Първа. Делово общуване

282 за размисъл и възможност за избор. Ще се учудите колко идеи можете да родите за час време;

Свободното писане и рисуване - говорейки за свободните асоциации, добре е кажем две думи за свободното писане и рисуване
(„драскането”). Не става дума за писане-съчиняване или за илюстраторски изяви, а за драскането като инструмент за съсредоточаване, за вработване, за създаване на преграда между нас, темата ни и околния свят. Ние не „произвеждаме графично послание‖, а стимулиране собственото си мислене. Дали рисуваме човечета, геометрични фигури или пишем думи и фрази няма никакво значение, важното е, че тази „манифактура‖ помага на много хора при мисленето;

Мозъчната
атака
(брейнсторминга)
- когато във модификациите на свободното мислене включите няколко души, вие преминавате в плоскостта на мозъчната атака (брейнсторминга).
Макар да предполага много гледни точки, брейнсторминг диалога поставя свободните асоциации в целенасочена рамка. Дискусията по двойки или по групи често изважда на преден план въпроси, които при самостоятелно размишление бихме пропуснали;

Конструктивно размишление – (към него принадлежат част от горните типове размишление) свързано е и със създаването или разгадаването на структурата на процеса на мислене. Когато проумеете тази структура, пред вас се разкрива относително цялостната картина на разглежданото. По този начин ви стават понятни връзките и взаимозависимостите между отделните части, елементи, моменти и пр.
Постигнете ли това, за вас няма да бъдете трудно да нанесете известни корекции в първоначалната мисловна стратегия и да я рационализирате оптимално. Въпроса за начините на размишление не може да се изчерпи в рамките на няколко страници и затова ще продължим да говорим за това от различни гледни точки, но с уговорката, че този учебник ви предлага само „сламка‖ по тематиката. Самоподготовката е ваша грижа и докато се самоусъвършенствате, не забравяйте да препрочитате
(прослушвате) периодично дневника си. Сравнявайте начина, по който

283 размишлявате днес, с този, който сте използвали вчера. Така ще контролирате растежа си.
2.
Методика за организация и структуриране на
мисленето при публични монолози и диалози
Би било непростимо, когато говорим за размишлението, да не ви запознаем с една интересна методика за организация и структуриране на мисленето при публични монолози и диалози, така нареченото
„аргументативното мислене в пет изречения‖ на Хелмут Гайснер
76
. По такъв начин ние ще продължим разговора си за реторическия тип поведение и „хватките‖ в общуването, започната в предишния раздел.
Немският професор предлага на своите читатели няколко групи подсещащи изречения, които да им помогнат да структурират мисленето си при устни или писмени изказвания. Това са различни варианти за представяне и коментиране на аргументи, за защита или атакуване на становища. Нормално всеки устен или писмен диалог започва с обективна (по презумпция
77
) информация за интерпретирания предмет.
По-нататък се представят „про‖ и „контра‖ становища и се прави обективна (по презумпция) съпоставка и обективен (по презумпция) анализ. Накрая, ако това е необходимо или желателно, се представя собствения възглед, съпроводен със съответната аргументация. Това е типичния научен или журналистически „балансиран” подход. В много отношения предложената от Х. Гайснер методика има типично

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: