Първа. Делово общуване

261


косвено - то е по-сложно като логическа операция.
Схемата му е следната. Приемаме предложената теза като предпоставка за ново твърдение. Свързваме я с безспорно истинно или признато за истинно при дадените условия твърдение. Извършваме логически правилна и видима за всички мисловна операция, като от двете съждения правим извод, с който нито пропонентът, нито евентуалните арбитри (жури, публика) могат да се съгласят.
Неверността на новото заключение е косвено доказателство за несъстоятелността на издигнатата от пропонента теза.

Грешките - в целенасоченото писмено или устно общуване и особено в доказателството и опровержението, са нещо, което трябва добре да се познава, защото те лежат в основата на еристическата полемическа тактика целяща победа на всяка цена. При еристическия маниер на водене на диалог логическите грешки се превръщат в реторически „хватки‖. Различаваме три групи логически грешки: в основанието, в тезата или във формата на умозаключението
(разсъждението).
Грешките в основанието са ―основно заблуждение‖, ―изпреварване на основанието‖ и ―порочен кръг на доказателство‖. Основно заблуждение е, когато тезата се доказва с лъжливи (неверни) аргументи.
Изпреварване на основанието е, когато самите доводи се нуждаят от доказване. Порочен кръг на доказателството е, когато тезата се доказва с аргументи, доказани или изведени от самата теза.
Грешките, свързани с формата на умозаключенията са ―тезата не следва от основанията‖, ―прибързано обобщение‖, ―след това, следователно поради това‖, ‖учетворяване на термините‖, ―аргументум ад хоминем‖, ―аргументум ад популум‖ и др. за това, че тезата не следва
(не произтича) от предпоставките, говорим когато аргументите са верни, но не са или не са достатъчно основание за истинността на твърдението.
Прибързано обобщение имаме, когато пренасяме свойства и признаци, открити и доказани само за отделни случаи или конкретни предмети върху целия клас, към който те принадлежат. Обявяването на последователността във времето за причинна връзка, води до силно

262 разпространената грешка ―след това, следователно поради това‖.
Аргументум ад хоминем се наричат аргументите насочени срещу човека, който издига тезата – пропонента, или срещу онзи, който я оспорва – опонента. Това е особен вид социално-емоционално опровержение, което има за обект не абсолютната, а относителната истинност на тезата. Този аргумент се основава на това, че тезата или отделни съдържащи се в нея съждения отричат или противоречат на позициите
(национални, класови, партийни, научни, професионални, творчески и пр.), които участника в спора представлява, на досегашни негови устни или писмени твърдения или на обществената практика, на поведението, на морала, на отделни постъпки на спорещия. В повечето печатни ръководства по теория и практика на публичния спор, този начин на опровержение се обявява за порочен, за некоректен, за ―незаконен‖.
Това не е нито вярно, нито правилно. Доводът към човека е напълно оправдано и естествено средство в полемиката. Няма основание да позволим на лъжците, крадците, мошениците и убийците да проповядват и да контролират изпълнението на десетте божи заповеди само защото ги излагат логически правилно. Казаното в пълна сила важи и за аргументативните техники, които се базират на „здравият разум и мнението‖ на присъстващите и слушащите, така наречените призиви „ад популум‖ (към народа), „ад публикум‖ (към публиката) и „ад аудиторес‖
(към аудиторията). Този вид аргументация иманентно
71
присъства в устното публично общуване като форма-средство за целенасочено въздействие (взаимодействие). След като реторическото общуване е насочено към мнението, а чрез него към мисленето и поведението на адресата (слушателите, събеседниците, опонента и т.н) Това означава, че основа за изграждане на нашата аргументация може да стане и ценностната система на онези, към които се обръщаме, с които общуваме. По принцип не съществуват „въобще добри‖ или „въобще лоши‖ способи за доказателство и опровержение. Просто трябва да се съобразяваме с доказателствената стойност и уместност на съответната аргументативна техника. Но що се отнася конкретно до аргументите към
71
Иманентно – вътрешно присъщо на природата на съответния предмет или явление.

263 народа и към публиката, нашата препоръка е да ги употребявате Заедно, а не Вместо аргументите по същество (аргументум ад рем).
В публичния диалог, освен ―основните‖, има и ―второстепенни‖ изказвания: въпроси, отговори, реплики и дуплики:

Въпрос - официална молба към събеседника за разясняване на казаното или за нова информация. За да разчитаме на точен и правилен отговор, въпросът трябва да бъде: конкретен, недвусмислен, логически и граматически правилен, стилистически и лексикално съобразен с равнището на този, комуто се задава;

Отговор - предизвикано кратко изказване. Неговото съдържание и насоченост са двустранно обусловени. От една страна той е свързан с въпроса, който по същество е едно искане, от друга – с цялостната линия на отговарящия (системата от цели, които той преследва, формите и средствата с които върши това) в процеса на реторическото общуване. Отговорът трябва да бъде:
 обмислен (ако не можем да отговорим убедително, по-добре е да премълчим или да поискаме време, за да се подготвим );
 по същество (даже неволните отклонения от предмета се тълкуват като бягство от отговор или доказателство за
―несъстоятелност‖);
 изчерпателен (но без да навлиза в излишни подробности, защото или дотяга, или разкрива неща, които би трябвало да бъдат премълчани);
 истинен (защото нищо друго не дискредитира говорещия така, както ако го заловят в съзнателно изкривяване на истината);
 правилен (логически, граматически и стилистически и пр.);
 достъпен и убедителен (по форма и съдържание, от гледна точка на онзи, който пита) и т. н.
Състезателният характер на полемиката налага предупреждението: състезателите се придържат към правилата на играта само тогава, когато със сигурност знаят, че ще спечелят или когато им е отнета възможността да ги нарушават. За да се предпазим от полемистите, които не спазват писаните и неписани закони на честната

264 игра, трябва не просто да познаваме, а да овладеем добре „хватките‖ и
„контрахватките‖ на реторическото общуване като форма на целенасочено въздействие и взаимодействие и в частност на полемиката като ―жанр‖ на красноречието. Първото условие за това е да се научим да различаваме случайните грешки и нарушения от съзнателните. Помнете: успеем ли да разкрием, че противникът ни съзнателно използва нечестни средства, че съзнателно лъже или заблуждава – вече сме извървели половината път към победата.
А. Шопенхауер предлага три дузини трикове, с които може да се спечели всеки спор на всяка цена или поне спорещият може да се измъкне сух от водата
72
. Тук няма да ви предлагаме подобен рецептурен справочник на реторическите трикове, но ще ви дадем няколко съвета, които освен че могат да ви бъдат полезни при бъдещите словесни сблъсъци, ще ви помогнат да осъзнаете важността на тази проблематика за теорията и практиката публичното общуване.

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: