ГЛАВА ВТОРА РЕФОРМАТА И ПРАВОМОЩИЯТА НА МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ

Таблица № 1

От разглежданата таблица става ясно, че общините с население над 100 хил. дущи, в която група влиза и обшина Добрич е втората по относителен дял на населението, след тях са общините с жители 10 – 30 хил. души. Тези с над 100 хил. души са 23.3% от цялото население на страната, като първи се явяват с 10 – 30 хил. души, а София е четвърта по относителен дял на населението с 15.2%, като с най – малко тегло са общини с жители 30 – 50 хил. души и тези с под 10 хил.души. Що се отнася за относителния дял в броя на общините най – многобройни са с 10 – 30 хил. души, след които са под 10 хил.души 37.6%. На предпоследно място са тези с над 100 хил. дущи ( Добрич ) с относителен дял 3.8% , като това показва малкия им ръст спрямо общините като цяло. Град Добрич се намира във втората по важност група формираща 23.3% от населението и 3.8% от броя на общините. Значителният дял на населението в тази община е фактор оказващ влияние върху икономиката като цяло т.е колкото по – голямо е населението толково въздействието на съответния район е по – голямо.

Таблица №2

Данните показват, че с изключение на София, всяка група се състои от общини с излишък и с дефицит. За общините с население между 10 – 50 хиляди жители компенсираният групов резултат е положителен. Най – зле са големите общини, в която група попада и община Добрич, следвани от най – малките общини с под 10 хиляди жители където. Недостига на средствата в общините с над 100 хиляди души ( Добрич ) е – 12.9, докато излишъкът им е едва 4.3, като тази стойност е една от най – ниските в сравнение с остналите групи, изключение прави групата на общините с 50 – 100 хиляди души. Една от основните причини за големия недостиг и малкия излишък за Добрич е ниската събираемост на приходите и, като за 2004 година е средно 56.5 % изпълнение на плана спрямо отчета, а разходите са 43.37 %. За да бъде управляван от местните власти дефицит/излишък в делегирани/местни дейности в полза на местната общност е необходимо предотвартяване на възможността на централната власт да ограничава правомощията на местната власт по ЗОБ. Разработване на законодателство за действия при хронични финансови проблеми, тежко финансово състояние и банкрут. Специално внимание трябва да се отдели на серия от мерки, насочени към преодоляване на причините за дефицита в местните дейности в определени общини. На база на това ще покажа чрез таблица големите междуобщински различия, които се получават от тези големи разлики в недостига / излишъкът на общините :

Таблица № 3

В таблицата са показани предимно общини с депресивна икономика (изпитват структурни проблеми). Част от тях са малки и изостанали. Особено тежко е финансовата състояние на първите 3 обшини (Пирдоп - -177.2, Бобовдол - -169.5, Челопеч – 114.0 ). В края на 2003 година бюджетите на 120 общини са с излишък и на 143 общини - с недостиг. Данните то таблицата показват, че най – богатите общини (с някои изключения) са черноморските, а най – бедните – тези с депресивна икономика.

Таблица №4

С изключение на София във всички остсанали групи има общини с дефицитни бюджети. Данните от тази таблица почти повтарят междугруповите различия, според равнището на дефицита на 1 жител. Отново, най – зле са големите общини с население над 100 хил. жители (Добрич) и малките общини с население под 10 хил. жители. От всичките 263 общини през 2003 год. 120 имат дефицитни бюджети, от които 76 , с равнище на задлъжнялост над средното за страната. Извода до, които ни води тези таблици до тук, е че поради високият си дефицит - 12.9 % за общините с над 100 хиляди души, като например Добрич води и до високо равнище на общинска задлъжнялост с – 4.8 %, което е пък причина от своя страна за търсене на нови източници на приходи. Промените в Закона за общинския бюджет създаде нови правила за кредитиране на общините с ясно разграничаване на текущото от инвестиционното и допустимите източници за тяхното финансиране. Предстои разработването на²¹ :

• 
  Практически инструменти за плениране и управление на общинските инвестиционни програми
  
• 
  Система от мерки, насочено към развитието на общиннския кредитен пазар
  

Таблица № 5

Таблица № 6

Тези резултати показват, че няма зависимост между равнището на разходите и бюджетния резултат – дефицит или излишък. Наблюдават се два типа общини с най – голям спад на разходите през 2003 година - малки и слаборазвити, но и такива, които преди реформата се характеризираха като отнносително богати - Девня, Раднево.

Таблица №7

Приоритетни сектори на общината във връзка с капиталовите разходи трябва да бъдат образованието, здравеопазването, обществената инфраструктура. Инвестиционните проекти трябва да бъдат в допълнение към проектите, които предприема частния сектор, а не да конкурират проекти на частния сектор. Загубите от лошо структурирана по проекти и във времето инвестиционна програма могат да бъдат значителни.

таблица №8

• 
  Най – големи са различията между общините по капиталови разходи и най – малки - по разходи за делегирани дейности
  
• 
  С намаляване големината на общините се увеличеват междуобщинските различия
  

• 
  Разходи на 1 ученик
  
• 
  Ученицина 1 зает
  
• 
  Разходи на 1 място в ДСП
  
• 
  Осветление на 1 жител
  
• 
  Сметосабиране на 1 жител