Първа. Делово общуване

235 подготовката или изпълнението на бъдещото изказване. Тенденциозно подчертаваме това, защото дългогодишният ни практика е показала, че българинът има вандалско отношение към собствения си интелектуален и житейски багаж. При това във всички сфери и на всички равнища.
Традиция у нас е да започваме „от начало‖, от ченгелчетата, от азбуката, от таблицата за умножение. Две са основните причини за този феномен
– едната, че не вярваме в собствените си сили и възможности, другата, в мегаломанското желание (на малките и слабите) да демонстрират, че светът започва и свършва с тях. Колкото по-бързо се отървем от тези комплекси, толкова по-добре.
Първото, което трябва да направим, е да си припомним какво сме учили в средното и висшето училище, във всевъзможните школи, семинари, в просветните и квалификационни курсове, които сме посещавали. Тъй като човек не се захваща с проблеми, които нямат нищо общо с досегашната му образователна и професионална биография, в нея се намира „базовия лагер‖, от който ще поемем към събирането на специфичната за предстоящия комуникативен акт информация. Връщайки се към изученото, ние неминуемо правим екскурзия и в паралелно протичащия с образованието и квалификацията житейски опит. Този житейски опит включва не само преживяното, но и съпреживяното – чуто, прочетено, видяно. Анализираме, квалифицираме и субординираме
56
наличните информационни единици имащи отношение към предмета на бъдещото публично общуване и получаваме отговор на въпросите „Какво знам?‖ (фактология), „Колко знам?‖ (количество), „Как го знам?‖ (качество), „Как, кога и откъде съм го научил?‖ (престижност), „Какво отношение имат наличното знание и опит към задачата, която ще решавам?‖ (актуалност и използваемост) и т.н. В тази инвентаризация особена стойност имат резултатите от наши самостоятелни изследвания: наблюдения, експерименти, проучвана литература и др.
56
Субординация – подреждане въз основа на някаква йерархия, съобразно някаква система на подчиненост и съподчиненост.

236
2.
Формулиране
на
теза,
предмет
и
обект
на
комуникативната изява
По време на тази разходка из нашето интелектуално- образователно хранилище тече автоматичен процес на извличане на изводи за „пълната‖ картина на изследваната тема (предмет, обект) на бъдещия комуникативен акт, направени на базата на наличните знания.
Тази трипосочна картина съдържа в себе си ретроспекция
57
, статукво
58
и прогноза
59
за предмета на бъдещото делово общуване. Ако както по-горе определим въпросите, на които си отговаряме на този етап, то те се обединяват в „Какво, кога, къде, как и пр. е било, е, би могло да бъде ако нещата са такива, каквито ги знаем към момента?‖
Когато вече имаме една предполагаема картина и прогноза на нещата, за нас не е трудно да свършим две важни неща: да определим по нататъшните си задачи по търсенето и обработката на необходимата информация и да създадем предварителен „работен― план на бъдещата ни комуникативна изява, т.е. да формулираме предполагаемите основни тезиси, евентуалните най-важни аргументи, необходими за тяхното разгръщане и защита и ориентировъчната цялостна конструкция на комуникативната изява. Като уточним визията си за бъдещия комуникативен акт, можем да се върнем отново назад и да оценим реторическия потенциал на наличния материал, т.е какви са неговите доказателствени, интерактивни, емотивни, илюстративни и др. възможности. Знаейки количеството и качеството на материала, с който разполагаме, можем да планираме какво, колко, откъде, как и в какви срокове трябва да си осигурим за продуктивна подготовка на бъдещата ни комуникативна изява. По същество от този момент започва истинската целенасочена специфична подготовка за реторическото общуване. Тъй като съществуват достатъчно книги и справочници за работа с литературните източници тук само ще маркираме въпроса.
57
Ретроспекция – връщане в миналото, поглед назад.
58
Статукво (лат. statu quo ) – съществувало или съществуващо фактическо положение.
59
Прогноза – предвиждане за развитието и резултатите от някакв процес, на основание на непълни данни, предположение.

237
Класическият път за събиране и обработка на материали по предварително зададена тема (проблем) започва със съставяне списък на литературата по интересуващите ни въпроси. Практиката показва, че в същност става дума за три списъка, един относително пълен и два редуцирани. Редуцираните списъци съдържат съответно задължително необходимата и достъпната при нашите условия литература. Най-често ние сме принудени да се задоволим с третият редуциран списък, т.е. с онова, което можем да открием в библиотеките, до които имаме достъп.
Съставянето на тези списъци има библиотечен и извънбиблиотечен вариант. Библиотечният подход се опира на оптималното използване на съществуващите справочници и фондовете на големите книгохранилища. „Извън библиотечен― е условно название на практиката да се използват само библиографиите от последната страница на наличните книги, енциклопедиите, речниците и, естествено – интернет. В зависимост от обема, равнището и характера на включените трудове, библиографската справка, която изготвяме е разширена
60
или кратка.

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: