Проучване и добив на нефт и газ ад


Първият (най-горен) водоносен хоризонт е Кватернерният водоносен хоризонт



страница4/4
Дата25.06.2017
Размер0.72 Mb.
#24245
1   2   3   4

Първият (най-горен) водоносен хоризонт е Кватернерният водоносен хоризонтпорови води в кватернера – р. Искър.

Водите в кватернера са порови по тип и са акумулирани в алувиалния чакълесто-песъчливия пласт, който е разпространен по цялата площ на терасата. За долен водоупор служат залягащите в дълбочина неогенски седименти, които в горния си разрез са представени от миоценски плътни глини. Дебелината на кватернерния пласт е непостоянна, като за проучвания район тя е приета за около 15-20 м. Дълбочината на формиране на водоносния пласт варира между 0,5 и 7-8 м от котата на терена.

Подхранването на водоносния хоризонт се осъществява от инфилтрация на валежни води, както и от привлекаеми води от р. Искър (особено при високи нива на реката и в условията на речен подпор). По условия на залягане подземните води са безнапорни или временно напорни (полунапорни) подземни води. Дълбочината на нивото от терена в първа и втора надзаливни тераси е 11 м. Амплитудата на изменение на водното ниво в пласта е най-често в порядъка 1-2 м. Посоката на движение на подземните води за лявата тераса на р. Искър е генерално на изток. Проводимостта на водоносния хоризонт е в границите 60-1100 м2/ден, средно 423 м2/ден, а хидравличният градиент е в границите 0,003-0,0045 и е сезонно променлив.

Подземните води са пресни, формирани в зоната на аерация, където се осъществява активен водообмен. Според водообилността водоносният хоризонт се определя като средно водообилен – очакваните дебити са от порядъка на 8-10 и повече л/с. Водите са с активен водообмен. По химичен състав са хидрокарбонатно-калциеви с обща минерализация 0.7-1.0 г/л, твърди до много твърди води с обща твърдост 6 до 14 мг.екв./л и температура 14-16°С.



Вторият водоносен хоризонт е Карстови води в Ломско-Плевенска депресия. Те са акумулирани в сарматските пясъци и органогенни варовици. Положението му в пространството е твърде сложно. Горнището на водоносния варовиков пласт има сложен моноклинален строеж с наличие на структурни носове, в основни линии унаследяващ геоморфологията на района. В долината на р. Искър варовиковият пласт е денудиран (прекъснат). Северно от линията Брегаре-Гостиля-Ставерци се наблюдава тясна и дълга геоморфоложка форма, която играе важна роля в хидрогеоложко отношение. Спрямо нея се очертава инверсия на релефа.

В района западно от р. Искър (в района на с. Долни Луковит) нивото на неоген-сарматския водоносен хоризонт е на дълбочина 25-30 м под терена или абсолютно ниво (+47 м). Подземните води се характеризират като пресни, с преобладаващ хидрокарбонато-калциев състав и минерализация до 0,7-1,0 г/л, твърди до много твърди, с обща твърдост 6.8 до 14.4 мг.екв/л и температура 14-16°С.



Третият водоносен хоризонт е Карстови води в Ломско-Плевенския басейн. Те са формирани в светлосивите органогенни и кавернозни варовици на Кайлъшката свита и в сивобелите, на места кавернозни варовици с кремъчни конкреции на Мездренската кремъчно-карбонатна свита, като и двете са от най-горния етаж (мастрихт) на горната креда. Подземните води са с обща минерализация Мо=7,6г/л. Мастрихтският водоносен хоризонт е на дълбочина 435 м. Мастрихтските води са с минерализация 2-3 г/л в района на гр. Кнежа и са сулфатно-натриев тип. Водите се отнасят към зоната на активен водообмен. Зоната на подхранване е на около 20 км южно от гр. Кнежа.

Четвъртият водоносен хоризонт е Карстови води в Малм-Валанжския басейн. Те са формирани в кремавите порести, кавернозни и напукани доломити с прослойки от кремави кавернозни и напукани варовици, на Каспичанската свита. Отложенията на валанжа в платформената част на Централна Северна България се характеризират с неравномерно разпределение на колекторските и филтрационни свойства във вертикално и хоризонтално направление. Като цяло изграждат мощен водоносен комплекс с регионално разпространение. В по-голямата си част от района са силно водообилни. Общата дебелина на Малм-валанжския карбонатен комплекс варира в границите 750-1500 м, като е налице постепенното нарастване на дебелината на изток. В района на площ Искър–запад малм-валанжският комплекс заляга на дълбочина 1700-2700 м, като дебелината му варира от 800 до 1000 м. Като цяло дебелината на „активната” част от комплекса се оценява на около 200 м, но в нея се открояват отделни маломощни нива с повишена кавернозност, които всъщност определят и реалната проводимост на водоносния комплекс.

Хотривските, баремските, аптските и албските отложения в площта изграждат единен горен водоупорен комплекс на Малм-валанжският водоносен хоризонт.

Няма да се извършва водовземане от подземни води.

При изграждане на разпределителния газопровод няма да има въздействие върху подземни води.

Сондаж Р-2 Искът-запад е съществуващ. Той е прокаран през 2013г. -2014г., като стриктно е спазена проектната конструкция. При преминаване на всеки водоносен хоризонт, за неговото изолиране в сондажния ствол е спусната обсадна колона, на която е направена задтръбна циментация. Около устието на сондажа е изградена бетонова шахта.

Укрепването на сондажния ствол е от съществено значение, както за правилната експлоатация на сондажа, така и за опазване на околната среда. Укрепването на просондирания сондажен ствол се осъществява чрез спускане на обсадни тръби със съответния диаметър, подходяща якостна характеристика и циментирането им по цялата дължина. Този метод е доказан в практиката и се прилага десетилетия наред, както в България, така и по света. Циментацията е метод, позволяващ напълно и трайно отделяне на сондажа от околните земни пластове. Материалите, използвани за циментацията са устойчиви на химическа и физична агресивност на земните пластове.

Добивът на природен газ и кондензат ще се осъществява чрез сондаж, експлоатационната колона на който е херметична и не позволява замърсяване на подземните води по време на опитната експлоатацията.

По време на строителството и експлоатацията на разпределителният газопровод и опитната експлоатация на сондаж Р-2 Искър-запад няма да се използва вода.

За работещите на обекта ще се доставя бутилирана вода за пиене.

По време на опитната експлоатацията сондаж Р-2 и разпределителният газопровод ще се обслужват от работещите в ГСВ чрез периодични обходи.

При дейностите по изграждането и експлоатацията на разпределителен газопровод Ø114 за опитна експлоатация на сондаж Р-2 Искър- запад до врязването му в съществуващия ГСВ на площадката на сондаж Р-1 Искър- запад и опитната експлоатация на сондаж Р-2 Искър-запад, землище на с. Бреница, общ. Кнежа, обл. Плевен няма да се формират отпадъчни води.

Работещите на обекта ще използват санитарните възли на площадката на ГСВ, които са свързани с изгребна яма, която се обслужва от фирма, имаща разрешение издадено по реда на Закона за управление на отпадъците и сключен договор.

На територията на концесионната площ попада Санитарно-охранителна зона (СОЗ), учредена около два броя водоизточници на подземни води от незащитено подземно водно тяло BGIG0000Qa1017 – Порови води в Кватернера на р. Искър – тръбни кладенци ТК3 и ТК4 – публична общинска собственост, за питейно-битово водоснабдяване на с. Бреница, общ. Кнежа, обл. Плевен от ВиК „Аспарухов вал“ ЕООД. СОЗ е учредена със Заповед № СОЗ – 148/15.02.2008г. на директора на БДУВДР-Плевен.

През всички етапи на разработване на находището ще се спазват всички ограничения и забрани посочени в Заповед № СОЗ – 148/15.02.2008г. на директора на БДУВДР-Плевен.

Настоящото инвестиционно предложение не засяга горецитираната СОЗ.

Отстоянието от трасето на газопровода до І-ви пояс е 2110 м, до ІІ-ри пояс е 1971 м и до ІІІ-ти пояс е 1868,7 м.
1.5. Земи и почви

На територията на община Кнежа, където попада почти изцяло площта на находището, са разпространени следните почвени типове:



  • карбонатни черноземи – тези почви са наситени с калций и високо съдържание на фосфор;

  • типични черноземи – заемат голяма част от района, добре наситени са с азот и калий, а фосфорът е в по-усвоима форма, отколкото в карбонатните черноземи;

  • излужени черноземи – по-широко разпространени от карбонатните и типичните.

Разпределителният газопровод ще се полагат по открит способ с изкоп. Изкопаните земни маси няма да бъдат извозвани от мястото на монтажа и ще се използват изцяло за обратна засипка. Технологията на изкопните работи ще бъде такава, че да гарантира отделно депониране на хумуса и неорганичната земна маса. При обратната засипка, първоначално ще се използва неорганична земна маса, а повърхностния пласт ще се засипе с хумус.

Експлоатацията на газовите сондажи не е свързана с отделяне на вредни вещества, водещи до замърсяване на почвите.
1.6. Ландшафт

Районът в който ще се реализира ИП е равнинен. Въздействието върху ландшафта е незначително и само в рамките на трасето на газопровода.


1.7. Растителен и животински свят

Според фитогеографското райониране на страната концесионната площ се намира в Северобългарската горскостепна област, Дунавски район.

Естествената растителна покривка е почти изцяло унищожена, като е запазена само на отделни места и е представена от степни тревни видове като коило (Stipa capillata L), садина (Chrysopogon gryllus), както и малки тополови и върбови горички край реките.

Районът се състои предимно от селскостопански земи, които се засаждат главно с житни култури.

От зоогеографска гледна точка обектът попада в Лесостепния фаунистичен пояс, Дунавски район. Типични за района са северноевропейски, средноевропейски и степни видове животни. Бозайниците са представени от степен пор (Putorius eversmanni), обикновен хомяк (Cricetus cricetus), степна скачаща мишка (Sicista subtilis) и др.

От птиците са разпространени дива гъска (Anser anser), посевна врана (Corvus frugilegus), брегова лястовица и др.

Въздействието върху флората е незначително и върху ограничени площи трасено на разпределителният газопровод засяха основно полски пътища. Нарушените терени след приключване на строителството ще се рекултивират.

Въздействието върху фауната има локален характер и евентуално се изразява в обезпокояване на животните и временното им прогонване за периода на строителство.

Поради спецификата на технологичния процес на добив на природен газ, няма отрицателно въздействие върху естествения растителен и животински свят в прилежащите територии на находището.
1.8. Паметници на културата

ИП не засяга паметници на културата и няма да има въздействие върху такива.


1.9 Отпадъци

По време на строителството и експлоатацията на разпределителният газопровод и опитната експлоатация на сондаж Р-2 Искър-запад няма да се образуват строителни и производствени отпадъци.

При строителството на разпределителният газопровод ще се образуват земни маси от изкопите по трасето. Същите ще се депонират в близост до изкопите и веднага след полагане на тръбите ще се премине към обратно засипване със същите земни маси.

Битовите отпадъци ще се събират в контейнер, намиращ се на площадката на газосепарационния възел. Сметосъбирането и сметоизвозването се извършва от Община Кнежа.

При добив на природен газ и кондензат и тяхното транспортиране не се образуват минни отпадъци.
1.10. Шум, дискомфорт

Инвестиционното предложение ще се реализира извън населени места.

Най-близко разположените населени места до територията на която ще се реализира ИП са:

-с. Долни Луковит на 3126м, северно;

- гр. Искър на 3741м, източно;

-с. Бреница на 6500 м, югозападно;

- гр. Кнежа на 8900м, северозападно.
Газопроводът ще бъда изградени подземно, положен най- малко на 0,80 м (чл.34, ал.1 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, обн.ДВ бр.67/2004 г., посл.изм., ДВ бр.24/2013 г.) под повърхността, от стоманени тръби с диаметър 114 мм и проектна дължина 636,03 м до границата на имот № 021113 в който се намира ГСВ и около 100 м проектна дължина в имот № 021113 до врязването му в спирателния вентил, предварително монтиран на ГСВ. По газопровода ще се транспортира природен газ с максимално работно налягане до 1.6 МРа.

Ще се използва следната механизация: багер с обратна лопата тясна, тръбовоз за превоз на тръби от централен склад до трасето на газопровода, кран. Срокът за извършване на строителните работи на газопровода е два месеца.

За сравнително кратък период от време, докато трае строителния процес на газопровода през деня ще има периодични, инцидентни и краткотрайни увеличения на нивото на шум, което ще доведе до определен дискомфорт на работната среда от работещата строителна механизация. Въздействието на строителната механизация и обслужващият строителството транспорт, ще бъде краткотрайно (моментни максимални нива на шум) и временно, само през деня за периода на строителството.

Пряко засегнати от шумовото въздействие ще бъдат главно работещите на обекта.

Трасето на газопровода е на достатъчно разстояние от населените места, така че извършваните на тях дейности и движението на строителна механизация и техника не могат да предизвикат шумови емисии с високи еквивалентни нива, надвишаващи определените гранични стойности за този тип зона.

Опитната експлоатация на сондаж Р-2 Искър- запад ще се води по фонтанен способ. Под фонтаниране на сондажа се разбира процеса на движение на флуида от забоя (дъното) на сондажа към устието, под действие на пластовото налягане. Сондажът не е източник на шум в околната среда.

При опитната експлоатация, сондажът ще работи периодично. За подгряване на щуцерната глава при периодичните пускания на сондажа в работа ще се монтира топлообменник, захранван от мобилен парогенератор.

Не се очаква еквивалентното ниво на шум по граничните точки на работната площадка да превишава нормите за различните части на денонощието. Граничните стойности за еквивалентно ниво на шума в територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, са регламентирани с Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ. бр.58/18 юли 2006 г.).

Няма да се създава дискомфорт от шум в околната среда.
2.Въздействие върху елементи от Националната екологична мрежа, включително на разположените в близост до обекта на инвестиционното предложение.

Инвестиционното предложение не попада в границите на защитени територии, определени по реда на Закона за защитените територии и територии за опазване на обектите на културното наследство.

Най-близко разположената защитена зона е „Река Искър” с код BG0000613, определена за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна по чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие, включена в списъка на защитените зони, приет с Решение на МС №122/02.03.2007 г.

Не се очаква значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони.


3.Вид на въздействието (пряко, непряко, вторично, кумулативно, краткотрайно, средно- и дълготрайно, постоянна и временно, положително и отрицателно)

Въздействието от строителството на разпределителния газопровод е пряко върху почвите, краткотрайно за период до два месеца.

Въздействието ще бъде локално, само в района на трасето.

Обектът е пожароопасен и при евентуален пожар е възможно отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда и човешкото здраве. Вероятността за възникване на аварийна ситуация при условие, че ще бъдат взети и спазени всички необходими мерки е много малка.

При опитната експлоатацията на сондаж Р-2 Искър-запад въздействието е незначително.
4.Обхват на въздействието - географски район; засегнато население; населени места (наименование, вид - град, село, курортно селище, брой жители и др.).

Трасето на разпределителния газопровод за опитна експлоатация на сондаж Р-2 Искър - запад до врязването му в съществуващия газосепарационен възел /ГСВ/ на площадката на сондаж Р-1 Искър – запад изцяло попада в концесионната площ на петролно находище „Искър-запад“.

Газопроводът с проектна дължина 636,03 м до границата на имот № 021113 в който се намира ГСВ и около 100 м проектна дължина в имот № 021113 до врязването му в спирателния вентил, предварително монтиран на ГСВ, ще преминава през поземлени имоти в местност „Ново село“ по КВС на с. Бреница, община Кнежа, област Плевен. Номерата на имотите през които ще преминава газопроводът и начина на трайно ползване са представени в следната таблица:


Имот №

Начин на трайно ползване

Собственик

Дължина на газопровода през поземления имот

022012

Нива

„БУЛАГРОХИМ“ ЕООД, гр. София

50,49 м

022085

Полски път

Община Кнежа

573,66 м

000017

Напоителни канали

МЗП- ХМС

7,90 м

021125

Полски път

Община Кнежа

3,98 м

021113

Нива, с разрешено временно ползване за неземеделски нужди със срок до 27.06.2022г. - Решение № КЗЗ – 04/2014г.

„ПДНГ“ АД, гр. София

100,00 м

Сондаж Р-2 Искър-запад се намира в имот № 022012 в местност „Ново село“ по КВС на с. Бреница, община Кнежа, област Плевен, собственост на „БУЛАГРОХИМ“ ЕООД, гр. София съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №. 196, том Х, рег. №4597, дело №1465 от 2014 г.

Газосепарационният възел се намира в имот № 021113 в местност „Ново село“ по КВС на с. Бреница, община Кнежа, област Плевен, собственост на “Проучване и добив на нефт и газ” АД, съгласно Нотариален акт №. 107, том IV, рег. №1427, дело №407 от 2013 г.

За осъществяване на Инвестиционното предложение не се предвижда изграждане на нова или промяна на съществуваща пътна инфраструктура.

Най-близко разположените населени места до трасето на разпределителния газопровод са:

-с. Долни Луковит на 3126м, северно от трасето на газопровода, население 1935 души;

-гр. Искър на 3741м, източно от трасето на газопровода, население 3502души;

-с. Бреница на 6500 м, югозападно от трасето на газопровода, население 1901 души;

-гр. Кнежа на 8900м, северозападно трасето на газопровода, население 11187 души.

Обхватът на въздействието е малък, основно в района сондажната площадка и трасето на разпределителния газопровод.


5. Вероятност на поява на въздействието.

При нормални условия на протичане на производствените процеси през всичките етапи на реализиране на инвестиционното предложение верочтността на поява на въздействието е незначителна. Очаква се локално въздействие върху почвите, неорганизирани емисии на вредни вещества във въздуха, шум на работната площадка по време на строителството на разпределителния газопровод.

При опитната експлоатация на сондаж Р-2 Искър-запад и транспортирането на добития флуид вероятността от поява на въздействието е основно при аварийни ситуации.
6. Продължителност, честота и обратимост на въздействието.

Изграждането на разпределителен газопровод Ø114 за опитна експлоатация на сондаж Р-2 Искър- запад до врязването му в съществуващия ГСВ на площадката на сондаж Р-1 Искър- запад ще се реализира, за срок от два месеца.

Газопроводът ще се полага по открит способ с изкоп. Изкопаните земни маси няма да бъдат извозвани от мястото на монтажа и ще се използват изцяло за обратна засипка. Технологията на изкопните работи ще бъде такава, че да гарантира отделно депониране на хумуса и неорганичната земна маса. При обратната засипка, първоначално ще се използва неорганична земна маса, а повърхностния пласт ще се засипе с хумус.

Краткият период на строителство на газопровода и използване на същите земни маси ще позволят бързо възстановяване на засегнатата територия.

Опитната експлоатация на сондаж Р-2 Искър-запад ще се провежда за период до една година.

При опитната експлоатация на сондаж Р-2 Искър- запад ще се добива природен газ и кондензат– подземно богатство. Природният газ и суровият нефт (кондензат) са невъзобновяеми природни ресурси. Добивът ще се осъществява съгласно изискванията за опазване на земните недра съгласно Закона за подземните богатства.

След провеждане на опитната експлоатация ще се определи бъдещия статут на сондаж Р-2 Искър-запад, т.е дали ще бъде въведен в редовна експлоатация или ще бъде ликвидиран (напуснат).
7.Мерки, които е необходимо да се включат в инвестиционното предложение, свързани с предотвратяване, намаляване или компенсиране на значителните отрицателни въздействия върху околната среда:

Управлението на околната среда е особено важен процес, поради което то ще се осъществява в съответствие с изискванията на действащите приложими закони и подзаконови актове, като стриктно ще се спазват и прилагат мерките за опазване и възстановяване на околната среда, включващи:



  • Отнемане на хумуса преди започване на строителните операции;

  • Битовите отпадъци да се събират в контейнер, намиращ се на площадката на газосепарационния възел. Сметосъбирането и сметоизвозването ще се извършва от Община Кнежа.;

  • При съхранение използване на опасни химични вещества и смеси, да се спазват стриктно всички изисквания посочени в информационния лист за безопасност;

  • Използване на транспортна и специализирана техника, отговаряща на нормите по опазване на околната среда от вредни емисии;

  • По никакъв повод да не се използват и/или замърсяват съседни терени;

  • Работата по пожарната безопасност да бъде съобразена с изискванията на Наредба Із-2377/15.09.2011г., изм. и доп., за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите и Наредба Із-1971 от 29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;

  • Ефективен фирмен контрол върху технологичните процеси за недопускане на аварии;

  • Ежедневни обходи и визуални наблюдения по трасето на газопровода;

  • Недопускане използване на други земи, освен регламентираните работни площадки;

  • Извършване на дейности по възстановяване и рекултивация на терени;

  • Извършване на периодични хидравлични изпитвания на якост и плътност на газопровода, съгласно изискванията на Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (обн. ДВ. бр.67/2004г., посл. изм. ДВ. бр.24 от 12 Март 2013г.);

  • Да се разработят и прилагат “План за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия, аварии“; „План за ликвидиране на крупни аварии, газо-, нефтени фонтани, аварийно-възстановителни работи по нефто-, и газопроводи и пожари по обектите на дружеството”;

  • През всички етапи на разработване на находището ще се спазват всички ограничения и забрани посочени в Заповед № СОЗ – 148/15.02.2008г. на директора на БДУВДР-Плевен.


7.1. Мерки за предотвратяване, намаляване или компенсиране на значителните отрицателни въздействия върху човешкото здраве.

Строителството на газопровода ще се извърши от специализирана бригада от Дружеството. Всички работещи ще имат съответната квалификация за извършване на определените операции.

По време на строителството ще се ползват битовите фургони, които се намират на площадката на газосепарационния възел. Ще се доставя бутилирана вода за пиене.

По време на опитната експлоатацията сондаж Р-2 Искър-запад и разпределителният газопровод ще се обслужват от работещите в ГСВ, концесия „Искър-запад“ чрез периодични обходи.

Съгласно разпоредбите на чл.48, ал.5 от Конституцията на Република България “Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон”.

Условията и редът, при които държавата задължава работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, са отразени в КТ (Кодекс на труда), чл.275.

Организацията за създаване на здравословни и безопасни условия на труд има за цел да се усвоят методите, формите и средствата за управление на дейността по охрана на труда и противопожарна охрана, както и основните изисквания, нормите, правилата и мерките за безопасен и хигиеничен труд, трудовоправна защита и поддържане квалификацията на работещите в съответствие с изискванията на ЗЗБУТ (Закон за здравословни и безопасни условия на труд) и нормативните документи в тази област.

Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на находище “Искър-запад”, в т.ч. строителство и експлоатация на разпределителния газопровод от сондаж Р-2 Искър-запад до ГСВ и опитната експлоатация на сондаж Р-2 Искър-запад ще се осъществява чрез:



  • Работните места и работното оборудване ще се поддържат в техническа изправност, а в случай на неизправности същите ще се отстраняват във възможния най-кратък срок;

  • При строителството и въвеждането в експлоатация на разпределителния газопровод ще се вземее предвид изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

  • Работните места ще отговарят на минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

  • Ще бъдат обозначени са със съответните табели, указания, сигнали и знаци опасните работни места и опасните източници за здравето и безопасността фактори;

  • На работещите ще се раздава работно и специално облекло и лични предпазни средства;

  • Ще се провеждат начален и периодичен инструктаж;

  • Работещите ще са застраховани за риска “трудова злополука”;

  • На обекта ще има аптечка с лекарствени средства и превързочни материали;

  • Ще се определят със заповед работниците и служителите, които ще извършват дейности по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, първа помощ, борбата с пожарите и евакуацията на работниците.

Мерките за здравна защита и управление на риска за дружеството и респ. за находище “Искър-запад” ще се осъществяват в съответствие с действащите приложими законови и подзаконови актове и ще включват, без да се ограничават до следното:



  • Ползване на услугите на Служба по трудова медицина;

  • Периодична оценка на риска за здравето на работещите;

  • Провеждане на предварителни и периодични профилактични медицински прегледи на работниците и служителите;

  • Стриктно спазване на здравословните и безопасни условия на труд;

  • Извършване на преглед и оценка на ефективността на зимното работно облекло, предвид високия процент на работниците, изложени на въздействието на метеорологичния фактор, и водещия относителен дял на случаите с простудни заболявания;

  • Провеждане на начален, периодичен и извънреден инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна охрана на работниците и служителите и всякакви други подходящи мерки в тази връзка.


8.Трансграничен характер на въздействията.

Реализацията на инвестиционното предложение не предполага трансгранично въздействие.



ПРИЛОЖЕНИЯ:


  1. Проект на ПУП-ПП на елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии за обект: „Разпределителен газопровод Ø114 мм за опитна експлоатация на сондаж Р-2 Искър - запад до врязването му в съществуващия газосепарационен възел /ГСВ/ на площадката на сондаж Р-1 Искър – запад“;

  2. Актуални скици на имоти № № 022012; 022085;000017;021125; 021113;

  3. Карта на концесионна площ на находище “Искър- запад“ и трасе на проектен газопровод ;

  4. Карта на обект „Разпределителен газопровод Ø114 мм за опитна експлоатация на сондаж Р-2 Искър - запад до врязването му в съществуващия газосепарационен възел /ГСВ/ на площадката на сондаж Р-1 Искър – запад“ и отстояния от СОЗ и населени места;

  5. Решение № 399 от 12 юни 2014 г., на МС на Р. България, за предоставяне на концесия за добив с предмет - експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства - нефт и природен газ - природен газ и кондензат, представляващи изключителна държавна собственост, от находище "Искър-запад" на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, обн., ДВ, бр.51 от 20 юни 2014г.;

  6. Част от Договор от 30 юни 2014 г. между Министерски съвет на Република България, представляван от Министъра на икономиката и енергетиката, от една страна, като концедент и „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, от друга страна като концесионер;

  7. Писмо с изх. № Е-26-П-224/ 2014 на Заместник-министъра на икономиката и енергетиката, относно съгласуване на „Цялостен работен проект за добив и първична преработка“, „Цялостен работен проект за напускане и рекултивация“, „План за управление на минните отпадъци“, „Годишен работен проект за добив и първична преработка за 2014г.“ ;

  8. Писмо с изх. № Е-26-П-367/16.12.2014г. на Заместник-министъра на енергетиката, относно съгласуване на „Годишен работен проект за добив и първична преработка за 2015г.“

  9. Решение № КЗЗ- 04 от 20.02.2014 г. на Министерство на земеделието и храните - удължаване срока за временно ползване до 27.06.2022г. на земеделска земя № 021113 в землището на с. Бреница, Община Кнежа, Област Плевен, собственост на „ПДНГ” АД;

  10. Разрешение за ползване № СТ-05-1382/ 03.10.2014 г. на Дирекция за национален строителен контрол за „Газосепарационен възел, разпределителен газопровод за опитна експлоатация на търсещ сондаж Р-1 Искър- запад до врязването му в съществуващия разпределителен газопровод „Р-101 Долни Луковит- ГТЦ Долни Луковит“.



Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница