Първа процесите на преструктуриране в република българия в условията
Преструктурирането на собствеността – ядро на структурната реформа
Изтегляне 383.5 Kb.
|
Свързани:
6-Vavedenie p. 17
| 2.4. Преструктурирането на собствеността – ядро на структурната реформа.
Преходът от командна към пазарна икономическа система е свързан с преструктуриране на собствеността, която до началото на реформата беше изключително държавна. Обхватът на процеса, както и влиянието му върху основните макро- и микроикономически показатели на националната икономика го определят като основен и структуроопределящ в хода на всеобхватната структурна реформа. Преструктурирането на собствеността в страната започна през 1992 год. с приемането на основните нормативни документи, уреждащи законосъобразността при провеждането на приватизационните процеси. Философията на приетата приватизационна политика е подчинена на тази, провеждана в другите страни от ЦИЕ и в страните с вече развита пазарна икономика. Основните цели на приватизационния процес са свързани с освобождаване на държавата от отговорност по отношение на дейности, свързани със стопанисването и управлението на съществена част от икономическите сектори и предприятия и прехвърлянето им в ръцете на частни собственици. С това се цели подобряване на тяхното финансово състояние и продуктова структура и изграждането на нови пазарни отношения, основани на лоялна конкуренция, подпомогната от регулативната политика на държавата. Реализацията на този процес следва да осигури подобряване на макро- и микроикономическите показатели на националната икономика, в т.ч. намаляване ръста на инфлация, редуциране на безработицата, подобряване на платежния баланс, погасяване в голяма степен на външния дълг, увеличаване на БВП, жизнения стандарт и други. Постигането на тези цели налага да бъдат разработени национална стратегия, тактики и програми за провеждане на приватизационната политика, както и наличието на изградена специално за целта организационна структура. Те следва да се разглеждат като структурни елементи от националната стратегия за преструктуриране на икономика. Изпълнението на тези изисквания ще осигури възможности за осъществяване на перманентен контрол по отношение изпълнението на поставените цели и тяхната съвместимост с условията на вътрешната и външна среда на реформата. Този подход ще позволи да се вземат аргументирани решения относно технологията и скоростта, с която следва да се извърши преструктурирането на собствеността (диференцирано за отделните сектори от икономиката), като същите да бъдат съобразени с очакваните резултати от процесите на приватизация и следприватизационната дейност на приватизираните икономически субекти. Прецизираният подход в тази насока следва да доведе до аргументирано решение относно модела на преход в националната икономика (плавен или шоков) на база приетите допустими отклонения на реалните резултати от прогнозните такива. За целта трябва да бъде постигната съвместимост между сроковете за провеждане на структурната реформа и осигуряването (количествено и ритмично в съответните времеви периоди) на необходимите финансови ресурси за нейната реализация. На практика посочените по-горе изисквания не бяха изпълнени цялостно, при което приетият шоков модел на преход от командна към пазарна икономическа система не позволи да бъдат постигнати качествено, количествено и в срок целите на структурната реформа, в частност и на целите свързани с преструктурирането на собствеността. Аргументи за това са значителните разминавания в прогнозните и реализирани постъпления от приватизация (видно от изпълнението на годишните приватизационни програми) и факта, че процесите на преструктуриране на собствеността стартираха при отсъствие на изградена среда за тяхната оптимална реализация. Приватизацията в страната започна преди да бъде напълно изградена необходимата институционална база (елемент от специализираната структура за постигане целите на приватизационната стратегия), все още не действаха пазарните механизми, не бяха създадени условия и предпоставки за адаптиране на вътрешната среда на реформата към промените на външната. Допълнително обстановката беше влошена от регионалните сътресения на Балканите, които оказаха сериозно негативно влияние върху инвестиционния процес в страната и върху цялостното провеждане на структурната реформа. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че провеждането на приватизационния процес започна при значителен дефицит от специално подготвени за целта кадри, което се отрази негативно върху качеството и резултатите на проведените приватизационни процедури. В тази връзка от обявените за приватизация в страната предприятия в размер общо на 4600 броя, за периода 1993 г. – 1998 г. са приватизирани едва 18 % от тях или около 800 предприятия. Общите приходи от тези продажби са в размер на 1 620 млн. щатски долара, а поетите ангажименти под формата на инвестиции възлизат на 1 500 млн. щатски долара. С цел ускоряване темповете на реформата се извърши синтез между касова и бонова приватизация. Според повечето специалисти в областта на приватизационните процеси резултатите от това решение в по-голямата си част могат да се окачествят като положителни. Те поддържат становището, че е реализиран позитивен синергичен ефект, който придаде на приватизационния процес значителен социален характер и спомогна за редуциране на сроковете за извършване на реформите в страната. За подобряване параметрите на приватизационния процес беше избран подхода по-големите предприятия да се приватизират чрез използването на квалифицирана помощ от чуждестранни консултантски фирми. Този подход е подложен на широка дискусия основно в частта му, засягаща критериите, използвани при подбора на консултантските фирми. За периода 1993 г. – 2000 г. са сключени общо 4418 сделки на обща стойност 10 287 070 хил. лв., в т.ч. договорени плащания в размер на 4 040 148 хил. лв., поети задължения в размер на 1 216 790 хил. лв. и договорени инвестиции в размер на 5 016 934 хил. лв.. Изплатените суми по поетите задължения от купувачите за разглеждания период са в размер само на 10 198 хил. лв.38 Общият финансов резултат от осъществените приватизационни сделки за периода 01.01.1993 г. - 30.06.2003 г. е в размер на 11 540.271 млн.лв.39 Прекият финансов резултат от сключените приватизационни сделки за същия период е в размер на 6 335.328 млн. лв., в т. ч. договорени плащания - 5 031.151 млн. лв.,40 поети задължения - 1 293.979 млн. лв. и изплатени задължения - 10 198 млн. лв.. Общо договорените инвестиции за разглеждания период са в размер на 5 204.943 млн. лв.41 За периода са осъществени общо 4907 приватизационни сделки, като при 2 685 от тях са продадени пакети от акции и дялове на приватизиращите се предприятия, а при останалите 222242 - обособени части от същите. Изследването показа, че от общия брой осъществени приватизационни сделки за периода, 33 % от тях са в промишления сектор, 23.1 % в сектор "Търговия", 12.0 % в сектор "Земеделие и гори", 10.6 % в областта на туризма и др.43 За разглеждания период в енергетиката са осъществени общо 121 приватизационни сделки, което представлява 2 % от общия брой на сключените сделки. Съгласно ЗППДОбП (отменен 2001 г.) процесът на приватизация се провеждаше от АП и от ресорните министерства и ведомства (принципали) на приватизиращите се предприятия. Данните от извършеното проучването показват, че 21.3 %44 от общия брой на финализираните за посочения по-горе период приватизационни сделки са сключени от АП, а останалите 78.7 %45 от министерствата и ведомствата, собственици на приватизиращите се предприятия. Изтегляне 383.5 Kb. Сподели с приятели:
|