Първа Царуването на Черният Лорд

Циферблатът на радиото се завъртя и светлините зад панела за настройване изгаснаха. Хари, Рон и Хърмаяни все още сияеха. Чуването на познати, приятелски гласове бе необикновено ободряващо; Хари беше така привикнал към тяхната изолация, че бе забравил за другите хора, които се противопоставяха на Волдемор. Беше подобно на това да се събудиш от дълъг сън.

- Добре е, а? - каза весело Рон.

- Брилянтно - каза Хари.

- Толкова смело от тяхна страна. - каза въздишайки Хърмаяни, възхищавайки се. - Ако ги бяха намерили...

- Ами, те се местят, нали? - каза Рон. - Хареса ни...

- Но чухте ли това, което каза Фред? - попита възбудено Хари; сега, когато предаването беше приключило, неговите мисли се върнаха обратно към всичките му натрапчиви идеи за унищожение. - Той е навън! Той все още търси пръчката, знаех си!

- Хари...

- Хайде, Хърмаяни, защо ти си толкова непреклонна в приемането му. Вол...

- ХАРИ, НЕ!

- демор търси Старшата пръчка!

- Името е табу! - изрева Рон, скачайки на краката си, докато силен пукот прозвуча пред палатката. - Казах ти, Хари, казах ти! Не може да го казваме повече... Трябва да постявим защитата около нас... Бързо... Те така ни откриват...

Но Рон престана да говори и Хари знаеше защо. Опасноскопа на масата се беше изяснил и започна да се върти; те можеха да чуят гласовете, които се приближаваха и приближаваха: груби, напрегнати гласове. Рон извади Загасителя от джоба си и го щракна: Лампите им изгаснаха.

- Излезте от там с вдигнати ръце! - дойде стържещ глас в тъмнината. - Знаем, че сте вътре! Половин дузина пръчки сочат към вас и не ни е грижа кой ще прокълнем!

Глава 23
Имението на Малфой
Хари погледна към другите двама, сега вече имаха ясни очертания в тъмнината. Той видя пръчката на Хърмаяни извадена близо до лицето му. Чу се трясък, появи се бяла светлина и Хари се преви от болка, без да може повече да вижда. Той почувства как лицето му се подува бързо под ръцете му, докато се чуха тежки стъпки до него.

- Ставай, паразит.

Непознати ръце сграбчиха Хари грубо и го вдигнаха от пода, преди той да ги спре, някой тършуваше из джобовете му и махна части от пръчка. Хари сграбчи с изключително мъчение болезненото си лице, което чувстваше непознато под пръстите си - стегнато, подуто и отекло, все едно страда от някаква силна алергична реакция. Очите му се бяха намалили до големината на цепки, между които той трудно виждаше; очилата му паднаха извън палатката.

Всичко, което той можеше да види бяха неясните очертания на 4 или 5 души, борещи се с Рон и Хърмаяни.

- Махни се от нея!- извика Рон. Чу се невъобразим звук от удар на юмрук в плът (явно лице), Рон изрева от болка и Хърмаяни изпищя- Не! Оставете го на мира, оставете го на мира!

- На приятелят ти му ще му се случи нещо още по-лошо, ако е в моят списък,- каза ужасно познат, стържещ глас.- Апетитно момиче... какво угощение... Ще се насладя на тази нежна кожа...

Стомахът на Хари се преобърна. Той знаеше кой е това – Фенрир Грейбек (върколакът, който ухапа Бил, а и Лупин, когато е бил малък).

- Претърси палатката! - каза друг глас.

Хари беше с лице към пода. Тъп звук му подсказа, че Рон е хвърлен до него. Те можеха да чуят стъпки и трясъци; мъжът беше изхвърлил навън столовете от палатката и те я претърсваха.

- И така, да видим какво имаме тук, - каза злорадо Грейбек над главата му и Хари беше обърнат по гръб. Лъч светлина от някаква пръчка падна върху лицуто му и Грейбек се засмя.

- Какво е станало с теб, грознико?

Хари не отговори веднага.

- Попитах,- повтори Грейбек и Хари получи удар в диафрагмата, който го накара да се превие от болка. - какво е станало с теб?

- Ужилване от пчела. - измърмори Хари.

- Да, прилича на това. - каза втори глас.

- Как се казваш? - изръмжа Грейбек.

- Дъдли. - каза Хари.

- А първото ти име?

- Върнън. Върнън Дъдли.

- Провери в списъка, Скабиор. - каза Грейбек и се обърна към Рон. - А твоето име какво е, червенокоско?

- Стан Шънпайк. - каза Рон.

- Ние го познаваме. Той има малко работа с нас. - каза мъжът, наречен Скабиор.

Чу се нов тъп звук.

- Аз съм Барди - каза Рон, и Хари видя, че устата му беше пълна с кръв. - Бард Уизли.

- Уизли? - ядоса се Грейбек. - Значи си роднина на онези предатели, даже и да не си мътнород. И последно твоята малка, сладка приятелка . . .

Удоволствието в гласа му накара Хари да настръхне.

- Кротко, Грейбек. - каза Скабиор, надвиквайки подигравките на другите.

- О, никого няма да хапя още. Нека видим дали тя ще си спомни името си по-бързо от Бард. Коя си ти, момиченце?

- Пенелопе Клиъруотър. - каза Хърмаяни. Тя звучеше изплашено, но уверено.

- Какъв е кръвният ти статут?

- Нечистокръвна. - Каза Хърмаяни.

- Това лесно може да се провери, - каза Скабиор. Но всички ми изглеждате все още на ученици .

- Ние напуснахме, - изфъфли Рон.

- И решихте да отидете на къмпинг? И си мислехте, само за забавление, да използвате името на Черния лорд? - попита Скабиор.

- Не за забавление, - каза Рон. - Случайно.

- Случайно? - избухнаха още повече подмятания и подигравки.

- Знаеш ли кой е свикнал да използва името но Черния лорд, Уизли? - викна Грейбек, - Орденът на Феникса. Говори ли ти нещо това?

- Не.

Някой дръпна рязко нагоре косата на Хари, влачи го малко, пусна го отново да седне, после започна да го връзва гръб в гръб с други хора. Хари беше още полу-сляп, трудно виждаше нещо през подутите си очи. Когато и последният непознат си отиде, Хари прошепна на другите затворници.

- Някой все още да има пръчка?

- Не. - казаха Рон и Хърмаяни от двете му страни.

- Вината е изцяло моя. Аз казах името. Съжалявам.

- Хари?

- Дийн?

- Не малък улов за една нощ. - каза Грейбек, докато чифт подковани ботуши маршируваха близо до Хари и те чуваха още трясъци от вътрешността на палатката. - Мътнород, избягал таласъм и тези кръшкащи. Провери ли имената им в списъка вече, Скабиор? - изръмжа той.

- Да. Тук няма Върнън Дъдли, Грейбек.

- Интересно, - каза Грейбек. - Това е интересно.

Той се наведе до Хари, който гледаше през безкрайно малките дупки между подутите му клепачи, едно лице покрито със сплъстена сива коса и мустаци, със заострени кафяви зъби и възпаления в края на устата му. Грейбек миришеше като върха на кулата, когато Дъмбълдор умря: на мръсно, мухлясало и на кръв.

- И така, ти не си търсен, нали, Върнън? Или си в списъка под друго име? В кой дом си в Хогуортс?

- Слидерин, - автоматично каза Хари.

- Смешно, всички си мислят, че ние искаме да чуем точно това.- Скабиор излезе от сенките и гледаше зловещо. - Но никой от тях не можеше да ни каже къде е общата им стая.

- Тя е в подземието. - ясно отговори Хари. - Влиза се през стена. Пълно е с черепи и разни такива неща и е под езерото, затова всичко е в зелена светлина.

- Така, така, изглежда наистина си хванахме малък Слидеренец. - каза Скабиор. - Това е добре за теб, Върнън, защото там няма много мътнороди. Кой е баща ти?

- Работи в Министерството, - излъга Хари. Той знаеше, че цялата му история ще се срине с малко разследване, но от друга страна, разполагаше само с това, докато лицето му си върнеше обичайния вид, преди да го разпознаят. - Отдел за магически инциденти и катастрофи.

- Знаеш ли, Грейбек, - каза Скабиор. - Мисля, че там ще открием Дъдли.

Хари трудно дишаше: Можеше ли късмета, абсолютния късмет да ги измъкне невредими от това?

- Добре, добре. - каза Грейбек и Хари долови нотка на безпокойство в този груб глас, и знаеше, че Грейбек се чудеше какво ще му се случи наистина ако само нападне син на министерски служител. Сърцето на Хари биеше силно срещу въжетата около ребрата му; нямаше да се изненада ако Грейбек можеше да види това туптене. - Ако ми казваш истината, грознико, няма защо да се страхуваш от пътуване до Министерството. Очаквам баща ти да ни се отблагодари само за това, че сме те взели.

- Но, - каза Хари, като устата му пресъхна, - ако просто ни пуснете...

- Хей! - викна някой от палатката. - Виж това, Грейбек! - Тъмна фигура се раздвижи до тях и Хари видя как нещо сребърно проблесна в ръцете им. Те бяха намерили меча на Грифиндор.

- Мнооого добре, - каза Грейбек одобрително, вземайки го от другаря си. - О, много добре, наистина. Виж, това е изработено от таласъми. От къде сте го взели?

- На баща ми е, - излъга Хари, надявайки се, че е прекалено тъмно за да може Грейбек да види името, гравирано точно под дръжката. - Взехме го, за да режем дърва за огъня.

- Чакай малко, Грейбек! Дай това на Лорда!

Когато каза това, белегът на Хари силно го заболя. Много по ясно, отколкото всичко около него, Хари видя сграда с кули, зловеща крепост, смолисто черна и забранена: внезапно мислите на Волдемор отново бяха станали пределно ясни, той грееше пред една огромна сграда с чувство на еуфоричен успех . . . Толкова близо. . . Толкова близо . . .

С голямо усилие Хари затвори ума си за мислите на Волдемор, връщайки се при вързаните Рон, Хърмаяни, Дийн и Грипхук, слушайки Грейбек и Скабиор.

- Хърмаяни Грейнджър, - казваше Скабиор, - мътноротът, който пътува с Хари Потър.

Белегът на Хари гореше и той полагаше огромни усилия за да остане в настоящето, а не в ума на Волдемор. Хари чу скърцането от ботушите на Грейбек, докато той се навеждаше надолу пред Хърмаяни.

- Знаеш ли какво, малко момиченце, тази на снимката прилича доста на теб.

- Не съм! Не съм аз!

Уплашеният писък на Хърмаяни беше по-лош от признание.

- ... който пътува с Хари Потър - повтори Грейбек тихо.

Белегът на Хари беше изключително болезнен, но той се бореше с всички сили да се отскубне от мислите на Волдемор. Сега повече от всякога беше важно да остане със своето собствено съзнание.

- Е, това променя нещата, нали? - прошепна Грейбек. Никой не проговори. Хари чувсваше, че похитителите ги наблюдават, замръзна и усети ръката на Хърмаяни да трепери. Грейбек направи няколко стъпки до Хари, наведе се и се вгледа в размазаните му черти.

- Какво е това на челото ти, Върнън? - попита той меко, отвратителният му дъх влезе в ноздрите на Хари, когато той пипна с мръсния си пръст белега.

- Не го пипай! - извика Хари, мислейки, че няма да издържи на тази пронизваща болка.

- Мислех, че носиш очила, Потър? - каза Грейбек.

- Намерих очила в палатката! - излая един от Похитителите, спотайвайки се в тъмното.

Грейбек чакаше и няколко секунди по-късно очилата на Хари бяха отново на лицето му. Похитителите се бяха приближили и се взираха в него.

- Той е! - извика рязко Грейбек. - Хванали сме Потър!

Те отстъпиха няколко крачки назад, смаяни от това, което са направили. Хари все още се бореше да остане в настоящето, в собствената си глава и не можеше да каже нищо. Отделни фрагменти се появявяха на повърхността на ума му.

Той беше скрит от големи стени в черна крепост.

Не, той беше Хари, вързан и без пръчка, в голяма опасност-

-гледаше и гледаше от най-високият прозорец, на най-високата кула-

Той беше Хари и те обсъждаха съдбата му на висок глас.

- Време е да отидем в Министерството!

- По дяволите Министерството. - изръмжа Грейбек. - Те ще ни го вземат и ние нищо няма да получим. Предлагам да го занесем на Вие-знаете-кой.

- Можеш да го призовеш? Тук? - каза Скабиор със страхопочитание.

- Не, - озъби се Грейбек, - Не мога - те казаха, че той използва дома на Малфой като база. Ще занесем там момчето.

Хари знаеше защо Грейбек не призовава Волдемор. На върколака вероятно е разрешено да носи мантия на Смъртожаден, но само най-близкото обкръжение на Волдемор носеха черния знак: на Грейбек явно не му беше оказана такава чест.

Белегът на Хари отново гореше - и той се озова отново но върха но кулата.

- . . . абсолютно сигурен ли си, че е той? 'Щото ако не е , Грейбек, ние сме мъртви.

- Кой е началникът тук? - изръмжа Грейбек. - Казах, че е Потър, и той и неговата пръчка - това са 200 000 галеона! Но ако вие сте твърде мекушави, за да продължите с мен... Добре. Пожелавам ви късмет и вземам момичето!

Прозорецът беше като процеп в черната скала, но достатъчно голям да влезе човек . . . Скелетоподобна фигура беше едва видима и завита в одеало... Мъртва или спяща... ?

- Добре! - каза Скабиор. - Добре, всички сме с теб! А останалите, Грейбек, какво да ги правим?

- Може и от тях да вземем доста. Имаме мътнород - това са още 10 галеона. Дай ми и меча. Ако е с истински рубини, значи е малко съкровище.

Затворниците бяха изправени на краката си. Хари можеше да чуе дишанито но Хърмаяни - бързо и уплашено.

- Дръж здраво и се увери, че е стегното. Аз ще се заема с Потър! - каза Грейбек, хващайки кичур от косата на Хари. Хари можеше да почувства дългите му жълти нокти да драскат скалпа му. - На три! 1, 2, 3

Те изчезнаха, вземайки затворниците с тях. Хари се бореше, опитвайки се да махне ръката на Грейбек, но беше безнадежно: Рон и Хърмаяни бяха вързани здраво до него, а белегът продължаваше още повече да го боли, докато той се промъкваше през прозореца като змия и влизаше в осветена стая, подобна на килия.

Затворниците се наклониха един към друг. Очите на Хари, които все още бяха отекли, привикнаха към тъмнината и той видя големи, ковани желязни порти. Почувства малко облекчение. Най-лошото не се бе случило. Волдемор не беше тук. Той беше, Хари знаеше, на върха на онази кула, в онази странна крепост. Но колко време щеше да отнеме на Волдемор да дойде до тук, след като разбере, че Хари е тук, беше друг въпрос...

Един от похитителите стигна до портите и ги разтресе.

- Как да влезем? Заключено е, Грейбек!

Желязото се раздвижи и образува страшно лице, което проговори с ехтящ, метален глас. - Кажете целта си!

- Водим Потър! - изръмжа триумфално Грейбек. - Заловихме Хари Потър!

Портите се отвориха.

- Хайде! - каза Грейбек на другите и затворниците бяха въведени през портите и продължиха по пътя между високия жив плет. Хари видя призрачно бяла фигура над него и осъзна, че това е паун - албинос. Хари позволи на болката в белега да го надвие за момент, за да знае какво прави Волдемор...

Измършавялата фигура се раздвижи под одеалото си и се обърна към него, очни ябълки като на скелет сe... Немощният човек седна, ужасно хлътналите очи се спряха на него и после Волдемор се усмихна. Повечето от зъбите му ги нямаше...

- И така, ти дойде. Знаех, че ще дойдеш... един ден. Но твоето пътуване беше безполезно.

- Лъжеш!

Докато гнева на Волдемор пулсираше в него, белегът на Хари заплашваше да се разцепи от болка и той внезапно дръпна ума си в своето собствено тяло, борейки се да остане в настоящето.

Внезапно всички бяха огряти от светлина.

- Какво е това? - каза студен женски глас.

- Тук сме, за да видим Лорда! - раздразнено отговори Грейбек.

- Кой си ти?

- Познаваш ме! - Усещаше се негудование в гласа на върколака. - Фенрит Грейбек! Ние заловихме Хари Потър!

Грейбек сграбчи Хари и изтегли лицето му към светлината.

- Знам, че е подут, г - жо, но е той! - заговори с тънък глас Скабиор. - Ако погледнете отблизо, ще видите белега. И това тук, виждате ли момичето? Мътнородът, който пътува с него, г-жо. Няма съмнение, че е той, ние взехме и пръчката му! Ето я, г-жо.

През подутите си клепачи Хари видя как Нарциса Малфой разглежда подробно подутото му лице.

- Внесете ги вътре, - каза тя.

Хари и другите бяха избутани във вестибюл, покрит с портрети.

- Последвайте ме, - каза Нарциса, водейки ги през стаята. - Синът ми Драко си е вкъщи за Великден. Ако това е Хари Потър, той ще го разпознае.

Светлината в стаята ги заслепи; дори със своите почти затворени очи, Хари можеше да види огромните пропорции на тази стая. Кристален полилей се люлееше от тавана, още портрети на тъмно-виолетовите стени. Две фигури станаха от столовете пред камината.

- Какво е това?

Отвратителният познат, провлачен глас на Луциас Малфой прозвуча в ушите на Хари. Той вече се паникьоса. Не виждаше начин да се измъкне и страхът, че скоро няма да може да отблъсква мислите на Волдемор, нарастваше заедно с изгарящата болка в белега.

- Те казват, че са хванали Потър, - каза студеният глас на Нарциса. - Драко, ела тук. Хари не посмя директно да погледне към Драко, но го видя отстрани; слаба, висока фигура ставаше от стола, бледо лице под светло руса коса.

Грейбек обърна затворниците и Хари застана точно под полилея.

- Е, момче? - попита рязко върколака.

Хари беше срещу огледало близо до камината. За пръв път можеше да види отражението си. Лицето му беше огромно, лъщящо и розово.Черната му коса достигаше раменете и образуваше тъмна сянка около челюстта. Ако не знаеше кой стои отсреща щеше да се чуди кой носи очилата му. Реши да не говори и да избягва контакта очи в очи с приближаващия се Драко.

- Е, Драко? - каза Луциас Малфой с нотка на нетърпение в гласа. - Той ли е? Това Хари Потър ли е?

- Не мога - не мога да бъда сигурен, - каза Драко. Той поддържаше дистанция от Грейбек и изглеждаше толкова уплашен да погледне Хари, колкото и той него.

- Погледни по-внимателно, погледни! Виж отблизо!

Хари никога не беше чувал Луциус Малфой толкова развълнуван.

-Драко, ако ние занесем Потър на Черният лорд, всичко ще бъде простено.-

-Да не забравяме кой точно го хвана, нали, г-н Малфой?- каза Грейбек заплашително.

-Разбира се, разбира се!- каза Луциус нетърпеливо. Той отиде до Хари, толкова близо, че момчето можеше да види безжизненото му, бледо лице в детайли дори и през подутите си очи.

-Какво сте му направили?- Луциус попита Грейбек.

-Не сме ние.

Сивите очи на Луциус оглеждаха челото на Хари.

-Има нещо тук,- прошепна. -може и да е белег. . .- Драко, ела тук, погледни по-внимателно! Какво мислиш?

Хари видя лицето на Драко отблизо, точно до това на баща му. Те си приличаха изключително много, с изключение на погледа - бащата гледаше с вълнение, докато изражението на Драко беше пълно с отвращение и дори страх.

-Не знам,- каза той и се върна отново до камината, където майка му стоеше и наблюдаваше.

-По-добре е да сме сигурни, Луциус,- каза Нарциса на съпруга си със студения си, ясен глас. -Абсолютно сигурни, че това е Потър, преди до повикаме Черния лорд... Те казват така- - тя погледна внимателно в пръчката - -но той не отговоря на описанието но Оливандър... Ако сгрешим и извикаме Черния Лорд тук за нищо... Помниш ли какво направи той на Долохов и Роул ?

-Какво ще правим с мътнорода, тогава?- изръмжа Грейбек и обърна затворниците така, че светлината падна върху Хърмаяни.

-Чакай,- каза Нарциса остро. -Да - да, тя беше в магазина на мадам Молкин с Потър! Виж, Драко, това не е ли Грейнджър?

-Аз... може би... да.

-Но тогава това е момчето на Уизли!- извика Луциус, приближавайки до лицето на Рон. -Те са, приятелите на Потър - Драко, виж го, не е ли сина на Артър Уизли, как му беше името?

-Да,- каза Драко отново, оставайки с гръб към затворниците. -Може да е той.-

Вратата зад Хари се отвори. Проговори жена и звукът от гласа й накара Хари да се страхува още повече.

-Какво е това? Какво е станало, Сиси?

Белатрикс обиколи бавно затворниците и спря отдясно на Хари, взирайки се в Хърмаяни .

-Но сигурно ли е ,- каза тя тихо, -че е мътнород? Че е Грейнджър?

-Да, да това е Грейнджър!- кресна Луциус, -И до нея, мислим, че е Потър! Потър и приятелите му, хванати най - после!

-Потър?- изпищя Белатрикс и се обърна към Хари, за да го погледне по-добре. -Сигурен ли си? Е, добре тогава, Черният лорд трябва да бъде незабавно информиран!- Тя дръпна левия си ръкав: Хари видя черния знак да гори върху ръката й, и знаеше, че като го докосне ще призове обичния си господар.

-Аз щях да го извикам!- каза Луциус и ръката му хвана китката на Бела, пречейки и да докосне черния знак. -Аз ще го призова, Бела. Потър е в моят дом и смятам, че това е мое право.

-Твое право!- изрече тя подигравателно, изтръгвайки китката си от неговото хватка. -Ти загуби правата си, когато загуби пръчката си, Луциус! Как смееш! Махни си ръцете от мен!

Тя спря да се бори и черните и очи се спряха върху нещо, което Хари не можеше да види. Радостен от нейната капитолация, Луциус отблъсна на свой ред ръката и и вдигна ръкава си.

-Спри!- изкрещя Бела, -Не го докосвай или всички ще умрем, ако Черния лорд пристигне сега!

Луциус замръзна. Белатрикс заобиколи Хари и изчезна от полезрението му.

-Какво е това?- чу я да пита.

-Меч,- изскиптя един от Похитителите.

-Дай ми го.-

-Не е ваш ,госпожо, той е мой, тъй като аз го намерих.

Имаше трясък и блесна червена светлина; Хари знаеше, че крадецът беше замаян. Имаше рев на гняв от неговите другари : Скабиор замаха с неговата пръчка.

-Каква игра играеш, жено?

-„Вцепени се - изпищя тя , - Вцепени се!

Не й бяха равностойни, въпреки че бяха четирима: тя беше вещица, както Хари знаеше, с изумително умение и никаква съвест. Те изпопадаха на място, всички с изключение на Грейбек, който беше принуден да коленичи с разпънати ръце. С ъглите на очите си, Хари видя Белатрикс да натиска върколака с меча на Грифиндор, хванат здраво в нейната ръка, а нейното лице беше бледо като восък.

-От къде взе този меч?- прошепна на Грейбек, докато хвърляше пръчката му надалеч.

-Как смееш?- озъби се той, защото устата беше единственото нещо, което можеше да движи. -Освободи ме, жено!

-Къде намери този меч?- повтори тя, размахвайки го пред лицето му, -Снейп го изпрати в моя трезор!-

-Беше в палатката им,- изръмжа Грейбек. -Освободи ме, казах!

Освобождавайки само него, другите бяха зашеметени.

-Драко, изведи тази измет навън,- каза Бела. -Ако нямаш смелост да ги довършиш, остави ги за мен на двора.

-Не смей да говориш така на Драко!- каза ядосано Нарциса, но Бела изпищя.

-Мълчи! Ситуацията е много по-сложна, отколкото можеш да си представиш, Сиси! Имаме много сериозен проблем! Ако това наистина е Потър, той не трябва да бъде нараняван,- каза тя повече на себе си, отколкото на другите. -Черният Лорд желае сам да се разправи с Потър... Но ако той е открил... Аз трябва... Аз трябва да знам...-

Тя се обърна отново към сестра си.

-Затворниците трябва да бъдат преместени в подземието, докато измисля какво да правя!

-Това е моята къща, Бела, и ти не можеш да даваш заповеди в...

-Направи го! Нямаш представа в каква опасност сме!- изпищя Белатрикс. Тя изглеждаше страшно ядосана; малка огнена струя излезе от пръчката и и прогори дупка в килима на пода.

Нарциса се поколеба за момент, после нареди на върколака.

-Отнеси тези затворници долу в мазето, Грейбек.

-Чакай,- каза остро Белатрикс. -Всички освен... освен мътнорода.

-Не!- извика Рон. -Вземете мен, задръжте мен!- Белатрикс го удари през лицето: думите и ехтяха из цялата стая.

-Ако тя умре, няма да има въпроси, теб ще взема след нея,- каза тя. -Кръвните изменници са следващите в моя списък. Заведи ги долу, Грейбек, и се увери, че никой няма да им посяга – още не.

Тя хвърли пръчката на Грейбек към него, после извади къс, сребърен нож под мантията си. Тя освободи Хърмаяни, хвана я за косата и я довлачи до средата на стаята, докато Грейбек отвеждаше другите долу с помощта на пръчката си.