Ефективност на предоставяните услуги

Таблица № 9

Резултатите представени в таблицата дават онование за следните изводи:

• 
  Административните разходи се увеличават с намаляване на големината на общините, като от 17.3 за София те се увеличават на 23.3 за групата на община Добрич (над 100 хиляди жители), т.е. се получава, че колкото по – малки са общините толкова по – големи са нейните административни разходи. С най – голям дял на административни разходи 65.3 са общините с под 10 хиляди дущи. Средно за страната този показател 31.8. Този показател ни показва, че колкото по – малки са общините като брой население толкова по – големи са извършените и необходими административни разходи
  
• 
  Ефективността в образованието, измерено с броя на учениците на един учител, е право пропорционална на големината на общините. Финансовият резултат следва същата логика, с изключение на София, където образованието е значително по – скъпо от средното за страната. Най – ниско е образованието в общините с над 100 хиляди души (Добрич) - 610.1 и значително по – ниско от средното за страната – 699.9
  
• 
  Ефективността на останалите наблюдавани услуги спада с увеличаване големината на общините, т.е колкото по – голяма е общината като население толкова по – големи разходи ще има тя по отношение на разходите свързани с чистотата, осветлението и т.н.
  

• 
  В края на 2003 г. бюджетите на 120 общини са с излишък и на 143 общини - с недостиг
  
• 
  В най – неблагоприятно финансово състояние са големите общини (над 100 хиляди жители), в която група попада и община Добрич, следвани от най – малките общини - под 10 хиляди жители.
  
• 
  Особено тежко е финансовото състояние на Пирдоп, Бобовдол, Челопеч и Перник, чийто разходи в края на 2003 година надвишават размера на приходите между 33 % и 43 %
  
• 
  Всички групи общини, без София, бележат прираст на разходите. Общините с по – ниски разходи на 1 жител бележат по – висок прираст. Като разултат това би трябвало да има изравнителен ефект върху равнището на разходите на общините през 2003 г. Резултатите от анализа показват, че няма зависимост между равнището на разходите и бюджетния резултат - дефицит или излишък. Сред общините с най – висок прираст на разходите се намират такива с голям излишък (Несебър, Бяла – Вн) и такива с най – голям недостиг (Стамболово, Хаджидимово). С най – голям спад на разходите през 2003 г. са два типа общини – малки и слаборазвити, но и такива, които преди реформата се характеризираха като относително богати – Девня, Раднево
  
• 
  През 2003 г. общините създават два пъти повече недвижима собственост, от колкото продават. Наблюдава се зависимост между броя на населението и равнището на коефицента на капитализация. По – малките общини ускорено се кпитализират. Само 10 общини в страната се декапитализират
  
• 
  Най – големи различия между общините се наблюдават при капотиловите разходи и най – малки – при разходите за делегирани дейности. С намаляване големината на общините се увеличават междуобщинските различия.
  

2. 
   Местни правомощия и отговорности
   

Ще разгледаме три вида правомощия на общините: правомощия по собствените приходи, правомощия трансферите и държавната политика по отношение инвестициите на общините и използването на инвестиционни заеми. Във връзка с собствените приходи на общините не са настъпили промени в обхвата и постъпленията от местни данъци, единствено премахването на пътния данък. Неговото отпадане изисква търсенето на адекватно фискално решение, компенсиращо загубата на важен общински приход, в резултат на което бе въведена винетна система от тази година (2005 година). По отношение на правомощията, с които разполагат общините върху собсвените си приходи, то собствените общински приходи съгласно чл.6 ал.1 т.1 от ЗОБ съставляват 32.2 % от общинските приходи през 2003 година, от които данъци - 9.1 %, такси – 12 % и неданъчни приходи – 11 %. Този показател за община Добрич през 2003 година е : собсвените приходи като цяло съставляват 64.95 % от всички приходи на общината, от които данъчни са 42.68 %и неданъчни приходи – 22.27 %. Към неданъчните приходи се включват и лихви, глоби и неустойки, помощи и други неданъчни приходи, които имат случаен характер и не представляват постоянен и предвидим общински приход. Делът на собсвените приходи се увеличава през последните години. По – задълбочен анализ показва, че приходите, върху които общините имат реални и пълни правомощия не се покриват със собствениет приходи. Те са доста по – ограничени както като вид така и по размер.

Таблица № 10

Графика №1

Промяната в структурата на собствените приходи ясно показва степента на правомощия на общините върху приходната си база. От началото на 2003 година общините придобиваха пълни правомощия по администратирането на услугите, за ползването на които се събират потребителски такси. Законът за Местните данъци и такси ( ЗМДТ ) определя само вида на тези услуги. Общините разработват местните политики чрез наредбите си по ЗМДТ, като за целта е необходима промяна на Конституцията за даване на пълни правомощия на общините при определяне и на видовете услуги. Големият ръст на неданъчните приходи на общините през 2003 година се дължи на промените в нормативната среда, гарантиращи правомощията на общините и „ненаказващи” ги през следващата година с намалени трансфери. От таблицата се прави и извода, че както средно за общините така и за община Добрич приходите от местни такси значително превишават приходите от местни данъци. За община Добрич са както следва 28.07% - местни данъци и 37.65% - местни такси, а средно за страната са приходите от местни данъци за общините е 28.6%, а от местни такси 37.3%. всичко това ни води до извода, че приходите от местни данъци и такси събрани от община Добрич се доближават значително до средните за страната. Във връзка с неданъчните приходи са необходими действия, насочени към облекчаване на процедурите за прехвърляне на държавната собственост в общинска както и разширяване на обсега на общинските концесии.

Таблица № 11

Определените в ЗМДТ данъци нямат характеристиките на типичните данъчни общински приходи, освен факта, че постъпват в бюджетите на общините. Останалите им характеристики – размери, основа, облекчения и администриране, се определят от Народното събрание и по същество са държавни данъци, преотстъпени изцяло на общините. Финансовата децентрализация изисква предоставянето на данъчни правомощия на общините с оглед поемане на политическа отговорност за определянето и финансирането на предоствените местни публични услуги и възможности за граждански избор и контрол. В областта на таксите общините получиха всички правомощия върху тях още през 2002 година с последните изменения на ЗМДТ, като правомощие на Народното събрание остана определянето на вида услуга, срещу която могат да се събират такси.

В заключение делът на от приходите, върху които общините имат правомощия , се свежда до 20 % от общите приходи (64 % от собсвените).

Съществуват различни начини да се измери степента на данъчна автономия на общините²². Eдин от тях е приходите от местните данъци да се изразят като процент от общите приходи на местните власти – данъчни, неданъчни и субсидии. Този подход обаче не дава ясна представа за свободата на действие, която местните власти имат по отношение на своите данъци, и предполага, че те оказват по – голям контрол върху данъчните, отколкото върху неданъчните си приходи, което невинаги непременно е вярно.

По отношение на правомощията на общините по трансферите приходите от корпоративния данък се премахват като споделен с общините от началото на 2003 година. Единствения споделен данък остават приходите от данък върху доходите на физическите лица, който става и основен източник за финансиране на делегираните от държавата дейности. Въведената през 2003 година допълваща субсидия допълва недостига от споделен данък по общини до размера на стандартите за делегирани дейности. Въведената през същата година изравнителна субсидия изравнява приходния потенциал на общините с оглед възможност за предоставяне на минимален обхват на местни услуги. Минималният и размер е определен в Закона за общинските бюджети. През 2004 година субсидията за капиталови разходи финансира капиталовите разходи в делегираните и в местните дейности в съотношение 60 : 40 . Другите трансфери преставляват програми на централната власт, които се отчитат като трансфер и разход в общинските бюджети. Общините нямат никакви правомощия по тези програми и по същество изкуствено се увеличава обема на общинския сектор.

Правомощия по трансфери

Таблица № 12

Графика №2

Данните в горната таблица показват, че общините би трябвало да имат правомощия за бюджетни решения по отношение на разходите, финансирани с около 83% от трансферите – тези с нецелеви характер. Промените в ЗОБ обаче, бяха извършени в края на 2003 г. и реално се прилагат от 2004 г. Данните за 2003 г. сочет, че въпреки общия характер на допълващата субсидия и на постъпленията от ДДФЛ, държавата наложи разходни приоритети на общините чрез годишния закон за бюджета за 2003 г. и постановлението за неговото прилагане. Трансферите, предоставени на общините извън годишния закон за държавния бюджет, и получевени от тях чрез трансферните сметки, сащо имат строго целеви характер. По този начин общините определяха бюджетна политика единствено по отношениена част от изравнителната, част от субсидията за капиталови разходи и преизпълнението на ДДФЛ. С други думи държвата наложи разходни приоритети за около 98% от предоставяните на общините трансфери.

Във връзка с държавната политика по отношение инвестициите на общините и използването на инвестиционни заеми, то делът на общинските инвестиции в общинските бюджети е показател, който се характеризира с най – голяма непостоянност през последните години. За периода 1998 – 20001 г. неговият размер намалява двойно - от 13% на 6.5% и през 2003 г. достига 11% . Като обща сума общинските инвестиции намаляват след 1998 г. и единствено през 2003 г. надвишават тези през 1998 г. тези тенденция стана особено тревожна след 2002 г., когато започна реформата в местните финанси. Извършваните промени не засегнаха инвестиционните общински разходи от гледна точка на нормативни правила и финансове практики и в крайна сметка не осигуриха поддържането на определено приемливо равнище на тези разходи.

Фискаланата децентрализация представлява реформата на фискалните взаимоотношения и правила за предоставяне на публични услуги. В частта на текущите разходи тя се извършва без особени сътресения и с търсене на баланс между „печеливши/ губещи” . Този разумен подход не се приложи по отношение финансирането на общинските инвестициии. Като резултат средата стана още по – непредвидима и нестабилна. Единствената промяна беше премахването на възможността на неизразходваната целева субсидия да се трансформира в обща.

Основните източници за финансиране на общински инвестиции са целевата субсидия за бюджета, приходи от продажби и други собствени приходи. Делът на всеки от тях варира през последните години без изразена тенденция, освен трайното нарастване на инвестициите, финансиране с приходи от продажби. Субсидията от бюджета, например заема дял 40 % до 70 % след 1998 година.

Промените в ЗОБ дават възможност за разграничаване на инвестиционните от текущите разходи и изискват среднострачен аспект на управление на първите. От друга страна, основно изискване за успешното прилагане на проектозекона за общинския дълг е стабилност и предвидимост, както на общинските бюджети като цяло, така и на специфичните източници за инвестиции.

Международните сравнения сочат, че целенасочената система от мерки трябва да постигне около 15% дял на инвестициите от общинските бюджети. Основа за подобни финансови възможности са системи, осигуряващи поне 10% годишен оперативен остатък т.е. бюджетните приходи да надвишават с 10 % текущите бюджетни разходи.

От всичко казано до тук можем да си направим следните изводи за местните правомощия и трансфери на общините :

• 
  През първата година от реформата към фискална децентрализация се наблюдава частично постигане на целите, заложени в Концепцията и програмата за фискална дацантрализация. Някои от предвидените дейности бележат значителен напредък (предоставяне на местни правомощия върху таксите, финансовата дисциплина и други), други все още не са отбелязали съществено развитие.
  
• 
  През първата година от реформата общините получават правомощия да определят размера на местните такси. Премахнаха се анти – стимулите за увеличаване на собствените средства – това вече не води до намаляване на субсидиите
  
• 
  Държавните трансфери стават по – прозрачни и предвидими. Изключение правят капиталовата и изравнителната субсидии, чийто общ размер се определя от правитлството, без наличието на правила. Отнети са и местните правомищия за разпределение на средствата от 83% от държавните трансфери (тези с нецелеви характер)
  
• 
  Инвестициите са все още недостатъчни по размер и дял в общите разходи. Субсидиите за капиталови разходи са една изключително непостоянна величина. През 2003 година обаче бяха постигнати две неща : отне се възможността неизразходванната целева дубсидия за инвестиции да се трансформира в обща и се премахна таванът за инвестиции със собствени средства. За целта е необходимо размерът им да остане постоянен в средносрочен аспект. Размерът на субсидията за местни дейности да се обвърже с основен макро – показател, а начинът на разпределение да отчите както обективни дадености, така и местните усилия за увеличаване на инвестициите. След приемането на закона за общинскя дълг могат да се анлизират възможностите за държавно съучастие в общинските инвестиции чрез различни пазарни механизми – публично-частни кредитни агенции и фондове и др.
  

3. 
   Количествени параметри на реформата за фискална децентрализация
   

Направена е важна крачка в посока към фискалната децентрализация с дадените правомощия на общините по определяне размера на таксите и по събиране на местните данъци. Други важни промени за постигане на реална финансова децентрализация в България все още не са извършени. Нещо повече – процесът през изминалата година на практика беше прекратен:

• 
  Голяма част от важните задачи в Програмата за финансова децентрализация, осигуряващи реална промяна, остават неизпълнени. В повечето случаи изразената воля за децентрализация остава само като пожелание и “на хартия”.
  
• 
  Промяната в законодателството се извършва бавно и нееднопосочно и не създава предпоставки за стабилност в общинския сектор. Възлагането на нови отговорности на общините не е съпровождано от съответното ресурсно обезпечаване, като пример за това са ангажиментите на местната власт по Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за управление при кризи и др.
  
• 
  Продължава тенденцията за намаляване дела на общинските разходи в брутния вътрешен продукт и консолидирания държавен бюджет. Делът на общинските разходи в публичните разходи намалява от 18.9% през 2002 г. на 16.8% през 2003 г. и спада до 12.9% за 2005 г. Това означава, че е на лице процес на централизация на предоставянето на публични услуги.
  
• 
  Свива се собствената приходна база на общините в противоречие с логиката на финансовата реформа.
  

• 
  Намалява делът на местните данъци в собствените приходи на общините – от 28.6% през 2003 г., на 26.5% за 2004 г. и на 25.6% за 2005 г. В периода до 2004 г. общините бяха принудени да продават общинска собственост за покриване на структурния дефицит, но този ресурс вече е изчерпан и се наблюдава декапитализация. Трябва да се има предвид, че приходите от данъци, както и приходите от собственост са основният източник за финансиране на инфраструктура.
  
• 
  Анализът на дела на общинските данъчни приходи в общите общински приходи показва също намаление в периода 2002 – 2005 г. Намалява и делът на местните данъци в общите данъчни приходи на държавата.
  

Наскоро проведено изследване на НСОРБ показа, че при запазване на темповете, с които в момента се изпълнява реформата в местните финанси, на България ще са нужни 33 години, за да достигне сегашното средно ниво на финансова самостоятелност на местната власт в Европа, и около 47 години за достигане сегашното ниво на европейски държави с децентрализирани системи.

Анлизът и оценкта на политиката към фискална децентрализи.ация се базира на 4 групи показатели. Това са показатели за структурата и за динамиката. Те говорят за равнището на фискална децентрализация и за промените в правомощията на местните власти. Първата група от показатели за анализ е делът на общинските разходи в БВП и в обществените разходи. Наблюдава се централизация при предоставянето на публични услуги. Спадът на дела на общинските разходи през 2003 година се дължи основно но отпадането на финансирането на осоциалните помощи чрез общинските бюджети.

Дял на общинските разходи в БВП и в обществените разходи

Таблица № 13

Анализът на данни показва, че темпът на прираст на БВП изпреварва този на КДБ. В резултат на това, делът на КДБ в БВП спада от 38.8 % на 38.6 %. Намалението е с 0.5 %, което означава, че това е процентът на свеване на публичните разходи. Отдръпването на държвата обаче става единствено за сметка на общинските разходи. Това се вижда от държвата обжче става единствино з асметка на общинските разходи. Това се вижда от разнопосочните темпове на прираст на общинските разходи. Това се вижда от разнопосочните темпове на прирест на общинските разходи и на другите (необщински) публични разходи. Първите намаляват с 3.9 %, а вторите бележат брутен темп наприраст с 10.4 %.

Изводът е, че за децентрализация като процес на прехвърляне на ресурси от центъра към местната власт не може да се говори. Напротив, наблюдава се централизация на предлаганите публични услуги, съответни на публичните разходи.

Втората група показатели за анализ и оценка на фискалната политика стабилност на приходите и разходите. Думата стабилност е в противоречие с необходимосттеот промяна, с процеса на прехвърляне на ресурси. От тази гледна точка използваните показатели фокусират не върху процеса, а върху стабилността на системата като характеристика на политика. Те са :

През 2003 година се наблюдава реално увеличава на общинските разходи в сравнение с предходната година. След елиминиране на различията в разходните отговорности на общините през 2002 год. и 2003 година, добавяне на приреста на неразплатените разходи и коригиране на общинските бюджети с инхлецията се получи прираст от 5.4 %.

Таблица №14

Очетът на приходите през 2003 година е с 26.2 % по – голям от планираните приходи в началото на годината. Това се дължи основно на пираста на държвните трансфери с 36.7 %. Дестабилизиращите фактори са основно държавните субсидии, които нарастват в течение на годината с 63.3 % и т. нар. Приходи по трансферни сметки, чийто прираст е над 14 пъти. Последните не се планират, но се отчитет в общинските бюджети. Общините нямат никакви прамощия към тези приходи, за тях те с анесигурни, или несвойствени ( ? ), но в същото време увеличават общинския сектор.

Както се вижда, общинските разходи на съхоставиме база през 2003 година се увеличават спрямо предходната године, но това се постиге благодарение на допълнително предоставените приходи в течение на годината.

Изводът е, че през 2003 година общинските бюджети не се характеризират със стабилност. Те не са предвидими, а местните власти не могат да прогнозират и планират приходите и разходите си. Основно причина за дестабилизиране на системата са държавните транфери и по – специално субсидиите.

• 
  Отношение на собствените приходи към държавните трансфери - (собсвтени приходи : държавни приходи) . През 2003 г. собствените приходи реализират прираст от 31.4 %, докато държавните трансфери намаляват с 16.5 % вследствие отпадането на разходни отговорности на общините. Показателят „прираст на собствениет приходи/прирест на държавните трансфери” е 1.57, което води до увеличение на дела на собствените приходи. В резултат на това, отношението на собствените приходи къмдържавните трансфери от 23.6 : 76.4 през 2002 год. нараства на 32.7 : 67.3.
  

• 
  Дял на общинските приходи, опредяни самостоятелно от общините, от собствените приходи – (общински приходи, определяни от общините / собствени приходи) . Собствените приходи се формират от местните данъци, местните такси и другите неданъчни приходи. През 2002 г. местните власти имаха правомощия да определят самостоятелно токса смет и другите седанъчни приходи и в определени граници – част от местните такси. Началата на рехормата се характеризираха с предоставяне на пълни правомощия на общините да определят размера на всички местни такси.
  

• 
  Отношение на държавните трансфери с общ характер към тези с целеви характер - (трансфер с общ характер : трансжери с целеви характер). Този показател определя правомощията на общинските власт да разпределят приходите от държавните трансфери според местните приоритети. От тази гледна точка като целеви трансфери се определят не само тези, които официално се водят такива, но и всички останали източници на приходи, ако тяхното получуване е свързано със задължение на местните власти да ги разходват за точно определеи от централната власт цели. През последната година преди старта на реформата, съотношението общи трансфери общи трансфери : целеви трансфери е 75% : 25%. През първата године на реформата то е 1.2 % : 98.8 %.
  

• 
  Отношение на разходите за местни дейности и за делегирани дейности – (разходи за местни дейности : разходи за делегирани дейности) - Общините имат пълни правомощия да управляват, администрират и финансират местните услуги и ограничени правомощия по отношение на делегираните услуги. Разделението на предоставяните от общините услуги на тези две групи се осъщи.естви за бюджетната 2003 г. с ПМС 612/ 12.09.2002 г. По отчет то е 39.7 : 60.3 . През 2002 год. такова разделение няма, съответно се може да се търси съпоставка, която да характеризира промяната.
  

Четвъртата група от показатели са свързани с инвестиционните приходи и разходи. Към тази група се отнасят три показатела, като първият от тях е :

• 
  дела на инвестициите във всички разходи на общините ( разходи за КВ / всички разходи ) . През 2003 г. инвестиционните разходи достигнаха 240.5 млн. лева, което е 11% от всички общински разходи. Това е най – кисокия дял от 5 години насам. През 2002 г. делът на инвестициите е 8.6 %.
  
• 
  Структура на инвестиционните приходи - ( собствени приходи : субсидди за капитални разходи ) . Източници за формиране на инвестиционните разходи са собсвени средства и държавна субсидия за капитални разходи. През 2003 година те са в отношение 51.7% : 48.3%., при 28.9% : 71.1% през 2002 г.
  
• 
  Прираст на инвестизиите 2003/2002 год. – прерастът е с 22.7% и се формира основно поради силно нарасналите инвестициии с източник собствени срадства. Последните се увеличават е 219.5% т.е. над два пъти. Приносът на държавната субсидия за капиталови разходи е отруцателен. Тя намалява с 16.6% за 2003 год. спрямо предходната 2003 г.
  

Постигнато до момента във връзка с фискалната децентрализация относно инвестициите е , че са отпаднали ограниченията върху размера на инвестиционните разходи, финансирани със собствени средства. Инвестициите преставляват една субсидия за капитлните разходи. За които е необходимо размерът им да остане постолнен в среднострачен аспект. Размерът на субсидията за местни дейности да се обвърже с основен макро – показател, а начинът на разпределение да отчита както обективни дъдености, така и мастните усилия за увеличеване на инвестициите.

След приемането на Закона за общинския дълг²³ могат да се анализират възмогноститет за държавно съучасти в общинските инвестиции чраз различни пазарни мехонизми – публично – частни кредитни агенции и фондове и други.

Изводите от количествения анализ на политиката към фискална децентрализация през 2003 г. са :

• 
  За децентрализацията като процес на прехвърляне на редурси от центъра към местната власт не може да се говори. Общинските бюджети намаляват като абсолютна сума и като Дял от БВП и КДБ. Наблюдава се зентрализация на предлаганите публични услуги, сътветно на публичните разходи
  
• 
  Общинските бюджети не се характеризират със стабилност. Те не са предвидими, а местните власти не могат а прогнозират и планират приходите и разходите си. Основна причина за дестабилизиране на системата са държантите трансфери и по – специално субсидиите.
  
• 
  Собствените приходи са увеличили съществено дела си през 2003 г. Това се дължи на намаляването на държавните трансфери и нарастването на собствените приходи. Прирастът на приходите, определяни самостоятелно от общините, спрямо равнището им от 2002 год. е изпреварващ спрямо този на собствените приходи. Това води до нарастване на делът им с около 10 процентни пункта.
  

1. 
   Отпадат приходите от пътен данък
   
2. 
   Намаляват приходите от данък наследство, в съотвествие с последните изменения на Закона за местните данъци и такси / облагаеми станаха наследствата над 250 хил.лева /
   
3. 
   Данъкът върху приходите от стопанска дейност на бюджетните предприятия намалява от 4% на 3% ²⁴
   
4. 
   Общините получават трансфер за компенсиране на приходите от отменения пътен данък, от който ще се финансират разходи за местни дейности.
   
5. 
   Вноските от финансовия лизинг при придобиване на дълготрайни активи е необходимо да се планират с знак минус в приходите за сътветния вид дейност;
   

С Решение на Общински съвет град Добрич²⁶ прие бюджета на общината за 2004 година в размер на 21 270 192 лева, в т.ч. за местни дейности – 7 409 663 лева и  за държавни дейности – 13 860 529 лева.

През 2004 година бяха направени промени, в резултат на които размерът на приходната част по бюджета стана 26 286 373 лева, в т.ч. за дейностите държавна отговорност – 17 182 818 лева, и местни дейности – 9 103 555 лева. Анализът на изпълнението в приходната част показва успешно приключване на бюджетната 2004 година.

Събраните приходи с общински характер са повече с 1 376 219 лева. Изпълнението спрямо първоначалния план е 119.60 %, а спрямо уточнения план - 105.80 %.В сравнение с изпълнението на 2003 година, приходите с общински характер за 2004 година имат ръст от 13.81 %.Изпълнението на разходната част на бюджета за държавни дейности е 90,72 % и 92,35 % за местни дейности.

С предлаганият проект за бюджет за 2005 година се осигуряват парични средства за нормално функциониране на местните и делегираните от държавата дейности в интерес на местната общност като цяло. Общият размер на проекта за бюджет за настоящата година е 29 873 554 лв.

Планираните приходи за 2005 година, както за дейности държавна отговорност, така и за дейности местна отговорност, заедно с преходните остатъци и средствата от облигационния заем дават възможност да се завиши разходната част на бюджета с 24,50 % спрямо отчета от предходната година.

Таблица № 15

Поради изложените по-горе причини се наблюдава и спад в размера на имуществените данъци от 2631742 лева за 2004 година на 2131000 лева за 2005 година. За 2003 година техния размер е 2426500 лева, с 1.4% по – нисък относителен дял от 2004 година , близо 500 хил. лева е „изтънял” портфейла на община Добрич, което налага балансираност получена чрез увеличаване на други пера в бюджета.. Такава е компенсацията за пътен данък, която е около 400 хил. лева за 2004 спрямо 205 година. Именно движението от 204947 лева и достигането на 603200 лева компенсира до известна степен намалените средства от изетия пътен данък.

Графика №3

Графика №4

Друго перо на недъничните приходи са приходите от общинска собственост. Подобряването на дейностите свързани с управлението и разпореждането на имоти и вещи – общинска собственост е област която все още има вътрешни резерви/актуализация на договорени наеми за отдадени имоти; прехвърляне на обекти – държавна собственост; възстановяване на горски фонд; уреждане прехвърлянето на собствеността на трафостовете и т.н. За 2005 г. приходите от продажба на общинско имущество са в размер на 2.38% от общите приходи на община град Добрич и с 0.16% по – ниски от предходната 2004 г. във връзка с реалната прогноза за приходите и определянето на разходите по подръжка е необходимо да се разработи в разглежданата община политика за управление на общинската собственост на база инвентаризация и анализ на използването и. Общо национален е проблема свързан с възможностите за безвъздно прехвървърляне на имоти – частна държавна собственост в собственост на общините, с цел осигуряване на условия за изпълнение на общинските проекти и програми за подобряване убслужването на гражданите. Приходите и доходите от собственост за план 2004 г. бяха заложени 600 хил.лева, но след актуализацията на плана техния размер беще коригиран на 545 хил. лева.причината за намалението на плана е следната ликвидирането на съсобственост; продажба на парцели и имоти по ЗОС²⁸; приватизационни сделки на обекти – частна и общинска собственост. Проекта плана за 2005 г. съдърже 450 хил. лева от наеми.

Към неданъчните приходи влизат и приходите от концесии. Техния размер за 2005г. е 0.28% от общите приходи. Една от най – важните задачи на сектор „Стопанисване и управление на общинското имущество” е освобождаване на нерантабилни обекти чрез продажба или отдаване на концесия. Като по предложение на сектора за 2003 г. бяха включени автоспирки и общински места в училища за концесия, а в процес на подготовка са къща музей „Йордан Йовков” и обекти в градски парк „Свети Георги”. С цел увеличаване на приходите бяха проведени търгове и конкурси за отдаване под наем на 15 общински места за поставяне на преместваеми обекти в централна градска част и 5 в кварталите с Решение 33 – 4/ 21.09.2003 г. С горната наредба и с решение 42 – 7/ 26.03.2004 г. беше определен редът за сключване на договори за летни тераси пред заведения за хранене. В изпълнение на решението на общински съвет и с цел увеличаване на приходите ежегодно се подготвя заповед за проверки на всички нередовни наематели и се съставят констативни протоколи. Бъдещите големи постъпления за 2005 г. в общинския бюджет се очаква да бъдат от отдаване на рекламни площи. Поради тази причина с Решение 44 – 15/ 28.05.2004 г.на Общински съвет беше актуализирана наредба за разполагане на рекламна – информационни елементи на територията на град Добрич.

Глобите и административните наказания за 2005 г. са 0.94%, като при тяхното разглеждане трябва да се съобрази с размера на вече наложените, но неплатени глоби. Този приход е значително по – голям от прихода от концесии дължащо се главно на некоректни предприемачи извършващи нарушения. Препоръчително е допълнителните приходи по това перо да постъпват в фонд Резервен на общината, като по този начин да се финансират възникналите еднократни разходи.

За всяка следваща година автономността на община Добрич добива значителни размери доказателство за това е намаляващия размер на приходите свързани с взаимоотношения с централния бюджет и тяхното относително тегло, което за 2003г. е 72.76%, размерът за 2004г. е 65.96% и достигането за 2005г. план от 52.8%. Регресията на тези приходи подчертава цялостната визия на фискалната децентрализация и налагащата се самостоятелност на общинските единици. С билизо 1 800 000лв. е намалена общата допълваща субсидия за 2005г. спрямо 2004г., за сметка на това изравнителната субсидия се промяня в обратна посока. През 2005г. влезе в сила чл. 34, ал. 5 от ЗОБ, според който общият размер на изравнителната субсидия е не по-малко от 10% от собственит еприходи на всички общини. Това доведе до двойно увеличаване на нейния размер за страната от 35 на 70 млн.лв. Няма промени в механизма за разпределение на изравнителната субсидия по общини. През 2004г. тя е била 186 654 лв. , значилено почти тройно по-висока от 2003г. - 62 893, но истински пик в тази приходна част е 2005г. и планът от 329 200 лв или 1.10% от общите приходи на Община град Добрич. Сроковете и размерите на предоставянето на общата изравнителна субсидия и на компенсиращия трансфер за пътния данък ще се определят с ПМС за изпълнение на ЗДБРБ за 2005г.

Целевите субсидии да капиталови разходи се предоставят на 100%. Съгласно чл.35, ал.1 от Закона за общинските бюджети, „трансферите на общните за делегираните от държавата дейности се предоставят ежемесечно до 5-то число на текущия месец в размер 1/3 от тримесечното разпределение на съответните разходи”. Крайно противоположни са сумите предоставени за капиталови разходи пред разглежданите три години. През 2003г. техният размер е 3 055 277лв., което е близо 10 пъти по-високо от 2004г. с размер от 290 277лв, след този бум в целевите субсидии за капиталови разходи 2005г. планира 1 486 800лв. или 4.98% от общите приходи.

При планиране на приходите е нужно да се разчетат средствата за възстановяване на заеми от предходни години. Иплащането на главниците по заема се извършва чрез намаляване на съответния приход, а разходите за лихви се отразяват в разходната част на бюджета. За покриване на временене недостиг на средства за финансиране на местните дейности, по решение на общинския съвет могат да се ползват заеми от извънбюджетни сметки и фондове, и от финансови институции. Разпоредбите по чл.40 от ЗОБ поставят горна границя върху годишните разходи за обслужване на дълга, която е 25% от размера на собствените приходи и изравнителната субсидия. Отпадането на пътния данък намалява размерът на собствените приходи, които трябва да се имат в предвитд при определяне на разходите за обслужване на дълга. Единствено за 2005 г. финансирането на дефицита/изишъка е с положителна стойност и заема 21.04% от плана за съответната година.

Планираните бюджетни кредити за финансиране на текущи и капиталови разходи в местните и делегираните от държавата дейности са съобразени с достигнатото ниво на публичните услуги, утвърдените стандарти за численост и издръжка.