Първа. Делово общуване
Изтегляне 2.19 Mb. Pdf просмотр
|
| означава: Да знаем какво искаме, защо го искаме и с какви средства ще го постигнем, т.е. да имаме ясна цел, точно формулирани задачи и необходимата за тяхното изпълнение професионална подготовка; Да знаем какво иска опонентът, защо го иска и по какви пътища смята да постигне целите си; Да знаем пред какви „съдии― (комисия, жури, публика) ще водим словесната борба и какви са техните предварителни позиции по предмета на спора. Тези три условия ни показват недвусмислено, че за да плуваме в собствени води по време на публичния диалог, сме длъжни да се съобразим поне с две гледни точки – нашата и на опонента 70 . Освен това трябва да имаме предвид и всичко, което се каза за монологичното говорене. Нека не ви притеснява факта, че там става дума за организацията и структурата на „соловите― изяви. Първо, не трябва да забравяме, че всяка отделна реплика, която отразява завършена мисъл, може да бъде разглеждана като самостоятелно монологично изказване или като атрибутен елемент на такова изказване и, второ – ако подредите репликите от диалога, трябва да получите завършено „монологично произведение―, в което са налице всички по-важни структурни и функционални особености на соловата изява на публичния говорител. Ако това не се получава, значи нещо някъде сте пропуснали, имате „бяло поле― в текста. Вашето „бяло поле― може впоследствие да се окаже „черна дупка― и за вас и за евентуалните опоненти или слушатели и да се чудите как е станало разминаването между мисленото, казаното и разбраното. Нека сега ви припомним някои неща, които би трябвало да знаете от гимназиалния курс по логика, но практиката показва, че не е така. 70 Казвам „поне от две―, защото би било добре да се съобразим и с гледната точка на „съдиите―, особено ако те не са само присъстващи, а са адресат (публика при панелните дискусии), или имат право/задължение да постановят (да участват в постановяването на) решение по предмета на спора. 259 2. Логически операции, използвани в публичното общуване Най-често употребяваните термини при анализа на логическите операции използвани в публичното общуване са понятие, съждение, умозаключение, основание, теза (тезис), аргумент (довод, основание), демонстрация, доказателство, опровержение. Изключително важно е тези термини да се употребяват правилно, затова ще маркираме с по няколко думи значението им: Понятието - мисъл за предмета чрез неговите съществени признаци. Съвкупността от съществените признаци образува съдържанието на понятието, а сборът от предметите притежаващи тези признаци образува обема на понятието; Съждение - мисъл, която отразява качествата и свойствата на предметите, техните връзки с останалите предмети. Като утвърждаваща или отричаща мисъл за предмета, съждението трябва да бъде определено (недвусмислено) и конкретно; Умозаключение - мисловна операция, при която от две или повече съждения се прави изводно съждение, съдържащо ново знание за предмета; Теза - съждение, чиято истинност подлежи на доказване. Това е логическото определение на понятието. В полемиката като форма-средство на комуникация по общественозначими проблеми, доказването на истинността на твърдението е само един от елементите на реторическото общуване. По-нататък, в зависимост от целите на това общуване, се доказват необходимостта, целесъобразността, уместността и пр. ―предимства‖ на защищаваната теза. Противоречащото на тезата съждение наричаме антитеза или контратеза. Произтичащите от основното съждение ―съставни‖ съждения наричаме подтези. Понякога с термина сътеза се обозначават подразбиращи се от тезата и равни по значимост на нея съждения; Аргументи - предпоставки, от които логически произтича дадената теза. В качеството на аргументи се използват достоверни (проверени/проверими) факти, признати за достоверни съждения и аксиоми. В зависимост от контекста и от лексикално-стилистическата 260 грамотност на говорещите, термините ―основание‖ и ―довод‖ се използват като синоними на ―аргумент‖ или имат специфични нюанси при употребата. Най-често в тях се влага ―над-логически‖ смисъл, свързан с целеполагането и обосноваването на поведението на лица и/или групи в процеса на общуването; Доказателство - мисловен процес. В логическия смисъл на думата, това е процесът, при който става очевидна (демонстрира се) връзката между тезата и аргументите. Както упоменахме при друг случай, когато тази операция протича от знания с по-малка общност към знания (твърдения) с по-голяма общност, говорим за индукция. Когато връзката, която се разкрива е ―низходяща‖ – от знания с по-голяма към знания с по-малка общност – говорим за дедукция. В случаите, когато ―изходното‖ и ―изводното‖ знание в процеса на демонстрацията имат еднаква общност, говорим за традукция; Опровержение- то също е доказателство. Този факт кара някои автори да заблуждават читателите си, че това е доказателство с обратен знак. В процеса на опровергаването се разкрива (доказва, демонстрира), че е извършено нарушение на процедурата или технологията на доказването, нарушени са законите и нормите на формалната или диалектическата логика, нарушена е някаква специфична нормативна система, която е валидна за предмета на обсъждане или за конкретния спор и т.н., налице е невярно, неточно,неправилно, неадекватно и пр. отразяване предметът на доказателството като такъв и на трето място – човекът, който издига и защищава тезата е уязвим като пропонент на обсъжданото становище. Опровержението е демонстрация, правеща очевидни споменатите нарушения при доказателството, в следствие на което тезата става недоказана, невярна, неправилна, неистинна и т.н. Опровержението може да бъде пряко или косвено: Изтегляне 2.19 Mb. Сподели с приятели:
|