Първа Царуването на Черният Лорд

Краката на Рон бяха най-дълги и той стигна пръв. Когато Хари и Хърмаяни стигнаха до него задъхани и търкайки се между ребрата, го откриха ухилен до уши.

-Това е тяхната къща. - каза Рон. - Виж.

Три ръчно написани знака бяха поставени пред портата.
ДРЪНКАЛО, РЕДАКТОР К. ЛЪВГУД

Вторият

Третият

-Най-добре махни мантията невидимка, Хари. - каза Хърмаяни. - Г-н Лвгуд иска да помогне на теб, не на нас.

Той направи това, което му казаха и подаде мантията на Хърмаяни, която я пъхна в малката чанта. Тогава тя почука три пъти на дебелата черна врата, която беше покрита с метални черни нокти, а чукалото на вратата беше с формата на орел. Минаха почти десет секунди и вратата внезапно се отвори, а пред тях стоеше Ксенофилиус Лъвгуд, необут и беше облечен с нещо, което приличаше на оцапана пижама. Неговата бяла и прилична на захарен памук коса беше рошава и мръсна. Ксенофилиус беше доста по-спретнат на сватбата на Бил и Фльор, отколкото беше сега.

-Какво? Какво има? Кой си ти? Какво искаш? - извика той с необичйно висок и раздразнителен глас като гледаше първо към Хърмаяни, после към Рон и най-накрая към Хари и устата му се отвори в перфектно и комично „О".

-Здравейте г-н Лъвгуд. - каза Хари като протегна ръката си. - Аз съм Хари, Хари Потър.

Ксенофилиус не пое ръката му, въпреки че очите му се издигнаха към белега на челото на Хари.

-Не е ли по-добре да влезем? - попита Хари. - Има нещо, което бихме искали да ви попитаме.

-Аз....Не мисля, че е препоръчително. - прошепна Ксенофилиус като преглътна и погледна към градината. - Това е като шок...Моята дума...Аз....Аз не мисля, че съм длъжен....

-Няма да отнеме много време. - каза Хари, разочарован от не толкова топлото посрещане.

-Аз...ох, добре, влизайте. Бързо!

Те едва бяха прекрачили прага, когато Ксенофилиус затръшна вратата зад тях. Те стояха в най-чудатата кухня, която Хари бе виждал. Стаята беше абсолютно кръгла и той се почуства, сякаш е в огромен буркан за червен пипер. Всичко беше извито така, че да пасва на стените. Печката, мивката и шкафовете - всичко беше обрисувано с цветя, птици и насекоми в ярки цветове. Хари разпозна стила на Луна. Ефектът в такова заградено пространство беше наистина поразителен. По средата на пода имаше извита метална стълба към по-горните етажи. Чуваше се силен шум от бръмчене над тях. Хари се чудеше какво ли прави Луна.

-Най-добре се качете. - каза Ксенофилиус, все още изглеждайки притеснен и ги поведе. Стаята над тях беше смесица от дневна и работилница и даже беше още по-разхвърляна от кухнята. Беше много по-малка и отново кръгла, стаята някак няпомняше на Нужната стая, която се беше превърнала в скривалище за разни вещи. Имаше купчини с книги и вестници по цялата повърхност. Имаше модели на създания, които Хари не разпозна. Всички или пляскайки с криле, или щракайки с челюсти, висяха от тавана. Луна не беше там. Нещото, което произвеждаше шума, беше дървен предмет с магически зъбни колела и други части. Приличаше на странен потомък на работно бюро и няколко шкафа, но след малко Хари разбра, че това е старомодна печатарска машина и бълваше новите броеве на Дрънкало.

-Извинете ме - каза Ксенофилиус като пристъпи към машината и хвана изцапаната покривка изпод огромния брой на вестници и книги и те всички рухнаха на земята.Той я метна върху машината и приглуши силния шум. И тогава той се обърна към Хари

-За какво си дошъл тук? - преди Хари да може да отговори, Хърмаяни издаде лек писък на ужас.

-Г-н Лъвгуд, какво е това? - тя сочеше към огромен, сив и спираловиден рог, който не приличаше на такъв от еднорог. Беше закрепен на стената и заемаше няколко стъпки от стаята.

-Това е рог от Нагънаторог шнорхелоподобен квакльовец.- каза Ксенофилиус

-Не, не е!- каза Хърмаяни.

-Хърмаяни - тихо каза Хари засрамен, - не е сега момента.

-Но Хари, това е рог от Иръмпент*! Това е Клас Б на Забранените материали и е невероятно опасен, за да се държи в къща!

-Как разбра, че това е рог от Иръмпент?- попита Рон като се отдръпваше от рога колкото се може по-бързо.

-Има описание в „Невероятни животни и къде да ги намерим"! Г-н Лъвгуд трябва да се отървете от това нещо възможно най-бързо! Не знаете ли, че може да избухне при най-лекия допир?

-Нагънаторогия шнорхелоподобен квакльовец - каза Ксенофилиус много ясно с мулешки израз на лицето си, - е срамежливо и много магическо създание, а неговия рог...

-Г-н Лъвгуд, разпознавам признаците в основата му. Това е рог от Иръмпент и е невероятно опасен - не знам откъде го имате...

-Купих го - каза Ксенофилиус арогантно. - Преди две седмици ми го продаде един младеж, който знаеше за интереса ми към нагънаторогите шнорхелоподобни квакльовци. Коледен подарък, подарък за моята Луна. Сега - каза Ксенофилиус като се обърна към Хари- защо точно се появихте тук, г-н Потър?

-Имаме нужда от помощ. - каза Хари преди Хърмаяни да започне отново.

-Ааа..- каза Ксенофилиус. - Помощ, хммм.

Неговото око отново се плъзна към белега на Хари.Той изглеждаше едновременно ужасен и хипнотизиран.

-Да, само че работата е...да помагам на Хари Потър...е доста опасно.

-Не бяхте ли Вие, който казвахте, че нашата главна задача е да помагаме на Хари?- попита Рон. - Във вашето списание?

Ксенофилиус погледна към скритата печатарска машина, все още шумяща под покривката.

-Ъъъ...да. Изразих становището си. Както и да е...

-Това важи за всички останали, но не и за вас, така ли? - каза Рон. Ксенофилиус не отговори, а продължи да преглъща като местеше очи от един към друг. Хари имаше чуството, че той води силна вътрешна битка.

-Къде е Луна?- попита Хърмаяни - Нека видим какво мисли тя.

Ксенофилиус преглътна.Той се забави с отговора и най-накрая каза с разтреперан глас -Луна е долу при реката и лови риби-гълтачи. Тя...тя ще се радва да ви види. Ще отида да я повикам и тогава - да, добре. Ще се опитам да ви помогна.

Той изчезна и те чуха как той отваря предната врата. Те се спогледаха.

-Страхлив стар човек !- каза Рон. - Луна е десет пъти по-добра от него!

-Вероятно се страхува от това, какво може да им се случи, ако смъртожадните научат, че съм бил тук - каза Хари.

-Е, аз съм съгласна с Рон. - каза Хърмаяни. - Ужасен стар лицемер, който казва на останалите какво да правят и предпазва себе си. И, за бога, стой далеч от този рог! Хари се приближи към прозореца и можеше да види реката, която изглеждаше като панделка от мястото на наблюдателя. Те наистина бяха много нависоко. Птица премина покрай прозореца и Хари погледна по посока на Хралупата. Джини беше някъде там. Те бяха близо един до друг за пръв път след сватбата на Бил и Фльор, но тя нямаше и идея, че сега той гледа към нея, мисли си за нея. Той си мислеше, че трябва да се радва за това. Всеки, който сега беше в контакт с него, беше в опасност. Поведението на Ксенофилиус беше ясен пример за това. Той се извърна от прозореца и сега погледът му падна върху още един чудат предмет, който стоеше на една дъска; това беше камък на красива, но просто облечена вещица, която носеше много странна шапка. Два предмета, които представляваха златна тръба за ухо, завъртяна от двете страни. Малък чифт от блестящи сини крилца бяха окачени на кожен ремък, който минаваше през главата й, докато едната й обица репичка, беше закачена за втори ремък, който минаваше през челото й.

-Погледни това - каза Хари.

-Прелестно - отговори Рон - Изненадан съм, че не беше така на сватбата.

Те чуха предната врата да се затваря и след момент Ксенофилиус се качи по спираловидните стълби и дойде при тях, неговите тънки крака сега бяха обути в ботуши, носейки поднос с чаши и пушещ чайник.

-А, вие сте забелязали моето животно откритие. - каза той и посочи към статуята в ръцете на Хърмаяни. - Моделирано по подобие на главата на Роуина Рейвънклоу. "Има ли нейде дар по-голям от ум бърз, пъргав и прям." Той посочи предметите, които приличаха на тръби за уши. - Това са Хапливи Бързоблаци - премахват всички смущения около главата на мислещия. Ето- той посочи към малките крилца - дълга шапка с перка, за да издигне нивото на ума. И най-накрая - той посочи към оранжевата репичка,- летящата слива, за да повиши възможността да приемаме свръхестественото.

Ксенофилиус се върна към таблата, която Хърмаяни беше успяла да закрепи на извитата маса.

-Мога ли да ви предложа отвара от стражеви корен? - каза Ксенофилиус. - Правим си я сами.

Когато започна да сипва от течността, която се оказа тъмнолилава, Ксенофилиус добави:

-Луна е отвъд моста Боушън, повече от развълнувана е, че сте тук. Няма да се бави много, скоро ще налови достатъчно риби-гълтачи, за да направя супа за всички. Сега -каза той и премахна люлеещата се купчина от вестници .- Как мога да ви помогна, г-н Потър?

-Ами - каза Хари като погледна към Хърмаяни, която кимна насърчително - Става въпрос за символът, който носехте на сватбата на Бил и Фльор, г-н Лъвгуд. Чудехме се какво означава.

Ксенофилиус вдигна вежди и каза:

-Да не би да имате впредвид знака на Реликвите на смъртта?

* Иръмпент (Erumpent) - сиво, приличащо на носорог четириного, живеещо в Африка. Рогът му съдържа силно избухливо гориво. Има дебела и дълга, подобна на въже, опашка, която отблъсква скрити магии. Не нападат, освен ако не са силно провокирани.

Глава 21

Историята на тримата братя

- Реликвите на смъртта?

-Точно така - каза Ксенофилиус. - Не сте чували за тях? Не съм изненадан. Много, много малко магьосници вярват. Доказателство е онзи млад мъж на сватбата на брат ти, който си разпукваше ставите на главата - той кимна към Рон, - който ме нападна за това, че нося символа на известен черен магьосник. Какво невежество! Няма нищо зловещо, свързано с реликвите - поне не и в прекия смисъл. Някои хора просто използват символа, за да открият други вярващи, с надеждата че те могат да им помогнат в Търсенето.

Той разбърка няколко бучки захар в своята отвара от стражеви корен и отпи малко.

- Съжалявам. - каза Хари. - Аз все още не разбирам.

За да бъде любезен, той също отпи една глътка от своята чаша и почти си запуши устата: веществото беше достатъчно отвратително, за да си помислиш, че някой е втечнил Всякаквовкусови бобчета с вкус на труп.

- Ами вижте, вярващите търсят реликвите на смъртта. - каза Ксенофилиус, хапейки устните си с видима признателност към отварата от стражеви корен.

- Но какво са реликвите на смъртта? - попита Хърмаяни.

Ксенофилиус сложи настрана празната си чаена чаша.

- Приемам, че сте запознати с "Историята на тримата братя".

Хари каза "Не", но Рон и Хърмаяни казаха едновременно "Да". Ксенофилиус кимна сериозно.

- Така, така, господин Потър, всичко започва с "Историята на тримата братя"....Имам копие някъде тук...

Той хвърли неясен поглед наоколо в стаята, върху купчината пергамент и книги, но Хърмаяни каза:

- Аз имам копие, господин Лъвгуд, ето го тук.

И тя извади книгата The Tales of Beedle the Bard от малката чанта, украсена с мъниста.

- Оригиналът? - попита Ксенофилиус настървено и когато тя кимна, каза. - Добре тогава, защо не я прочетеш на глас? Най-добрият начин да бъдем сигурни, че всички разбираме.

- А...добре - каза Хърмаяни нервно. Тя отвори книгата и докато се покашляше, Хари видя най-отгоре на страницата символа, който търсеха. Тя започна да чете.

- "Имало едно време трима братя, които пътували по самотен, ветровит път по здрач..."

- Посред нощ, мама винаги така казваше - каза Рон, който сложи ръце зад главата си и се приготви да слуша.

Хърмаяни му хвърли поглед, пълен с раздразнение.

- Извинявай, просто мислех, че е по-призрачно, ако е посред нощ. - каза Рон.

- Да, защото имаме нужда от още повече страх в живота си! - каза Хари, преди самия той да спре. Ксенофилиус не изглеждаше да внимава особено, а гледаше навън през прозореца към небето. - Продължавай, Хърмаяни.

И Смъртта им проговорила..."

- Това е приказка, Хари!

- Точно така, извинявай. Продължавай.
- " И Смъртта им проговорила. Тя била ядосана, защото била измамена от трите нови жертви, пътниците обикновено се давели в реката. Но Смъртта била лукава. Тя се престорила, че поздравява тримата братя за тяхната магия и казала, че всеки е спечелил награда затова, че е бил достатъчно умен да й се изплъзне.

И така най-големият брат, който бил войнствен мъж, поискал магическа пръчка, по-могъща от всяка съществуваща досега: пръчка, която винаги да печели дуели за своя собственик, пръчка, достойна за магьосник, надвил Смъртта. Така че, Смъртта отишла до един бъзов храст на брега на реката, изработила пръчка от клоните му и я дала на най-възрастния брат.

Тогава вторият брат, който бил арогантен човек, решил, че иска да унижи Смъртта още повече и поискал силата да връща другите от Смъртта. Смъртта вдигнала камък от речния бряг и го дала на втория брат и му казала, че камъкът има силата да съживява мъртвите.

И тогава Смъртта попитала третия, най-малък брат, какво иска. Най-малкият, който бил и най-скромен и най-мъдър сред братята, не се доверявал на Смъртта. Така че той поискал нещо, което да му позволи да си тръгне от това място, без да бъде последван от Смъртта. И Смъртта, с особено нежелание, му подала собствената си мантия невидимка.

- Така може да дебне хората - каза Рон. - понякога тя се отегчава да тича след тях, размахвайки ръце, крещейки....извинявай, Хърмаяни.

Когато му дошло времето, братята се разделили, всеки в своята посока.

Първият брат пътувал още една седмица и достигнал до отдалечено село, издирвайки магьосник, с когото бил във вражда. Естествено, със Старшата пръчка като негово оръжие, той не можел да загуби дуела с този магьосник. Оставяйки своя враг мъртъв на пода, най-възрстният брат отишъл в една страноприемница, където се похвалил с мощта на своята пръчка, която самият той бил откраднал от Смъртта и как го правела напобедим.

Същата вечер друг магьосник пропълзял дебнешком при най-стария брат, след като той си легнал, пиян от виното. Крадецът взел пръчката и с добре премерено движение прерязал гърлото му.

И така Смъртта прибрала първия брат при себе си.

Междувременно, вторият брат пътувал към дома си, където живеел сам. Тук той извадил камъка, който съживява мъртвите, и го завъртял три пъти в ръката си. За негова изненада и удоволствие, фигурата на момичето, за което се е надявал да се ожени, преди нейната ненавременна смърт, се появила веднага пред него.

Тя все още била тъжна и хладна, отделена от него от завеса. Той мслел, че тя се е върнала в света на смъртните, но в действителност тя не принадлежала на това място и страдала. Накрая, вторият брат, полудял от безнадежден копнеж по нея, се самоубил, за да бъдат най-после заедно.

И така Смъртта прибрала втория брат при себе си.

Смъртта търсела третия брат с години, но била неспособна да го намери. Те се срещнали едва, когато, достигнал дълбока старост, той дал мантията невидимка на своя син. Тогава приветствал Смъртта като стар приятел и я последвал доброволно и като равни те напуснали този живот."
Хърмаяни затвори книгата. Мина минута или две преди Ксенифилиус да осъзнае, че тя е спряла да чете, тогава той отдръпна втренчения си поглед от прозореца и каза:

- Ами, ето ги.

- Извинете? - каза Хърмаяни объркана.

- Това са реликвите на Смъртта - каза Ксенофилиус.

Той взе едно паче перо от претрупаната маса и дръпна разкъсано парче пергамент от измежду книгите.

- Старшата пръчка - каза той и начерта права вертикална линия върху пергамента - Възкресяващият камък - той добави кръг на върха на линията - Мантията невидимка - завърши той, затваряйки линията и кръга с триъгълник, образувайки символа, от който толкова се интересуваше Хърмаяни. - Заедно - каза той. - Реликвите на смъртта.

- Но никъде не са споменати думите "Реликвите на смъртта" в историята - каза Хърмаяни.

- Ами, не, разбира се. - каза Ксенофилиус с вбесяващо самодоволство - Това е детска приказака, разказана по-скоро за забавление, отколкото да информира. Тези от нас, които разбират от тези работи, разпознават, че старата история се отнася за три предмета, или Реликви, които ако се съберат, ще направят притежателя си господар на смъртта.

Последва кратко мълчание, през което Ксенофилиус хвърли поглед през прозореца. Слънцето вече беше ниско в небето.

- Луна би трябвало скоро да улови достатъчно риби-гълтачи - каза той тихо.

- Когато казавате "господар" на Смъртта.... - каза Рон

- Господар - каза Ксенофилиус, размахвайки леко ръка. - Завоевател, покорител. Който термин предпочиташ.

- Но тогава...искате да кажете - каза Хърмаяни бавно и Хари можеше да се закълне, че тя се опитва да се отърве от целия скептицизъм в гласа си - че вярвате, че тези предмети, тези Реликви, наистина съществуват?

Ксенофилиус повдигна вежди отново.

- Ами, разбира се.

- Но - каза Хърмаяни и Хари беше сигурен, че тя се въздържа да повишава глас. - Господин Лъвгуд, как е възможно да вярвате?

- Луна ми е разказвала всичко за теб, млада госпожице - каза Ксенофилиус. - Подразбирам, че не си глупава, но си болезнено ограничена. Тесногръда. Със затворено мислене.

- Може би ти трябва да пробваш шапката, Хърмаяни - каза Рон, кимайки към нелепото украшение за глава. Гласът му трепереше от усилието да не се смее.

- Господин Лъвгуд - Хърмаяни започна отново - ние всички знаем, че съществуват неща като мантии невидимки. Те са рядкост, но съществуват. Но...

- А, но третата реликва е истинска Мантия невидимка, госпожице Грейнджър! Искам да кажа, че това не е пътна мантия с направена Обезвидяваща или Залеспяваща магия или такава, изплетена от козина от Демигиз*, която би скрила някого първоначално, но с годините прозрачността й се губи, докато стане матова. Ние говорим за мантия, която в действителност наистина прави носещия я невидим и работи вечно, давайки непроменливо и непрогледно укриване, без значение с какви заклинания я омагьосват. Колко манитии като тази сте виждали, госпожице Грейнджър?

Хърмаяни отвори уста да отговори, пак я затвори, изглеждайки по-объркана от всякога. Тя, Хари и Рон хвърлиха поглед един към друг и Хари знаеше, че те всички мислеха едно и също. Така се случи, че точно такава манития, за каквато говореше Ксенофилиус, се намираше в тази стая точно в този момент.

- Точно така - каза Ксенофилиус, сякаш ги беше разбил с някакъв основателен аргумент.- Никой от вас никога не е виждал подобно нещо. Собственикът й може, ако пожелае, да бъде безмерно богат или не!

Той погледна през прозореца отново. Небето сега беше обагрено в бледо розово.

- Добре - каза Хърмаяни смутено. - Да кажем, че Мантията съществува....ами камъка, господин Лъвгуд? Този, който нарекохте Възкресявашия камък?

- Какво за него?

- Как той може да бъде истински?

- Докажи, че не е! - каза Ксенофилиус.

Хърмаяни погледна възмутено.

- Но това, съжалявам, но това е напълно нелепо! Как е възможно да докажа, че не съществува? Нима очаквате да взема всички, всички камъчета по света и да ги изпробвам? Имам предвид, че вие бихте могли да претендирате, че нещо съществува, само въз основа на това, че никой не може да докаже, че не съществува!

- Да, вие бихте могла. - каза Ксенофилиус - Радвам се да видя, че отваряте съзнанието си малко повече.

- Т.е. Старшата пръчка - каза Хари бързо, преди Хърмаяни да отговори. - Вие мислите, че тя също съшествува?

- О, ами, в този случай има безкрайно много доказателства. - каза Ксенофилиус. - Старшата пръчка е Реликвата, която е най-лесна за проследяване, поради начина, по който преминава от ръка на ръка.

- Който е?

- Който се състои в това, че притежателят на пръчката трябва да я спечели от предишния й собственик, ако е предопределено да бъде нейн истински собственик. - каза Ксенофилиус. - Сигурно сте чули как пръчката е отишла при Егбърт Забележителния, след като е заколил Емерик Злия? Как Годлот умира в собственото си мазе след като синът му Хиъруорд взема пръчката от него? Ужасният Локсиас, който взема пръчката от Бараабас Деверил, когото е убил? Кървавата диря на Старшата пръчка е разплисната по страниците на "История на магията".

Хари погледна Хърмаяни. Тя се беше смръщила към Ксенофилиус, но не го опроверга.

- Значи, къде мислите, че е Старшата пръчка сега? - попита Рон.

- Уви, кой знае? - каза Ксенофилиус, като се вторачи в прозореца. - Кой знае къде лежи скрита Старшата пръчка? Дирята се губи при Аркус и Ливиус. Кой може да каже кой от тях наистина е победил Локсиас и е взел пръчката? И кой може да каже кой пък е победил тях? Историята, уви, не ни казва.

Последва пауза. Най-накрая Хърмаяни попита остро:

- Господин Лъвгуд, има ли семейство Певерал нещо общо с Реликвите на смъртта?

Ксенофилиус пак се обърна към тях, докато нещо премина бързо през паметта на Хари, без да може да се задържи. Певерал...той беше чувал това име и преди.

- Но ти ме заблуди, млада госпожице! - каза Ксенофилиус, седейки сега по-изправен в своя стол, ококорил очи към Хърмаяни. - Мислех, че си нова в Търсенето на Релкивите! Много от нас, Търсещите, вярват, че семейство Певерал има всичко, всичко общо с Реликвите!

- Кои са семейство Певерал? - попита Рон.

- Това беше името на гроба със знака върху него в Годрикс Холоу - каза Хърмаяни, гледайки все още Ксенофилиус. - Игнотус Певерал.

- Точно така! - каза Ксенофилиус, неговият показалец се вдигна педантично. - Знакът на Реликвите на Смъртта върху гроба на Игнотус е убедително доказателство.

- На какво? - попита Рон.

- На това, че тримата братя в историята са всъщност тримата братя Певерал - Антиок, Кадмус и Игнотус! Те са истинските притежатели на Реликвите.

С още един поглед към прозореца той стана, вдигна таблата и се насочи към спираловидното стълбище.

- Ще останете ли за вечеря? - попита той като отново изчезна долу. - Всички винаги искат рецептата за супата от пресни риби-гълтачи.

- Може би, за да я занесат в отделение "Натравяния" в Свети Мънго. - каза Рон тихо.

Хари изчака да чуе дали Ксенофилиус се движи долу в кухнята, преди да заговори.

- Какво мислиш? - попита той Хърмаяни.

- О, Хари, - каза тя изморено - това са куп безмислици. Не може да бъде това, което знакът наистина означава. Това е просто невероятния смисъл, който той му придава. Каква загуба на време!

- Аз мисля, че това е човекът, който ни донесе нагънатороги шнорхелоподобни квакльовци.