Първа. Делово общуване

276 него теза ще му донесе материални, морални и други загуби. Жалко е, че този безцеремонен трик е все още средство за „печелене― на спорове.
Разбира се, тук не сме в състояние да изчерпим всички позволени и непозволени способи за водене на спор. Ща завършим поне за сега този въпрос, но ще ви препоръчаме авторитетни специалисти, които описват в своите книги материализирането на горните хватки в непосредствената практика на бизнес-преговорите. Ще си позволим само да оформим отговорът на един въпрос, който се налага през целия този раздел: „Има ли право съвременният политик, бизнесмен, лектор, преподавател, юрист, журналист и т.н., да прибягва до споменатите хватки и уловки при публични словесни изяви и участие в преговори?‖ На този въпрос еднозначен отговор няма. Ние общуваме, преговаряме, спорим с живи хора, а не с херувими. Те носят всички качества и недостатъци на противоречивото време, в което живеем. Случаят може да ни срещне с различни „противници―. Какви средства ще използваме, ще решат конкретните условия: целите, причините, поводите, мястото на спора, равнището на нашите опоненти, личностните им качества, публиката и т.н. Как ще водим борбата, зависи до голяма степен от нашите мирогледни позиции, от знанията ни по предмета на спора, от нашия характер и темперамент, от нашата професионална и гражданска съвест.
РЕЗЮМЕ НА ТЕМАТА
Обект на реторическото общуване е мнението на адресата на словесното послание за предмета на интерпретация в комуникативния акт. За да участваш в колективните форми на политическото или икономическото управление, тоест, за да ―консумираш‖ права в различните събирания, съвети, комитети, комисии и др., за да контактуваш делово с подчинени, равни или висшестоящи, грубо казано, за да купуваш и да продаваш духовен или материален продукт в условията на демокрация и свободен пазар се налага да мислиш на глас в присъствието на много хора. Щом при публичното общуване има различни гледища и щом всеки отстоява своето становище, разговорът се превръща в спор. Спор е всеки целенасочен обмен на различаващи

277
се или противоречащи си становища по един и същи предмет.
Споровете се водят за победа (когато утвърждаването на единия тезис води автоматически до опровергаването или отхвърлянето на другия) или за споразумение (когато спорещите търсят заедно някаква истина или общо решение).
Целите на спорещите и отношението им към предмета на обсъждане са основание да обособим две крайни разновидности на полемическия диалог: дискусия и диспут:
Дискусията е теоретичен спор за подготвяне или постигане на
общо становище (решение) по предмета на диалога. Целта на дискусията е споразумението. Тази форма на полемиката е възможна при относително малка разлика в интелекта, образованието, специфичната подготовка по предмета на обсъждането, служебното и общественото положение на спорещите и т.н.;
Диспутът е алтернативен сблъсък, на предварително
утвърдени, изключващи се взаимно становища по предмета на спора.
Победата сама за себе си е крайна цел на диспута. Тя е средство за разколебаване привържениците на противника и печелене на съмишленици на защищаваните от нас позиции. Помнете: успеем ли да разкрием, че противникът ни съзнателно използва нечестни средства, че съзнателно лъже или заблуждава – вече сме извървели половината път към победата.
Разбира се, тук не сме в състояние да изчерпим всички позволени и непозволени способи за водене на спор. Ще си позволим само да оформим отговорът на един въпрос, който се налага през целия този раздел: „Има ли право съвременният политик, бизнесмен, лектор, преподавател, юрист, журналист и т.н., да прибягва до споменатите хватки и уловки при публични словесни изяви и участие в преговори?‖ На този въпрос еднозначен отговор няма. Какви средства ще използваме, ще решат конкретните условия: целите, причините, поводите, мястото на спора, равнището на нашите опоненти, личностните им качества, публиката и т.н.

278
КЛЮЧОВИ ДУМИ И ТЕЗИСИ:

Спор, полемика, дискусия, диспут;

Аргумент, теза, доказателство, индукция, дедукция, традукция;

Опровержение, логически грешки, реторически трикове.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
1.
Апостолова, Г. и др. Теория и практика на писмената и устна комуникация. Благоевград, 1997;
2.
Боева, Б. Бизнес комуникации и делови преговори. С., 1996;
3.
Бънков, А. Диалектическа логика. С., 1978;
4.
Винокур, Т. Говорящий и слушающий: варианты речевого поведения. М., 1993;
5.
Живкова, Х. Емпатията в социалните отношения. С., 1990.
КОНТРОЛНИ ВЪПРОСИ ПО ТЕМАТА
1.
Каква е ролята на логическите закони и правила в полемическото общуване?
2.
Анализирайте доказателствените построения в избран от вас текст на реч, доклад или публицистичен материал.
3.
Анализирайте структурата на опровержение в избран от вас подходящ текст на реч, доклад или публицистичен материал.
4.
Анализирайте жанровата определеност и „чистота‖ на избран от вас запис от така наречените „телевизионни диспути‖.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ПО ТЕМАТА
1.
На базата на стенограма от дебати в Народното събрание извлечете нарушенията на логиката – случайните грешки и реторическите трикове.
2.
Опишете и анализирайте случай, в който вие сте били „жертва‖ на реторически трикове в диалога.

279

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: