни и животински видове - родопски крем, казашка хвойна, тис, джел, планински явор, мечка и др.
Находище на провански салеп - с. Лозенградци	с. Лозенградци	7.07	Пазване на растителен вид Провански салеп (Orchis provincialis Balbis) и неговото местообитание.
Находище на провански салеп - с. Априлци	с. Априлци	0.56	Опазване на растителен вид Провански салеп (Orchis provincialis Balbis), и неговото местообитание.
Ултрабазични скали с пионерна тревна растителност	с. Крилатица, с. Чичево	125.12	Опазване на серпентинитни хабитати, включващи голям брой редки, застрашени и ендемични растителни видове, много от които защитени по реда на Закона за биологичното разнообразие:
Природни забележителности
Гъбата	с. Бенковски	0.02	Опазване на скално образувание
Лъвът	с. Бенковски	0.03	Опазване на скално образувание

На територията на общината попадат части от Натура 2000, обявена по Директивата за местообитанията - Родопи - Източни (BG0001032), попадаща в землищата на 16 населени места от общината - с. Вълчанка, с. Горно Къпиново, с. Долно Къпиново, с. Дрангово, с. Кран, с. Кремен, с. Кукуряк, с. Лозенградци, с. Малкоч, с. Орлица, с. Пловка, с. Стрижба, с. Тихомир, с. Царино, с. Чакаларово, с. Шумнатица¹.

• 
  Битови отпадъци (БО);
  
• 
  Производствени отпадъци (ПО);
  
• 
  Строителни отпадъци (СО);
  
• 
  Опасни отпадъци (ОО).