Строг здравен подбор на студенти в Медицинския университет и ВВМУ

Строг здравен подбор на студенти в Медицинския университет и ВВМУ

Строг здравен подбор на студенти във Варна има в Медицинския университет и ВВМУ "Н.Й.Вапцаров", установи репортерска проверка. Според правилника за прием на студентите в МУ-Варна се попълва декларация, че кандидатите са информирани за заболяванията, противопоказни за желаните от тях специалности. Те са посочени в Приложение 3 към правилника за прием. За медицинските колежи кандидатите, страдащи от други заболявания, които не са посочени в приложението за заболяванията, представят решение на ТЕЛК. При записването си приетите за студенти представят сред набора от документи и медицинско удостоверение за здравословното им състояние. Студентите, представили документи с невярно съдържание, попълнили неверни данни в кандидатстудентските документи с цел да заблудят приемните комисии или ръководството на университета, се отстраняват от обучение, независимо от курса на обучение. При тези случаи се уведомява прокуратурата за търсене на наказателна отговорност. Същите изисквания за нарушителите са заложени и в инструкцията за приемане на студенти във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". В изискването към кандидатите е посочено да нямат заболявания, противопоказни за обучение в желаните от тях специалности. Не се допускат да кандидатстват лица, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода". Приетите студенти представят лично при записването си във ВСУ медицинско свидетелство и удостоверение от психодиспансер.

Особено строги по отношение на психическото и физическо здраве са изискванията за прием във ВВМУ "Н.Й.Вапцаров". Освен овладяване на научни знания морската професия е една от малкото, които изисква физическа издръжливост, психическа стабилност и определени качества на характера. Затова още при подбора в документите се изисква кандидатите за студенти и курсанти да са годни за военна служба, да няма наказателни производства срещу тях и присъди за умишлени престъпления от общ характер, които се удостоверяват със служебна бележка от НСлС, да не да уволнени дисциплинарно бивши военни и да не страдат от психични заболявания, което се удостоверява по съответния ред с документ от Областния център за психично здраве, като се прилага копие, придружено за сверка с оригинала. Преди изпитите по различните специалности кандидатите преминават и през изпит за физическа подготовка и психически тест в специализиран диспансер. Отпадналите не се допускат до следващия етап на конкурса.

Вузове искат бележки от психото за общежитие

Университети изискват бележки от психодиспансер за студентите, които се настаняват в общежитията. Идеята е по този начин да се гарантира по-голяма сигурност за младежите, които живеят в блоковете. Отделно имало увеличаване на случаите на опити за самоубийство. Проблемът обаче е, че заради липсата на единна регистрационна система, в която да се отбелязват хората с психични разстройства, както и преминалите лечение за такива, бележките се дават и вземат само профрма и са напълно изпразнени от съдържание. Така целият регламент, въведен иначе за да се осигури нормалното пребиваване в блоковете на вузовете, остава без каквито и да било реални резултати показа проверка на "Монитор".

За по-голяма сигурност в общежитията се заговори през 2012 г., когато 19-годишно момче почина, след като беше намушкано с нож по време на побой в блок в "Студентски град". В резултат на трагедията бяха предприети редица мерки, като въвеждането например на система за влизане с магнитни карти, вечерен час за посетители и други.

Оказва се, че отделно за още по-голяма застраховка част от висшите учебни заведения са взели и допълнителна мярка като изискването на бележки от психодиспансер.

Така например в най-стария университет у нас - Софийския, изискването е въведено от миналата учебна година.

Такава практика има и в Пловдивския. Най-отдавнашна се оказва в Техническия университет в София, където мярката е въведена още преди около 5-6 години, обясни пред "Монитор" шефът на отдел "Студентски общежития и столове" доц. Борислав Дамянов. В УНСС пък новоприетите студенти трябва да представят медицинско удостоверение от личния лекар.

И докато вузовете се опитват по този начин да гарантират сигурността на възпитаниците си, то експертите са категорични, че макар намерението да е по принцип добро, то е абсолютно неецфективно.

"Тази мярка е нелогична", заяви психиатърът и шеф на Националния център по обществено здраве и анализи

проф. Христо Хинков. "Тези бележки се изискват и за започване на работа, и за сключване на граждански брак, от една страна, са доста дискриминационни форми и са на ръба на нарушаване на човешките права. От друга -те са напълно изпразнени от съдържание, тъй като няма единна регистрационна система, в която да бъдат отбелязвани хората с психични разстройства, лекувани и такива, които се водят диспансеризирани.

След като няма единна информационна система, няма гаранция, че една такава бележка ще свърши работа на учебното заведение", посочи той.

Така например, ако човек е лекуван преди години в Психиатричната болница в Раднево (Старозагорска област), но е от Нова Загора, която е на 30-ина километра, но е в Сливенска област, и си извади документ от диспансера в Нова Загора, ще се окаже, че никога не е страдал от някакво психично разстройство или дори само депресивно състояние.

Единственото сигурно нещо, което могат да направят университетите за целта, е да изискат преглед от лекар психиатър преди записване за учебната година, като установеното от него се впише в медицинското свидетелство, което сега се обобщава и подпечатва от джипито. Това е напълно възможно, тъй като представлява част от общата процедура и не е нарушаване на права, каза още проф. Христо Хинков.

Така се получава омагьосан кръг, в който хем вузовете се пробват да предпазят възпитаниците си от увеличаващата се агресия в средите на подрастващите, хем липсата на единна система прави усилието абсолютно безсмислено.

В същото време проверката на вестника показа, че все пак, макар да няма статистика колко възпитаници на вузове са пробвали да се самоубият, то в тези случаи наистина има увеличение. Като цяло през последните години има намаляване на възрастта на хората, които правят подобни опити, обясни психиатърът д-р Владимир Наков - главен експерт в отдел "Психично здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи. По данни на звеното за миналата година са направени 3000 опита за самоубийство като 700 от тях са завършили със смърт.

Най-много пожелали да сложат край на живота си са именно лица на възраст от 18 до 29 години.

Бройката в тази възрастова група е 650, а смъртните случаи - 65. За сравнение - във възрастовата група до 18 години опити са направили 400 подрастващи, като 10 от тях са завършили със смърт. При 30-39-годишните опитите са 530, смърт е настъпила в 80 от тях. 430 опита, от които 100 завършили със смърт са на хора между 40 и 49 години. Във възрастта 50-59 години опити за самоубийства са направили 370 човека, като от тях 120 са успешни. 60-69-годишните, които са посегнали на живота си, са 270, смърт е настъпила в 130 случая. Над 70-годишна възраст опитите са 400, като от тях 200 са успешни.

Психиатрите обаче са напълно единодушни, че да посегнат на живота си могат не само болни, но и напълно здрави психически лица.

***

Мярката е положителна, целта е превенция

Изискването за бележка от психодиспансер при настаняване в общежитие е положителна мярка, която е въведена с цел превенция. Това коментира пред "Монитор" председателят на Националното представителство на студентските съвети Яна Вангелова.

Тя обясни, че до практиката се стигнало след инциденти с хора с психически заболявания. Дори имало случай, при който момче се било хвърлило от етаж и впоследствие се оказало, че то имало психически проблем.

Според Яна Вангелова, ако предварително се знае за такъв тип проблеми имат младите, те могат да се следят по-обстойно от домакинката или охраната, така че да не се стига до инциденти.

***

Неясно кой е болен и кой здрав

Към момента у нас не е ясно дали кандидат за работа е психично болен или не, дали е на някакво поддържащо лечение, дали в миналото не е лекувал някакво обострено или гранично състояние, или пък е бил на терапия в болница или диспансер заради тежка депресия, обявиха психиатри.

Този проблем бе заложен преди седемнадесет години, когато от психиатричните болници и бившите диспансери бяха изхвърлени т. нар. учетни книги. Някога в тях лекарите вкарваха имената на всеки преминал болен. За удостоверение за шофьорска книжка и дори за записване в университета тогава се изискваше бележка от диспансера, че не се водиш там на "учет1'. Заради настояванията на Българския Хелзинкски комитет обаче задължителното вписване в тези книги бе премахнато. Сега изписваният пациент може да бъде записан в тях само ако сам пожелае това.

Същевременно за създаването на въпросния регистър на психично болните у нас се говори отдавна. Преди четири години за него дори бяха осигурени средства по европейска програма. Част от психиатрите обаче се обявиха срещу него, като също заявиха, че той би нарушил човешките права.