„Консумирането на интереса към въпроса”

266 бонификация
74
. Когато опонентът ви повтори казаното от вас, хората възприемат това повторение като съмнение в тяхната интелигентност, образованост и професионализъм. Ако не дадат „наказателни точки‖ на оратора, то във всички случаи го слушат невнимателно.
Замяна на логическите операции с готови формулировки и цитати
(в повечето случаи непроверими поне за момента на спора) е често срещан полемически трик. Вместо да ви опонират с коректни доказателства или опровержения, вас просто ви помитат с „авторитетни източници‖ – персони, трудове, широкоспектърни нормативни актове, които обикновено не се прилагат без актуално тълкуване и т.н.
Възможностите за реакция на подобна тактика са много, но за препоръчване е да опитате за начало един от трите стандартни контриращи варианта такива опоненти. Първият е да направите очевидна някаква фактологическа неточност, лъжа, логическата или процесуална некоректност, някаква целева, предметната или ситуационната несъобразност и т.н. в тяхната позиция. Това може да стане като разкриете, цитатите, извадките, препратките, позоваванията и пр. са просто са измислени или че смисълът, който опонентът ви влага в тях не е равнозначен на този в първоизвора. Понякога само това е достатъчно. Вторият вариант е: ―С техните камъни по техните глави!‖
Това означава да ги оборите (опровергаете) с признатите от самите
тях „авторитетни източници”. Хората, които използват позоваванията вместо логиката като реторически ход или не умеят да мислят, или по някаква причина (страх, корист и пр.) не искат да мислят, не желаят да се обвързват със становище, което изисква обосноваване. Когато им предложим решение, за което отговорността пада върху някой друг
(персона, институция, организация и т.н.), те са склонни да го приемат.
Освен контраатаката чрез признати авторитети, в случаите, когато в състава на колективния арбитър преобладават хора от втората и трета група (несведущите по предмета на спора и статистите), добри оръжия са внушението и психологическото заразяване. Психологическата атака, раздвижвайки чувствата и емоциите, е начин за предизвикване на
74
Бонификация – форма за подобряване времето на състезатели в етапна надпревара; изгодно намаляване или увеличаване на цена при сделка.

267 интелектуална активност.
Тези механизми са разчетени на инстинктивното начало в човека – страх, защитен рефлекс, съчувствие, състрадание и пр., които лежат в основата на биосоциалното равнище на мислене. Възможно е да заложите и на апелите за принадлежност, адресирани към груповата солидарност. Тези апели водят до това, че класовото, расовото, националното, религиозното, партийното и пр. основания за някакво становище, решение или поведение се издигат в ранг на обективен логически аргумент. Този аргумент се използва като аксиома – наше, чуждо, правоверно, еретично и пр. – в процеса на доказателството. Успехът на внушението и психологическото заразяване като реторически трик се корени във факта, че логическите операции изискват аксиологическа зрялост, изискват конкретни познания и сериозна мисловна дейност, т. е. – изискват интелектуално усилие, което или не е по силите или не е по вкуса на арбитрите. Емоционално заразената аудитория е склонна да избира пътя на най-малкото съпротивление, на сдъвканата интелектуална храна, независимо от качеството и.
Подмяната на тезиса и неговата мимикрия „загубването на тезиса‖, е една от реторическите хватки, които позволяват на полемистите да се спасяват от поражение или да побеждават ―на всяка цена‖. Разнообразието на проявите на това реторическо средство е много голямо. Но все пак ще се спрем на някои от тях.
Алтернативното поставяне на въпроса е безпогрешно оръжие срещу полемисти с лабилна нервна система, с нестабилно обществено или служебно положение. Схемата е пределно проста: „Ако не си за това, значи си за онова!―, а останалото се подразбира: онова е „чуждо―, отречено, опасно и т.н. и всеки, който го отстоява, изневерява на нашите партийни, национални, идейни, научни или други позиции. Не зная за последните пет десетилетия дали има интелектуалец, който да не е изпитал този трик на гърба си. Не става дума за грубия вариант, а за „тънкия―, когато никой не ви заплашва, а само ви „съветват― да помислите, до какво може да ви доведе вашето твърдение. В ръцете на демагозите алтернативното поставяне на
въпроса е средство за косвена заплаха.

268

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: