Първа Царуването на Черният Лорд

Професор Макгъонагол се надигна и нейните малки кръгли светещи очи огледаха стаята. Два пъти попаднаха на мястото, където Хари и Луна стояха.

- Можем да го препишем на децата - каза Амикус, неговото прасешко лице внезапно придоби коварен вид. - Да, това ще направим. Ще кажем, че Алекто е нападната от децата, тези деца там горе - той погледна на горе към звездния таван на спалните. - И ние ще кажем, че те са я принудили да докосне знака си и за това има фалшиво известие. Той може и да ги накаже. Някакви деца, повече или по малко, каква е разликата.

- Единствено разликата между истината и лъжата, мъжеството и страха- каза професор Макгонагъл, която бе пребледняла. -Разлики, които ти и сестра ти отказвате да признаете. Но нека ти кажа нещо. Ти няма да се възползваш от учениците на "Хогуортс". Няма да го приема.

- Моля?

- Не е сега момента, в който ще изпълнявам нарежданията ви, Минерва Макгонагол. Времето ви свърши. Сега ние заповядваме и ако не ме пуснеш ще си платиш.

И той се изплю в лицето и.

Хари отхвърли мантията, извади пръчката си и каза:

- Не трябваше да го правиш.

Когато Амикус се обърна Хари извика- Круцио!

Смъртожадният бе повдигнат за краката. Той започна да се гърчи като нарисуван, ревеше от болка, а после се чу хрущене и чупене на стъкло, той се блъсна отстрани на шкафа и после се удари в стълбите.

- Виждам какво е имала предвид Белатрикс - каза Хари, а кръвта нахлуваше мозъка му - трябва наистина да го искаш.

- Потър! - прошепна професор Макгонагол като се хвана за сърцето. – Потър, ти си тук! Какво? Как? - опита се да се отдръпне тя. – Потър, това беше глупост.

- Той се изплю върху вас- каза Хари.

- Потър аз ... това беше много ... храбро от твоя страна ... не разбираш ли?

- Разбирам- увери я Хари, някак той успя да не се поддаде на паниката й. - Професор Макгонагол, Волдемор идва насам.

- О, разрешено ли ни е да казваме името - попита Луна, докато дърпаше мантията от себе си. Появяването на втори човек изглежда претовари професор Макгъонагол, която политна назад, падна в близкия стол и се хвана за яката на своята стара мантия.

- Не вижам разлика в това как го наричаме- каза Хари на Луна. - Той вече знае къде съм.

С горната част на мозъка на Хари, частта свързана с гнева и горящия белег, можеше да види как Волдемор плува в езерото с призрачно зелена лодка. Той почти бе стигнал до острова, където бе медальона.

- Ти трябва да бягаш- прошепна професор Макгонагол. – Сега, Потър, колкото можеш по-бързо.

- Не мога- каза Хари. - Има нещо, от което се нуждая. Знаете ли къде е Диадемата на Рейвънклоу?

- Д-Диадемата на Рейвънклоу? Разбира се, че не ... тя е изгубена от векове. Потър, да влезеш в замъка е било пълна лудост от твоя страна.

- Трябваше- каза Хари. - Тук има нещо важно, което трябва да намеря и може би е диадемата ... ако можеше да поговоря с професор Флитуик.

Чу се движение и звънтене на стъкло. Амикус се изправяше. Преди Хари и Луна да са направили нещо, професор Макгъонагол насочи пръчката си към замаяния Амикус и каза:

- Империо.

Амикус се изправи, мина покрай сестра си, вдигна пръчката й, отиде покорно при професор Макгъонагол, и я даде заедно със своята, а после легна до Алекто. Професор Макгъонагол отново размаха пръчката си и от нея се изтреля сребърно въже което уви Амикус и Алекто здраво един за друг.

- Потър - каза професор Макгонагол, обръщайки се с лице към него, оставяйки Алекто и Амикус с безразличие. - Ако този, който не бива да се назовава наистина знае, че си тук.

След като каза това Хари почувства гняв, сякаш от психическа болка и почервеня, почувства как белега му гори, за секунда гледаше в леген изпразнен от отварата и видя, че няма златен медальон, който да лежи там в безопасност.

- Потър, добре ли си - каза глас и Хари се съвзе. Той бе уловен от Луна, за да не падне.

- Професоре, времето ни свършва, Волдемор се приближава. Изпълнявам поръката на Дъмбълдор, трябва да разбера какво иска да намеря. Но трябва да изведем учениците, докато претърсвам замъка. Волдемор иска мен, но няма да го интересува дали ще убие още много или малко, не и сега ... не и сега когато знае, че атакувам хоркруксите. - Завърши Хари наум.

- Изпълняваш поръките на Дъмбълдор- повтори професор Макгонагол с почуда. Тя се изправи в целия си ръст:

- Ние ще охраняваме, докато претърсваш за този предмет.

- Ще успеете ли ?

- Мисля, че да - каза тя сухо - ние учителите сме до известна степен добре с магията, ти го знаеш. Сигурна съм, че ще успеем да ги задържим отвън, ако покажем най-доброто от себе си. Разбира се, професор Снейп ще се опита да направи нещо ...

- Дайте ми ...

- ... и ако "Хогуортс" е обсаден от Черния лорд, ще е препоръчително да изведем колкото се може повече невинни хора. Пудролинийте са под нблюдение, а магипортирането е невъзможно.

- Има път - каза бързо Хари и им разказа за пътя до Хогсмийт.

- Потър, говорим за стотици ученици.

- Знам, професоре, но ако Волдемор и смъртожадните са концентрирани върху границите на замъка те няма да са заинтересовани кой се магипортира извън Хогсмийт.

- Има нещо вярно в това - съгласи се професор Макгонагол.

Тя насочи пръчката си към двамата и сребърното въже отпусна телата им, уви се около тях от само себе си и ги вдигна във въздуха, където те висяха под синьо златния таван като две големи грозни морски създания.

- Ела, трябва да предупредим останалите настойници на домовете. Ти по-добре се скрий под мантията.

Те тръгнаха към вратата и професор Макгонагъл вдигна пръчката си. От крайчеца й изкочиха три сребърни котки с шарки около очите наподобяващи очила, патронусите хукнаха напред, изпълвайки спираловидното стълбище със сребърна светлина, професор Макгъонагол, Хари и Луна побързаха надолу. В коридора те се втурнаха и патронусите ги оставиха един по един. Те преминаха още два етажа, когато се чу друг звук от стъпки. Хари, чийто белег все още му припарваше, ги чу първи. Той бръкна в торбата на врата си за Хитроумната карта, но преди да я вземе професор Макгонагол също разбра, че някой се присъединява към компанията им. Тя се спря, вдигна пръчката си като за дуел и попита:

- Кой е там?

- Аз съм- каза силен глас.

Зад една рицарска броня пристъпваше Сивъръс Снейп.

Омразата се надигна в Хари. Той забрави появяването на Снейп като известност, забрави как мазната му черна коса се спуска около бледото му лице, как черните му очи имаха мъртвешки поглед. Той не носеше нощница, но бе облечен с неговото обичайно черно наметало и също бе вдигнал пръчката си като за дуел.

- Къде са двамата Карол? - попита той ясно.

- Където сте им казали да бъдат предполагам, Сивъръс - каза професор Макгонагол.

Снейп се приближи, очите му попаднаха върху професор Макгъонагол и огледаха въздуха около нея сякаш знаеше, че Хари е там. Хари вдигна пръчката си готов да атакува.

- Бях предупреден - каза Снейп. - Предупреден бях, че Алекто е хванала натрапник.

- Наистина - каза професор Макгонагол. - И как получи това предупреждение.

Снейп направи леко движение с лявата си ръка, там където Черния знак бе издълбан върху кожата му.

- О, разбира се- каза професор Макгонагол. - Вие смъртожадните си имате начин, забравих.

Снейп се направи, че не я чува. Очите му продължаваха да оглеждат въздуха около нея и той идваше все по близо.

- Не знаех, че е нощ за патрулиране по коридорите, Минерва.

- Имаш някакви възражения?

- Просто се чудя, какво би те накарало да станеш от леглото в такъв късен час.

- Помислих, че съм чула безредица-каза професор Макгъонагол.

- Наистина, всичко изглежда спокойно.

Снейп я погледна в очите.

- Виждали ли сте Потър, Минерва. Защото ако сте, аз трябва да съобщя.

Професор Макгонагол се стрелна по-бързо отколкото Хари предполагаше, че може. Пръчката й рацепи въздуха, Снейп се изненада, но силата на защитното заклинание бе достатъчна да изкара професор Макгонагол от равновесие. Тя насочи пръчката си към факлата на стената и тя изхвръкна от скобите си. Хари помисли да прокълне Снейп, но бе принуден да дръпне Луна от пътя на едно Дисендио заклинания, което дойде като халка от огън, прелетя през коридора и налетя върху Снейп като ласо.

Не бе много силен огън, но една черна змия се изтреля с дим, тя се превърна в ножове само за секунда. Снейп се предпази от тях като премести една рицарска бтоня пред себе си, последван от силни звуци от сблъскване на метал един след друг, право в гърдите на бронята.

- Минерва- извика писклив глас.

Хари видя професор Спраут и Флитуик да бягат по коридора още по пижами с огромния професор Слъгхорн, задъхващ се след тях.

- Не - изписка Флитуик, вдигайки пръчката си - няма да убиваш повече в "Хогуортс".

Заклинанието на Флитуик уцели бронята, зад която се бе скрил Снейп. С тракане тя се съживи. Снейп трудно се освободи и я прати към атакуващите го. Хари и Луна трябваше да се дръпнат, за да я избегнат преди да се блъсне и разбие в стената. Хари погледна към битката. Снейп тръгна да бяга, а Макгонагол, Флитуик и Спраут бяха след него. Хари чу затръшването на вратата на класната и момент след това чу Макгонагъл да вика:

- Страхливец! Страхливец!

- Какво стана, какво стана? - попита Луна.

Те хукнаха по коридора, оставяйки мантията невидимка зад тях и влезнаха в класната стая където професор Макгонагол, Флитуик и Спраут стояха около счупен прозорец.

- Той скочи- каза професор Макгъонагол, когато Хари и Луна дотичаха в стаята.

- Искате да кажете, че е мъртъв? - Хари изтича до прозореца игнорирайки изненаданите викове от внезапното му появяване.

- Не, той не е мъртъв- каза горчиво прогесор Макгонагол. За разлика от Дъмбълдор той все още държеше пръчка ... изглежда е научил доста трикове от господаря си.

С ужас Хари видя в далечината огромна прилепоподобна фигура, преминаваща границата на "Хогуортс".

Чуха се тежки стъпки с голяма доза пуфтене. Слъгхорн току що бе пристигнал.

- Хари - задъха се той, разтривайки огромните си гърди под смарагдено зелена пижама. - Скъпото ми момче ... каква изненада ... Минерва ще ми убясните ли ... Сивиръс ... какво?

- Директора ни си взе кратка почивка - каза професор Макгъонагол, показвайки направената от Снейп дупка в прозореца.

- Професоре- извика Хари. Той можеше да води инферийте след него, той се качи в призрачно зелена лодка,която се блъсна в отсрещния бряг и Волдемор слезе от нея с желание за убийство в сърцето. – Професоре, трябва да барикадираме училището, той идва насам.

- Много добре. Този-който-не-бива да се назовава идва насам. - каза тя на другите учители. Спраут и Флитуик ахнаха. Слъгхорн се опря на стената. - Потър има да върши работа в замъка. Трябва да сложим всяка защита, на която сме способни върху мястото, докато Хари направи каквото трябва.

- Ти разбира се осъзнаваш, че нищо няма да задържи Ти-знаеш-кой задълго извън замъка- изписка Флитуик.

- Но можем да го забавим - каза професор Спраут.

- Благодаря ти, Помана - каза професор Макгонагол. - Предлагам да създадем основни защити на мястото. После да съберем учениците и да ги заведем в Голямата Зала. Много трябва да се евакуират, но тези, които са пълнолетни, остават да се бият, мисля, че това ни дава шанс.

- Съгласна съм- каза професор Спраут, вече бързайки към близката врата. - Ще се срещнем след двадесет минути в Голямата Зала с моя дом.

Когато излезе те я чуха как мърмори Тентакула, Дяволска примка. И Шангалупфодс ... да. Искам да видя как смъртожадните ще се борят с тях.

- Мога да действам от тук - каза Флитуик, макар че едва можеше да гледа навън. Насочи пръчката си към счупения прозорец и започна да мърмори сложни заклинания.

- Професоре - каза Хари, доближавайки малкия заклинател. - Професоре, съжалявам, че ви прекъсвам, но е важно. Знаете ли къде е диадемата на Рейвънклоу?

- Протего Хорибилис ... диадемата на Рейвънклоу - изписка Флитуик. - Малко мъдрост, Потър, винаги е от полза, но в тази ситуация...

- Исках да кажа знаете ли къде е? Виждали ли сте я някога?

- Да съм я виждал ли? Никой не я е виждал откакто е била изгубена.

Хари почувства смесица от отчаяние, разочарование и паника. Какво тогава бе хоркрукса?

- Ще се видим в Голямата зала с теб и твоите Рейвънколоуци, Филиус - каза професор Макгонагол и кимна на Хари и Луна да я последват. Те тъкмо затвориха вратата, когато Слъгхорн заговори гърлено:

- Моята дума е - изпуфтя той, блед и потен. - Какво да направим? Не съм много сигурен, че това е правилно, Минерва. Той ще намери начин да влезе, знаеш го, и всеки, който се опита да го спре ще е в голяма опасност ...

- Ще очаквам теб и слидеринци в голямата зала след двадесет минути - каза професор Макгонагол. - Ако решиш да напуснеш с учениците ти, няма да те спираме. Но ако някой от вас се опита да саботира съпротивата ни, тогава, Хорас, ще се бием до смърт.

- Минерва - каза той ужасен.

- Дойде момента Слидерин да покаже лоялността си - извика професор Макгонагол. - Отиди и събуди учениците си, Хорас!

Хари не остана да гледа как Хорас пелтечи. Той и Луна последваха професор Макгонагол, която застана посредата на коридора и вдигна пръчката си.

- Пиертотум ... какво, за бога, Филч, не сега.

Стария пазач току що бе дошъл, накуцвайки и крещейки:

- Ученици извън леглата! Ученици по коридора.

- Те трябва да са там, идиот такъв- извика професор Макгонагол. - Сега отиди и направи нещо важно! Намери Пийвс!

- П-Пийвс.

- Да, Пийвс, глупако, Пийвс. Не се ли оплакваше от него от около четвърт век? Отиди и го доведи веднага! И сега ... Пиертотум Локомотор - извика професор Макгонагъл.

Всички рицарски брони и статуи изкочиха от потавките си и от звуците от горния и долния етаж Хари разбра, че това се случва навсякъде.

- Хогуортс е застрашен- извика тя - Отидете на границите и ни защитавайте, изпълнете дълга си към Хогуортс.

Трополенето и викането от една групичка статуи стресна Хари, някои от тях бяха по-големи, други по-малки от него. Имаше животни и тракащи брони, държащи мечове и боздугани.

- Сега, Потър - каза професор Макгонагол - ти и госпожица Лъвгуд по-добре се върнете при приятелите си и ги заведе до голямата зала. А аз ще събудя останалите грифиндорци.

Те се разделиха на върха на следващото стълбище, Хари и Луна тръгнаха към скрития вход на Нужната стая. Докато тичаха те срещнаха група от ученици, повечето от тях обличаха пътни наметала върху пижамите си,насочвайки се надолу към Голямата зала с учители и префекти.

- Това беше Потър!

- Хари Потър!

- Видях го, заклевам се, току що го видях!

Най-накрая те пристигнаха на входа на Нужната Стая. Хари мина три пъти покрай фалшивата стена, която се отвори за да ги пусне, той и Луна тръгнаха надолу по стълбите.

Как ... ?

Когато стаята се показа, Хари се закова на мястото си. Стаята бе далеч по претъпкана от последния път, когато бе в нея. Кингзли и Лупин гледаха към него заедно с Оливър Ууд, Кейти Бел, Анджелина Джонсън и Алиша Спинет, Бил и Фльор, и господин и госпожа Уизли.

- Хари, какво стана? - каза Лупин, пресрещайки го на стълбищто.

- Волдемор идва насам, те обсаждат училището ... Снейп избяга ... какво правите тук? Как разбрахте?

- Ние изпратихме съобщение до остатъка от ВОДА - обясни Фред- Нали не очакваше да изпуснем забавата, Хари.

- Какво правим, Хари? - попита Джордж - Какво става?

- Евакуираме децата и всички се чакаме в голямата зала, за да се организираме. - каза Хари - Ще се бием.

Чу се страхотен рев и те тръгнаха нагоре по стълбите, оцелелите членове на Ордена на Феникса, ВОДА и стария му куидичен отбор, всички с извадени пръчки влязоха в замъка.

- Хайде Луна- каза Дийн, когато мина покрай нея,изваждайки свободната си ръка, тя я хвана и тръгна нагоре по стълбите.

Тълпата се разреди. Само малка групичка хора бе останала в Нужната стая и Хари отиде при тях. Госпожа Уизли се бореше с Джини. Около тях бяха Лупин, Фред, Джордж, Бил и Фльор.

- Ти си непълнолетна - викаше госпожа Уизли на дъщеря си. - Няма да го позволя, момчетата да, но ти трябва да се прибереш у дома.

- Искам.

- Аз съм във ВОДА.

- Тийнейджърска група.

- Тийнейджърска група, която му се противопоставя, нещо, което никой не се осмелява да направи. - каза Фред

- Тя е на шестнадесет - извика госпожа Уизли - не е достатъчно зряла. Какво си мислехте вие двамата, като я взехте с вас.

Фред и Джордж се спогледаха леко засрамени.

- Мама е права, Джини - каза тихо Бил - не можеш да отидеш да се биеш. Всички непълнолетни трябва да се евакуират, само така е правилно.

- Не мога да отида у дома- извика Джини и гневни сълзи напълниха очите й- цялото ми семейство е тук, не мога да стоя там сама и да не знам какво става и ...

Очите й срещнаха Хари за първи път. Тя погледна към него умолително, но той поклати глава и тя се обърна горчиво.

- Добре- каза тя тръгвайки по тунела обратно към Хогсмийт - довиждане засега и ...

Чу се боричкане и силен удар. Някой друг се промъкваше в тунела, подхлъзна се и падна. Той се домъкна до близкия стол, огледа с изкривени на една страна очила с рогови рамки и каза:

- Закъснях ли? Започна ли се? Току що намерих изход, значи аз ... аз - пръскаше слюнки в мълчанието Пърси.

Очевидно не бе очаквал да попадне сред толкова членове на своето семейство. Дойде дълъг момент на учудване, нарушен от Фльор, която се обърна към Лупин и каза:

- Как е малкия Теди?

Мълчанието на семейство Уизли бе твърдо като лед.

- О, да той е добре - каза високо Лупин - да, Тонкс е с него ... при майка си.

Пърси и останалите Уизли все още стояха като замръзнали.

- Тук имам една снимка. - извика Лупин, вадейки снимка от вътрешния джоб на якето си. Той я показа на Фльор и Хари, който видя мъничко бебе с къдрави ярко руси коси, размахващо в юмручето си камера.

- Аз бях глупак - извика Пърси, така силно, че Лупин изтърва снимката. - Бях идиот, бях надут задник.

- Обожаващ министерството, отричащ се от семейството, жаден за власт слабоумник- каза Фред.

Пърси отвърна.

- Да, бях.

- Значи не можеш да бъдеш по-добър от това- каза Фред хващайки с ръка Пърси.

Госпожа Уизли избухна в сълзи. Тя хукна, блъсна Фред от пътя си и прегърна Пърси. Той я потупваше по гърба с очи обърнати към баща си.

- Съжалявам, татко - каза Пърси.

Господин Уизли премигна, после също прегърна сина си.

- Какво те накара да дойдеш на себе си, Пърс - попита Джордж.

- Стана за секунди - каза Пърси бършейки очите си под очилата с ъгълчето на пътното си наметало. - Но трябваше да намеря начин да изляза навън, не е толкова лесно в Министерството, те постоянно затварят предатели, успях да говоря с Абърфорд и той ми каза, че Хогуортс се готви за битка и ето ме тук.

- Сега, хайде да се качваме и да се бием, и да отнемем всичкото добро на смъртожадните.

- Значи ти си моя снаха ? - каза Пърси здрависвайки се с Фльор, докато бързаше нагоре по стълбите с Бил, Фред и Джордж

- Джини - изрева госпожа Уизли.

Джини се беше опитала да изкачи стълбите под прикритие на сдобряването.

- Моли, какво ще кажеш за това - каза Лупин - защо Джини не остане тук, тя ще знае какво става, но няма да е в центъра на събитията.

- Аз ...

Не си пролича Джини много да хареса идеята, но под острия поглед на баща си кимна. Господин и госпожа Уизли и Лупин тръгнаха да изкачват стълбите.

- Къде е Рон? - попита Хари - Къде е Хърмаяни?

- Трябва вече да са в голямата зала - каза господин Уизли през рамо.

- Не видях да минават покрай мен.

- Казаха нещо за баня - каза Джини - малко след като излезе.

- Баня?

Хари прекоси стаята отвори вратата на нужната стая и провери близката баня. Бе празна.

Той гледаше през високите метални и прави порти със крилати лодки на колоните от всяка страна,гледайки през мрачните земи в посока на замъка, който пламтеше от светлини, Наджини увита около раменете му. Беше обладан от този студ, жестоко чувство на цел, предхождащо убийство.

Битката за Хогуортс (31 глава)

- Ами ако искаме да останем и да се бием?

Чуха се слаби аплодисменти.

- Ако имаш нужните години, можеш да останеш. - отговори професор Макгонъгол.

- Ами нещата ни? - обади се момиче от масата на Рейвънклоу - Нашият багаж? Нашите сови?

- Нямаме време да ги събираме. - отвърна професор Макгонъгол - Важно е само да излезем от тук невредими.

- Къде е професор Снейп? - извика момиче от масата на Слидерин.

- Той, да се изразя като вас, офейка. - отговори професор Макгонъгол и от страна на Грифиндор, Хъфълпаф и Рейвънклоу изригнаха радостни викове.

Хари стигна до масата на Грифиндор, все още търсеше Рон и Хърмаяни. Докато отминаваше лица се извръщаха след него, чуваше се шепот.

- Вече сме поставили защита около замъка. - говореше професор Макгонъгол - Но, ако не я подсилим няма да издържи дълго. Затова трябва да ви помоля да се движите бързо и без паника, а префектите...

Но последните й думи бяха заглушени от проехтяването на друг глас в Залата. Беше висок, студен и ясен. Не можеше да се определи от къде идва. Все едно звучеше от самите стени. Като чудовището, което някога бе командвал, може да е спал там от векове.

- Знам, че се готвите за битка. - чуха се писъци от страна на учениците, някой се хванаха здраво един за друг, оглеждайки се ужасено за източника на гласа. - Усилията ви са напразни. Не можете да ме победите. Аз не искам да ви убия. Аз уважавам учителите в Хогуортс. Не искам да проливам магьосническа кръв.

В Залата се възцари тишина, от онзи тип, който притиска тъпанчетата ти и сякаш не може да бъде задържана от стените.

- Предайте ми Хари Потър - каза Лорд Волдемор - и никой няма да бъде наранен. Предайте ми Хари Потър и няма да докосна училището. Предайте ми Хари Потър и ще бъдете възнаградени. Имате време до полунощ.

Тишината ги погълна отново. Всяка глава се обърна, всяко око сякаш намери Хари, за да го държи вечно в гневния поглед на хиляди очи. Тогава някой се надигна от масата на Слидерин и Хари разпозна Панси Паркинсън. Тя вдигна трепереща ръка и изпищя:
- Но той е тук! Потър е тук! Хванете го!
Преди Хари да може да проговори всички се раздвижиха. Грифиндорците бяха станали и се бяха обърнали, но не към Хари, а към Слидерин. След това се изправиха Хъфълпаф и в почти същият момент Рейвънклоу, всички с гръб към Хари, всички гледаха Панси. Хари поразен и изпълнен с благоговение видя как от всякъде се появиха пръчки, извадени изпод наметала и от ръкави.